№ 2708
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Й. ЙОТОВА КУПЕНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110112784 по описа за 2023 година
Ищците Д. В. П. с ЕГН ********** и Д. В. Ш. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
София, ж.к. ***, бл.273, вх.В, ет.7, ап.75, са предявили искове срещу ответника В. Д. Ш. с
ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.182, вх.А, ет.9, ап.40, чрез служебен защитник адв.
Т., с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС за сумата 5700лв. – дължим обезщетение за лично
ползване на съсобствен имот за периода 25.8.2021г.-9.3.2023г., ведно със законната лихва от
10.3.2023г. до плащането.
Твръдят, че са брат и сестра, а ответникът е техен баща. Бракът между родителите на
ищците бил прекратен с развод, след което майка им им прехвърлила с договор за дарение
от 25.8.2021г. своите идеани части. Ответникът не ги допускал в съсобствения имот
В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез служебния си защитник, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва
исковете.
В доказателствена тежест на ищците е да докажат наличие на съсобственост между
страните в исковия период, за който се претендира обезщетението, че ответникът си служи
сам с общата вещ, че са отправили писмена покана до съсобственика-ответник за плащане
на обезщетение за ползата, от която са лишени, размер на дължимото обезщетение.
Не е спорно между страните и от събраните писмени доказателства се установява, че
ищците са брат и сестра, а ответникът е техен баща. Бракът между родителите на ищците
бил прекратен с развод, след което майка им им прехвърлила с договор за дарение от
25.8.2021г. своите идеани части. Спори се дали ответникът допуска ищците да ползват
1
имота, съобразно дяловете си в съсобствеността.
От показанията на св. Цветанова се установява, че ищците са отишли в апартамента в
началото на 2023г. и устно са поискали ответникът да им предостави достъп до имота.
От заключението към СОЕ се установява, че средният пазарен наем за ½ от имота за
исковия период е 6177лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки съсобственик има право да си служи
със съсобствената вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик
има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС от деня на
писменото поискване. С приетия за окончателен доклад съдът е указал на ищците, че не са
представили доказателства/не са направил доказателствени искания относно отправянето на
писмена покана до съсобственика-ответник за плащане на обезщетение за ползата, от която
са лишени.
Формирана е трайна практика на ВКС (Решение № 351 от 13.07.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 573/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията ***, Решение № 121 от 7.04.2014 г. на ВКС
по гр. д. № 3230/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***, Решение № 544 от 23.07.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 736/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията ***), според която
писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС представлява едностранно волеизявление на
лишения от ползване съсобственик, отправено до ползващия съсобственик, с което се иска
/претендира/ заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен. Веднъж отправено,
писменото поискване действа занапред без ограничение във времето. Без значение е дали
поканата е нарочна или се съдържа в друг акт - най-често в искова молба за същото
обезщетение. Не е необходимо в поканата да се сочи нито квотата на съсобственика, нито
размера на задължението, нито периода, за който се претендира обезщетението. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е равнозначно на поканата по чл. 81, ал. 2 ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава, като от този момент той дължи
заплащането на обезщетение, като законът не поставя изискване относно съдържанието на
поканата, поради което няма основание по пътя на едно разширително тълкуване на нормата
да се изискват и други реквизити от поканата освен същата да е писмена и да е достигнала
до своя адресат - ползуващия имота съсобственик.
Задължението за заплащане на обезщетение по силата на цитираната законова разпоредба,
произтича освен от наличието на обективните признаци, с които законът свърза
приложението на правната норма на чл. 31, ал.2 от ЗС - общите съсобствени недвижими
имоти да се ползват само от един или от няколко от съсобствениците, а останалите
съсобственици реално да са лишени от ползването на имотите и получаването на добиви от
тях, но и от императивно условие определено от закона - писмено поискване. Писменото
поискване по реда на чл. 31, ал.2 от ЗС е равнозначно в този случай на покана по смисъла на
чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и едва сред получаването му, собственикът ползувател на съсобствените
2
имоти изпада в забава и дължи на неползващите съсобственици обезщетение за ползите от
които те са били лишени. /Р - 504-2005 г. на І г.о. на ВКС и др./ Преди писменото поискване
обезщетение не е дължимо и изискуемо, а устната покана няма в този случай никакво
правно значение. Съдебната практика и доктрина са стигнали до единно разбиране за
правното съдържание на писмената покана по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС, като същата
следва да съставлява едностранно писмено волеизявление, отправено до собственика, който
ползва съсобствените имоти, което той следва да получи и в което ясно и недвусмислено
следва да е посочено, че лишеният от ползването на съсобствения имот, желае да му бъде
заплащано обезщетение за това че е лишен от ползите на имота. Не е задължително в
писменото поискване да е отбелязан размера на претендираното обезщетение, но същото
следва задължително да съдържа ясната воля на отправилия поканата или да бъде допуснат
до ползването на имота или да му бъде заплащано обезщетение поради неползването на
същия. Доказването на императивното условие на закона за отправяне на писмена покана по
чл. 31, ал. 2 от ЗС, е поставено от закона в тежест на собственика претендиращ заплащането
на такова обезщетение.
Липсата на писмена покана по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС винаги е основание за
отхвърляне на предявения иск за обезщетение за пропуснати ползи на съсобствени имоти
като неоснователен.
В случая ищците не са представили доказателства, че са отправили писмена покана за
плащане на обезщетение за лишаване от ползване относно исковия период, поради което
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ответникът не е направил разноски по делото, поради което такива не следва да се
присъждат.
Воден от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ищците Д. В. П. с ЕГН ********** и Д. В. Ш. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ж.к. ***, бл.273, вх.В, ет.7, ап.75, срещу ответника
В. Д. Ш. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ***, бл.182, вх.А, ет.9, ап.40, чрез служебен
защитник адв. Т., с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС за сумата 5700лв. – дължим
обезщетение за лично ползване на съсобствен имот за периода 25.8.2021г.-9.3.2023г., ведно
със законната лихва от 10.3.2023г. до плащането.
3
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4