НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
гр. Варна, 15.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16963/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 92 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД за признаване за установено между страните, че в
полза на ищеца от „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника Р.Ж.А., ЕГН ********** *** в размер на
сумите, както следва: 44,35лева представляваща стойност на неплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги в периода 15.11.2017г. до 14.03.2018г., по
договор за мобилни услуги от 10.07.2017г. с аб. №
*********, за които е издадена крайна фактура № **********/15.032.2018г. и
сумата от 175,34лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от
10.07.2017г., от която 62,46лева неустойка, представляваща трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси на ползвания абонаментен пакет и
112,88лева неустойка за устройство за ползвани услуги, представляваща разлика
между стандартната цена по ценова листа без абонамент и общата лизингова цена,
която е следвало да се плати по уговорен погасителен план за ползване на
устройство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда- 04.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 5288/08.07.2019г. по ч.гр.д. № 10541/2019г. по описа на ВРС, 46
състав и за осъждане ответника да заплати сумата от 72,01лева, представляваща сбор от дължими лизингови вноски за
периода м.12.2017г.-м.06.2019г. по договор за лизинг на устройство Lenovo модел Moto E Black Galaxy A5 Black от 10.07.2017г.
Ищецът е основал
исковите си претенции на следните фактически твърдения изложени в сезирала съда
искова молба и уточняваща я: На
10.07.2017г. с ответника е сключен договор за мобилни услуги за мобилен номер
++359********* по програма „Тотал 24,99лева“ за срок
от 24месеца, т.е до 10.07.2019г. Възползвайки се от преференциалните условия,
абонатът е сключил към договора и договор за лизинг на мобилно устройство Lenovo модел Moto E Black при 23броя месечни лизингови
вноска, всяка от 3,79лева. Ползваните мобилни услуги са фактурирани под аб. № *********. Твърди се, че по договора за мобилни
услуги ответникът е потребил услуги в периода 15.11.2017г. до 14.03.2018г., за
които дължи месечни абонаментни такси в размер на общо 44,35лева. Поради
неизпълнение на задължението си да заплати потребените услуги и на основание
т.11 от договора вр. чл. 75 вр.
чл.19Б от ОУ, операторът е прекратил едностранно договорните отношения, като
считано от 05.02.2018г. е преустановил достъпа на абоната до мрежата си. Това
му е дало основание и да начисли договорна компенсаторна неустойка по реда на
чл. 1.1. б. „а“ от договора. Размерът й сочи да се
равнява на сумата от стандартната за програмата месечна абонаментна такса
дължима до края на срока всеки от договорите, но предвид постигнато
споразумение с КЗП, същата се претендира в трикратния размер на месечните
абонаментни такси, т.е сумата от 62,46лева. На основание чл. 1.1. б. „б“ от договора е била начислена и неустойка явяваща
се разлика между стандартната цена на предоставеното устройство за ползване на
услуги и платената при закупуването му, която в случая възлиза на сумата от
112,88лева. Съгласно чл.12, ал.2 от ОУ на договорите за лизинг, в случай на
неизпълнение на задълженията на лизингополучателя, то
лизингодателят има право да обяви всички оставащи
като дължими до края на договора лизингови вноски за предсрочно изискуеми, като
това му право възниква от момента на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради забава в плащанията. Поради тази причина и на основание чл. 12, ал.2 от
ОУ, ищецът е обявил всички оставащи до края на договорите лизингови вноски, т.е
след м.12.2017г. за предсрочно изискуеми. За събиране на вземането си, ищецът
се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване вземането
по нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава
и правния му интерес от така предприетата форма на защита. И доколкото в
заповедта, вземането за лизингови вноски не е било включено, то за тази
претенция се заявява осъдителна претенция. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът редовно уведомена /чрез управителя на дружеството работодател/, не
ангажира писмен отговор.
Първото по делото
заседание е проведено на 29.06.2020г., като редовно призован /чрез управителя
на дружеството работодател/, ответникът не се е явил, не е изпратил
представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Видно от приложените
по делото книжа, на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание. Уведомен е и
за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ищцовото дружество е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение.
За обстоятелствата,
формиращи елементите на фактическия състав на основанието на претенциите си,
ищецът е ангажирал писмени доказателства- сключените между страните договори,
ОУ към тях, издавани фактури, които съответстват на твърденията му. Те се
преценяват като достатъчни, с оглед доказване на следните факти: че ответникът има качество на потребител
на мобилни услуги
за процесния период и абонатен номер по договор за мобилни услуги за
мобилен номер ++359********* по програма „Тотал
24,99лева“ за срок от 24месеца, както и страна по договор за лизинг на мобилно
устройство Lenovo модел Moto E Black; че в качеството му на доставчик на
мобилни услуги и въз основа на валидно учредено между страните договорно
отношение, ищецът е предоставил, респ. ответникът е потребил доставените му
услуги, за което дължи съответната цена; че страните са уговорили компенсаторна неустойка и нейният размер; че ищецът
се явява изправна страна по
договора за лизинг и е предоставил държането на лизинговата
вещ, за която ответникът дължи лизингова цена. Безспорно, ответницата притежава качеството потребител на
далекосъобщителна услуга, по смисъла на пар. 13, т. 1
от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност. Следователно приложение намират нормите на
ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. За
действителността на клаузите за неустойка от договора, съдът следи служебно
предвид дадените указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие произтича пряко от
твърденията и доказателствата по делото. След направена преценка, съдът не
установява нищожност на клаузите за неустойка. Ответникът при
проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и становище по
основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорила тези твърдения.
Преценени в тяхната
съвкупност, доказателствата обуславят извод за вероятната основателност на
претенцията, както по основание, така и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради
което и претенцията следва да се уважи по този ред.
При този изход на спора
и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски следва да се
възложат в тежест на ответника. Представен е списък по чл. 80 ГПК. Сторените в
исковото производство са в размер на 181,12лева платена държавна такса и
180лева адв. възнаграждение. Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
следва да се присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в
заповедното производство, съобразявайки обаче частта от вземането по заповедта
предмет на иска по чл. 422 ГПК, т.е в общ размер на 147,24лева, от които 17,96лева
платена ДТ и 129,28лева адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк София, сграда 6 съществува вземане срещу ответника Р.Ж.А., ЕГН ********** *** в размер на сумите, както
следва: 44,35лева представляваща
стойност на неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги в периода 15.11.2017г. до 14.03.2018г., по договор за мобилни услуги от
10.07.2017г. с аб. № *********, за които е издадена
крайна фактура № **********/15.032.2018г. и сумата от 175,34лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги от 10.07.2017г., от която 62,46лева неустойка,
представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси на
ползвания абонаментен пакет и 112,88лева неустойка за устройство за ползвани
услуги, представляваща разлика между стандартната цена по ценова листа без
абонамент и общата лизингова цена, която е следвало да се плати по уговорен
погасителен план за ползване на устройство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 04.07.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5288/08.07.2019г.
по ч.гр.д. № 10541/2019г. по описа на ВРС, 46 състав, на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ж.А., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 4, Бизнес парк
София, сграда 6 сумата от 72,01лева, представляваща сбор от дължими лизингови вноски за
периода м.12.2017г.-м.06.2019г. по договор за лизинг на устройство Lenovo модел Moto E Black Galaxy A5 Black от 10.07.2017г., на основание чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Р.Ж.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 361,12лева, представляваща направени в исковото производство
съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Ж.А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 147,24лева, представляваща
направени в производството по ч.гр.д. № 10541/2019г. по описа на ВРС, 50
състав, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл.239,
ал.4 ГПК.
Препис
от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ
при РС- Варна: