Решение по дело №1/2020 на Районен съд - Белоградчик

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2020 г. (в сила от 3 юни 2020 г.)
Съдия: Анна Иванова Кайтазка
Дело: 20201310200001
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Белоградчик, 19.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

        Белоградчишкият районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         Районен Съдия: Анна Кайтазка

 

при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 1 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        Образувано е  по  жалба  на Е.А.И. ***, с ЕГН **********, срещу НП № 19-0242-000928/10.12.2019г.  на Началник РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което са му наложен:  „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

        В жалбата се излага искане да се отмени атакуваното наказателно постановление. Твърдят се допуснати съществени процесуални нарушения в хода на админ.нак. производство, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя, както и неправилно определяне на нарушените законови разпоредби. Заявява се, че в АУАН и НП липсват задължителни законови реквизити, отрича се като цяло извършването на вмененото нарушение.

        Въззиваемата редовно призована за с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. В писмото до съда, съпровождащо преписката, въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено. 

        Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

        На 29.11.2019 г., сутринта, около 09.30 ч., свид. В.Т., Бр.Б. и Н.Й. ***, забелязали в района на общинския пазар в гр.Б., на бул.“…………..“ паркиран л.а. м. “Рено Меган Сценик“ с рег. № ВН № 0876 ВХ, при условие , че в участъка на булеварда – в този район именно, имало поставен знак  забраняващ спирането и паркирането. Тъй като не знаели кой е водача на автомобила, те не могли да вземат никакви мерки към момента. Оттеглили се настрани, с видимост към неправилно паркираното МПС, и започнали да упражняват контрол по движение на други МПС, съгл. ЗДвП.

         След около 15-20 мин. тримата свидетели видели, е към посочения автомобил - “Рено Меган Сценик“ с рег. № ВН № 0876 ВХ, се приближили мъж и жена, и се качили в него. На мястото на водача седнал мъжът, а жената – като пътник, до него. Автомобилът бил насочен с предната си част в посока към мястото, на което стоели полицейските служители, но водачът му направил маневра – потегляне на заден ход, след което отбил автомобила в странична уличка / до пазара/ и сменил посоката му – потеглил напред – така излязъл отново на бул.“Съединение“, но с обратна на първоначалната посока на своето паркиране. Същевременно автомобилът м.„Рено“ не бил и с включени задължителни светлини през деня. Служебният полицейски автомобил го подминал и спрял, с цел да се стопира и движението на „Рено“-то. Св.Б. слязъл от тяхното МПС и подал сигнал – „Стоп“ с палка към водача на „Рено“-то. Последният не спрял обаче и продължил, като подминавайки полицейското МПС, веднага завил в ляво по ул.“Н.Й.В.“  и почти веднага спрял на паркинг пред жилищен блок – на админ. адрес № 25.  Б. тичешком стигнал до току-що паркиралия автомобил, а след него пристигнали със служебния и свид. Т. и Й..

 Св. Б. решил да извършил документна проверка на жалбоподателя, който слязъл от спрели вече автомобил. Водачът представил документ за регистрация на автомобила и надлежно СУМПС. Т. обаче констатирал, че няма сключен договор за застраховка „ГО“ за това МПС към момента, както и че то не е преминало ГТП. Съгласно СР МПС пък, в него като собственик била вписана жена, посочена от свидетелите  с малко име „З.“. Поради всичко установено на място, св. В.Т. съставил веднага два акта на жалб. Е.И., в негово присъствие, и в присъствието на колегите си като свидетели – Б. и Й. – единият АУАН за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, а другият – за нарушения по чл.70 ал.3 и чл.147  ал.1 от ЗДвП – заради липсата на ГТП и не включени светлини. Жалбоподателят не направил възражения към този момент и подписал акта по ЗДвП, получил и копие от него. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 19-0242-000928/10.12.2019г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин.  

           При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

         Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна.

         При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени  нарушения на ЗАНН и ЗДвП, които да налагат отмяната на наказателното постановление.

         Съдът приема за установено, че жалбопод. Е. И. е извършил нарушенията, приписвани му с АУАН и НП. От показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставител и свидетели очевидци на извършване и на установяване на извършените нарушения / Т., Б. и Й. /чиито думи съдът напълно кредитира, тъй като са ясни, категорични и безпротиворечиви по между си/, се доказва, че на посочените в АУАН и НП място и дата, жалбоподателят е бил наблюдаван , а веднага след това – след спирането му, и проверен, като водач на управляваното от него МПС, тъй като още при движение на автомобила е забелязано обстоятелството /от свидетелите лично /  липсата на включени от водача задължителни светлини – каквито и да е. Свидетелите потвърдиха пред съда и останалата фактическа обстановка по случая –липса на проведен ГТП за автомобила, както и липсата на договор за задължителната застраховка „ГО“.  Въпреки оспорването в с.з. факта на подаден сигнал за спиране от полицейските служители, от срана Е. И., то той първо не ангажира по делото никакви доказателства в подкрепа на тезата си – че не е бил правен опит да бъде спиран,  но от друга – това обстоятелство не е и предмет на обсъждане по делото, тъй като за подобно поведение – правомерно или не, И. не е санкциониран. По никакъв начин обаче, И. не оспори в с.з. и не обори верността н показанията на свидетелите – относно не включените светлини при движение на МПС, както и липсата на проведен надлежен ГТП на автомобила. Единственият довод, изложен от жалбоподателя в с.з. бе, че МПС не е негова собственост и той не е знаел за не представянето на МПС на ГТП и не сключения договор за застраховка.

Съдът, въпреки не представените изрично доказателства в тази насока, но предвид показанията на разпитаните свидетели по делото приема за установен факта, че МПС, предмет на АУАН и НП, не е притежание на жалбоподателя. Той и прави възражение в същата насока, а АНО не ангажира доказателства в обратна. На следващо място, по повод възражението за „незнание“ на И., съдът отбелязва, че за разлика от престъпните деяния, които се санкционират от закона /НК/, когато са извършени умишлено, и само ако е изрично предвидено – и непредпазливо, то съгл. чл.7 от ЗАНН - админ. нарушения, които също могат да са умишлени или непредпазливи, се санкционират принципно и при двете форми на вина, и само ако е изрично предвидено, че непредпазливите такива няма да се наказват, то отговорността на дееца отпада.

Ето защо, предвид всичко гореизложено, съдът приема, че  Е.И. виновно е извършил приписваните му нарушения.

Редом с това, запознавайки се с АУАН и НП, съдът от формална страна не намира нарушения при оформянето на тези документи. Издадени са от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от закона реквизити, актът е съставен в присъствието на нарушителя, той го е подписал, получил е копие от същия. НП е връчено на  Е. И. лично. Поради това, съдът приема, че при изготвяне на АУАН и НП са спазени материалните и процесуалните правила.

Съдът констатира, че и за двете вменени на нарушителя админ.нарушения, наказанието е определено в една и съща норма от ЗДвП – чл.185. А предвидената санкция в чл.185 – сочи точно определен размер на наказанието “глоба”. Съобразявайки се с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и като отчете тежестта на нарушенията, броя им и взе предвид цялостното поведение на нарушителя при проверката, съдът намира, че наложените наказания от вида “голба” са определени в правилен размер –точният посочен от нормативния акт – за двете нарушения.

           По изложените по-горе съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.

           Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН,  съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0242-000928/10.12.2019 г. на Началника на РУ-Белоградчик към ОД-МВР-Видин, с което на Е.А.И. ***, с ЕГН **********, са наложени :  „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 20,00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП , за извършено нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

           Решението подлежи на касационно обжалване пред АС-Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                                          

                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: