Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 04.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на десети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Снежина Чолакова
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 460 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЕТ
„П.П.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представляван от П.С.П.
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 388-ФК/30.11.2020г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП - гр.София, с която на едноличния търговец е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект – автомат на самообслужване – вендинг машина за
продажба на кафе № 4, находящ се търговски обект „Print and Copy“ в гр.Велики
Преслав, улБ.С.№41, стопанисван от ЕТ „П.П.“ с ЕИК **** и е забранен достъпът
до него за срок от 14 (четиринадесет) дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.
„б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата и уточнителните молби се правят
оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването
ѝ в противоречие с материалния закон и неговата цел. Обосновава се
твърдение, че липсват укрити доходи, тъй като оборотите от вендинг автомата са
отчитани ежедневно на касовия апарат на търговеца, намиращ се в търговския
обект, което е констатирано и от проверяващите служители на НАП. Наред с това,
нарушението е допуснато поради непознаване на нормативната уредба, като непосредствено след неговото установяване,
оспорващият е предприел всички необходими мерки за отстраняването му, като е
закупил и въвел в експлоатация изискуемите фискални устройства. Счита, че
проверката е реализирала своята коригираща функция, като затварянето на обекта
само ще утежни положението на търговеца и на практика ще ощети държавния
бюджет. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на Заповедта
за налагане на ПАМ.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител адв.С.Е.от ШАК, като
заявява, че поддържа изцяло депозираната жалба и я допълва със съображения, че
наложената мярка - запечатване на обекта за 14 дни, противоречи на целите на
чл.6 от АПК. Прави искане за присъждане на сторените разноски.
Ответникът по жалбата –
Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, в писмена молба рег.№ ДА-01-341/28.01.2021г. изразява
становище за законосъобразност на оспорената заповед. Сочи, че същата е
издадена от оправомощен за това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита
за безспорно установено нарушението на закона, представляващо основание за
налагане на ПАМ. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Шуменският административен
съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за
извършена проверка серия АА № 0429895 от 24.11.2020г., служители на ГДФК на НАП
извършили проверка на търговски обект – „Print and Copy“, находящ се в
гр.Велики Преслав, улБ.С.№41, стопанисван от ЕТ „П.П.“, в който се извършват
копирни и фото услуги, при която констатирали, че от външната страна на обекта
са поставени четири броя вендинг машини, в това число три броя машини за кафе и
един брой за безалкохолни напитки и вафли, стопанисвани от търговеца, на които
не били поставени задължителните фискални устройства за отчитане на приходи –
ФУВАС и не се визуализирали фискални касови бележки. Поставеният в обекта
автомат за самообслужване с електрическо захранване – вендинг машина за
продажба на кафе №4 бил включен в електрическото захранване и оборудван с
механизъм за приемане на монети, като при извършване на контролна покупка на 1
бр.кафе на стойност 0,50 лева на дисплея не се визуализирали данните при покупка.
Извършено било преброяване на наличните в автомата монети, при което била
установена сума в размер от 4,25 лв., отразена в съставен при проверката опис
на паричните средства. В писмено обяснение представителят на едноличния
търговец заявил, че оборотът от четирите машини всяка вечер се отчита във
фискалното устройство, монтирано в самия търговски обект. От събраните в хода
на проверката доказателства, приложени към протокола и в частност от периодичен
фискален отчет по артикули за периода 01.11.2019г.-31.10.2020г., се установява
наличие на оборот от продажба на кафе общо в размер на 10283,20лв., отчетен на
фискално устройство с дистанционна връзка към компетентната ТД на НАП, офис
Шумен, модел Eltrade A1-KL с индивидуален
номер ED 297805 и фискална памет 44297805, монтиран и въведен в експлоатация в
търговския обект, стопанисван от ЕТ.
Установено било, че търговецът, като
задължено лице по смисъла на чл.3, ал.8 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ, няма
монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство –
ФУВАС за регистриране и отчитане на оборотите от извършените продажби от датата
на започване на дейността на автомат №4 - месец август 2020г., съставляващо
нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Предвид направените
констатации, против „П.П.“ ЕТ е съставен Акт за установяване на административно
нарушение № F583432/16.12.2020г. за извършено нарушение на чл.3, ал.8, вр.
чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Въз основа на тези факти
административният орган приел, че търговецът - жалбоподател е нарушил чл.7,
ал.1, във вр. с чл.3, ал.8 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., във връзка с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС. Извършеното нарушение било счетено като основание за
налагане на ПАМ по смисъла на чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС. Със Заповед
№388-ФК/30.11.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП била наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект – автомат на самообслужване, вендинг
машина за продажба на кафе №4, находящ се в търговски обект „Print and Copy“ в
гр.Велики Преслав, улБ.С.№ 41 и бил забранен достъпът до него за срок от 14
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Със
заповедта било разпоредено запечатването да се извърши в срок до 3 дни след
връчването ѝ. При връчването на заповедта на търговеца на 16.12.2020г.
били определени дата и час на извършване на фактическите действия по
запечатване на обекта - 19.12.2020год. в 16.00ч. Със заповедта било указано на
търговеца, че изпълнението на наложената ПАМ ще бъде прекратено на основание
чл.187 ал.4 от ЗДДС по писмена молба на задълженото лице, подкрепена с
доказателства, че наложената глоба или имуществена санкция е заплатена изцяло.
В заповедта било
обективирано и разпореждане за предварителното ѝ изпълнение на основание
чл.188 от ЗДДС, във вр. с чл.60 от АПК, което е отменено с определение № 957/18.12.2020г.
на ШАдмС, влязло в законна сила на същата дата като необжалваемо.
Несъгласен с постановената
заповед за налагане на ПАМ, на 17.12.2020г. адресатът на заповедта депозирал в
Административен съд – Шумен настоящата жалба с вх.№ДА-01-3175/17.12.2020г., с
искане за отмяната ѝ.
Като писмени доказателства
по делото са приети документите, съдържащи се в административната преписка по
издаване на процесната заповед.
Оспорващият представя
писмени доказателства, от които се установява, че непосредствено след
извършване на проверката е закупил и монтирал фискални устройства - ФУВАС на
всяка от притежаваните от него вендинг машини, в това число и на кафе – машина
№4, посочена в обстоятелствената част на атакуваната заповед.
При така установените факти
от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е
Заповед за налагане на ПАМ № 388 -ФК/30.11.2020г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна - индивидуален административен акт, подлежащ
на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.186, ал.4 от ЗДДС. Оспорването е
направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е
породил неблагоприятни правни последици. Заповедта е съобщена на 16.12.2020г.,
поради което жалбата, подадена на 17.12.2020г., се явява депозирана в срока по
чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването
му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема жалбата за основателна, по следните
съображения:
При извършения контрол за
валидност на оспорената заповед съдът констатира, че същата е издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП - гр.София. Съгласно чл.186, ал.3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана
заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице.
Чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният директор на НАП е орган по
приходите. Видно от т.1 от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния
директор на НАП, директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на
отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Процесната заповед е издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ -
гр.Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради което съдът
приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата
функционална и материална компетентност и не страда от пороци в този аспект,
които да обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е издадена в
изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно установени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти, разпоредителна
част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока за
изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалването ѝ. Съобразно нормата на
чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с
мотивирана заповед, т.е. издаденият административен акт трябва да съответства
като съдържание на установеното с чл.59 от АПК. В случая изискванията на чл.59
от АПК са изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването
ѝ. Органът е изложил фактите, въз основа които е приел, че са налице
основанията по чл.186, ал.1, т.1, б. „б” от ЗДДС. Обектът е индивидуализиран с
адрес и описание на предмета на дейност, която се извършва в него. Изложени са
и общи мотиви досежно продължителността на наложената принудителна
административна мярка.
При извършената служебна
проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят незаконосъобразност
на заповедта на това основание.
Предвид горното съдът
приема, че процесната заповед е валиден акт, издаден в надлежна форма, при липса на съществени
нарушения на процедурните правила.
При направената преценка за
съответствие на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 388-ФК/30.11.2020г.
с материалния закон и неговата цел, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки и услуги във или от търговски
обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство или касова бележка
от ИАСУТД, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен
превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен
превод. Разпоредбата на чл.3, ал.8 от ЗДДС указва, че лице, което извършва
продажби на стоки и услуги чрез автомат на самообслужване с електрическо
захранване, с изключение на услуги по обмен на валута, е длъжно да регистрира и
отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата,
се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ или чрез
фискално устройство по чл.2, ал.2, т.2, което се вгражда в автомата, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител. Съгласно
предвиденото в чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., лицата по чл.3 са
длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП
ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта.
Наредба № Н-18/13.12.2006г.
е издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС. В ал.1 на чл.118 от ЗДДС,
възпроизведена частично в чл.3, ал.1 от наредбата, се определя, че всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки / продажби в търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан
друг данъчен документ. От редакцията и тълкуването на цитираните разпоредби
следва извода, че задължението на лицата по чл.3 от Наредбата за монтиране,
въвеждане в експлоатация и използване на регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата
на започване дейността на обекта, е свързано със задължението за регистриране и
отчитане на всяка продажба, извършена чрез автомат на самообслужване (какъвто
представляват вендинг кафе - автоматите), посредством ФУВАС, при което
фискалният бон, регистриращ продажбата, само се визуализира на дисплея, без да
се материализира на хартиен документ.
В случая няма спор, че в
деня на проверката вендинг кафе - машина №4, находяща се в гр.Велики Преслав,
стопанисвана от „П.П.“ ЕТ- ***, не е била оборудвана с регистриран ФУВАС.
Същевременно от приетите по
делото доказателства, представени от жалбоподателя, за закупуване на четири
броя ФУВАС по договор за доставка № 53 от 25.11.2020г.; Фактура
№**********/26.11.2020г.; Договор за абонаметно обслужване на ФУВАС
№296/26.11.2020г.; свидетелства за регистрация и потвърждение за регистрация,
се установява, че към датата на издаване на оспорената заповед на вендинг
машината е инсталирано ФУВАС, което отчита и отразява в системата на НАП
извършените покупки, т.е. констатираното от проверяващия екип нарушение е било
отстранено незабавно и по собствени подбуди от страна на оспорващия. Горното
обуславя извод, че към момента на издаване на ИАА въпросният вендинг автомат е
функционирал при съблюдаване изискванията на чл.7, ал.1, във вр. с чл.3, ал.8
от Наредба №Н-18/2006г., във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, което не е
било съобразено от административния орган, в противоречие с разпоредбата на
чл.142, ал.1 от АПК, задължаваща издателя на акта да прецени съответствието му
с материалния закон към момента на издаване на същия.
Наред с това, отчитайки
факта, че нарушението е отстранено веднага след неговото констатиране, преди
предприемане на каквито и да е било мерки от ответната страна, в това число и
насочени към реализиране на административно наказателна отговорност на
търговеца, съдът намира, че налагането на принудителна административна мярка,
изразяваща се в запечатване на обекта, със заповедта, предмет на оспорване, не
отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона и
по-специално в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания. Съобразно
цитираната разпоредба ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай се касае за превантивна
принудителна мярка, целта на която е да предотврати извършването на едно
неправомерно деяние. В настоящия казус не са събрани доказателства, от които да
се изведе заключение, че ако не се наложи ПАМ, съществува вероятност от
извършването на нови нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и
трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата, с оглед на
което съдът счита, че в конкретния случай запечатването на търговски обект за
14 дни и забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл.22 от ЗАНН цели. Наложената ПАМ „запечатване на търговския обект - вендинг
кафе-машина“ не би могло да доведе до предотвратяване или преустановяване на
нарушението, за което е издадена оспорената заповед, тъй като същото е
довършено към момента на установяването му и отстранено след констатирането му.
В случая прилагането на принудителна административна мярка, не само не би
постигнала нито една от целите на административната принуда, но и ограничава в
значителна степен правата на жалбоподателя, доколкото го възпрепятства да
упражнява търговска дейност за определен срок. Действително, докато е
възпрепятстван да упражнява търговска дейност, адресатът на принудителната
мярка ще бъде лишен от възможността да извърши нови подобни нарушения, но
възпиращото действие е възложено на системата на санкции, а не на
административната принуда.
Съдът намира, че в
направения извод от административния орган, че нарушението засяга утвърдения
ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от
лицата продажби, липсва конкретика, доколкото същият изобщо не е съобразил
изложеното във фактическата част на заповедта, че дневните обороти от вендинг
машините са били надлежно отчитани от търговеца в монтираното в търговския
обект фискално устройство. Несъстоятелни и изцяло необосновани с оглед
материалите по преписката, са и релевираните от органа доводи, че за извършване
на промяна в организацията на дейността на конкретния обект е необходим
определен срок, при положение, че констатираното нарушение от този вид е първо
такова и липсват доказателства, установяващи трайно създадена организация от
страна на субекта на нарушението и незаконосъобразни практики в търговския
обект. В самата заповед е посочено, че на основание чл.187, ал.4 от ЗДДС
изпълнението на ПАМ ще бъде прекратено, ако жалбоподателят представи
доказателства, че е заплатил наложената санкция. Предвидената в ЗДДС санкция за
такова нарушение се определя от административно наказващия орган при издаване
на НП, което е част от налагане на административно наказание на търговеца по
реда на ЗАНН. Видно от доказателствата по делото, към момента на издаване на
процесната заповед все още липсва и не е налице издадено наказателно
постановление. Налагането на ПАМ преди издаване на наказателно постановление
предотвратява преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на
приходи от оспорващия, като по този начин освен, че ограничава в значителна
степен правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за държавата от
данъци, което не съответства на целта на закона.
Не на последно място съдът
счита, че определеният срок на принудителната мярка не е съобразен с тежестта
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Посочените в мотивите
цели относно срока на мярката „за да се гарантира, че всички лица ще спазват
законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи“, са несъстоятелни, общо
формулирани и абстрактни, несъобразени със спецификата на конкретния казус. За
да е законосъобразно наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем,
че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази,
произтичаща от преследваната от закона цел. Съобразно трайно установените в
теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните
административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят
нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от
него. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и
законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава, като административният орган трябва да се въздържа от актове и
действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Запечатването на обекта за срок от 14 дни засяга съществено правната сфера на
адресата на мярката и е явно несъизмеримо с преследваната от закона цел.
Преценката за законосъобразност на оспорената заповед включва и анализ на
изложените мотиви относно продължителността на налагането на ПАМ, а в случая
такива липсват. Независимо, че определянето на срока е правомощие, предоставено
на органа в условията на оперативна самостоятелност, то дължимата преценка
следва да е адекватна на тежестта на извършеното нарушение и на
законоустановената цел, респективно законосъобразното му упражняване в контекста
на принципа на съразмерност, прогласен с чл.6 АПК, пряко рефлектира върху
законосъобразността на оспорения акт. Преценката за съответствие на ПАМ с целта
на закона следва да се извършва в съответствие с характера ѝ във всяка
една от хипотезите на нарушения по чл.186, ал.1 от ЗДДС. В този смисъл съдът
съобрази Решение № 12413 от 08.10.2020г. по АД № 6282/2020г. и Решение № 2429
от 27.02.2017 г. на ВАС по АД № 12477/2016г. Съдът намира, че в заповедта
липсват относими към ЕТ “П.П.“ и към конкретния търговски обект мотиви относно
продължителността на срока на налагане на ПАМ, а от там и е препятствана
възможността за преценката за спазване на принципа на съразмерност, залегнал в
чл.6 АПК, поради което оспорената заповед е немотивирана. Освен това наложената
ПАМ си поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на
административната принуда и е постановена в нарушение по чл.146, т.5 от АПК и
на принципа за съразмерност по чл.6, ал.5 от АПК, поради което се явява
незаконосъобразна.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че принудителната административна мярка, наложена с процесната заповед,
противоречи на законоустановените цели на административната принуда, поради
което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Изложените аргументи определят
жалбата като основателна, респективно налагат извода, че Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 388-ФК/30.11.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
гр.София е незаконосъобразна - издадена в противоречие с материалния закон и
неговата цел, което съставлява основание за отмяната на същата по арг. от чл.146, т.4 и т.5 от АПК.
Предвид изхода на спора и с оглед
своевременно направено искане за присъждане на сторените по делото разноски,
съдът намира, че следва да осъди НАП, в чиято структура е административният
орган, издател на акта, да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер
на 175 лева, в това число 50 лева платена държавна такса и 125 лева, договорено
и заплатено адвокатското възнаграждение съгласно Договор за правна защита и
съдействие №**********/14.01.2021г.
Воден от горното,
Шуменският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 388-ФК/30.11.2020г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“ - гр.Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на ЕТ „П.П.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – автомат на самообслужване –
вендинг машина за продажба на кафе №4, находящ се търговски обект
„Print and Copy“ в гр.Велики Преслав, улБ.С.№ 41 и е забранен достъпът до него
за срок от 14 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДДС и чл.187,
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите – гр.София да заплати на ЕТ „П.П.“ с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от П.С.П.
направените по делото разноски в размер на 175 (сто седемдесет и пет)
лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: