РЕШЕНИЕ
№ 3382
гр. Варна, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20213110113965 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.144 от СК вр. чл.149 от СК от П. Т. Р.,
родена на ********., действаща със съгласието на своя баща Т. Р. А. против Е. Г. В. за
присъждане на издръжка в размер на 420 лв. месечно за периода от подаване на исковата
молба в съда 27.09.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от падежа до
окончателното заплащане и претендирана издръжка за минало време на осн.чл.149 от ГПК
за периода от 27.09.2020г., до 27.09.2021г. за сумата от 5040 лв. ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда-27.09.21г. до
окончателното зплащане.
Производството по делото е прекратено по иска по чл.127 от СК от Т. Р. А. и с
протоколно определение от 15.06.22г. по предявения иск от Т. Р. А. с правно основание
чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от родителски права Е. Г. В. по отношение на детето П.
Т. Р., родена на ********.
Ищецът твърди, че от съвместното съжителство на Т. Р. А. и Е. Г. В. се раждат две
дъщери: Н. Т. Р., понастоящем вече пълнолетна и П. Т. Р., която към момента на депозиране
на искова молба е на 17 години. А. и В. са отглеждали заедно и с общи усилия децата си до
2007 година, когато се разделят. Е. Г. В. - майка на децата заминава за чужбина и се
установява в Германия. Тригодишната тогава П. остава в с. Л.К. при баща си Т. Р. А. и при
неговите родители.
Сочи, че Т. А. напуска жилището на родителите си в с. Л.К. и за кратко, с дъщеря си
заживяват в наето жилище в гр. Варна. С оглед професионалната си квалификация -
„фитер/механик" на Т. А. се налага да работи извън пределите на Република България
Обстоятелствата налагат и той поверява дъщеря си П. изцяло на грижите на своите
родители, като изпраща финансови средства. Със Заповед №ЗД-ЗЗД-ВН-
01/0077/18.03.2013г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна,
потвърдена с Решение №3414/10.07.2013г. постановено по гр. д. №5637/2013г. по описа на
1
ВРС, по отношение на детето е била опредЕ. марка за закрила „Настаняване в семейството
на близки и роднини" и П. Т. Р. е настанена в дома на своите баба и дядо по бащина линия -
Й. Р. и Р. Р. за срок от две години. Срокът на настаняването на П. Р. при баба й и дядо й по
бащина линия е удължен с още пет години (до 16.01.2021г.), съгласно Заповед №ЗД-ЗЗД-
ВН-01/0311/21.08.2015г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна,
потвърдена с влязло в законна сила на 16.01.2016г. Решение №5083/15.12.2015г. на ВРС.
В молбата се излага, че по искане на Т. А. със Заповед №ЗД/Д-В-325/18.12.2020г. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане" - Варна, мярката за закрила „Настаняване
в семейството на близки и роднини" по отношение на детето П. е прекратена, тъй като са
отпаднали основанията за настаняване извън семейството, а именно: Т. е успял да устрои
живота си с жена, с която съжителства и с която имат дете. Двамата създават стабилно
семейство и дом, което позволява на Т. А. да се грижи отново в семейна среда за дъщеря си.
Двамата инициират П. често да гостува в дома им, в резултат на което настъпва трайна
положителна промяна в емоционалната връзка на баща и дъщеря. Твърди се, че детето П. е
установила силна емоционална връзка, както с баща си, така и с партньорката му и често я
търси за съвет и помощ, чувства я близка и отношенията им са като между майка и дъщеря.
Ищецът твърди, че понастоящем Т. А. работи. П. живее в дома на баща си Т. и
партньорката му И.К., заедно със своя еднокръвен двугодишен брат. Семейството живее в
разбирателство и сговор в наето жилище с адрес гр. В.. Месечната наемна цена е в размер на
560,00 лв.
Ищецът излага, че отношенията между непълнолетната П. и майка й Е. Г. В., обаче са
на противоположния полюс, съвсем различни. Връзка между дете и биологичната му майка
на практика липсват. След като през 2007 г. се разделя с бащата на децата си, Е. В. се
установява в чужбина. От тогава до настоящия момент ответницата Е. по своя инициатива е
прекъснала трайно контактите си с детето П., не демонстрира дори и най - малък интерес, а
тъкмо обратното проявява равнодушие относно живота, здравето, развитието, израстването
и образованието на по -малката си дъщеря. Твърди се ,че Е. В. не само, че изобщо не се
интересува от нуждите и потребностите на непълнолетната си дъщеря, но същата не й дава
и финансови средства за издръжка. Ищецът сочи, че детето П. е ученичка в X -ти клас във
ВМГ „Св. Николай Чудотворец", има нужда от храна, облекло, учебници и ученически
пособия, включително и пари за ежедневни нужди.
Твърди се, че без основателна причина ответницата е загърбила родителския си дълг
към детето си и осъзнато след 2007г. е спряла да участва, както емоционално, така и
финансово в живота и развитието на П.. Нещо повече - при редките си контакти в
социалните мрежи и приложения за разговори и съобщения Е. В. е груба и агресивна към
дъщеря си, като открито й заявява, че няма желание да й помага и да се грижи за нея, нито да
й съдейства в нужда.
Твърди се, че майката Е. В. не полага грижа за детето П. от 2007 г. насам когато е
изоставила малолетната си тогава дъщеря. Твърди се, че ответницата не упражнява изобщо
родителските си права, не се интересува от детето си, нито от отглеждането, възпитанието и
образованието, нито от представляването и защитата на интересите на П. Р. пред трети лица.
Наред с неполагането на грижа, ответницата не е давала и не дава издръжка на детето, т.е.
не участва и финансово в нито един от тези аспекти на отглеждането му. Това поведение на
майката се твърди, че продължава повече от 13 години. Ищецът излага, че Е. В. е млада 39-
годишна жена, в работоспособна възраст, която се е устроила в Германия - обстоятелство,
което не прави невъзможно осъществяването на родителските й функции.
Твърди се ,че въпреки задължението си за издръжка и житейската си ситуация, не подпомага
с финансови средства, издръжка и не осигурява условията за живот, необходими за живота и
развитието на детето си.
В едномесечния срок за отговор ответницата, чрез назначен от съда особен
2
представител изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че искът за
присъждане на издръжка е основателен в минимален размер.
ДСП Варна не изразява становище.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от копие от удостоверение за раждане от 11.02.2021 г., издадено въз основа на
акт за раждане № ********. П. Т. Р. е родена на ******** от майка Е. Г. В. и баща Т. Р. А..
Видно от удостоверение изх.№1485/18.08.21г. на ВМГ Св.Н.Чудотворец П. Р. е
ученичка в специалност ЕПФ в 10 г клас през учебната 2021г. и следва да завърши
2023/2024г.
Със Заповед №ЗД/Д-В-325/18.12.2020г. на Директора на ДСП Варна е прекратено
настаняването на детето П. Т. Р. в семейството на Р. А. Р..
Видно от представен в превод трудов договор №2020.13364 Т. Р. А. е заемал длъжността
фитер/механик за периода 22.05.20г. до 19.10.2020г. с БТВ 4121,97 евро.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. К. се установява, че П. е
ученичка в 10 клас, навършила вече 18г. Има разходи за дрехи, канцеларски нужди. Детето
П. живее при баща си от 2018г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Посочената разпоредба предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това, дали са трудоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. Правото да получи издръжка е безусловно, като е
достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице" по отношение на претендиращия
издръжката, а размерът на издръжката, съгласно чл.142, ал.1 от СК, се определя в
зависимост от две величини - нуждите на детето, което има право на издръжка и
възможностите на родителя, който я дължи, като е определен в ал.2 на същата разпоредба
само минималния размер на издръжката на едно дете и която е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна
заплата за страната е в размер на 650,00 лева съгласно ПМС № 331/26.11.2020г. за
определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, т.е. минималният
размер на присъдената издръжка следва да е не по-малко от 162,50 лева.
Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане,
здравословното състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и
задоволяване на неговите потребности. Родителите, отговорни за детето, имат
първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, т. е. съдът следва да
основава решението си за издръжката на детето единствено при съобразяване с неговите
конкретни нужди и с възможностите на родителите, без да е ограничен в преценката си от
някакви други предпоставки, включително от предварително определени граници относно
размера на издръжката и каквато вече няма след отмяна на СК от 1985 г. - чл. 85, ал. 1 и при
определен в новия СК само минимален размер на издръжката.
Режимът на родителското алиментно задължение е специален и характерен и се
отличава с особената взискателност спрямо родителите и с особената си благоприятност
спрямо децата. Родителите са длъжни да издържат своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
3
Преценявайки материалните възможности на родителите и потребностите на детето
П., вече /към момента/ ненавършило 18 години, с оглед неговата възраст, съдът намира, че
общата негова издръжка следва да е в размер на 700 лв., от които майката да заплаща 400
лв., а бащата да осигурява 300 лв. Преимущественото парично участие на майката се
обуславя от обстоятелството, че бащата полага непосредствени грижи по отглеждането и
възпитанието на детето. В разглежданата хипотеза съдът преценява преди всичко нуждите и
интересите на П. и с определяне на издръжка в посочения размер за него ще се осигурят
такива условия на живот каквито би имал, ако родителите му живееха заедно. Заплащането
на месечна издръжка в размер на 400 лв., не биха затруднили ответницата, съобразявайки .
Не се установи майката да има задължения и към други низходящи или да е
нетрудоспособена. Ако се приеме, че същата е избрала Германия за място на обичайно
пребиваване и след като е направил този избор то следва да се презюмира, че същата не е
възпрепятствана да получава минимален доход за тази държава от минимум 1000 евро на
месец по данни на Евростат, / справка https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-
explained/index.php/. Дори и да не е в състояние съдът да изчисли с абсолютна точност
минималния доход, който би могъл да получава като европейски гражданин обичайно
пребиваващ в Германия, то се налага извод за значително завишен стандарт, спрямо такъв в
България и издръжка в размер на 400 лв. в никакъв случай не би била в размер извън
възможностите й. Останалата част от издръжката на детето следва да се поеме от бащата,
върху която тежат грижите по непосредственото отглеждане и възпитание на детето.
Предвид навършеното от П. Р., пълналетие издръжката се дължи за периода от 27.09.2021 г.
до 28.05.2022г.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е основателен до размера на 400 лв.
месечно, като следва да се уважи в тази си част, а за остатъка до претендираните 420 лв. да
се отхвърли.
Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година назад от предявяването на иска.
Не се установи майката да е заплащала средства за издръжка през претендирания
период. Ето защо следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 27.09.2020
г. до датата на завеждане на иска – 27.09.2021 г. в месечен размер от 400 лева. Искът за
издръжка за минало време е основателен за сумата в общ размер на 4800 лева, като за
разликата до предявения размер от 5040 лева подлежи на отхвърляне.
По разноските: При този изход на производството, а именно частично уважаване на
претенциите и с оглед направеното в тази насока искане от ищцата, на основание чл.78 ал.1
ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат-800лв. и депозит за особен
предсатевител.-400 лв. съобразно уважената част от претенциите -1142,86 лева. Разноски за
дж.такса за сумата от 50 лв. не се присъжда, тъй като същата е дължима по иска по чл.132 от
СК и с оглед изхода на производството не се дължи.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще и за минало време, в общ размер от 320
лева, както и за превод на книжа 47,25 лв. или общо 367,25 лв.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 400 лв., от внесения депозит от ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН ********** да заплати месечна издръжка в полза на П. Т. Р., с
ЕГН ********** в размер на 400 лв. (четиристотин лева) месечно, за периода от
27.09.2021 г. до 28.05.2022г., с падеж първо число на месеца за който се дължи, ведно със
законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска, до настъпване на условията за нейното
прекратяване или изменение, на основание чл.143 от СК, като отхвърля иска за горницата
над 400 лв. месечно до претендираните 420 лева месечно.
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН ********** да заплати месечна издръжка в полза на П. Т.
Р., с ЕГН ********** издръжка за минало време за периода от 27.09.2020 г. до 27.09.2021 г.
общо в размер на 4800 лв. (четири хиляди и осемстотин лева), ведно със законната лихва
за забава от подаване на исковата молба -27.09.2021 г. до окончателното й изплащане, на
основание чл.149 от СК, като отхвърля иска за горницата над 400 лв. месечно до
претендираните 420 лв.
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на ВРС държавна такса в
размер на 320 лв. (триста и двадесет лева) , дължима общо по исковете по чл.143 от СК по
чл.149 от СК и сумата от 47,25 лв. (четиридесет и седем лева и двадесет и пет стотинки),
разноски в производството , на осн.чл.78 ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Г. В., ЕГН ********** да заплати на П. Т. Р., с ЕГН **********
сумата 1142,86 лева. (хиляда сто четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки) ,
на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. М. Р. И. от АК-Варна, възнаграждение в размер
на 400 лв. (четиристотин лева) за осъществено процесуално представителство, в
качеството му на особен представител на Е. Г. В., ЕГН **********, за която сума е внесен
депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5