Р Е Ш Е Н И Е
№
07.08.2017г., ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети юли две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При
секретаря Петя Иванова и
прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя
гр.д.№ 7113/2016г. по описа на ПлРС,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ***”, ЕАД, ***, чрез ***, против И.Х.Ц., с която се
твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д.№ 5683/2016г, по описа на ПлРС, срещу която е постъпило
възражение от страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ.
ползвател на топлоснабден имот- на адрес ***, ***, с аб. № ***. Твърди се, че
същият е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на чл.153, ал.1
от ЗЕ, ползвал е ТЕ, за периода 01.06.2004-30.04.2016г., и не е погасил
задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на посоченият
адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция, от която
се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово
разпределение с “ТЕХЕМ СЪРВИСИС ”ЕАД, гр. София. Общите условия за ползването
на ТЕ, са публикувани във в-к ”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г. и във в-к „Посоки”,
бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови
решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от
общо 285,59лв., от които сумата от 247,64лв- главница, съставляваща консумирана
и незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г. и сумата от 37,95лв- лихва
за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
След първоначалното насрочване на
делото, за разглеждане в о.с.з., с определение № 4971/08.12.2016г, е
установено, че отв. И.Ц., е починал в хода на производството- 29.10.2016г., акт
за смърт № ***/29.10.2016г на Община ***. След даване на съответни указания до
ищеца, с молба, вх. рег. № 5754/01.03.2017г, са посочени наследниците на
ответника, и сумите, които се претендират против всеки, при условията на
разделност на задълженията, както следва:
Против отв. Т.Х.Ц.- в размер на
2/3 наследствен дял- сумата от 165,09лв- главница, сумата от 25,30лв- лихва за
забава, в посочените по- горе периоди, и 2/3 от законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане, както и съответният размер от направените по делото
разноски.
Против отв. А.Х.И.- в размер на
1/6 наследствен дял- сумата от 41,27лв- главница, сумата от 6,32лв- лихва за
забава, в посочените по- горе периоди, и 1/6 от законната лихва върху
главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане, както и съответният размер от направените по делото
разноски.
Против отв. В.Д.Ц.,*** и отв. Х.Д.Ц.-
за всеки- в размер на 1/12 наследствен дял- сумата от 20,64лв- главница, сумата
от 3,17лв- лихва за забава, в посочените по- горе периоди, и 1/12 от законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410 от ГПК, до
окончателното й изплащане, както и съответният размер от направените по делото
разноски.
С определение № 949/01.03.2017г, като
ответници в производството, са конституирани Т.Х.Ц.,***; А.Х. ***; В.Д.Ц.,*** и
Х.Д.Ц. ***.
В срока за отговор, ответниците Т.Х.Ц.,
А.Х.И. и В.Д.Ц., ред. уведомени, не изразяват становище по исковете.
С определение № 2259/05.06.2017г,
е прекратено частично производството по делото, против отв. Х.Д.Ц., поради
оттегляне на иска. Със същото определение, като трето лице на страната на
ищеца, е конституирано ТЕХЕМ СЪРВИСИС ”ЕООД, гр. София.
Съдът, като съобрази становищата
на страните и на основание закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се
установява, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за
изпълнение №3640/27.07.2016г., по ч. гр.д.№5683/2016. по описа на ПлРС, срещу
издадена която, в срок е постъпило възражение от длъжника. В указаният от съда
едномесечен срок, е предявен настоящия установителен иск, поради което същият е
допустим. По делото безспорно е установено също, че в хода на процеса, отв. И.Х.Ц.
е починал, и като надлежни страни в производството, са конституирани неговите
наследници- преживяла съпруга и негови братя и сестри и техни низходящи.
По делото се установява също и
факта на публично оповестяване на Общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
От страна на третото лице-
помагач, са представени изисканите от съда месечни справки, приети по делото.
От същите се установява, че за имот с аб. № 22178, за периода м. 11. 2013-м. 04.2016г,
са начислени суми за отопление, за сградна инсталация.
По делото не се спори също, че
отв. И.Ц.- поч, е титуляр на партида, с аб. № ***, за топлоснабден имот, с
адрес ***, ***.
По делото, в с.з. на 10.07.2017г,
от страна на отв. Т.Ц. и А.И., са представени в оригинал- за констатация,
вносни бележки за извършени от тях плащания, както следва: от отв. Т.Ц.- на
24.03.2017- сумата от 440лв и на 24.04.2017-сумата от 11лв.; от отв. А.И.-
сумата от 116,85лв. на 04.04.2014г. Вносните бележки- в оригинал, да предявени
на процесуалният представител на ищеца, който не оспорва факта на плащането на
тези суми. Посочва обаче, че в същите не е изрично отбелязано за кой период се
извършва плащането.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за
дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по Наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед
на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия. Както бе посочено
по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване на Общите
условия, чрез тяхното публикуване. Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ,
ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост, присъединена към една
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ,
отдадена от сградната инсталация, която се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. На
основание чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си/ чрез
фактическото им отделяне/, остават клиенти на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Нормата е пряко
свързана с ал.5, съобразно която клиентите в сграда-етажна собственост, при
въведена система за дялово разпределение на ТЕ, нямат право да прекратяват
подаването на ТЕ към отоплителните тела в имотите си, чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация.
Съобразно ТР №2 от 25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в
сгради-етажна собственост е колективна услуга, която ползва всички собственици
на обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Според посоченото ТР, през втората половина на ХХ
век, когато централното топлоснабдяване се налага като ефективен начин за
отопление на многофамилните сгради в градовете, законодателството ни не съдържа общи правила за защита на
потребителите. Така е, защото желанието за ползване на тази услуга се презумира
от нормотвореца. Нещо повече- топлоснабдяването на жилищните сгради под режим
на етажна собственост в цялостно застроени топлоснабдени райони или в жилищни
комплекси е уредено като задължително (чл. 162, ал.
1 и 2 от правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищно устройство, приет с ПМС № 31/09.07.1973 г.,
понастоящем отменен). Няма изискване за съгласие на собствениците за
топлоснабдяването на сградите, под режим на етажна собственост и по Наредба № 1 за ползване на топлинна
енергия, издадена от министъра на енергетиката и министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 49/27.06.1975 г., понастоящем
отменена. Съдът намира, че няма как миналите положения и заварените отношения
по стартирало през посочения период топлоснабдяване на сграда в режим на етажна
собственост, какъвто е и настоящият случай, да бъдат изначално преуреждани по
сега действащата нормативна уредба. Тя важи само за в бъдеще, при отказ от
топлоснабдяване и изисква квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици, което обвързва всеки отделен етажен собственик, независимо дали е
съгласен с него. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по
реда на чл. 153, ал.
2 от ЗЕ, съставлява "искане" на услугата по смисъла
на чл. 62, ал. 1
от ЗЗП, поради което между двата закона не съществува противоречие и
не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР
на ЗЗП.
По делото, съдът намира за установено, с оглед на
представените от третото лице помагач писмени доказателства, че до имота с аб.
№ ***, е доставяна ТЕ, за процесния период. Въз основа на посочената по-
горе норма .145 от ЗЕ, същият дължи и плащане на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която безспорно е обща част.
На основание гореизложеното,
съдът намира, че отв. И.Ц.- поч., има качеството на потребител на ТЕ, за
процесния период, за имот с аб. № *** и съответно неговите наследници, дължат плащане на сумите, съставляващи
потребена ТЕ.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими суми, в 30
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от деня на забавата
до деня на постъпване на дължимата сума.
По делото обаче се установи
плащане на цялата претендирана по ИМ сума, извършено от страна на отв. Т.Ц. и А.И.,
в хода на производството по делото – през м.април 2017 година, в срока за
отговор на ИМ. Съдът установи, че общо внесената от тях сума е в размер на общо
567,85лв., при претендирани общо 285,59лв.- главница и лихва. В случая, с
предявяването на ИМ, кредиторът- ищец сам е определил размерите на претенцията
си, в рамките на издадената заповед за изпълнение. С оглед изричната норма на
чл.415, ал.2 от ГПК, за непредявеното вземане, заповедта за изпълнение следва
да бъде обезсилена. Поради това, възражението на ищеца, чрез процесуалният му
представител, че ответниците не са посочили периода, за който се плаща, е
неоснователно. Както бе посочено, плащането е извършено в срока за отговор,
като ответниците да бил уведомени за периода, за който се претендират сумите, като
от друга страна- съответно в тяхната преценка е било каква сума ще внесат по
сметка на кредитора. С оглед на това, съдът приема, че въз основа на
извършеното плащане, безспорно установено в производството по делото, и на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, претенцията на кредитора е изцяло удовлетворена,
поради което, предявеният иск, следва да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане. Съдът намира, че като погасен чрез плащане следва да бъде отхвърлен и
искът против отв. В.Ц., доколкото се касае до парично задължение, с оглед
правилото на чл. 73 от ЗЗД, който постановява, че задължението може да бъде
изпълнено и от трето лице, дори и против волята на кредитора, освен ако той има
интерес то да бъде изпълнено лично от
длъжника. В случая не се касае до лична,
незаместима престация, по съглашение сключено с оглед личността на длъжника,
поради което, изпълнението, направено от
страна на другите ответници, погасява и задлъжението на отв. Вл. Ц..
Съдът намира, че по делото
безспорно се установи, че от страна на ответниците, има извършено плащане и на
направените в заповедното производство разноски, в пълен размер- сумата от
180лв.-юрк. възнаграждение и 49,78лв.-
държавна такса., поради което, съдът
намира, че разноски в полза на ищеца,
направени в рамките на . ч. гр.д. №5683/2016. по описа на ПлРС, не следва да
бъдат присъждани . Следва да се отбележи, че за остатъкът до пълния размер на
общо внесената от ответниците суми, доколкото няма искане в тази насока, съдът
не може да извърши служебно прихващане и същите ще бъдат предмет на бъдещите отношения между страните.
Доколкото плащането е направено в
хода на процеса, ответниците следва да понесат направените по настоящето дело
разноски, в обща размер на 175лв. В случая съдът определя размер на дължимото
юрк. възнаграждение, в размер на 100лв., по реда на чл. 78, ал.8 от ГПК.
Съобразно цитираната норма, в полза на юридически лица или еднолични търговци,
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ- Наредба за заплащането на правната помощ-
чл.25, ал.1- или в размер от 100лв. до 300лв. В полза на ищеца да бъде
присъдената общо сумата от 175лв.- включваща юрк. възнаграждение и държавна
такса, които следва да бъдат разпределени по следния начин, с оглед на
разделността на задълженията на всеки от ответниците, съобразно наследственият
им дял: за отв. т.Ц.- сумата от 116,67лв
/2/3 ид ч./., за отв. А.И./1/6 ид ч-/-29,17лв. и за отв. В.Ц.- 14,59лв/1/12 ид
ч/.
Следва издадената заповед за
изпълнение да бъде обезсилена, за разликата над заявената в настоящето
производство сума-от общо 488,35лв., от които сумата общо 285,59лв., от които
сумата от 247,64лв- главница, съставляваща консумирана и незаплатена ТЕ,
за периода 01.11.2013-30.04.2016г, и сумата от 70,62лв- лихва за
забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г.,. ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК, до
окончателното й изплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният
от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1
от ГПК, вр чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено против Т.Х.Ц., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, като наследник на И.Х.Ц., поч. 29.10.2016г, б. ж. на ***, ЧЕ
ДЪЛЖИ сумата от 165,09лв- главница за периода 01.11.2013-30.04.2016г, за имот с аб. № ***, и сумата от 25,30лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г, ведно с 2/3 част от
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410
от ГПК-26.07.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение №3640/27.07.2016г., по ч. гр.д.№5683/2016г. по описа на
ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1,
вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено против А.Х.И., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, като наследник на И.Х.Ц., поч. 29.10.2016г, б. ж. на ***,
ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 41,27лв- главница, за периода
01.11.2013-30.04.2016г., за имот с аб. № ***, и сумата от 6,32лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г., ведно с 1/6 част от
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410
от ГПК-26.07.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение №3640/27.07.2016г., по ч. гр.д.№5683/2016. по описа на
ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОТХВЪРЛЯ,
предявеният от „ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр чл.415, ал.1 от ГПК, вр чл.79, ал.1, вр .чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено
против В.Д.Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, като наследник на И.Х.Ц.,
поч. 29.10.2016г, б. ж. на ***, ЧЕ ДЪЛЖИ сумата от 20,64лв- главница, за
периода 01.11.2013-30.04.2016г., за имот с аб. № ***, и сумата от 3,17лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г., ведно с 1/12 част от
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл. 410
от ГПК- 26.07.2016г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение №3640/27.07.2016г., по ч. гр.д.№5683/2016. по описа на
ПлРС, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Т.Х.Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ–
***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от ***, сумата от 116,67лв.-разноски
по настоящето дело.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, А.Х.И., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от 29,17лв
.-разноски по настоящето дело.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, В.Д.Ц., ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ– ***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, сумата от
14,59лв.-разноски по настоящето дело.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, заповед за изпълнение №3640/27.07.2016г.,
по ч. гр.д.№5683/2016. по описа на ПлРС за РАЗЛИКАТА
НАД предявеното вземане от общо 285,59лв.,
от които сумата от 247,64лв- главница, съставляваща консумирана и
незаплатена ТЕ, за периода 01.11.2013-30.04.2016г, и сумата от 70,62лв-
лихва за забава, за периода 04.01.2014-19.07.2016г.,., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по чл.410 от ГПК-26.07.2016г., до окончателното й изплащане.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, гр. София.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок, от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: