О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………../…….04.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
въззивно
частно търговско
дело №514 по описа за 2019г.,
Производството
е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Панайот Волов“ №29, ет.3, представлявано
от Т.Я.К., против Разпореждане №6593/13.02.2019г. по ч.гр.д.№652/2019г. по
описа на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Р.И.Х., в
частта относно претендираните вземания за такси и
комисионни за допълнителни услуги в размер на 407.09лв., от които 25лв.-такса
за оценка на досие и 382.09лв.-такса за услуга “Кредит у дома“.
С частната жалба, се
поддържа, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, тъй като
заповедният съд е превишил своите правомощия по преценка на редовността на
подаденото заявление, като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи
извън предмета на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за
отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа се, че уговарянето
на претендираните такси и комисионни за допълнителни
услуги, съответства на предвиденото в чл.10а, ал.1 от ЗПК, а именно такси и комисиони за допълнителна услугата “Кредит у дома“,
представляваща предоставянето на кредит в брой по местоживеенето на длъжника и
събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя.
Поддържа се, че услугата е предоставена единствено и само по желание на
длъжника, срещу определена в договора за кредит такса. Поддържа се още, че
заповедния съд не е бил компетентен да изследва, съответно да прилага служебно
потребителската закрила, с оглед обстоятелството, че заповедното производство е
факултативно, едностепенно и строго формално, поради
което всички обстоятелства, свързани със сключването и клаузите на договора,
следва да бъдат изяснени в един бъдещ исков състезателен процес, при
евентуалното постъпване на възражение от длъжника. Моли се за отмяна на
атакуваното разпореждане и връщане на делото за издаване на заповед за
изпълнение.
Съдът, след
като обсъди доводите на заявителя, намира
за установено от
фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е
допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество
частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Безспорно в случая договора за кредит, на който заявителя основава претенцията си, е потребителски и се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая в т.12 от подаденото заявление, се съдържа изрично изявление, че заемната сума е преведена по банковата сметка на кредитополучателя, с което кредиторът е изпълнил задължението си по договора за кредит. След като заемната сума, е предвидена по банков път, респективно не е предоставяна услугата “Кредит у дома“, чрез предаването ѝ по местоживеенето на кредитополучателя. В този смисъл претенцията за заплащане на такса за непредоставена услуга, противоречи на закона и морала. Изложеното важи и по отношение на искането за присъждане на такса за оценка на досие, която претенция очевидно влиза в колизия с повелителната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, според която е забранено да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Доводите на жалбоподателят, че първоинстанционния съд е излязъл извън пределите на
проверката, която следва да се извършва в заповедното производство, са
неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, която изрично вменява
на съда, задължение да извърши проверка дали искането на заявителя не е
противоречие със закона или с добрите нрави.
В заключение състава на въззивния съд намира,
че атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва
да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6593 от 13.02.2019г. по ч.гр.д.№652/2019г. по описа на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение заявлението на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника Р.И.Х., за вземания за такси и комисионни за допълнителни услуги в размер на 407.09лв., от които 25лв.-такса за оценка на досие и 382.09лв.-такса за услуга “Кредит у дома“.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.