Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3090 19.07.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІI
граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Десислава
Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18842 по
описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация
по чл. 439 от ГПК от Г.Б.К. с ЕГН: ********* с адрес ***,чрез пълномощника му
- адв. А. А.,*** срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, бул. „Панчо
Владигеров" № 21,Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 с правна квалификация чл.
439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не
дължи сумата от общо 11205,58 лева, претендирана от ответника по изп. дело №
************* по описа на ********, образувано въз основа на изп. лист от ******
г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение № ***** от 09.06.2011г. по
ч.гр.д. № 10310/2011 г. по описа на ПРС, 19-ти гр. състав.
В исковата молба се твърди, че на ***** между ищеца и „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС“ е сключен договор за кредит. Въз основа на подадено от кредитора
заявление по реда на чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.д. № 10310/2011г. по
описа на ПРС и срещу ищеца била издадена Заповед за изпълнение с № *****/09.06.2011г.
за следните суми: 2810,91 лева главница по договор за кредит от 24.01.2009г.,
860,09 лева възнаградителна лихва за периода от 05.05.2009г. до 04.02.2011 г., 617,97 лева мораторна лихва за периода от
05.06.2009г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски в размер на 85,78 лева. заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Ищецът твърди, че на ***** г. в полза на заявителя бил издаден изпълнителен
лист и в продължение на 5 години не били предприети никакви действия от страна
на кредитора за събиране на сумите. Едва на 13.11.2018г. ищецът получил покана
за доброволно изпълнение за сумата от общо 11205,58 лева по изп. дело №
*************по описа на ********. Взискател по същото било ответното
дружество, което се легитимирало като кредитор въз основа на договор за цесия
от 15.05.2015г. На 19.11.2018г. ищецът подал възражение до ответното дружество
за погасяване на сумите по давност, тъй като след издаване на изпълнителния
лист срещу него, в продължение на 5 години не били предприети действия за
събиране на вземането по заповедта.
Въз основа на гореизложените съображения съдът е сезиран с искане да
признае за установено спрямо ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от
общо 11205,58 лева, претендирана от ответника по изп. дело № *************по
описа на ********, образувано въз основа на изп. лист от ****** г., издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № ***** от 09.06.2011г. по ч.гр.д. № 10310/2011
г. по описа на ПРС, 19 - ти гр. състав, поради погасяването й по давност.
Претендира се определяне на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответното дружество чрез пълномощника му - ****.
К. Т. е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск и се моли за отхвърлянето му. Изразява се от
ответната страна становище, че изтичането на давността представлява юридически
факт, който не погасява субективното право, а го трансформира от притезание в
естествено право. Отделно от това се твърди, ч с подаване на заявление по реда
на чл. 410 от ГПК давността е прекъсната и същата е спряла да тече, като нова
давност започнала да тече от издаване на изпълнителен лист - ***** г. Изпълнителното
производство било образувано на 03.02.2012г. по молба на първоначалния
кредитор, като по образуваното изп. дело № ******** били предприети множество
изпълнителни действия, които прекъсвали давността .С договор за цесия от *****.
вземането срещу ищеца било прехвърлено на ответното дружество. Прави се в тази
връзка искане от ответника, в случай, че съдът приеме, че длъжникът не е
редовно уведомен за прехвърляне на вземането, да приеме, че с приложеното към
отговора уведомление валидно се извършва това действие, в който смисъл се
цитира трайно установена практика на ВКС. Въз основа на изложените в отговора
съображения ответника счита, че давността е прекъсната с предприемане на
описаните изпълнителни действия и моли за отхвърляне на предявения иск.
Претендира присъждане на направените разноски, в това число и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 350 лева.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от
представените по делото писмени доказателства е видно, че БНП Пърсънъл Файненс
ЕАД се е снабдило с изпълнителен лист от ******* срещу ищеца., издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/09.06.2011г. по ч.гр.д.
№10310/2011 по описа на Районен съд- гр. Пловдив, за следните суми: 2810,91
лева главница по договор за кредит от 24.01.2009г., 860,09 лева-
възнаградителна лихва за периода от 05.05.2009г. до 04.02.2011г., 617,97 лева-
мораторна лихва за периода от 05.06.2009г. до 19.05.2011г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане и
направените по делото разноски в размер на 85,78 лева. заплатена ДТ и
адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. По молба на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен лист от 14.07.2011г. срещу
ищеца било образувано изп. д. № ********* на ********. По изпълнителното дело
били извършени справки за имущественото състояние на длъжника. На ****. до
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение. В поканата е заявено, че
ще бъде извършен опис на движими вещи на адреса на длъжника. Видно от
приложената към поканата разписка, същата е връчена на ***. на Д. К. - **** на
длъжника /л. 228/. Изпратено е запорно съобщение до Алфа Банк- клон България за
налагане на запор върху вземанията по банкови сметки на длъжника, като
запорното съобщение е връчено на 24.04.2012г /л. 235-236/. От съобщение от
19.05.2012г. от Алфа Банк- клон България се установява, че длъжникът е имал
открита сметка в посочената банка, поради което е наложен запор до описаните в
съобщението суми. На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение
от ****. Извършени са нови проучвания за имущественото състояние на длъжника,
като впоследствие със запорно съобщение изх. № *****/19.11.2014г. е наложен
запор върху вземанията на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД. Съобщението е
връчено на 24.11.2014г. Постъпило е становище от банката, видно от което
запорът по банковата сметка е наложен. На 27.07.2015г. на длъжника е връчена
призовка за принудително изпълнение. Постъпило е искане от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, в
качеството му на цесионер на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Изпратено е
съобщение до длъжника, с което същият е уведомен за конституирането на новия
взискател. По изпълнителното дело е постъпило искане от **** от Г.К., чрез
пълномощника адв. А.А., за прекратяване на делото на осн. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и чл. 433, ал. 1, т. 2
от ГПК. С разпореждане от 22.10.2015 г. искането е уважено, като производството
по изп. д. № ********** на ******** е прекратено.
Въз основа на издадения изпълнителен
лист от *****., по молба на „Кредит инкасо инвестмънтс“ ЕАД, ЕИК *********, на ****.
е било образувано изп. дело № ************* по описа на ********. Взискателят
Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ се е легитимирал като носител на вземанията по
изпълнителния лист от ******** в качеството му на цесионер, въз основа на
договор за прехвърляне на вземания от ****., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД. Към молбата е представено извлечение от Договор за прехвърляне на
вземания от 15.05.2015г., сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и
Кредит Инкасо Инвестмънтс ЕАД и приложение № 1 към него, ведно с обратна
разписка, удостоверяваща изпращане на уведомление за цесия до длъжника. /л.
123-141/. По образуваното изп. дело № ************* по описа на ******** са
извършени справки за имущественото състояние на длъжника. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение до длъжника изх. № ********/22.12.2016 г. В поканата е
обективирано изявление, че при липса на плащане ще бъде извършен опис на
движими вещи на длъжника на *****., находящи се на адрес: гр. П., ул. „А. С.“ №
**, бл. *****, вх. *, ап. **, като същата е била връчена със залепване на
уведомление на 15.02.2017г. С разпореждане от 06.11.2018г. /л. 175 д./ е
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника на 11.12.2018г. До длъжника е изпратена призовка
за принудително изпълнение изх. № *****/06.11.2018г. за насрочването на описа
върху движими вещо, но видно от приложената разписка, съобщението не е било
връчено на длъжника. С разпореждане от 07.01.2019г. делото е спряно въз основа
на обезпечителна заповед, издадена на 28.12.2018г. по настоящото дело.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Ищецът е
въвел твърдения за недължимост на сумата по процесния изпълнителен лист поради
изтекла погасителна давност, като се позовава на факти, настъпили след
приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание. В
настоящия случай се иска установяване на недължимостта на вземания произтичащи
от договор за кредит от ******., за които е издаден изпълнителен лист от *****
срещу ищеца, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/09.06.2011г.
по ч.гр.д. №10310/2011 по описа на Районен съд- гр. Пловдив. Влязлата в сила
заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и препятства оспорването на
задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди до
изтичането на срока за възражение. На осн. чл. 110 ЗЗД спрямо вземането за
главница по процесния договор за кредит приложение намира общата петгодишна
давност, като съобразно гореизложеното при преценката относно изтичането на
давностния срок следва да вземе предвид периода след приключване на заповедното
производство. Най-късната дата, на която заповедта за изпълнение е влязла в
сила е **** г. – датата на издаване на
процесния изпълнителен лист.
Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността
се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. С т.10 от Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК се прие, че при изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно с извършването
на всяко изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и др. Ето защо подаването на молба за
образуване на изпълнително дело № ******** на ******** от 03.02.2012 г.,
изпращане на ПДИ от 17.03.2012г., както и връчването й не представляват
действия по принудително изпълнение и не прекъсват давността. Въпреки че в
поканата за доброволно изпълнение от 17.03.2012г. е посочено, че ще се извършва
опис на движими вещи, находящи се на адрес на длъжника, то не би могло да се
приеме, че с получаването й е извършено действие, в рамките на определен
изпълнителен способ, водещо до прекъсване на давността. Същинско изпълнително
действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че
е налице действително засягане на правната сфера на длъжника, т. е. за да
доведе до прекъсване на давността е необходимо изпълнителното действие да е
реално извършено.
В настоящия случай, първото валидно
изпълнително действие, водещо до прекъсване на давността е извършено на *****.,
с връчването на запорно съобщение на Алфа Банк- клон България. Съгласно чл.
450, ал. 3 ГПК запорът върху вземане на длъжника се смята наложен спрямо
третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорно съобщение. Впоследствие на длъжника е изпратена призовка
за принудително изпълнение изх. № ******/21.05.2012 /л. 252/, за насрочването
на опис на движими вещи, находящи се в гр. П., ул. „А. С.“ № **, бл. ****, вх. *,
ап. **, която обаче не е връчена на същия, тъй като не е бил намерен на
посочения адрес.
В периода 21.05.2012г. - 21.05.2014г.
не са извършвани каквито и да е изпълнителни действия, поради което
изпълнителното производство по изпълнително дело № ********* на ******** следва
да се счита за прекратено по право. По смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
принудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона, когато в
продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да
избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК
е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980
г., според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудително осъществяване на вземането. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществавянето на съответните правно релевантни факти.
Ето защо извършените след 21.05.2014г.
изпълнителни действия по изп. д. № ******** на ********, сред които и
налагането на запор върху вземанията на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД
/съобщението е връчено на 24.11.2014г./ се обезсилват по право и не са годни да
породят нито процесуалноправни, нито материалноправни последици. Съгласно
даденото задължително разрешение в посоченото по-горе тълкувателно решение,
когато изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В настоящия
случай последното валидно изпълнително действие е осъществено на 24.04.2012г.,
с връчването на запорно съобщение на Алфа Банк- клон България за налагането на
запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки в посочената банка.
Считано от 24.04.2012г. е започнала да тече нова погасителна давност за
процесните вземания. На 01.12.2016г. за процесните вземания е било образувано
ново изп. дело № *************по описа на ********. Както вече се посочи
образуването на изпълнителното дело, изпращането на ПДИ, извършването на
справки за имущественото състояние на длъжника не съставляват действия по
принудително изпълнение и не прекъсват давността. Разпореждането на *** от *****г.,
за насрочването на опис на движими вещи
също не съставлява действие, годно да прекъсне давността, доколкото по делото
липсват данни посоченото изпълнително действие да е реално извършено.
От събраните по делото доказателства
се установява, че последното изпълнително действие касаещо процесните вземания
е осъществено на *****., като след тази
дата липсват валидни действия по принудително изпълнение, годни да прекъснат
давността на осн. чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Доколкото
се касае за вземания, произтичащи от договор за кредит, то приложение спрямо
задълженията за заплащане на главница намира общата 5-годишна давност по чл.
110 от ЗЗД, която е изтекла в периода 24.04.2012г.-24.04.2017г. На осн. чл. 119
от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него
допълнителни вземания, поради което следва да се приеме, че давността и за
задълженията за заплащане на възнаградителна лихва, обезщетение за забава и
разноски също е изтекла.
Видно от поканата за доброволно
изпълнение общо претендираната от длъжника-ищец сума по изп. д. № ******** на ********
възлиза на 11 205,58 лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. От
съдържанието на поканата обаче става ясно, че в тази сума, освен задълженията,
произтичащи от процесния изпълнителен лист от 14.07.2011г., са включени и
публични вземания в полза на държавата като присъединен взискател на осн. чл.
458 ГПК в размер на 3063,90 лева. Ето защо искът е основателен само до размера
от 8 141,68 лева, какъвто е общият размер на задълженията по изпълнителното
дело, включващи главница, договорна лихва, обезщетение за забава и всички други
акцесорни вземания произтичащи от изпълнителния лист от 14.07.2011г.,
материализиращ подлежащо на изпълнение вземане в полза на ответника. Ответникът
е материалноправно легитимиран да претендира посочените вземания, в качеството
му на цесионер по сключен с кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ договор за
цесия от ****. По отношение на
остатъка до пълния предявен размер от 11 205,58 лева, а именно за сумата от
3063,90 лева, ответникът не се легитимира като носител на вземането по
изпълнителното дело, поради което за тази част искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК разноски се дължат и на двете страни, за
които всяка от тях е представила списък по чл. 80 от ГПК.
Ищецът е бил представляван безплатно
на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв, видно от представения ДПЗС. Съгласно ал. 2, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер -
съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 4 на НМРАВ, възлиза на 886,17 лева.
Съразмерно с уважената част от иска в полза на представител на ищеца следва да
бъде присъдена сумата от 646,90 лева. Доколкото ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса, съразмерно с уважената част от иска и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати дължимата ДТ по сметка на
Районен съд гр. Пловдив, която възлиза на 325,67 лева.
На ответника също се дължат разноски
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП, във вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ на 250
лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, материалния
интерес по делото, проведените съдебни заседания и извършените процесуални
действия. Съобразно отхвърлената част от иска в полза на ответника следва да се
присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 57,50 лева.
Предвид гореизложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Г.Б.К.
с ЕГН: ********* с адрес ***, не дължи на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, район „Люлин“, бул. „Панчо Владигеров“ №
21,Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 8141,68 лева, претентирана по изп.
дело № *************по описа на ********, представляваща общо задължение, прозитичащо от
изпълнителен лист, издаден на ****. въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/09.06.2011г. по ч.гр.д.
№10310/2011 по описа на Районен съд- гр. Пловдив, в полза на БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС, ЕИК *********, за следните суми: 2810,91 лева главница по договор
за кредит от *****., 860,09 лева- възнаградителна лихва за периода от
05.05.2009г. до 04.02.2011г., 617,97 лева- мораторна лихва за периода от
05.06.2009г. до 19.05.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 08.06.2011г. до окончателното изплащане и направените по делото
разноски в размер на 85,78 лева. заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение в
размер на 100 лева, които вземания са прехвърлени в полза на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД с договор
за цесия от 15.05.2015г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 8141,68
лева до пълния предявен размер от 11
205,58 лева.
ОСЪЖДА КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район „Люлин“, бул. Панчо Владигеров № 21, Бизнес център „Люлин 6“,
ет. 2 да заплати на адв. А.В.А., ЕГН **********,*** сумата от 646,90 лева
/шестстотин четиридесет и шест лева и деветдесет стотинки/- адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв по гр.д. № 18842/2018 на РС Пловдив, II гр.с.
ОСЪЖДА КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Люлин“, бул. „Панчо Владигеров" № 21,Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – град
Пловдив сумата от 325,67 лева /триста двадесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки/
- държавна такса съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Б.К.
с ЕГН: ********* с адрес *** да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „Люлин“,
бул. „Панчо Владигеров" № 21,Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 сумата от 57,50 лева /петдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ - разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно
с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Диляна Славова
Вярно
с оригинала!
Д. К.