Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 07.07.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на първи
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1299
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Джейсън Кристос Кинг, твърди, че с
ответницата на 16.06.2016г. сключили договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по програма „НонСтоп 2929” за
срок от 24 месеца, по силата на който М.И. следвало да заплаща стандартен
месечен абонамент от 29.99 лева и 40% промо отстъпка от месечния абонамент за
24 месеца. Ответницата не изпълнила това си договорно задължение, като не
заплатила месечни абонаменти такси за ползваните услуги за периода 01.09.2016г.
до 30.11.2016г. в общ размер от 262.10 лева. По повод на цитирания договор, на
същата дата ищеца сключил с М.И. договор за лизинг, с който предоставил на
последната за временно и възмездно ползване устройство марка „TELENOR Smart II
White” срещу заплащане на обща лизингова цена от 91.77 лева на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3.99 лева. За периода 01.09.2016г. до 31.01.2017г.
лизингополучателката не заплатила дължимите лизингови вноски в общ размер на
79.80 лева. Била изпратена до ответницата писмена покана за заплащане на
дължимите парични суми в 10-дневен срок от получаването й, като в противен
случай договорът за предоставяне на мобилните услуги ще бъде прекратен, а
дължимите лизингови вноски по договора за лизинг ще станат предсрочно
изискуеми. В определения й срок М.И. не изпълнила договорните си задължения,
поради което договорът за мобилни услуги се счита за прекратен. За тези
горепосочени дължими парични суми ищцовото дружество издало и фактури №
**********/01.10.2016г.; № **********/01.11.2016г.; № **********/01.12.2016г. и
№ **********/01.02.2017г., като за
паричните суми по процесните фактури, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 7723/2018г. по описа на РРС. Издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване
на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била
открита, поради която същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си. Поради това моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че му дължи сумата от 341.90 лева, представляваща неплатени
месечни абонаменти такси и използвани услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 16.06.2016г. и договор за лизинг към него от същата дата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 16.11.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
7723/2018г. по описа на РРС. Претендира и направените по настоящото дело
разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответницата М.Р.И. призована по регистрираните и
постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначеният й особен представител в
срока за отговор оспорва изцяло предявения иск.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 16.06.2016г. страните сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* по програма „НонСтоп 2929” за срок от 24 месеца,
по силата на който ищецът предоставил на ответницата мобилни услуги, а М.И.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 29.99 лева и 40% промо
отстъпка от месечния абонамент за 24 месеца. По повод на цитирания договор, на
същата дата ищеца сключил с М.И. договор за лизинг, с който предоставил на
последната за временно и възмездно ползване устройство марка „TELENOR Smart II
White” срещу заплащане на обща лизингова цена от 91.77 лева на 23 месечни
лизингови вноски в размер на 3.99 лева. По делото не се спори, че поради
неизпълнение на задълженията на ответницата за заплащане на месечния абонамент
и лизинговите вноски до двата сключени договора, договорът за мобилни услуги
бил прекратен, а дължимите лизингови вноски по договора за лизинг станали
предсрочно изискуеми. За дължими месечни абонаменти такси за ползвани услуги за
периода 01.09.2016г. до 30.11.2016г. в общ размер от 262.10 лева и за дължими
лизингови вноски за периода 01.09.2016г. до 31.01.2017г. в общ размер на 79.80
лева, ищцовото дружество е издало фактури № **********/01.10.2016г.; №
**********/01.11.2016г.; № **********/01.12.2016г. и № **********/01.02.2017г.,
които са представени по делото.
За паричните суми по фактурите,
ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.дело № 7723/2018г. по
описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК е била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й
постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради която същата е
счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да
предяви иск относно вземането си.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и
ответницата били в облигационно правоотношение по силата на сключен между тях
на 16.06.2016г. договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* по
програма „НонСтоп 2929” за срок от 24 месеца, по силата на който ищецът
предоставил на ответницата мобилни услуги, а М.И. следвало да заплаща
стандартен месечен абонамент от 29.99 лева и 40% промо отстъпка от месечния
абонамент за 24 месеца. По повод на цитирания договор, на същата дата ищеца
сключил с М.И. договор за лизинг, с който предоставил на последната за временно
и възмездно ползване устройство марка „TELENOR Smart II White” срещу заплащане
на обща лизингова цена от 91.77 лева на 23 месечни лизингови вноски в размер на
3.99 лева. По делото не се спори, че поради неизпълнение на задълженията на
ответницата за заплащане на месечния абонамент и лизинговите вноски до двата
сключени договора, договорът за мобилни услуги бил прекратен, а дължимите
лизингови вноски по договора за лизинг станали предсрочно изискуеми. За дължими
месечни абонаменти такси за ползвани услуги за периода 01.09.2016г. до
30.11.2016г. в общ размер от 262.10 лева и за дължими лизингови вноски за
периода 01.09.2016г. до 31.01.2017г. в общ размер на 79.80 лева, ищцовото
дружество е издало фактури № **********/01.10.2016г.; №
**********/01.11.2016г.; № **********/01.12.2016г. и № **********/01.02.2017г. По
делото не е доказано от страна на ответницата, че е заплатила дължимите от нея
парични суми по фактурите, тежестта за доказването на които факти е нейна,
както й е било указано и с доклада по делото. Същата и назначения й особен
представител не правят и правоизключващи възражения в законовите срокове за
недължимост на претендираните от ищеца парични суми.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата от 341.90 лева, представляваща неплатени
месечни абонаменти такси и използвани услуги и лизингови вноски по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* от 16.06.2016г. и договор за лизинг към него от същата дата, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410
от ГПК – 16.11.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело №
7723/2018г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
заповедното производство – ч.гр.дело № 7723/2018г. по описа на РРС, разноски в
размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 360.00
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 25.00 лева
– заплатена държавна такса за производството по делото, 300.00 лева – заплатено
възнаграждение на назначения й особен представител и 300.00 лева - заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
М.Р.И., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че дължи
на “Теленор България”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор
Джейсън Кристос Кинг, сумата
от 341.90 лева /триста четиридесет и един лева
и деветдесет стотинки/, представляваща неплатени месечни абонаменти такси и
използвани услуги и лизингови вноски по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 16.06.2016г. и договор за лизинг към него от
същата дата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
16.11.2018г. до окончателното й изплащане, въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 7723/2018г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА М.Р.И., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Джейсън
Кристос Кинг, сумата от 385.00
/триста осемдесет и пет/ лева – направени по заповедното производство –
ч.гр.дело № 7723/2018г. по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА М.Р.И., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Джейсън
Кристос Кинг, сумата от 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева - направени по
настоящото дело разноски за заплатени държавна такса, възнаграждения за особен
представител и редовно упълномощения адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: