Решение по дело №108/2021 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 461
Дата: 23 декември 2021 г.
Съдия: Рени Петрова Ковачка
Дело: 20211700100108
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 461
гр. Перник, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и трети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Гражданско дело №
20211700100108 по описа за 2021 година
Предявени са искове от МБАЛ "Рахила Ангелова“ АД срещу Национална
здравноосигурителна каса за заплащане: 1) на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО сумата от общо
49 657.00лева, от която 22 631 лева – главница за извършена БМП за м. януари 2018год. . на
стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор № 140253/19.05.2017г. по
клинични пътеки за 37 броя пациента, 13 386 лева - главница за извършена БМП за м. февруари
2018 г. на стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор №
140253/19.05.2017г. по клинични пътеки за 26 броя пациента и 13 640 лева –главница за извършени
БМП за м. март 2018год. на стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към Договор №
140253/19.05.2017год. по клинични пътеки за 37 броя пациенти, въз основа на договор №
140253/19.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Национален рамков
договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2017г. /НРД за МД/, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2) на осн. чл. 86
ЗЗД сумата от общо 14 743.82лева – обезщетение за забавено плащане, от която 6 877.31 лв.
върху главницата от 22 631 лв. за периода от 01.03.2018год. - 26.02.2021год., 3 952.59 лева върху
главницата от 13 386 лева за периода от 01.04.2018год .- 26.02.2021 год. и 3 913.92 лева върху
главницата от 13 640 лева за периода от 01.05.2018год. - 26.02.2021год., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2017г. между страните е сключен договор №140253
с предмет: оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Съгласно чл.3, ал.1, т.3 от договора,
ответникът се е задължил да заплаща определените с НРД 2017 обеми и цени на извършената и
отчетена медицинска помощ, като стойността на отделните дейности е описана в приложение № 2
към договора. В процеса на изпълнение на договора ответникът не е заплатил цялата стойност на
1
оказаната от ищеца болнична помощ по клинични пътеки,като извършената, но незаплатена
болнична медицинска помощ над утвърдените стойности по приложение № 2 към договора е както
следва: за м.януари 2018год- 22 631 лева, за м.февруари 2018год. - в размер на 13 386 лева и за
м.март.2018 год.- 13 640 лева. Поддържа се, че извършената дейност през посочения период е
отчитана чрез подавани ежедневни електронни отчети, подавани към РЗОК- Перник в
предвидената в чл. 31 от договора форма и съдържание и спецификации към тях, издадени в
съответствие с чл.32 от договора, но заплащането й било отказано от ответника въпреки че за
процесния период няма констатирани нарушения във връзка с изпълнението на медицинската
дейност по КП и техния алгоритъм. Ищецът е съставял и представял фактури и спецификации към
тях, издадени в изпълнение на договора, подробно описани в исковата молба. С писмо от
10.11.2015г. ищецът е заявил пред РЗОК- Перник необходимостта от увеличаване на определените
месечни стойности по приложение № 2 към договора за процесния период, предвид
несъответствието на определените стойности и стойностите на извършената по договора дейност,
но възложителят не е увеличил месечните стойности по приложение № 2. С писмо от 14.02.2018г.,
такова от 14.03.2018год. и 13.04.2018год. директорът на РЗОК – Перник връща отчетите с мотив,
че отчитането на дейност, надвишаваща определените месечни стойности, е в противоречие с
нормативните разпоредби. През месец февруари 2017год. ищецът е извършил болнична помощ на
стойност 22 631 лв., през м. февруари 2017год- на стойност 13 386лева, а през м. март.2017год-на
стойност 13 640лева по клинични пътеки над определените стойности по приложение № 2 към
договор № 140253/19.05.2017год., за които възложителят не е заплатил. Поддържа се, че
Националният рамков договор за медицинските дейности за 2017г. не съдържа изрични
ограничителни условия, съгласно които стойността на извършената медицинска дейност,
изпълнена над определените в приложение №2 стойности, не се заплаща. Извършените над
определения лимит дейности, са извършени от лечебното заведение в изпълнение на неговите
задължения по договора и по закон.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва исковете. Не
оспорва наличието на сключен договор с ищеца за оказване на болнична помощ №
140253/19.05.2017 г. между НЗОК, но счита че претендираните суми са недължими, тъй като
надлимитните по стойности и обем медицински дейности не са предмет на договаряне и за тях
НЗОК не дължи плащане. Заплащането им се дължало само при определени условия и процедури,
наложени от финансови ограничения при бюджетиране на здравната сфера. Поддържа се, че
установените лимити не ограничават регламентирания в чл.4 от закона за здравното осигуряване
свободен достъп на здравноосигурените лица до медицинска помощ,че определянето на лимити до
които се заплаща болничната медицинска помощ е в пълно съответствие със ЗЗО и подзаконовите
нормативни актове по приложението му, че процесният договор е съобразен с бюджета на НЗОК за
2018год. и че въвеждането на лимити в него е резултат на необходимостта от гарантиране
конституционното право на здравноосигурените лица на медицинска грижа. Сочи се, че в
договорните отношения важи принципът на автономия на волята, поради което и съгласно
договореното с процесния договор, се дължи заплащане само на договорения обем медицински
дейности. Оспорва, че претендираната за заплащане дейност е извършена съобразно указанията за
клинично поведение в съответните клинични пътеки, както и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава. Сочи се, че в процесния договор липсва договорен срок за изпълнение,
поради което и предвид липсата на изрична покана за заплащането на надлимитните медицински
дейности, то за такава следва да се счита исковата молба. Ответникът оспорва иска и по размер
2
като твърди, че претенциите са завишени и не отговарят на аритметичния сбор от утвърдените
цени за бройките отчетени надлимитни дейности за съответния месец, както и на действителния
размер на евентуално дължимото обезщетение за забава.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
От писмените доказателства по делото се установява, че през процесния период, а именно за
месеците 01. , 02. и 03.2021год. страните са валидно обвързани от сключен помежду им договор
за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 140253/19.05.2017 г. От предвиденото в чл.
64 от договора е видно, че същият е бил в сила за процесните месеци до влизането в сила на нов
рамков договор , което е станало на 01.04.2018год.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от договора, възложителят НЗОК се задължава да заплаща на
изпълнителя МБАЛ "Рахила Ангелова“ АД определените съгласно НРД за медицинските дейности
за 2017 г. обеми и цени на извършената и отчетена БМП като стойността на отделните дейности е
описана в Приложение № 2 за определените стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности
на медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на БМП към договора. В чл. 33 е посочено, че НЗОК определя
стойностите на дейностите за БМП съобразно Правилата за условията и реда за определяне и
изменение на стойностите по чл. 4, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗБНЗОК за 2017 г., приети на основание
чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2017 г. от НС на НЗОК и заплаща извършената и отчетена дейност в
рамките на определените по Правилата и посочени в Приложение 2 /съгласно чл. 355 от НРД за
2017 г., в сила от 01.04.2017 г. и чл. 36, чл. 43 от договора/ стойности, които са неразделна част от
договора. По силата на чл. 31, ал. 1, ищецът ежедневно отчита по електронен път оказаната за
денонощие дейност. Редът за коригиране на стойностите по Приложение № 2 е установен в чл. 39-
41, като е предвидена възможност за заплащане на стойността на дейностите по чл. 31, ал. 12, т.
нар. надлимитна дейност, по писмено заявление от изпълнителя, при наличие на определени
критерии, в рамките на неусвоените стойности и при наличие на средства в бюджета, при
съобразяване на извършените от всички изпълнители медицински дейности. В отношенията между
страните е приложима и актуалната нормативна уредба, вкл. Наредба № 2 от 2016 година, НРД за
2017 г. и Правилата по чл. 4 от ЗБНЗОК за 2017 година, чиято регламентация е залегнала и в
сключения индивидуален договор. Основанията за отхвърляне на плащането са изброени в
договора – чл. 32, ал. 12, като едно от тях е наличие на основание за незаплащане, установено в
чл. 37 - дейност, надвишаваща стойностите за съответния месец в приложение № 2 към този
договор.
Установено е от съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г. за извършена болнична медицинска помощ по клинични ищецът е подало
спецификация за болнична медицинска помощ по договор № 140253/19.05.2017год. и издало към
Регионалната здравно-осигурителна каса Перник фактура № *** за сумата от 567 073.00 лева, а за
реализирана дейност над определените месечни стойности е изготвила отделна спецификация за
извършена дейност по 37 броя направления за хоспитализация и издал фактура № *** за сумата от
22 631.00лева. Последните не са приети за изплащане от РЗОК Перник, поради което фактурата е
анулирана. Установява се, че за периода от 01.02.2018год. до 28.02.2018год. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки ищецът е подал спецификация за болнична медицинска
помощ по цитирания договор към РЗОК и е издал фактура № *** за сумата от 572 697.00лева, а за
3
реализирана дейност над определените месечни лимити е изготвил спецификация за реализирана
болнична медицинска помощ за спешни хоспитализации по клинични пътеки за 26 броя пациенти
и изготвил фактура № ********** за сумата от 13 806 лева,намалена със сумата от 420лева по
клинична пътека № 29 за дейност извършена в Първо вътрешно отделение или за сумата от 13 386
лева. Фактурата и спецификацията към нея не са приети за изплащане от РЗОК Перник, поради
което фактурата е анулирана. Аналогично на изложеното се установява, че за периода от
01.03.2018год. до 31.03.2018год. за извършена болнична медицинска помощ по клинични пътеки
ищецът е подал спецификация за болнична медицинска помощ по цитирания договор и издал
фактура № *** за сумата от 577 010.00лева, а за реализирана дейност над определените месечни
стойности е изготвило спецификация за спешни хоспитализации по клинични пътеки за 37 броя
пациенти и е издал фактура № *** за сумата от 22 042.00 лева. Фактурата и спецификацията към
нея не са приети от РЗОК, поради което фактурата е анулирана от ищеца. Конкретизирано е, че за
част от надлимитните дейности по клинични пътеки извършени през м.03.2018год. включени във
фактура № ***/анулирана/ ищецът е издал данъчно дебитно известие № ********** към фактура
за дейности по определения лимит № *** за сумата от 8 402 лева и неплатената сума за м. март
2018год. е в размер на 13 640 лева. Експертизата установява, че за извършената за периода от
01.01.2018год. до 31.03.2018год. медицинска дейност на ищеца за заплатени от РЗОК Перник
общо 1 716 771 лева като за същия период са останали незаплатени извършените дейности над
определените за плащане стойности /по анулираните фактури/ общо в размер на 49 657 лева или 22
631 лева за м. януари 2018год., 13 386лева за м. февруари и 13 640лева за м. март 2018год.
При така установеното, съдът съобразява, че във връзка със задължението на НЗОК за
заплащане на медицинска дейност и вложени медицински изделия, надхвърлящи стойностите по
приложение № 2 към индивидуален договор за оказване на болнична помощ, е формирана
практика на ВКС с решение № 169 от 16.02.2021 г. по т. д. № 1916/2019 г. на ВКС, II т. о. В него е
прието, че уговорената в сключения между НЗОК и изпълнител на медицинска помощ
индивидуален договор за оказване на болнична помощ клауза, съгласно която на изпълнителя се
заплаща извършената и отчетена дейност по клинични пътеки само, ако е в рамките на
стойностите по приложение № 2, няма за последица отхвърляне за плащане на медицинската
дейност и вложените медицински изделия, когато са в обхвата на гарантирания от бюджета на
НЗОК основен пакет здравни дейности. Здравноосигурените лица не са страна по НРД за
медицинските дейности, нито по договора за приемане на обеми и цени на медицинската помощ по
чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имат право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по
вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил
договор с РЗОК /чл. 4, ал. 1 и чл. 35, т. 1 ЗЗО/, а НЗОК е длъжна да заплаща всички здравни
дейности в обхвата на този пакет /чл. 45, ал. 1 ЗЗО/ на съответния изпълнител, предоставил
медицинската помощ на здравноосигуреното лице. В случай, че общата стойност на извършените
от всички изпълнители дейности не надхвърля бюджета на НЗОК за съответната година,
включително резерва, предвиден в него, липсва основание да се откаже плащане на надлимитната
дейност за съответния месец на конкретния изпълнител. Здравноосигурените лица не могат да
бъдат лишени от предоставяне на медицинска помощ в рамките на гарантирания от закона пакет
болнична медицинска дейност и свободен избор на изпълнител на медицинска помощ поради
изчерпване на средствата от разпределените на изпълнителите лимитирани бюджети. Когато
здравноосигурени лица са избрали за лечение конкретното болнично заведение и като резултат на
упражненото от тях право на избор, безусловно признато им и гарантирано от Конституцията и
4
ЗЗО, изпълнителят е извършил реално дейностите по чл. 45 ЗЗО последните, дори и да надхвърлят
определените с индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити не сочат на виновно
договорно неизпълнение от негова страна, което да освобождава възложителя от договорната му
отговорност за насрещната престация. Предвидените в договорите между РЗОК и изпълнителите
стойности на медицинските дейности са прогнозни и не изключват заплащането на престираните
от лечебното заведение медицински дейности по чл. 45 ЗЗО при превишаване на месечния лимит.
Поради това невключването на пациентите – здравноосигурени лица в листата на чакащите, т. е. в
нарушение на чл. 21, т. 4 от Методиката и съответната клауза от договора между НЗОК и
изпълнителя на медицинска помощ, не може да обоснове отказ от плащане на предоставените
медицински дейности и вложени медицински изделия в рамките на гарантирания от бюджета на
НЗОК основен пакет здравни дейности. Основание за извода, че предоставената на
здравноосигуреното лице медицинска помощ и вложените медицински изделия в обхвата на
основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, подлежат на заплащане от
НЗОК, независимо, че са в превишение на предвидените в индивидуалния договор месечни
лимити /стойности/, са и разпоредбите на чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО, уреждащи задължителен
резерв в бюджета на НЗОК, включително и за непредвидени и неотложни разходи, възможността
със средствата от резерва да се заплащат разходи в случай на значителни отклонения от
равномерното разходване на средствата за здравноосигурителни плащания, както и разпоредбите
на § 1 ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г., § 9 ПЗР на ЗБНЗОК за 2017 г., чл. 22, ал. 4 от Методиката, приета
с ПМС № 94/24.04.2014 г., и чл. 21, ал. 6 от Методиката, приета с ПМС № 57/16.03.2015 г.
Уговорените в индивидуалния договор за оказване на болнична помощ договор между РЗОК и
изпълнител на медицинска помощ клаузи, съгласно които не се разрешава на изпълнителя да
отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти или медицински изделия
на стойности, надвишаващи стойностите за съответния месец в приложение № 2, и се дава право
на възложителя да не извършва плащане на изпълнителя, когато сумите по фактурите и
спецификациите надвишават стойностите за съответния месец в приложение № 2, са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД като противоречащи на императивни правни норми – чл. 4,
ал. 1, чл. 55, ал. 3, т. 2, 5 и 6 ЗЗО /редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г./ и чл. 35, т. 1
/редакция преди изм. с ДВ, бр. 48 от 27.06.2015 г./ във връзка с чл. 26, ал. 2 и чл. 25 ЗЗО.
Същевременно в договора липсва и възможност при изчерпване на предварително
определените лимитирани месечни стойности болничното лечебно заведение да откаже или
преустанови изцяло, респ. за процесния период предоставянето на БМП на правоимащите
здравноосигурени лица в рамките на здравните дейности - предмет на договора, а напротив - от
ищеца се изисква непрекъснатост в осъществяване на дейността му, нито има основание в
Конституцията или законите да начислява цена за гарантирания от бюджета основен пакет здравни
дейности /каквито безспорно са претендираните/. В процесния договор не само липсва предвидена
по общо съгласие на страните възможност при изчерпване на предварително определените
лимитирани бюджети болничното лечебно заведение -изпълнител да откаже или преустанови
изцяло, респ. за исковия период, предоставянето на БМП на правоимащи здравноосигурени лица в
рамките на гарантирания здравен пакет, извън спешната такава, но именно с цел да гарантира
правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение
законодателят изрично е предвидил в бюджета на НЗОК за 2017 г. задължителен резерв,
средствата по който са предназначени за "непредвидени неотложни разходи" по см. на по чл. 1, ал.
2, ред 1.3, и съгласно чл. 25 и чл. 26, ал. 2 ЗЗО служат за плащане разходите при значителни
5
отклонения от равномерното разходване на определените бюджетни средства. Следователно дори
и в хипотезата на установените с договорната клауза на чл. 32, ал. 12 основания за отхвърляне на
заплащането, едно от които е и осъществена болнична медицинска помощ, надвишаваща
стойностите за съответния месец в приложение № 2 към този договор, отхвърлената за плащане
медицинска дейност подлежи на заплащане от възложителя, щом по делото е доказано, че
извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените
лица пакет здравни дейности.
При възприемане на посочената по-горе практика следва, че и съответните клаузи, сочещи
задължение за плащане на сумите по Приложение 2 в конкретния индивидуален договор са
действителни, доколкото е сключен при идентична законова рамка с тази, предмет на обсъждане в
постановеното решение на ВКС и съответно - липсва основание за неизпълнение насрещното
задължение за заплащане на надлимитната, но извършена и отчетена по съответния ред от ищеца -
болнично заведение медицинска дейност, съответстваща на условията, реда за предоставяне и
изискванията по действащата в периода нормативна уредба, вкл. НРД и индивидуалния договор.
Изводът е, че НЗОК не може да откаже заплащането на осъществената медицинска помощ и
вложените медицински изделия за м. ноември 2017 г. и м. декември 2017г. г. от ищеца, което
съответства на дадените с горепосоченото решение на ВКС разрешения. Аналогични на
изложените съображения са развити и в решение № 152 от 2.02.2021 г. по т. д. № 385/2020 г. на
ВКС, ІІ т. о и множество произнасяния в тази връзка на ВКС по реда на чл. 288 ГПК.
След като се дължи заплащане на цялата извършена дейност по приложение № 2, то е без
значение, дали ищецът е поискал или не корекция на месечните стойности за дейността, извършена
за м. януари, м. февруари и м.март 2018год. , макар че за процесния период ищецът е поискал
такава корекция, както се установи по-горе. В правомощията на ответника е съгласно чл. 2, т. 1 от
договора да упражнява контрол върху оказаната от ищеца медицинска помощ и
неосъществяването на такъв няма за последица освобождаване от задължението му за заплащане
на действително извършената дейност. Ответникът не е ангажирал доказателства за това при
извършването на медицинската помощ да са допуснати нарушения, които биха могли да послужат
за основание за отказ от заплащането й.
Предвид всичко изложено, исковете за главници са доказани по основание и в
претендираните размери от общо 49 657 лева за стойността на извършено лечение на пациенти по
клинични пътеки за м. януари .2018год.- 22 631 лева , за м.февруари.2018год.- 13 386 лева и за м.
март 2018год.- 13 640лева и следва да се уважат. С оглед направеното искане от ищеца, върху
главницата следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
По исковете с пр.осн. чл. 86 ЗЗД
Съгласно чл. 45 от договора, възложителят дължи заплащане на извършените от изпълнителя
дейности до 30-то число на месеца, следващ отчетния. Следователно това е моментът, от който
ответникът е в забава, независимо, че се касае за заплащане на надлимитна дейност, защото
извършената от ищеца дейност като вид е включена в предмета на договора и при липса на други
уговорки относно сроковете на плащане, ответникът дължи заплащане в срока по чл. 45.
Доколкото за дейността за м. януари 2018год. се претендира обезщетение по чл. 86 ЗЗД от
01.03.2018год. ., респ. за м. февруари .2018год. - от 01.04.2018год. и съответно за м.март 2018год.-
от 01.05.2018год. определени след изтичане на срока по чл. 45 от договора, то и исковете са
6
доказани по основание. Съгласно СИЕ размерът на обезщетението по чл. 86 ЗЗД за върху сумата
от 22 631 лева за периода от 01.03.2018год. до 26.02.2021год. е в размер на 6877.31лева, върху
сумата от 13 386 лева и за периода от 01.04.2018год. до 26.02.2021год. е в размер на 3 952.59лева и
върху сумата от 13 640лева за периода от 01.05.2021год. до 26.02.2021год. е в размер на 3 913лева
или общо в размер на 14 743.82лева/вещото лице е допуснало грешка при събиране на трите суми
доколкото сбора възлиза на 14 743.82рена, а не на 14 743.83 лева/, какъвто размер са и предявени
исковете и следва да се уважат.
По разноските
Ищецът претендира и доказва разноски за вещо лице от 250 лв. и заплатена такса от
2576.03лв., както и претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което дължимо
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, определено по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП е в
размер на 300 лева, които с оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 80 от
ГПК му се дължат изцяло.
С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, гр. София, ул. Кричим
№ 1, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Рахила Ангелова" АД, ЕИК
*********, гр. Перник, ул. Брезник № 2, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 59 ЗЗО сумата от
общо 49 657 лева , от която 22 631 лева главница за извършена БМП за м. януари 2018год. на
стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор № 140253/19.05.2017г. по
клинични пътеки за 37 броя пациента, 13 386 лева - главница за извършена БМП за м. февруари
2018год. на стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор №
140253/19.05.2017г. по клинични пътеки за 26 броя пациента и 13 640 лева –главница за извършена
БМП за м. март 2018год. на стойност над утвърдените стойности по Приложение 2 към договор №
140253/19.05.2017г. по клинични пътеки за 37 броя пациента, въз основа на договор №
140253/19.05.2017г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и Национален рамков
договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2017г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 26.02.2021год. до окончателното изплащане на сумата; на
основание чл. 86 ЗЗД сумата от общо 14 743.82лева . – обезщетение за забавено плащане, от която
6 877.31 лева върху главницата от 22 631лева за периода от 01.03.2018год. до 26.02.2021год., 3
952.59 лева за периода от 01.04.2018год. до 26.02.2021год. и 3 913.92 лева за периода от
01.05.2018год. до 26.02.2021год.
ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса, ЕИК *********, гр. София, ул. Кричим
№ 1, да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение "Рахила Ангелова" АД, ЕИК
*********, гр. Перник, ул. Брезник № 2, сумата 3126.03лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7