№ 19153
гр. С, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. Т.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110102156 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството е по предявени по реда на чл. 422 ГПК от П. Ц. Р., ЕГН **********
субективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
против Д. Д. Н., ЕГН ********** и Б. Д. Н., ЕГН **********, за признаване за установено,
че солидарно му дължат сумата от 9500 лева, представляваща главница по договор за заем
от 15.03.2018 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК от 01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 58822/2019 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
Ищецът твърди, че между него и ответниците бил сключен договор за заем на
15.03.2018 г., съгласно който ищецът предал на ответниците сума в размер на 9500 лв. в
брой, която последните се задължили да върнат. Посочва, че според уговореното в договора
получената в заем сума следвало да бъде върната на 15.04.2018 г. солидарно от двамата
ответници, но това не било сторено. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответниците, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочат, че ищецът
умишлено не образува изпълнително дело, въпреки издадения в негова полза изпълнителен
лист в заповедното производство, с оглед което предявените искове не следва да се
разглеждат по реда на чл. 422 ГПК. Не оспорват сключването на процесния договор за заем,
но сочат, че всъщност са сключени три такива договора, като на 16.04.2018 г. бабата на
ответниците ЛС е превела по банкова сметка на ищеца сумата от общо 26 000 лв. за
погасяване на всички заемни суми в отношенията между страните. Твърдят, че освен това на
ищеца е преведена сума в размер от 10 000 лв., за погасяване на учредена с цел обезпечаване
на задълженията по процесния договор за заем ипотека върху 1/2 идеална част от недвижим
имот с идентификатор ******, находящ се на адрес в гр. С, ул. „С“ № 150, вх. А, партер,
заличена по искане на ищеца. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират
разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема от за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен по реда на чл. 422 ГПК е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
връщане на сума, предоставена по договор за заем между страните.
По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 58822/2019 г. по описа на
СРС, 118-ти състав за сумата от 9500 лева, представляваща главница по договор за заем от
15.03.2018 г., ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. до изплащане на вземането. Срещу
същата на 05.04.2021 г. е постъпило възражение, акто в срока по чл. 415 ГПК ищецът е
предявил исковете, предмет на настоящото производство за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповедта. Исковете са допустими съгласно изричните
указания на въззивната инстанция, дадени с Определение №7808 от 26.06.2023 г. на СГС по
в.гр.д. № 6605/2023 г., поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Фактическият състав на договора за заем включва съгласие на страните за предаване
от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да
я върне при настъпване на падежа и реално предаване на тази сума от заемодателя на
заемателя. В случая не е спорно между страните и като такова изрично е отделено като
ненуждаещо се от доказване в производството обстоятелството, че помежду им е сключен
договор за заем от 15.03.2018 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответниците
сумата от 9500 лв., която последните се задължили да върнат солидарно. Предаването на
сумата се установява изрично от изявленията на ответниците – заемополучатели,
обективирани в чл. 1 .1, съгласно разпоредбата на който договорът съставлява разписка за
дадената в заем сума. Съгласно чл. 3 от договора сумата следвало да бъде върната до
15.04.2014 г. Следователно предвид настъпване на уговорения падеж в полза на ищеца –
заемодател е възникнало вземане за предадената сума в размер на 9500 лева.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят погасяване на възникналите в
тяхна тежест задължения. В случая същите твърдят, че са изпълнили задължението за
връщане на сумата чрез трето за правоотношението лице – Л Д.а С. Съгласно 73 ЗЗД
задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора,
освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника. В случая задължението
е парично и изпълнението от трето лице е допустим погасителен способ.
В подкрепа на твърденията си за изпълнение на задълженията ответниците
своевременно представят писмени доказателства, които са приобщени към доказателствения
материал по делото и не са оспорени от ищеца. Установява се от представените от
ответниците банково извлечение от сметка на Л Д.а С при Юробанк България АД и
платежни нареждания от 16.04.2018 г., че на 16.04.2018 г. са наредени и преведени от
третото лице в полза на ищеца П. Ц. Р. сумата от 10000 лева с основание „вн.за погас.на
ипотека на обект с идентификатор ******“ и сумата от 26000 лева с основание за плащането
„по договори за заем – Б. Н. и Д Н. – 3 бр. договори“. Установява се от представени
нотариален акт за ипотека на недвижим имот № 51, том I, рег. № 1878, дело №43 от 2018 г.,
че на 01.03.2018 г. за обезпечение задълженията им по договор за заем за сумата от 9500
лева, дължима солидарно от тях до 01.04.2018 г. ответниците са учредили в полза на ищеца
ипотека върху недвижим имот с идентификатор ******. С молба до Агенцията по
вписванията – вх.рег. № 65880 с нотариална заверка на подписите от 11.11.2020 г. ищецът е
поискал заличаване на договорната ипотека.
Ищецът не оспорва да е получил от Л Д.а С сумите, за които са представени
посочените платежни нареждания и извлечение от банковата сметка. Същият едва в хода по
същество твърди, че сумите са във връзка с други отношения между страните.
Доказателства, от които да се установяват други отношения както между страните, така и
между ищеца и третото лице Л Д.а С, не са ангажирани по делото, поради което и съдът
2
приема твърденията за недоказани. Доколкото получаването на сумите не се оспорва, съдът
приема, че същите са действително постъпили в патримониума на ищеца и приети от него.
Размерът на плащането, като основание на което са посочени 3 бр. договори за заем, е 26000
лева и надхвърля дължимата от ответниците сума по процесния договор за заем от 9500
лева. Поради това и доколкото не се установява наличието на други ликвидни и изискуеми
към датата на плащането вземания на ищеца, които да са погасени с тази сума, то следва
извод, че с получаването й от ищеца са погасени чрез плащане именно вземанията му от
ответниците за главницата в размер на 9500 лева по процесния договор за заем от 15.05.2018
г.
По изложените съображения настоящият състав намира, че ищецът не установява в
негова полза да съществува непогасено вземане в претендирания размер по процесния
договор, поради което предявеният от него иск се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора и доколкото плащането на процесните задължения е
настъпило преди образуване както на исковото, така и на заповедното производство на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищеца дължи на ответниците сторените разноски в размер на
1500 лева – адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
28.11.2023 г.
Воден от горното, Софийски районен съд, 118 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД от П. Ц. Р., ЕГН ********** против Д. Д. Н., ЕГН
********** и Б. Д. Н., ЕГН **********, за признаване за установено, че солидарно му
дължат сумата от 9500 лева, представляваща главница по договор за заем от 15.03.2018 г.,
ведно със законната лихва от 14.10.2019 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК от 01.11.2019 г. по ч.гр.д. № 58822/2019 г. по описа на СРС, 118-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК П. Ц. Р. с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ул.
ХБ № 1, вх. А, ап. 5 да заплати на Д. Д. Н., ЕГН ********** и Б. Д. Н., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. С, ж.к. Л, бл. 131, ет. 8, ап. 33 сумата от 1500 лева – разноски за
производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3