Решение по дело №1597/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260154

гр. Пловдив,04.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесети октомври,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова

                                                                               Силвия Алексова

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1597/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Обжалвано е решение № 944/16.03.20г.,постановено по гр.д.№ 6385/19г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е осъден Р.С.К.,ЕГН-**********,*** да заплати на „Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Асеновград,Пловдивска област,представлявано от едноличния собственик и управител М.Т.К. сумата от 13 000лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-стойността на незаконосъобразно отнета му движима вещ-лек автомобил марка „Шевролет", модел „Епика",с рама № ***,без регистрационни табели, ведно със законната лихва върху сумата от 13 000лв.,считано от датата на извършеното деяние –07.10.2013г.,до окончателното изплащане на сумата,както и в частта за разноските.

Недоволен от решението е останал  Р.С.К.,който чрез пълномощника си адв.М.К. счита същото за неправилно и необосновано по изложените във въззивната жалба и съдебно заседание съображения.Иска отмяната му и постановяване на друго,с което да се отхвърли исковата претенция,ведно със законните последици от това.Претендират се разноски.

           Въззиваемото дружество-„Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-********* чрез пълномощника си адв.П.К. намира жалбата за неоснователна по съображения,изложени в писмен отговор и  съдебно заседание.Претендират се разноски за въззивното производство.

            ПдОС,след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,съгл.разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК,намира за установено следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба,подадена от  легитимирана  страна в законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което същата е процесуално допустима.

            Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен състав приема,че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При разглеждането на въззивната жалба по същество  съдът намира за установено следното:

            Производството е образувано по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от „Тимотей 2008" ЕООД против Р.С.К. за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 13 000лв.обезщетение за причинени имуществени вреди,представляваща стойността на  откраднатия от дружеството в периода 06.-07.10.2013г.лек автомобил марка „Шевролет",модел „Епика",с рама № ***,без регистрационни табели,собственост на „Тимотей 2008" ЕООД.

В исковата молба се твърди,че ищцовото дружество е собственик на описания по-горе автомобил,който бил закупен и внесен от чужбина(Холандия).Автомобилът бил подготвен за извършване на таксиметрови превози на пътници и за тази цел бил предаден през лятото на 2013г. за боядисване в жълт цвят в автосервиз в с.Б.,Пловдивска област,собственост на З. Т.-а.На същия автомобилът бил предаден заедно с два броя ключове,които се съхранявали заедно с останалите ключове на оставените в сервиза други автомобили в кутия за бъркане на боя и лак.Твърди се също,че по това време ответникът Р.С.К. чрез негови и контролирани от него фирми също се занимавал с подготовка и пускане в движение на леки таксиметрови автомобили и също ползвал услугите на сервиза на З. Т. в с.Б..На неустановена дата при посещение в сервиза на З. Т.,по неустановен начин,Р.С.К. успял да се снабди с единия от ключовете на описания лек автомобил,собственост на „ТИМОТЕЙ 2008" ЕООД,а след това-в периода 06.10.2013г.-07.10.2013г.,той поръчал на своя служител М. П. да отиде до сервиза на З. Т. в с.Б. и да вземе оттам лекия автомобил на дружеството-„Шевролет",модел „Епика",с рама № ***. За целта ответникът Р.С.К., предоставил на М. П.два броя регистрационни табели *** и ***, с които автомобилът да бъде транспортиран.Мислейки,че автомобилът е собственост на ответника,М. П.изпълнил нареждането.Впоследствие автомобилът бил закаран в гр.Гоце Делчев,местността М. и предаден от ответника Р.С.К. в пункт за разкомплектоване на превозни средства на негов познат-И. П.Там автомобилът бил разкомплектован на части.В момента не бил наличен и не бил върнат на дружеството,нито равностойността му била заплатена.

По случая било образувано досъдебно производство.С обвинителен акт,на основание чл.247,ал.1,т.1 от НПК Районна прокуратура Пловдив повдигнала обвинение срещу ответника Р.С.К..*** било образувано н.о.х.д. № 461/2018 г. на ПРС - III н.с. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал. 1 от НК с подсъдим - ответника Р.С.К..

От заключението на назначената в досъдебното производство оценъчна експертиза се установило,че стойността на процесния лек автомобил била 13 000лв.Тази сума се явявала щета за „Тимотей 2008" ЕООД,тъй като нито автомобилът бил върнат,нито стойността му била възстановена.

Пред наказателният съд бил предявен граждански иск срещу подсъдимия по горното дело-ответника по настоящото дело Р.С.К. за обезщетение за причинените от извършеното от него престъпление вреди в размер на 13 000лв.,но районният съд отказал приемането му за съвместно разглеждане в наказателното производство и конституирането на „Тимотей 2008" ЕООД като граждански ищец.

            С Присъда № 143/12.06.2018г. по н.о.х.д. № 461/2018г.на Районен съд Пловдив-III н.с.ответникът Р.С.К. бил признат за виновен в това,че на неустановена дата,през периода от 06.10.2013г. до 07.10.2013г.,в с. Б.,Пловдивска област, при условията на посредствено извършителство, чрез другиго-М. Б. П.,който не  съзнавал обществената опасност и противоправност на деянието,чрез използване на техническо средство-втория ключ, е отнел чужда движима вещ-лек автомобил марка „Шевролет",модел „Епика", с рама № ***, без регистрационни табели, на стойност 13000лв.от владението на „Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,Пловдивска област,ул.„Цар Иван Асен II" № 132, без съгласието на ръководството,с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК,поради което и на основание чл.54,ал.1 от НК,съдът го е осъдил на „лишаване от свобода" за срок от една година,изпълнението на което наказание,на основание чл.66,ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от три години.Присъдата била обжалвана от Р.С.К. ***,където било образувано в.н.о.х.д. № 1383/2018г.По това дело с решение № 284/23.11.2018г. Присъда № 143/12.06.2018 г. по н.о.х.д. № 461/2018 г. на Районен съд Пловдив - III н.с. била потвърдена изцяло и на 23.11.2018г.влязла в сила.

Ответникът е оспорил твърдението на ищеца,че е собственик на лек автомобил „Шевролет", модел „Епика" с рама № ***, без регистрационни табели,като счита, че така заявеният иск с правно основание чл.45 ЗЗД е изцяло неоснователен поради липса на една от основните предпоставки,а именно: ищецът не е собственик на вещта, по отношение на която претендира заплащане на обезщетение на основание влязла в сила присъда по НОХД № 461 по описа за 2018 год.на ПРС,3-ти наказателен състав.Твърди,че е собственик на процесното МПС,което придобил от действителния собственик-«Осур»ЕООД.

По делото е приложено н.о.х.д. № 461/2018г.на Районен съд Пловдив,присъдата по което е влязла в законна сила на 23.11.2018г.,приети са писмени доказателства и е изготвена и приета САТЕ относно пазарната стойност на процесният автомобил.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка съдът е стигнал до извода,че са налице елементите от ФС на чл.45 от ЗЗД,съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму,като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.Прието е за безспорно установено по  делото,че ответникът носи отговорност,като е причинил вреда на ищеца,налице е причинна връзка между неговото противоправно и виновно поведение и настъпилите имуществени вреди,представляващи стойността на незаконосъобразно отнета от ищеца движима вещ лек автомобил марка „Шевролет",модел „Епика",с рама № ***, без регистрационни табели.Първостепенният съд се е задоволил да посочи,че не възприема твърдението на ответната страна,че ищецът не е собственик на лек автомобил марка „Шевролет",модел „Епика", с рама № ***,без да излага мотиви защо не възприема това възражение на ответника.Намерил е иска за доказан по отношение на размера и го е уважил заедно с акцесорната претенция за заплащане на законната лихва.

Настоящата инстанция не споделя изводите на районния съд.

Безспорно е по делото,а и се установява от приложеното н.о.х.д. № 461/2018г. на ПРС,че ответникът е признат за виновен  с влязла в сила присъда за това,че на неустановена дата,в периода 06.10.2013г.-07.10.2013г.,в с. Б.,при условията на посредствено извършителство,чрез другиго-М. Б. П.,който не  съзнавал обществената опасност и противоправност на деянието,чрез използване на техническо средство-втория ключ, е отнел чужда движима вещ-лек автомобил марка „Шевролет",модел „Епика",с рама № ***,без регистрационни табели,от владението на „Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-*********,без съгласието на ръководството,с намерение противозаконно да го присвои- престъпление по чл.195,ал.1,т.4, вр. чл.194, ал.1 от НК.

Съгласно разпоредбата  на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Съпоставимо към  елементите на ФС на чл.45 от ЗЗД в конкретния случай това означава,че за настоящия съд е задължително приетото с присъдата относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.

Основният спорен въпрос,съответно основното възражение на ответника е относно собствеността на процесния автомобил,като К. оспорва той да е бил собственост на ищцовото дружество.Въпросът за собствеността не е от значение за наказателното производство,но дори и да се приеме,че е така,то  гражданският съд не е длъжен да приеме установеното от наказателния съд досежно собствеността на автомобила предвид  разпоредбата на чл.300 от ГПК.Следователно въпросът за собствеността на автомобила подлежи на изследване и доказване в настоящото производство с всички предвидени в гражданския закон доказателствени средства.

За основателността на претенцията по чл.45 от ЗЗД ищецът следва да докаже,че е налице противоправно деяние,(установено с присъдата на осн.чл.300 от ГПК),което да е причинило вреда на ищеца.В случая причиняването на вредата,доколкото се претендира имуществена такава,се изразява в намаляване на патримониума на ищцовото дружество със стойността на  автомобила.Следователно от определящо за делото значение е да се установи  дали ищецът действително е собственик на погиналата вещ (процесният автомобил),доколкото единствено за собственика възниква правото на обезщетение в размер на паричната равностойност на вещта при погиването ѝ в резултат от виновното и противоправно  поведение на деликвента.

В тази връзка в наказателното дело се съдържат писмени доказателства,които са относими към решаването на спорния въпрос за собствеността на автомобила.Чрез сектор СИРЕНЕ към ДМОС е изискана информация от бюро СИРЕНЕ-Холандия относно покупката на процесния автомобил.Постъпила е исканата информация,ведно с копия от налични документи.С приложения Констативен протокол № PL0600-**********-2 В. в. д. С.,с. към Полицейска служба Източна Холандия е декларирал в качеството му на протоколчик,че на 28.03.17г.е посетил фирма Реной Ауто Б.В.,разговарял е с г-н М. в. д. А.,който му е представил относими документи,вкл.приемо-предавателен протокол,лична карта на Д. П.,фактура на „Осур“ЕООД за 3600 евро,банково извлечение за капаро за Шевролет Епика 600 евро,договор за покупко-продажба.Тези документи са постъпили по наказателното дело,но без договорът за покупко-продажба.Такъв договор,наречен „Кауффертрак“ се установява да е наличен в кориците на делото,но представен от  управителя и едноличен собственик на ищцовото дружество М.К..

От представените доказателства е видно,че последният собственик на автомобила преди  износа му за България е бил Реной Ауто Б.В.За  покупката на автомобила е заплатено капаро от 600 евро по банков път на 17.04.13г.от дружеството-ищец „Тимотей 2008" ЕООД.За останалата част от сумата,заплатена в брой,е издадена фактура от 26.04.13г.за 3600 евро,като фактурата е «адресирана» до дружеството «Осур»ЕООД.Превозното средство е взето на 26.04.13г.от Д. П.,видно от приемо-предавателния протокол.В представения от ищеца договор за покупко-продажба на автомобила,т.нар.»Кауффертрак» от 20.04.13г.като купувач е посочено „Тимотей 2008" ЕООД,обаче като продавач фигурира не дружеството Реной Ауто Б.В.,а друго-Bard GMBH Automobile.В № на рамата на автомобила,посочен в исковата молба има различия с №,посочен във фактурата и договора за  продажба:по исковата молба № на рамата е ***,а по фактурата и договора за продажба- ***.Изложеното разколебава извода,че с представеният  договор за покупко-продажба е закупен именно процесният автомобил от ищеца,тъй като на първо място № на рамата в договора,който индивидуализира в най-голяма степен  процесното МПС,не съответства изцяло на № на рамата,посочен в исковата молба.На второ място, макар като купувач в договора да е посочено ищцовото дружество,продавачът  не е този,който се твърди в исковата молба.Освен това самият договор за продажба на автомобила не фигурира в изпратените от холандското бюро СИРЕНЕ документи,а е представен от  ищеца.От изложеното се налага извода,че се доказва единствено заплащането на капаро от ищцовото дружество в размер на 600 евро,но от името и за сметка на „Осур“ЕООД,видно от банково извлечение за капаро като част от изходящите от холандската служба документи.Не се доказва по категоричен начин от ищеца,върху когото лежи доказателствената тежест,че заплащането на автомобила е извършено от него и че той е придобил собствеността върху процесното превозно средство.А след като „Тимотей 2008" ЕООД не е собственик на  автомобила,то няма и право на обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на стойността на автомобила,тъй като патримониумът му не е накърнен от извършеното от ответника деяние,съдебно признато за престъпление.

Предвид изложеното  дотук въззивната инстанция намира атакуваното решението за неправилно и  като такова същото следва да се отмени и да се постанови друго,с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани.

По отношение  на разноските:

            С оглед изхода на делото следва да се измени решението в частта за разноските.Разноски за двете инстанции се дължат на ответника К..Съобразно представените ДПЗС и списък на разноските,както и вн.бел.за внесена ДТ по въззивното обжалване,същите са в общ размер на 2510лв.,от които 950лв.за първа инстанция и 1560лв.(ДТ-260лв.+ 1300лв.адв.възнагр.)-за втора инстанция.

Водим от горното Пловдивският окръжен съд

 

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 944/16.03.20г.,постановено по гр.д.№ 6385/19г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е осъден Р.С.К.,ЕГН-**********,*** да заплати на „Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Асеновград,Пловдивска област,представлявано от едноличния собственик и управител М.Т.К. сумата от 13 000лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди-стойността на незаконосъобразно отнета му движима вещ-лек автомобил марка „Шевролет", модел „Епика",с рама № ***,без регистрационни табели, ведно със законната лихва върху сумата от 13 000лв.,считано от датата на извършеното деяние–07.10.2013г.,до окончателното изплащане на сумата,както и сумата от 1280лв.направени по делото разноски и е осъден Р.С.К.,ЕГН-********** да заплати по сметка на ПРС в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт държавна такса в размер на 520лв.,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Асеновград,Пловдивска област,представлявано от едноличния собственик и управител М.Т.К. против Р.С.К.,ЕГН-**********,*** иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на  ответника да му заплати сумата от 13 000(тринадесет хиляди)лв.обезщетение за причинени имуществени вреди-стойността на незаконосъобразно отнета му движима вещ-лек автомобил марка „Шевролет", модел „Епика",с рама № ***,без регистрационни табели, ведно със законната лихва върху сумата от 13 000лв.,считано от датата на извършеното деяние–07.10.2013г.,до окончателното изплащане на сумата,като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Тимотей 2008" ЕООД,ЕИК-*********,със седалище гр.Асеновград,Пловдивска област,представлявано от едноличния собственик и управител М.Т.К. да заплати на Р.С.К.,ЕГН-**********,*** направените от същия разноски в първоинстанционното и въззивното производство за ДТ и адв.възнаграждение в общ размер на 2510(две хиляди петстотин и десет)лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: