Решение по дело №11320/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 233
Дата: 14 януари 2015 г. (в сила от 1 юни 2015 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Жекова
Дело: 20143110111320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 233

гр. В., 14.01.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА                                                  

при участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11320 по описа за 2014 година на Варненския районен съд, ХХ с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. Ж.” №*, срещу „Ен. - Пр. Пр.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Вл. В.” № *, В. Т. - Г иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 2174.67лв, представляваща заплатена от праводателя му Ц.М. М. по договор за цесия от 03.07.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена за периода от 19.09.2010г. до 17.03.2011г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Ш., ул. „Д-р З.” №*, с абонатен номер № * и клиентски № *, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че с посочения договор за цесия ищецът придобил вземането за недължимо платено на ответника сума в претендирания размер. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор с писмо, получено на 08.08.2014 год. Твърди се, че ищецът е потребител на доставената от ответника в обекта му електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура № *год. като стойност на корекция на сметка. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му. Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред, като твърди, че цедентът не е разполагал с техническа възможност да манипулира същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел. енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера. Ответникът дължи връщане на получената при липса на основание сума, поради което моли за уважаване на предявения иск. Претендират се и сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск. Счита същия за доказан по основание и размер.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната страна „Е.п.” АД. Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради липса на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект. Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен от представител на цедента без представителна власт. Оспорва и валидността на уведомяването за цесията, доколкото уведомлението е изпратено чрез пълномощник, неразполагащ с представителна власт. Оспорва на следващо място елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Служители на „Ен.-Пр. Мр.” АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен констативен протокол от същата дата. Констатирано при разпломбиране на електромера неправомерно прикачен меден проводник, по който начин преминалата и потребена електрическа енергия през този проводник не се отчита, респ. не се заплаща. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване разпоредбите на чл. 38 от ОУДППЕ. В рамките на исковия период от време, доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На основание констатации за неправомерно въздействие върху схемата на СТИ и определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето. Извън изложеното твърди, че исковата сума е платена и на допълнително основание - постигнато Споразумение между доставчика и потребителя, като цена на реално доставена и консумирана ел. енергия. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените оспорвания. Претендира и сторените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Между страните не се спори, че цедентът Ц.М. е потребител на ел. енергия, а ответникът доставчик на ел.енергия.

От представен констативен протокол се установява, че на 17.03.2011г., длъжностни лица на „Е.О. Б. Мр.” АД са извършили техническа проверка на СТИ на абоната. Отразено е още, че при проверката е констатирано прикачване на проводник. Обективирано е, че протоколът е подписан от служители на „Е.О. Б. Мр.” АД, както и от абоната.

Видно от справка  за корекция на неточно измерванa ел.енергия, съставена по реда чл.38, ал.3, т.3 от ОУ на ДПЕЕEM и справка за консумирана електроенергия и на основание констатациите, отразени в горепосочения протокол, корекцията е извършена за период 19.09.2010г. до 17.03.2011г.

Установява се от справка за консумирана енергия и дебитно известие, че в резултат на корекцията, на Ц.М.М. е начислена сумата от 2174.67лв.

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в първото по делото съдебно заседание, че процесната сума е заплатена от потребителя към ответното дружество.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че с оглед констатираното вмешателство в схемата на свързване на електромера, същият не е могъл да измерва цялата потребена енергия. Общата енергия за корекция по приложената по делото справка е изчислена вярно в съответствие с Общите условия.

Приет по делото е договор за прехвърляне на вземане от 03.07.2014г., по силата на който Ц.М., чрез пълномощника си адв. Кр. Т., прехвърля на цесионера „К.Г.” ЕООД вземането си от длъжника „Ен. Пр. – Пр.” АД за сумата от 2174.67лв, представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена ел. енергия за периода 19.09.2010г. до 17.03.2011г. за обект, находящ се в гр. Ш., ул. „Д-р З.” №*, с абонатен номер № * и клиентски № *, за което е издадена фактура №*г. на осн. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за цена от 2074.67лв.

Приобщено е на л.50 пълномощно от Ц.М. към адв. Кр. Т., с което последният е упълномощен от потребителя да завежда и води дело, включително с изричните права по чл.34, ал.2 и 3 ГПК, да сключва помирения, да подава, получава и подписва документи, да представлява Ц.М., като е отбелязано, че пълномощното следва да се тълкува разширително в полза на адвоката. С ръкописен текст е изписано, че пълномощникът разполага и с представителна власт пред „Е. – Пр. Пр.’ АД да се разпорежда с всички вземания при условия каквито намери за добре, включително да уведомява и длъжника.

По повод своевременно направено оспорване от страна на ответника на автентичността на приетото пълномощно е открито производство по реда на чл.193 и сл. ГПК. В рамките на същото е разпитан свидетелят Ц.М., който излага, че познава адв. Кр. Т. и го е упълномощавал да го представлява пред „Ен. – Пр.” и за делото относно сумата, която му е взета неправомерно. Дал му е права да прехвърли неговите вземания на друга фирма. При предявяване на пълномощното на л.98 заявява, че подписът е негов и по телефона се разбрали за промяна в пълномощното, след като се разбрали за прехвърляне на вземането. Запознат е с всичко.

С уведомление, входирано при ответника на 08.08.2014г. /л.10/, Ц.М., чрез адв. Кр.Т., уведомява „Ен. - Пр. Пр.” АД за сключения договор за цесия.

От уведомление до „Ен. - Пр. Пр.” АД от 26.10.2014г., прието на л.52-91, се установява, че спорното вземане е прехвърлено в хода на процеса от ищеца на дружество „И.” ЕООД под номер 172 в уведомлението.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на имуществено разместване между цедента по договора за цесия и ответника, тоест фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна; твърденията си за наличие на валиден договор за цесия, имащ за предмет съществуващо вземане от ответника в размер на исковата сума, в това число надлежното упълномощаване на сключилото договора за цесия лице от името на цедента; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането и надлежното упълномощаване на изпратилото поканата лице от цедента.

В тежест на ответника е да установи дължимостта на сумата по корекцията, а именно той следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

В процесния случай не се спори, че цедентът Ц.М. в периода, за който е извършена корекцията е бил потребител на ел. енергия за битови нужди по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.

От представените писмени доказателства по делото се установява, че въззивникът е извършил корекция на сметката на Ц.М. по реда на чл.38, ал.2, т.3 от ОУ към ДПЕЕЕМ. Относно законосъобразността на направената корекция от страна на предприятието – доставчик на електрическа енергия е налице задължителна съдебна практика по така поставения материалноправен въпрос. С решения № 189/11.04.2011г. по т.д. №39/2010г., II т.о. на ВКС и №79/11.05.2011г. по т.д. №582/2010г., II т.о. на ВКС, Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д.№ 1080/2011 год. на ВКС на РБ, Второ т. о., които на основание т. 2 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК са задължителни за съдилищата, ВКС се е произнесъл, като е извел нищожност на клаузите в договорите при общи условия, позволяващи едностранна корекция. Едностранното изчисляване на сметката без да е изяснено реалното количество електрическа енергия, което е доставено и за какъв период, би предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и противоречи на заложения в чл.2, ал.2 ЗЕ принцип за защита на интересите на потребителите. Именно поради неравноправния характер на съдържащите се в Общите условия клаузи за едностранна корекция по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите, същите са нищожни на основание чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите и като такива не могат да породят правни последици и да бъдат годно основание за извършване на корекция на сметката на потребителя.

На следващо място, коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия е в разрез с регламентирания в чл.81, ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. В Наредба №6 от 9.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, която е приложима спрямо процесното правоотношение, не е закрепена възможност при констатиране на неточно отчитане или неотчитане на потребяваната енергия, да бъде извършвана корекция на сметката от страна на преносното предприятие. Също така средството за търговско измерване по силата на чл.120 ЗЕ е собственост на разпределителното предприятие и на основание чл.89, т.4 ЗЕ поддържането в изправност и в съответствие с техническите изисквания на електромера е в тежест на разпределителното дружество, не е задължение на потребителя, за да бъде той в неизпълнение при неточно отчитане.

Горният извод на съда не се променя и от установената с нормата на чл. 83, т. 6 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ възможност за извършване на корекции на сметки на потребителите в случаите на неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел.енергията. Корекцията следва да бъде извършена при спазване на определени правила, приети от ДЕКВР – чл. 83, ал. 2 ЗЕ. В случая корекционната процедура е реализирана въз основа общите условия на доставчика, одобрени от регулаторния орган и влезли в сила преди изменението на ЗЕ, на която законодателят не е придал обратно действие. При това положение и при липсата на последващо приемане от ДКЕВР на правила за реализиране на корекционната процедура, не може да се приеме, че доставчикът надлежно е реализирал правомощието си да коригира сметката на ищеца за минал период от време.

 С оглед нищожността на клаузата за едностранна корекция за минал период, ирелевантно е обстоятелството дали правилно е извършена съобразно общите условия корекцията и са направени изчисленията. Съдът намира, че по делото не се установи наличието на основание и законосъобразност на извършване на корекцията на сметката на абоната, с оглед на което, се явява недоказано от ответната по иска страна - „Е. Пр.- Пр.” АД, че процесната сума му се дължи.

От друга страна, не е спорно по делото, че процесната сума е заплатена от потребителя към ответника.

Спори се по делото относно валидността на сключения договор за цесия. С този договор, уреден в чл.99 и сл. ЗЗД кредиторът по едно вземане прехвърля същото на друго лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответника за недействителност на договора за цесия поради липса на предмет. Предмет на договор за цесия може да бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне могат да бъдат включително и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по силата на свободата на договаряне. По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия може да има за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането, произтичащо от правилата за неоснователно обогатяване е годен предмет на договор за цесия. Доколкото е налице първоначална липса на основание, вземането по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, съобразно дадените задължителни указания с т.7 от Постановление №1 от 28.V.1979г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС е изискуемо от момента на престацията. От този момент възниква и е определено основанието за връщане на даденото, както и размерът на сумата, идентичен на даденото. Към момента на сключване на договора за цесия е завършен фактическият състав на неоснователното обогатяване - разместване между цедента и ответното дружество на материални блага при първоначална липса на основание. Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.

Съдът не споделя и доводите на ответника, че с подписване на споразумение за разсрочване на задължението, потребителят е признал задължението си, поради което не му се дължи връщане на даденото. Плащането на задължението или разсрочването му с оглед предотваряване спирането на ел. захранването на абоната не могат да изключат отговорността на ответника за връщане на даденото при начална липса на основание доколкото самият фактически състав на неоснователното обогатяване изисква осъществена престация.

            С оглед събраните по делото доказателства, неоснователно е и възражението за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие. От разпита на свидетеля М. безспорно се установи автентичността на пълномощното от потребителя към лицето, чрез което е сключен процесният договор за цесия. Ирелевантно е кой е изпълнил ръкописния текст под печатния доколкото няма формално изискване упълномощителят сам да е изпълнил текста на пълномощното. Съществено е, че е обективирал волята си за упълномощаване чрез полагане на подпис в документа. Дори и да не се възприеме последното, то с изявленията, обективирани при разпита на свидетеля, следва да се считат потвърдени извършените от упълномощения действия, което по правилото на чл.42, ал.2 ЗЗД санира тези действия, дори и да се приеме, че към момента на извършването им е липсвала представителна власт.

            В приетия по делото договор за цесия, прехвърленото вземане към ответника, което преминава към новия кредитор, е конкретно определено, чрез подробно индивидуализиране с посочване имената на длъжника, сумата, периода и обекта, за които е начислена и по коя фактура.

Съдът намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията на ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването следва да бъде извършено от цедента /стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко упълномощаване от цедента по силата на приетото пълномощно. Не се касае до лично и незаместимо действие, поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно действие, а само за противопоставимост. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.

При това положение следва да се приеме, че ищецът към датата на подаване на исковата молба е носител на процесното вземане, произтичащо от неоснователното обогатяване на ответника съобразно горните мотиви.

По аргумент от чл.226 ГПК прехвърлянето на спорното право в хода на процеса не се отразява на крайните изводи на съда, който следва да постанови решението си спрямо субекта – ищец и титуляр на правото към момента на сезиране на съда. Когато спорното право е прехвърлено в хода на процеса, ищецът не загубва качеството си на главна страна по силата на изричната разпоредба на чл.226 ГПК, като правните последици на съдебното решение ще рефлектират в правната сфера на цесионера съгласно чл.226, ал.2 ГПК.

Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена претендираната сума, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, на ищеца по делото следва да бъдат присъдени сторените в настоящата инстанция разноски в общ размер от 617лв, от които 87лв заплатени държавни такси, 500лв юрисконсултско възнаграждение и 30лв депозит за свидетел.

 Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Е.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Вл.В.”, В. Т. Г № * да заплати на „К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. Ж.” №* сумата от 2174.67лв /две хиляди сто седемдесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща заплатена от праводателя му Ц.М. М. по договор за цесия от 03.07.2014г., при първоначална липса на основание стойност на начислена с дебитно известие №*г. за периода от 19.09.2010г. до 17.03.2011г. електроенергия, след извършена корекция на сметка за обект на потребление, находящ се в гр. Ш., ул. „Д-р З.” №*, с абонатен номер №* и клиентски №*, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.

ОСЪЖДАЕ.П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. В., бул. „Вл.В.”, В. Т. Г №*, да заплати на К.Г.” ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „Г. Ж.” №* сумата от 617лв /шестстотин и седемнадесет лева/, представляваща сторени разноски в производството, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: