№ 13050
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110171047 по
описа за 2021 година
К. Б. Б. е предявила срещу Д. Г. Д. обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 101,96 лева, представляваща изискуеми
вземания съгласно чл. 12 от Договор за наем от 20.01.2019 г. и Договор за наем от
20.01.2020 г. за извършени и заплатени от страна на наемодателя суми за дребни поправки,
отнасящи се до повреди, дължащи се на обикновено употребление, ведно със законната
лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и с правно основание чл.
232, ал. 2 ЗЗД за сумата 4653,03 лева, представляваща заплатени от страна на наемодателя
разходи за комунални услуги, изискуеми съгласно чл. 10 от сключените между страните
Договор за наем от 20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г., ведно със законната
лихва от 10.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните са били сключени Договор за наем от
20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г. за имот в гр. София, ж.к. „м. 3“, бл. 329, вх.
4 (Г), ет. 3, ап. 91. Било уговорено заплащането на разходите за ел. енергия, вода,
топлоенергия и всички други консумативи за предходния месец, свързани с ползването на
имота, да се заплащат до 25-то число на текущия месец. Сочи, че ответницата е в
неизпълнение на задълженията си още от 2018 г., като често е забавяла, а понякога дори не
заплащала задълженията си за посочените в т. 10 от договорите разходи за комунални
услуги. Страните сключили споразумение на 28.01.2019 г., по силата на което ответницата
заплатила дължимите консумативи към „Топлофикация София“ ЕАД до 20.03.2019 г. След
това погасяване на задълженията ответницата изпаднала в ново неизпълнение на
задълженията си по чл. 10 от договора за наем от 20.01.2019 г. като към 14.11.2019 г.
дължимите суми били в размер на 2223,22 лева, съгласно получено писмо с изх. № Г–
27359/14.11.2019 г. на „Топлофикация София“ ЕАД. С оглед влошените отношения между
страните на 22.09.2020 г. ищцата прекратява процесния договор за наем от 20.01.2020 г. с
ответницата. При съставянето на констативния протокол за напускането на имота от
ответницата на 14.09.2020 г. се установила липса на пердета в хола, надраскани стени,
счупен душ и два броя контакти, счупена врата на стая, липса на корниз и перде в кухнята,
липса на дистанционно за климатик, счупена батерия на мивка в кухнята, а след засичане на
1
показанията на водомерите и на база на касова книга за дължимите суми към ЕС се
констатирало, че се дължат суми към входа в размер на 250 лева. Ищцата твърди, че за да
избегне начисляването на лихви за просрочие към комуналните оператори е заплатила
дължимите суми към „Топлофикация София“ ЕАД, „....“ АД и „с.в..“ АД, възлизащи в общ
размер на 4185,53 лева. Освен това погасила и задълженията за разходи за входа. Заявява, че
по отношение на нанесените вреди от наемателя е извършила разходи за тяхната поправка в
общ размер на 101,96 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, след като съобрази искането на ищеца и се запозна с представените по делото
писмени доказателства намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради следните съображения: на
ответника е редовно връчен препис от исковата молба, като са му указани последиците от
неподаване на отговор и невземане на становище по делото, както и при неизпращане на
представител в насроченото открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да
се разгледа в негово отсъствие. За съдебното заседание ответникът е бил редовно призован,
не е депозирал отговор на исковата молба и не е поискал делото да се гледа в негово
отсъствие, като не е изпратил представител в съдебното заседание. Отделно от това съдът
приема, че предявения иск, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства, се
явяват вероятно основателен.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищцата, която е сторила разноски в
размер на 236,12 лева - държавна такса и 680 - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран на основание чл. 238 ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на К. Б. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 231, ал. 1 ЗЗД сумата 101,96 лева, представляваща изискуеми вземания
съгласно чл. 12 от Договор за наем от 20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г. за
извършени и заплатени от страна на наемодателя суми за дребни поправки, отнасящи се до
повреди, дължащи се на обикновено употребление, ведно със законната лихва от 10.12.2021
г. до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД сумата
4653,03 лева, представляваща заплатени от страна на наемодателя разходи за комунални
услуги, изискуеми съгласно чл. 10 от сключените между страните Договор за наем от
20.01.2019 г. и Договор за наем от 20.01.2020 г., ведно със законната лихва от 10.12.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на К. Б. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 916,12 лева.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2