Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 17.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на десети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1271 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Е.М.” ЕООД срещу М.Т.М. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните
суми: 1650,97 лв. – главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит
без обезпечение от 19.12.2012 г., сключен с „Обединена българска банка” АД,
506,41 лв. – договорна лихва за периода 15.11.2014 г. – 15.12.2018 г., и 502,63
лв. – мораторна лихва за периода 23.07.2016 г. –
24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 24.07.2019 г., до окончателното изплащане на
вземането, за
които суми е издадена Заповед № 6755/25.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12269/2019 г. по описа на РС Пловдив.
Ищецът „Е.М.” ЕООД твърди, че на 19.12.2012 г. в гр. Ивайловград
между третото неучастващо лице „Обединена българска банка” АД– в качеството на
кредитор, и ответника – в качеството му на кредитополучател, бил сключен
договор за потребителски кредит. По силата на този договор „Обединена българска
банка” АД отпуснала на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2000
лв., който следвало да се погаси посредством 72 анюитетни
вноски, всяка от които в размер на 42 лв. Крайният срок за погасяване на
кредита бил 15.12.2018 г. Посочил е, че след усвояване на кредита длъжникът
погасил част от задълженията си, като впоследствие преустановил плащанията.
Останалото непогасено задължение било в размер на 2660,01 лв., от които 1650,97
лв. – главница, 506,41 лв. – договорна лихва, и 502,63 лв. – мораторна лихва. Поддържа, че на основание сключен Договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018 г. между него и
третото неучастващо лице „Обединена българска банка” АД задължението на ответника,
произтичащо от горепосочения договор за потребителски кредит, било изкупено от
него. Счита, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия с връчване
на препис от исковата молба. Посочено е, че изрично бил упълномощен от цедента да извършва уведомяване. Твърди, че пристъпил към
принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до РС Пловдив. Образувано
било ч. гр. д. № 12269/2019 г. по описа на РС Пловдив, по което била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като срещу издадената заповед
за изпълнение длъжникът подал възражение, в съответствие с указанията на съда
предявил иск за съществуване на вземането си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на
исковата молба от ответника М.Т.М.. В депозираното възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК се съдържа общо оспорване на вземането.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно
от приложеното ч. гр. д. № 12269/2019 г. по описа на РС Пловдив в полза на
ищеца е издадена Заповед № 6755 от 25.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 1650,97 лв.– главница по Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 19.12.2012 г., сключен с „Обединена
българска банка” АД, 506,41 лв. – договорна лихва за периода 15.11.2014 г. –
15.12.2018 г., и 502,63 лв. – мораторна лихва за
периода 23.07.2016 г. – 24.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 24.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 53,20 лв. за държавна такса. В срока по чл. 414, ал.
2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което на основание чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на
вземането си в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От
представения Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
19.12.2012 г. се установява, че третото лице „Обединена българска банка” АД е
предоставило на ответника М.Т.М. кредит в размер на 2000 лв. В договора е
посочено, че кредитополучателят следва да върне сумата в срок до 15.12.2018 г.
на 72 месечни анюитетни вноски вноски, всяка от които
в размер на 39,56 лв. Страните са постигнали съгласие към месечната погасителна
вноска да се прибави и сумата от 2,44 лв. за застрахователна премия. По този
начин общият размер на месечната вноска възлиза на 42 лв., а общо дължимата
сума по кредита е на стойност 3023,35 лв. Съгласно чл. 4 от договора редовната
главница по кредита се олихвява с годишен лихвен процент в размер на базовия
лихвен процент за потребителски кредити в лева, валиден за съответния период, и
договорна надбавка от 5 пункта. Към датата на сключване на договора лихвеният
процент е в размер на 12 % годишно. От Удостоверение № 529829/20.12.2012 г. се
изяснява, че ответникът е застрахован за рисковете „Смърт вследствие на
заболяване”, „Смърт вследствие на злополука”, „Пълна трайна неработоспособност
вследствие на заболяване”, „Пълна трайна неработоспособност вследствие на
злополука” и „Временна пълна неработоспособност вследствие на заболяване или злополука”
при застрахователя „ОББ – Алико животозастрахователно
дружество” АД, като трето ползващо се лице по договора е „ОББ” АД.
Според Договор за прехвърляне на парични вземания от
31.01.2018 г. продавачът „Обединена българска банка” АД се е задължил да
прехвърли на ищеца негови вземания, произтичащи от договори за кредит, подробно
описани в Приложение № 1. Видно от последното продавачът е прехвърлил на ищеца
вземането си към ответника по процесния договор за
кредит, като към този момент неиздължената сума възлизала на 2660,01 лв. На
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД продавачът е потвърдил прехвърлянето на вземането.
С
изрично пълномощно цедентът „Обединена българска
банка” АД е упълномощил ищеца да уведомява от негово име всички длъжници за
прехвърлянето на вземанията съгласно сключения договор от 31.01.2018 г. В тази
връзка е представено изпратено от ищеца уведомление до постоянния адрес на ответника
в гр. Пловдив, което е върнато в цялост, като пощенският оператор е
удостоверил, че пратката не е потърсена.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно изготвено, се
установява, че ответникът е усвоил сумата от 2000 лв. по негова банкова сметка ***.12.2012
г. Вещото лице е посочило, че длъжникът бил заплатил сумата в общ размер на
710,16 лв., с която бил погасил 349,03 лв. – главница, 322,09 лв. – договорна
лихва, и 39,04 лв. – застраховка. След прехвърляне на вземането до настоящия
момент не били постъпили суми от ответника за погасяване на кредита. Към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК задълженията на ответника били, както
следва: 1650,97 лв. – главница, и 525,58 лв. – договорна лихва за периода
15.06.2014 г. – 15.12.2018 г. Начислената мораторна
лихва за забава за периода 23.07.2016 г. – 24.07.2019 г. възлиза на 502,63 лв.
В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че за исковия период от 15.11.2014
г. до 15.12.2018 г. дължимата договорна лихва е в размер на 442,02 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
В разглеждания случай възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните юридически факти: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на
което кредитодателят-цедент се е задължил да отпусне
на кредитополучателя кредит в твърдения размер при уговорена възнаградителна лихва и 2) кредитополучателят да е получил
паричната сума, предмет на договора за кредит. Също така следва да се установи
наличието на валиден договор за цесия, по силата на който кредитодателят-цедент
е прехвърлил на ищеца именно това вземане с привилегиите, обезпеченията
и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, както и че
длъжникът е уведомен за извършената цесия.
От наличните по делото доказателства може да се
направи извод, че цедентът и ответникът са сключили
договор за кредит, съгласно който кредиторът е предоставил на ответника сумата
от 2000 лв., която последният се е задължил да върне на 72 месечни вноски до
15.12.2018 г. Договорът съдържа информация за общия размер на
кредита и условията за усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният
процент на разходите, условията за промяна на лихвения процент и за издължаване
на кредита, вкл. погасителен план, съдържащ данни за размера, броя, периодичността
и датите на плащане на погасителните вноски, поради което съдът намира, че са
спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК.
Породила е правно действие и клаузата, уреждаща годишния лихвен процент, тъй
като е съответна по размер на възнаградителната лихва
определяна обичайно при този вид договори. Също така е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК,
защото договорът за потребителски кредит съдържа и изискуемите застраховки. В
чл. 10, ал. 2 от договора е уговорено, че всяка месечна погасителна вноска
включва и застрахователна премия в размер на 2,44 лв. В тази връзка в
представеното удостоверение № 529829/20.12.201 г. изрично са посочени
застрахователните рискове. Ето защо съдът намира, че е възникнало валидно
застрахователно правоотношение за обезпечаване задълженията на ответника по
договора за кредит на основание чл. 199а КЗ (отм.). Срещу задължението
за поддържане на застрахователна закрила застрахованият е поел задължението да
заплаща месечна застрахователна премия в размер на 2,44 лв., която съгласно чл.
10, ал. 2 от договора за кредит се изплаща като част от месечната вноска. Поради
това съдът намира, че е налице валидно сключен договор за кредит, като за
длъжника е възникнало задължение да върне на кредитора-цедент
главницата ведно с уговорената възнаградителна лихва
и застраховка.
Съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника
от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В
настоящия случай уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично
овластен от цедента за това, с връчване на препис от
исковата молба, към която е приложен договорът за цесия и уведомлението.
Тук е мястото да се изясни, че по силата на
принципа за свободата на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор
да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомяването за цесията (така
Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.). В
този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана
в Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., ТК, II т. о. Също така
цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
уведомлението е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като
приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда
при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК
(така Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о.). По тези съображения съдът намира, че цесията е породила действие спрямо
длъжника, поради което същият следва да заплати на ищеца дължимите по договора
за кредит суми.
В
обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществуват
задълженията на ответника, произтичащи от сключения с „Обединена българска
банка” АД договор за кредит, които към момента на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК са прехвърлени на ищеца, който се явява носител на спорното право.
Съдът, като взе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1650,97 лв. – главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 19.12.2012 г., сключен
с „Обединена българска банка” АД, 442,02 лв. – договорна лихва за периода 15.11.2014
г. – 15.12.2018 г., и 502,63 лв. – мораторна лихва за
периода 23.07.2016 г. – 24.07.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 24.07.2019 г., до
окончателното изплащане на вземането. Съобразявайки действащия принцип на
диспозитивното начало, както и че искането на ищеца е да се заплати договорната
лихва за периода 15.11.2014 г. – 15.12.2018 г., която както беше посочено
по-горе е в размер на 442,02 лв., съдът намира, че не би могъл да присъди вземане
в по-голям размер, тъй като е ограничен от посочения от ищеца период. По тези
съображения искът за договорна лихва следва да се отхвърли за разликата над
сумата от 442,02 лв. до пълния предявен размер от 506,41 лв.
Съобразно т. 12
от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, разноските, сторени в заповедното
производство, следва да се присъдят с решението по исковото производство, като
съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В хода на заповедното производство
ищецът е направил разноски в общ размер на 53,20 лв. за държавна такса. В
исковото производство също е заплатил държавна такса в размер на 112,84 лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. С оглед уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
в заповедното производство разноски в размер на 51,91 лв., както и тези,
направени в хода на настоящото производство, които възлизат на 305,27 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на М.Т.М., ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***,
че дължи на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***-6,
следните суми: 1650,97 лв.
– главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение
от 19.12.2012 г., сключен с „Обединена българска банка” АД, 442,02 лв. –
договорна лихва за периода 15.11.2014 г. – 15.12.2018 г., и 502,63 лв. – мораторна лихва за периода 23.07.2016 г. – 24.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 24.07.2019 г., до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва над присъдената
сума от 442,02 лв. до пълния предявен размер от 506,41 лв., за които суми е издадена
Заповед № 6755/25.07.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 12269/2019 г. по описа на РС Пловдив.
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН: **********,
с настоящ адрес: ***, да заплати на „Е.М.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***-6, сумата от 51,91 лв. – разноски в заповедното
производство, и сумата от 305,27 лв. – разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: