Определение по дело №135/2020 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 09.03.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА     

ЧЛЕНОВЕ:      СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

 

като разгледа докладваното от  мл.с. Алексиева въз.ч.гр.д.  N 135 по описа за 2020  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение № 4444/17.12.2019 г.  , по гр.д. № 4045/2019 г. на СлРС, с което е отказано изменение на решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател ГД Изпълнение на наказанията  гр. София, с адрес на управление, ********* атакува определението, като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като следва да се съблюдава минимума на адвокатското възнаграждение по НМРАВ за процесуално представителство по дела с определен материален интерес за един иск, тъй като акцесорния иск бил част от материалния интерес по делото и на практика зависел от изхода по главната претенция. Твърди ниска степен на правна и фактическа сложност и множество еднотипни дела. Иска отмяната му и намаляване на разноските на противната страна до минималния размер.

            В законовия срок насрещната страна не е подала писмен отговор.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима – подадена в предвидения срок от процесуално легитимиран субект, но неоснователна.

Настоящия състав на СлОС се солидаризира с изводите направени от първата инстанция в атакуваното определение. В чл. 2, ал. 5 от НМРАВ императивно е посочено, че адвокатските възнаграждение се определят за всеки отделен иск. Както е видно от исковата молба и договор за правна защита и съдействие от 25.04.2019 г., адв. П. е осъществявал процесуално представителство на ищеца по повече от един иск – главна претенция и акцесорна претенция по чл. 86 от ЗЗД за дължими лихви. И двата иска са уважени изцяло. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, е възникнало правото на разноски за ищеца, а поискания и доказан размер на адвокатското възнаграждение е близък до минималния.

Съдът не следва да обсъжда фактическата и правна сложност на спора, тъй като предвидения в НРМАВ минимум на адвокатските възнаграждения не е обвързан с фактическата и правната сложност на делото, а е дължим и при липса на такава.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частната жалба на ГД“ИН“ при МП, гр. София против определение № 4444 от 17.12.2019г. по гр.д. № 4045/19г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4444 от 17.12.2019г. по гр.д. № 4045/19г. на СлРС.

 

 

 

Определението не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

 

ЧЛЕНОВЕ: