Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/04.08.2021 г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10
състав, в публично заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 523
по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Дирекция „Управление на собствеността и
социални дейности“ – МВР (ДУССД
- МВР) срещу О.с.и т. ООД (ОСТ ООД), с която е
предявен иск по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с
чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е
проведена обществена поръчка по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗОП във вр. с чл.
148, ал. 1, т. 1 от ЗОП и въз основа на нея с ответника като изпълнител е
сключен договор от 02.08.2018 г. за доставка на противокуршумна
каска с балистичен визьор, марка “MSA Gallet”, модел
„TC
Special Forces V2“, в комплект с балистичен протектор
за защита на врата – 100 броя и балистична каска, марка „OPS
CORE“,
модел „FAST
LE HIGH CUT HELMET“
– 44 броя,
между ДУССД – МВР от една страна и О.с.и т. ООД от
друга. Същият е с периодично изпълнение и е сключен за срок от три месеца, като
изпълнението му започва от датата на неговото сключване.
На 02.11.2018 г. от
дружеството – изпълнител било изпратено уведомление за прекратяване на договора
съгласно чл. 25, ал. 3, според който всяка от страните
може да иска прекратяване без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от
сключването му, в случай, че в този срок не е започнало изпълнението му поради
неосигурено финансиране. Ищецът сочи, че в договора липсва клауза за
отложено изпълнение и изпълнението му не е под условие за бъдещо осигурено
финансиране, както и че финансиране към момента на сключването на договора е
било осигурено. Уточнява, че договора, сключен на основание чл. 20, ал. 6 от
ЗОП не представлява процедура за обществена поръчка, поради което за нея не се
прилагат разпоредбите на чл. 114 от ЗОП. Посочва също така, че в отговор на
писмо, с рег. номер DST 400
027/01.11.2018 г.
е уведомил ответника, че договорът се прекратява на основание чл. 24, т. 3 с
14-дневно писмено предизвестие от страна на възложителя поради виновно
неизпълнение от изпълнителя. Претендира начислена неустойка в размер на 72 624,00
лв. – 20 % от общата цена на договора. Твърди, че писмото не е получено поради
смяна на адреса на ответника. Съобщение за прекратяване на договора от
възложителя било изпратено и на електронната поща, посочена от изпълнителя в
договора на 04.12.2018 година.
Ответникът „О.с.и т.“
ООД представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Признава наличието на сключен договор с ищеца, като
сочи, че за същия не са приложими разпоредбите на ЗОП, тъй като е сключен по
реда на пряко договаряне по смисъла на чл. 20, ал. 6 от ЗОП. Сочи, че е налице
пълно неизпълнение на задълженията на възложителя, тъй като същият не е осигурил
финансиране. Поради липсата на финансиране се твърди липса на обективна
възможност за изпълнение на задълженията по договора за изпълнителя, поради
което и са били налице трите кумулативно предвидени предпоставки в договора за
едностранното му прекратяване без предизвестие от изпълнителя. Счита, че с
изпратено и достигнало до възложителя предизвестие от 02.11.2018 г. договорът е
прекратен. Сочи, че не е получавал известие за прекратяване на договора от
ищеца като навежда и обстоятелството, че адресът на дружеството не е променян.
Ответникът заявява, че уговорката
за неустойка е нищожна, уговорена в противоречие на морала и добрите нрави.
Прави евентуално възражение за прихващане за сумата от 15 130 лева,
представляваща усвоена от ищеца гаранция.
Ищецът депозира
допълнителна искова молба, с която поддържа исковете си и възразява срещу
наведените твърдения на ответника. Поддържа, че не са били налице основанията
за прекратяване на договора от изпълнителя, тъй като финансирането по време на
действие на договора е било осигурено.
Ответникът представя
отговор на допълнителна искова молба, с която заявява, че изцяло поддържа
направените възражения в отговора на исковата молба. Предявява насрещен иск за
сумата от 15 130 лева – неоснователно усвоена банкова гаранция. Сочи, че
неправомерно ответникът по насрещния иск е задържал гаранцията, при условие, че
договорът от 02.08.2018 г. е бил прекратен от ищеца по НИ поради обективна
невъзможност за изпълнение – липса на финансиране. Прави искане за присъждане в
негова полза на сторените от него разноски в производството.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
С покана за представяне
на оферта за възлагане на обществена поръчка № 578500-4633/22.06.2018 г. (стр.
17 по делото) ДУССД – МВР отправя покана за представяне на оферти от
заинтересованите лица за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка
на противокуршумни каски“, с посочване, че се касае за предмет на обществената
поръчка, който попада в хипотезата на чл. 148,ал.,1 от ЗОП – изделия, включени
в раздел ML-13С,
от Списъка с продуктите, свързани с отбраната, приет на основание чл. 2,ал.1от
Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната и на изделия и
технологии с възможна двойна употреба.
Като правно основание
на обществената поръчка е посочен чл. 20, ал.6 във връзка с чл. 148, ал.1, т.1
от ЗОП. Посочени са критерии за подбор, технически спецификации, срок и място
за изпълнение на поръчката, указан е начин на формиране на предлаганата цена –
единична цена без ДДС за всяко изделие, обща цена без ДДС за всички изделия, с
включени разходи - франкомясто на
изпълнение. Предвидена е гаранция за изпълнение – 5 % от стойността на договора
без ДДС. Уточнени са условията за подаване на офертата.
На 02.08.2018 г.
страните по делото са сключили договор за обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47 (стр. 9 по делото), съгласно който
Изпълнителят - О.с.и т. ООД се е
задължил да достави противокуршумна каска с балистичен визьор, марка “MSA
Gallet”, модел
„TC
Special Forces V2“, в комплект с балистичен протектор
за защита на врата – 100 броя и балистична каска, марка „OPS
CORE“,
модел „FAST
LE HIGH CUT HELMET“
– 44 броя, срещу
заплащане на уговорено в договора възнаграждение - 363 120 лева с ДДС, франко
мястото на изпълнение, като стойността е формирана съобразно Ценово предложение
на Изпълнителя – Приложение № 2, което е неразделна част от договора. В
чл. 2.1. страните са уговорили срокът на договора да е три месеца от датата на сключване
на договора.
В чл. 18.1. е уговорено
изпълнителят да дължи неустойка в размер на 20% от общата цена по чл. 12.1. от
договора при пълно виновно неизпълнение на обществената поръчка. В случай, че
Възложителят развали договора едностранно по вина на Изпълнителя, последният
дължи неустойка в размер на 20% от общата цена (чл. 18.2.). В чл. 22.1. е
предвидено предоставяне на гаранция за изпълнение на договора, която се
определя от Възложителя в размер на 5% от общата стойност на договора без
включен ДДС или 15 130.00 лева, като 50% от гаранцията за добро изпълнение е
предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане по чл. 11.1. от
договора. В чл. 22.9. от договора страните са уговорили частта от гаранцията за
добро изпълнение да се освободи в срок от 30 дни след изтичане на срока по чл.
11. 1. без да се дължат лихви на Изпълнителя. Останалата част от гаранцията за
добро изпълнение се освобождава в срок от 30 дни след подписване на протокол по
чл. 10.5. от договора, без да се дължат лихви на Изпълнителя. В чл. 22.11. от
договора е описано, че Възложителят усвоява гаранцията за изпълнение при пълно
виновно неизпълнение на поръчката или при разваляне на договора по вина на Изпълнителя.
Съгласно чл. 24. 3. от
договора, при виновно неизпълнение на задълженията на Изпълнителя с 14-дневно
писмено предизвестие от Възложителя, същият се прекратява.
В чл. 25.3. страните са
уговорили, че всяка от тях може да поиска прекратяване на договора без
предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му в случай, че в
този срок не е започнало изпълнението му поради неосигурено финансиране.
На стр. 21 от делото е
представено уведомление от 02.11.2018 г. от управителя
на „О.с.и т.“ ООД до Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, с което се отправя изявление за прекратяване на договор за
обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47 без предизвестие на основание чл. 25.3 от
същия.
На стр. 23 от делото се
намира писмен отговор 578500-7877/09.11.2018 г. на ДУССД – МВР до „О.с.и т.“
ООД, от който е видно, че според ДУССД – МВР не е налице основанието за
прекратяване по чл. 25.3 от договора. Ищецът твърди, че финансирането е
осигурено както към момента на сключване на договора, така и към момента на
публикуване на покана рег. номер 578500-4633/22.06.2018 г. за сключване на
договор по реда на чл. 20, ал. 6 от ЗОП, в която не е посочено обстоятелство за
неосигурено финансиране. Приложено е опис от 15.11.2018 г. за връчване на
писмото от 09.11.2018 година, видно от което писмото е получено от М.З..
Приложено е и писмо, изх. номер УРИ
578500-8587/03.12.2018 г., с което ДУССД – МВР, с което възложителят уведомява
изпълнител, че прекратява договора от 02.08.2018 г. на основание чл.24,т.3 от
договора – с 14 дневно предизвестие от възложителя. Изпълнителят е уведомен, че му е начислена
неустойка на основание чл. 18, ал.1 от договора в размер на 72 624, лева и е
определен 10 дневен срок на основание чл. 19 от договора за заплащане на
дължимата неустойка. Посочено е, че на основание чл. 22,ал.11 от договора
гаранцията е усвоена поради пълно виновно неизпълнение на договора.
Представени са две
разписки за изпращане/връчване на писмо, изх. номер УРИ
578500-8587/03.12.2018 г., водно от които е правен опис за връчване на
08.12.2018 г.ина287.12.2018 г., но и на двете дати се е върнало с отбелязване –
адресът сменен.
По делото е прието за
безспорно, че ответникът е внесъл
посочената гаранция за изпълнение по договора в размер на 15 130 лева на
30.07.2018 г. по сметка на ищеца и същата е усвоена на 05.12.2018 година.
От приложеното по
делото ч.гр. дело 10467/2019 г. поописа на СРС, 74 състав се установява, че по
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ почл.417 от ГПК на ДУССД – МВР, на 23.03.2019 г. е
издадена заповед за изпълннеие почл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника О.с.и т. ООД за сумата от 72 624 лева – по договор № УРИ-5785-ОПД-47,
законна лихва върху сумата от 21.02.2019г . и разноски в размер на 1 602,48
лева. На длъжника е връчена ПДИ по образуваното ИД във връзка с издадения ИЛ на
09.01.2020 година. На 27.01.2020 г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжника. Настоящото производство е образувано въз основана указанията на
заповедния съд по чл. 415 от ГПК.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът по чл. 422 от ГПК
е специален установителен иск, чийто срок за предявяване, предмет и страни са
определени от закона. Заявителят в заповедното производство има правен интерес
от предявяване на иск за установяване по основание и размер на вземанията му,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
или 417 от ГПК,
при условие, че длъжниците са подали в срока по чл. 414 от ГПК
възражение.
Настоящото производство е образувано по иск, предявен от
ДУССД -МВР – заявител в заповедното производство по ч. гр. дело 10 467/2019 г.
по описа на СРС, 74 състав, за установяване съществуването на вземането му
срещу ответника за неустойка по договор от 02.08.2018 година, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК
от 23.03.2019 година. Искът е предявен в изпълнение указанията на съда по реда
на чл. 415 от ГПК
от 29.01.2020 година, след депозиране на възражение в срока по чл. 414 ГПК,
поради което настоящият съдебен състав намира, че искът е ДОПУСТИМ.
В конкретния случай е предявен иск по
чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
за сумата от 72 642 лева – неустойка по чл.18,ал.1от договор от 02.08.2018
година между страните.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже: 1) сключване на
договора между страните; 2) наличието на договорка за неустойка за конкретно
неизпълнение; 3) настъпване на условията за начисляване на неустойка; 4)
размерът на същата.
Ответникът следва да
докаже основанията, поради които според него не дължи неустойка – 1) наличието
на основанието за прекратяване на договора, което е посочил в писмото си от
02.11.2018 г.; 2) възражението за нищожност на неустойката поради противоречие
с морала и добрите нрави;
Ответникът прави и
евентуално възражение за прихващане с неправомерно усвоена от ищеца гаранция за
изпълнение по договора.
По делото се установи,
че на 02.08.2018 г. между ищеца и ответника е сключен договор за обществена
поръчка № УРИ-5785-ОПД-47 за описаните вещи
- противокуршумна каска с балистичен визьор, марка “MSA Gallet”, модел „TC Special Forces V2“, в комплект с балистичен протектор
за защита на врата – 100 броя и балистична каска, марка „OPS CORE“, модел „FAST LE HIGH CUT HELMET“ – 44 броя.
Договорът е сключен по
реда на чл. 20,ал.6 от ЗОП
(),
съгласно която обществените поръчки по чл. 20, ал. 1, т. 4 от същия закон на
стойност, по-малка от съответния праг, могат да се възлагат директно, но
възложителите са длъжни да сключат писмен договор. В конкретния случай
очакваната прогнозна стойност възлиза на 316 666,67 лева с ДДС, което е под
прага, посочен в чл. 20,ал.1, т.4,б „а“ от ЗОП (ред. ДВ бр. 13/16.02.2016 г., в
сила към датата на сключване на процесния договор) от 817 524 лв. за
публични и секторни възложители възлагат поръчки в областите отбрана и
сигурност за доставки на военно оборудване, включително на части, компоненти
и/или монтажни елементи за него, включително оборудване, включено в списъка на
продуктите, свързани с отбраната, приет на основание чл. 2, ал. 1 от Закона за
експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии
с двойна употреба;
Следователно,
като сключен директно, при спазване на изискването на ЗОП – да е сключен в
писмена форма, за този договор се прилагат общите правила на ЗЗД и ТЗ.
Първият
спорен въпрос по делото е дали и кога е прекратен договора от 02.08.2018 година,
откъдето следва, вторият спорен въпрос -
дали има уговорена неустойка на посоченото от ищеца основание – пълно
неизпълнение и дали при прекратяване на договора тази неустойка се дължи (във
връзка с ТР № 7 от 13.11.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГTК на ВКС).
Ответникът
твърди, че е прекратил договора от 02.08.2018 г. на основание чл.25, ал.3–
поради неосигурено финансиране.
Както
е посочено и в решение № 60181 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 4365/2019 г., ГК,
ІV ГО на ВКС съгласно чл. 20а, ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. В цитираната разпоредба са употребени понятията
“разваляне” и “прекратяване” на договори. Тези понятия са с
различно съдържание, като понятието прекратяване на договор е с по - широко
съдържание от развалянето. Последното е една от възможните причини за
прекратяване на договора.
В
решение № 1694 от 11.11.2002 г. по гр. д. № 1265/2002 г., V ГО на ВКС е
посочено,че докато развалянето и последиците му са изрично уредени в чл. 87 и
сл. ЗЗД, като развалянето има винаги обратно действие, освен при договорите за
продължително или периодично изпълнение - чл. 88, ал. 1 ЗЗД, то прекратяването
на договорите не е уредено както развалянето им, но разпоредбите, където
законодателят говори за прекратяване - чл. 20а, ал. 2 и чл. 25 ЗЗД, чл. 306,
ал. 5 и чл. 307, ал. 1 ТЗ, дават основаниe да се приеме, че законодателят
свързва прекратяването на договорната връзка за в бъдеще, а не с обратно
действие.
С
решение № 42/11.05.2015 г. по т.д. № 1357/2013 г. по т.д. № 1357/2013 г. на
ВКС, I т.о., е прието, че на осн. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД прекратяване на двустранни
договори се извършва по взаимно съгласие на страните, на основанията,
установени в закона или тези, предвидени в договора, при условие, че последните
не противоречат на императивните норми или на добрите нрави. Основанията за
прекратяване на договора са фактите, с настъпването на които се преустановява
действието му, като
преценката за основанието, на което е прекратен договорът, се прави във всеки
отделен случай въз основа на доказване на наведените обстоятелства, от
осъществяването на които се твърди, че са настъпили правните последици на
прекратяване на договора.
В
конкретния случай, с разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 2 и ал.3от договора
от 02.08.2018 г. страните са предвидили различни хипотези, при които едната или
двете могат да прекратят договора. В разпоредбата на чл. 25, ал.1 от договора е предвидена и
хипотеза за разваляне на договора. Следователно, страните, при подписване на
договора са вложили различно съдържание в тези два термина, така както и се
използват в законодателството.
Както
бе посочено и по-горе, в тежест на страната е която твърди определено основание
за прекратяване на договорната връзка, е да го докаже. В конкретния случай ответникът
не доказа твърденията си, че е липсвало финансиране за изпълнение на
задълженията на възложителя по договора. Въпреки изложените фактически твърдения
в тази насока – за водени преговори, за безпокойство от страна на възложителя, че
липсва финансиране, не бяха събрани никакви доказателства в тази насока.
В
конкретния случай страните са уговорили срок за изпълнение н на поръчката и
плащане – след приета доставка (чл. 2 и чл. 13), като
според чл.4, т.5
от договора изпълнителят се е задължи да уведоми писмено възложителя най-малко
три дни за предстоящата доставка.
Изпълнителят
– ответник, не твърди и не доказа, че е уведомявал възложителя за дата на
доставката и да е получил отказ за приемане на стоката поради липса на средства
за заплащане на цената. Не се доказа и по друг начин да е имало кореспонденция
между страните, установяваща твърденията на ответника за невъзможност да се
финансира сделката от страна на възложителя.
Поради
това Съдът приема, че за ответника не е възникнало правото да прекрати договора
на посоченото основание – чл. 25, ал. 3 от договора.
Ищецът
твърди, че е прекратил договора с предизвестие, изпратено на 08.12.2018 г. –
поради виновно неизпълнение на задълженията на изпълнителя с
четиринадесетдневно предизвестие – основание, посочено в чл. 24, т.3 от
договора. Следва да се отбележи, че в молбата от 22.03.2021 г. ищецът е
посочил, че е развалил договора с 14 дневно предизвестие, но изрично се
позовава на посоченото писмо от 03.12.2018 г., в което се позовава на
прекратяване на договор на основание чл. 24, т.3 от договора. Така е заявено
основанието на прекратяване на договорната връзка – като прекратяване, а не
като разваляне на договора и в ИМ.
Ответникът
оспорва, като твърди, че не е получавал предизвестието, тъй като същото, изпратено
с писмо с обратна разписка се е върнало с отбелязване, че адресът е сменен.
Оспорва се и получаването на електронното съобщение.
Настоящата
съдебна инстанция намира, на първо място, че за ищеца като възложител е
възникнало правото да прекрати договора поради неизпълнение на договорното
задължение на изпълнител – не е изпълнено задължението му да достави
уговорените изделия в посочения 3 месечен срок.
С
оглед двете представени обратни разписки и електронно съобщение, и като взе
предвид установената практика на ВКС, съгласно която при адресни изявления,
осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на
документа - счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици (решение
№ 35 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2010 г., IV г.о., решение № 48 от
28.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 265/2012 г., IV г.о. и др.), както и
възприетото, че при изпращане с препоръчано писмо с обратна разписка на писмено
изявление, за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то
да е извършено лично на получателя; че редовно е и всяко друго връчване, което
е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл.
41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44 ГПК (при връчване чрез нотариална
покана), както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските
услуги ( така решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 50782009 г. на ІІІ
г.о., решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о.), и
доколкото в конкретния случай страните изрично са уговорили в чл. 26, ал.1 от
договора, че всички уведомления следва да бъдат отправени в писмен вид, по факс
или с препоръчана поща с обратна разписка на посочените адреси, и ищецът е
изпълнил това договорно задължение – изпратил е писменото предизвестие за
прекратяване на договора на посочения в договора адрес на ответника с
препоръчана поща с обратна разписка, откъдето се е върнала с отбелязване, че
адресът е сменен, то писменото предизвестие следва да се счита надлежно връчено
на 08.12.2018 година на ответното дружество, съобразно изискването на чл. 36
ЗПУ, във вр. с чл. 6, вр., чл. 5, ал. 1 от Общите условия за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети (аргумент и от решение № 229 от 03.04.2014
г. по т. д. № 956/2012 г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
Към
това предизвестие е приложен и протокол за дължима неустойка по чл. 19 от
договора, поради което и възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
Следователно,
същото е породило целените правни последици на 23.12.2018 г. с изтичане на 14
дневния срок – прекратяване на договора между страните. Целта на това
предизвестие е да се даде възможност на длъжника да изпълни, ако желае. Такова
изпълнение обаче не е осъществено.
За
пълнота - относно твърденията на ищеца, че е изпратил предизвестието за
прекратяване и по електронната поща, следва да се отбележи следното:
Съгласно
чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕП електронният документ се приравнява на писмен документ,
поради което цитираната по-горе практика на ВКС относно връчването на писмени
изявления намира приложение и относно електронните документи. Относно
електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на
последиците от изявлението, е получаването на пощата - т.е. с постъпването на
електронното писмо в посочената от адресата информационна система, а ако не е
посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е
информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система -
с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението,
съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването,
съответно изтеглянето на електронния документ (така решение № 303 от 07.10.2013
г. по гр. д. № 3715/2013 г., ГК, ІV ГО на ВКС). В конкретния случай се
установява изпращане на електронно съобщение на електронния адрес, посочен от
изпълнителя в договора – чл. 26,ал.1,т.2от договора. Не се доказа обаче от
ищеца, чиято е доказателствената тежест, съдържанието на изпратеното електронно
съобщение в цялост, тъй като няма данни за приложенията към същото.
Доколкото
се установи прекратяване на договора, а не развалянето му, което би имало
обратно действие, в полза на ищеца е възникнало и правото да претендира
неустойка поради пълно виновно неизпълнение по чл.18, ал.1 от договора.
Ответникът
не твърди и не доказа, че е предложил изпълнение в периода до получаване на
предизвестието за прекратяване. Напротив, с оглед изпратеното от същия писмо от
02.11.20198 г., същият не заявява, че е готов да престира, а че иска
предоговаряне на условията за доставка на същото оборудване. Т.е установява се
пълно неизпълнение от страна на ответника като изпълнител до достави посоченото
оборудване.
Ответникът
прави възражение за нищожност на уговорката за неустойка с твърдения, че същата
противоречи на морала и на добрите нрави. В тази връзка се сочи, че гаранцията
за добро изпълнение обезщетява същите вреди.
Прави
се и евентуално възражение за прекомерност, с искане за намаляване на дължимия
размер на неустойката.
По
възражението по чл. 26,ал.1 от ЗЗД
Предвид
общото правило на чл. 154, ал.
1 ГПК следва да се приеме, че при предявен осъдителен иск за
заплащане на неустойка и надлежно въведено от ответника възражение за
недължимостта й поради нищожност на неустоечната клауза, на основание чл. 26, ал.
1, предл. трето от ЗЗД, това правоизключващо възражение следва да
бъде установено от ответника. Независимо от обстоятелството, че при възражение
за нищожност на уговорена неустойка поради противоречие с добрите нрави, не
следва да се събират доказателства за действително претърпените от кредитора
вреди, предвид момента, към който се осъществява преценката за валидност на
неустоечната клауза, ответникът трябва да установи фактите, на които основава
своето възражение и които са относими към релевантните критерии за надлежно
реализиране на тази преценка.
Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в
две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. На добрите нрави като
неписани, несистематизирани морални норми законът придава правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Те съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като
за спазването им при иск за присъждане на неустойка съдът следва да следи
служебно.
Условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка съгласно посоченото ТР
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент. ВКС е дал и някои примерно изброени критерии - естеството (парични или
на непарични) и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с
неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или
мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за
незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка
и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Въпросът
за накърняването на добрите нрави по отношение на уговорена неустойка следва да
бъде решен чрез комплексна преценка не само на съдържанието на договорната
клауза, но и при отчитане на други фактори, като свободата на договаряне,
равнопоставеността между страните, функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за
да не се превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване (в този
смисъл и решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. дело № 911/2009 г., ТК, І ТО на
ВКС).
В
случая, установи се, че размерът на неустойката в претендирания размер от 20%
от общата цена по договора, е установен за обезщетяването на изправния кредитор
при пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя по договора. От значение
е и стойността на договора и обемът на възложената работа, като неустойката в
посочения размер е предвидена да дисциплинира изпълнителя при изпълнение на
задължението си по договора. Освен това, договорът е сключен по реда на чл.20, ал.6
от ЗОП – чрез директно възлагане, като неприлагането на процедурите по чл.
18,ал.1от ЗОП е по причина единствено стойността на сделката. Същевременно
обаче, безспорно се разходват публични средства. Не се установява и да са
налице установени трайни търговски правоотношения между страните, в който
случай възложителят би могъл да предвиди към момента на сключване на договора
евентуално невъзможността за точно изпълнение или допускане на забавеното
изпълнение, при които хипотези така установеният размер на неустойката би се
явявал необоснован съобразно целта, за която е установена. Основни принципи при
възлагането на обществените поръчки е осигуряването на ефективност при
разходването на публичните средства чрез осигуряване на свободна конкуренция.
Тези принципи следва да се приложат и съобразят и в конкретния случай, тъй като
само реда на сключване на договора не изключва повишените изисквания към начина
на разходване на публичните финанси. Тук следва да се вземе предвид и, че
предмет на договора е доставка на специализирано оборудване – противокуршумни и
балистични каски. Именно чрез залагането на конкретния размер на неустойка,
дължима при пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя и прекратяване на
договора поради същото, се обезпечава получаването на дължимия резултат в
необходимия на възложителя срок за изпълнение на законоустановените му функции,
като по този начин се гарантира и ефективното разходване на публичните
средства.
Съдът
отчита направените възражения от ответника в насока, че условията, при които се
дължи неустойка са му били едностранно наложени от ищеца като възложител.
Действително, касае се за разходване на публични средства, но процесният
договор е сключен в процедура по директно възлагане, при която при подписване
на договора в рамките на договорната свобода и воденето на търговски преговори,
ответникът е разполагал със свободата на преценката дали предложените условия
от другата страна съответстват на неговите интереси. Не се твърди наличието на някое
от посочените в ЗЗД основания, водещи до опорочаване на волята на
представляващия ответното дружество, което би дало основание да се разглежда
въпросът евентуално за унищожаемост на сделката.
За
преценка противоречието с добрите нрави, следва да се съобрази, и че в договора
има предвидено още едно обезпечение за
изпълнение на задълженията на изпълнителя – гаранцията за доброволно изпълнение,
в размер на 5 % от стойността на сделката без ДДС. Следва да се отбележи, че
само 50 % от тази гаранция, т.е 2,5% от стойността на договора без ДДС е
гаранция за изпълнение, която да подлежи на усвояване при хипотезата на пълно
виновно изпълнение по чл. 22, ал.11 от договора. Именно тази част подлежи и на
освобождаване след подписване на приемо-предавателния протокол по чл. 10, ал.5
от договора. Другите 50% от гаранция е посочено, че обезпечават гаранционното
поддържане на доставените каски. Така общият размер на уговорените обезпечения
за изпълнение на задължението на изпълнителя за доставка на предмета на договора
възлиза на по-малко от 22 % от цялата стойност на договора.
По
изложените по-горе съображения, Съдът намира, уговорената неустойка за пълно
неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя за доставка в размер на
20% от стойността на договора не противоречи на морала и добрите нрави, защото
не може да се приеме, че единствената й цел за която е уговорена излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Относно
възражението за прекомерност, Съдът намира, че в конкретния случай не се
прилага разпоредбата на чл. 309 от ТЗ, тъй като ищецът не е търговец по смисъла
на чл. 1 от ТЗ, а е самостоятелна структура на МВР, която е самостоятелно
юридическо лице – чл. 37,ал. ЗМВР. Поради това и е допустимо намаляване на
уговорената неустойка, ако е прекомерна.
Съгласно
посоченото в решение № 223 от 19.04.2016 г. по т. д. № 3633/2014 г., ТК., І ТО
на ВКС преценката за прекомерност на неустойката се извършва въз основа на
съотношението между действително претърпените от кредитора вреди и размера на
уговорената неустойка, като то се преценява към момента на неизпълнение на
договора, като преценка за прекомерност на неустойката не може да бъде
извършена само въз основа на уговорения в договора размер, без да бъдат
ангажирани доказателства относно действителния размер на претърпените от
кредитора вреди. При намаляване на неустойката доказателствената тежест за
претърпените вреди е върху длъжника, тъй като установяването на
несъответствието на неустойката с вредата не е въпрос на право, а на факт,
който подлежи на доказване (решение № 12 от 21.03.2011 г. по т. д. № 1056/2009
г., ТК, I ТО на ВКС). Аргумент е и, че във връзка с искането за намаляване на
неустойката, че изправната страна може да не е понесла никакви вреди, и в този
случай неустойката не може да бъде намалена само поради това, ако не е
прекомерна, тъй като намаляването не цели да установи пълна еквивалентност
между неустойката и действително понесените вреди, като този извод се налага от
дефинитивно определения й обезпечителен и санкционен характер.
В
конкретния случай ответникът не ангажира никакви доказателства за установяване
на действителния размер на претърпените вреди от ищеца. Поради това и
възражението му за прекомерност следва да бъде оставено без уважение.
С
оглед становището за основателност на претенцията за неустойка (размерът на
същата е определима на основание чл. 162 от ГПК от Съда , доколкото се касае за
просто аритметично изчисление и възлиза на исковата сума – 72 642 лева),
Съдът следва да разгледа предявеното като евентуално възражение за прихващане
със сумата от 15 130 лева – недължимо усвоена от ищеца според ответника
гаранция за изпълнение по чл.22 от договора.
Както
е посочено и в ТР 1/2001 г. по т. дело 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, чрез
възражението за прихващане се установява компенсируемостта на насрещните
вземания след установяване на тяхното съществуване (изискуемост и ликвидност),
и ефектът на прихващането ще се прояви след влизане в сила на решението. С това
възражение ответникът упражнява свое самостоятелно право и наслагва
допълнителен предмет на делото, поради което и по него решението поражда сила
на пресъдено нещо (така решение № 99 от 16.07.2018 г. по гр. д. № 4656/2017 г.,
ГК, III ГО на ВКС).
Направеното евентуално
възражение за прихващане е по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД.
Съдът
намира същото за частично основателно.
Както
бе посочено и по-горе, предвидената гаранция за изпълнение в размер на 5 % от
стойността на договора без ДДС, се състои от две части. Половината от сумата е
предвидена като гаранция, обезпечаваща изпълнение на задължението на ответника
да достави процесните каски, а другата половина е гаранция, обезпечаваща
гаранционното обслужване (чл. 22, ал.2 от договора).
След
прекратяване на договора от възложителя, поради неизпълнение на задълженията на
изпълнителя да достави уговореното оборудване, за ищеца възниква правото да усвои
гаранцията, която е за изпълнение – чл. 22, ал.11 от договора.
Останалата
част от гаранцията – 50 % от сумата, подлежи на връщане, тъй като вече договорната
връзка между страните е прекратена, макар и занапред, а тази гаранция е предназначена
да обезпечи задължението за гаранционно поддържане, което след прекратяване на
договора няма как да бъде осъществено, тъй като е отпаднало отпада задължението
за доставка. Следователно, след прекратяване на договора липсва основание за
задържане на същата.
Поради
това и възражението за прихващане е основателно за сумата от 7 565 лева.
Поради
това исковата претенция е основателна за сумата от 65 077 лева.
Относно разноските
С оглед изхода на
спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, на ищеца се дължат разноски
съобразно уважената част от иска за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение.
На ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът претендира
адвокатско възнаграждение и за депозит за вещо лице (50 лева). Ищецът прави
възражение за прекомерност.
Като взе предвид, че
производството по делото е било решение само в едно съдебно заседание, без
делото да разкрива правна и фактическа сложност над обичайната за този вид дела, на ответника се дължи адвокатско
възнаграждение съобразно минимума, определен от Наредба 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, т.е сумата от 952,84 лева, върху която
сума се дължи и ДДС, т.е общо сумата от 1143,41 лева. От тази сума, на
ответника следва да се присъди сумата от 125,73 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, Съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ „О.с.и т.“
ООД, ЕИК ********седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** ********ДЪЛЖИ
на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР със съдебен
адрес:***, по иск с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сумата от 65 077 лева - договорната
неустойка по чл. 18.1 от договор за обществена поръчка №
УРИ-5785-ОПД-47/02.08.2018 г., ведно с ведно със законната лихва от 21.02.2019
г. до датата на окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1292,70 лева – заплатена държавна такса и 133,50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за които е издадена за които суми е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело 10467/2019
г. по описа на СРС, 74 състав.
ОСЪЖДА „О.с.и т.“ ООД, ЕИК
********, седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** ********да
заплати на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР със
съдебен адрес:***, сумата от сумата от 1292,70 лева – заплатена държавна такса
и 133,50 лева – юрисконсултско възнаграждение – разноски по т. дело 523/2020 по
описа на СГС.
ОСЪЖДА
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР със съдебен
адрес:*** да заплати на „О.с.и т.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, съдебен
адрес:*** ********разноски по т. дело 523/2020 по описа на СГС - 125,73
лева - за адвокатско възнаграждение и
6,50 лева – за депозит за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ОТ Дирекция
„Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР със съдебен адрес:***
СРЕЩУ „О.с.и т.“ ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
съдебен адрес:*** ********иск с правно основание чл. 415, ал. 3 от ГПК във вр.
с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че „О.с.и т.“
ООД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:*** ********дължи
на Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР, съдебен
адрес:*** сумата над 65 077 лева - договорната неустойка по чл. 18.1 от
договор за обществена поръчка № УРИ-5785-ОПД-47/02.08.2018 г. до пълния
претендиран размер от 72 642 лева
като погасена поради извършено прихващане в хода на процеса със вземане
на „О.с.и т.“ ООД, ЕИК ********в размер на 7 565 лева – подлежаща на
връщане гаранция по чл. 22, ал.2 от договор за обществена поръчка №
УРИ-5785-ОПД-47/02.08.2018 година.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: