№ 163
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Н.й Николов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Рени Ив. А.а
в присъствието на прокурора Пл. Г. Р.
като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно
административно наказателно дело № 20211100602214 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
С решение от 09.02.2021 г., постановено от Софийския районен съд (СРС),
Наказателно отделение (НО), 13-ти състав по НАХД № 11474/2019 г. по описа на същия
съд, обвиняемият Е.Р.А. е признат за виновен в това, че на 08.06.2018 г., в гр. София, до **
– ро основно училище „В.А.“, в съучастие като извършител с Я.Е.А. и други неустановени
по делото лица, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на
И.Г.И., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузна рана на долния десен
клепач; подконюктивен кръвоизлив на дясното око; подкожни хематоми на дясното
слепоочие и долния десен клепач; кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен
клепач и вътрешната повърхност на клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания
на носа; кръвонасядания на устните; оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на
гърба, дясната мишница, дясното коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата
подбедрица, с което е реализиран медико – биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ и деянието е извършено по хулигански подбуди – на
публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към
обществото, без наличие на конкретен личен мотив и без да е бил провокиран от И.И., при
демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото и е изразил явното си неуважение към обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството, като с това е осъществил състава на
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност
и му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
1
С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК,
обв. Е.Р.А. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 58,65
лв. – разноски в досъдебното производство, както и сумата от по 5 лв. – за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Със същото решение обвиняемият Я.Е.А. е признат за виновен в това, че на
08.06.2018 г., в гр. София, до ** – ро основно училище „В.А.“, в съучастие като извършител
с Е.Р.А. и други неустановени по делото лица, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на И.Г.И., му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
контузна рана на долния десен клепач; подконюктивен кръвоизлив на дясното око;
подкожни хематоми на дясното слепоочие и долния десен клепач; кръвонасядания на
дясната ушна мида, горния десен клепач и вътрешната повърхност на клепачите на лявото
око; охлузвания и кръвонасядания на носа; кръвонасядания на устните; оток на дясната
ръка; кръвонасядания в областта на гърба, дясната мишница, дясното коляно и лявото
бедро; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, с което е реализиран медико –
биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ и деянието е
извършено по хулигански подбуди – на публично място, грубо нарушаващо обществения
ред и изразяващо явно неуважение към обществото, без наличие на конкретен личен мотив
и без да е бил провокиран от И.И., при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към
установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото и е изразил явното си
неуважение към обществото, телесната неприкосновеност, честта и достойнството, като с
това е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, обвиняемият е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
С така постановеното решение и на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК,
обв. Я.Е.А. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 58,65
лв. – разноски в досъдебното производство, както и сумата от по 5 лв. – за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Срещу така постановеното първоинстанционно решение е постъпила въззивна жалба
с допълнение към нея от адв. Н. Г. А. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник
на обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А.. С така депозираната въззивна жалба се твърди, че
постановеното първоинстанционно решение страда от пороци, които обуславят неговата
отмяна, в която насока се аргументира, че същото е постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и е необосновано. Сочи се, че от наличните по делото
доказателства не се установява авторството на вмененото на Е.А. и Я.А. престъпление.
Изтъква се, че няма неизяснени обстоятелства или необходимост от събиране на
доказателства. Отправя се искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на
ново, с което обвиняемите Е.А. и Я.А. да бъдат оправдани изцяло.
В подаденото допълнение към въззивната жалба се излага, че атакуваното съдебно
решение е необосновано, а постановилият го съд е отговорил повърхностно на
възраженията на защитата, като е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на
разпоредбите на чл. 14, ал. 1 от НПК – без да е извършен обективен, всестранен и пълен
анализ на събраните по делото доказателства. Сочи се, че приетата с атакуваното съдебно
решение фактическа обстановка, почти дословно преповтаря обстоятелствената част на
предложението за освобождаване на обвиняемите от наказателна отговорност, като в
същото липсва обяснение за начина и причините, поради които инкриминираният инцидент
е приключил, като вместо това съдът е приел нереалистична ситуация, в която, докато на
пострадалия са нанасяни удари от неустановен брой лица, същият се е изправил и отишъл
до автомобила си, а нападателите му се качили по автомобилите си и се отправили в
2
неизвестна посока.
Защитникът релевира доводи, че фактите и обстоятелствата относно нанесения на
пострадалия побой не се оспорват, но по отношение на авторството на обвиняемите лица
касателно деянието, съдебният акт е необоснован. В тази насока защитата изтъква, че съдът
е признал обвиняемите за виновни в извършване на престъплението, като е дал вяра на
показанията на пострадалия, с които той обяснява как е стигнал до извод за самоличността
им, а именно – защото негов приятел му бил казал кои са нападателите му и защото само
Е.А. бил имал стар тъмен джип в кв. Горубляне, и явно в това участвал и неговият син.
Намира, че всички твърдения относно авторството на деянието, представляват препредаване
на предположения от неучастващи по делото лица.
В допълнението към жалбата се излага, че на 08.06.2018 г. вечерта, след като му бил
нанесен побой и пострадалият посетил болнично заведение, заявил пред намиращите се на
място полицейски служители, че не желае да подава жалба срещу водача на черен джип, с
който се скарал през деня и срещу „3 – 4 лица, които слезли от лек автомобил и му нанесли
побой“; по-късно негов приятел, полицай, му казал кой, според него, е извършителят по
даденото му описание и къде живее, като посъветвал пострадалия да напише оплакване до
Полицията; на следващия ден пострадалият депозирал заявление до органите на реда и
сведение, в което посочил, че не познава хората, които са го нападнали, че джипът на
извършителя е тъмно сив, както и че извършителят е на 45 – 50 години, и е разбрал, че
живее „по улицата между Тонекс и автомивка Летец към булевард Цариградско “; на
03.07.2018 г. полицейски служители снели сведения от обвиняемите лица, които отрекли да
имат каквато и да било връзка с казуса; в хода на образуваното досъдебно производство, на
06.08.2018 г. пострадалият бил разпитан и в показанията си посочил, че джипът на
извършителя бил тъмно сив или зелен, какъвто притежавал обв. Е.А., и междувременно се
бил сетил, че нападателят му се казвал „Е.“; по досъдебното производство не било
извършено разпознаване на обвиняемите лица, но вместо това те били съпоставени в очна
ставка с пострадалия, на когото бил зададен въпрос – дали това са лицата, които са го
нападнали; на 01.12.2020 г. пострадалият за пръв път дал описание на обвиняемите лица,
като заявил, че от полицаите разбрал кой е извършителят и къде живее, че синът на Е. се
казва Я., както и че до срещата им в Полицията не го познавал; пострадалият И.
първоначално бил посочил, че обв. Я.А. го бил заплашил с нож, а по-късно посочил, че е
заплашен с нож от приятел на „Е.“. Защитникът излага, че първият съд неправилно се е
доверил на показанията на св. И. по отношение на авторството на деянието, тъй като същите
са противоречиви, взаимно изключващи се и лишени от необходимата яснота,
последователност и обективност, за да могат да бъдат единственото и достатъчно
доказателство, въз основа на което да се постанови осъдителен съдебен акт. Акцентира на
противоречие в показанията на св. И. по въпросите, дали е съобщил номера на управлявания
от нападателя му джип или е научил същия по-късно от полицейски служител; от колко
време не бил виждал Е.А. – от 10 или от 30 години; дали е давал сведение пред св. Б.
относно личността на нападателите си, както и на това, че описанието на нападателите му,
дадено от И., не отговаря на това на обвиняемите лица.
Защитникът релевира съображения, че първият съд необосновано е приел, че
пострадалият не е знаел името на обв. Я.А., но успял да свърже самоличността му с тази на
неговия баща, в каквато насока излага обстойни съображения. Излага, че съдът
необосновано е игнорирал обясненията на Е. и Я.А.и, и показанията на св. К. А.а, които
опровергават твърденията на И. по отношение на авторството на деянието. Сочи, че
пострадалият И. и обвиняемите не са се познавали, нито са комуникирали помежду си, като
единствената им среща е осъществена при провеждане на очната ставка помежду им.
Намира, че единствен източник на доказателства по отношение на авторството на деянието
се явяват показанията на св. И., които не следва да бъдат кредитирани и не са достатъчни за
постановяване на осъдителна присъда. Счита, че по делото не е доказано по нужния
3
несъмнен и категоричен начин авторството на обвиняемите по отношение на деянието,
поради което желае оправдаването им.
В съдебно заседание, упълномощеният защитник на обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А. –
адв. Н. Г. А. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнението към нея, по
изложените в тях съображения. Пледира обвиняемите лица да бъдат оправдани по
повдигнатото им обвинение, като сочи, че по делото не е доказано авторството им по
отношение на инкриминираното деяние. В подкрепа на доводите си изтъква, че в нито един
момент от наказателното производство, включително и при неговото образуване,
пострадалият не е дал описание нито на автомобила на нападателите му, нито на самите
извършители, за да могат същите да бъдат идентифицирани, а друго лице, което не е
очевидец на инкриминираното деяние, е предположило, че обвиняемите са автори на
деянието, след което пострадалият е започнал да повтаря техните имена. Излага, че
обвиняемите отричат да са виждали някога и да познават пострадалия, а твърденията за
приятелски отношения между семействата на пострадалия и на бащата на обв. Е.А., не са
доказани. Изтъква, че дори да се приеме, че св. И.И. и обв. Е.А. са били съученици, те не са
се виждали от 30 години и св. И. няма как да знае как изглежда и как се казва синът на обв.
Е.А.. Сочи, че тезата на И., представена пред разследващите, е невъзможна.
Обвиняемият Е.Р.А., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на
съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по основателността
на депозираната въззивна жалба с допълнение.
Обвиняемият Я.Е.А., редовно призован, не се явява, не взема участие в хода на
съдебното производство пред въззивния съд и не ангажира становище по фактите и
обстоятелствата, включени в предмета на доказване в производството и по основателността
на депозираната въззивна жалба с допълнение.
Представителят на СГП пледира решението на СРС да бъде потвърдено като
правилно, законосъобразно и добре мотивирано. Посочва, че разпознаване не е извършвано,
поради това, че пострадалият и едно от обвиняемите лица са се познавали, учили са заедно и
семействата им са били приятелски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени наведените от страните доводи и след като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на
чл. 313 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е обсъдил
детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства,
приобщените в хода на съдебното следствие обяснения на обв. Е.Р.А. и обв. Я.Е.А.,
депозирани в о.с.з. на 09.02.2021 г.; показанията на свидетелите И.Г.И., М.М.М. и Т.Л.П.,
снети в о.с.з. на 01.12.2020 г.; справка за съдимост на обв. Е.Р.А. (л. 20 от съдебното
производство); справка за съдимост на обв. Я.Е.А. (л. 22 – 23 от съдебното производство);
заключението на назначената и изготвена Комплексна Съдебно – психиатрична и
психологична експертиза по отношение на св. И.И. Г. (л. 33 – 41 от съдебното
производство),
както и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
4
доказателствени средства и способи за доказване, а именно – показанията на свидетелите
И.Г.И. (л. 35 – 37 от досъдебното производство), И.И. Г. (л. 38 – 39 от досъдебното
производство); К. Д. А.а (л. 44 – 45 от досъдебното производство) и Р.С. Б. (л. 46 от
досъдебното производство); протоколи за доброволно предаване от 11.06.2018 г.и от
12.09.2018 г. (л. 19 и л. 52 от досъдебното производство); съдебномедицинско
удостоверение № V – 1**/2018 г. и медицинска документация по отношение на И.Г.И. (л. 20
– 25 и л. 53 – 55 от досъдебното производство); декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на Е.Р.А. (л. 81 от досъдебното производство); декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние на Я.Е.А. (л. ** от досъдебното
производство); справка от ГД „ИН“ относно изтърпяното наказание „Пробация“ от Я.Е.А. (л.
85 от досъдебното производство), а така също и заключението на назначената и изготвена
съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение на И.Г.И. (л. 63 – 65 от
досъдебното производство) – приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
378, ал. 2 от НПК.
Така събраните гласни доказателствени източници съдебният състав е кредитирал в
основни линии, като е преценил, че същите са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Решаващият първоинстанционен съд е отчел наличие на противоречие
помежду им единствено по отношение на авторството на обвиняемите досежно
инкриминираното деяние, като в тази насока е кредитирал показанията на св. И.И.,
преценявайки, че същият депозира обективно, вярно и добросъвестно възприятията си
относно личността на нападателите си и начинът, по който е узнал за самоличността им, и
че показанията му са единни, вътрешно непротиворечиви, логични и в достатъчна степен
обстоятелствени. Обясненията на обв. Е.А. и Я.А. и подкрепящите ги показания на св. К.
А.а, СРС не е кредитирал с доверие, като е преценил, че същите са насочени към формиране
на защитна версия по повдигнатото срещу обвиняемите лица обвинение.
Заключенията на назначените и приети като доказателства по делото СМЕПД и
КСППЕ, съдебният състав е обсъдил детайлно и е преценил, че няма пречка да бъдат
кредитирани, като обективни, компетентни, пълни и ясни. Събраните по делото писмени
доказателствени средства, СРС също е кредитирал изцяло.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови гласни или писмени доказателствени
източници. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на
доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въз основа на анализа на така събрания доказателствен материал, СРС е приел за
установено, от фактическа страна, че на 08.06.2018 г., около 20,45 часа, в гр. София, св.
И.Г.И. взел сина си – св. И.И. Г. от ж.к. „Студентски град“ и се отправил към дома им в кв.
„Горубляне“ с личния си лек автомобил „Фолксваген Голф 4“, с рег. № ****. И. се движел
по „Околовръстния път“, като на кръстовището за с. Панчарево и кв. „Горубляне“, завил
наляво в посока кв. „Горубляне“. В този момент срещу св. И. по „Околовръстен път“ от с.
Герман, се движел зелен джип, управляван от обвиняемия Е.А., който на кръстовището
завил надясно в посока кв. „Горубляне“, при което и Е.А., и И.И. се запътили към кв.
„Горубляне“. Първоначално св. И. се движел зад джипа на обвиняемия, но го изпреварил и
на пешеходния светофар на кв. „Горубляне“ вече бил пред Е.А., който отправил реплики
към И.И. на светофара. Малко след това И. спрял до магазин, за да напазарува, като Е.А.
спрял до него и казал на И., че ще бере ядове и трябва да се разберат. И. се качил в
автомобила си и се прибрал, без да влиза в конфликти.
Около 21,20 ч. на същата дата, св. И.И. и синът му – св. И. Г., се отправили с л.а.
5
„Фолксваген Голф 4“ към центъра на кв. „Горубляне“, като минавайки по улицата зад ОУ
„В.А.“, забелязали, че до оградата на училището бил спрял джипът на обв. Е.А.. Докато св.
И.И. подминавал училището, бил изпреварен от л.а. „Фолксваген Поло“, който препречил
пътя на неговия автомобил и св. И.И. бил принуден да спре. В този момент отзад спрял и
управлявания от обв. Е.А. джип. Свидетелят И.И. слязъл от автомобила си, като казал на
сина си да се заключи в автомобила. От джипа излезли обв. Е.А. и съпругата му св. К. А.а.
От л.а. „Фолксваген Поло“ слезли обв. Я.А. и неустановени по делото лица. Обвиняемите и
неустановените лица обградили св. И.И., като обв. Е.А. нанесъл удар в дясната част на
главата на пострадалия И., а неустановено лице подложило крак зад гърба му, вследствие на
което И. паднал по гръб на земята. Е.А., Я.А. и неустановените по делото лица започнали да
му нанасят удари с ръце и крака в областта на тялото и главата.
Свидетелят И. успял да се изправи и тръгнал към автомобила си, като обвиняемите и
неустановените по делото лица се качили в автомобилите си и се оттеглили в неизвестна
посока. Пострадалият И. се отправил към УМБАЛ „Света Анна“, където му била оказана
медицинска помощ. В болницата пристигнал и св. Р. Б., на когото св. И.И. дал сведения за
случая.
Вследствие на нанесените удари, на пострадалия И.И. били причинени следните
увреждания: контузна рана на долния десен клепач; подконюнктивитен кръвоизлив на
дясното око; подкожни хематоми на дясното слепоочие и долния десен клепач;
кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен клепач и вътрешната повърхност на
клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания на носа; кръвонасядания на устните;
оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на гърба, дясната мишница, дясното
коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, които довели временно
разстройство на здравето на И. без опасност за живота.
Обвиняемият Е.Р.А., с ЕГН – **********, е роден на **** г. в гр. София, живущ в гр.
София, кв. „Горубляне“, ул. ****, български гражданин, женен, неосъждан, със средно
образование.
Обвиняемият Я.Е.А., с ЕГН – **********, е роден на **** г. в гр. София, кв.
„Горубляне“, ул. ****, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование.
Двамата обвиняеми били възприемани от приятелите и колегите си като
неконфликтни личности.
При така установената фактическа обстановка, СРС, НО, 13-ти състав е приел за
установено, от правна страна, че с деянието си обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А. са осъществили
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.
130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 08.06.2018 г., в гр. София, до ** – ро
основно училище „В.А.“, в съучастие помежду си и с други неустановени по делото лица,
чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на главата и тялото на И.Г.И., му
причинили лека телесна повреда, изразяваща се в контузна рана на долния десен клепач;
подконюктивен кръвоизлив на дясното око; подкожни хематоми на дясното слепоочие и
долния десен клепач; кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен клепач и
вътрешната повърхност на клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания на носа;
кръвонасядания на устните; оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на гърба,
дясната мишница, дясното коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата
подбедрица, с което е реализиран медико – биологичния признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“, и деянието е извършено по хулигански подбуди – на
публично място, грубо нарушаващо обществения ред и изразяващо явно неуважение към
обществото, без наличие на конкретен личен мотив и без да са били провокирани от И.И.,
6
при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, закрилящи
добрите нрави в обществото и са изразили явното си неуважение към обществото, телесната
неприкосновеност, честта и достойнството. Приел е, че всяко от обвиняемите лица е
осъществило деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2
от НК.
Ето защо е признал обв. Е.Р.А. за виновен по така повдигнатото му обвинение и на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
С решението си, съдът е признал и обв. Я.Е.А. за виновен по така повдигнатото му
обвинение и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК, го е освободил от наказателна отговорност,
като му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Съдът се е произнесъл и по направените по делото разноски, като на основание чл.
189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, е осъдил обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А., да заплатят в полза
на държавата и по сметка на СДВР сумите от по 58,65 лв. – разноски в досъдебното
производство, както и сумите от по 5 лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист.
Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации на
първоинстанционния съд. Същите са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ
на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от
въззивния състав.
Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства,
включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от постановлението на прокурора
при СРП с предложение за освобождаване на обвиняемите лица от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание, по реда на чл. 78а от НК, рамки, е направена в
съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата
обстановка, от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на
вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без
някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Решаващият съд по
ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение,
като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Правилно СРС е приел, че събраните по делото гласни доказателства са
непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и
категоричен начин механизма на извършеното деяние и авторството на обвиняемите лица
по отношение на инкриминираното деяние.
Така, на първо място, въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния
съд, относими към личността на обв. Е.Р.А., данните за неговата съдимост, трудовата му
заетост към инкриминираната дата, семейното му положение, имотното му състояние, както
и характеристичните му данни. Тези изводи са формирани на базата на правилен и
задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а
именно – обясненията на обв. Е.А., показанията на св. К. А.а, М.М. и Т.П., и отразеното в
справката за съдимост и декларацията за семейно и материално положение и имотно
състояние на Е.Р.А., поради което няма основание да бъдат ревизирани. Между така
събраните гласни и писмени доказателствени материали, не се констатират каквито и да
било противоречия и несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено
обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.
СГС в този си състав, споделя изцяло и изводите на първостепенния съд, относими
към личността на обв. Я.Е.А., предходната му съдимост, трудовата му заетост към
7
инкриминираната дата, семейното му положение, имотното му състояние и
характеристичните му данни. Същите са формирани на базата на правилен и задълбочен
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, а именно –
обясненията на обв. Я.А., показанията на св. К. А.а, М.М. и Т.П. и отразеното в справката за
съдимост и декларацията за семейно и материално положение и имотно състояние на
Я.Е.А., поради което няма основание да бъдат ревизирани. Между така събраните гласни и
писмени доказателствени материали не се констатират каквито и да било противоречия и
несъответствия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл.
305, ал. 3 от НПК.
В тази насока настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че изцяло
кредитира с доверие показанията на св. М.М. и Т.П., снети в хода на съдебното следствие
пред първия съд, като обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани.
Действително, тези свидетели не са възприели факти и обстоятелства, относими към
инкриминираното деяние и в този смисъл не са свидетели – очевидци, но показанията им
допринасят за изясняване на трудовата заетост на обвиняемите лица и взаимоотношенията с
колегите им, а тези на св. М. – и за изясняване на възприятията на свидетеля относно
външния вид на обвиняемите лица.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на СРС досежно датата и мястото
на извършване на инкриминираното деяние, като прецени, че в тази насока по делото са
събрани напълно единните, непротиворечиви и логични показания на свидетелите И.И., И.
Г. и Р. Б., депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към
доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, които намират категорична
доказателствена опора в писмените доказателствени средства – съдебномедицинско
удостоверение и медицинска документация от извършените прегледи и медицински
интервенции по отношение на пострадалия св. И.И.. Тези изводи на съда са изградени въз
основа на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото гласни доказателствени
средства, изцяло се споделят от настоящата инстанция и поради това не е необходимо да
бъдат преповтаряни. Между така събраните по делото доказателствени източници, не се
констатират съществени противоречия, които да налагат подробното им обсъждане.
Действително, констатира се, че при разпита си в хода на съдебното следствие св.
И.И. не е в състояние да пресъздаде пред съда точната дата на инкриминирания инцидент,
като съобщава, че същият се е случил „…през 2018 г., мисля, че беше към 20,03 – 21,00 ч.,
мисля някъде между 06 или 09 юни или юли“ (вж. показанията на този свидетел, депозирани
в о.с.з. на 01.12.2020 г., л. 78/гръб от съдебното производство пред СРС). Това обаче, добре
се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време между датата на
възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 08.06.2018 г., и
тази на разпита на свидетеля пред съда – 01.12.2020 г., при което е напълно възможно и
съвсем естествено свидетелят да не е в състояние да възпроизведе с точност и в детайли
възприетите от него факти и обстоятелства, и по никакъв начин не разколебава извода, че И.
депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно показанията си пред съда.
Показанията на този свидетел, депозирани в хода на досъдебното производство, скоро след
инкриминираната дата – на 06.08.2018 г., ведно с тези на св. Г. и Б., изграждат достатъчно
стабилна доказателствена опора, за да позволят на инстанциите по същество да формират
еднозначни изводи по отношение на това обстоятелство.
Не са налице предпоставки за ревизия на изводите на решаващия първоинстанционен
съд и по отношение на местонахождението и насочеността на движение на св. И.И. на
инкриминираната дата – както към 20,45 часа на 08.06.2018 г., когато с управлявания от
него лек автомобил марка „Фолксваген Голф 4“ с рег. № ****, в който, на предната седалка
до тази на водача, пътувал и синът му – св. И. Г., се придвижвал по „Околовръстен път“ и на
кръстовището за с. Панчарево и кв. „Горубляне“, след маневра завИ.е наляво поел към кв.
8
„Горубляне“, така и към 21,20 часа, когато отново заедно със сина му се придвижвали по
улицата зад **-ро ОУ „В.А.“ в посока центъра на кв. „Горубляне“. По отношение на тази
категория факти и обстоятелства, събраните гласни доказателствени средства – показанията
на св. И.И. и И. Г. са напълно единни, еднопосочни, вътрешно непротиворечиви, взаимно
допълващи се, поради което и за съда не възникна съмнение, че са депозирани обективно,
безпристрастно и добросъвестно, и няма пречка да бъдат поставени в основата на изводите
на инстанциите по същество по фактите.
Правилни и обосновани са и изводите на СРС относно факта на нанесения над св.
И.И. побой на инкриминираните по делото дата и място – на 08.06.2018 г., около 21,20
часа, в гр. София, кв. „Горубляне“, до **-ро ОУ „В.А.“. В тази насока по делото са събрани
отново напълно единните, еднопосочни и необорени от останалите доказателствени
средства показания на св. И.И., И. Г. и Р. Б., които намират доказателствена подкрепа в
приобщените по делото писмени доказателствени средства – съдебномедицинско
удостоверение и медицинска документация от прегледите и манипулациите по отношение
на св. И.И., които позволяват на инстанциите по същество да формират категорични изводи
по фактите.
По делото са безспорно установени и причинените на пострадалия И. телесни
увреждания, в резултат на нанесения му на 08.06.2018 г. побой, а именно – контузна рана на
долния десен клепач; подконюктивен кръвоизлив на дясното око; подкожни хематоми на
дясното слепоочие и долния десен клепач; кръвонасядания на дясната ушна мида, горния
десен клепач и вътрешната повърхност на клепачите на лявото око; охлузвания и
кръвонасядания на носа; кръвонасядания на устните; оток на дясната ръка; кръвонасядания
в областта на гърба, дясната мишница, дясното коляно и лявото бедро; оток и
кръвонасядане на лявата подбедрица, реализирали медико – биологичния признак
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Изводите на решаващия
първоинстанционен съд в тази насока, които изцяло се споделят и от въззивния съд, са
изградени на обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – въз основа на показанията на св.
И.И. и И. Г., и заключението на назначената и изготвена Съдебномедицинска експертиза по
писмени данни, което изяснява характера на причинените на И.И. телесни увреждания и
механогенезата на получаването им.
По отношение на обсъдените факти и обстоятелства събраните по делото гласни и
писмени доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни, вътрешно
непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което и представляват сигурна
доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите. Въззивният съд, също
както и решаващият първоинстанционен съд, изцяло кредитира заключението на
назначената и изготвена Съдебномедицинска експертиза по писмени данни, като прецени,
че същото е обективно, компетентно, пълно и ясно, кореспондира със събраните писмени
доказателствени средства – съдебномедицинско удостоверение и медицинска документация
от прегледите и манипулациите по отношение на св. И.И., и е относимо към предмета на
доказване в производството.
Напълно единни и взаимно допълващи се, както и необорени от останалите, събрани
по делото доказателствени източници, са и показанията на св. И.И. и И. Г. за това, че след
като му бил нанесен побой, св. И.И. успял да стане от земята, насочил се към управлявания
от него автомобил, като нападателите му също се качили в автомобилите, с които
пристигнали и се отдалечили от местопроизшествието. Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на защитата на обвиняемите в производството, че описаният от
свидетелите начин, по който приключил конфликта с нападателите на И., е нелогичен;
напротив – именно съобщеното от свидетелите добре кореспондира с относително краткото
нападение над него и това, че на същия не са причинени по-тежки съставомерни
9
увреждания. Обстоятелството, че начинът по който е приключило нападението над него не е
изяснен по-подробно от водещия разследването на досъдебна фаза от производството, добре
се обяснява с това, че тези факти и обстоятелства не са относими към преценката относно
съставомерността на деянието и не попадат в предмета на доказване по делото, така, както е
очертан от нормата на чл. 102 от НПК.
По тези факти страните не спорят.
От така събраната в хода на съдебното следствие, проведено пред
първоинстанционния съдебен състав, доказателствена съвкупност, действително
безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната по делото дата – 08.06.2018 г.,
около 21,20 часа, на улица зад ОУ „В.А.“ в кв. „Горубляне“ в гр. София, на св. И.И. били
нанесени множество удари с ръце и крака в областта на тялото и главата, в резултат на което
му били причинени следните тесни увреждания: контузна рана на долния десен клепач;
подконюнктивитен кръвоизлив на дясното око; подкожни хематоми на дясното слепоочие и
долния десен клепач; кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен клепач и
вътрешната повърхност на клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания на носа;
кръвонасядания на устните; оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на гърба,
дясната мишница, дясното коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата
подбедрица, които довели до временно разстройство на здравето на И.И., неопасно за
живота му.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло и изводите на СРС, НО, 13-ти състав
относно авторството на обвиняемите по отношение на инкриминираното деяние, а
възраженията на защитата в противен смисъл намира за неоснователни. В тази насока съдът
съобрази следното.
По отношение на тази категория факти и обстоятелства по делото, както правилно е
констатирал и решаващият първоинстанционен съд, са събрани две групи гласни
доказателствени източници: от една страна, това са показанията на пострадалия св. И.И.,
който сочи обвиняемите Е.А. и Я.А., и съпругата на първия от тях и майка на втория – К.
А.а, като част от лицата, нанесли му побой; от друга – това са обясненията на обвиняемите,
които излагат твърдения, че на инкриминираните дата и час не са били на мястото, сочено
от пострадалия, а съответно са били извън София – обв. Я.А., и в дома си – обв. Е.А., и
показанията на св. К. А.а, която отрича да е взела участие в нанасянето на побой над
пострадалия, както и да познава или да е виждала последния. При формиране на изводите си
по фактите, съдът правилно се е доверил на първата група доказателствени средства, като е
преценил, че в показанията си св. И.И. излага обективно, безпристрастно и добросъвестно
възприятията си, относими към инкриминираната дата, включително и относно
самоличността на част от нападателите му, докато обвиняемите лица и св. К. А.а излагат
твърдения, изцяло насочени към формиране на защитната версия на обвиняемите по
повдигнатото им обвинение.
Действително, показанията на св. И.И. са единствения доказателствен източник,
както сочи и защитата, явяващ се източник на доккказателственорелевантни факти относно
самоличността на лицата, осъществили нападението над него, изразяващо се в нанасянето
на побой. Това, обаче, не разколебава изводите на инстанциите по същество, че същите
представляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите им по фактите,
касателно авторството на обвиняемите по отношение на инкриминираното деяние. И това е
така по следните съображения.
На първо място, прави впечатление, че показанията на св. И.И. в нито една тяхна част
не се оборват или дори – разколебават от останалите, събрани по делото, доказателствени
източници; нещо повече – и при разпита си пред водещия разследването на досъдебна фаза,
и при разпита си пред съда в хода на съдебното следствие, пострадалият ясно, точно и
неотклонно пресъздава възприятията си, относими към инкриминирания инцидент, като
10
между показанията му, депозирани на двете фази от производството, темпорално отдалечени
на около две години и шест месеца едни от други, не се наблюдават съществени
противоречия.
Вярно е, че на досъдебна фаза св. И. сочи, че не е виждал обв. Е.А. от 30 години, от
завършването им, а пред съда сочи, че „Аз съм учил с Е., набори сме, не го бях виждал от 10
г.“, но това противоречие съдът намира за несъществено и недаващо отражение върху
възприятията на свидетеля относно самоличността на нападателите на И.. Напълно е
възможно свидетелят да няма спомен относно последната им среща с обв. А. и именно на
това да се дължи противоречието в показанията му по отношение на това обстоятелство.
На второ място, показанията на св. И.И. досежно съпричастността на обв. Е.А. към
инкриминираното деяние, намират косвена доказателствена опора и в съобщеното от
обвиняемите Е. и Я.А.и и от св. К. А.а, че обв. Е.А. управлява джип марка „Хюндай“, тъмно
зелен на цвят, какъвто св. И. е възприел на два пъти. Вярно е, че при разпита си пред
водещия разследването св. И. сочи, че джипът, който бил възприел, бил тъмно сив или
тъмно зелен на цвят (вж. л. 35/гръб от досъдебното производство), като не може да посочи
конкретна марка и модел на превозното средство, но това добре се обяснява с
обстоятелството, че свидетелят е възприел превозното средство в тъмната част на
денонощието – първо около 20,45 часа, а след това около 21,20 часа на инкриминираната
дата, както и с бързо и неочаквано развилата се за него ситуация, при която същият не е
могъл да възприеме всички факти и обстоятелства в тяхната цялост и в детайли. Факт е,
обаче, че възможният цвят на превозното средство, посочен от св. И., кореспондира с цвета
на превозното средство, управлявано от обв. Е.А..
Действително, защитата основателно сочи, че пред св. Р. Б. пострадалият И. не е
изнесъл съмнения относно самоличността на лицата, нанесли му побоя. В този смисъл са
както показанията на св. Б., който сочи, че пред него И. съобщил, че му е нанесен побой от
„…3 – 4 лица от мъжки пол, които не познава“ (вж. л. 46/гръб от досъдебното
производство), така и тези на св. И.И., който сочи, че първоначално заявил на полицейските
служители, които дошли в болничното заведение, в което бил отишъл, за да му бъде оказана
медицинска помощ, че не знае кои точно лица са го били (вж. показанията му на л. 36/гръб
от досъдебното производство). Това обаче, е добре обяснимо с психичното състояние на
пострадалия непосредствено след нанесения му побой – същият сочи, че е бил
изключително изплашен за детето му и изпитвал силни болки от нанесените му увреждания;
в този смисъл са и показанията на св. И.И., в които сочи, че едва в деня след
инкриминирания инцидент се сетил, че „…мъжът с джипа, с който имах пререкания и
който ме риташе, е мой бивш съученик, с който съм учил до 8-ми клас в **-ро основно
училище „В.А.“ в кв. Горубляне. … Той се казва Е.Р. и живее в кв. „Горубляне“, ул. ****.
Даже баща ми и баща му бяха много добри приятели. Също така се сетих, че жената,
която беше с него през вечерта на инцидента, е жена му, която се казва К. .“ (вж.
показанията му на л. 37 от досъдебното производство).
Настоящата инстанция не може да подмине без внимание и това, че пред водещия
разследването св. И. заявява, че мъжът, който е тръгнал към него „да го коли“, бил синът на
Е.Р., който се казва Я., а в хода на разпита му пред съда съобщава, че е разбрал името на
сина на Е.А. в Полицията. Не се касае, обаче, за противоречие в показанията на св. И.И. по
отношение на самоличността на лицето, придружавало обв. Е.А., а до интерпретация на
свидетеля и начин на обективиране на показанията му от органа, провеждащ разпита: в
първия случай, пред органа на досъдебното производство, св. И. съобщава името на друг от
неговите нападатели, а пред съда прави уточнение откъде е разбрал името му, което към
момента на инцидента не е знаел.
Не намират опора в доказателствената съвкупност твърденията на защитата на
обвиняемите лица в смисъл, че познат на св. И.И., евентуално полицейски служител,
11
неучастващ по делото, му е съобщил имената на нападателите му по даденото от
пострадалия описание. Анализът на годните гласни доказателствени средства – показанията
на св. И., депозирани в двете фази на производството, не сочат същият да е получил
информация от друго лице по отношение на самоличността на нападателите му, а
единствено на това, че е разбрал името на сина на неговия съученик в Полицията.
При формиране на изводите си по фактите, съдът не може да се позове на материали,
които не са събрани по надлежния процесуален ред – предвидения в НПК, и не
представляват годни доказателствени източници, както е сторил защитникът, и не може да
приеме за установени факти, които не се извеждат от анализа на доказателствените
източници, дори и да са с различно съдържание и насоченост от тези, установени от годните
доказателствени източници. Поради това и съдът не може да вземе отношение по
наведените от защитата доводи, касаещи съдържанието на сведения и докладни записки
и други извънпроцесуални способи, обективиращи резултати от оперативно –
издирвателни мероприятия.
Неоснователни, следователно, се явяват възраженията на защитата, залегнали в
допълнението към въззивната жалба, че съдът е установил самоличността на нападателите
на И. въз основа на догатки на последния, основаващи се на твърдения на трети лица, които
не са взели участие в производството. Напротив – съдът се е доверил на показанията на св.
И. в този смисъл, като е преценил, че същият излага еднопосочни и вътрешно
непротиворечиви твърдения и в двете фази на производството, като твърденията му относно
личността на част от нападателите му са категорични и свидетелят детайлно обяснява по
какъв начин е установил тази самоличност.
Лишено от основание се явява и възражението на защитата, че по делото не е
провеждано разпознаване от пострадалия св. И. на обвиняемите лица, вместо което същите
са били съпоставени в очна ставка. Както правилно сочи и представителят на държавното
обвинение в хода на съдебните прения пред настоящата инстанция, провеждането на
разпознаване е било безпредметно, доколкото св. И. е посочил недвусмислено
самоличността на част от нападателите му и е посочил откъде познава обв. Е.А., а именно,
че същите са били съученици в основното училище. Показанията на св. И. в този смисъл,
намират категорична доказателствена опора и в обясненията на обв. Е.А., който, също както
и И. е роден през 1966 г., и сочи, че е завършил основното си образование в **-ро ОУ „В.А.“
в гр. София, кв. Горубляне, където е учел и св. И..
Пред СГС защитата навежда доводи, че описанието на част от нападателите му,
дадено от св. И., не съответства на външните белези на обвиняемите лица. Доводите на
защитата и в тази връзка, настоящата инстанция преценява като неоснователни. При разпита
си пред съда, св. И.И. дава описание на нападателите си, като сочи, че Е.А. е „с прошарена
коса, с телосложение като моето, висок 1,74 – 1,75 см, тегло около 80 кг. …Другият беше
синът на Е., който е малко по-висок от него, по-тъмен, по-слаб, с нормално
телосложение…“ (вж. показанията на св. И. на л. 78/гръб от съдебното производство);
показанията на св. И. в този смисъл кореспондират и със съобщеното от св. М., че и Е.А., и
Я.А. са по-ниски от него, а той е висок 1,85 см., както и че Е.А. имал бяла коса, която сега
бил боядисал черна. Вярно е, че св. М. сочи, че и бащата и синът А.и са еднакво високи, но
описанието на лицата, дадено от свидетеля, е въпрос на субективна негова преценка и не
води до еднозначния извод, че св. И. не е възприел и не дава описание именно на
конкретните обвиняеми лица.
Предвид направения собствен анализ на доказателствената съвкупност, въззивният
съд намира, че изцяло следва да се солидаризира с изводите на решаващия
първоинстанционен съд в насока, че показанията на св. И.И. позволяват да се направи
несъмнен и категоричен извод, че именно обв. Е.А. и обв.Я.А. са сред лицата, нанесли
побой над пострадалия на инкриминираната дата. Възраженията за недоказаност на
12
авторството на обвиняемите по отношение на инкриминираното деяние, настоящият
съдебен състав намира за неоснователни.
Правилни и обосновани са и изводите на първостепенния съд, че гласните
доказателствени средства от втората група, а именно – обясненията на обв. Е. и Я.А.а и
показанията на св. К. А.а относно местонаходението на обвиняемите към инкриминираната
дата, не могат да бъдат кредитирани с доверие, като предназначени да формират защитна
версия на същите по повдигнатото им обвинение.
Така наличната по делото доказателствена съвкупност, в нейната последователност и
взаимовръзка, според СГС в този му състав, се явява достатъчна, за да обоснове по
необходимия несъмнен и категоричен начин изводите относно авторството на обвиняемите
лица по отношение на инкриминираното деяние.
СГС в този си състав, изцяло споделя и изводите на СРС досежно пълната
кредитируемост на показанията на св. И.И., снети в двете фази на производството, по
отношение на конкретно предприетите действия от всяко от обвиняемите лица, при
нанасянето на побой над пострадалия. Вярно е, че пред съда св. И. съобщава, че едно от
лицата, описвано от него като „приятелите на Е.“, е извадило нож насреща му, докато пред
водещия разследването И. съобщава, че това е бил синът на обв. Е.А., когото описва като
един от по-младите мъже, но и по отношение на това обстоятелство съдът намира, че не е
налице съществено противоречие, а разлика в интерпретацията на поставените въпроси и
начина на излагане на възприятията пред съответния орган.
Правилни и обосновани са и изводите на районния съд, че наред с обвиняемите лица,
и други, неустановени по делото лица нанасяли удари в областта на главата и тялото на
пострадалия. Това, че същият не е в състояние да посочи техни индивидуализиращи белези
добре се обяснява с обстоятелството, че за пострадалият ситуацията се е развила
изключително бързо и неочаквано, и не му е позволила да възприеме в детайли и пълнота
интересуващите производството факти и обстоятелства.
Предвид всичко изложено, настоящата инстанция изцяло споделя доводите на
решаващия първоинстанционен съд, че с деянието си, осъществено на инкриминираните
дата и място, обвиняемите Е.Р.А. и Я.Е.А. са осъществили от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
2, вр. ал. 1 от НК.
От обективна страна, на инкриминираната по делото дата – 08.06.2018 г., около
21,20 часа, до ОУ „В.А.“ в кв. „Горубляне“ в гр. София, обвиняемите, заедно с други
неустановени по делото лица, нанесли на пострадалия св. И.И. множество удари с ръце и
крака в областта на тялото и главата, в резултат на което му причинили следните телесни
увреждания: контузна рана на долния десен клепач; подконюнктивитен кръвоизлив на
дясното око; подкожни хематоми на дясното слепоочие и долния десен клепач;
кръвонасядания на дясната ушна мида, горния десен клепач и вътрешната повърхност на
клепачите на лявото око; охлузвания и кръвонасядания на носа; кръвонасядания на устните;
оток на дясната ръка; кръвонасядания в областта на гърба, дясната мишница, дясното
коляно и лявото бедро; оток и кръвонасядане на лявата подбедрица, които довели до
временно разстройство на здравето на И.И., неопасност за живота. В случая е налице пряка,
непосредствена и ненарушена причинно – следствена връзка между нанасянето на ударите в
областта на главата и тялото на пострадалия от страна на обвиняемите и другите
неустановени по делото лица, и получените от това телесни увреждания.
Посочените телесни увреждания съответстват по своята медико-биологична
характеристика на лека телесна повреда, по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
13
Правилен, следователно, е изводът на първостепенният съд, че с това са били
осъществени всички признаци от обективна страна на състава на престъплението по
чл. 130, ал. 1 НК.
Обвиняемите Е.А. и Я.А. са действали в съучастие помежду си и с неустановени по
делото лица, като съизвършители, при условията на едновременно съизвършителство.
Същите едновременно са осъществявали изпълнителното деяние на престъплението с
посочената правна квалификация, като са нанасяли множество удари с ръце и крака в
областта на главата и тялото на пострадалото лице.
Откъм субективна страна на престъплението, спецификата на настоящия
инкриминиран състав, а именно – по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, задължава съда да изследва и
обоснове наличието на два съставомерни субективни факта. Единият е вината, като
конкретното субективно, психическо отношение на дееца към извършеното деяние и
свързаните с него обществено-опасни последици, а другият е мотивите, подбудите за
извършването му, в конкретния случай – наличието на хулигански подбуди, като
субективно свойство на деянието, на които нормативно е придадено съставомерно значение
за утежняване на наказателно-правното положение на извършителя.
Вината като субективен факт, изразяващ се в психическо отношение на дееца към
престъпния резултат, намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в
неговото цялостно поведение. Установените факти по делото безалтернативно сочат, че
всяко от обвиняемите лица е действало виновно, при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът им е обхващал представите относно всички
обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна
квалификация. Нанасяйки, заедно с неустановени по делото лица, множество удари с ръце и
крака в областта на главата и тялото на пострадалия И., същите са съзнавали възможността
и неизбежността от накърняване телесния интегритет на пострадалото лице, като му
причинят временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочените
обстоятелства се интерпретират от съда като недвусмислено обективиращи намерението на
двамата обвиняеми да причинят телесна повреда от обсъждания вид на пострадалия И..
Обвиняемите Е.А. и Я.А. са съзнавали обществено-опасния характер на деянието си,
предвиждали са неговите обществено-опасни последици и пряко са целели настъпването им.
Обвиняемите Е.А. и Я.А. са действали и с пряк умисъл за съучастие – всеки един от
тях е съзнавал, че извършва деянието задно с другия обвиняем и с други, неустановени по
делото лица, и пряко е целял това.
Деянието е осъществено от обвиняемите лица и по хулигански подбуди, по смисъла
на чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. За съставомерността на деянието по този законов текст е
необходимо да се установи, че същото се предхожда, съпътства или последва от хулиганско
поведение на дееца (Р 92-68-ІІ), израз на явното му неуважение към обществото и
незачитането на установените правопорядки (Р 307-71-ІІ, Р **-80-ІІ), както и отсъствието на
лични отношения, на вражда, на завист и други подобни между виновния и пострадалия.
По делото, макар да е безспорно, че обв. Е.А. и пострадалият И. се познавали от
дълго време преди инцидента, не се установява пострадалият да е провокирал по какъвто и
да било начин обвиняемия; напротив – на посочената от обвинението дата и място, водачът
на автомобил „Фолксваген Поло“, в който пътувал и обв. Я.А., препречил пътя на
управлявания от св. И.И. лек автомобил, с което го принудил да спре. В този момент отзад
спрял и управлявания от обв. Е.А. джип. От джипа излезли обв. Е.А. и съпругата му св. К.
А.а, а от л.а. „Фолксваген Поло“ слезли обв. Я.А. и неустановени по делото лица, които
обградили св. И.И., който бил излязъл от автомобила си, съборили го на земята и започнали
да му нанасят удари с ръце и крака в областта на тялото и главата.
14
От конкретните действия на всяко от обвиняемите лица се установява наличието
именно на хулигански подбуди за извършване на противоправното посегателство върху
здравето на пострадалия, на цел да се демонстрира пренебрежение и незачитане на
обществото и отделната личност; да изяви себе си над останалите хора и да погази, при това
грубо, установените правила за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и
достойнство. Поведението и конкретните действия на обвиняемите безспорно сочат, че в
съзнанието им е била оформена ясна представа, че засягайки по този начин телесния
интегритет на пострадалия, на оживено, публично място, в близост до учебно заведение,
където действията им биха могли да бъдат възприети от неустановен брой лица, без И. да ги
е предизвикал по какъвто и да е начин, нарушава по груб и безпардонен начин
съществуващите в обществото правила за общоприето вежливо и зачитащо правата и на
другите общуване; проявява неуважение във висша степен и засяга с висок интензитет
личното достойнство на другия и установените в обществото порядки, закрилящи добрите
нрави и телесната неприкосновеност на всеки негов член. Поведението им обуславя
изводите на настоящият съд, че обвиняемите са целели да причинят телесните увреждания
движени именно от посочените хулигански подбуди, демонстрирайки по недопустим за
общоприетите в обществото порядки чувство на превъзходство над останалите членове на
обществото и себепоставяйки се над всички тях, които съвестно се придържат към
установените и общовалидни правила за вежливо и зачитащо достойнството и правата на
другия поведение, провокативно да покажат, че могат да вършат каквото си пожелаят,
независимо от нормите на обществото.
Въз основа на така изложените аргументи, настоящият въззивен съд прие, че
обвиняемите са извършили деянието по хулигански подбуди, по смисъла на т. 12 от чл. 131,
ал. 1 от НК, отчитайки и посочената по-горе липса на личен мотив за нанасянето на ударите
върху пострадалия; на каквито и да било лични отношения, вражда, завист или конфликт на
лична основа, които да мотивират това посегателство.
При това, правилно и законосъобразно обв. Е.А. и Я.А. са били признати за виновен в
осъществен състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
Настоящата инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционния съдебен
акт и в частта му относно наложеното на обвиняемите лица административно наказание,
и в тази насока съобрази следното.
Осъщественото от обв. Е.Р.А. престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ за
срок до три години. Обвиняемият не е осъждан, нито освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. От
деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице ограниченията в приложението
на института, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК – деецът не е бил в пияно състояние; от
деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт; престъплението не е извършено
срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице
множество престъпления. Ето защо правилно и законосъобразно СРС е приел, че са налице
предпоставки за освобождаването на обв. Е.Р.А. от наказателна отговорност, по реда на чл.
78а, ал. 1 от НК, за извършеното от него престъпление с горепосочената правна
квалификация, с налагане на административно наказание.
За да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец
административно наказание, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо
отговорността му обстоятелство добрите характеристични данни, събрани за същия; съдът
не е отчел отегчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на така изложеното в
мотивите на атакувания съдебен акт относно конкретно проявената степен на обществена
15
опасност на деянието и неговия извършител, съдът е преценил, че на обв. Е.А. следва да
бъде определено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Настоящата съдебна инстанция не може да се солидаризира с изводите на решаващия
първоинстанционен съд досежно липсата на отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат причиняването на множество телесни
увреждания на пострадалото лице – обстоятелство, което не рефлектира на преценката
относно съставомерността на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, както и извършването на
деянието в съучастие с обв. Я.А. и с други, неустановени по делото лица, което съществено
завишава обществената опасност на деянието.
При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна
инстанция намира, че следващата се на обвиняемия Е.Р.А. санкция следва да се определи
при баланс на отегчаващите отговорността му обстоятелства, което обуславя определянето
на административното наказание „Глоба“ в размер около средния, предвиден в закона. При
липса на съответен протест в тази насока, обаче, настоящата инстанция не разполага с
възможността да измени решението на районния съд в насока завишаване размера на
следващата се на обв. Е.А. административна санкция. Категорично, обаче, не са налице
предпоставки за занижаване размера на определеното на този обвиняем административно
наказание, предвид това, че същото е определено в размер на законоустановения минимум.
Осъщественото от обв. Я.Е.А. престъпление е наказуемо с „лишаване от свобода“ за
срок до три години. Обвиняемият не е осъждан, нито освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. От
деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице ограниченията в приложението
на института, визирани в чл. 78а, ал. 7 от НК – деецът не е бил в пияно състояние; от
деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт; престъплението не е извършено
срещу орган на властта, при и по повод изпълнение на службата му и не са налице
множество престъпления. Ето защо правилно и законосъобразно СРС е приел, че са налице
предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а, ал. 1 от
НК, за извършеното от него престъпление с горепосочената правна квалификация, с
налагане на административно наказание.
За да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец
административно наказание, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо
отговорността му обстоятелство младата му възраст и добрите характеристични данни,
събрани за същия; съдът не е отчел отегчаващи отговорността му обстоятелства. С оглед на
така изложеното в мотивите на атакувания съдебен акт относно конкретно проявената
степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, съдът е преценил, че на
обв. Я.А. следва да бъде определено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000
(хиляда) лева.
Настоящата съдебна инстанция не може да се солидаризира с изводите на решаващия
първоинстанционен съд досежно липсата на отегчаващи отговорността на обвиняемия
обстоятелства. Като такива следва да се отчетат причиняването на множество телесни
увреждания на пострадалото лице – обстоятелство, което не рефлектира на преценката
относно съставомерността на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК, както и извършването на
деянието в съучастие с обв. Е.А. и с други, неустановени по делото лица, което съществено
завишава обществената опасност на деянието.
При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна
инстанция намира, че следващата се на обвиняемия Я.Е.А. санкция следва да се определи
при баланс на отегчаващите отговорността му обстоятелства, което обуславя определянето
на административното наказание „Глоба“ в размер около средния, предвиден в закона. При
липса на съответен протест в тази насока, обаче, настоящата инстанция не разполага с
16
възможността да измени решението на районния съд в насока завишаване размера на
следващата се на обв. Я.А. административна санкция. Категорично, обаче, не са налице
предпоставки за занижаване размера на определеното на обвиняемия административно
наказание, предвид това, че същото е определено в размер на законоустановения минимум.
Въззивният съдебен състав изцяло споделя обосновката на СРС в частта относно
направените по делото разноски, като прие, че правилно, на основание чл. 189, ал. 3 и чл.
190, ал. 2 от НПК, обв. Е.Р.А. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на
СДВР, сумата от 58,65 лв. – разноски в досъдебното производство, както и сумата от по 5
лв. – за служебно издаване на изпълнителен лист.
Правилно и законосъобразно, на основание чл. 189, ал. 3 и чл. 190, ал. 2 от НПК, обв.
Я.Е.А. е осъден да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 58,65 лв. –
разноски в досъдебното производство, както и сумата от по 5 лв. – за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Разноските са правилно изчислени.
В допълнение и за да отговори на доводите на защитата, изложени във въззивната
жалба, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че при постановяване на
атакувания съдебен акт, не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, което да налага отмяна на решението на СРС и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд.
На първо място, в тази връзка настоящата инстанция намира за необходимо да
отбележи, че атакуваният съдебен акт не страда от порока липса на мотиви. Решаващият
първоинстанционен съд е положил необходимите процесуални усилия за попълване на
доказателствената маса с всички относими доказателствени източници и не е допуснал
превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност. Същата е
анализирана внимателно и задълбочено, без да бъдат игнорирани някои от събраните
доказателства за сметка на други.
Не е допуснато нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл. 13
и чл. 14 от НПК. Решаващият първоинстанционен съд е събрал необходимите и възможни
гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и е
положил необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем
доказателствени източници – както обвинителни, така и оправдателни такива. Не е
допуснато, следователно, нарушение на принципа за разкрИ.е на обективната истина – по
чл. 13 от НПК, и за вземане на решения по вътрешно убеждение – по чл. 14 от НПК.
Не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на съда, касаеща
събраните доказателствени източници. Фактическите констатации на първоинстанционния
съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал,
като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на
доказване, съобразно очертаните от обвинителия акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния
съд, не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други.
Първостепенният съд е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на
решението си, изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си
относно кредитируемостта на доказателствените средства, като не е сторил това произволно,
а въз основа на задълбочен и правилен анализ, и съпоставка на доказателствените източници
едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за
17
установени, както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си обвиняемите
лица са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
вмененото им престъпно посегателство. Контролиращата съдебна инстанция и страните по
делото не са лишени от възможност да разберат действителната воля на решаващия
първоинстанционен съд и начинът на формирането и.
Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената
съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е
формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе,
подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт. Не е допуснато,
следователно, процесуално нарушение при произнасяне на първия съд по фактите и
обстоятелствата, относими към предмета на доказване.
Тъй като при цялостната служебна проверка на решението, въззивният съд не
констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на
доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то
съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 09.02.2021 г., постановено от Софийския районен
съд, Наказателно отделение, 13-ти състав по НАХД № 11474/2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18