Решение по дело №156/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С присъда № 717/27.01.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 1437/2009 год. на Б. р. съд, подсъдимият К. В. А. е признат за невиновен в това, че около 01.00 часа на 01.05.2008 година в Б., в близост до комплекс „Кончето”, в лек автомобил марка „Сеат Толедо” с ДК № Е 55-46 АН, управляван от С. Т. Г., без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/ с общо тегло 108,598 грама с концентрация на активно действащ компонент тетрахидроканабинол 0,5% на обща стойност 651,59 лева, поставено под контрол съгласно ЗКНВП и ЕКУС на ООН от 1961 година като е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Прокурорът е останал недоволен от така постановената присъда и в законния срок е атакувал същата пред въззиванат инстанция с твърдения за необоснованост и незаконосъобразност. Акцента се поставя върху неправилно ценените доказателствени средства, които позволяват да се направят диаметрално противоположния извод за участието на А. във вмененото му престъпление. Позовавайки се на показанията на свидетелите М. и Г., както и на останалите свидители и писмени доказателства, представителят на Р. П. иска отменяване на присъдата и постановяването на нова, с която въззиваемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Същата позиция изразява и представителя на О. П. – Б., който счита, че на база показанията на свидетелите очевидци М. и Г., може да се заключи, че откритото в автомобила наркотично вещество е държано именно от А..

Защитникът на въззиваемия А. оспорва протеста като изтъква, че едностранчивия подход П. водене на досъдебното производство и превратното събиране на доказателства, чрез употреба на нисилие върху основните свидители, е довело до невъзможност да се установи на кого точно принадлежи наркотичното вещество, открито в автомобила на Г., което пък поражда съмнение в обвинителната теза и има за последица оправдаването на доверителя му.

Съобразно правомощията си за служебното дирине на обективната истина в наказателния процес, съставът на БлОС по своя инициатива допусна повторен разпит и непосредствено изслуша показанията на двамата основни свидетели М. и Г..

Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на обективен и цялостен анализ на събрания по делото доказателствен материал, проверяваната инстанция е възприела фактическа обстановка, която не следва да търпи никакви корекции. К. инкриминираната дата – 01.05.2008 година, въззиваемият К. А. не е имал навършени 18 години. Предния ден се чул по телефона с приятеля си С. П., с който се разбрали в каравана, в близост до комплекс „Кончето” в Б., където последния работел, да гледат заедно футболен мач. Вечерта на 30.04.2008 година А. отишъл там и случайно се видял и със свидетеля П. М., с който учили заедно. М. също бил отишъл да гледа мача заедно с друг свой приятел – свидетеля С. Г., с който се запознал и А.. К. 01.00 часа на 01.05.2008 година мачът свършил и тогава М. предложил на А. да го закарат до в къщи с лекия автомобил, управляван от Г.. Отправили се К. автомобила с марка „Сеат Толедо” с ДК № Е 55-46 АН като М. седнал на предната седалка до шофьора, а подсъдимият се качил през задната дясна врата, но понеже му били тясно се преместил по средата на задната седалка. Малко преди и по време на качването си М. говорел по мобилния си телефон. А А. П. качването си усетил, че под дясната седалка има някакъв предмет, който П. допир шумял като найлон. Подобен шум чул и свидетеля Г.. Непосредствено след потеглянето на автомобила се появили два полицейски автомобила с включени светлини, които му преградили пътя и принудили возещите се лица да слязат за извършване на проверка. Полицейските служители И. В., К. Ц. и И. К. проверили документите за самоличност на трите момчета, след което В. проверил и вътрешността на автомобила. Бръкнал с ръка под предната дясна седалка и напипал найлонова чанта, черна на цвят, която извадил и попитал какво има в нея. Отговор не последвал, след което полицейският служител наредил на свидетеля Г., в който автомобил била намерена торбичката да я отвори, което той изпълнил, но без да иска изсипал от съдържанието й. Тъй като по външни белези съдържанието на торбичката приличало на канабис, след като бил събран и върнат отново в торбичката, автомобила и тримата младежи били заведени в полицейското управление. Там бил уведомен дежурния разследващ полицай, който в присъствието на поемни лица извършил оглед на автомобила в присъствието само на свидетеля Г. като човека, който го управлявал, след което била намерена върнатата на мястото и черна найлонова торбичка. П. нейното отваряне се констатирало, че съдържа други две найлонови торбички със суха тревиста маса, която П. тестване с полеви наркотест, реагирала като канабис /марихуана/. Отделно от това в джоба на гърба на предната дясна седалка бил откри и пистолет, който се установило, че е газов и бил оставен по-рано предния ден от свидетеля С. П.. По отношение и на тримата, возещи се в лекия автомобил били издадени заповеди за 24 часово полицейско задържане и с тях започнали работа оперативни работници, включително и с участието на инспектор ИДПС, заради непълнолетния А.. И според тримата разпитвани от полицейските служители им бил указан натиск, включително и с физическо насилие, за да признаят на кого е открития канабис. На свидетеля С. Г. било внушено от служител на полицията, по думите му от отдел „., че трябвало да посочи, че е видял А. да се качва в колата с черна найлонова чантичка в ръка, а такова нещо в действителност не бил видял. Натиск бил оказван и върху П. М., за да свърже и той откритото наркотично вещество с подсъдимия А.. Затова и П. разпита и на двамата свидетели пред съдия, всеки от тях е заявил, че съответно видял или пък чул шума от найлонова торба, донесена от подсъдимия в автомобила. През нощта на задържането М. и А. били в една килия, където според първия му било казано, че тази торба е трябвало да бъде доставена в С., защото подсъдимият дължал пари от комар. В последствие и двамата основни свидетели са разпитвани неколкократно пред различни съдебни състави, пред които категорично отказват да свържат наркотичното вещество с А., обяснявайки предишните си показания с оказания им натиск. Междувпрочем независимо от младата им възраст и неполнолетието на А., родителите им са били уведомени по-късно, сочейки за употребено срещу децата им насилие от полицейските служители, а според майката на А., се наложило да прибягнат и до психиатрична помощ и съответно лечение от преживения от детето и стрес.

Анализирайки обективно и последователно показанията на разпитаните по делото свидетели, Районният съд се е отнесъл с нужната доза критичност К. твърдяното от М. и Г., съпоставяйки казаното от тях с установеното с другите доказателствени средства. Отбелязано е, че само в деня на престъплението и П. разпита им пред съдия, тези свидетели са свързвали по някакъв начин А. с откритото наркотично вещество, след което П. всички последващи разпити са твърдяли, че са били бити и че казаното от тях не отговаря на действителното положение. Това принуди въззивната инстанция да извърши собствен разпит на двамата основни свидетели, който на практика потвърди заключенията и в мотивите К. атакуваната присъда. Свидетелят Г. е категоричен, че не е видял, че А. се отдалечава от караваната, след което да се е върнал с черна найлонова торбичка в ръка. Последното му било внушено от опративен работник от отдел „., който не познавал по име. А пред съдия го заявил, защото бил предупреден от разследващия полицай, че трябва да има съвпадение с разказа му преди това пред полицаите. М. също не е категоричен като пред съдебния състав на въззивната инстанция заяви, че чутия от него шум, докато е говорел по телефона, може да бъде и от шушляково яке. Освен това същият свидетел не можа да посочи никакви по-конкретни данни за това участвал ли е А. в хазартни игри. И двамата свидители – Г. и М., не твърдят с категоричност, че А. е носел нещо в него П. качването му в автомобила, че преди това със сигурност се е отдалечил от караваната, което несъмнено би им направило впечатление. Не са заявили и че по време на престоя им в заведението подсъдимият е извършвал подобни действия, свързани с излизането му навън или държането в него на някаква найлонова торбичка. От друга страна характеристичните данни за А. са много добри, същият е активно спортуващ и няма нито криминална регистрация, нито пък има данни, че дружи с криминални лица. Негови следи не са открити по торбичките с наркотика и в този смисъл оправданието, че повърността им е била много намачкана, не може да игнорира липасата макар и на неуспешен опит в тази посока. Основателен е аргумента на защитата и относно липсата на кръвно изследване на А., за да се установи употребявал ли е наркотици, а оттам да се изследва евентуален мотив за държането на такива. Въобще не са правени опити за установяване на това имал ли подсъдимият склонност К. хазартни игри и участвал ли е в такива. Не могат да бъдат игнорирани и другите възражения за едностранчивост на проведеното разследване, тъй като не са проверявани версиите за това дали наркотичното вещество не е държано от друго лице. В тази посока най-малкото буди недоумение това, че не е проверяван свидетеля Г., който на практика е стопанисвал автомобила и в който е открита марихуаната. Според полицейския служител И. В., участник в задържането на младежите и открил на практика найлоновата торбичка с наркотичното вещество, на въпроса какво е това К. водача на автомобила, той му отвърнал с мълчание, а не например, че не знае, че не е негово и други такива възможни отговори. В. е категоричен в оценката си, че поведението на С. Г. е било съмнително и е имал уплашен вид. А това означава наличието и на друга възможност за разследващия, която той е бил длъжен да провери. Непоследователността във воденото разследване се вижда и от на практика опороченото действие за оглед на автомобила и изземването на наркотика. Разбира се вината за това е на полицейския служител, който е извършил действия по претърсване на автомобила, без съблюдаване на изискванията на НПК, което неизбежно е довело до опорочаването на това действие, безсмислено приповторено малко по-късно. Или на база установеното с инстументариума на НПК, не може да са даде само и единствено възможен отговор кой и кога е поставил процесното наркотично вещество под предната дясна седалка на автомобила на Г.. Такава възможност са имали не само подсъдимия, но и другите двама свидетели, които освен това са и близки приятели, което пък прави разбираем мотива им в началото на разследването да посочат А. за приносител на марихуаната. Такива версии не само, че не са изключени, но и се потвърждават от открития в колата пистолет на свидетеля П., който твърди, че го е оставил същия ден, докато се возел в автомобила, без на практика някой да го види. Затова и свързването на А. с откритото накротично вещество е изисквало значително повече усилия от страна на разследващите, които са били длъжни да установят, че това е единствения възможен вариант, след детайлна преценка и изключване на останалите възможни, за да се стигне до заангажиране на наказателната му отговорност. В тази насока на разсъждения първостепенният съд е отбелязъл в мотивите си основно разбиране в наказателния процес, а то е че присъдата не може да почива на предположения и наличието на всяко съмнение в авторството на разследваното престъпление, се тълкува в полза на обвиненото лице. Това, че в случая може да има съмнения, свързващи по някакъв начин А. с откритата в автомобила черна найлонова торбичка, няма за автоматична последица признаването му за виновен и постановяване на осъдителна присъда. Процедирайки по описания начин, включително и П. детайлна и многоаспектна преценка на всички годни доказателства, Благоевградският районен съд е направил извода, че няма възможност да заангажира наказателната отговорност на К. В. А. по повдигнатото му обвинение по чл.354а, ал.3, пр.2, т.1 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. И този извод е независимо от обстоятелството, че П. изследване на откритото наркотично вещество е безспорно установено, че е такова и че липсва лиценз за осъществяване на каквито и да било действия с него съобразно ЗКНВП и ЕКУС на ООН от 1961 година, ратифицирана от България и част от вътрешното и законодателство съгласно чл.5 от Конституцията на страната.

Изхождайки от изложеното дотук и липсата на основания за отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, на основание чл.338 от НПК Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 717/27.01.2010 год., постановена по н.о.х.д. № 1437/2009 год. на Б.р. съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.