Решение по дело №884/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.172, ал.5, вр.чл.172, ал.1, вр. чл.171, т.1, буква „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, вр.чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Р. В. К., [ЕГН], чрез адв. Ж. Г. – ВАК, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № 24-0460-000124/16.04.2024г. на ВПД Началник Група към ОДМВР-Варна, 05 РУ Златни пясъци, с която за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.22 от ЗАНН, спрямо К. е наложена ПАМ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят навежда доводи, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Конкретни възражения излага единствено в насока, че не е управлявал автомобила на посочената дата. Прави искане за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Счита, че от приетите гласни доказателства се установява, че не е управлявал автомобила, като всъщност полицейските служители не са установили на място, че той е шофирал, т.е. не е изпълнил и вмененото му нарушение. Моли за присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – ВПД Началник Група към ОДМВР-Варна, 05 РУ Златни пясъци, чрез процесуалния си представител - юриск. Г., оспорва жалбата като неоснователна. Подчертава, че са били налице материалноправните предпоставки за издаване на ПАМ. Счита, че не следва да се кредитират свидетелските показания на св. Т., тъй като същите не са обективни. Дори да се кредитират, намира за установено, че то в последващ момент К. се е опитвал да извади автомобила, т.е. е управлявал същия. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена чрез административния орган на 19.04.2024г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл.149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 17.04.2024г., удостоверено на гърба на самата заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

На 16.04.2024г., около 00:55 часа, по ул.„Зевс“, до "Б Гардън", в посока Детски кът „Шоколад“, Р. К. управлявал лек автомобил [Марка], модел „Микра“, с рег. № [рег. номер], собственост на В. К.. В автомобила с него пътувал и свид. Т. Т.. Жалбоподателят изгубил контрол над автомобила, който самокатастрофирал, като излязъл от пътя и са качил на бордюра, засядайки на носача. Свид. Т. тръгнал да търси помощ, за да изкарат и освободят автомобила, а свид. К. започнал да го форсира, опитвайки се да го измести от бордюра. На място, във връзка с подаден сигнал до ОДЧ, пристигнали служители на Пето РУ Варна, сред които и свид.Р. А. и свид. С. Д., които възприели опитите на К. да изкара автомобила от неравния участък. К. излязъл от мястото на водача и се насочил към тях, но тръгнал да пада. Представил документите си, като служителите на реда установили самоличността му. На водача била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест - 7510“, с фабричен № ARРM-0833, проба № ***. Същото отчело концентрация на алкохол от 2,49 промила в обема на издишания от водача въздух. На водачът бил издаден и талон за медицинско изследване, което К. отказал.

Предвид установения резултат над 1,2 промила, образуваното срещу К. административнонаказателно производство с АУАН серия “GA” № 1278855/16.04.2024г. за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, било прекратено поради образуването на БП № 135/2024г. по описа на Пето РУ Варна за престъпление по чл.343б, ал.1 НК. като на водача било отнето СУМПС [номер]. В съставения АУАН К. не вписал възражения, но отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на свидетел.

Предвид съставения АУАН, и на основание чл. 22 от ЗАНН, с оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0460-000124/16.04.2024г., административният орган – ВПД Началник Група към ОДМВР-Варна, 05 РУ Златни пясъци, наложил на Р. В. К. ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Описанието на нарушението от АУАН е възпроизведено в заповедта и е посочено цифрово, че същото представлява нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Като взе предвид направените от оспорващия възражения и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема от правна страна следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Във връзка с разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи /приета по делото/, е била издадена от директора на ОД на МВР - Варна и приета по делото заповед № 365з-8226/30.12.2021г., с чиято т. 1.7 началниците на групи при съответните РУ на ОД на МВР – Варна са оправомощени да прилагат принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 ЗДвП, между които е и процесната. По делото е приложена Заповед № 8121к-1539/13.02.2024г., видно от която длъжностното лице, издало обжалваната по делото заповед, е ВПД Началник Група към Пето РУ при ОДМВР-Варна.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия “GA” № 1278855/16.04.2024г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл.171 ЗДвП. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки, визирани в нормата, се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т.е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ.

Една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за прилагане на процесната ПАМ - отнемане на СУМПС до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, е и случаят, в който е установен водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Мярката, наложена в тази хипотеза е преустановителна и превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за който е установено при проверка с техническо средство, че е употребил алкохол. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав. Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, правилно спрямо Р. В. К. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП за констатираното нарушение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1 от ЗДвП. Процесната ПАМ се прилага при наличие на извършено административно нарушение - неспазването на забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП - водачите да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта повече от 0,5‰. Предвид установената концентрация над 1,2‰, в случая са налице данни за извършено престъпление, чиято по - висока обществена опасност спрямо административното нарушения, в още по - голяма степен оправдава и обосновава необходимостта на налагане на превантивна и преустановителна ПАМ.

Описаната фактическа обстановка в АУАН и в ЗППАМ се потвърждава от доказателствата по делото, включително и изслушаните свидетелски показания на служителите на Пето РУ Варна. Същите са обективни, подробни, логични и последователни и кореспондират с останалите доказателства. Напротив, показанията на свид. Т. не могат да бъдат кредитирани, тъй като са изолирани, нелогични и следва да бъдат ценени при отчитане на близките отношения на свидетеля с К.. По делото не е спорно, че при извършената на жалбоподателя проверка с техническо средство е установен положителен резултат от 2,49‰. Безспорно се установява и осъществено от жалбоподателя управление на МПС, включително при непосредствено възприетите от служителите на реда негови опити да изкара автомобила отново на пътя. Съгласно т.2 от задължителните постановки на Постановление № 1 от 17.01.1983г. по н. д. № 8/1982 Г., Пленум на ВС, в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства, независимо дали превозното средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Осъществените от К. опити за маневри и форсиране на двигателя категорично притежават очертаните признаци и представляват управление по смисъла на закона. С оглед така установените факти, и действието на органа в условията на обвързана компетентност, процесната заповед е издадена изцяло при съобразявене с материалния закон. Принудителната мярка се налага при положителни резултати от извършената на място проверка с алкотест на водача, какъвто безспорно е К., съответно и показаните от него резултати са основание да се отнеме неговото СУМПС. При установеното управление на МПС от оспорващия с концентрация на алкохол в кръвта 2,49‰ с техническото средство на 16.04.2024г., контролните органи следва без право на дискреция да приложат ПАМ по 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Това е така именно поради превантивната и преустановителна функция на ПАМ по чл. 22 ЗАНН, конкретизирана в чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се отнеме временно СУМПС на водач по отношение на който е установено с техническо средство употреба на алкохол над 0,5‰, като по такъв начин да се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност временното отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца, съдът намира за съразмерно и съответно на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Р. В. К., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП № 24-0460-000124/16.04.2024г. на ВПД Началник Група към ОДМВР-Варна, 05 РУ Златни пясъци.

ОСЪЖДА Р. В. К., [ЕГН], да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.