Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София,
28.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско
дело № 14519 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са субективно/активно и
пасивно/ съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1
от Кодекса за застраховането/отм./ от А.А.М., ЕГН **********, А.А.М., ЕГН **********
и Н.М.А., ЕГН ********** чрез пълномощника
им адв. И.Х.против “Д.З.” АД, *** и ЗД “Б.И.” АД, ***
за солидарното им осъждане да им заплатят
обезщетение за търпени неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта на А.М.А.–
баща на първите две ищци и съпруг на третата, настъпила в резултат на ПТП в
размери
както следва: на ищцата Н.М.А. сумата от 255 000 лв. /освен платените й до
момента от първия ответник 45 000 лв./, на А.А.М.
сумата от 211 000 лв. /освен платените й до момента от първия ответник 38 500
лв./, както и на А.А.М.
сумата от 211 000 лв. /освен платените й до момента от първия ответник 38 500
лв./ ведно със законна лихва върху всяка една от посочените суми от датата на
ПТП – 25.08.2012 г. до окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че вина за настъпилото
на 23.02.2011 г. ПТП, при което е починал на място техния наследодател, имат
водача на микробус
„Мерцедес Спринтер 312D”- М.И.Н.и на лекия автомобил „Рено Канго“-К.У..
Твърдят, че са били в близки отношения
на обич и разбирателство с починалия, уважавали се, разчитали на него морално и
материално и внезапната му загуба им е причинила тежки страдания и мъки. Твърдят, че процесните автомобили е имало валидни
застраховки за риска „гражданска отговорност“ - при “Д.З.” АД за
микробус „Мерцедес Спринтер 312D” и при ЗД
“Б.И.” АД за лекия
автомобил „Рено Канго“ , поради което следва се ангажира тяхната солидарна
отговорност за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. В тази връзка твърдят
в исковата молба, че от страна на “Д.З.” АД им е изплатено обезщетение на неимуществени вреди в резултат на смъртта на
А.М.А.при процесното ПТП в размер от по 38500 лв. на първите двама ищци и
44 000 лв. на третия .
Ищците
поддържат чрез своя пълномощник предявените искове
и претендират присъждане на разноски.
Ответникът “Д.З.”
АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия поради това, че същият не е използвал обезопасителен
колан по време на ПТП. Оспорва претенцията за солидарно осъждане , поради липса на законова норма за солидарна отговорност на застрахователите по “Гражданска
отговорност” , а също липса на уговорка между двете
дружества по см. на чл. 121 от ЗЗД. На следващо
място излага, че с вече изплатените обезщетения от “Д.З.” АД, дружеството е
изпълнило изцяло задълженията за обезщетяване
неимуществени вреди, поради което исковете са неоснователни.
Оспорва
акцесорната претенция за лихва и прави възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111 ЗЗД.
Ответникът ЗД “Б.И.”
АД оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”,
по силата на което дружеството е пасивно легитимиран ответник. Прави възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия без конкретно
посочване в какво се изразява приносът му. Прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на иска за главница и лихва.
Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, ангажира доказателства и претендира разноски.
Помагачът на първия ответник Г.Г.Д.,
ЕГН ********** оспорва твърденията,че носи макар и косвена отговорност
за произшествието
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От приложената и приета по делото Присъда № 31/14.12.2012 год. на
Добрички окръжен съд по нохд 484/2012 год. влязла в сила
на 31.05.2013 год. се установява, че на
23.02.2011 г. по второстепенен път П-71 между
Добрич и Силистра в участъка на разклона за с.Малка
Смолница е настъпило ПТП, при което движещият се в посока към гр.
Добрич микробус „Мерцедес Спринтер 312D" с peг.
№ ********, управляван от М.И.Н.е навлязъл в насрещната лента за движение,където
бил ударен от насрещнодвижещия се лек автомобил „Рено
Канго", с рег.№ ********, управляван от К.М.У..В следствие на катастрофата е починал пътника в микробуса А.М.А..
С цитираната присъда водачите и на двата автомобила са
били признати за виновни,че поотделно са нарушили правилата за движение по
пътищата визирани в чл.20,ал.2 и чл.15,ал.1 ЗДвП и по непредпазливост са
причинили смъртта на горното лице и телесни повреди на други.
От представените на л.94 и 95 проверки за сключена ГО се установява, че за „Мерцедес
Спринтер 312D" с peг. № ******** е имало налице валиден застрахователен договор за риска
„гражданска отговорност“ при “Д.З.” АД ,а за
лек автомобил „Рено Канго", с рег.№ ********такъв е
имало при ответното дружество ЗД “Б.И.” АД към момента на настъпване на ПТП.
От представените по делото Препис -
извлечение от акт за смърт № 1/23.02.2011
год. и удостоверение за наследници №
26 / 01.03.2011 год. се установява, че ищците А.А.М. и А.А.М. са
дъщери , а Н.М.А. е била съпруга починалия.
Между страните не се спори,
че във връзка с процесното ПТП от страна на “Д.З.” АД е изплатено
обезщетение на неимуществени вреди в резултат на смъртта на А.М.А.при процесното ПТП в размер от по 38500 лв. на първите двама ищци и
44 000 лв. на третия.
От приетата по делото КСМАТЕ се установи следния
механизъм на ПТП:
На
23.02.2011 г. рано сутринта по второстепенен път ІІ-71,
свързващ градовете Добрич и Силистра в участъка и посока от с. Карапелит към
гр. Добрич се е движил микробус „Мерцедес Спринтер 312D" с per. № ********,
управляван от М.И.Н.с неустановена скорост. Пътният участък е прав с низходящ
наклон, а пътната настилка е заледена. При наближаване на кръстовището
микробусът е станал неуправляем и се е отклонил наляво, като е навлязъл в
лентата за насрещното си движение с настъпила ротация в посока обратна на
часовниковите стрелки, като се е движил диагонално наляво с дясната си страна
напред. В същото време срещу него в посока от Добрич към с. Карапелит се е дивжил лекотоварен автомобил „Рено
Канго", с рег.№ ********, управляван от К.М.У. със скорост не по-малка от
40 км/ч. Водачът У. виждайки неустойчивото движение и навлизане на микробуса в
лентата му е завил наляво за да предотварти
челния за него удар в микробуса. Въпреки това Рено Канго се удря с предната си
дясна част в крайната част на дясната страна на микробуса. Тъй
като ударът върху дясната страна на микробуса е нанесен ниско, значително под
центъра на тежестта му, а асфалтът е заледен микробусът се е преобърнал и е
паднал на дясната си страна.
Според автоексперта скоростта на движение и на двата посочени горе
автомобили е била в порядъка 40-45 км.ч. въпреки заледения път,а за микробуса и
наклона при спускането,при безопасна скорост около 25-30 км.ч. Ако лекия автомобил не бе направил ляв завой,а бе продължил движението си
направо,то ударът е щял да бъде още по-тежък,тъй като е щял да бъде с цялата
предна площ на този автомобил. С оглед скоростите,при които е станал сблъсъка,предпазния
колан,ако е бил поставен,би бил ефективен.
От експертизата в медицинската й част се установява,че
причината
за смъртта на пострадалия при ПТП А.М.А.е тежка гръдна травма, изразяваща се в
разкъсване на дясната сърдечна камера с последваща сърдечна тампонада, контузия
на белите дробове и средостението. При тези данни смъртта на А.М.А.е била
неизбежна.Освен гръдната травма при пострадалия са установени разкъсно-контузна
рана в дясно теменно и кръвонасдане на горния десен клепач. Травматичнте увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени при ПТП, а именно вътре в автомобила.
Конкретно смъртоносната травма се дължи на силен удар с твърд тъп предмет с
широка плоскост, нанесен в областта на гърдите,вероятно
предната седалка на микробуса,което не би се случило, ако пострадалия е бил с
предпазен колан.
От
медицинска гледна точка не може да се направи извод, че пострадалият А.А.е бил
с поставен предпазен колан,който може да
редуцира значително тежестта на травмите, най-вече в областта на главата и
гръдния кош, но не е ефективен при висока
скорост, тежки деформации на купето, странични удари.
Според експерта уврежданията в областта на главата биха
моли да се получат и при поставен обезопасителен колан, както поради нейната
подвижност, така и поради деформация на различи детайли от интериора на
автомобила,но травмата в областта на гърдите е
получена в резултат на силен удар с твърд тъп предмет с широка плоскост и тази
травма не би следвало да се получи при поставен обезопасителен колан.
По делото е разпитан свидетелят И.Ю., който установява,
че починалия А.и ищците-двете му дъщери и съпругата му живеели в едно
домакинство, били едно задружно семейство, обичали се, държали един на друг.
След смъртта му всичко се променило, не можели да превъзмогнат загубата и
понастоящем тъжат по него.
Свидетелят Р.А.установява, че смъртта на А.се отразила негативно на
неговите деца и съпруга,те все още не могат да преживеят загубата.
По делото е представено споразумение по 382,ал.7 НПК по нохд № 326/2012
год. от 23.07.2012 год.,от което се установява,че Г.Г.Д. се е признал за
виновен за това,че поради немарливо изпълнение на трудовите си задължения е
причина да не се опесъчи участък по пот № ІІ-71 от републиканската пътна мрежа /процесния
в района на разклона за с.Малка Смолница/ и в следствие на това е настъпило ПТП с тежки
последици,поради което е осъден за престъпление по чл.123,ал.1 НК и
чл.55,ал.1,т.1 НК.
Горното се установява и от приложеното нохд 484/2012 год. на Окръжен съд гр.Добрич с материали от досъдебното
производство.
С оглед доказателствата и
становищата на страните съдът намира от правна страна следното:
Съгласно 226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД, според
който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
В настоящия случай се установи, че са налице предвидените
и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат,
вина и причинна връзка между тях.
произшествието е настъпило по вина както
на водача на процесния микробус „Мерцедес Спринтер 312D" , така и на водачът на лекия автомобил „Рено
Канго", при условията на т.нар независимо съизвършителство, за
което има влязла в сила присъда на наказателния съд, която е задължителна за
настоящия на основание чл. 300 от ГПК. Солидарната
отговорността на деликвентите по чл. 53 ЗЗД, признати за виновни и осъдени с вляла в сила присъда, като независими
съизвършители на увреждането, обуславя солидарната отговорност на
застрахователите на деликвентите пред увредените лица.
Следва да се отчете обаче, че основна вина за ПТП-то има
водачът на микробуса,тъй при движение с несъобразена скорост губи контрол върху
МПС-то, което навлиза в насрещната лента за движение и се установява там, където практически е било
невъзможно водачът на насрещно движещия се лек автомобил да предотврати
катастрофата-нито със аварийно спиране,нито чрез избягване вляво или в дясно.
Според настоящия състав вина за катастрофата има и
лицето, чиято трудова отговорност е била да опесъчи въпросния път и конкретно
процесния участък от него.
По делото липсват доказателства, а и твърдения смъртта на
А.да е предизвикана в някаква степен от третата катастрофа , при която
обърнатия микробус е бил ударен от товарен автомобил Волво,поради което този
елемент от фактическата обстановка не следва да се обсъжда.
Доказан е и фактът, че причиненият вредоносен резултат е
в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
Установи се наличие на валидно застрахователно отношение за „Мерцедес
Спринтер 312D" с peг. № ******** е имало налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ при “Д.З.” АД ,а за
лек автомобил „Рено Канго", с рег.№ ********такъв е
имало при ответното дружество ЗД “Б.И.” АД към момента на настъпване на ПТП.
Ищците са съответно дъщери и съпруга на починалия и като
такива са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинените им
неимуществени вреди вследствие нейната смърт.
Съдът не възприема възражението ,че главните искове са
погасени по давност, доколкото е факт, че от увреждането до исковата молба не
са изминали повече от 5 години.
С оглед изложеното
предявените искове са основателни.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът взе
предвид близките отношения на обич и разбирателство между ищците и починалия, фактът,че
до смъртта си А.е живеел с двете си дъщери и съпругата си в едно домакинство и
според показанията на разпитаните свидетели са живеели в отношения на
разбирателство и обич . След смъртта му всичките са страдали за внезапната
загуба,които чувства не са преодолели и понастоящем.
Предвид изложеното
и правилото, че обезщетението следва да служи единствено за репариране на
причинените вреди и да е съобразено със социално –икономическите условия в
страната към 2011 год., съдът намира, че справедливо обезщетение за мъките и
страданията на първите двама ищци-деца на починалия е в размер от по 100 000
лв. на всеки, а на съпругата му 120 000 лв.
Съдът присъжда по-голямо обезщетение на съпругата на
починалия,тъй като освен,че е загубила един от най-близките си хора,тя е
загубила и другаря си в живота,който й е давал морална и финансова подкрепа.
При определяне на крайния размер на обезщетенията, съдът
следва да първо да разгледа направеното от ответниците възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия,поради непоставяне на предпазен колан. Това
възражение би било основателно и би имало сериозно отражение върху размера на
обезщетението, ако ответниците бяха установили, че въобще в процесния микробус
е имало налични такива-факт, който се оспорва от пълномощника на ищците. Доколкото
не се установи наличието въобще на предпазни колан в микробуса,то не може да се
вмени на починалия нарушение на правилата за движение по пътищата свързани с непоставяне
на такъв.Възражението следва да се отхвърли като неоснователно.
При това положение и след приспадане на получените
обезщетения от ищците извънсъдебно/по
38 500 лв. за първите две ищци и 44 000 лв. за третия ищец/ исковете
се явяват основателни и следва да се уважат до размера от по 61500 лв. за
първите двама ищци и 76 000 лв. за третия,за които суми ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят солидарно, ведно със законната лихва върху тези
суми от датата 25.09.2011 год. /възприема
се възражението на ответниците ,че лихвените претенции преди тази дата са
погасени по давност / до окончателното изплащане / в исковата молба е посочена друга дата през 2012 год.,но доколкото
началния момент е уточнен с деня на настъпване на застрахователното събитие,а
той е датата на смъртта на А.-23.02.2011 год.,съдът приема,че релевантна е
именно тази дата/, като в останалата част до пълния им предявен размер от
по 211 000 лв. за първите двама ищци и 255 000 лв. за третия следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Съобразно този
изход на делото ответниците
следва да заплатят общо на процесуалния
представител на ищците сумата от 6500 лв. на основание чл. 38 от ЗА.
Ответниците следва да заплатят и сумата от 7960 лв.
държавна такса по сметка на СГС и 45 лв. за експертиза платена от бюджета.
Ищците общо следва да заплатят на ответника “Д.З.” АД 123 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер
от 318 лв. , а на ответника “Б.И.”
АД разноски в размер на 53 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 23450 лв. с ДДС. Този размер е съобразен с
отхвърлената част от исковете,с разноските установени от този ответник и
факта,че не е направено от ищците възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА на основание чл.226,ал.1 КЗ
/отм./
“Д.З.” АД, *** и ЗД “Б.И.” АД, *** солидарно да заплатят на А.А.М., ЕГН ********** сумата от 61 500 лв., на А.А.М.,
ЕГН ********** сумата от 61500 лв. и на Н.М.А.,
ЕГН ********** сумата от 76 000 лв. представляващи обезщетения
за търпени неимуществени вреди – мъки и страдания от смъртта на А.М.А.– баща на
първите две ищци и съпруг на третата ищца по делото, настъпила в резултат на
ПТП на 23.02.2011 год. ведно със законна лихва върху
всяка една от посочените суми от 25.09.2011 год. до окончателното им изплащане
, като ОТХВЪРЛЯ исковете
в останалата част до пълния предявен размер от по 211 000 лв. за първите
две ищци и от 255 000 лв. за третата ищца като неоснователни.
ОСЪЖДА солидарно “Д.З.” АД, *** и ЗД “Б.И.” АД, *** да заплатят на адвокат И.Х.на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения сумата от 6500 лв., а по сметка на СГС
държавна такса от 7960 лв. и 45 лв. за експертиза платена от
бюджета.
ОСЪЖДА А.А.М.,
ЕГН ********** , А.А.М.,
ЕГН ********** и Н.М.А., ЕГН ********** общо да заплатят
на “Д.З.”
АД 123 лв.
юрисконсултско възнаграждение и разноски в размер от 318 лв. , а на ответника “Б.И.” АД разноски в размер на 53 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 23450
лв. с ДДС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
помагач на “Д.З.”
АД-
Г.Г.Д., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: