Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 517, 18.09.2019 година, град Търговище,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
Секретар: Янита Тончева,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 445 по описа за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД, за сумата от 310.54лв. главница и 15.27лв. лихва
Ищецът –„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД твърди в исковата си молба, че ответницата С.Г.С. е клиент на ищцовото дружество с кл. № ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обекти с аб.№ ********** в гр.Търговище, кв.“Запад № 57. Отношенията между тях се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на “Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ” АД. Съгласно чл.17, т.2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия. Потребителят изпадал в забава от падежа на фактурата, без да е необходима покана. Ответницата консумирала ел. енергия за периода от 25.04.2018г. – 25.04.2018г., като не е платила задълженията си в размер на 310.54лв. главница и 15.27лв. лихва за забава от 16.05.2018г. – 08.11.2018г. Предвид това в полза на ищеца е издадена Заповед № 1215/28.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2156/2018г. по описа на РСТ за посочените по-горе суми. Тъй като ответницата оспорила с възражение съществуването на вземанията към него, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземането. В съдебно заседание процесуалният му представител заяви, че главницата е платена след завеждане на делото. Претендира заплащане на лихва и разноски в настоящото и заповедното производство.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата. В него е направено искане по чл.219, ал.1 от ГПК за конституиране като трето лице – помагач в процеса на С.А.С. с ЕГН-**********, С. А. М. с ЕГН-********** и А. М. Н. , за които твърди че живеят като наематели в имота по силата на сключен договор за наем от 29.05.2017г. между нея и С.А.С.. Те са ползватели на ел.енергия и не те следва да заплатят стойността й. Моли съда да отхвърли иска. В съдебно заседание заяви, че е платила главницата и моли за разсрочено плащане на задължението за лихва и разноски.
Третото лице – помагач в процеса на страна на ответницата С.А.С., не взема становище по иска в предоставеният му срок по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание заяви, че е живял имота до края на март 2018г.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Ищцовото дружество ”ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. , бул.”Вл.Варненчик” № 258, В. Таурс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д. и Г.К, чрез процесуален представител М.М., в качеството му на доставчик на ел. енергия е подало на 28.11.2018г. до Районен съд гр.Търговище заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата С.Г.С. за дължими суми за ел.енергия за обект с кл.№ ********** и аб. № ********** с адрес на потребление гр.Търговище, кв.“Запад № 57, за периода 25.04.2018г.-25.04.2018г. Въз основа на заявлението на “Енерго Про –Продажби” АД гр.В. и изпращане делото по подсъдност в гр.Търговище е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1215/28.11.2018г. за претендираните суми от 310.54лв. главница, 15.27лв. лихва и 75лв. разноски.
В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжницата е подала възражение за недължимост на сумите по нея, на осн. чл.414 от ГПК.
По делото е представен и договор за отдаване под наем на обекта на третото лице помагач по делото С.А.С. от 29.05.2017г., както и доказателства, че за периода до края на м.март 2018г. същият е бил титуляр на партидата. На 18.04.2018г. е подадено заявление, че титуляр на партидата отново става ответницата С.Г.С..
По делото като писмени доказателства са представени извлечение от сметка към 09.11.2018г. за обекта, справка за платени и неплатени фактури, справка за консумирана ел.енергия, както и издадените фактури за претендирания период. Ответницата представи доказателства за плащане на главницата в размер на 310.54лв. след завеждане на делото.
От заключението на назначената и приета без възражения от съда и страните ССчЕ се установи, че сумата от 310.54лв., представлява неизплатени задължения за ползвана ел.енергия в обект с аб.№ **********, по фактура № **********/25.04.2018г. за периода 05.01.2018г. до 24.04.2018г. Размерът на мораторната лихва върху неизплатената фактура за периода 16.05.2018г. – 08.11.2018г. включително е 15.27лв.
При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.
Разгледани по
същество същите са основателни и доказани. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствена тежест ищецът, трябва да докаже
съществуването и дължимостта на процесните суми. Той следва да проведе пълно и
главно доказване, за да установи наличието на облигационна връзка с другата
страна, т.е. че ответникът е потребител на ел. енергия, доставяна от „Енерго – Про Продажби” АД гр.В. за процесния период до процесния имот, като и
размера на вземането си. По отношение на предявения иск по чл. 422 вр. с чл.
415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на главен дълг,
както и изпадането на ответника в забава.
От събраните по делото доказателства се установи, че след
завеждане на иска на 19.08.2019г. ответницата Снежана Г.С. е заплатила претендираната главница от 310.54лв., което плащане се
признава от ищеца.
Предвиди това тази установителна претенция към датата на
постановяване на съдебния акт се явява неоснователна и следва да се отхвърли
като такава.
Ответницата, като потребител на ел.енергия в процесния имот
дължи заплащане на лихвата за забава върху главницата в размер на 15.27лв. за
периода 16.05.2019г. до 08.11.2018г., когато договора за наем вече не е
действал в отношенията й с третото лице С.С., както и
направените в настоящото и в заповедното производство разноски, съответно 75лв.
в производството по ч.гр.д.№ 2156/2018г. е 375лв. в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.Г.С. с ЕГН-********** ***, че ДЪЛЖИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. , бул.”Вл.Варненчик” №
258, В. Таурс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д. и Г.К, чрез процесуален представител М.М., сумата от 15.27лв., представляваща мораторна
лихва върху главница от 310.54лв. за периода 16.05.2018г. до 08.11.2018г.
включително, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.11.2018г. до
окончателното й изплащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед
№ 1215/28.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 2156/2019г. на РС-Търговище, на осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА С.Г.С. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. , бул.”Вл.Варненчик” № 258, В. Таурс Г, представлявано от П.С.С., Я.Д. и Г.К, чрез процесуален представител М.М., сумата от 375лв., разноски в настоящото производство, както и сумата от 75лв., разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2156/2018г. на РСТ, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ”ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В. ,
бул.”Вл.Варненчик” № 258, В. Таурс Г,
представлявано от П.С.С., Я.Д. и Г.К, чрез
процесуален представител М.М., против С.Г.С. с ЕГН-********** ***, иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.98а от
ЗЕ, за установяване съществуването и дължимостта на сумата от 310.54лв., представляваща главница за ползвана ел.енергия
за обект с кл.№ ********** и аб. №
********** с адрес на потребление
гр.Търговище, кв.“Запад № 57, за периода 25.04.2018г.-25.04.2018г., за което
вземане в полза на „Енерго-Про Продажби” АД
е издадена Заповед №1215/28.11.2018г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2156/2018г. на РСТ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, постановеното решение, в частта му по иска с правно основание чл. 422 от ГПК, има установително действие в отношенията на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр.В. и С.А.С. с ЕГН-********** ***.
На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите, на решението, по предявените искове, с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.98а от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД, е задължително за С.А.С. с ЕГН-********** ***, в отношенията му със С.Г.С. с ЕГН-********** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки окръжен съд, на осн.чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: