РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Благоевград, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Вили Дацов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20251200500150 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
Срещу различни части на решение № 235 от 30.09.2024 г., постановено по
гражданско дело № 1263 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, са подадени 2
жалби.
Първата жалба изхожда от „Д З“ АД и е насочена против частта на
първоинстанционния съдебен акт, с която дружеството е осъдено да заплати
на Ш. А. О. застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева, частичен иск
с общ размер на цялата претенция от 28 264,10 лв., дължимо по договор за
доброволна имуществена застраховка „Д", полица № 0811220160007404 от
07.03.2022 г., и възникнало застрахователно събитие на 17.02.2023 г. - пожар в
застраховано имущество на О., заедно със законната лихва за забава върху
тази сума, считано от 28.12.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
В жалбата се твърди, че атакуваната с нея част на решението е неправилна и
необоснована. Допуснати били нарушения на материалния и процесуалния
закон. PC Гоце Делчев едностранно ценил част от събраните доказателства и
1
доводите на страните по делото, в резултат на което достигнал до погрешно
заключение за основателността на исковете в уважените им размери.
Незадълбоченото и неизчерпателно разглеждане на доводите на
застрахователя било съществено процесуално нарушение. Не било доказано в
нужната пълнота наличието на всички необходими предпоставки за
ангажиране отговорността на дружеството по пакетната застраховка „Дом“.
Ищецът не оспорил и съдът не отрекъл наличието и правната валидност на
договорените в т. 60.8 и 60.9 от ОУ фактически състави на общи изключения
от рисковото покритие по застраховката и задължения на застрахования през
срока на застраховката, поради което чл. 20а от ЗЗДог следвал да намира
приложение и уговореното в тези точки да има силата на закон между
страните. Неправилен и необоснован бил изводът на съда относно
приложението на чл. 362 и 408 от КЗ, тъй като разпоредбите на тези членове
не били относими към процесния казус. Застраховащият избирал лимита на
покритие по съответните рискови клаузи, заплащал застрахователната премия,
съобразена с избраните лимити, и при събитие получавал застрахователно
обезщетение за реално претърпените вреди до избраните от него лимити.
Договорените лимити можели да отговарят на реалната/възстановителната
стойност на застрахованото имущество, да я надвишават или да бъдат по-
ниски. При този застрахователен продукт, избран от ищеца, нямало
определяне на застрахователната стойност на имуществото, подлежащо на
застраховане, а само на лимитите на отговорност на застрахователя при
събитие, затова и дължимата застрахователна премия била толкова ниска.
Ноторно било, че разходите за експертна оценка на вещо лице, което да огледа
на място, опише и оцени имуществото, подлежащо на застраховане, щели да
надскочат в пъти събраната застрахователна премия. Оглед и оценка се
правели само при настъпване на застрахователно събитие. Необосновани били
изводите на съда, че преди сключване на застраховката застрахователят
следвало да направи оглед, да изиска цялостно попълване на въпросник за
състоянието на имота и т. н. Били изготвени пожаротехническа експертиза и
доклад от авариен комисар. Било установено, че по времето на събитието в
застрахованата сграда е работела печка на твърдо гориво, която е служела за
отопление и готвене. Димоотвеждането на печката било включено в комина,
от който тръгнало запалването. Самото запалване започнало в подпокривния
етаж на сградата вследствие на високата температура, която се развила в
2
тръбата на комина. Местата, в които било проявено открито пламъчно горене,
били дървените и изкуствени изолационни запалими елементи, положени
директно върху стената и комина в подпокривната част на сградата. След
запалването на стенните изолационни елементи от фибран, залепени директно
върху комина в частта на преминаването му в стълбищната клетка на къщата,
горенето се пренесло и развило върху покривното пространство на сградата.
Независимият авариен комисар бил категоричен в изводите си, че събитието е
възникнало вследствие на високотемпературно въздействие на комина върху
изолацията от стиропор, с която е бил облицован. Този извод се подкрепял и от
липсата на достоверна алтернатива за друг механизъм на възникване на
пожара. Облицоването на посочения комин с горим стиропор противоречало
на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-
техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.
Изцяло в тази насока били и изводите на приетата, неоспорена от страните и
кредитирана изцяло от съда СТЕ. От заключението на същата ставало видно,
че процесният пожар е възникнал поради необезопасено коминно тяло,
изградено в разрез с правилата за пожарна безопасност. Този извод на вещото
лице почивал на всички събрани по делото доказателства, относими към
експертизата, които, ценени в своята съвкупност, обуславяли извода, възприет
от експерта. Заявеното от ищеца събитие нямало застрахователен характер,
тъй като хипотезата му била изрично изключена от страните, като договорката
им в тази насока имала силата на закон съгласно чл. 20а от ЗЗДог. Обективно
погледнато, облицоването на силно нагряващи се части и на такива, през
които преминават нагрети сажди, пламък и т. н., с лесно запалими материали
противоречало и на житейската логика. Необоснован се явявал изводът на
съда, че наличието на договорените в т. 60.8 и 60.9 хипотези не е доказано в
нужната пълнота. Трябвало да се отчетат приложимите между страните
правила при сключване на застраховката /без оглед и оценка/, характерът на
събитието /пожар, при който са изцяло унищожени прилежащите до комина
части/, както и спецификата на обсъжданото коминно обезопасяване
/невидимо при оглед, тъй като е в стената/. Следвало да се разруши стената, за
да се констатира с какво защитно покритие е облицован коминът. И двете
експертизи /извънсъдебната и съдебната/ сочели, че друга причина за пожара,
освен посочената, не е вероятна. Различно щяло да бъде, ако експертизите
сочели няколко конкуриращи се причини, което в случая не било налице.
3
Причината за пожара било неспазване на противопожарните изисквания по
време на строителството на сградата. Неправилното обезопасяването на
комина съставлявало нарушение на правилата и нормите за пожарна
безопасност и противоречало на изискванията за осигуряване на безопасност
при пожар. Заявеното от ищеца събитие нямало застрахователен характер, тъй
като хипотезата му била изрично изключена от страните, като договорката им
в тази насока имала силата на закон съгласно чл. 20а от ЗЗДог. Когато
събитието било изначално и изрично изключено от застрахователното
покритие, то нямало застрахователен характер и основанията за отказ по чл.
408 от КЗ изобщо не били приложими. В този дух била и константата съдебна
практика. Чл. 211 от КЗ не намирал приложение при уреждане на
застрахователни правоотношения за събития, които не били застрахователни
поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.
РС пропуснал да отчете и факта, че на ищеца била известна основателността
на отказа, поради което същият с писмо от 27.09.2023 г. отправил молба за
плащане по целесъобразност. С това писмо реално той направил извънсъдебно
признание на правилността на отказа и на неоснователността на претенциите
си. В хода на първоинстанционното производство ищецът не успял да проведе
пълно и главно доказване на исковете си в претендираните и уважени от съда
размери. В разрез с процесуалния закон, РС не разгледал в нужната пълнота
възраженията на застрахователя срещу основателността на исковете и твърде
едностранно и избирателно ценил доказателствата по делото, поради което
достигнал до необосновани и погрешни изводи за основателност на
претенциите в уважените размери. Моли се за отмяна на решението в
атакуваната му част и отхвърляне на исковете.
Подаден е отговор от Ш. А. О.. В него се застъпва позицията, че жалбата на
застрахователя е неоснователна. Възраженията и аргументите, изложени в
същата, били неоснователни, бланкетни и несъобразени със събрания по
делото доказателствен материал. В хода на първоинстанционното
производството ответникът не можал да докаже, в условията на пълно и
главно доказване, че процесният комин е бил облицован със стиропор, което и
да е станало причината за възникване на пожара. От свидетелските показания
и приложения снимков материал категорично се установило, че процесният
комин е бил измазан с негорима мазилка и след пожара същият е изцяло
запазен. Приложената снимка от ответника на опушен, но неизгорял фибран
4
изобщо не била от коминното тяло, а от вътрешна изолация на стена, която
нямала досег с комина. Застрахователят при огледа явно изобщо не направил
снимки на коминното тяло и такива не били използвани от служителите и
изпълнителите на застрахователя при изготвяне на становището им. В
приетото по делото заключение на вещото лице никъде не било посочено, че
причината за възникване на пожара е облицовка на комина с горими
изолационни материали. Дадената от вещото лице евентуална и
некатегорична причина за възникналия пожар била възможно най-обща, като
в нея се съдържали различни хипотези и възможности. Експертът не бил дал
заключение, че пожарът е възникнал вследствие на високотемпературно
въздействие на комина върху изолацията от стиропор. Твърдението на
застрахователя не се подкрепяло и от показанията на разпитаните свидетели,
единият от които участвал в гасенето на пожара и бил кмет на населеното
място, съгласно които по комина не е имало видими следи от възпламеняване
и пожар, както и че коминното тяло е било измазано и не е било покрито с
изолация от стиропор. По никакъв начин не се доказало твърдението на
застрахователя, че коминното тяло е било изградено в противоречие с
изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. Несъстоятелни били и
твърденията на застрахователя, че понеже застрахователната премия била
много ниска, то разходите по предварителен оглед и оценка биха превишили
значително тази сума. Застрахователят бил търговец и подобно твърдение
нито било юридически обосновано, нито било икономически издържано, нито
пък било клиентски ориентирано и било в пълно противоречие с принципите,
свързани със защита на потребителите. Ако се следвало твърдението му, то
можело да се стигне до заключението, че застрахователят сключва
застраховки без да прави преценка и оценка на риска и без да изследва
застрахователната годност на обекта на застраховане, което било в
противоречие и с нормите на КЗ. Това означавало, че застрахователят
подвежда потребителите с ниска цена, без да е преценил, че може да
предостави търсената застрахователна услуга. Крайно несъстоятелно било и
твърдението във въззивната жалба, че с писмо от 27.09.2023 г. застрахованият
бил отправил молба по целесъобразност, с която било направено
извънсъдебно признание на правилността на отказа. С молбата от 27.09.2023 г.
всъщност бил направен пореден добронамерен опит за уреждане на
застрахователната претенция и било поискано отказът да бъде преразгледан,
5
като застрахованият изрично посочил, че е разочарован от некоректността и
неплащането на обезщетението от страна на застрахователя. Последният
изобщо не можал да докаже правоизключващите си възражения, поради което
правилно РС уважил предявения главен иск.
Втората въззивна жалба е подадена от Ш. А. О.. С нея се атакува частта на
решението на РС Гоце Делчев, с която е отхвърлена претенцията му за
присъждане на лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение, касаеща периода от 06.03.2023 г. до 27.12.2023 г., в размер на
законната такава. В тази част актът бил неправилен и необоснован, както и
постановен в противоречие на процесуалните и материални законови
разпоредби и приложените доказателства по делото. Още с исковата молба
било представено удостоверение за банкова сметка, което било с дата
20.02.2023 г. Още на 20.02.2023 г. удостоверението било предоставено на
представител на застрахователя и било приложено към застрахователната
преписка. То било предадено на Васил Капитанов - експертът, който е
извършил оглед на увреденото имущество на 20.02.2023 г. Това обстоятелство
се установявало и от приложения от ответника с отговора на исковата молба
доклад за извършен оглед с реф. № 050-091-200223. На стр. 12 от същия, под
№ 6 в приложенията, било изрично посочено: „Справка за банкова сметка с
титуляр Ш. А. О. /застрахован/ - 1 стр.“. В тази връзка неправилно
първоинстанционният съдия приел, че застрахованият не е предоставил на
застрахователя удостоверение за банкова сметка, поради което и претенцията
за лихва се явява неоснователна. С исковата молба ищецът помолил съда да
задължи ответното дружество да представи пълно копие на процесната
преписка по щета № *********. От приложените към отговора на исковата
молба документи се установявало, че ответникът не е изпълнил това, като
само част от преписката е приложена. По-голямата част от съдържащите се по
преписката документи не била представена от застрахователя, включително и
удостоверението за банкова сметка. Поради факта, че ответното дружество
пропуснало да предостави цялата преписка и по-конкретно - приложеното
още към 20.02.2023 г. удостоверение за банкова сметка, се моли въззивният
съд да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, тъй като ответникът е
възпрепятствал събирането на допуснати и относими доказателства по делото.
Застрахователят обичайно следвало да приложи цялата застрахователна
преписка, тъй като за застрахования понякога било невъзможно да докаже
6
какви точно документи е приложил и кога го е направил. Това било
задължение на застрахователя, който по закон администрирал преписката по
всяка щета и следвало да отбелязва предоставянето на документите по щетата.
Първоинстанционният съдия отхвърлил иска за присъждане на лихва в
противоречие на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.
Ответникът не направил оспорване, че застрахованият не е представил
банкова сметка към преписката по щетата. Съдът, следвайки принципа на
диспозитивното начало, следвало да обсъди само изрично наведените
възражения за неоснователност, а не по служебен почин да извежда
аргументи за неоснователност на иска за присъждане на лихва от
претендираната дата. Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и
присъждане на споменатото вземане за лихва.
Застрахователят е подал отговор на жалбата на О., като счита същата за
неоснователна. Обжалваното решение не страдало от сочените в нея пороци.
То било правилно в частта за лихвата. РС не бил задължавал ответника да
представи процесната преписка, като ищецът нямал възражения по доклада на
делото и произнасянето на съда по доказателствените искания на страните.
Жалбите и отговорите са редовни и допустими.
Не се събираха нови доказателства.
След като анализира доказателствения материал, приобщен от първата
инстанция, въззивният съд констатира, че жалбата на застрахователя се явява
неоснователна, а тази на О. е основателна.
Предявена е частична претенция, базирана на нормата на чл. 405, ал. 1 от КЗ.
Възражението на застрахователя се опира на разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3
от КЗ. Приложението на последната е обусловено от установяването на пряка
причинна връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в
ОУ към застраховката, като значително с оглед на интереса на застрахователя,
и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат
предотвратени вредите от него. При сбъдването на застрахователното
събитие, обусловило покрития със застраховката застрахователен риск
„пожар“, за да бъде изключена отговорността на застрахователя за заплащане
на застрахователното обезщетение, е необходимо или реализирането на
предвидено конкретно изключение от застрахователно покритие, касаещо
именно застрахователния риск „пожар“, или наличието на някое от
7
основанията по чл. 408, ал. 1 от КЗ /Решение № 50129 от 23.11.2023 г. на ВКС
по т. д. № 1553/2022 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков/. За да е
изпълнен фактическият състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, уреждащ отказ от
изплащане на застрахователно обезщетение, следва неизпълнението да е
довело до настъпване на застрахователното събитие /Определение № 2803 от
07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3859/2023 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Любка Андонова/. В конкретния казус районният съд правилно е приел, че не
се установява неизпълнение на задължение на ищеца по застраховката. Не са
налице предпоставките на КЗ за отказване на обезщетение. Възражението на
застрахователя е неоснователно. От събраните по първоинстанционното дело
доказателства не се установява реализирането на хипотезата по чл. 408, ал. 1,
т. 3 от КЗ, даваща право на застрахователя да откаже изплащане на
обезщетение. Ответното дружество не е доказало възражението си, че
застрахователното събитие е резултат от грешки в проектирането и
строителството на къщата /т. 60.8 и 60.9 от ОУ/. От показанията на
свидетелите Ибрахим Ахмедов Пингов и Росен Белчинов Мутишев е видно,
че пожарът е възникнал внезапно и неочаквано. Не е могла да бъде
идентифицирана причината за появата му. На място не е имало следи или
белези, които да показват и насочват, че огънят е тръгнал от комина на
сградата. Не са ангажирани доказателства за вътрешно облицоване на
въпросния комин със стиропор. Свидетелите са категорични, че по комина не е
имало следи от пожара и последният не е тръгнал от него. Техните показания
не са оборени. Свидетелите лично са участвали в потушаването на огъня и на
разказаното от тях следва да се даде вяра. Те имат непосредствени
впечатления от разразилия се пожар, за разлика от вещото лице Аспарух
Костадинов Тиганчев, което е правило оглед цяла година по-късно.
Заключението на съдебната експертиза е основано на данни от частната
такава, изготвена от Георги Спасов Ильов. Съдът не може да се довери на
подобно заключение. Обстоятелството, че по делото е приета преписката по
образуваната пред застрахователя щета, не означава, че съдът може да основе
решението си на доказателства, събрани от вещото лице по тази преписка.
Константна е практиката на ВКС, според която частната експертиза, макар и
приложена по делото /в настоящия случай - като част от образуваната при
застрахователя щета/, не може да служи като доказателство, на което съдът да
основе решението си по съществото на правния спор /Определение № 1921 от
8
29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 162/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията
Гълъбина Генчева/. Следва да се сподели и изводът на районния съд, че
строителното изпълнение на комина в отклонение на установените за това
правила е трябвало да бъде доказано към момента на сключване на
застрахователния договор, тъй като застрахователят, при полагане на
дължимата грижа на добър търговец, е следвало да узнае - чрез извършване на
оглед при сключването на полицата и изискване на цялостно попълване на
въпросник от страна на застрахования - състоянието на имуществото, което
ще застрахова /така изрично и Решение № 95 от 04.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1805/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, както и
цитираното в исковата молба Решение № 77 от 16.07.2015 г. на ВКС по т. д. №
1048/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова/. В случая от
страна на ответника наистина не е доказано, че след датата на сключване на
застрахователния договор, ищецът е поставил стиропор в комина, поради
което няма как да се говори за изключен риск. Освен това е видно, че
застрахователят не е упражнил правото си да зададе на застрахования въпрос
досежно състоянието на комина на застрахованата къща, предвид което и с
оглед на дефиницията по чл. 362, ал. 2 от КЗ, следва да се приеме, че това
обстоятелство не е било съществено за риска според застрахователя и същият
не може да обоснове с него отказа си да плати застрахователно обезщетение, в
какъвто смисъл е и изричното правило на чл. 362, ал. 2, изр. 2 от КЗ.
Застрахователят е имал право да огледа предварително къщата и при
съмнение за недостатъчната й обезопасеност срещу пожар, да откаже да
сключи застрахователния договор. След като не се е възползвал от
възможността за оглед, ответникът не може да се позове на своето
бездействие, за да обоснове правото си на отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Противно на застъпваното от застрахователя,
писмото от 27.09.2023 г. до него, отправено от застрахования, изобщо не
съдържа признание на основателността на отказа. Претенцията за главница
правилно е счетена за основателна и е уважена от Районен съд Гоце Делчев.
Решението му трябва да бъде потвърдено в тази негова обжалвана част.
Неправилен се явява първостепенният съдебен акт в другата атакувана част -
за лихвата за забава, касаеща периода от 06.03.2023 г. до 27.12.2023 г. Както
уместно се отбелязва по този повод в жалбата на О., застрахователят не е
навел възражение, че застрахованият не е представил банкова сметка към
9
преписката по щетата. При това положение районният съд не е трябвало да
изследва този въпрос и да се занимава с него, още повече че отговорът, до
който е достигнал, е погрешен, защото по делото са налице достатъчно данни,
че всъщност застрахованият съвестно е изпълнил задължението си и
своевременно е посочил своя банкова сметка на застрахователното дружество.
Налага се отмяна на решението в тази част и уважаване на иска за лихва за
съответния период.
Основателността на жалбата на О. рефлектира върху разноските в първата
инстанция, като направените от негова страна такива трябва да му се присъдят
изцяло. Следват му се и разноските за настоящото производство.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
О. за въззивната процедура, е неоснователно. Касае се за осъществена
адвокатска защита както по неговата жалба, така и срещу жалбата, подадена
от насрещната страна в процеса. Размерът на платения хонорар е съобразен с
фактическата и правна сложност на казуса и не са налице основания да бъде
намален.
С оглед на нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен акт няма
да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 235 от 30.09.2024 г., постановено по
гражданско дело № 1263 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, в частта, с
която „Д. З.“ АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С, р-н „О“, бул. „К
А.Д.“ № , представлявано от Н. И. С. и М К. С., е осъдено да заплати на Ш. А.
О., ЕГН **********, адрес **********, застрахователно обезщетение в размер
на 1000 лева, частичен иск с общ размер на цялата претенция от 28 264,10 лв.,
дължимо по договор за доброволна имуществена застраховка „Д“, полица №
0811220160007404 от 07.03.2022 г., и възникнало застрахователно събитие на
17.02.2023 г. - пожар в застраховано имущество на О., заедно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 28.12.2023 г. до окончателното
погасяване на вземането.
ОТМЕНЯ решение № 235 от 30.09.2024 г., постановено по гражданско дело
10
№ 1263 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, в частта, с която е отхвърлена
претенцията на Ш. А. О., ЕГН **********, адрес **********, предявена
срещу „Д З“ АД, ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С, р-н „О“, бул. „К
А Д“ №, представлявано от Н .И.С. и М. К.С, за присъждане на лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, касаеща периода от
06.03.2023 г. до 27.12.2023 г., в размер на законната такава, както и в частите, с
които на Ш. А. О. и „Д З“ АД са присъдени разноски.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С., р-н „О“,
бул. „К А. Д“ №, представлявано от Н. И. С. и М.К. С., да заплати на Ш. А. О.,
ЕГН **********, адрес **********, лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, касаеща периода от 06.03.2023 г. до 27.12.2023
г., в размер на законната такава.
ОСЪЖДА „Д. З.“ АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. София, р-н
„О“, бул. „К.А. Д.“ № ., представлявано от Н. И. С. и М.К. С., да заплати на Ш.
А. О., ЕГН **********, адрес **********, сумата от 1450 /хиляда
четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени разноски в
производството пред районния съд, и сумата от 825 /осемстотин двадесет и
пет/ лева, представляваща направени разноски в производството пред
окръжния съд.
Настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11