Решение по дело №4/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. П., 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500004 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №1216 от 15.10.2024г.
постановено по гр.д.№20245220100099 по описа на съда за 2024г. е ОСЪДЕН
ответника Община П., ЕИК-*********, с адрес-гр.П., бул. „България“№2,
представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., ДА ЗАПЛАТИ на Н. П. М.
ЕГН- ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш." №**, обл. П., сумата от 13000лв
/тринадесет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от Н. П.
М. ЕГН- ********** в резултат от настъпил на 12.06.2019г. инцидент в с. М.,
обл. П.-падане на предпазен метален парапет от надлез- мост, част от пътен
участък от общински път PAZ 3131/1129, ведно със законната лихва върху тази
сума , считано от датата на увреждането /12.06.2019г./ до окончателното й
изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН предявения иск в останалата му част - над
присъдените размери от 13 000.00 лв. до претендираните размери от 25 000.00
лв. /двадесет и пет хиляди лева/.
1

ОСЪДЕН е ответника Община П.,ЕИК-*********, с адрес- гр. П., бул.
„България“№2, представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Р. Ч., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „С." №**, обл.
П., сумата от 15000лв /петнадесет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
претърпени от И. Р. Ч., ЕГН - ********** в резултат от настъпил на
12.06.2019г. инцидент в с. М., обл. П.-падане на предпазен метален парапет от
надлез- мост, част от пътен участък от общински път PAZ 3131/1129, ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането
/12.06.2019г./ до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН
предявения иск в останалата му част - над присъдените размери от 15 000.00
лв. до претендираните размери от 25 000.00 лв. /двадесет и пет хиляди лева/.
ОСЪДЕН е ответника Община П., ЕИК- *********, с адрес- гр. П., бул.
„България“№2, представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. Ц., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш." №*, обл.
П., сумата от 5 000лв /пет хиляди лева /, съставляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания,
претърпени от Л. И. Ц., ЕГН-********** в резултат от настъпил на
12.06.2019г. инцидент в с. М., обл. П. - падане на предпазен метален парапет
от надлез- мост, част от пътен участък от общински път PAZ 3131/1129, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
/12.06.2019г./ до окончателното й изплащане, като Е ОТХВЪРЛЕН
предявения иск в останалата му част - над присъдените размери от 5 000.00 лв.
до претендираните размери от 8 000.00 лв. /осем хиляди лева/.
ОСЪДЕН Е ответника Община П., ЕИК-*********, с адрес- гр. П.,
бул. „България“№2, представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на Н. П. М. ЕГН- ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш." №**, обл.
П. , сумата от 2028лв., представляваща сторените от ищеца М. съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪДЕН е ответника Община П., ЕИК-*********, с адрес- гр. П., бул.
„България“№2, представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на И. Р. Ч., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „С." №**, обл.
П., сумата от 2340.00лв., представляваща сторените от ищеца Ч. съдебно-
2

деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪДЕН е ответника Община П., ЕИК- *********, с адрес- гр. П.,
бул. „България“№2, представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., ДА
ЗАПЛАТИ на Л. И. Ц., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш." №*, обл.
П., сумата от 1075.00лв. , представляваща сторените от ищеца Ц. съдебно-
деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪДЕНИ СА Н. П. М. ЕГН- ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш."
№**, обл. П. , И. Р. Ч., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „С." №**, обл.
П. и Л. И. Ц., ЕГН - ********** от с. М., общ. П., ул. „Ш." №*, обл. П. ДА
ЗАПЛАТЯТ на Община П., ЕИК- *********, с адрес- гр. П., бул.
„България“№2, представлявана от П. Н. К- Кмет на Община П., сумата от
362.07 лв. /триста шестдесет и два лева и седем стотинки/ , представляваща
сторените от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението се обжалва и от двете страни в производството.
Жалбоподателите ищци Н. М., И. Ч. и Л. Ц. чрез пълномощника си
адв.К. К. от АК-П., обжалват с въззивна жалба с вх.№27067 от 31.10.2024г.
решението в неговите отхвърлителните части относно частично неуважените
им претенции за присъждане на обезщетение за причинените неимуществени
вреди на всеки един от тримата и до пълния претендиран размер, с доводи за
порочност на решението в тези му части като незаконосъобразно и
противоречащо на чл.52 ал.2 от ЗЗД, респективно и в осъдителната част за
разходи, по отношение на тях, при допуснати съществени процесуални
нарушения, с оглед превратното тълкуване на събраните доказателства,
относно броя на уврежданията, като счита, че са нарушени правилата на
формалната и правната логика за формиране на вътрешното убеждение,
поради което и неправилно са направени изводите, относно размера на
неимуществените вреди, като исковете им са уважени, в занижен размер.
Твърди се, че първостепенния съд е отчитал отделните увреждания на
доверителите ми, но според ищците, това не е станало в достатъчна степен, а в
по ниска такава. Като незаконосъобразен се счита, първоначално определения
размер на обезщетенията, който е определя и явно несправедлив. Считат
3

жалбоподателите, че първоинстанционният съд е нарушил материалния закон
и постановил едно необосновано решение, като от една страна не се е
съобразил с принципите на справедливост съгласно разпоредбите на чл. 52 от
ЗЗД, при определяне размера на неимуществените вреди, а от друга страна не
се е съобразил в достатъчна степен с икономическата обстановка в страната по
време на увреждането, като ги определи в един занижен размер.
Допълва се, че при определяне размера на неимуществените вреди, който
да репарира претърпените от пострадалият болки и страдания, се иска да
бъдат съобразени указанията по приложението на чл. 52 от 33Д, съдържащи се
в т. II на Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС. Подчертава се, че
съгласно това разрешение, понятието „справедливост”' по вложения от
законодателя смисъл в сочената норма не е абстрактно понятие, а е обусловено
от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
травмата, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравословното състояние,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други; че
физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все
пак пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да
бъде съотносимо с болките и страданията претърпени от увреденото лице; че
по силата на закона, то би следвало да представлява справедлив еквивалент на
нанесените щети, а не неоснователно обогатяване. Акцентира се, че при
анализа за определяне на общия размер на неимуществените вреди, следва да
се съобразят конкретните увреждания, на всеки един от пострадалите, и преди
всичко със срока за отшумяването им, с оглед обективните писмени
доказателства. Твърди се, че посоченият размер е значително занижен и не
отговаря на смисъл на понятието справедливост. Допълва още, че твърденията
в исковата молба заявени по основанието на претенцията за неимуществени
вреди са се доказала по начин, който да обуслови присъждане на парично
обезщетение в искания размер, тъй като се установило по безспорен начин за
пострадалите лица да са настъпили нематериални вреди от вида на описаните
в обстоятелствената част на иска.
Счита, че определената парична сума, за всеки един от тримата, е
необосновано занижена, като не съответствало на справедливостта и на
4

установеното по отношение естеството и конкретните изяви на
неблагоприятни последици от травмите, възникнали при произшествието и
периода на проявление на вреди. По делото били ангажирани без
противоречиви доказателства, които да обосновават присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди в претендираните с исковата молба
размери, поради което при изготвяне на съдебното решение, жалбоподателите
молят да се съобрази задължителната практика на Върховния съд
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, както и да бъде взета
предвид и икономическата конюнктура в страната към релевантния за спора
момент, тъй като справедливостта по чл. 52 от 33Д не е абстрактна, а всякога
обусловена от общественото разбиране за вложеното в нея съдържание на
определен етап от развитие на обществото; че икономическата конюнктура е в
основата и на непрекъснатото осъвременяване нивата на присъжданите
обезщетения за неимуществени вреди, причинени на трети лица, вследствие на
ПТП; че икономическата конюнктура в страната е неизменно свързана с
минималната работна заплата в страната. В този смисъл се счита, че
обезщетения за неимуществени вреди трябва да бъдат присъждани от съда в
значително по-висок размер.
Молят жалбоподателите ищци да се измени решението на Районен съд-
П., постановено по гр. дело № 99/2024г., като се уважат предявените искове на
тримата ищци в пълен или алтернативно, в значително по-голям размер.
С въззивната жалба на ищците няма направени доказателствени искания
по реда на чл.266 от ГПК
В срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на ищците от
насрещната по спора страна Община П. чрез кмета П. К. , с вх.№31799 от
17.12.2024г., в който същата се квалифицира като неоснователна, поради това,
че 1.във въззивната жалба не се излагат подробни мотиви в подкрепа на
искането за увеличаване размера на обезщетенията за всеки един от ищците -
цитира се чл. 52 от ЗЗД, както и Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума
на ВС; 2.че жалбата не е съобразена с факта, че през изтеклия период от 5
години от инцидента болките и страданията са отзвучали и ищците са се
възстановили; няма причинени осакатявания, загрозявания и други подобни;
че след като ищците са се възстановили и няма влошаване на здравословното
състояние - няма основание за увеличаване размера на обезщетението; 3.Че
5

твърденията във въззивната жалба на тримата ищци не съответстват на
заключението и отговорите на в.л. д-р П. от съдебно-медицинската експертиза/
СМЕ/.
Общината поддържа довод за неоснователност на искането за
увеличаване размера на обезщетението. Допълва, че определянето на размера
на обезщетението не е свързано с икономическата конюнктура, нито с
инфлацията, нито с работната заплата в страната; че е неоснователно
сравнението на размера на обезщетението за неимуществени вреди, платимо
от Общината и обезщетението, присъждано за заплащане при ПТП от
застрахователно дружество /от друга страна/; че Общината като бюджетно
учреждение ще плаща обезщетението с публични средства, със средства от
общинския бюджет, докато обезщетенията, присъждани за изплащане от
застрахователни дружества, се изплащат от събраните от тези дружества
средства за тази цел от внесените застрахователни вноски; че при определяне
на справедливия размер на обезщетението не следва да се отчитат
икономически фактори. В противен случай обезщетението ще бъде източник
на неоснователно обогатяване; че размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя по справедливост, но справедливостта
изисква да се съчетае размера на обезщетението с принципа за забрана на
неоснователното обогатяване на пострадалия. Моли да не уважава въззивната
жалба, подадена от адв. Кр. К.- пълномощник на Н. П. М., И. Р. Ч. и Л. И. Ц.
срещу решението по гр.д.№99/2024 г. на РС-П.. Моли, да се уважи въззивната
жалба подадена от Община П. срещу същото решение.
Няма направени доказателствени искания с отговора на въззивната
жалба на ищците, от страна на ответника Община П. по реда на чл.266 от ГПК.
Решението се обжалва в осъдителните му части в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответника по предявените искове Община П., с въззивна жалба с вх.
№26817 от 30.10.2024г. като се иска на първо място да се обезсили същото
изцяло като недопустимо; а ако се приеме, че решението е допустимо, да бъде
отменено като постановено в противоречие с материалния закон,
необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
и да се постанови друго, като се отхвърлят исковете за обезщетение и
акцесорните искове за лихви; ако се приеме, че исковете са доказани, да се
определи по всеки един от тях справедлив размер на обезщетението, с
присъждане на разноските. Излагат се следните доводи от жалбоподателя
ответник: 1.Решението е недопустимо тъй като е постановено срещу ответник,
който не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, а именно
Община П., като съдът приел, че отговорността е по чл. 50 от ЗЗД, но че
6

Община П. не е отговорна за причинените увреждания, тъй като не е
собственик на ж.п. надлеза, част от който е падналия парапет, наранил
ищците; нито Община П. е лице под чийто надзор се намира ж.п. надлезът.
Счита за безспорно, че парапетът е елемент от съоръжението, тоест от надлеза,
както е установило в.л. Бл. С. в т. 6 /на последната страница/, прието в съдебно
заседание на 20.05.2024 г., че парапетът на пътния надлез е елемент от
конструкцията на съоръжението; че надлезът е обект на железопътната
инфраструктура съгласно /§ 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
железопътния транспорт/ , а чл.5 на Закона за собствеността в редакцията към
1983г. прогласява, че железопътните съобщения, са изключителна държавна
собственост. Навежда се извода, че надлезът е държавна собственост, не е
общинска собственост, поради което Община П. не е пасивно легитимирана да
отговаря по исковете.
На следващо място се поддържа, в случай, че се приеме, че решението
е допустимо, се иска да бъде отменено като постановено в противоречие с
материалния закон, необосновано и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, и да се постанови друго, като се отхвърлят
изцяло исковете за обезщетение и акцесорните искове за лихви. Оспорват се
мотивите на съда, че Общината следва да носи отговорност, тъй като е
собственик на пътя PAZ 1129, но че спорът не е за пътя, а е за вредите
причинени от парапета, който е елемент на надлеза, а същият е обект на
железопътната инфраструктура. И че дори да се приеме, че пътят е общинска
собственост вредите не са нанесени от пътя.
Общината поддържа, че решението противоречи на материалния закон
и е необосновано, че в случая, приложимият нормативен акт е Законът за
железопътния транспорт, който е специален нормативен акт и изключва
приложението на Закона за пътищата, на който се позовават съдът в решението
си. Акцентира се, че в Допълнителните разпоредби на Закона за железопътния
транспорт в § 1, т. 1 са изброени обектите на железопътната инфраструктура, в
които са включени и надлезите, като се навежда довод за незаконосъобразност
и необоснованост на изводът на съда, че е приложим Закона за пътищата.
Допълва, че съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от Закона за пътищата този закон не се
прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с
изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от
републикански или общински пътища, като се акцентира, че в случая не става
въпрос за пътя.
На следващо място се поддържа, че решението е постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът изобщо
не е обсъдил представените с отговора на исковата молба и приети по делото
писмени доказателства, а именно заповеди за отчуждаване на недвижими
имоти-собственост на физически лица и протокол за достъп за монтиране на
панелите на надлеза, които са приети по делото за отчуждаване; че
отчуждаването е за осъществяване на мероприятие на държавата, като изрично
е посочено в заповедите за отчуждаване, че имотите се отчуждават за
изграждане на надлеза; че поради отчуждаването собствеността е придобита
от държавата по силата на тогава действащите нормативни актове, а именно
Конституция на Република България /Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г., отм., бр.
56 от 13.07.1991 г./ - чл. 16, ал. 1, в редакцията от 1971г., и в редакцията от 1990
7

г., където изрично е посочено, че железопътния транспорт е държавна
собственост, а надлезът е обект на железопътната инфраструктура; че
горепосочените документи обосновават извода, че по силата на отчуждаването
тези имоти са станали държавна собственост и е безспорно, че върху тях е
изграден надлеза. Допълва, че съдът в съдебно заседание на 13.09.2024 г.
отказал да допусне тройна съдебно-техническа експертиза, въпреки
мотивираното оспорване от Общината на заключението на вещото лице и
искането да не се приема същото поради факта, че същото е изключително
общо и теоретично, съдържа данни за състоянието на парапета към
настоящият момент, които не са относими към поставените от Общината
въпроси и с това заключение вещото лице е в пълно противоречие със
заключението изготвено от друго вещо лице в хода на досъдебното
производство; че това вещо лице, което е работило в хода на приобщеното към
настоящото дело досъдебно производство ДП №710/2019г. по описа на РУ на
МВР- П., прокурорска преписка №2201/2019r. по описа на Районна
Прокуратура -П., е дало противоположни отговори на тези дадени от в.л.С.,
което поставяло обосновани съмнения кое от двете заключения обективира
действителното положение по отношение поставените въпроси; че няма
доказателства от преки свидетели на инцидента и че по делото са налице само
твърденията на ищците в досъдебното производство, но те не следвало да
бъдат кредитирани поради очевидната им заинтересованост, както и
показанията по настоящото дело на техните родители.
Общината твърди още, че решението противоречи с материалния
закон и е необосновано, предвид на факта, че инцидентът е станал поради
естественото износване на материала, както Общината е заявила с отговора на
исковата молба и че собственикът на вещта и лицето, под чийто надзор се
намира същата, се освобождават от отговорност за причинените от нея вреди,
когато се установи, че вредите са резултат на непреодолима сила - е налице
случайно събитие, което изключва вината като елемент на деликтната
отговорност. Допълва, че случайното събитие е непредвидимо, затова не може
да се очаква и изисква дължима грижа за предотвратяването му. Оттук
следвало, че случайното събитие изключва вината във формата на небрежност,
която е неполагането на дължима грижа. Затова счита, че когато вината е
елемент от фактическия състав за възникване на гражданска отговорност,
настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността; че
непредвидимостта и непредотвратимостта са характеристики на случайното
събитие /непреодолимата сила/ Допълва още, че съдът изрично сочи в
решението си, че цитира /стр. 13 от решението — абзац първи, последно
изречение/ : „От допълнителната техническа експертиза става ясно, че
металното съоръжение - парапет е възможно да е паднало по естествен път,
без упражняване на физическа сила върху него, в резултат от действието на
корозионни процеси и силата на гравитацията /тежестта/.” Съдът приемал
също, че е възможно саморазрушаване на парапета породено от климатични
или други въздействия, които да предизвикат промяна на естеството на
съставните му елементи /най-вече корозия/ и като следствие -загуба на якост и
устойчивост, отделяне на основата и прочие, като заключава, че в случая е
налице случайно събитие, а наличието на случайно събитие изключва вината
като елемент на деликтната отговорност.
8

На следващо място общината твърди, че решението противоречи на
материалния закон и е необосновано, тъй като размерът на определеното от
съда обезщетение на всеки от ищците противоречи на изискването за
справедливост /чл. 52 от ЗЗД/, защото съдът не взел предвид факта, че ищците
претендират вреди почти 5 години след инцидента и през този период са
отзвучали болките и страданията; че съдът не взел предвид отговорът в
заключението на д-р П., даден на стр. 9 на въпрос 2, че всеки от ищците е
търпял най-силната болка по време на самия инцидент, при оказването на П.
помощ, по време на транспорта до болницата и при медицинската обработка
при приемането им в болницата, като след това болките постепенно са се
редуцирали, тоест са намалявали; че ищците са се възстановили изцяло, както
заявява д-р П. на стр. 10, последно изречение, изписано преди отговор на
въпрос 4 в писменото си заключение.
Жалбоподателят-ответник сочи още, че решението противоречи на
материалния закон, тъй като съдът присъдил на всеки от ищците лихвите от
датата на инцидента до окончателното изплащане, което е в противоречие с
разпоредбата на чл. 111 , б. „в” от ЗЗД- три години.
Моли Община П. да се обезсили решение №1216 от 15.10.2024г.,
постановено по гр. д. №20245220100099 по описа за 2024 година на Районен
съд П. като недопустимо; а ако се приеме, че същото е допустимо, се иска да
се отмени като постановено в противоречие с материалния закон,
необосновано и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
и да се постанови друго, като се отхвърлят исковете за обезщетение и
акцесорните искове за лихви; а при условията на евентуалност ако се приеме,
че исковете са доказани, да се определи по всеки един от тях справедлив
размер на обезщетението, с присъждане на разноските.
Няма направени доказателствени искания с въззивната жалба от
жалбоподателя ответник Община П. по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба подадена от Община П. от
насрещната по спора страна.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивните жалби на
страните и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание в чл.50 във връзка с чл.52 и чл.45 от Закона за задълженията и
9

договорите и по чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба с вх.№818 от 11.01.2024г. подадена от ищците Н.
П. М., с ЕГН **********, ул.”Ш." №**, И. Р. Ч., с ЕГН **********, ул.”С."
№** и Л. И. Ц., с ЕГН **********, ул.”Ш." №**, и тримата от с.М., обл.П.,
всичките със съдебен адрес: гр. П., ул. „И. В." №*, чрез пълномощниците си
адв. П. К. К.а и адв. К. П. К., двамата от АК-П., против Община П., със
законен представител П. Н. К., в качеството му на кмет на гр. П., се твърди, че
на 12.06.2019 год., вечерта, около 21.00 часа, Л. Ц., И. Ч., Н. М. и И. С.,
отишли до ЖП надлез на с.М. обл. П.. Четиримата застанали на една от
площадките на бетонното стълбище към надлеза и разговаряли помежду си.
Докато говорели И. С. казал, че му се пие вода, като къщата му се намирала на
около 150 метра от мястото на което били застанали. Заедно със С. към къщата
му тръгнал и И. Ч., като двамата вървели пеша, а С. бутал колелото си. Когато
стигнали до къщата на С. последния подпрял колелото си на оградата и влязъл
в двора на къщата си, а Ч. останал да го изчака навън. Малко след като
двамата тръгнали, след тях тръгнали и Л. Ц. и Н. М., които също вървели по
пътя, намиращ се под надлеза. В един момент се чул силен шум и парапета
над тях започнал да пада верижно, от ниската част на надлеза към високата.
Същият паднал върху Н. М., И. Ч. и Л. Ц., като в резултат на падането тримата
били ударени от падналата желязна конструкция на парапета, в резултат на
което им били причинени телесни увреждания, както следва: 1/ Откъсналият
се металния парапет, на ж.п. надлеза в селото, е паднал върху пострадалия
Н. П. М., като му е причинил увреждане на десния му крак. Непосредствено
след причиняване на травмата на Н. М., той е откаран до Спешното отделение
на МБАЛ П., където е прегледан, изследван, консултиран и диагностициран;
приет за лечение в отделението по травматология и ортопедия при МБАЛ-П. в
23.33часа на 12.06.2019год. Поставена му е диагноза: Счупване на външен
/латерален/ малеол, закрито, на десния долен крайник, в областта на дясната
глезенна става. Твърди се, че на 13.06.2023г. Н. М. е опериран, като му е
извършено открито наместване на фрактурата на десния му крак с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, фиксация на фрагментите „а модо Вебер” под
рентГ. контрол. Извършен бил послоен шев и поставена гипсова
имобилизация, като на 18.06.2019г. Н. М. е изписан за да продължи лечението
си в домашни условия; На 20.01.2020год. М. е постъпил в „МБАЛ-П.” АД за
изваждане на имплантираните уреди. Извършена му е операция под венозна
10

анестезия, като са отстранени от костта имплантираните уреди при
предходната операция от тибия и фибула и е изписан на 23.01.2020г. Твърди
се, че гореописаните травматични увреждания са причинени в резултат от
действието на твърд, тъп предмет, чрез удар или притискане с или върху такъв
и добре отговарят да са получени при падане на елемент от металния парапет
на надлеза върху пострадалия към момента на инкриминираната дата.
Акцентира се, че тези травматични увреждания не могат да се получат от
падане от високо, защото при падане отвисоко биха се установили значителни
по-тежки травми по крайниците и друг вид; че счупването на външен
/латерален-фибуларен-малкопицялен /малеол/ глезен/ на десен крак, наложило
оперативно лечение и имобилизация е причинило на пострадалия Н. П. М.
трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник по смисъла на
чл.129 от НК за около 3-4 месеца от травмата. А останалите травматични
увреждания /охлузвания и кръвонасядания/ неописани в медицинската
документация съпътстващи подобни травми са му причинили болка и
страдание по смисъла на чл.130 ал.2 от НК около 2-5дни от датата на
травмата. В резултат на посочените физически увреждания, продължително
време Н. М. е търпял физически болки и страдания и поради това са му давани
различни болкоуспокояващи средства, като тези болки и страдания изпитвал в
областта на десния долен крайник. Допълва се, че сега също продължава да
чувства болки, особено при промяна на времето, като понякога са много
силни и остри и за да се намалят отново са му давани болкоуспокояващи
лекарства. Счита, че посочените физически болки и страдания, в резултат на
уврежданията съставляват за М. неимуществени вреди, които оценява с оглед
принципите на справедливост на 25 000 лв. Върху посочените суми му се
дължали и законни лихви, считано от 12.06.2019 год. до окончателното
изплащане. След инцидента пострадалият започнал да бъде неспокоен, както
през деня, така и по време на сън, като до този момент нямал такива
проблеми. Започнал често да се стряска и се събужда, като плачел и говорел,
че вратата пада върху него. Майка му успявала да го успокоява чрез разговори
с него.
2/ Откъсналият се метален парапет, паднал и върху И. Р. Ч., като
също му причинил телесни увреждания. След получаване на уврежданията И.
Ч. също е откаран в Спешното отделение на МБАЛ П., където му е оказана
спешна помощ, като констатираното увреждане е закрито счупване на
дясната лопатка; На 13.06.2019 год. в Отделението по образна диагностика
при „ДКЦ-1”ЕООД-П., е била извършена лицева и профилна рентгенография
11

на дясната раменна става на И. Ч., като са установени рентГ.и данни за
фрактура на акромиона с луксиране на акромиоклавикуларната става-широка
ставна междина запазена форма и резки очертания на главна хумеруса и
Несрастнала епифизарна фуга; че на 14.06.2019г. И. Ч. посетил съдебен лекар,
като му е издадено СМУ /съдебно медицинско удостоверение/ №9/2019 год., в
което са описани травматичните увреждания изразяващи се в : линеарна
разкъсно-контузна рана, с дължина 3 см; по кожата на основата на тила се
установява охлузване с размери 3/0.5 см; По кожата на дясното рамо има две
охлузвания по горната повърхност с размери 3/0.5 и 2/0.4 см, покрити с
жълточервеникави корички над нивото на останалата кожа в областта на
главата-тилно; Твърди се, че счупването на акромиона на дясната лопатка и
луксацията на дясната акромиоклавикуларна става са довели до
необходимостта за поставяне мека имобилизация, с оглед на оздравителния
процес, като с оглед естеството на увреждането не е било допустимо да се
постави гипсова имобилизация. Твърди се, че в резултат на посочените
физически увреждания продължително време И. Ч. е търпял физически болки
и страдания, поради което и той приемал различни болкоуспокояващи
средства; Тези болки и страдания Ч. изпитвал в областта на рамото, на десния
горен крайник, като и сега също продължавал да чувства болки в дясното
рамо, особено при промяна на времето, които понякога били много силни и
остри и за да се намалят отново са му давани болкоуспокояващи лекарства.
След инцидента Ч. започнал да бъде неспокоен по време на сън, като до този
момент нямал такива проблеми; Започнал често се стряска и се събужда, като
говорел, че парапета пада върху него. Твърди се още, че посочените физически
болки и страдания, в резултат на уврежданията съставляват за Ч.
неимуществени вреди, които оценява с оглед принципите на справедливост на
25 000лв, като върху посочените суми му се дължали и законни лихви,
считано от 12.06.2019 год. до окончателното изплащане.
3/ Откъсналият се металния парапет на жп надлеза паднал и върху
Л. И. Ц., като също му причинил телесни увреждания, макар и по-леки от
първите двама. С оглед необходимостта от лечение на травмите Л. Ц. също
бил откаран в Спешното отделение при МБАЛ П.. Поставена му била
диагноза мозъчно сътресение и загуба на съзнание, рана на тила, болка и
оток на дясното бедро и е лекуван консервативно; имал зашеметяване,
объркване, сънливост; В окосмената част на главата, тилно, в дясно, е
причинена линеарна разкъсно-контузна рана, разположена напречно на
сагиталния шев; по кожата на дясното слепоочие било причинено охлузване,
с размера 2x2.5 см; по кожата над дясната лопатка причинено охлузване с
размери 12x6 см, покрита с кафеникава коричка, над нивото на останалата
кожа; подобно охлузване било причинено и върху лявата лопатка с размери
8x2.5 см.; на границата между гърба и поясната област имало широко
охлузване с размери 24x14 см., разположено върху жълтеникаво
кръвонасядане с размери 26x16 см; Било причинено масивно кръвонасядане
по кожата на дясната слабинна област и горната част на бедрото с общ
размер около 29x18 см., както и кръвонасядане по вътрешната повърхност на
12

дясното бедро с размери 11х4 см. Твърди се, че посочените увреждания
довели до рана, охлузване по главата, мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма с анамнестични данни за загуба на съзнание,
кръвонасядания и охлузвания. На 15.06.20219год. бил изписан за да
продължи лечението си при домашни условия, а причинените му
увреждания довели до временно разстройство на здравето на Ц., неопасно за
живота по смисъла на чл.130 ал. 1 от НК. Твърди се още, че посочените
физически болки и страдания, в резултат на уврежданията съставляват за Ц.
неимуществени вреди, които оценява с оглед принципите на справедливост
на 8 000 лв., като върху посочените суми му се дължат и законни лихви,
считано от 12.06.2019г. до окончателното изплащане.
Допълват ищците, че тези травматични увреждания, и на тримата, не
могат да се получат от падане от високо, защото при падане отвисоко биха се
установили значителни по-тежки травми по крайниците и друг вид.
Твърди се от тримата ищци, че с оглед на получените травматични
увреждания на пострадалите, било проведено досъдебно производство, като
от извършената по делото Комплексна техническа експертиза било
установено, че пътен надлез над 1 -ва железопътна линия в с.М. при
км.116+473 представлява съоръжение на техническата инфраструктура по
смисъла на чл.64 ал. 1 т.1 от ЗУТ; че съоръжението е част от общински
път PAZ 1129; че парапетът на пътния надлез има предпазни и защитни
функции, а не само декоративни, и е елемент от конструкцията на
съоръжението и подлежи единствено на текущ ремонт и поддържане /когато
не се променят технически характеристики / чл. 151 ал. 1 т.2 от ЗУТ/ или
реконструкция; че промяната на техническите му характеристики,
включително закрепването му към стоманобетонна основа, тоест за
реконструкция следва да се одобри инвестиционен проект и да се издаде
разрешение за строеж. Твърди се, че според експертизата най-вероятната
причина за разрушаването на парапета като стоманена конструкция е
прилагането на периодично натоварване на отделни места; Големината и
посоката на тези натоварвания са предизвикали принудителни трептения в
стоманената конструкция с честота съвпадаща с резонансната честота; че
при тези трептения ефекта от натоварването се мултиплицира и в резултат
възникват усИ. в зоната на закрепването между металните платки и
13

бетоновата основа, които са по-големи от тези, които закрепването е могло
да понесе; че като се има в предвид текущото състояние на оградата, най-
вероятно закрепването на парапета в отделните му участъци е било
компрометирано от корозия на метала; че когато на парапета се въздейства с
периодично натоварване, конструкцията е влязла в резонансно трептене в
зависимост от състоянието си и от закрепването и към основата към момента
на натоварване; че възможно е саморазрушаване на парапета породено от
климатични или други въздействия, които да предизвикат промяна на
естеството на съставните му елементи /най-вече корозия/ и като следствие -
загуба на якост и устойчивост, отделяне на основата и прочие.” Акцентират
ищците, че като причина за падането на парапета следва да се посочи, че е
„..саморазрушаване на парапета, породено от климатични или други
въздействия“. Считат за безспорно и видно от Комплексната техническа
експертиза, че се касае за съоръжение от техническата инфраструктура по
смисъла на чл.64 ал.1 т. 1 от ЗУТ, а именно ж.п. надлез, за който съгласно
чл.151 ал.1 т.2 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж за „текущ ремонт
и поддържане на елементите на техническата инфраструктура по чл. 64 ал. 1,
с който не се променя трасето и техническата характеристика”. Допълва се,
че по време на разследването, въпреки положените усИ. за това, чрез
събиране на необходимите документи относно посоченото съоръжение и
съответно при разследването не е установено конкретно длъжностно
лице, което поради немарливо изпълнение на занятие или друга правно
регламентирана дейност, да е отговорно за причинените увреждания, а
именно причиняване на две средни телесни повреди на Н. М. и И. Ч.
вследствие падането на парапета на ж.п.надлез с.М. обл.П., поради което
Досъдебното производство е прекратено, поради липса на доказателства за
престъпление по чл.134 ал.1 т.2 от НК.
Поясняват ищците още, че описаният надлез-мост, с предпазния
парапет върху него, се намира на ул.”П.” в с.М., обл.П. и представлява
общински път 3-та категория, с обозначаване PAZ 3131/1129/, въз основа на
решение на Министерския съвет и видно от Списък на общинските пътища в
област П., т.57, като на това основание същият е Общинска публична
собственост; че атмосферните влияния, както и вътрешните напрежения в
конструкцията водят до така наречената умора на материала; че
възникналите напрежения са довели до шупли /пукнатини/ както в самия
14

материал, така и на мястото на заварките, които са невидими с просто око; че
Конструкцията е била подложена години наред на тези натоварвания и в
резултат на това идва момент, какъвто е процесния, когато якостта на
конструкцията рязко намалява и настъпва момент на повреждане или
разрушаване; че достъпът на атмосферна вода и влага на места са корозирали
по рамката и компрометирали част от заварките на вратата, като само
външната част на корозията е била видима; че така се е създала възможност
под въздействие на корозията да се създаде възможност за падне на лявото
крило на металната врата; че от така изложеното по отношение на причината
за настъпване на вредоносния резултат, следвало да се приеме, че е налице
внезапна повреда на вещта, довело до падането на парапета, което се дължи
на причини, лежащи в самия него, а именно корозия, а не на причини
настъпили отвън; че в следствие на тази внезапна повреда, парапета е паднал
и е затиснал пострадалите, които са получил описаните телесни увреждания;
че така описаният механизъм на падането на парапета и настъпване на
уврежданията на пострадалите обосновава отговорността на собственика на
пътния участък с надлеза и поставения парапет, като пътно съоръжение
към пътния надлез-Община П., за обезщетяване на настъпили вреди от
вещта с правно основание чл. 50 от ЗЗД. С изложеното ищците визират
наличието материалноправна легитимация на Община П. да отговаря по
исковете с посоченото правно основание по чл. 50 от ЗЗД. Считат, че оглед
на изложеното, са налице елементите на фактическия състав, като
юридически факт, на непозволено увреждане, на основание чл.50 ал.1, предл.
първо, от ЗЗД, за безвиновна отговорност на ответната страна за
причинените неимуществени вреди на тримата ищци от вещ, нейна
собственост; Че повреждането на парапета се дължи на естеството на самата
вещ, на компрометиране на здравината на направените заварки в областта на
пантите, в резултат на въздействието на вода и атмосферни условия и
появата на ръжда; че падането не се дължи на неправилно управление или
служене с нея, както и на виновно поведения на някое лице, тъй като по това
време никой не е имало наблизо и не е извършвал действия с нея или по
отношение на нея, и че същото е резултат на вътрешните й физически
свойства и вътрешна динамика, от самостоятелното, автономно действие
на ръждата върху самата вещ и тя е единствената причина за настъпване на
уврежданията. Смятат ищците, че е налице пряка причинна връзка между
15

повреждането и падането на парапета с причинените увреждания на
пострадалите лица и търпените от тях болки и страдания, представляващи
неимуществени вреди от тях. Поради това считат, че са налице елементите
от сложния фактически състав на гражданския деликт за причиняване на
вреди от вещ.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 50 от ЗЗД, ищците
молят да се постанови съдебно решение, с което да осъди Община- П., ДА
ЗАПЛАТИ НА: а/ Н. П. М. сумата от 25 000лв. представляваща
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, в резултат на
счупване на външен /латерален/ малеол, закрито; като на 13.06. 2023г. Н. М.
е опериран, и му е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, тибия и фибула;Фиксация на фрагментите а модо Вебер под
рентГ. контрол; и Гипсова имобилизация, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на увреждане-12.06.2019 год. до
окончателното изплащане; б/ И. Р. Ч. сумата от 25 000 лв ., представляваща
обезщетение за търпените от него неимуществени вреди, в резултат на
счупване на външен /латерален/ малеол, закрито, ведно с описаните по-горе
увреждания, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на увреждане- 12.06.2019 год. до окончателното изплащане; в/ Л. И.
Ц. - сумата от 8 000 лв. представляваща обезщетение за причиненото му
увреждане, представляващо мозъчно сътресение, ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на увреждане-12.06.2019г. до
окончателното изплащане, като уврежданията на тримата са причинени
от вещ на 12.06.2019г.-падане на предпазен парапет от надлез-мост,
намиращ се на ул.“П.“ в с.М. , и представляващ общински път, 3-та
категория, с обозначаване PAZ 3131/1129/, който е публична собственост на
Община -П.. Ищците претендират да им бъдат заплатени и направените от
тях разходи пред всички съдебни инстанции.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба
/ОИМ/ от насрещната страна-ответника Община П. с №3686 от 12.02.2024г.
/л.44/, в който на първо място се поддържа, че исковете са недопустими
спрямо Община П., тъй като в случая Община П. не е процесуално
легитимирана страна по исковете. Твърди се, че същите са предявени на
основание чл.50 от ЗЗД, като се поддържа, че Община П. не е собственик на
ж.п. надлеза, нито е лице, под чийто надзор се намира ж.п. надлезът; че
16

липсата на процесуална легитимация ще доведе до отхвърляне на иска като
недопустим, а липсата на материалноправна легитимация -до отхвърляне на
иска като неоснователен. При условията на евентуалност се поддържа, че
по същество предявените три иска са неоснователни, по следните
възражения: Община П. счита, че предявените от Н. П. П., И. Р. Ч. и Л. И.
Ц., и тримата от с. М., искове по чл. 50 от 33Д са недопустими срещу Община
П., тъй като Община П. не е пасивно легитимирана по делото. Оспорва се от
Общината позоваването на ищците на разпоредбата на чл. 50 от 33Д („За
вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са
причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало
или се е изгубило.“ ), с довода, че Община П. не е отговорна за причинените
увреждания, след като не е собственик на ж.п. надлеза, част от който е
парапета, част от който е паднал и наранил ищците; и че Община П. не е лице
под чийто надзор се намира ж.п. надлезът като се навежда извода, че
Общината не е ответник по исковете, а предявеният срещу ненадлежен
ответник иск е недопустим.
При условията на евентуалност и ако исковете са допустими, ответната
Община оспорва предявените срещу нея искове като неоснователни по
основание и размер. В тази връзка се поддържа, че описаните в исковата
молба обстоятелства, на които се базират претенциите на ищците не
отговарят на действителното положение; че Надлезът и парапетът към него
не са общинска собственост и Община П. не осъществява надзор над надлеза;
че за изграждане на надлеза са отчуждени имоти-собственост на физически
лица и вследствие отчуждаването собствеността е придобита от държавата; че
е невярно твърдението в исковата молба, че описаният в исковата молба
надлез с предпазния парапет върху него се намира на ул. „П.” в с. М.; и че в
случая не е приложим Законът за пътищата, на който се позовават ищците.
Акцентира се от Общината, че приложимият нормативен акт е специалният
Закон за железопътния транспорт; че надлезът е обект на железопътната
инфраструктура, съгласно ЗЖТ, като инцидентът е станал поради
естественото износване на материала. Алтернативно-ако съдът приемел
исковете за допустими, то същите се квалифицират като неоснователни по
основание и размер; че всеки от предявените три иска е прекомерен по размер
и че за всеки от ищците няма доказателства за причинно-следствена връзка за
17

вредоносния резултат. Възраженията на Общината са допълнени със
следното: Надлезът и парапетът към него не са общинска собственост;
надлезът не е изграждан от Община П. и не се стопанисва от Общината; че
същият не е вписан в активите на Община П., нито в активите на с. М.; че за
изграждане на надлеза са отчуждени имоти- собственост на физически лица и
вследствие отчуждаването собствеността е придобита от държавата; че
отчуждаването е извършено за осъществяване на мероприятие на държавата;
че изрично е посочено в заповедите за отчуждаване, че се отчуждават
имотите за изграждане на надлеза. Отчуждаването на недвижимите имоти
за изграждането на надлеза е извършено на основание чл. 95 от действащият
към 1983 г. Закон за териториално и селищно устройство (ЗТСУ отм.) и
Правилникът за приложение на Закона за териториално и селищно устройство
(ППЗТСУ). Съгласно чл. 63, ал. 1,т. 1 от ЗТСУ (отм.) недвижимите имоти се
отчуждават за осъществяване мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации; че след отчуждаването имотите са станали
държавна собственост по силата на закона и в съответствие с действащата към
1983г. Конституция на Република България (Обн., ДВ, бр. 39 от 18.05.1971 г.,
отм., бр. 56 от 13.07.1991 г.).; че не е вярно твърдението в исковата молба, че
описаният в исковата молба надлез с предпазния парапет върху него се намира
на ул. „П.” в с. М.. В тази връзка общината твърди, че ул. „П.” в с. М. се
намира под надлеза, а не върху надлеза. Като вярно се определя твърдението в
обстоятелствената част на исковата молба, че улица „П.” е част от път 3-та
категория с обозначаване PAZ 3131/1129; че Улица „П.“ е под надлеза и
ищците признават, че са стояли под надлеза; тоест ответника навежда
извода, че улица „П.”, се намира под надлеза, а не на самия надлез; че на
надлеза няма улица с отразени административни адреси; че не е приложим
Законът за пътищата, на който се позовават ищците. Цитира се чл. 1, ал. 2, т. 1
от Закона за пътищата , съгласно който „Този закон не се прилага за: 1. (доп. -
ДВ, бр. 75 от 2009г.) улиците в населените места и селищните образувания, с
изключение на онези от тях, които едновременно са участъци от
републикански или общински пътища” Навежда се извода, че тъй като улица
„П.“ е в населеното място с. М.-за нея не е приложим Законът за пътищата, а
приложим нормативния акт - специалния Закон за железопътния транспорт;
че надлезът е обект на железопътната инфраструктура, съгласно легалното
определение в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
18

железопътния транспорт. Счита ответната Община П., че ищците са
увредени от частта от парапета, която е паднала от парапета, който е върху
надлеза и е паднала от надлеза долу; че този парапет е част от надлеза и е
защитно съоръжение към надлеза, за да не падне човек от надлеза долу; че
парапетът е върху надлеза именно за предпазване от неволно падане от
надлеза върху железопътните линии; че парапетът не е защитно съоръжение
на улицата, а на надлеза. Твърди общината, че надлезът към който е
парапета, част от който е паднала върху ищците, е национален обект съгласно
легалното определение в §1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
държавната собственост (инфраструктурни обекти: изграждане и
преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения пътища
от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на
железопътната инфраструктура). Акцентира се, че инцидентът е станал
поради естественото износване на материала; че липсва доказателство за
причинно-следствената връзка на увреждането на всеки от ищците поотделно;
по какъв начин е настъпило то на всеки ищец; че не е ясен механизмът на
увреждането; че всеки от предявените три иска е прекомерен по размер; че
ищците претендират вреди почти 5 години след инцидента, като се излага и
довод и за съучастие на ищците, без същото да се мотивира с конкретни
факти и обстоятелства в отговора на общината /ОИМ/. Допълва още, че за
временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и други
линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставя акт за
публична общинска собственост на път 4-та категория с обозначаване РАZ
3131/1129/, съгласно чл. 56, ал. 2 от Закона за общинската собственост; че
Община П. не може да доказва отрицателни факти, а Заповед за одобряване на
кадастралната карта на всяко населено място се издава от Изпълнителния
директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, съхранявана в
АГКК, от където може да се изиска кадастрална скица, както и че ОД на МВР
не може да представя данни за вида, собствеността и категорията на пътен
участък, при наличие на разпоредбите на ЗЖТ.
Ответникът е направил доказателствени искания с отговора на исковата
си молба, като е приложил писмени доказателства по опис.
В първото по делото заседание всяка от страните поддържа
съответно заявените факти и обстоятелства с исковата молба и с
отговора на исковата молба /ОИМ/. Няма направени от ищците при
19

условията на чл.143 ал.2 от ГПК пояснения и допълнения към исковата молба,
както и формулирано искане да представят доказателства във връзка с
направените от ответната Община оспорвания, а ответникът да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с
отговора на исковата си молба.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че към датата на настъпване на твърдяното увреждане на
ищците в резултат на откъснала се част от парапет на надлез в с.М., на дата
12.06.2019г. и в тъмната част на денонощието-21.00ч., пострадалите са на
следната възраст, ищецът -Н. П. М. е с навършени 17г. и 10 месеца . възраст
/непълнолетен/, И. Р. Ч. е с навършени 15г. и 6месеца възраст, /непълнолетен/,
а Л. И. Ц. е с навършени 17г. и 6месеца -също неполънолетен.
Установява се, че с Прокурорско постановление на прокурор от
Районна Прокуратура гр.П. вх.№2201/2019г. от 10.08.2023г. е прекратено
наказателно производство по Досъдебно производство №710/2019г. по описа
на РУ на МВР-гр.П. и преписка №2201/2019г. по описа на РП-П., образувано
за престъпление по чл.133 ал.1 от НК. Според решаващите мотивите на
Прокурорския акт, процесното ДП е образувано по реда на чл.212 ал.2 от
НПК, със съставяне на акта за първото действие-протокол за оглед на
местопроизшествие от 13.06.2019г. и е образувано за престъпление по чл.133
ал.1 от НК за това, че на 12.06.2019г. в с.М., обл. П. на ул.“П.“, /улицата
минаваща под надлеза/ по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на десен глезен на Н. П. М., ЕГН-
********** от с.М., в резултат на откъснал се метален парапет на ж.п.
надлеза в селото представляващо съоръжение на пътната инфраструктура
/техническа инфраструктура по чл.64 ал.1 т.1 от ЗУТ -парапет на надлез, в
каквато връзка били и констатациите на експерта Г. по назначена комплексна
техническа експертиза, като пътният надлез над П. ж.п.линия в с.М., при
километър 116+473, представлява съоръжение на техническата
инфраструктура по смисъла на чл.63 ал.1 т.1 от ЗУТ и което съоръжение
представлява част от общински път PAZ 1129, без да има за това
удостоверяващ документ. И доколкото парапетът на пътния надлез имал
предпазни и защитни функции и е елемент от конструкцията на
20

съоръжението, подлежащ само на текущ ремонт и поддържане, когато не се
променят техническите характеристики, съгласно чл.151 ал.1 т.2 от ЗУТ или
реконструкция. В прокурорският акт еднозначно и напълно са възприети
изводите на експерта Г., че най-вероятна причина за разрушаването на
парапета като стоманена конструкция е прилагането на периодично
натоварване на отделни места, като големината и посоката на тези
натоварвания са предизвикали принудителни трептения в стоманената
конструкция с честота съвпадаща с резонансната честота, при които
трептения ефекта на натоварването се мултиплицира и в резултат възникват
усИ. в зоната на закрепването между металните платки и бетоновата основа,
които са по-големи от тези, които закрепването е могло да понесе. Според
възприетото от прокурора становище на експерта, предвид текущото
състояние на оградата, най-вероятно закрепването на парапета в отделните му
участъци е било компрометирано от корозия на метала и че когато на парапета
е въздействано с периодично натоварване, конструкцията е влязла в
резонансно трептене в зависимост от състоянието си и от закрепването й към
основата към момента на натоварването, като е възможно саморазрушаване на
парапета породено от климатични или други въздействия, които да
предизвикат промяна на естеството на съставните му елементи/най-вече
корозия/ и като следствие -загуба на якост и устойчивост, отделяне на
основата и прочие. На база заключението на комплексната техническа
експертиза и посочената от нея причина “саморазрушаване на парапета,
породено от климатични и други въздействия“, прокуратурата е преценила,
че НП следва да бъде прекратено, поради неналичие на елементите по чл.11
ал.3 от НК. Макар еднозначно да е прието в мотивите на Прокуратурата, че се
касае за съоръжение от техническата инфраструктура по смисъла на чл.64
ал.1 т.1 от ЗУТ, а именно ж.п. надлез, съгласно чл.151 ал.1 т.2 от ЗУТ не се
изисквало разрешение за строеж за текущ ремонт и поддържане на
елементите на техническата инфраструктура по чл.64 ал.1 от ЗУТ, /тоест
значително по-облекчен ред и без излишни административни формалности за
ремонт и поддържане изправността, безопасността и надеждността на пътното
съоръжение/, с което не се променят трасето и техническата структура, без
обаче да се изследва въпроса кой и защо е собственика на вещта, кой е длъжен
и кой следва и как да извършва ремонт и поддържане на елементите на
техническата структура в посочената и саморазрушила се част на металния
21

парапет, като евентуално за наличие на данни за проявена явна
безстопанственост от страна на съответните длъжностни лица, които по закон
и по длъжностна характеристика отговарят за изправността на това пътно
съоръжение на техническата инфраструктура, предвид императивно
вмененото задължение на общината като евентуален собственик или
съоръжение собственост на друг правен субект /държава предоставила ги на
ведомства или общини/ със задължение да го управлява и стопанисва. Вместо
което прокуратурата се е задоволила само да посочи, че не е установено при
разследването конкретно длъжностно лице, което поради немърливо
изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, да е
отговорно за причинените на пострадалите лица телесни увреждания, между
които и на две средни телесни повреди на М. и Ч.. Основанието за
прекратяване на ДП е по чл.243 ал.1 т.2 от НПК -поради недоказаност на
обвинението.
Прекратителното прокурорско постановление не е обжалвано от
заинтересованите страни по съдебен ред и е влязло в законна сила.
Установява се от доказателствата по делото /исковото производство/, че
непосредствено след инцидента тримата пострадали ищци са
хоспитализирани /двама от тях/ в МБАЛ-П., АД на дата 12.06.2019г. , като
ищецът Н. П. М., е пролежал в ОТО /отделение по травматология и
ортопедия/ до 18.06.2019г. с окончателна диагноза S82.60 Счупване на
външен латерален малеолус, закрито, с придружаващи заболявания W 23.49-
Притискане, смачкване, заклещване или защипване в обект или между обекти,
улица или автомагистрала по време на неуточнена дейност, като според
записаната анамнеза снета по данни на болния, е паднал парапет върху
десния му глезен, усетил остра болка в същия, започнал да отича и е приет по
спешност в ОТО /отделение по травматология и ортопедия/. Проведено му е
скелетно рентГ.о изследване на глезен и стъпало и открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация. Тибия и фибула. Фиксация на фрагментите а
модо Вебер под рентГ. контрол. и послоен шев и превръзка с гипсова
имобилизация.. Извършена е операция за намесването на фрактурата, при
интраоперативна находка-фрактура на фибуларен малеол, като пациентът е
афебрилен, без значими субективни оплаквания и запазена циркулация на
имобилизирания крак. Отново пациентът постъпва в болница на 20.01.2020г.
и е изписан на 23.01.2020г., като приемането му е във връзка с изваждане на
22

имплантирани в дясната глезенна става уреди, извършено чрез оперативна
намеса отстраняване от костта на имплантираните уреди от тибия и фибула,
няма настъпили усложнения, при липса на значими субективни оплаквания на
пострадалия и му е назначен контролен преглед с ортопед. Няма дадена
медицинска препоръка на лицето за провеждане на физиотерапия за увредени
крак, освен да приема медикаменти по рецепта.
На пострадалият И. Л. Ч. е назначена в ДКЦ-I ЕООД-П., на
13.06.2019г. рентгенография на дясна раменна става, в отделение ООД, като
според заключението са налице рентГ.и данни за фрактура на акромиона с
луксиране на акромиоклавикуларната става-широка ставна междина, запазена
форма и резки очертания на главата на Хумеруса, несрастнала епифизарна
фуга./заключение на д-р Е. А./ Според приложен амбулаторен лист на този
пострадал издаден от д-р Г. Л., се касае за паднал тежък предмет от надлез
върху дясното му рамо с оплаквания от болки и ограничени движения, при
обективно състояние от болки, оток и ограничени движения в дясно рамо.
Третият пострадал Л. И. Ц. е постъпил в ОТО на МБАЛ П. АД, с
окончателна диагноза-Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма,
като е постъпил в отделението на 12.06.2019г., и изписан на 15.06.2019г., по
спешност след падане на метална греда, рана на тила, загуба на съзнание,
болка и оток на дясното бедро, извършени му са изследвани в клинична
лаборатория и рентгенография на дясна бедрена кост както и на лицева и
странична рентгенографии на черепа, като му е приложена медикаментозна
терапия, и поставена инжекция. Няма дадена препоръка за провеждане на
физиотерапия на увредената част от тялото.
Според изготвеното от доктор П. М. М. -съдебен лекар, на 21.06.2019г.
СМУ №10/2019г., /л.37/, на пострадалия Л. И. Ц., като предварителни
сведения от пациента е отразено, че на 12.06.2019г. около 21ч. в с.М. е бил
ударен от падащ парапет на надлеза на селото, след което бил прегледан,
консултиран и хоспитализиран в ОТО-МБАЛ-П. и изписан на 15.06.2019г.,
лекуван с диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма;
като след падане на греда-рана в тила, загубил съзнание и има болка и оток по
дясното бедро. Според установената от съдебния лекар обективна находка,
пострадалият е на 17г., с правилно телосложение, слаба охраненост, развита
костно-мускулна система, контактен и адекватен. Констатирано е, че по кожата
23

на лицето не се установяват видими увреждания; в окосмената част на
главата, тилно в дясно е установена линеарна разкъсно-контузна рана с
дължина 2см., разположена напречно на сагиталния; по кожата на лявото
слепоочие се установява охлузване, покрито с коричка над нивото на кожата с
размери 2х2,5см.; шията е без увреждания; гръдният кош-по кожата над
дясната лопатка е установено охлузване с размери 12/6см, покрито с
кафеникава коричка, над нивото на останала кожа; че подобно охлузване има
върху лявата лопатка с размери 8/2.5см; на границата между гърба и
поясната област е налице широко охлузване с размери 24/14см, разположено
върху жълтеникаво кръвонасядане с размери 26/16см. За крайниците е
констатирано, че е налично масивно кръвонасядане на кожата на дясната
слабинна област и горната част на бедрото с общ размер 29/18см. както и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро с размери 11/4 см.
Заключението на съдебния лекар на база извършени оглед и представената от
пострадалия медицинска документация е, че на пациента са налични рана и
охлузване по главата, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма с
анамнестични данни за загуба на съзнание, кръвонасядания и охлузвания по
тялото и крайниците, като описаните увреждания са резултат от действието
на твърд, тъп предмет и отговорят по време и начин да са получени, както
съобщава пострадалия-удар от падаща парапет на надлез в селото. Отразено е
от съдебният лекар, че раната на главата му е причинила разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични
увреждания са му причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
Съдебният лекар не може да прецени тежестта на мозъчното сътресение без
свидетелски показания.
Извършено е и съдебно-медицинско освидетелстване на пострадалия И.
Р. Ч. от същия съдебен лекар д-р П. М. в кабинет на амбулаторията за
специализирана извънболнична медицинска помощ, за което е издадено СМУ
№9 от 2019г. на 14.06.2019г.,/л.32/ като според обективната находка, пациента
е слабо охранен, с развита костно-мускулна система, контактен и адекватен.
Установено, че в окосмената част на главата тилно се установява линеарна
разкъсноконтузна рана с дължина 3см., разположена успоредно на сагиталния
шев; за шията-по кожата в основата на тила е установено охлузване с размери
3/0.5см.; за гръдния кош-по кожата на дясното рамо са намерени две
охлузвания по горната повърхност с размери 3/0.5см. и 2/0.4см. покрити с
24

жълточервеникави корички над нивото на останалата кожа, като пострадалият
носи мека имобилизация по повод на описаното счупване; на нивото на
гръдния кош от корем, налично кръвонасядане с лентовидна форма и размери
32/6см. по кожата на предната коремна стена, напречно на срединната линия с
жълтеникав цвят, а за крайниците -синкаво кръвонасядане на лявото коляно с
овална форма и размери 8/6см. с група дребни драскотини върху него.
Отчетени са данните от медицинската документация, представена от лицето
на съдебния лекар за наличие на рентГ.и данни за счупване на акромиона на
дясната лопатка и луксация на дясната акромиоклавикуларна става с
наложена мека имобилизация. Заключението на съдебния лекар, е че на
пострадалия са причинени : счупване на акромиона на дясната лопатка и
луксация на дясната акромиоклавикуларна става, рана на главата, охлузвания
по тила и дясно рамо, кръвонасядане и охлузвания по ляво коляно. Изводът
на съдебният лекар е, че описаните увреждания са резултат на действието на
твърд тъп предмет и отговорят по време и начин да са получени, както
съобщава пострадалия- ударен от падащ парапет на надлеза в с.М..
Заключението е, че счупването на акромиона на дясната лопатка води до
трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник по смисъла на
чл.129 от НК, а раната на главата му е причинила разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като останалите травматични
увреждания са му причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза,
заключението по което, изготвена от вещото лице д-р Д. И. П., въззивният
съд възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено/ с вх.
№6981/18.03.2024г. -л.101 и следващите/, и от което въз основа на извършен
преглед на пострадалите, както и след оценка на цялата налична медицинска
документация свързана с лечението им, се установява, че в следствие на
процесния инцидент вечерта на 12.06.2019г., тримата ищци са получили
различни по тежест телесни увреди: -И. Р. Ч., ЕГН ********** от с. М. в
окосмената част на главата е получил разкъсно-контузна рана с дължина З см.
... По кожата от горната страна на дясното рамо - 2 охлузвания с размери З х
0.5 и 2 х 0.4 см.. и данни за фрактура на десен акромион на лопатката; На
нивото на гръдния кош — кръвонасядане с лентовидна форма и р-ри 32 х 6 см.
, както и напречно по кожата на предната коремна стена и кръвонасядане на
лявото коляно с овална форма и размери и р-ри 8/6 см. с дребни драскотини
25

върху него; -Л. И. Ц., ЕГН ********** , от с. М. е хоспитализиран в ХО . .. с
диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма…В
окосмената част на главата, линеарна разкъсно-контузна рана с дължина 2 см.
По кожата на лявото слепоочие е установено охлузване...с размери 2x2.5 см.
...По кожата над дясната лопатка - охлузване с р-ри 12x6 см... , както и
охлузване върху лявата лопатка е с р-ри 8x2.5 см. На границата между гърба и
поясната област им широко охлузване с р-ри 24x14 см, разположено върху
жълтеникаво кръвонасядане с р-ри 26x16 см. ...Масивно кръвонасядане по
кожата на дясната слабинна област и горната част на бедрото с р-р 29x18 см. и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро с р-ри 11x 4 см.; А
Н. П. М., ЕГН ********** , от с. М., е получил : Закрито счупване на десния
външен (латерален) малеол Вещото лице е категорично, че по време на
процесния инцидент, когато са били получени травматичните увреждания, при
оказването на П. помощ, по време на транспортирането им до болницата и
медицинската обработка при приемането им в СО , ХО и ОТО ищците са
изпитвали най-силна болка. Чувствали са и болки около инвазивните
мероприятия при спешната им обработка в болницата като в последствие те
постепенно бавно са се редуцирали след оперативното лечение, гипсовата
имобилизация и под въздействието на изписаната и проведена
медикаментозна, обезболяваща и физиотерапия. Според заключението,
всички описани травми, с изключение на счупванията, се лекуват
консервативно и отзвучават за срок от две до три седмици. Малките ранички
не са се нуждаели от хирургична обработка и са зараснали за 7-10 дни.. При
ищците Н. М., който е получил счупване на малеола и И. Ч. - счупване на
лопатката /акромиона/ са търпели болки и след сваляне на имобилизациите
след четвъртата седмица и при провеждането на рехабилитацията. При
оперативното отстраняване на металите при М., също е търпял болки и
страдания за около 15-20 дни. Допълва се, че тъй като мекотъканните травми
не са били тежки, то болката се е инициирала по-интензивно след първите 1-2
дни след увеличаване на отоците и кръвонасяданията; След изписаната
терапия от лекуващите ортопеди и хирурзи болките са се редуцирали за
няколко дни . Малките ранички не са се нуждаели от хирургична обработка и
са зараснали за 7-10 дни.. Болките при оперираната глезенна става са
отзвучали около три седмици.
При останалите се касаело за увреждания /мекотъканните/, които са
26

получени по различни механизми. Допълва, че са налице са различни по
размер повърхностни кръвонасядания и охлузване при контакта с откъсналия
парапет. Натъртването (леката контузия) на гръдната стена е засегнала само
кожата , подкожието и частично част от мускулите на гръдната стена. Всички
описани травми в медицинската документация се третират като леки и се
лекуват само с ледени компреси , аналгетици и дезинфекция на охлузването и
раничките . При нужда се провежда курс физиолечение. За описаните
разкъсно —контузни рани по крайниците и охлузването епосочено, че са
повърхностни без увреждане на подлежащите функционални анатомични
структури. Според експерта, всичките те не са се отразили на общото
здравословно състояние на ищците. Заключава експерта, че в случая липсват
обективни причини, които да са били пречка за пълното възстановяване на
ищците от гореописаните травми. След преминаване на оздравителния
период състоянието на пострадалите е следното: Н. П. М.-към момента на
прегледа се установяват ограничени движения в дясната глезенна става с
около 20 градуса, след процесния инцидент и преходни болки при промяна на
времето. Пострадалият И. Р. Ч. има преходни болки в областта на дясното
рамо , а пострадалият Л. И. Ц. -Наличие на преходно главоболие след
контузията в главата , за което при пристъпи приема аналгин. От контузията в
горния край на десния крак, отпред, получава изтръпване по предната
повърхност на дясното бедро и преходни болки след претоварване. На
въпроса: Влияе ли промяната на времето за поява на болки и страдания ,
експертът уточнява, че при ищците Н. М., който е претърпял счупване на
десния външен малеол и И. Ч. - счупване на дясната лопатка /акромиона/ е
допустимо при промяна на сезоните и времето да се инициират преходни,
търпими и неприятни болки и страдания, които понякога се налага да бъдат
третирани с аналгетици.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си. Същото не
е оспорено от страните като недостатъчно пълно и ясно или че е необосновано
и възниква съмнение за неговата правилност и е приобщено към
доказателствения материал по делото.
По делото са разпитани свидетели.
Свидетелят В. Г. М.А – на 43 години, майка на ищеца Н. П. М.,
установява, че в деня на инцидента, е била извикана, че синът й е пострадал
със счупен крак. На място видяла, че е влачел крака си по пътя, защото бил
вече доста отекъл. Разказано й било , че когато са се прибирали, е паднало
парче от парапет върху тях. Майката била в шок, когато й съобщили. Не е
присъствала на инцидента, а след съобщението отишла на място. Синът й
27

обяснил, че са били от другата страна на селото, където има жп линия и оттам
са се прибирали; че като тръгват да излизат към селото и когато минават
покрай надлеза синът й чул нещо като изскърцване и е последвало падането;
Синът й Н. бил със счупен десен крак в глезена; имал много болки, кракът му
бил много отекъл, защото е помагал на другите деца да се измъкнат от
парапета. Свидетелства, че на сина й му е правена операция, използвал е
патерици, къпел се на стол, използвал тоалетна в легло, приемал
болкоуспокояващи постоянно, което продължило доста време. Свидетелства,
че синът й почти един месец е бил на легло, защото се страхувал да стъпи.
Свидетелката го гледала на легло; придвижвал се с патерици до тоалетна, и
постепенно се раздвижвал. Свидетелства, че и до ден днешен го наболява
кракът и накуцва с този крак, както и че има болки. Направени му били две
операции. На П.та му слагали имплант, а втората е била когато са му
премахнати импланта, защото той можел да стои само няколко месеца.
Допълва, че по време на инцидента, синът й тогава беше ученик и че този
инцидент не му е подействал добре. Посочва, че по милост завършил
училище, нито на бал ходил и 18-годишнината не можал да си отпразнува.
Трудно му било, останало му накуцването и леко замятал крака, като ходи, и
така си останало. Свидетелства, че от глезена надолу крака останал отекъл и
им било казано, че това няма да се оправи. Повтаря, че не е пряк свидетел на
инцидента. На мястото на инцидента, синът й бил станал, …“ходеше, плачеше
и викаше по пътя: „Мамо, мамо“ – това свидетелката си го спомням много
добре..“. Когато свидетелката го видяла бил изправен, но си влачел крака на
една страна. Синът й бил в шок. Знае, че синът й е станал да помогне да се
вдигне парапета и да изкара другото момче Л. , което било изпаднало в
безсъзнание. Казал й, че е почувствал голяма болка в крака, но като видял, че
другото момче е в безсъзнание, е станал да му помогне. Даже маратонката му
била останала там. Свидетелства, че сега 5/пет/ години след инцидента няма
постоянна болка, но при смяна на времето от топло на студено, започва да
накуцва повече и казва, че го боли.
Свидетелката Ж. Г. Ч.А – на 44 години, майка на ищеца И. Ч.,
свидетелства, че си спомня, че с И. е станала злополука преди време, в
района на селото; било юни месец 2019 г., и че парапетът на самия надлез е
паднал, а той е бил под надлеза, отишъл да си вземе вода. Свидетелката
излизала от къщата на майката си живееща наблизо и го видяла, че е с
хавлиена кърпа на главата. Оказало се, че главата му е била пукната на две
места и го боляло много рамото. Тогава видяла и други хора, които са
изкарвали децата; Чул се е трясък и хората от близкото кафене са отишли да
помогнат. Свидетелства, че в момента синът й не е помнел какво точно е
станало; имал временна амнезия; Обадила се на телефон 112, дошла
полиция и отишли в болницата. Бил прегледан, правени му снимки и не
обърнали внимание на рамото в началото, но на следващия ден били в
болница „Здраве“ и се видяло, че има счупване; че понеже мястото не
позволявало да се гипсира, синът й бил близо месец с мека превръзка. Сина
й бил изписан веднага; Бил си вкъщи, уплашен и не е искал 2-3 месеца да
излиза от вкъщи. Установява, че през нощта се стряскал насън и бълнувал.
Свидетелства, че и сега има болки в рамото от време на време, когато се
сменя сезона и започне да вали или времето е по-динамично. Раните на
главата му били третирани и си зараснали. Свидетелката смята, че на сина й
му е правен скенер и се оказало, че няма някакви сериозни увреждания.
Рамото било по-зле. Същото лято ходили на море, но не му било
28

разрешавано да влиза във водата, само до кръста и да прави по резки
движения. По това време той бил ученик и след инцидента не ходел на
училище и затова имал доста по-ниски оценки. Учителите влезли в
положение, защото този случай тогава беше известен. Синът й учел в
Механо-техникума. Свидетелката знае, че другите деца, с които е бил на
инцидента, са Н. М. и Л. Ц., като Н. учел в Спортно или в „Георги
Бенковски“ били разделени училищата. Допълва, че с другите две момчета
,които са по-големи от него не са били в едно училище. Допълва, че майката
на свидетелката живее малко по-надолу и си тръгвала от майка ми и видяла
децата. Описва мястото като една една тясна уличка, може би метър широка
и оттам излизали хора, които помагали; Кафенето било по-надалече. Счита,
че хората са чули трясъка и са побягнали да помагат. /Такива били
коментарите след това/. Свидетелства, че след като била свалена ортезата,
им било казано само да няма резки движения. Свидетелства, че синът й не е
искал да ходи на рехабилитация. На море ходили месец, два след инцидента.
Дясното рамо било пострадало. Посочва, че сега синът й си вдига ръката, но
от време на време го наболява. Няма ограничения в движението на ръката. В
началото го боляло доста, а сега го наболява само при динамично време или
като се преумори, защото той вече работи- прави мебели. Допълва, че в
началото е приемал обезболяващи.
СВИДЕТЕЛЯ И. Л. Ц. – на 52 години, баща на ищеца Л. И. Ц.,
установява, че в деня след инцидента със сина му в района на с.М., му са
се обадили и отишъл на центъра. Синът му бил на земята и чакали
линейка, вече бил изкаран от мястото; бил е в кома и не помнил нищо.
На свидетеля било съобщено ,че синът му след 5-10 минути е дошъл в
съзнание. Знае, че в болницата е бил прегледан и са му правили снимки.
Когато го видял бащата на центъра за първи път, бил в съзнание, но бил
замаян и не знаел какво говори. Синът му останал в болницата няколко
дни, след като бил изписан, си отишъл вкъщи. Имал охлузвания по тялото
и по лицето. Много време го боляло. Свидетелства и че сега в момента има
болки в главата и в крака, където му била синината, която била много
голяма. Пиел обезболяващи лекарства, имал главоболие, бълнувал през
нощта, бил успокояван от свидетеля и от майката на детето. Бил под
напрежение. Според свидетеля две седмици или месец не е излизал от
вкъщи, защото го било страх. Тогава бил ученик, и са искали да го остават
на изпит, защото не можел да завърши годината. В крайна сметка
завършил като тогава бил последна година ученик в Спортното. Не знае
къде е учил Н. тогава. Допълва, че освен сина му, там били „Н.чо и И.“.
Свидетелства, че синът му е имал на крака охлузване и синина. Синината
стояла много време, имало и малко кръв от ожулването. Установява, че
над шест месеца синът му Л. е бил неспокоен в съня си. Родителите го
водили да му леят куршум. Свидетелят смята, че са ходили някъде за
главоболието, защото имал постоянно болки, но няма спомен дали е воден
на невролог или психолог. Категоричен е, че синът му не е взимал
успокоителни. Сега синът му работил във фирма за мебели, заедно с И..
Свидетелят не знае Н. какво работи.
Свидетелят И. Г. С. – на 18 години, без родство със страните,
установява, че си помня си инцидента, при който пострадали негови
приятели, бил очевидец на случилото се. Установява, че по време на
29

инцидента е бил той заедно с Л., И. и Н.. Било лятото, вечерта, в М. при едни
близки стълби на мохабет. Обяснява, че живее до надлеза, от който паднал
парапетът. Тръгнал към дома си, за да пие вода, оставил колелото пред къщи,
отворил вратата и отишъл да пие вода. Момчетата го чакали отпред на
пътеката. Описва, че пътеката се намира отстрани на надлеза и по нея се отива
на центъра на селото. Влезнал да пие вода, чул се шум. Когато излезнал,
видял, че И. бил на земята, парапетът го бил ударил. И другите били на
земята. Свидетелства, че вратата на къщата където влязъл да пие вода била
отворена и като е падал парапетът, И. е тръгнал да влиза/да бяга/ при него и
парапетът го бил ударил, но че го бил закачил само. Свидетелят като излязъл,
видял, че Н. помагал на Л. да излезе изпод парапета. Л. бил все едно в
безсъзнание. Обяснява свидетелят, че не е говорил с него, „той мълчал“.
Когато дошла линейката и като качили Л., той не говорел. Спомня си, че на И.
му е дал кърпа за главата, където му била потекла кръв. Н. куцал. Взели да
идват хора. На И. дошли родителите му. На Н. - не си спомня кога е дошла
майка му . И. отишъл към центъра, вдигнали Л. и там на една пейка, останали
да чакат линейка, която дошла. Свидетелства, че на Н. му пострадал кракът, на
И. му пострадала главата и го боляла ръката. Питал И. какво е станало, и той
му казал – докато се обърнах и парапета падна някак си. Обяснява, че когато е
паднал парапета, той е бил близо до колелото, а другите били на пътеката, не
много далече от него. Описва пътека около два метра широка. Там свидетелят
оставил колелото и другите го чакали на пътеката, за да отиде да пие вода.
Свидетелства, че пострадалите са били на един, два метра от парапета.
Описва, че от дясната страна е къщата на свидетеля, от лявата е надлеза с
парапета, като има два метра разстояние между оградата и надлеза, дори по-
малко -метър, метър и половина. Л. бил измъкнат изпод парапета, той бил в
безсъзнание и замъкнат до пейката, докато дойде линейката. Свидетелства,
че докато го носили, той казвал, че го боли главата. Пейката била на 20-30
метра разстояние и някакви хора от кафето дошли също да помогнат и че на
пейката чакали да дойде линейката.
По делото е допусната и изслушана съдебно- техническа експертиза
както и допълнителна такава .
Според основното заключение с вх.№7494 от 21.03.2024г. изготвено от
експерта Б. Н. С. /л.155 и следващите/ и на база проверена писмена
документация и извършен оглед на съоръжението на дата 11.03.2024г. е
констатирано, че Металният парапет е изпълнен от метални решетъчни пана
,които са закрепени към предварително монтирани стоманени планки,
представляващи основният конструктивен елемент, гарантиращ здравината
на парапета, като закрепването е извършено посредством електро-дъгово
заваряване. Допълнено е ,че Планките са предварително изработени закладни
30

части от ламарина 150/150/10мм и четири мустака от арматура с диаметър 10-
12мм, заварени челно за планката, и са заложени в бетона през определено
разстояние -140см, но са заложени по различен начин, като -има планки, които
са потънали в бетона-горната част на планката е наравно с бетон; -има планки,
частично потънали в бетона;-има планки, които не са потънали в бетона. При
огледа експертът е установил още, че на следващия участък от парапета,
който не е паднал, при опит за разклащане планките, които са потънали
цялостно в бетона, не помръдват и не позволяват на парапета да се заклати.
А останалите планки, които са много повече, при оказване на хоризонтално
усилие върху горната част на парапета просто мърдат и позволяват на
парапета да се накланя в едната или другата посока, което според експерта е
недвусмислен признак на проблем във връзката на планките с мустаците,
замонолитени в бетона. Допълнено е от вещото лице, че поддържането на
пътя при зимни условия се осъществява, като се разпръсква пясък и сол върху
пътното платно и тротоара ,почистване със снегорини, когато е навалял сняг,
като снегорините избутват към мантинелите събрания сняг, объркан с пясъка
и солта. А при отрицателни температури надлезите задължително се
обработват с пясък и сол, защото се получават заледявания особено сутрин.
Отчетено е , че при разтапянето на снега и солта една част се изтича по
пътното платно , а друга част се изтича по тротоара към парапета, като
Солената вода е много агресивна към бетона и желязото. Проникнала веднъж
под планките, солената вода през зимата и дъждовната вода през останалото
време от годината, работят безотказно за корозирането на заварките между
мустаците и планките. Акцентира се, че надлезът е подложен да постоянни
периодични натоварвания, които предизвикват трептения на конструкцията;
че тези трептения, макар и минимални, в комбинация с прогресиращата
корозия на закладните части в зоната между планката и бетона, са довели до
скъсване на заварките на мустаците към планките. На снимките се виждало,
че и сега по долната част на парапета има натрупани кал и пясък и други
отпадъци, което според експерта допълнително поддържа влагата повече
време в уязвимите участъци и съдейства за корозията. Заключението на
експерта е, че Парапетът е изпълнен от метални решетъчни пана,
изработени от шина 70/15мм (хоризонтална от долу); шина 80/20мм
(хоризонтална от горе);винкел 55/40/5мм (хоризонтално под горната шина);
ивица ламарина 200/3мм (заварена за винкела) и вертикални шини 40/9мм,
закрепени с електро-дъгово заваряване; Като паната са закрепени за
заложените закладни части в стоманобетоновата конструкция чрез електро-
дъгово заваряване; че отделните пана са заварени едно за друго в горната част
на парапета и на места в долната част (снимка N24 и N25). На въпроса: Имало
ли е между тях твърди сглобки чрез заварки или по друг начин-чрез болтове и
гайки е отговорено, че отделните пана на парапета са били заварени едно
31

за друго в горния край на парапета и на места в долния край (твърди
сглобки) , като няма следи от връзка с болтове и гайки. Установено е, че от
началото на парапета до П.та работна фуга на надлеза, горните хоризонтални
шини на паната са заварени едно за друго (твърда сглобка) с обща дължина
38м, като в момента и над работната фуга паната в горната част са заварени,
което определя недопустимо (снимка №26). Констатацията на експерта е, че
Парапетът на пътния надлез е елемент от конструкцията на
съоръжението и е монтиран при изграждането на цялостната
конструкция на надлеза (няма данни за подмяна на парапета). Допълва, че
след изпълнението на стоманобетоновите работи е монтиран и парапетът,
като заготвените метални пана са закрепени към заложените планки чрез
електро-дъгово заваряване. Датата на пускане в експлоатация на надлеза е
неизвестна за експерта, като при направено от него запитване до Областно
пътно управление П. – няма постъпил отговор. На въпроса, имало ли е
видими следи на корозия и може ли да се определи степента на въздействие от
наличните данни, експертът отговаря, че компрометираният участък от
27м има 21 планки, заложени в бетона, на които е закрепен парапетът. И от
тях само две ( шеста и дванадесетата) са заложени правилно- потънали са в
бетона (снимка №23) и досега стоят здраво замонолитени. Всичките други
планки са заложени така, че е било възможно вода да проникне между
планката и бетона и да предизвика корозия на заварката на стоманените
мустаци към планката. Допълва, че натрупаните наноси от пясък, кал и други
отпадъци, които и в момента са покрили долната част на парапета, задържат
максимално дълго време влагата под планките, А корозията е намалила
постепенно якостта на заварката планка- мустак. Според експерта
фактори оказващи въздействие върху парапета са : периодичните
натоварвания на съоръжението; атмосферното влияние —вятър , дъжд , сняг,
рязката промяна на температурата; заваряването на паната едно за друго —
предава трептенията по цялата дължина; топлинното разширение (свИ.е) на
металите при промяна на температурата корозията резките движения на
земната кора при земетресения; човешката дейност. Обобщава вещото лице, че
всички тези фактори, макар и минимални на пръв поглед, се мултиплицират в
усилие разрушаващо корозиралите заварки между планките и мустаците и че
този процес е бавен, но експлоатацията на съоръжението до фаталния ден е
може би повече от 30години-период, който се е оказал достатъчен за
саморазрушаването му. Според експерта, не е имало видими следи от
корозията на заварките между планката и мустаците просто защото не е
имало пряка видимост и че Заварките между долната част на паната и
планките са останали сравнително запазени - на болшинството планки, които
са били над нивото на бетона водата не се е задържала и корозията е пощадила
заварките. Заключението на експерта е, че са се скъсали заварките при
32

двете здраво замонолитени планки подложени по-продължително време
на влага, а също и на по-голямо напрежение, поради факта че само те са
останали неподвижни На въпроса: В коя част на парапета се е появила
причината за падането му?, е отговорено, че в настоящия момент не може да
се установи в коя част от парапета се е появила причината за падането му
доколкото заварките между планките и мустаците са се късали с течение на
времето, но кои по-рано, кои по-късно, няма как да се установи, защото
парапетът е монтиран отново и няма видимост. Това е могло да се
установи веднага след аварията - да се установи кои заварки са се скъсали
последно- съответно да се определи коя част на парапета е предизвикала
падането. Излага предположение, че е възможно падането да е започнало от
страната на работната фуга на надлеза. На снимка №26 се виждало, че меката
връзка между двата участъка липсва, следователно там нищо не е пречело
на парапета да се накланя повече от допустимото. На въпроса 6. Парапетът
част от надлеза ли е?, е отговорено от вещото лице, че парапетът на пътния
надлез има предпазни и защитни функции и е елемент от конструкцията на
съоръжението и че не може да съществува надлез без парапет в населено
място. Цитират се разпоредби от Наредба за проектиране на пътища от
2018г.Част трета; Глава седма; раздел —Пътно платно при съоръжение:
Чл.79.Пътното платно при мостови съоръжения се оформя в платно за
движение, ограничено или неограничено с открити бордюри и тротоари от
двете страни. Чл 80 ал.3. Широчината на тротоарите трябва да осигурява
поставянето на предпазна ограда и тротоар за служебно преминаване с
широчина (мерено от стълбчето) 0,75м ограничен от външната страна с
парапет. Заключава експерта, че пешеходният тротоарът на надлеза отговаря
точно на записаното в наредбата, като разстоянието от стълбчето на
мантинелата до парапета е 0,75м.
Според приложения снимков материал на падналия метален парапет от
надлеза въззивният съд приема, че всички заварки компрометирани от
корозия и атмосферни условия както и останали здрави са видими с просто
око, което позволява при извършването на по-щателен и прецизен оглед от
съответното лице, собственик или стопанисващо обекта във всеки един
момент на бъде установено тяхното действително състояние и взимане на
незабавни мерки за избягване на евентуално бъдещо неблагоприятно
влошаване на състоянието и здравината им до степен да настъпи отделяне
/откъсване/ на металния парапет от основата /бетонова с планки/ и падане
под тежестта си и причиняване на различни по вид телесни увреждания.
В съдебно заседание вещото лице Б. С. поддържа заключението си и
допълва, че под „натоварване на съоръжението“ е имал предвид
натоварването на виадукта, на моста; че всяко движение върху него оказва
33

влияние върху моста, като при движение на автомобили, мостът започва да
трепти и това трептение се предава и на парапета; че тези вибрации се
придават на всички съоръжения върху моста и че друго влияние е от
човешките действия. Когато хора минат и го блъскат, както и че влияние
оказва и в бездействието на съответните длъжностни лица , когато няма
поддръжка.
Констатациите в заключението на вещото лице не са оспорени от
страните и същото е прието по делото и приобщено към доказателствения
материал. Заключението не е оспорено като изготвено от некомпетентен
експерт или че заключението не е достатъчно пълно и ясно или не е
обосновано и възниква съмнение за неговата правилност, като в съдебно
заседание е поставена допълнителна задача на експерта, по която е изготвено
допълнително заключение с вх.№15652 от 19.06.2024г. /л.192 и
следващите/, според което и в резултат на извършен Допълнителен оглед на
11.06.2024г. и измерване на наклона на парапета в момента, с изготвен и
приложен Снимков материал и Скица на парапета в мащаб 1:5, е установено,
че Металният парапет е наклонен , като най-големият наклон е 9см
отклонение от вертикала в долната част на компрометирания участък от
парапета, като постепенно намалява до 2см отклонение от вертикала в горния
край на участъка-при работната фуга на надлеза. На схема са показани
елементите, от които е изготвен парапетът, и тяхното тегло за едно пано от
оградата, като Приблизителното тегло на едно пано е 167,6кг., а участъкът
който е паднал, се състои от девет пана и теглото му е около 1500кг.
Позовавайки се на закона за гравитацията експертът е определил силата на
тежестта на едно пано.G=m.g =167.6х9.8 =1642.48 N (нютона) Един Нютон е
силата на тежестта, която действа на тяло, чиято маса е приблизително
100грама. В резултат на извършени пресмятания и групиране на отделните
елементи на парапета, за да определи групи тяхната сила на тежестта. За
елементи силата на тежестта е F1=70,2x9,8=687,96N; За елементи (6)-22 броя
шини 40/10 - силата на тежестта е F2;като Елемент (7) е изключен-влиянието
му за накланянето на парапета е нищожно. Изчислено е ,че силата на тежестта
на едно пано F =F1+F2 488+588=1276N , която оказва влияние за накланяне на
парапета, като общо за деветте пана, които са паднали, силата на тежестта е
11484N; Означил е с F4 силата, с която заварките между планка и мустак
задържат парапета във вертикално положение; Силата на тежестта F1 и
F2 предизвикват сила F3, която е с обратна посока и е равна на F3 = F1xS1
+F2xS2, където S1 и S2 са променливи величини, показващи отклонението от
вертикалната ос. От така направените изчисления и от равенството експертът
заключава, че колкото по-голям е наклонът на парапета, толкова по-
голяма е силата F3. За увеличаването на силата F3 периодично съдейства и
34

силата (V) нa северозападния вятър. Счита, за важно да се отбележи, че силата
на тежестта на парапета и съответно силата F3 действат непрекъснато,
корозията също действа непрекъснато, като през зимния период и през
дъждовните дни се ускорява нейното действие. А останалите фактори, които
влияят на парапета, са с периодично действие (обяснени са в П.та експертиза).
Според експерта силата F4 с течение на времето отслабва, заварките
корозират и една след друга се късат, като скъсаните заварки от страната
на пътното платно водят до увеличаване на наклона на парапета и
съответно силата F3 нараства за сметка на F4, която намалява. Когато силата
F3 стане достатъчно по-голяма от F4 , парапетът се накланя повече, при което
S1 и S2 се увеличават, силата F3 расте прогресивно, останалите изтънели
заварки се късат и парапетът се завърта в точка (А). С тези установени и
посочени факти и обстоятелства, експертът обяснява механизма на
настъпване на увреждането чрез откъсване на част от парапета на
пътния надлез. На въпрос -1.Възможно ли е металното съоръжение —
парапет да падне по естествен път?, вещото лице отговаря, че когато силата
F3 стане достатъчно по-голяма от F4 , парапетът се накланя повече, при което
S1 и S2 се увеличават, силата F3 продължава да расте прогресивно,
останалите изтънели заварки се късат и парапетът се завърта в точка (А) -
пада по естествен път. На въпрос 2. Възможно ли е металното
съоръжение-парапет да падне без упражняване на физическа сила върху него?,
експертът посочва, че когато силата F3 стане достатъчно по-голяма от F4 ,
парапетът се накланя повече, при което S1 и S2 се увеличават, силата F3
продължава да расте прогресивно, останалите изтънели заварки се късат и
парапетът се завърта в точка (А) — пада без упражняване на физическа
сила върху него; На въпрос 3.Възможно ли е само поради корозията на места
на металното съоръжение- парапет, то да падне по естествен път?, експертът
заключава, че само поради корозията парапетът не може да падне и че
трябва да има друга сила, която да го събори, и това е силата на
гравитацията (силата на тежестта). И че когато силата F3 (предизвикана от
силата на тежестта) стане достатъчно по-голяма от F4 парапетът се накланя
повече, при което S1 и S2 се увеличават, силата F3 продължава да расте
прогресивно, останалите изтънели заварки се късат и парапетът се завърта в
точка (А) - пада по естествен път. В съдебно заседание експертът поддържа
изготвеното допълнителното заключение /л.206/.Допълва, че по първи въпрос
– Възможно ли е металното съоръжение – парапет да падне по естествен път?,
е направил схема на парапета като е означил силата на тежестта как действа и
в следствие на това се получава един въртящ момент в точка А, в следствие
от действието на силите на тежестта F1 и F2, както е групирал отделните
елементи на парапета, които създават въртящ момент и когато този въртящ
момент стане по-голям от силата F4, с което е означил силата, с която
35

заварките придържат парапета към моста, и че парапета е абсолютно
възможно да падне сам, без никаква външна намеса. Уточнява, че силата с
която заварките държат парапета непрекъснато намалява, поради
тяхното скъсване, с течението на времето, действието на корозията, и те
една след друга се късат. Посочва, че е прегледал внимателно всички
протоколи от разпити и никъде не се упоменавало, че ищците са имали
участие принудително да съборят парапета и че в разпитите няма такова
нещо, което да е отбелязано и казано. Акцентира се от вещото лице, че това
падане е в резултат на външни фактори, най-силният елемент е силата на
тежестта, която е действала непрекъснато, понеже парапета си е бил
наклонен още при изработването и това е позволило с течение на времето да
се случи падането. Посочва още, че заключението е изготвено въз основа на
извършен оглед на място на 11.06. 2024г., като е отразил състоянието на
парапета към този момент. Направил е снимки, заснел е какво е отклонението
от вертикалата, като в различните положения, в началото той е имал
отклонение 9 см от вертикала, което намалява постепенно нагоре до 2 см., но
целият парапет е наклонен. Посочва, че след аварията групата, която го е
възстановила, тя го е възстановила в такъв вид, в какъвто е бил преди да
падне, сложени са допълнителни планки и са го заварили на място. Вещото
лице не може да каже какъв е бил парапета в момента на падането, като
предполага, че той е бил наклонен и преди. Според експерта от снимковия
материал, който има по делото не може да се определи, защото той е сниман
на земята, както е вече паднал. Схемата, която е представил отразява
сегашното състояние на парапета, това отклонение от 9 см. е най-голямото
отклонение, което е констатирал, на едно място по възстановеният парапет,
който е бил паднал и в момента той е толкова наклонен. Уточнява, че е прочел
и се е запознал с експертизата по досъдебното производство, като относно
разликата в заключенията, смята, че поради голямото собствено тегло
на парапета колегата му е предположил, че той сам не може да падне, и че
той наистина е много тежък. Вещото лице след като е прегледало планките и
състоянието на фусовете /основата/ отдолу, които са били в момента на
падането, /това което може да се види, защото не на всички планки може да се
видят/, е видял, че фусовете са напълно изядени от корозията и те вече
фактически изобщо не осъществяват своята функция. Заключава, че след
като парапета е останал да може да се клати свободно и след като
последните планки са отказали да държат, е възможно да падне сам.
Смята, че е можело да се клати сам и по време на инцидента и сега също, и че
сега е по-устойчив. Обяснява, че прави заключение от следващия участък от
парапета, който е след този който е паднал, и го е прегледал и него, и е
констатирал че той по абсолютно същият начин се клати както е бил и
предишният участък. Според експерта, там би могло също да стане
36

инцидент. Не може да каже какво е било положението към момента на
инцидента, защото не е бил там, преди да падне парапета за да го види, и че
може само да предполага. Допълва, че по изказвания на ищците разбира, че те
са били под парапета, а дали са се държали за него не може да се каже.
Посочва, че е строителен инженер по специалност, промишлено и гражданско
строителство; работил е в арматурен и метален цех за производство на
заготовки на такива детайли, поради което подробно е описал състоянието на
парапета, и знае кое как се прави. Обяснява, че на място е видял останалата
част от парапета, проверил е парапета поне 50 метра напред и може да каже,
че той е опасен и в това си състояние. Счита, че собствениците трябва да
вземат мерки и да го укрепят.
Заключението е оспорено от пълномощника на ответната Община
заради неговите според страната общи и теоретични изводи, и съдържащи
данни на актуалното състояние на парапета и като противоречащо на
заключението на експерта, изготвено на досъдебното производство, като е
поискано назначаването на тройна СТЕ за даване на отговор по същите
въпроси, което искане е оставено от първоинстанционния съд без уважение с
оглед и на предмета на спора който е въведен в производството.
Във въззивната жалба на Община П. също се изтъква такъв порок на
заключението, но по делото няма направено изрично такова доказателствено
искане, / за тройна СТЕ/ при условията на чл.266 ал.3 от ГПК нито с
въззивната жалба нито в проведеното въззивно открито съдебно заседание,
поради което това възражение не може да бъде предмет на обсъждане и
разглеждане от въззивния съд.
Установява се от доказателствата по делото, че през 1983г. са издадени
от ОбНС -П. 17 /седемнадесети/заповеди за отчуждаване на недвижими
имоти, за строителство на процесния надлез, всичките с дата 21.05.1983г.
Основанието за отчуждаване е посочено в чл.95 и чл.98 във връзка с чл.63
ал.1 от ЗТСУ и чл.263 ал.3 от ППЗТСУ, и е извършено срещу заплащане на
парично обезщетение за отчуждените части от имотите, собственост на
физическите лица, посочени в заповедите. Според заповедите, отчуждаването
е извършено в полза на държавата за мероприятието „строителство на
надлез“. В нито една от заповедите няма записано, че отчуждаването е за
строителство на железопътен надлез и за нужди на ж.п. инфраструктура. С
последната заповед №844 от 21.05. 1983г. е разпоредено на основание чл.208 и
чл.209 от ППЗТСУ на собственика на имот №22 С. С. да осигури достъп на
Транстрой -група Пловдив да монтира панелите на надлеза срещу заплащане
на всички щети от инвеститора на собственика на имота. Отново в заповедта
липсва указание, че се касае за строителство на железопътен надлез.
Съгласно писмо вх.№62233 от 11.03.2024г. /л.98/ издадено от Агенцията по
37

геодезия, картография и кадастър - СГКК-П., процесният надлез е посочен
като обект “ пътен надлез“ на ул.П.“ над железопътна линия с.М., километър-
166+473, представлява съоръжение на техническата инфраструктура и не
е предмет на КККР, поради което за него не може да бъде издадена актуална
скица без да бъде посочен конкретен идентификатор на имот, като според
данните КККР за урбанизираната територия на землището на с.М. са
одобрени със заповед № РД -18-197 от 19.05.2020г.
От приложен по делото и неоспорен от Общината списък на
общинските пътища на Община П., /л.135/ под №18 е записан път № PAZ
1129/ I- 8, Лозен-П., М.-Ляхово -Паталеница / III-3706/, обслужван от
Община П., съгласно официалния сайт на Областна администрация П. от
2019г.
Според писмо на Министерския съвет на Р България, вх.№9538 от
15.04. 2024г., неоспорено от ответната Община /л.162,/ е посочено, че с
Решение на Министерския съвет №236 от 13.04.2007г. е утвърден Списък на
общинските пътища, включващ пътища, които по функции отговарят на
изискванията за местен общински път, съгласно чл.3 от Правилника за
прилагане на закона за пътищата и „Критериите за включване на път в
списъка на общинските пътища“ и които по данни на ОСЗГ, са съставени от
имоти общинска собственост, като процесният общински път № PAZ 1129
попада в процесния списък на общинските пътища, който към
12.06.2019г. и продължава да е със статут на общински път.
В писмо №28-00-302-001 от 10.07.2019г., адресирано от Община П. до
ОДМВР-РУ-П., /приложена по ДП №710/2019г. / л.89/, изрично се признава,
че по одобрен от Министерския съвет на Р България списък на общинските
пътища с решение на МС №236 от 2007г. са прехвърлени на Общината като
общински пътища /част от четвъртокласни пътища/, като при
прехвърлянето на Община П. не са предадени технически документации на
пътищата и съоръженията. Изрично и подробно в писмото от Община П. е
посочено и се пояснява еднозначно, че надлезът, находящ се на ул.“П.“ в
с.М. е част от общински път PAZ 1129 и че металният парапет на
съоръжението е монтиран преди 2002г. като общината не разполага
информация- кога и от кой е монтиран; че поддържането на надлеза се
извършва от Община П., че асфалтовото покритие е в много добро
състояние, редовно се ремонтира уличното осветление и деформираните
мантинели в следствие на ПТП. Нещо повече, в тази връзка, посочено е
още, че Община П. има сключен договор №578 от 12.05.2014г. за
„Рехабилитация на предпазни съоръжения и стълбове за уличното
осветление по уникална технология, патентована за страните от ЕС “ …за
надлеза в с.М., като е извършено антикорозонно и киселинноустойчиво
38

покритие на желязната мостова конструкция /парапета/ ,химическа
защита на заваръчните шевове и други дейности. Приложен е и самият
договор към предходно писмо до ОДМВР-П. №28-00-50001 от 19.02.2022г. с
изпълнител „Лоранс“ ЕООД-Пловдив, ЕИК0115050558 ,като СМР са
извършени от дружеството и приети от Общината възложител, с Протокол от
05.08.2014г. за установяване извършването и заплащане от възложителя на
СМР от 05.08.2014г., разплатени по фактура №368 от 05.08.2014г. В двете
писма и в самия договор, няма изрично заявено от Общината-възложител,
че тя не е собственик на това пътно съоръжение, /във възлагателното писмо
№18-00-1252 от 13.05.2014г., /л.85/ същото е посочено като ж.п. надлез при
с.М./; че няма задължения по закон да го поддържа и рехабилитира защото е
чужда собственост ; че то е собственост на друг правен субект; че
съоръжението не представлява част от общински път, нито че този общински
път не й прехвърлен в собственост с решение на МС от 2007г. или че този
път има характеристиката на републикански път и се обслужва и стопанисва
от друга институция. Писмата и договора са подписани за Общината от
законния й представител тогавашния кмет на Община П. г-н Т. П.. Две години
по-късно същата Общината се опитва неуспешно сама да оспори собственото
си признание пред държавен разследващ орган и за действията по
рехабилитиране на пътното съоръжение, като вече сочи, че съоръжението не
е нейна собственост, като липсват данни нито се твърди от Общината да е
завела иск срещу действителния собственик на съоръжението за
възстановяване на неправомерно вложените от нея финансови средства за
рехабилитацията на чуждо съоръжение по процесния договор за
рехабилитация /писмо вх.№181800-15349 от 08.19.2021г./л.90 от ДП/.
Твърдението на ответната Община , че съоръжението е държавна, а не
общинска собственост е базирано на разпоредбата на чл.137 ал.1 т.1 от ЗУТ
/категоризиране на строежите/ и че същото представлявало републиканска
пътна мрежа и съоръженията към нея се обслужват от държавата, което
противоречи на отговора на МС на РБ, който изрично го квалифицира като
общински път, а не като републикански път. Цитира се и чл.34а ал.1, чл.34б
и §1 от ДР на ЗДС, като се поддържа, че съоръжението е надлез над ж.п.
линия Септември-Пловдив ведно с всичките елементи мантинели парапети и
други и е изключително ПДС /публична държавна собственост/,
стопанисвана от ДП Национална компания „Железопътна Инфраструктура“
като отчуждаванията са извършени във връзка с изграждането на национален
обект-международна ж.п. линия. /Следва да се отбележи, че чл.34б от ЗДС е от
2003г. и е приет след строежа на надлеза и е неприложим за заварени
положения, като §1 от 2006г. също не регламентира заварените случаи и също
е не неприложим/. В нито един от документите, представени по делото не се
твърди и не се обосновава тезата от ответната Община, че се касае за
39

изграждане на национален обект по смисъла на ЗДС /л.90/. Самата Община не
представя доказателства за твърденията си относно наличие на строеж от
категорията на национален обект, определен със закон.
В същност, ответната Общината едновременно твърди три взаимно
изключващите се обстоятелства-надлезът първо се представя като
съоръжение на железопътната инфраструктура и по-точно като съоръжение
над международна ж.п. линия; на второ място - е пътно съоръжение, /тоест,
че не е ж.п. надлез, а пътен надлез/ от първокласен път част от
републиканската пътна мрежа, държавна собственост или трето е техническо
съоръжение от пътната инфраструктура на общински път, каквато
комбинация е фактически и правна невъзможна, доколкото съоръжението
/надлеза/ в конкретния случай има само едно единствено предназначение, а не
съвкупност от няколко.
Към досъдебното производство №710/2019г. на РУ-П., е приложено и
писмо на Генералния директор на Национална Компания железопътна
инфраструктура инж. З. К., вх№181800-5692, от 05.04.2022г. по описа на
ОДМВР-РУ-ПЗ, / л.219/, изпратено до ОДМВР П.-РУ-П., неоспорено от
страните, в което еднозначно се заявява, че в междугарието между
гр.Септември и гр.П. се намират шест пътни надлеза, /не железопътни
надлези/, пресичащи железопътната инфраструктура над 1-ва главна
железопътна линия, единият от които е разположен на ж.п. км.116+473 в
района на ж.п.спирка с.М., /процесния/, като от всичките изброени
съоръжения / на ж.п. гара Септември; на ж.п. спирка с.Ковачево, на ж.п.
спирка с.Звъничево, на ж.п. спирка с.Звъничево, на ж.п. спирка с.М. и на жп.
Гара П./, единствено съоръжението -надлезът на ж.п. км. 107 +424-ж.п.
спирка с.Ковачево, е реализиран при изпълнение на проект „Модернизация
на ж.п. участък Септември-Пловдив, част от „Трансевропейската ж.п. мрежа“,
с европейско финансиране, и че от изграждането му до момента е публична
държавна собственост, стопанисван и управляван от ДП /държавно
предприятие/ „НК Железопътна инфраструктура“ и е предаден на ж.п. секция
Пловдив при ДП „НК Железопътна инфраструктура“ с протокол за въвеждане
в експлоатация на дълготрайни активи /Приложение 6.2/ от 17.10.2018г./. В
писмото изрично се удостоверява, че останалите пет пътни надлези не се
стопанисват и управляват от ДП „НК Железопътна Инфраструктура“ и не се
водят в баланса на Железопътна секция Пловдив при ДП“НК Железопътна
инфраструктура“, което по отношение на пътния надлез на ж.п.
/железопътен път/ км.116 +473 при ж.п. спирка с.М. се отнася и за
момента на настъпване на инцидента на 19.06.2019г.. Допълнено е още, че
цитираните пътни надлези, включително и този при ж.п. спирка с.М., не са
обект на железопътната инфраструктура по смисъла на §1 т.1 от ДР на
40

ЗЖТ, както и че пътният надлез на ж.п. км.116+473 -с.М. е съоръжение на
общински път № PAZ 1129, като съгласно чл.19 ал.1 т.2 от Закона за
пътищата, общинските пътища и съоръжения се управляват от кметовете на
съответните общини, а съгласно чл.48 т.2 от Правилника за прилагане на ЗП,
организирането на дейностите по поддържането на общинските пътища и
съоръжения към тях, каквото съоръжение е цитираният пътен надлез е
задължение на съответната община, в случая Община П.. Истинността,
автентичността и съдържанието на това писмо не е оспорена от ответната
община П., нито в досъдебното производство, нито в исковото производство
към момента на приобщаването на ДП към доказателствените материали на
гр.д.№99/2024г., на РС-П. чието решение е предмет на настоящия въззивен
контрол по подадените жалби и от двете страни в процеса, нито е открИ.о
производство по оспорване истинността му по чл.193 от ГПК.
Следва да се отбележи, че съгласно Решение №236 от 13.04.2007г. на
Министерския съвет на Републикански пътища,/необнародвано/, е утвърден
СПИСЪК, издаден на основание чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата, на
общинските пътища съгласно Приложението, като Съгласно Общи
положения:1. СПИСЪКЪТ включва пътища, които по функции отговарят на
изискванията за местен общински път, съгласно чл. 3 от Правилника за
прилагане на Закона за пътищата и „Критериите за включване на път в
списъка на общинските пътища” (приети с Решение № КАЕП-01-02-
51/6.10.2006 г. на Националния експертен съвет по устройство на територията
и регионална политика) и които, по данни от общинските служби по
земеделие и гори, са съставени от имоти (кадастрални единици) - общинска
собственост, като 2. Всеки път, включен в списъка, е представен с: §
идентификационен номер;§ наименование, и § информационни данни.
Посочено е още, че (a) Идентификационният номер съдържа кода на
областта по ЕКАТТЕ (Единния класификатор на административно–
териториалните и териториалните единици), където е началото на пътя.
Съставна част на идентификационния номер е категорията на общинския път
именно като такъв; че Идентификационният номер е уникален в рамките на
страната; че (b) Наименованието на пътя включва имената на населени места
и селищни образувания, както и имената на социални, обществени, спортни,
археологически, културни и др. обекти, които пътят обслужва; че Имената на
населените места са според НРНМ (Националния регистър на населените
места, Изд. на НСИ, 2006 ) и Всяко наименование на местен общински път е
уникално в рамките на страната; че (c) Информационните данни за един път
са имената на общините, през територията на които той преминава; че 3.
Местните общински пътища са класифицирани в три категории съгласно
приетия с решение на Експертния съвет на Министерството на регионалното
41

развитие и благоустройството от 30 юни 2005г. МОДЕЛ ЗА
КАТЕГОРИЗИРАНЕ; че Категорията на общинския път отразява
транспортното значение на пътя за икономическото и социалното развитие на
общината, съпоставено със средните за страната оценки за значимост на един
общински път; че Категорията на един местен общински път се формира на
базата на: § брой на жителите в населените места, през които пътят
преминава; § брой курсове на организирания превоз; § характер на обекта,
към който пътят обезпечава връзка – административен център,
производствено предприятие, туристически обект от местно или национално
значение, връзка за достъп до друг вид транспорт и т. н.; § начин на
използване на пътя - сезонно, постоянна връзка, дублираща връзка за
скъсяване на разстоянието; Числото на категорията (1, 2 или 3) е включено в
номера на пътя; че Система за номериране предвижда
Идентификационният номер на местен общински път представлява 7-
значен буквено-цифров код със следната структура: А А А К Х Х Х ; 1 2 3 4
5 6 7 § Първите три разряда (ААА) представляват идентификационния код на
областта по ЕКАТТЕ, в която се намира началото на пътя (км 0+0). Изписан е
на латиница с големи букви; § Четвъртият разред (К) е числото на категорията
на пътя – 1, 2 или 3. § Последните три разряда (ХХХ) са номер на пътя в
областта. Номерата на пътищата, тръгващи в дадена област, образуват
непълна редица. Позициите 5 и 6, когато са незначещи, получават стойност
“нула”. Например: Идентификационният номер на 33-и път, 2-ра категория,
който тръгва от Кърджали, община Ардино, ще бъде записан така: KRZ2033.
Идентификационните номера на местните общински пътища са уникални в
рамките на страната. В РАЗДЕЛ „Наименование“ е записано, че в
наименованието на един местен общински път са включени имената на
населени места, селищни образувания и други обекти, които пътят обслужва.
Когато броят на обслужваните обекти е по-голям от 4, някои имена са
изпуснати - включени се само онези, които недвусмислено определят
ситуационното положение на пътя. Имената на обслужваните обекти са
изписани по реда на срещането им в направление от началото към края на
пътя. Посочено е ,че § Всеки местен общински път има задължително едно
свързване с общата пътна мрежа на страната. В наименованието на пътя то
е указано чрез номера на пътя (републикански или друг общински), към
който става привързването. За по-точно локализиране мястото на
привързването, където това се налага, е посочена и пътната отсечка. Пътят и
отсечката, в които става привързването, са изписани в прави скоби.
Привързване може да има и в края на общинския път. В такива случаи
отсечка не се посочва. SFO1230: / I - 6, Долни Богров – Пирдоп / Григорево –
Елин Пелин /III – 105 /; че § Административните граници между общините са
неразделна част от наименованието на общинския път, когато той преминава
42

през повече от една община. Имената на съседните общини, чиито граници се
пресичат, са записани в кръгли скоби VAR2071: /III – 906/ Дюлино – П.ич –
Граница общ. (Бяла – Несебър) - /I – 9/;че § Имената на населени места,
включени в наименованието на един общински път, се изписват без
съкращението за (гр.) и село (с.). Имената на други обслужвани от пътя обекти
са записани с означение на вида им. В раздел „Значение на използваните
съкращения „в наименованието на пътищата от списъка на общинските
пътища, под №29 е записано в табличен вид – №29-общински път -PAZ
1129-І - 8, Лозен - П. / - М. - Ляхово – Паталеница / ІІІ - 3706 /. Няма
промяна на идентификационния номер, нито има декласифициране на този
общински път и трансформирането му в Републикански път или в път П.
категория /пътища I и II клас / като част от Републиканската пътна мрежа на
страната, нито е трансформиран в железопътно съоръжение, принадлежащо
към международна ж.п. линия, изградено след провеждане на отчуждителни
процедури по чл.34а ал.1 във връзка с чл.34б и §1 от ДР на ЗДС ,който между
другото не е действал към този момент /отчуждаването е от 1983г./. Следва
да се отбележи още, че съгласно чл.137 ал.1 т.1 от ЗУТ-Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр.
43 от 2002 г., бр. 65 от 2003 г.) (1) В зависимост от характеристиките,
значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се
категоризират, както следва: 1. П. категория: а) (доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.,
изм., бр. 104 от 2020 г.) автомагистрали, скоростни пътища и пътища I и II
клас от републиканската пътна мрежа, железопътни линии, летища за
обществено ползване, метрополитени и съоръженията към тях; докато
настоящия общински път с разположения на него пътен надлез с.М.
представлява П. КАТЕГОРИЯ- №1129, ОПРЕДЕЛЯНА ЗА ОБЩИНСКИ
ПЪТ, а не за Републикански път, като в същност Категорията общински път
отразява транспортното значение на пътя за икономическото и социалното
развитие на общината, съпоставено със средните за страната оценки за
значимост на един общински път. Следователно категорията по Решението
на МС не определя Общинският път като Републикански път като строеж П.
категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.1 ЗУТ Чл. 137. (Изм. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 65 от 2003 г.), доколкото има разлика между П. категория
строежи по смисъла на ЗУТ, в която се включват пътищата първи и втори клас
от Републиканската пътна мрежа /РПМ/ и П. категория Общински път по
РМС №236 / 2007г. Процесният общински път не е Републикански път нито е
част от него/ и не е нито от Първи или от Втори клас на РПМ/. Той не е път и
от трети клас съгласно С П И С Ъ К на Републиканските пътища, а е
единствено общински път от местно значение. /Виж РЕШЕНИЕ № 945 на
Министерския съвет от 1 декември 2004 г. за утвърждаване на списък на
републиканските пътища, приемане на списък на републиканските пътища, за
които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса,
43

и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4
от Закона за пътищата за ползване на отделно съоръжение по
републиканските пътища (ДВ, бр. 109 от 2004 г.) ПРИЛОЖЕНИЕ -
Републикански пътища-I.Автомагистрали; II.Пътища първи клас ; III-Пътища
втори клас / До тук всички тези строежи се класифицират като строежи П.
категория-чл.137 ал.1 т.1 от ЗУТ/ . IV-Пътища трети клас. в тази група /трети
клас/ републикански пътища също няма включен -път №29 -PAZ 1129, но са
включени като републикански пътища съседни на този общински път
пътища-3706-(П. - Пещера) - Дебращица - Црънча - Паталеница - Ветрен
дол.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на
правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и
форма и при наличие на правен интерес за ищците Н. П. М. с навършени към
датата на инцидента-12.06.2019г., 17г. и 10месеца възраст /роден на
20.08.2001г. -непълнолетен/, И. Р. Ч., с навършени 15г. и 6месеца възраст,
/непълнолетен, роден на 09.02.2004г./, а Л. И. Ц. е с навършени 17г. и
6месеца /роден на 22.12.2001г./ да установят, че са претърпели
неимуществени вреди -физически болки, страдания, стрес, неудобства и
други, в резултат на откъсване на железен /метален/ парапет от пътен надлез,
разположен на общински път PAZ 3131/1129 в с.М. , общ.П., обл.П., за който
се твърди от ищците че е публична общинска собственост и да искат да се
ангажира отговорността на собственика на вещта в лицето на Община П. при
условията на чл.50 от Закона за задълженията и договорите, а именно, че
/чл.50/. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
По съществото на спора основните спорни моменти са няколко
-1.Дали ответника Община П. е пасивно материалноправно и
процесуалноправно легитимирана да отговаря по така предявените искове за
претърпени от трите физически лица неимуществени вреди в резултат на
падане на железен парапет част от пътен надлез, разположен на общински път
доколкото се твърди от общината, че надлезът представлява част от
железопътната инфраструктура на намиращи под него ж.п. линии и други
съоръжения на ж.п. инфраструктура или се касае за общинска собственост на
пътно съоръжение, принадлежащо към общински път, публична общинска
собственост на Община П., ,респективно, или че това съоръжение
представлява част от републикански път РПМ и е държавна собственост, и
дали отговорността на общината следва да се отрече поради наличие на
случайно събитие, причинило падането на железния парапет върху тримата
ищци, от което на последните са причинени болки и страдания, неудобства,
44

емоционален и психически стрес и други негативни изживявания, подробно
описани в исковата молба, в медицинските документи и експертизи и
събраните по делото гласни доказателства.
2.Налице ли е съпричиняване на деликта от страна на самите
пострадали лица. 3.Има ли причинна връзка между падането на металния
парапет с настъпилите телесни увреждания на тримата пострадали и по
справедливост ли е определено обезщетението за всеки един от тримата
пострадали съгласно чл.52 от ЗЗД, 4.Отговорна ли е изцяло община П. за
деликта като собственик на вещта от която е произлязло увреждането ,
5.Допринесли ли са други външни фактори за настъпването на инцидента и
други?, 6.Погасена ли е претенцията за лихви по давност . 7.Налице ли е
неоснователно обогатяване за ищците с присъдените им високи според
общината обезщетения.8.Налице ли са присъдени в занижен размер
обезщетения на пострадалите с оглед установените по делото телесни
увреждания.
От доказателствата по делото на първо място безспорно се установява,
че надлезът, неделима част от който е металният парапет като съоръжение
гарантиращо безопасността и сигурността на преминаващите през надлеза
хора и пътни превозни средства, и паднал върху ищците, е изграден над
съществуваща железопътна инфраструктура от ж.п. линии , и помощни
съоръжения , тоест върху самия надлез не преминава нито железопътен
път, нито железопътни линии, нито е част от железопътно трасе, и в този
смисъл се касае за съществуващ още от момента на построяването си
транспортен пътен автомобилен и пешеходен надлез. Пътният надлез пряко
и непосредствено обслужва съществуващ общински автомобилен път- PAZ
1129q построен е в границите и чертите на населеното място -с.М., обл.П.,
/ноторно известен факт/q като през него преминават както пътни превозни
средства, така и пешеходци. В тази връзка са и свидетелските показания и
експертизи. Няма спор ,че железният парапет е изграден именно на този пътен
надлез за да гарантира безопасността и сигурността на преминаване както на
всички видове ППС /пътни превозни средства/, така и на пешеходците, които
преминават непосредствено до парапета, по пешеходно трасе отделено от пътя
с мантинела./виж снимките/. Следователно ответника Община П. е надлежно
пасивно материалноправно и процесуалноправно легитимирана за отговаря по
предявените искове.
Съображенията на въззивната инстанция за тези изводи са следните
и изхождат от действащите материално-правни норми, регламентиращи
частната, държавната и общинска и други видове собствености към момента
на отчуждаването на части от недвижими имоти за строителството на
процесния надлез през 1983г. и до момента на инцидента както и към
45

настоящия момент:
Така, съгласно отменения Закон за движение по пътищата /ЗДП/ от
1973г. / Обн., ДВ, бр. 53 от 6.07.1973 г., в сила от 1.01.1974, отм., бр. 20 от
5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999г./действал по време на отчуждаването на
терените за строителство на надлеза,/ Глава седма, ДОПЪЛНИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ, в чл. 59. По смисъла на този закон:1."път" е всяка земна
площ, която е предназначена или обикновено се използува за движение на
пътни превозни средства и пешеходци;
Според чл.1. от ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за
движението по пътищата (отм.)Утв. с ПМС 72 от 1973 г., обн., ДВ, бр. 9 от
1.02.1974 г, отм., бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 1.06.1996г./, действал по
време на отчуждаването на терените за строителство на надлеза, По смисъла
на този правилник употребените понятия имат следното значение:1. "Път" -
всяка земна площ в населените места или извън тях, която е предназначена
или обикновено се използува за движение на пътни превозни средства и
пешеходци. Обхватът на пътя включва: платно (платна) за движение,
разделителни ивици, банкети (тротоари), отводнителни окопи, откоси и
ограничителни ивици. 3. "Платно за движение" - част от пътя, предназначена
за движение на пътни превозни средства. Пътят може да има няколко
разграничени платна за движение. 4. "Лента за движение" - надлъжна част от
платното за движение, означена или неозначена с надлъжна маркировка и
предназначена за движение в една посока на недвуколесни пътни превозни
средства. Платното за движение може да има една или повече ленти. Т.7.
"Пътни принадлежности" - са пътни знаци, маркировка, светлинни
средства за подаване на сигнали, направляващи стълбчета, предпазни огради,
снегозащитни съоръжения, крайпътни насаждения и тревни площи,
площадки с чешми, за краткотраен отдих, за паркиране, за складиране на
пътностроителни материали и други, както и устройства, които служат за
оформяването на пътя като транспортно съобщително съоръжение, за
създаване на условия за безопасно и безпрепятствено движение. 8.
"Недостатъци на пътя" - нарушение на целостта на пътя, на пътните
съоръжения и принадлежности, както и съчетание между пътните елементи,
които създават опасност за движението. Според чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 26 от
1982 г.) Значение на указателните пътни знаци: № 121 "Пешеходен подлез
или надлез"; а съгласно чл.48. ЗавИ.е в обратна посока се забранява в
следните случаи: 3. В тунели, на мостове, надлези, подлези и на разстояние,
по-малко от 150 метра от тях; Чл. 63. Регламентира , че Спирането е
забранено:1) на жп. прелези, трамвайни линии, мостове, надлези, подлези, в
тунели и стеснени участъци по пътя;
Съгласно ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за движението по
46

пътищата, в сила от 1.06.1996 г., действащ и към момента ,
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА 1. По смисъла на този правилник: т.10.
"Пътни съоръжения" са изкуствените конструкции (водостоци, мостове,
виадукти, естакади, надлези, подлези, тунели, укрепителни и подпорни стени
и други подобни), чрез които пътят преодолява различни препятствия.
т.11. "Пътни принадлежности" са техническите средства за регулиране на
движението и други съоръжения (предпазни огради, снегозащитни
съоръжения и други подобни), монтирани или изградени в обхвата на пътя,
които служат за оформянето му като транспортно-съобщително съоръжение и
за създаване на условия за безопасно и безпрепятствено движение.
Съгласно ЗАКОНА за движението по пътищата, Обн., ДВ, бр. 20 от
5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г, действащ в момента, в Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ,
бр.85 от 2004 г.) Лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Според (2) (Доп. - ДВ, бр. 43 от
2002 г., бр. 51 от 2007 г.) За организиране на движението по пътищата се
използват светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху
платното за движение и крайпътните съоръжения, които се поставят само
след възлагане от собственика или администрацията, управляваща пътя,
при условия и по ред, определени с наредбата по ал. 3; Светлинните сигнали,
пътните знаци и пътната маркировка върху платното за движение и
крайпътните съоръжения представляват единна система съгласно
Конвенцията за пътните знаци и сигнали и се изработват и поставят така, че да
бъдат лесно разпознавани; Съгласно чл. 39. ЗавИ.ето в обратна посока е
забранено на пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в
подлез, при ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра.
Съгласно чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) (1) от ЗУТ,в сила от
31.03.2001г., Елементи на техническата инфраструктура са: т.1.
транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея
(мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.); А съгласно Чл.8 т.7 от
същия закон, конкретното предназначение на поземлените имоти се
определя с подробния устройствен план и може да бъде:т.7. (нова - ДВ, бр. 28
от 2013 г.) в територии на транспорта - за републиканските и местните
пътища, железопътната инфраструктура, пристанищата и летищата.,
тоест, законодателят прави разлика между транспортна инфраструктура,
относима към пътищата-републикански и местни, от една страна, и
железопътната инфраструктура от друга, относима към железопътния
транспорт, от което се налага извода, че чл.64 ал.1 т.1 от ЗУТ има в
47

предвид само и единствено транспортната техническа инфраструктура
относима към републиканските и местни пътища, а не и за ж.п.
инфраструктура в държавата А според ал.3 Проводите и съоръженията на
техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и
за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни
дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго. От своя страна
разпоредбата на чл. 151. (1) предвижда, че Не се изисква разрешение за
строеж за:1. текущ ремонт на сгради, постройки, съоръжения и инсталации;2.
текущ ремонт и поддържане на елементите на
техническата инфраструктура по чл. 64, ал. 1, с който не се променят трасето
и техническите характеристики; тоест предвиден е облекчен разрешителен
режим за извършване на тези дейности предвид характера и естеството на
предприеманите дейности.
Относно понятието „железопътен надлез“ от железопътната
инфраструктура, законодателят използва друга правна формулировка. Така,
съгласно ЗАКОНА за железопътния транспорт, Обн., ДВ, бр. 97 от
28.11.2000 г., в сила от 1.01.2002 г,, в глава Осма, ДОПЪЛНИТЕЛНИ
РАЗПОРЕДБИ, е записано, че 1. По смисъла на този закон:1. (Изм. - ДВ, бр.
47 от 2002 г., изм. и доп., бр. 92 от 2006 г., доп., бр. 47 от 2011 г., в сила от
21.06.2011 г., бр. 19 от 2016 г.) "Обекти на железопътната инфраструктура"
са всички железни пътища и стационарни съоръжения, без тези по чл. 2,
необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на
движението, включително железопътните линии и прилежащите и
принадлежащите към тях терени и пожарозащитни пояси; изкуствените
съоръжения - мостове, тунели, надлези, подлези и съоръжения за
предпазване от лавини и падащи камъни, както и други защитни съоръжения;
горното строене на железния път - релси, траверси, релсови скрепления,
стрелки и баластова призма; железопътните прелези и техните съоръжения;
коловозното развитие на посредните, участъковите, разпределителните,
пътническите и товарните гари, пероните и товароразтоварните рампи към
тях; осигурителните, сигнализационните и съобщителните съоръжения и
инсталациите и съоръженията за производство, преобразуване и пренос на
електрическа енергия, използвани само за тяхното захранване; осветителните
съоръжения и инсталации за осигуряване на безопасно движение в района на
гарите; съоръженията за трансформиране и пренасяне на електроенергия за
тягови нужди, включително тяговите подстанции, захранващите линии и
контактната мрежа, стълбовете и другите съоръжения на енергосистемата за
тягови нужди; терените и сградите, служещи за осигуряване на контрола по
поддържането на железопътната инфраструктура; железопътните фериботни
комплекси, приемните сгради в железопътните гари; терените и сградите в
48

железопътните гари, в които се осъществяват дейностите по управлението на
движението на влаковете и другите технологични операции, свързани с
експлоатацията на железопътната инфраструктура и безопасността на
движението, терените, върху които са разположени техническите средства
за осигуряване безопасността на движението, пътя за достъп за пътници и
товари, включително достъп по шосе и достъп за пътници, пристигащи или
тръгващи пеша. Съгласно Чл. 3. от ЗЖТ (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 2017 г., в
сила от 1.01.2018 г.) Обектите на железопътната инфраструктура и земята,
върху която са изградени или която е предназначена за изграждането им, са
публична държавна собственост, а ползването им се осъществява от
Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") или от
търговци, на които е възложена концесия, при условията и по реда на Закона
за концесиите.
Съгласно предходния действащ закон уреждащ същата правна материя,
ЗАКОН за Българските държавни железници (отм.) Обн., ДВ, бр. 53 от
9.06.1995 г., отм., бр. 97 от 28.11.2000 г., в сила от 1.01.2002г, отменен
със Закона за железопътния транспорт (2000 г.)Глава П. ПРЕДМЕТ НА
ЗАКОНА, Чл. 1. (1) С този закон се определят:1. статутът, имуществото,
дейността и управлението на Българските държавни железници; 2. правата и
задълженията на Българските държавни железници по стопанисването и
използването на предоставеното им имущество; 3. правата и задълженията на
Българските държавни железници във връзка с развитието, ремонта и
поддържането на железопътната инфраструктура и нейната експлоатация.
Съгласно Чл.5. БДЖ извършва дейностите по развитието, ремонта,
поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура въз
основа на договор с държавата, представлявана от министъра на транспорта и
от министъра на финансите; чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Земята и
обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на БДЖ за
извършване на товарни и пътнически превози, са публична държавна
собственост; (2) БДЖ изготвя, поддържа и съхранява железопътен кадастър,
съдържащ данните за земята и обектите по ал. 1, определени в правилника за
прилагане на закона
В Глава Девета на ЗБДЖ -ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ- 1. По
смисъла на този закон: 1."Железопътна инфраструктура" означава
железния път, прилежащите и принадлежащите към него терени, сгради,
съоръжения, инсталации и технически средства на службите по пътното
стопанство, електро- и енергостопанствата и движението, както и сградния
фонд, който ги обслужва;2."Експлоатация на
железопътната инфраструктура" означава дейността по управлението и
осигуряването на движението на влаковете по железопътната мрежа. т.4.
49

"План-договор" означава дългосрочен договор, който определя
отговорностите на държавата като възложител и на БДЖ като изпълнител на
дейностите, свързани с инфраструктурата или имащи характер на
задължителни обществени услуги, плановите показатели за всяка дейност и
условията за заплащане на услугите на БДЖ от държавата.
В ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за Българските държавни
железници (отм.), Приет с ПМС 214 от 1996 г., обн.,ДВ, бр. 75 от 3.09.1996 г.,
в сила от 3.09.1996 г., отм., бр. 97 от 28.11.2000г., в сила от 1.01.2002г., в чл.13
е регламентирано, че Железопътната инфраструктура включва:1.
прилежащите и принадлежащите към железния път терени в границите на
сервитутната ивица, в т.ч. насипи, изкопи, траншеи, канавки, укрепващи и
защитни насаждения и огради; 2. изкуствените съоръжения, в това число
мостове, тунели, подпорни стени, надлези и подлези, съоръжения за
предпазване от лавини и падащи камъни; 3. горното строене на железния път,
в т.ч. релси, траверси, релсови скрепления, стрелки и баластова призма; 4.
железопътните прелези и техните съоръжения на републиканската пътна
мрежа ;9. сградите и специализирания подвижен състав, служещи за
осигуряване на ремонта и поддържането на железопътната инфраструктура.
Според действащата НАРЕДБА № 55 от 29.01.2004 г. за проектиране и
строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези
и други елементи от железопътната инфраструктура, Издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството и министъра на транспорта и
съобщенията, обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г., попр., бр. 20 от 12.03.2004 г., бр.
42 от 21.05.2004 г., е предвидено -Чл. 22. (1) Когато проектираната
железопътна линия преминава през урбанизирани територии, трасето се
огражда с трудно преодолима или шумоизолираща ограда, ако това се изисква
от заданието (приложение № 4). (4) За преминаване на хора и пътни
превозни средства през железопътната линия се осигуряват достатъчно
пресичания, които по вид се съобразяват с категорията на железопътната
линия, както следва:1. за железопътни магистрали и железопътни линии
категория I - пешеходни подлези или пасарели и пътни подлези или надлези
на различни нива; 2. за железопътни линии категория II и III - пресичания на
различни нива и/или прелези. Съгласно чл 82. (1) от същата Наредба,
Проектите за пресичане на линии от железопътната инфраструктура със
съоръжения от техническата инфраструктура (надлези, подлези,
напоителни и други канали, водопроводи, канализации, кабелни
електропроводни линии, въздушни електропроводни линии за високо и ниско
напрежение, далекосъобщителни линии, въжени линии и други надземни и
подземни устройства) се съгласуват с министъра на транспорта и
съобщенията. А според ал.2 При проектиране на нови и реконструкция на
50

съществуващи железопътни линии пресичането на съществуващите
съоръжения от техническата инфраструктура се съгласува от инвеститора
предварително със заинтересуваните лица. Съгласно ал.3 В проектите за
пресичанията се предвиждат предпазни устройства (мрежи, специални тръби
и др.), осигуряващи безопасността на движението. Следователно
законодателят в различните нормативни актове изрично посочва кои са
съоръженията на железопътната инфраструктура и кои са съоръженията на
техническата транспортна инфраструктура и какво конкретно предназначение
има едната и другата инфраструктури, за какви конкретни цели служи и какви
конкретни нужди задоволява всяка една от тях по-отделно. Съгласно Чл.
89. (1) от Наредбата се посочва, че железопътните линии в Република
България се електрифицират с променлив ток 25 kV 50 Hz., като (2)
Височината на най-ниското положение спрямо ниво глава релса на
контактния проводник е не по-малко от: 1. в междугарие - 5600 мм; при
оптимизиране параметрите на съществуващ железен път и невъзможност за
повдигане на контактната мрежа се допуска 5550 мм; 2. в гарови райони - 5800
мм;3. на прелези-6000мм;4. за съществуващи тунели, надлези, мостове и
др. - 4900мм. Изрично в ал.3 е регламентирано, че По железопътните
магистрали най-ниското положение на контактния проводник спрямо ниво
глава релса е в зависимост от проектната скорост за участъка за съществуващи
тунели, надлези, мостове и други. Следователно, касае се за съоръженията
пряко обслужващи ж.п. инфраструктура, състояща се от положен ж.п.
релсов път и движение по ж.п.линии и други , които са непосредствено
разположени върху мостове, върху надлези, в тунели и други, през които
фактически преминава ж.п. транспорта и които се електрифицират в
зависимост от височината на надлеза ,моста ,тунела и други. Не случайно
нормите на чл.163 и чл.164 от същата Наредба предвиждат, че железопътни
мостове се проектират по норми за натоварване, изчисления и оразмеряване,
определени в заданието; а Чл. 164. (1) Нови железопътни мостове се
проектират съгласно изискванията на строителен габарит 1-СМ 2 и Наредба
№ 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната
инфраструктура. Съгласно алинея четвърта (4) на чл.89 от Наредбата е
предвидено, че Железопътните надлези над автомагистрали, пътища и
улици имат светла височина над пътя съгласно изискванията на нормите за
проектиране на пътища - приложение към Наредба № 1 за проектиране на
пътищата (ДВ, бр. 47 от 2000 г.) и Нормите за планиране и проектиране на
комуникационно-транспортни системи на населените места, (Бюлетин за
строителство и архитектура, бр. 6 от 1994 г. и бр. 1 от 1995 г.), тоест, налага се
несъмнения извод, че понятието железопътен надлез е относимо предвид
своето предназначение като съоръжение от ж.п. инфраструктурата, на което
следва фактически да преминава и да се осъществява целия Ж.П. ТРАФИК -
51

ж.п. транспорт-влаков, ж.п. пътникопоток и товарен ж.п. превоз, а не за
автомобилен или пешеходен трафик- като движение на МПС, или на ППС и
други, или за пътен пешеходен трафик или някакъв друг трафик,
/автомобилния и пътния трафик минават под ж.п. надлеза, отдолу ако там има
общински или републикански път/. . Затова когато се сочи от законодателя
железопътен надлез, железопътен мост или друго съоръжение от
железопътната инфраструктура, се има в предвид съоръжение на което
/върху което/ непосредствено се осъществява и реализира ж.п. потока и
ж.п. транспорта по положени и функциониращи върху съоръжението
ж.п. линии, по които непосредствено преминават пътнически влакове,
експресни влакове, бързи влакове, международни влакове, товарни влакове,
преминаване на частни влакове и други видове ж.п. състав-тягов
(теглещ/бутащ) състав – локомотиви (електрически, дизелови, парни),;
моторвагонен състав –, електровлакове, дизелвлакове, специален самоходен
състав – автомотриси, самоходни машини, дрезини; несамоходен състав
– вагони и други и други.
Следователно целите, които се преследват и нуждите, които се
задоволяват с пътните надлези като елементи от техническата транспортна
пътна и пешеходна инфраструктура са различни от целите и нуждите
преследвани с поставянето на съоръженията от ж.п. инфраструктура, защото
обслужват различни технически обекти- първите представляват съоръжение
от пътната инфраструктура на Р България, а вторите обслужват ж.п.
инфраструктура на Р Б.
Съгласно ЗАКОНА за пътищата (отм.)Обн., ДВ, бр. 93 от 2.12.1969
г., отм., бр. 26 от 29.03.2000 г.чл.1. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 87 от 1997
г.) Пътищата в Република България са публична собственост и представляват
единна пътна мрежа. Те свързват отделните населени места, заводи,
предприятия, железопътни гари, пристанища, летища, строителни и други
стопански обекти, исторически и туристически местности. Не се считат за
пътища по смисъла на закона улиците в населените места, с изключение на
онези от тях, които едновременно са участъци от пътища.
Съгласно ПРАВИЛНИКА за приложение на Закона за пътищата (отм.)
Одобрен с Разпореждане № 24 на Комитета за стопанска координация при МС
от 25.01.1971 г., обн., ДВ, бр. 14 от 19.02.1971 г., попр., бр. 15 от 23.02.1971 г.,
изм. и доп., бр. 56 от 18.07.1980 г., отм., бр. 98 от 1.12.2000 г., в сила от
1.12.2000 г., § 6. Републиканските пътища са основата на пътната мрежа. Те
свързват градовете и селата в страната. Главното управление на пътищата
съставя списък на пътищата от републиканската пътна мрежа;§ 7. (Изм. - ДВ,
бр. 56 от 1980 г.) В зависимост от административно-стопанското си значение
републиканските пътища се подразделят на следните класове:
52

автомагистрали, първокласни, второкласни, третокласни и
четвъртокласни; §8. Местните пътища представляват допълнителни пътни
връзки между населените места. Те свързват селищата с махали и други
местности, а също и с републиканската пътна мрежа; § 9. Ведомствените
пътища обслужват отделни предприятия, заводи, организации, ТКЗС и др. Те
са вътрешностопански пътища или пък свързват тези пътища с
републиканските и местни пътища;§ 10. (Изм. - ДВ, бр. 56 от 1980 г.) Местен
или ведомствен път, чието административно-стопанско значение
чувствително нараства и по елементи и конструкция отговаря най-малко на
изискванията за четвъртокласен път, може да бъде вписан в списъка на
републиканската пътна мрежа; Искане се прави от органа, стопанисващ пътя,
чрез съответното окръжно пътно управление.§11. Републикански път, който
поради създаване на нова пътна връзка, административно-стопански промени
или други причини загуби предишното си значение, се отписва от списъка на
републиканската пътна мрежа и се предоставя за ползуване като местен или
ведомствен път.§ 12. Вписването в списъка на републиканската пътна
мрежа и отписването от него, както и класирането и прекласирането на
републиканските пътища се извършва от началника на Главното управление
на пътищата, след като се вземе мнението на заинтересуваните министерства,
ведомства и окръжни народни съвет§14. Окръжните народни съвети
съставят списък на местните и ведомствените пътища в територията на
окръга. § 17. Пътни съоръжения са: мостовете, водостоците, тунелите,
подлезите, надлезите, укрепителните и подпорните стени, отводнителните
приспособления и други. Пътните съоръжения са неделима част от пътното
тяло, без което пътят не може да изпълнява основното си
предназначение.§18. (Ал. 1, изм.-ДВ, бр. 56 от 1980г.) Пътни
принадлежности са: сигнализацията със светлинни сигнали, пътните знаци,
маркировката, направляващите стълбчета, предпазните огради,
снегозащитните съоръжения, крайпътните насаждения и тревните площи,
озеленителните пояси, площадките за краткотраен отдих, за складиране на
пътностроителни материали и др., кантоните, снегоринните бази, крайпътните
навеси и ремизите за пътностроителни машини и складове за инвентар.
Пътните принадлежности са допълнителни устройства, които служат за
оформяването на пътя като транспортно съобщително съоръжение за
създаване на условия за безопасно и безпрепятствено движение. Те се
устройват както в обхвата на пътя, така и извън него в непосредствена
близост.; § 21. (Попр. - ДВ, бр. 15 от 1971 г.) Републиканските пътища се
проектират от Главното управление на пътищата, с изключение на
участъците през населените места с над 30 000 жители, чиито проекти се
изготвят от съответния градски народен съвет, съгласувано с Главното
управление на пътищата; Местните и ведомствените пътища се проектират
53

от съответните народни съвети, предприятия, ведомства и организации, за
чиито нужди се строи. Тези проекти се съгласуват с Главното управление на
пътищата, съответно с окръжните народни съвети;§22. Проектите на
участъците от пътищата, които минават през населените места, се съгласуват с
народните съвети и с другите заинтересувани ведомства и се изработват в
съответствие с регулационните планове на населените места.
Съгласно ЗАКОНА за пътищата Обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2000 г., изм.
и доп., бр. 88 от 27.10.2000 г., в сила от 27.10.2000г- Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр.
39 от 2011 г.) С този закон се уреждат обществените отношения, свързани със
собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането,
ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението
на безопасността на пътната инфраструктура в Република България.(2) Този
закон не се прилага за:1. (доп. - ДВ, бр. 75 от 2009 г.) улиците в населените
места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които
едновременно са участъци от републикански или общински пътища;2.
селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи; 3.
горските пътища; 4. частните пътища, неотворени за обществено ползване. В
случая тази закон е относим и приложим по въведения по делото правен спор.
Съгласно чл. 3. (1) Пътищата са републикански и местни, като (2) (Доп. -
ДВ, бр. 43 от 2008 г., бр. 47 от 2012 г.) Републикански пътища са
автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети
клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и
образуват държавната пътна мрежа. Отделни републикански пътища са
включени в трансевропейската пътна мрежа.; (3) Местните пътища са
общински и частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват
транспортни връзки от местно значение и са свързани
с републиканските пътища или с улиците. В ал.(4) е предвидено че
Списъците на републиканските и общинските пътища и промените в тях
се утвърждават от Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на
общините. (5) Класификацията на републиканските пътища се извършва при
условия и по ред, определени от Министерския съвет. (6) Промяната
на републикански пътища в общински се утвърждава от Министерския съвет
след съгласие на общинските съвети на съответните общини. Съгласно Чл.
5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Пътищата (пътната инфраструктура)
имат следните основни елементи:1. (доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) обхват на
пътя;2. пътни съоръжения;3. пътни принадлежности. Ал.(7) (Изм. - ДВ,
бр. 6 от 2004 г.) Пътните съоръжения и пътните принадлежности се
разполагат в обхвата на пътя, с изключение на базите за поддържане
на републиканските пътища, енергозахранващите и осветителните
54

съоръжения заедно с прилежащите им терени и снегозащитните съоръжения,
които могат да се разполагат извън него. Съгласно чл. 8. (1) Пътищата са
публична и частна собственост.(2) Републиканските пътища са изключителна
държавна собственост.(3) Общинските пътища са публична общинска
собственост.(4) Частните пътища са собственост на отделни юридически или
физически лица. (5) Собствеността на пътищата се разпростира върху
всички основни елементи по условията на чл. 5. Според чл. 19. (1)
Пътищата се управляват, както следва: 1. (изм. - ДВ, бр. 64 от 2006 г., бр. 69
от 2008 г., бр. 75 от 2009 г., бр. 55 от 2011 г., бр. 101 от 2015 г., в сила от
22.12.2015 г.) републиканските пътища - от Агенция "Пътна инфраструктура";
2. общинските пътища - от кметовете на съответните общини; а според
ПРАВИЛНИКА за прилагане на Закона за пътищата Приет с ПМС №
245 от 24.11.2000 г., обн., ДВ, бр. 98 от 1.12.2000 г., в сила от 1.12.200 ; Чл.
48. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Организирането на дейностите по поддържане
на пътищата са задължение на: 2. съответните общини за: а) общинските
пътища; Според §1 от ДР на ЗП § 1. По смисъла на този закон:1. "Път" е
ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на
превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания; а според т.3. "Пътни съоръжения" са: водостоците; мостовете;
виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и
декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения.
Съгласно Закона за държавната собственост, Обн., ДВ, бр. 44 от
21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., действащ и към момента , глава Шеста
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ §1. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г., бр. 41 от
2007 г., бр. 87 от 2010 г., доп., бр. 21 от 2018 г., в сила от 9.03.2018 г., бр. 44 от
2019 г., изм., бр. 21 от 2021 г.) "Национален обект" е обект, определен като
такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и
преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения -
пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на
железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към
тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура -
водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води,
третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и
електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за
разполагането им, индустриални зони, технологични паркове или
индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове с необходимата
техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като
национални обекти с решение на Министерския съвет.
Според Закона за общинската собственост,/ЗОС/Обн., ДВ, бр. 44 от
55

21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996, Чл. 53. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1999 г., бр. 101
от 2004 г., бр. 54 от 2008 г.) Общинското предприятие може да осъществява
дейност по:1. управление, изграждане, поддържане, ремонт и реконструкция
на обекти, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и други
имоти - общинска собственост, както и предоставяне на свързаните с тях
услуги за населението; 2. предоставяне на други услуги или осъществяване на
други местни дейности, необходими за задоволяване на потребностите на
общината или на нейното население, които се финансират от бюджета на
общината, определени от общинския съвет.; Съгласно Чл. 56. (Изм. - ДВ,
бр. 55 от 1997 г., бр. 101 от 2004 г.) (1) За общинските имоти се съставят
актове за общинска собственост по образци, утвърдени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието.
Ал.(2) За временните постройки, улиците, площадите, общинските пътища и
други линейни обекти на техническата инфраструктура не се съставят актове
за общинска собственост, освен ако в специален закон е предвидено
друго. Според Глава Девета ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ 1. (Отм. -
ДВ, бр. 101 от 2004 г., нов, бр. 54 от 2008 г.) По смисъла на този закон: т.6.
(Нова - ДВ, бр. 15 от 2011 г.) "Обекти от първостепенно значение" са:
общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от
първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на
отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска
собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 за обекти от
първостепенно значение.
Видно от Списък на Областна администрация П. /Виж актуалния сайт
на Областната администрация/ на общинските пътища в Област П., е записан
за община П. , като общински път -№ PAZ 1129, който има връзка с
Републиканската пътна мрежа -с Републикански път I-8 ; има връзка с
Републиканска пътна мрежа-2 и с Републикански път III-3706, стар номер
80042 и с наименование на общинското пътно трасе-/I-8, Лозен-П./-М. -
Ляхово-Паталеница /III-3706/ .
Следователно като краен резултат от цитираната подробна
нормативна уредба проследена във времето, се установява по несъмнен и
категоричен начин, че процесният надлез с прилежащия към него и
компрометиран железен парапет, причинил уврежданията на тримата ищци,
представлява несъмнено пътен транспортен надлез от общински път, част
от общинската пътната инфраструктура на община П. предназначен за
преминаване на автомобилния трафик и пътникопоток през населено място
поради което притежава всички характеристики на общински път,
собственост на ответника Община П. ,който ответник непосредствено
отговаря за неговата поддържка, изправност и ремонт като стопанин на това
56

пътно съоръжение, като е предоставен от държавата на общината по реда на
ЗМСМА, Според твърденията на ответника Община П. надлезът е строен
преди 2002г., но не се уточнява точната година. Този факт не е установен по
делото с категоричност.
По делото има данни, че за строителството на надлеза са отчуждавани
частни имоти, като процедурата по отчуждаването е започнала на 21.05.1983г.
и без данни кога е напълно била приключена. Основанието за отчуждаване, е в
полза на държавата за мероприятието “Строителство на надлеза“, като
посоченото правно основание в отчуждителните заповеди е по чл.95 и чл.98
във връзка с чл.63 ал.1 от ЗТСУ отм. /Закон за териториално и селищно
устройство/ и чл.263 ал.3 от ППЗТСУ отм. по предложение на комисия по
чл.265 от ППЗТСУ.
Към датата на отчуждаване на недвижимите имоти в полза на
държавата за мероприятие „строителство на надлеза“ -21.05.1983г., действа
Конституцията на Република България от 1971г. в редакцията си към
процесната дата, според която (Обн. - ДВ, бр. 39 от 1971 г.); чл.14 Формите на
собственост в Народна Република България са: държавна (общонародна)
собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените
организации и лична собственост, а в редакцията си от 1990 е със следното
съдържание: Член 14 (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1990 г.) Собствеността в
Република България е: държавна, общинска, кооперативна, собственост на
обществени организации, на други юридически лица, частна и
лична собственост на граждани и смесена. Ал.(2) Видовете собственост по
предходната алинея се ползуват с еднаква закрила от закона и с равни
възможности за развитие. Съгласно чл.16, редакция към 1983г. ал.(1) Заводите
и фабриките, банките, подземните богатства, естествените източници на
енергия, ядрената енергия, горите, пасищата, водите, пътищата,
железопътният, водният и въздушният транспорт, пощите, телеграфите,
телефоните, радиото и телевизията са държавна (общонародна) собственост. В
редакцията си към 1990г. е предвидено, че чл.16 ал.1 (Изм. - ДВ, бр. 29 от
1990 г.) (1) Подземните богатства, естествените източници на енергия,
ядрената енергия, железопътният транспорт, пощите, телеграфите,
телефоните, радиото, телевизията, както и горите, водите и пътищата с
национално значение са само държавна собственост; В ал.2 е предвидено,
че Общинска собственост са намиращите се на землището на общината гори,
естествени пасища, кариерни находища, водоизточници и пътища извън
посочените в предходната алинея, както и други обекти, определени със
закон.
Според тогава действащите норми е предвиждано, че
ЗТСУ- Обн., ДВ, бр. 29 от 10.04.1973 г., отм., бр. 1 от 2.01.2001 г., в сила от
57

31.03.2001г., чл.95 , в редакция към датата на отчуждителната процедура,
предвижда, че чл. 95. (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) Недвижимите имоти,
необходими за мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на
изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет,
при който е създаден Съвет за архитектура и благоустройство; чл.98 (Доп. -
ДВ, бр. 87 от 1974 г.) ал.1 предвижда- (1) Със заповедта за отчуждаване на
имота се определят: 1. оценката на имота; 2. начинът, по който собственикът
се обезщетява - с отстъпване на недвижим имот или с плащане в брой;3.
недвижимият имот, включително правото на строеж, който се отстъпва като
обезщетение (вид, местонахождение, размер, застроена площ, кубатура и др.),
и неговата оценка - в случай, че се отнася за обект в построена от по-рано
сграда или друг наличен обект; Ал.(2) Заповедта се съобщава на
заинтересуваните по реда на Гражданския процесуален кодекс, които могат да
я обжалват съгласно с чл. 138, ал. 1, т.1, чл. 139 и чл. 143; Съгласно чл.63 ал.1
т.1 -Чл. 63. (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) (1) Недвижими имоти на граждани,
кооперации и обществени организации могат да бъдат отчуждавани за: 1)
осъществяване на мероприятия на държавата, кооперации и обществени
организации, предвидени по застроителния и регулационен план (чл. 22 -
25); Съгласно Чл. 64. (Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.) (1) Отчужденията по
предходния член се правят в полза на държавата, като на кооперации,
обществени организации и граждани се отстъпва право на строеж върху
държавната земя. (2) Държавата придобива недвижимите имоти, отчуждени
за мероприятия по този закон, без всякакви тежести.
Съгласно чл.263 ал.3 от ППЗТСУ Чл. 263. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1975
г.) ал.3 (3) Когато части от един недвижим имот са предназначени за
мероприятия на различни инвеститори или за различни мероприятия на един
инвеститор, при осъществяване на едно от тези мероприятия се отчуждават
предсрочно и останалите части от имота. Неспазването на това изискване е
основание за отмяна на заповедта за отчуждаване по реда на чл. 138 и чл. 139,
т. 1 от закона, а според чл.265 ал.1 т.2 от ППЗТСУ. Според чл. 265. (1)
Процедурата по отчуждаването включва- По предложението за отчуждаване
на имотите и по възраженията и исканията на собствениците се правят
проучвания от комисия в състав-т.2. за градовете: председател - член на
изпълнителния комитет на народния съвет, и членове: ръководителя на
техническата служба, ръководителя на финансовата служба или техните
заместници и юрисконсулт;т.2 за градовете: председател - член на
изпълнителния комитет на народния съвет, и членове: ръководителя на
техническата служба, ръководителя на финансовата служба или техните
заместници и юрисконсулт;
58

Съгласно § 7. (1) (Предишен текст на § 7 - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) от
Глава Единадесета-Преходни и заключителни разпоредби на ЗМСМА
/Закона за местното самоуправление и местната администрация, Обн., ДВ,
бр.77 от 17.09.1991 г., в сила от 17.09.1991 /, с влизане в сила на този закон
преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: т.4.
(изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000г.) общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване; т.7. мрежите и съоръженията на
техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-
защитната система, които обслужват само територията на съответната
община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества. (2)
(Нова - ДВ, бр. 49 от 1995 г.) Не преминава в собственост на общините
имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води
по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно
имущество. Според чл.5. (Обн. - Изв., бр. 92 от 1951 г.) от Закона за
собствеността, отменен през 1990г./Всички рудни и други природни
богатства в недрата на земята, горите, водите, включително минералните и
лековитите, изворите на естествена сила, железопътните и въздушните
съобщения, банките, пощите, телеграфът, телефонът и радиоразпръскването
са изключителна държавна собственост.
Със закон може да бъдат обявени за изключителна държавна собственост и
други видове имоти от особено значение за народното стопанство или за
държавната сигурност, а съгласно чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1991 г.)
Държавна собственост е имуществото, обявено от Конституцията и законите
за изключителна нейна собственост, както и имуществото, което тя
придобива.
Общинска собственост е имуществото:1. предоставено със закон в
собственост на общините или включено в уставния фонд на общинските
фирми; 2. придобито със средства от общинския бюджет или със средства по
извънбюджетна сметка на общината; 3. изградено с доброволен труд и
парични средства на населението; 4. придобито със заеми, получени и
изплащани от общината;5. подарено или завещано на общинския съвет или
отделните селища; 6. възстановено чрез реституция; 7. преотстъпено
безвъзмездно от държавата; 8. прехвърлено в собственост на общините
съгласно преходните разпоредби на този закон. 6. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 1990 г.)
Държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от
Конституцията и законите за изключителна тяхна собственост, както и
вещите, които държавата или общините придобият.
Държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик.
59

Съгласно ЗАКОН за държавната собственост, Обн., ДВ, бр. 44 от
21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) С този
закон се уреждат придобИ.ето, управлението и разпореждането с имоти и
движими вещи - държавна собственост, както и актуването на имоти -
държавна собственост, освен ако в специален закон е предвидено друго;чл.
2. (1) Собствеността на държавата е публична и частна.(2) (Изм. и доп. - ДВ,
бр. 124 от 1998 г., изм., бр. 32 от 2005 г., бр. 36 от 2006 г.) Публична
държавна собственост са: 1. (доп. - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) обектите и имотите
по чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България от 1991г. ,
определени със закон за изключителна държавна собственост;/ Чл. 18. (1)
Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските
пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение,
природните и археологическите резервати, определени със закон, са
изключителна държавна собственост/.(3) (Изм. - ДВ, бр. 32 от 2005
г.) Частна държавна собственост са всички други имоти и вещи - държавна
собственост. Плодовете и приходите от имотите и вещите, публична държавна
собственост, са частна собственост на държавата.(4) (Изм. - ДВ, бр. 124 от
1998 г., бр. 17 от 2006 г.) Не са държавна собственост по смисъла на този закон
имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с
нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на
прехвърленото в тях имущество.
Съгласно ЗАКОНА за общинската собственост, Обн., ДВ, бр. 44 от
21.05.1996 г., в сила от 1.06.1996 г.,-чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1999 г., бр. 67 от
1999 г., изм. и доп., бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 26 от 2000 г., бр. 101 от 2004 г.)
(1) Общинска собственост са:1. имотите и вещите, определени със закон;
2. имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон;
Чл. 3. (1) Общинската собственост е публична и частна. (2) (Изм. - ДВ, бр. 96
от 1999 г., бр. 101 от 2004 г.) Публична общинска собственост са: 1.
имотите и вещите, определени със закон; 2. имотите, предназначени за
изпълнение на функциите на органите на местното самоуправление и
местната администрация; 3. други имоти, предназначени за трайно
задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от
общинския съвет.(3) Частна общинска собственост са всички други общински
имоти и вещи. Плодовете и приходите от имотите и вещите - публична
общинска собственост, са частна собственост на общината.
Като краен резултат се налага извода, че според действалата и
действаща в момента нормативна база процесният надлез с изградения заедно
с него железен предпазен парапет. представлява пътно транспортно
съоръжение от техническата инфраструктура, изградено върху общински път
и представлява неразделна част от общински път PAZ 1129, собствeност на
60

община П. и същата следва да отговаря по реда на чл.50 от ЗЗД за причинени
вреди от вещи ,които са нейна собственост по смисъла на българското
законодателство.
По делото е установено по несъмнен начин причинно следствената
връзка между падането на парапета в резултат на откъсването му от
поставените в бетоновата основа на надлеза планки и фусове по причина на
корозията и земното притегляне допринесли в посока, в определена настъпила
критична точка и момент, тежестта на наклонИ. се парапет на надделее над
съпротивителните задържащи сили на заварките и планките, крепещи цялото
пътно предпазно съоръжение/парапета/ в резултат на което е налице
откъсване на част от парапета и попадане върху телата на тримата пострадали
ищци. Не се установява последните по някакъв начин пряко или косвено, със
свои активни действия или бездейства да са причинили падането на парапета
върху тях. По въпроса за наличие на случайно събитие като причина за
настъпилото откъсване на парапета и падането му върху ищците в резултат на
което са настъпили описаните в исковата молба и установени с приложената
медицинска документация увреждания на тримата ищци следва да се
отбележи , че данни за такова случайно събитие не са налице . Освен това,
съгласно решение № 112 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2020 г., III
г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, Отговорността по чл. 50 от
ЗЗД е безвиновна отговорност,а случайното събитие изключва вината,
поради което случайното събитие не изключва отговорността по чл. 50
ЗЗД. Случайното събитие е непредвидимо, затова не може да се очаква и
изисква дължима грижа за предотвратяването му. Оттук следва,
че случайното събитие изключва вината във формата на небрежност, която е
неполагането на дължима грижа. Затова, когато вината е елемент от
фактическия състав за възникване на гражданска отговорност,
настъпилото случайно събитие изключва вината и оттам отговорността. В
хипотезата на чл. 50 от ЗЗД се възлага отговорност за вреди независимо от
това дали собственикът или лицето, което упражнява надзор върху вещта, са
действали противоправно или са положили дължимата грижа. Отговорността
им е обективна, тя възниква независимо от предвидимостта на опасността и
противоправния резултат. Принципът е, че комуто ползите, на него се възлагат
и вредите. Доколкото за отговорността по чл. 50 от ЗЗД е без значение
полагането на дължима грижа, то случайното събитие не изключва
отговорността по чл. 50 ЗЗД. В този смисъл е и решение № 509/12 г. на ВКС
ІV ГО, според което случайното събитие не изключва отговорността по чл.
50 ЗЗД. Във второто решение е казано и следното: По общия исков ред на чл.
50 ЗЗД за вреди причинени от животни отговарят солидарно собственикът и
лицето, под чийто надзор те се намират. Процесният предпазен железен
61

парапет е неразделна част от пътния надлез разположен на общински път PAZ
1129 с.М. , представлява по своя характер, естество и предназначение пътно
съоръжение към общински път и следва неговата собственост, тоест надлезът
и железният парапет на общо основание са общинска собственост, за
изправността и надеждността на което съоръжение свързано с безопасността
на движение на ППС и пешеходци отговаря непосредствено и по закон на
Община П. като негов собственик, което означава, че тази вещ се намира под
нейния контрол и надзор, което включва и дейности по ежедневна проверка на
състоянието на пътното съоръжение от гледна точна на неговата изправност,
надеждност и сигурност с цел гарантиране на живота и здравето на всички
пешеходци и автомобилисти както на тези фактически преминаващи през
това съоръжение, но и на тези които по една или друга причина преминават
под него или в близост до него и в рамките на обхвата му по начин, че да бъде
изключен какъвто и да било нещастен инцидент, който би довел до
накърняване живота и здравето на гражданите или увреждане на имущество.
Отговорността на Общината по обезопасяването на съоръжението, по
поддръжка в изправност на железния парапет на надлеза и на другите
елементи на общинската пътна инфраструктура е възникнала от момента в
който собствеността върху обекта е преминала /трансформирана е/ в полза на
общината /§7 от ПЗР на ЗМСМА от 1995г. , в сила от 2000г., , и която е
следвало да полага грижата на добрия стопанин за поддържането в изправност
на последното, тоест още в един значителен период от време преди да настъпи
процесния инцидент. След като общинско пътно съоръжение е било под неин
непосредствен надзор, общината тази която е следвало да положи
необходимата грижа и усИ. по периодичната проверка, контрол и оценка на
неговата безопасност, надеждност и сигурност и дали може в този си вид да
изпълнява предназначението за което е поставен при отчитане на всички
възможни външни фактори, които по една или друга причина биха повлияли
пряко или косвено върху неговата изправност, сигурност и надеждност като
корозия, износване, естествени вибрации при преминаване на пътния и
пешеходен трафик през съоръжението, изместване на центъра на тежестта при
накланяне на парапета и как това влияе върху надеждността и безопасността
на съоръжението. Както се посочи отговорността на Община П. е безвиновна,
които означава,, че тя не може да бъде освободена от отговорност заради
случайно събитие причинило откъсването на парапета и падането му върху
ищците. Като е посочено, въпросът за случайно събитие би бил предмет на
обсъждане ако претенция е била на основание по чл.49 от ЗЗД срещу
конкретно виновни длъжностни лица на които е възложено по закон
проверката и контрола по изправността на това пътно съоръжение, или
евентуално като преки извършители на непозволеното увреждане по чл.45 и
следващите от ЗЗД, каквито искови претенции в случая няма заявени.
62

По въпроса за присъдените размери на обезщетенията.
Въззивният съд намира, че същите са справедливи, обективни,
обосновани и диференцирани и съответстват на реално претърпените от всеки
един пострадал болки и страдания, стрес неудобства, продължителност на
търпяните негативни изживявания и интензитет, перспектива за
отшумяването им във времето и пълното здравословно възстановяване на
пострадалите от инцидента.
В този смисъл въззивната съд напълно споделя мотивите на
Пазарджишки районен съд изложени към обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към тях, с корекциите и допълненията
направени в настоящото изложение.
Установените телесни увреждания на всеки един от тримата пострадали
според приложената медицинска документация и изслушаната
съдебномедицинска експертиза и свидетелски показания са следните:
Според изготвеното от доктор П. М. М. -съдебен лекар, на 21.06.2019г. СМУ
№10/2019г., /л.37/, на пострадалия Л. И. Ц., прегледан, консултиран и
хоспитализиран в ОТО-МБАЛ-П. и изписан на 15.06.2019г., и лекуван с
диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; като след
падане на греда-рана в тила, загубил съзнание и има болка и оток по дясното
бедро. Според установената от съдебния лекар обективна находка,
пострадалият е на 17г., с констатирано на главата, тилно в дясно е установена
линеарна разкъсно-контузна рана с дължина 2см., разположена напречно на
сагиталния; охлузване по кожата на лявото слепоочие, покрито с коричка над
нивото на кожата с размери 2х2,5см.; гръдният кош-по кожата над дясната
лопатка установено охлузване с размери 12/6см, покрито с кафеникава
коричка, над нивото на останала кожа; че подобно охлузване има върху
лявата лопатка с размери 8/2.5см; на границата между гърба и поясната
област е налице широко охлузване с размери 24/14см, разположено върху
жълтеникаво кръвонасядане с размери 26/16см; налично масивно
кръвонасядане на кожата на дясната слабинна област и горната част на
бедрото с общ размер 29/18см. както и кръвонасядане по вътрешната
повърхност на дясното бедро с размери 11/4 см. и със заключението на
съдебния лекар, че на пациента са налични рана и охлузване по главата,
мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма с анамнестични данни
за загуба на съзнание, кръвонасядания и охлузвания по тялото и крайниците,
всичките резултат от действието на твърд, тъп предмет и отговорят по време
63

и начин да са получени, както съобщава пострадалия-удар от падаща парапет
на надлез в селото. Квалификацията на уврежданията според съдебният лекар
е , че раната на главата му е причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са
му причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК. Съдебният лекар не
може да прецени тежестта на мозъчното сътресение без свидетелски
показания.
На пострадалия И. Р. Ч. от същия съдебен лекар д-р П. М. в кабинет на
амбулаторията за специализирана извънболнична медицинска помощ, за
което е издадено СМУ №9 от 2019г. на 14.06.2019г., като е установено, че в
окосмената част на главата тилно се установява линеарна разкъсно-контузна
рана с дължина 3см., разположена успоредно на сагиталния шев; за шията-по
кожата в основата на тила е установено охлузване с размери 3/0.5см.; за
гръдния кош-по кожата на дясното рамо са намерени две охлузвания по
горната повърхност с размери 3/0.5см. и 2/0.4см. покрити с жълточервеникави
корички над нивото на останалата кожа, като пострадалият носи мека
имобилизация по повод на описаното счупване; на нивото на гръдния кош от
корем, налично кръвонасядане с лентовидна форма и размери 32/6см. по
кожата на предната коремна стена, напречно на срединната линия с
жълтеникав цвят, а за крайниците -синкаво кръвонасядане на лявото
коляно с овална форма и размери 8/6см. с група дребни драскотини върху
него. Отчетени са данните от медицинската документация, представена от
лицето на съдебния лекар за наличие на рентГ.и данни за счупване на
акромиона на дясната лопатка и луксация на дясната акромиоклавикуларна
става с наложена мека имобилизация., не е губил съзнание от удара с
парапета. Заключението на съдебния лекар, е че на пострадалия са причинени
: счупване на акромиона на дясната лопатка и луксация на дясната
акромиоклавикуларна става, рана на главата, охлузвания по тила и дясно рамо,
кръвонасядане и охлузвания по ляво коляно, като описаните увреждания са
резултат на действието на твърд тъп предмет и отговорят по време и начин да
са получени, както съобщава пострадалия- ударен от падащ парапет на
надлеза в с.М.. Заключението е, че счупването на акромиона на дясната
лопатка води до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник
по смисъла на чл.129 от НК, а раната на главата му е причинила разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като останалите
64

травматични увреждания са му причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от
НК.
Според неоспореното от страните заключение по назначена съдебно-
медицинска експертиза, изготвено от в.л. д-р Д. И. П. извършено въз основа
на приложените медицински документи и извършен актуален медицински
преглед на тримата пострадали, което въззивната инстанция възприема изцяло
като компетентно изготвено ,обективно и обосновано, пострадалият И. Р. Ч.,
ЕГН ********** от с. М. в окосмената част на главата е получил разкъсно-
контузна рана с дължина З см. ... По кожата от горната страна на дясното рамо
– 2 бр. охлузвания с размери З х 0.5 и 2 х 0.4 см.. и данни за фрактура на десен
акромион на лопатката; На нивото на гръдния кош — кръвонасядане с
лентовидна форма и р-ри 32 х 6 см. , както и напречно по кожата на предната
коремна стена и кръвонасядане на лявото коляно с овална форма и размери и
р-ри 8/6 см. с дребни драскотини върху него;
Пострадалият Л. И. Ц., ЕГН ********** , от с. М. е хоспитализиран в
ХО . .. с диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма…В
окосмената част на главата има линеарна разкъсно-контузна рана с дължина 2
см.; По кожата на лявото слепоочие е установено охлузване...с размери 2x2.5
см. ...По кожата над дясната лопатка - охлузване с р-ри 12x6 см... , както и
охлузване върху лявата лопатка е с р-ри 8x2.5 см. На границата между гърба и
поясната област им широко охлузване с р-ри 24x14 см, разположено върху
жълтеникаво кръвонасядане с р-ри 26x16 см. ...Масивно кръвонасядане по
кожата на дясната слабинна област и горната част на бедрото с р-р 29x18 см. и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро с р-ри 11x 4 см.;
А пострадалият Н. П. М., ЕГН ********** , от с. М., е получил :
Закрито счупване на десния външен (латерален) малеол Експертът д-р П. е
категоричен, че по време на процесния инцидент, когато са били получени
травматичните увреждания, при оказването на П. помощ, по време на
транспортирането им до болницата и медицинската обработка при
приемането им в СО , ХО и ОТО ищците са изпитвали най-силна болка.
Чувствали са и болки около инвазивните мероприятия при спешната им
обработка в болницата като в последствие те постепенно бавно са се
редуцирали след оперативното лечение, гипсовата имобилизация и под
въздействието на изписаната и проведена медикаментозна, обезболяваща и
65

физиотерапия. Според заключението, всички описани травми, с
изключение на счупванията, се лекуват консервативно и отзвучават за срок
от две до три седмици. Малките ранички не са се нуждаели от хирургична
обработка и са зараснали за 7-10 дни.. Пострадалите ищци Н. М., който е
получил счупване на малеола и И. Ч. - счупване на лопатката /акромиона/ са
търпели болки и след сваляне на имобилизациите след четвъртата седмица
и при провеждането на рехабилитацията. При оперативното отстраняване на
металите при М., също е търпял болки и страдания за около 15-20 дни.
Допълва се, че тъй като мекотъканните травми не са били тежки, то болката се
е инициирала по-интензивно след първите 1-2 дни след увеличаване на
отоците и кръвонасяданията; След изписаната терапия от лекуващите
ортопеди и хирурзи болките са се редуцирали за няколко дни . Малките
ранички не са се нуждаели от хирургична обработка и са зараснали за 7-10
дни.. Болките при оперираната глезенна става са отзвучали около три седмици.
Посочено е още от експерта, че при останалите се касаело за увреждания
/мекотьканните/, които са получени по различни механизми. Допълва, че са
налице са различни по размер повърхностни кръвонасядания и охлузване при
контакта с откъсналия парапет. Натъртването (леката контузия) на гръдната
стена е засегнала само кожата , подкожието и частично част от мускулите на
гръдната стена и че всички описани травми в медицинската документация се
третират като леки и се лекуват само с ледени компреси , аналгетици и
дезинфекция на охлузването и раничките , а при нужда се провежда курс
физиолечение. За описаните разкъсно-контузни рани по крайниците и
охлузването е посочено, че са повърхностни без увреждане на подлежащите
функционални анатомични структури. Според експерта, всичките те не са
се отразили на общото здравословно състояние на ищците. Заключава
експерта, че в случая липсват обективни причини, които да са били пречка
за пълното възстановяване на ищците от гореописаните травми. Допълва, че
след преминаване на оздравителния период състоянието на пострадалите
е следното: Н. П. М.-към момента на прегледа се установяват ограничени
движения в дясната глезенна става с около 20 градуса, след процесния
инцидент и преходни болки при промяна на времето. Пострадалият И. Р. Ч.
има преходни болки в областта на дясното рамо, а пострадалият Л. И. Ц. -
Наличие на преходно главоболие след контузията в главата , за което при
пристъпи приема аналгин. От контузията в горния край на десния крак,
66

отпред, получава изтръпване по предната повърхност на дясното бедро и
преходни болки след претоварване. Експертът уточнява, че при ищците Н. М.,
който е претърпял счупване на десния външен малеол и И. Ч. - счупване на
дясната лопатка /акромиона/ е допустимо при промяна на сезоните и времето
да се инициират преходни, търпими и неприятни болки и страдания, които
понякога се налага да бъдат третирани с аналгетици.
От неоспорените свидетелски показания, депозирани от близки роднини
на пострадалите се установява, че последните са търпели болки ип страдания
и са изпитвали неудобства през един немалък период от време .Така
Свидетелят В. Г. М.А – на 43 години, майка на ищеца Н. П. М., установява, че
на мястото на инцидента видяла синът й да влачи крака си по пътя, който бил
вече доста отекъл. Разказано й било , че когато са се прибирали, е паднало
парче от парапет върху тях. Майката била в шок, когато й съобщили. Синът й
Н. бил със счупен десен крак в глезена; имал много болки, кракът му бил
много отекъл, защото помагал на другите деца да се измъкнат от парапета.
Свидетелства, че му е правена операция, използвал е патерици, къпел се на
стол, използвал тоалетна в легло, приемал болкоуспокояващи постоянно, което
продължило доста време; синът й почти един месец е бил на легло, защото се
страхувал да стъпи и бил гледан на легло от майка си; придвижвал се с
патерици до тоалетна, и постепенно се раздвижвал. Свидетелства, че и до ден
днешен го наболява кракът и накуцва с този крак, както и че има болки.
Направени му били две операции, с П.та поставен имплант, а втората е била
когато са му премахнати импланта; по време на инцидента, синът й тогава бил
ученик и че този инцидент не му е подействал добре; по милост завършил
училище, нито на бал ходил и 18-годишнината не можал да си отпразнува.
Трудно му било, останало му накуцването и леко замятал крака, като ходи, и
така си останало. Свидетелства, че от глезена надолу крака останал отекъл и
им било казано, че това няма да се оправи. Описва моментното състояние на
сина си непосредствено след инцидента , …“ходеше, плачеше и викаше по
пътя: „Мамо, мамо“ – това свидетелката си го спомням много добре..“.,
видяла го изправен, но си влачел крака на една страна; бил в шок. Знае, че
синът й е станал да помогне да се вдигне парапета и да изкара другото момче
Л. , което било изпаднало в безсъзнание. Казал й, че е почувствал голяма болка
в крака, но като видял, че другото момче е в безсъзнание, е станал да му
помогне; Свидетелства, че сега 5/пет/ години след инцидента няма постоянна
болка, но при смяна на времето от топло на студено, започва да накуцва
повече и казва, че го боли.
Свидетелката Ж. Г. Ч.А – на 44 години, майка на ищеца И. Ч.,
свидетелства, че е видяла сина след инцидента с хавлиена кърпа на главата.
Оказало се, че главата му е била пукната на две места и го боляло много
рамото; Свидетелства, че в момента синът й не е помнел какво точно е
станало; имал временна амнезия; Обадила се на телефон 112, дошла полиция
и отишли в болницата. Бил прегледан, правени му снимки и не обърнали
внимание на рамото в началото, но на следващия ден били в болница „Здраве“
и се видяло, че има счупване; понеже мястото не позволявало да се гипсира,
синът й бил близо месец с мека превръзка. Сина й бил изписан веднага; Бил
си вкъщи, уплашен и не е искал 2-3 месеца да излиза от вкъщи. Установява, че
през нощта се стряскал насън и бълнувал. Свидетелства, че и сега има болки в
67

рамото от време на време, когато се сменя сезона и започне да вали или
времето е по-динамично. Раните на главата му били третирани и си зараснали.
Свидетелката смята, че на сина й му е правен скенер и се оказало, че няма
някакви сериозни увреждания. Рамото било по-зле. Същото лято ходили на
море, но не му било разрешавано да влиза във водата, само до кръста и да
прави по резки движения. По това време той бил ученик и след инцидента не
ходел на училище и затова имал доста по-ниски оценки. Учителите влезли в
положение, защото този случай тогава беше известен. Синът й учел в Механо-
техникума. Допълва, че с другите две момчета ,които са по-големи от него не
са били в едно училище. Описва мястото като една тясна уличка, може би
метър широка и оттам излизали хора, които помагали; Свидетелства, че след
като била свалена ортезата за рамо, им било казано само да няма резки
движения; синът й не е искал да ходи на рехабилитация. На море ходили
месец, два след инцидента. Дясното рамо било пострадало. Посочва, че сега
синът й си вдига ръката, но от време на време го наболява. Няма ограничения
в движението на ръката. В началото го боляло доста, а сега го наболява само
при динамично време или като се преумори, защото той вече работи- прави
мебели; в началото синът й приемал обезболяващи.
СВИДЕТЕЛЯ И. Л. Ц. – на 52 години, баща на ищеца Л. И. Ц.,
установява, че в деня след инцидента на място заварил сина си на земята и
чакали линейка, вече бил изкаран от мястото; бил в кома и не помнил
нищо. На свидетеля било съобщено ,че синът му след 5-10 минути е дошъл в
съзнание. Знае, че в болницата е бил прегледан и са му правили снимки.
Когато го видял бащата на центъра за първи път, бил в съзнание, но бил
замаян и не знаел какво говори; останал в болницата няколко дни, след като
бил изписан, и си отишъл вкъщи. Имал охлузвания по тялото и по лицето.
Много време го боляло. Свидетелства и че сега в момента има болки в
главата и в крака, където му била синината, която била много голяма. Пиел
обезболяващи лекарства, имал главоболие, бълнувал през нощта, бил
успокоявана от свидетеля и от майката на детето; бил под напрежение; две
седмици или месец не е излизал от вкъщи, защото го било страх; бил ученик, и
са искали да го оставят на изпит, защото не можел да завърши годината. В
крайна сметка завършил като тогава бил последна година ученик в Спортното;
синът му имал на крака охлузване и синина, която стояла много време, имало
и малко кръв от ожулването. Установява, че над шест месеца синът му Л. е
бил неспокоен в съня си. Родителите го водили да му леят куршум.
Свидетелят смята, че са ходили някъде за главоболието, защото имал
постоянно болки, но няма спомен дали е воден на невролог или психолог.
Синът му не е взимал успокоителни и работил във фирма за мебели, заедно с
И.. Свидетелят не знае Н. какво работи.
Свидетелят И. Г. С. – на 18 години, без родство със страните-
установява, че си помня си инцидента, при който пострадали него приятели,
бил очевидец на случилото се. Установява, че по време на инцидента е бил
той, Л., И. и Н.. Било лятото, вечерта, в М. при едни близки стълби на
мохабет. Обяснява, че живее до надлеза, от който паднал парапетът. Тръгнал
към дома си, влезнал да пие вода, чул се шум. Когато излезнал, видял, че И.
бил на земята, парапетът го бил ударил. И другите били на земята.
Свидетелства, че вратата на къщата където влязъл да пие вода била отворена
и като е падал парапетът И. тръгнал да влиза/да бяга/ при него и парапетът го
68

бил ударил, но че го бил закачил само. Свидетелят като излязъл, видял, че Н.
помагал на Л. да излезне изпод парапета. Л. бил все едно в безсъзнание.
Обяснява, че не е говорил с него, той мълчал. Когато дошла линейката и като
качили Л., той не говорел. Спомня си, че на И. му е дал кърпа за главата,
където му била потекла кръв. Н. куцал. Взели да идват хора. На И. дошли
родителите му. На Н. - не си спомня кога е дошла майка му . И. отишъл към
центъра, вдигнали Л. и там има една пейка, където останали да чакат линейка.
Дошла и линейка. На Н. му бил пострадал кракът. На И. му беше пострадала
главата и го боляла ръката. Питал И. какво е станало, той казал – докато се
обърнах и парапета падна някак си. Когато е паднал парапета, той е бил близо
до колелото, а другите са били на пътеката, не много далече от него. Описва
пътека около два метра широка. Там свидетелят оставил колелото и другите
го чакали на пътеката, за да отиде да пие вода. Свидетелства, че пострадалите
са били на един, два метра от парапета. Описва, че от дясната страна е
къщата на свидетеля, от лявата е надлеза с парапета, като има два метра
разстояние между оградата и надлеза, дори по-малко -метър, метър и
половина. Л. бил измъкнат изпод парапета, той бил в безсъзнание и замъкнат
до пейката, докато дойде линейката. Свидетелства, че докато го носили, той
казвал, че го боли главата. Пейката била на 20-30 метра и някакви хора от
кафето дошли също да помогнат и че на пейката чакали да дойде линейката.
От съвкупната преценка на медицинската документация, медицинското
експертно заключение, изготвено от д-р П. и на свидетелските показания се
налага извода, че и на тримата пострадали са причинени болки и страдания,
неудобства, стрес и страх, безсъние, нежелание за контакт с околните,
първоначално трудно придвижване, затруднения в учебния процес, терзания и
други. Падането на парапета е станало внезапно и без видима външна причина
която евентуално да предупреди тримата пострадали за опасност от възможно
или предстоящо откъсване и падане на същия върху тях. Не се установява
парапетът да е бил обезопасен като опасен за преминаващи по него или под
него или евентуално да му е била поставена предупредителна маркировка или
сигнализация като за опасно съоръжение и препятствие. Падането на парапета
е станало и в тъмната част на денонощието и внезапно, което логично и до
голяма степен е увеличило страха и стреса у пострадалите поради неговата
неочакваност и невъзможност на тримата да отреагират на случващото за да
могат успешно да се предпазят. Откъсването на металния парапет е било
съпроводено със шум, но не достатъчен по сила и по продължителност за да
може да мотивира, предупреди и накара стоящите в близост до него трима
ищци да могат да избегнат удара и да се С.ят от падането му върху тях. Не се
установява, непосредствено преди падането на парапета върху него да е било
упражнено силово или друго въздействие което да е допринесло за
откъсването му от основата и падането му върху случайно намиращите се под
него ищци и да ги увреди по начина, описан в медицинската документация и
експертиза и разпитаните свидетели.
Най-пострадал от падането на парапета е непълнолетния Н. П. М..
Неговите увреждания са най-многобройни, с най-голям интензитет и
продължителност, най-бавно са отшумяли като е налице и частично
невъзстановена напълно функция на десния глезен.Както се посочи, това се
отнася за закритото счупване на десния външен (латерален) малеол Н. П. М.-
69

към момента на прегледа от д-р П. се установяват ограничени движения в
дясната глезенна става с около 20 градуса, след процесния инцидент и
преходни болки при промяна на времето. Както се посочи, на пострадалия му
е извършено открито наместване на фарактура в вътрешна фиксация€Тибия
хи Фибула, фиксация на фрагментите а модо Вебер под рентГ. контрол и
послоен шев; поставена му е метална остеосинтеза на фибулата, като
имплантираните уреди са престояли в крайника на пострадалия повече от
7/седем календарни месеца/ ,като след изваждането им е последвал нов
възстановителен период в рамките на около един календарен месец.Освен
нова пострадалото място е било поставено и в гипс, което допълнително
затруднява движенията на пострадалия в областта на опорния десен крак-
дясна глезенна става, като дадените препоръки от медицинските органи са да
движи активно единствено неимобилизираните /останалите свободни/ стави,
тоест подвижността на пострадалия е намаляла поне със 50% за един
продължителен период от време -повече от 7 месеца като се има в предвид и
възстановителния период след втората операция за изваждане на имплантите.
Факт е, че и към момента повече от 5г.след инцидента според вещото лице
ограничението на движението на дясната глезенна става е 20% , което не е
малко като процент и без данни за положителна перспектива за намаление на
този процент. Въпреки това ограничение обаче ищецът не е трудоустроен, не е
инвалидизиран с някакъв процент намалена работопособност, млад е, в
момента работи и реализира доходи, като това състояние на дясната глезенна
става не му пречи пълноценно да полага труд и реализира доходи. В този
смисъл присъденото обезщетение от 15000лв напълно удовлетворя и
овъзмездява причинените му болки и страдания настъпили в резултат на
увреждането. Сумата от 15000лв съизмерима с размера на месечната
минималната работна заплата за 2019г. /560лв/ представлява 26.79бр. МРЗ или
на пострадалия се гарантира един минимум за преживяване на претърпените
болки страдания за период от повече от 2години и 2месеца. От друга страна
претендираната от ищеца и законна лихва за забава върху обезщетението
увеличава реалния му размер към момента с близо още натрупани 9535.05лв,
което като краен резултат следва да се приеме, че напълно удовлетворява
исковата претенция по справедливост. Няма основание за увеличаване размера
на обезщетението до пълния му претендиран размер от 25000лв..
Претърпяните с най-голям интензитет неимуществени вреди от ищеца са били
в периода непосредствено след инцидента, по време на транспортирането на
пострадалия до болничното заведение, по време на извършване на
медицинските дейности спрямо него включително и оперативната намеса и в
първите седмици след изписването на пострадалия от здравното заведение и
пролежаването му в къщи , след което постепенно същите са намалели,
отшумяли и затихнали, като остатъчни негативни изживявания са били
налични само инцидентно и при промяна на времето, но не и трайно.
Проявили са се с известен интензитет след повторната оперативна
интервенция за изваждане на имплантантите от глезенната става и за периода
до зарастването на раната който не е бил дълъг предвид и на фактора че се
касае за пострадал в разцвета на силите си , при който израства и укрепва
значително костната му система като в този случай болките и страданията
предвид на техния характер естество са се преодоляли в един сравнително по-
кратък срок./ 20ни според вещото лице П./.
70

Неоснователна е претенцията на пострадалия М. за размера до 25000лв
обезщетение доколкото се касае за увреждания, които са изцяло отшумяли и
без трайни за лицето последици, като проявяващите се негативни
изживявания и към момента имат спонтанен характер, епизодични и
краткотрайни са, зависят от проявлението на външни фактори, нямат траен и
постоянен характер и са от такова естество ,че не могат да доведат до явни и
трайни прояви на стрес, на безсъние и на тревожност. Липсват и данни в
резултат на причинените му травми, спрямо този ищец да са се отключили и
развили някакви психични и други симптоми, които допълнително да са
довели до диагностициране на нови заболявания, и които да се намират в
причинна връзка с увреждането и евентуално за тях да е бил лекуван
медикаментозно или по друг начин. Неблагоприятните последствия от
увреждането на ищеца М. са минимизирани , отшумяли са като единствено е
останал проблемът с намаления процент движение на десния глезен, което
обаче не дава основание предвид липсата на твърдяни други неудобства в това
отношение за присъждане на по-голям размер обезщетение от присъдения от
първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за обезщетение на пострадалия И. Р.
Ч..Причинените увреждания са квалифицирани от съдебния лекар като :
счупване на акромиона на дясната лопатка и луксация на дясната
акромиоклавикуларна става, рана на главата, охлузвания по тила и дясно
рамо, кръвонасядане и охлузвания по ляво коляно, като описаните
увреждания са резултат на действието на твърд тъп предмет и отговорят
по време и начин да са получени, както съобщава пострадалия- ударен от
падащ парапет на надлеза в с.М.. Заключението е, че счупването на
акромиона на дясната лопатка води до трайно затрудняване на
движенията на десен горен крайник по смисъла на чл.129 от НК, а раната
на главата му е причинила разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, като останалите травматични увреждания са му
причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.
.Вещото лице д-р П. допълва, че пострадалият И. Р. Ч., ЕГН **********
от с. М. в окосмената част на главата е получил разкъсно-контузна рана с
дължина З см. ... По кожата от горната страна на дясното рамо - 2 охлузвания
с размери З х 0.5 и 2 х 0.4 см.. и данни за фрактура на десен акромион на
лопатката; На нивото на гръдния кош — кръвонасядане с лентовидна форма
и р-ри 32 х 6 см. , както и напречно по кожата на предната коремна стена и
кръвонасядане на лявото коляно с овална форма и размери и р-ри 8/6 см. с
дребни драскотини върху него; - счупване на лопатката /акромиона/ и е
търпял болки в срок от 2 до 3 седмици, като мекотъканните травми не са
тежки и болката е била интензивна първите 1-2дни, а малките рани са
зараснали за 7-10дни. Пострадалият И. Р. Ч. има преходни болки в областта
на дясното рамо и че е допустимо при него предвид констатираното счупване
на дясната лопатка /акромиона/ при промяна на сезоните и времето да се
71

инициират преходни, търпими и неприятни болки и страдания, които понякога
се налага да бъдат третирани с аналгетици.
Налага се извода, че преживяните болки и страдания от този пострадал
/И. Ч./ до известна степен се доближават до тези преживяни от първия Н. М.,
но с известен по-малък интензитет и продължителност даващ основание за
присъждане на обезщетение от 13000лв съизмеримо с 23.24 бр МРЗ за
2019г..Следва да се отбележи, че пострадалият е напълно оздравял като
всички увреждания са отшумяли напълно. Същият е работоспособен, млад е,
липсват данни да е налице влошаване на здравословното му състояние в
резултат на претърпяната травма /увреждането/ , търпените болки и страдания
са типични за този вид увреждания, лечението е приключило без видими
усложнения, пострадалият се е възстановил напълно, поради което
присъдената сума от 13000лв е справедлива и напълно овъзмездява болките и
страданията, претърпени от този пострадал. Освен това натрупаната до
момента лихва която се присъжда при условията на чл.86 във връзка с чл.84 от
ЗЗД от 8263.66лв е допълнително парично перо които увеличава общия
размер на обезщетението предвид на лихвоносния характер на
претендираното парично обезщетение за увреждане от деликт. Претенцията за
обезщетените за сумата над 13000лв и до претендираните 25000лв е завишена
по размер и не съответства на характера , естеството и продължителността на
търпяните болки и страдания от този пострадал. Последният е в разцвета на
силите си, здрав е, работоспособен е , травмата е напълно отшумяла като най-
силна по интензитет и дълбочина е била в първоначалния период след
настъпването на инцидента, престоя в здравното заведение и първите седмици
на домашното му лечение. . Сумата е напълно достатъчна за да удовлетвори и
овъзмезди по справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД претърпените болки и
страдания от пострадалия И. Ч..
Най-малко пострадал от инцидента с падането на железния парапет от
пътния надлез от общинската пътна инфраструктура разположен на общински
път PAZ 1129 , станал на 12.06.2019г. около 21.00ч., е ищецът Л. И. Ц..
Според заключението на съдебния лекар издал СМУ прегледан, консултиран и
хоспитализиран в ОТО-МБАЛ-П. и изписан на 15.06.2019г., и лекуван с
диагноза мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма; като след
падане на греда-рана в тила, загубил съзнание и има болка и оток по дясното
бедро; с установена линеарна разкъсно-контузна рана с дължина 2см.,
72

разположена напречно на сагиталния; охлузване по кожата на лявото
слепоочие, покрито с коричка над нивото на кожата с размери 2х2,5см.;
гръдният кош-по кожата над дясната лопатка установено охлузване с
размери 12/6см, покрито с кафеникава коричка, над нивото на останала кожа;
с подобно охлузване върху лявата лопатка с размери 8/2.5см; на границата
между гърба и поясната област е налице широко охлузване с размери
24/14см, разположено върху жълтеникаво кръвонасядане с размери 26/16см;
налично масивно кръвонасядане на кожата на дясната слабинна област и
горната част на бедрото с общ размер 29/18см. както и кръвонасядане по
вътрешната повърхност на дясното бедро с размери 11/4 см. и със
заключението на съдебния лекар, че на пациента са налични рана и охлузване
по главата, мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма с
анамнестични данни за загуба на съзнание, кръвонасядания и охлузвания по
тялото и крайниците, всичките резултат от действието на твърд, тъп предмет
и отговорят по време и начин да са получени, както съобщава пострадалия-
удар от падаща парапет на надлез в селото. Квалификацията на уврежданията
според съдебният лекар е , че раната на главата му е причинила разстройство
на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите
травматични увреждания са му причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от
НК. Съдебният лекар не може да прецени тежестта на мозъчното сътресение
без свидетелски показания. По делото не се установява и от свидетелските
показания както тежестта на мозъчното сътресение и в какви точно симптоми
се изразява, нито с каква точно продължителност е било, за да бъде
квалифицирано по медицински показатели. Вещото лице д-р П. установява,
че пострадалият Л. И. Ц., ЕГН ********** , от с. М. е хоспитализиран в ХО .
.. с диагноза: Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма…В
окосмената част на главата има линеарна разкъсно-контузна рана с дължина 2
см.; По кожата на лявото слепоочие е установено охлузване...с размери 2x2.5
см. ...По кожата над дясната лопатка - охлузване с р-ри 12x6 см... , както и
охлузване върху лявата лопатка е с р-ри 8x2.5 см. На границата между гърба и
поясната област им широко охлузване с р-ри 24x14 см, разположено върху
жълтеникаво кръвонасядане с р-ри 26x16 см. ...Масивно кръвонасядане по
кожата на дясната слабинна област и горната част на бедрото с р-р 29x18 см. и
кръвонасядане по вътрешната повърхност на дясното бедро с р-ри 11x 4 см.;
Експертът д-р П. е категоричен, че по време на процесния инцидент, когато
73

са били получени травматичните увреждания, при оказването на П. помощ, по
време на транспортирането им до болницата и медицинската обработка при
приемането им в СО , ХО и ОТО ищците са изпитвали най-силна болка.
Чувствали са и болки около инвазивните мероприятия при спешната им
обработка в болницата като в последствие те постепенно бавно са се
редуцирали след оперативното лечение, гипсовата имобилизация и под
въздействието на изписаната и проведена медикаментозна, обезболяваща и
физиотерапия. Според заключението, всички описани травми, с
изключение на счупванията, се лекуват консервативно и отзвучават за срок
от две до три седмици. Малките ранички не са се нуждаели от хирургична
обработка и са зараснали за 7-10 дни. Допълва се, че тъй като мекотъканните
травми не са били тежки при Ц., то болката се е инициирала по-интензивно
след първите 1-2 дни след увеличаване на отоците и кръвонасяданията; След
изписаната терапия от лекуващите ортопеди и хирурзи болките са се
редуцирали за няколко дни . Малките ранички не са се нуждаели от
хирургична обработка и са зараснали за 7-10 дни.. Болките при оперираната
глезенна става са отзвучали около три седмици. Посочено е още от експерта,
че при останалите се касаело за увреждания /мекотъканните/, които са
получени по различни механизми. Допълва, че са налице са различни по
размер повърхностни кръвонасядания и охлузване при контакта с откъсналия
парапет. Натъртването (леката контузия) на гръдната стена е засегнала само
кожата , подкожието и частично част от мускулите на гръдната стена и че
всички описани травми в медицинската документация се третират като леки и
се лекуват само с ледени компреси , аналгетици и дезинфекция на охлузването
и раничките , а при нужда се провежда курс физиолечение. За описаните
разкъсно-контузни рани по крайниците и охлузването е посочено, че са
повърхностни без увреждане на подлежащите функционални анатомични
структури. Според експерта, всичките те не са се отразили на общото
здравословно състояние на ищците. Заключава експерта, че в случая липсват
обективни причини, които да са били пречка за пълното възстановяване на
ищците от гореописаните травми. Допълва, че след преминаване на
оздравителния период състоянието на пострадалия пострадалият Л. И. Ц.
-Наличие на преходно главоболие след контузията в главата , за което при
пристъпи приема аналгин. Налага се извода, че възстановяването на този
пострадал от претърпените телесни увреждания е приключило във възможно
74

най-кратък срок , и че това се касае за типични болки и страдания, които е
търпял предвид характера и естеството на телесните му увреждания, като се
касае за непродължително по време -в рамките на календарен месец,
причинено разстройство на здравето /рана на главата/ , извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са му
причинили болка по смисъла на чл.130 ал.2 от НК-множество охлузвания и
кръвонасядания по тялото, някои масивни и с различни размери. Травмите на
този пострадал са напълно отшумяли, няма настъпило влошаване на здравето,
няма извършвани оперативни интервенции с него, преодолян е напълно
стреса, тревожността и напрегнатостта и безпокойството в поведението му.
Данни за обратното не се установяват, включително и от разпита на свидетеля
И. Ц., който не установява да му е била назначавана друга терапия освен
изписана от здравното заведение в което е постъпил след инцидента, като
допълва, че е пиел обезболяващи за главолието си в един непродължителен
период от време, без данни за точния прием на медикамента и в каква доза.
Твърдението, че е бил изпаднал в кома след падането на парапета върху
тялото му не е установено по медицински критерии и показатели. В момента
той е напълно работоспособен, млад и здрав е, и упражнява труд като работи
във фирма за производство на мебели.
Касае се за претърпени типични болки и страдания, които пострадалият
изпитва при увреждания от подобен характер -охлузвания и кръвонасяданияа
по тялото и рана на главата, които са продължили в рамките на 1 до 2месеца и
напълно са отшумяли и без данни здравето на пострадалия да се е повторно
влошило което да е наложило смяна на терапията или повторното му
хоспитализиране, като най-продължителен негативен ефект са имали
психоемоционалните болки и страдания, стрес и неудобства ,преосмисляне и
преповтаряне на станалия инцидент и други, което е напълно нормално при
така създалата се ситуация. Движенията на този пострадал не са били
ограничени нито временно нито постоянно, като охлузванията и
кръвонасяданията са зараснали в рамките на до един календарен месец.
Предвид изложеното присъденото обезщетение от 5000лв при
претендирани общо 8000лв е справедливо и съответно на претърпяните болки
и страдния и е достатъчно да ги овъзмезди по справедливост и в пълен размер.
Присъденото обезщетение представлява 8.93бр брутни месечни минимални
работни заплати за страната за 2019г., като предвид и начислената до момента
75

лихва за забава от 3026.77лв/виж калкулатор лихви/, обезщетението е
определено в един напълно справедлив размер. Няма основание за
присъждане на по-голям размер на обезщетение доколкото не се установяват
невъзстановени към момента функции на тялото и на крайниците на лицето,
липсват данни за влошаването на здравословното му състояние ,както и
налични някакви остатъчни невъзстановени функции, или налична
тревожност в психоемоционалната сфера. Твърдяното главоболие в случая е
едно преходно състояние, с епизодични прояви, което в крайна сметка не води
обективно до влошаване на общия здравен статус на пострадалия Ц..
Твърдения за обратното не са изложени, нито са подкрепени с доказателства.
В този смисъл и следва да се приеме, че и това обезщетение по размер е
съответно на претърпените болки и страдания от пострадалия Л. Ц..
В този смисъл обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
Въззивният съд не споделя за основателен нито един от доводите
изложени във въззивната жалба и в писмената защита на ответинка Община
П..
Подробно настоящата въззивна инстанция с цитираните многобройни
законови норми действали от момента на отчуждаването на процесните
недвижими имоти за строителството на пътния надлез от 1983г. и до момента
на настъпването на инцидента през 2019г. и след анализ на същите, приема за
еднозначен правния извод, че Община П. като собственик на процесния
общински пътен надлез с метален парапет представляващ пътно съоръжение
от общински път № PAZ 1129 в с.М. при км.116 +473 , като съоръжение от
техническата инфраструктура по смисъла на чл.64 от ЗУТ, на ЗП, на ЗДП и
ЗМСМА, е пасивно процесуалноправно и материално правно легитимирана да
отговаря по предявените срещу нея обективно и субективно съединени искове
с правно основание в чл.50 във връзка с чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите. Изрично се установява, че това пътно съоръжение никога и при
никакви условия предвид на своя характер, естество и предназначение не е
имало роля и не е имало функция да обслужва ж.п. трафик, нито през него да
има положени ж.п.лиии и да преминава ж.п. подвижен състав и никога не е
имало поставена и реализирана такава цел с изграждането му. Процесуалната
легитимация на ответника Община П. да отговаря по така предявените срещу
76

нея искове, е установена по надлежния процесуален ред като собственик на
общинско пътно съоръжение /пътен надлез с железен парапет/ от общински
път, който никога е имал характеристиките на републикански път и че в
случая е неприложима нормата на §1, т.1 от ДР на ЗЖТ, доколкото не се касае
нито за ж.п. транспортно съоръжение, нито за част дори и прилежаща към
ж.п.транспорт. Процесният парапет който е неразделна част от пътното
общинско съоръжение /пътен надлеза/ следва собствеността на пътното
съоръжение и е елемент от конструкцията на това общинско пътно
съоръжение. Събраните в тази връзка доказателствата в това отношение са
безспорни и недвусмислени. Железният парапет, който е причинил
уврежданията в резултат от откъсването си от пътното съоръжение общински
пътен надлез, по който надлез които преминава пешеходен и автомобилен
трафик, представлява общинска собственост. Всеки общински път заедно с
прилежащите му пътни съоръжения-подлези, надлези, мостове и други ведно
с пътните съоръжения-огради мрежи, метални парапети, мантинели и други
представляват едно цяло и в своята съвкупност съставляват общинска
транспортна пътна инфраструктура и собственост, и за които пряко отговаря
общината, на чиято територия се намират като последната не само ги
стопанисва, но и упражнява надзор за тяхната ефективност, изправност
надеждност, безопасност на движението по тях чрез съответните механизми
предвидени в ЗДВ, ППЗДВ , ЗП , ППЗП, ЗМСМА, ЗОС, ЗУТ и други.
Собствеността на общината върху, общинските пътища ведно с прилежащите
им пътни съоръжения и пътни принадлежности произтича по силата на
закона, които в своята съвкупност представляват транспортната пътна
общинска инфраструктура на всяка община, на чиято територия се намират
тези съоръжения. В случая, не намира приложение един от законите
регламентиращи ж.п.транспорт и ж.п. транспортна инфраструктура, доколкото
процесният надлез няма такива характеристики /на ж.п. надлез или на ж.п.
мост/.Както се посочи жп. инфраструктурата включва железопътния път и
ж.п. съоръженията през които преминават ж.п. път-ж.п. релси, траверси ж.п.
линии семафори, стрелки, коловози , спирки, електрическа мрежа и други и
които непосредствено обслужват ж.п. пътя .По процесния пътен надлез при
с.М. не преминават нито ж.п. линии, нито има ж.п. съоръжения, този път не
служи на ж.п. инфраструктура за пресичане от ж.п. транспорта чрез нея и по
нея на препятствия, като преминава непосредствено през този надлез или
77

мост. Именно такова е предназначението на ж.п. надлези, мостове и други , да
преминават над пътни магистрали, над пътища и над улици, като на
самите ж.п. надлези се намират и ж.п. линии, по които преминават
влакове, пътници, товари и други. Напълно е приложим в случая чл.1 ал.2
т.1 от ЗП/действащ закона за пътищата/ тъй като се касае за несъмнено
общински път и общинско пътно съоръжение-надлез по смисъла на закона,
предоставен на Община П. по смисъла на §7 ал.1 т.4 и т.7 от ПЗРП на
ЗМСМА. Макар с отчуждаването на земите за строежа на надлеза последните
да са станали държавна собственост, предвид характера и естеството на
изградения строеж/обект/-пътен надлез да движение на пешеходци и
автомобили /ППС/ и предвид това му непосредствено и пряко
предназначение, собствеността е трансформирана в общинска собственост,
какъвто характер има и самия местен общински път PAZ 1129, с.М.,
преминаващ непосредствено през това/по това/ пътно общинско съоръжение.
В нито един момент този път и с този пътен надлез не е имал характер,
естество и предназначение на републикански път и на съоръжение към
републиканската пътна мрежа и път.
Въззивният съд напълно споделя изводите от изслушаната по делото
съдебно-техническа експертиза , от която по несънен начин се установява
механизма на настъпване на увреждането в резултат на откъсване на металния
парапет от надлеза и падането му върху тримата пострадали ищци.
Основният спорен въпрос е дали общината е собственик на съоръжението,
което е причинило увреждането, а не начина и причината за настъпване на
откъсването на парапета, доколкото отговорността на собственика е
безвиновна, като механизма би имал значение като се установи съпричиняване
на вредите от страна на самите пострадали с техни неправомерни действия,
ако примерно последните неправомерно са имали контакт с това съоръжение
и са извършвали такива фактически действия върху него, които по своя
характер и естество да са допринесли до внезапното откъсване на железния
парапет от основата си и до самоувреждането си. Факт е, че няма преки
очевидци на инцидента, но има пряк свидетел озовал се на инцидента няколко
секунди след падането на парапета върху тримата пострадали, доколкото това
е станало в негова непосредствена близост, , като същия е възприел както
падналия на място парапет така и уврежданията причинени от падането му
при контакта с пострадалите лица. Нещо повече, характера и естеството на
78

телесните увреждания, че те са причинени именно от процесния парапет , а не
от нещо друго, са удостоверени и от съдебния лекар извършил преглед на
пострадалите след изписването им от болничното заведение и няколко дни
след инцидента, като експертът е категоричен, че уврежданията могат да се
причинят по начина и със средства така както са посочени от самите
пострадали, тоест по никакъв начин не е изключена причинно-следствената
връзка между падането на парапета и причинените от това падане
увреждания върху тримата пострадали. Тези изводи на експерта не са
оспорени като недостоверни или направени от некомпетентно лице, от страна
на ответната Община. Същите се потвърждават и от медицинската експертиза
и от другите доказателства по делото.
Без значение за отговорността на община П., е причината поради която
общинският парапет се е отделил от основата си и е паднал-дали това е
поради естествено износване на материала или е налице непреодолима сила
или е налице случайно събитие, изключващо вината като елемент на
деликтната отговорност. В хипотеза на ангажиране отговорността на
собственика на вещта от която са произлезли вреди по смисъла на чл.50 от
ЗЗД, тези извинителни за общината причини не могат да й се вменят, защото
нейната отговорност е безвиновна, което ще рече ,че тя отговаря за всички
вреди пряка и непосредствена последица от увреждането независимо от какво
и как са причинени, след като общината е собственик на вещта от която
последните са произлезли. Тоест, не е налице основание за изключване на
отговорността на общината. Разсъжденията на първоинстанционния съд
относно възможни причини за настъпването на инцидента изразяващ се в
падане на общинското пътно съоръжение-железен парапет част от пътния
надлез, не променят извода, че отговорността на общината по чл.50 от ЗЗД е
безвиновна и тя не се покрива или изключва нито от случайно събитие, нито
от непредвидимо събитие, нито от естественото износване на материала на
парапета , нито от каквато и да е било друга обективна причина-,включително
дори и да е в резултат на земетресение примерено. Отговорността на
общината е безусловна, защото е достатъчно да се установи, че тя е
собственик на вещта от която са произлези уврежданията. Правилно и в
съответствие с чл.52 от ЗЗД исковият съд е определил размерите на
обезщетенията на тримата пострадали диференцирано и в зависимост от
характера и естеството на конкретните увреждания на конкретния пострадал,
79

периода на възстановяване, степента на възстановяване на здравето от
уврежданията и последиците от уврежданията. Присъдените суми като
парични обезщетения при деликт при отговорността по чл.50 от ЗЗД са
типичните такива за този род и вид увреждания, търпяните болки и страдания
, психологически стрес и емоционална затвореност, изолираност на
пострадалите, нежелание за контакт, в някаква степен уврежданията са
допринесли и за влошаване на успеха на пострадалите в училище , но като
краен резултат всички са се възстановили напълно, преодолян е изживения
стрес и шок от травмата предвид мястото и начина на настъпването й -
привечер, в тъмната част на денонощието и при внезапно падане на железния
парапет върху телата и на тримата пострадали. Присъдените обезщетения не
са прекомерно завишени, справедливи са и напълно съответстват на характера
и естеството на различните увреждания на всеки пострадал и изцяло
овъзмездяват претърпените от тримата пострадали болки и страдания.
По въпроса за възражението за погасителна давност на претенциите за
лихви, направено от Общината във въззивната си жалба.
В отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК няма въведено от
ответната община възражение за погасяване на претенциите за лихви по
давност-чл.111 буква“в“ от ЗЗД, поради което възражението е преклудирано
по смисъла на чл.133 от ГПК. Такова възражение не е направено дори и в
първото по делото заседание и с излагане на съображения за наличие на
особени непредвидени обстоятелство поради които ответната общината е
пропуснала да въведе това възражение като част от отговора си на исковата
молба. Няма направено такова възражение за погасителна давност и в
писмената защита представена пред П.та инстанция. Следователно
възражението за погасителна давност е направено за първи път едва с
въззивната жалба пред въззивната инстанция и като такова е преклудирано по
смисъла на чл.266 ал.1 във връзка с чл.133 от ГПК ,поради което и не следва
да бъде обсъждано от въззивната инстанция по същество.
Въззивният съд не споделя доводите изложени във въззивната жалба на
ищците относно размера на присъдените обезщетения по чл.52 от ЗЗД на
всеки едни от тримата като занижени.
Жалбата е неоснователна защото исковият съд е диференцирал по
отделно претърпените болки и страдания и периода на възстановяване на
80

всеки един от тримата пострадали, проследил е подробно характера,
естеството и обема на преживените негативни изживявания от момента на
увреждането, до момента на пролежаването в болничното заведение и
последвалия възстановителен период при домашни условия , отчел е, че не са
се установили влошаване на здравето на който и да е пострадал до степен да
бъде наново хоспитализиран или да бъде променена медикаментозната
терапия, отчел е по-високата степен и характер на болките и страданията,
търпяни от пострадалия М. и свързани с проведени две оперативни
интервенции за поставяне на метални имплантанти за правилното зарастване
на фрактурата и последвалото им отстраняване от крайника , наличието на
частично ограничаване на обхвата на движение на десния глезен с 20%, както
и факта, че и тримата пострадали към момента са се възстановили напълно от
травмите като инцидентно и при отделни прояви на времето се активират леки
епизодични смушения като главоболие, болки в увредените части, които обаче
в крайна сметка не влияят негативно върху общото здравословно състояние до
степен да се налага прилагането на допълнителна специална терапия за тях и
правилно е присъдил обезщетенията в посочените размери. Няма основание за
присъждане на нови по-големи размери обезщетения защото няма доказани
данни за това. Както се посочи касае се за обезщетение в типични размери
присъждани на подобен род увреждания в хипотези когато здравословното
състояние се възстановява сравнително бързо и само за няколко седмици или
месеца , и доколкото се, касае за телесни увреждания на сравнително млади и
развиващи се организми при които логично възстановителния процес е
сравнително по-бърз и по-гладък и при който болките и страданията
отшумяват сравнително бързо и без да са съпроводени с налични
допълнителни влошавания или усложнения на здравето или отключване на
други болести.. Протичането на възстановителния процес без усложнения е
индиция за по-бързо и по-безболезнено възстановяване на здравето на
пострадалите в първоначалния им здравен и емоционален тонус и състояние
Предвид липсата на каквито и да било настъпили съществени усложнения за
пострадалите и конкретно установения възстановителен период на всеки един
от тримата, няма основание за изменение размерите на присъдените
обезщетения от първоинстанционния съд чрез тяхното увеличаване в по-голям
размер включително и присъждането им в пълен размер -така както са заявени
с исковата молба.
81

Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди
изцяло.
При този изход на делото в полза на страните въззивният съд не
присъжда разноски доколкото нито една от жалбите не се уважава.
Водим от горното Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №1216 от
15.10.2024г. постановено по гр.д.№20245220100099 по описа на съда за 2024г.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
82

Номер на акта:	47
Дата:	14 февруари 2025 г.
Съдия:	Венцислав Стоянов Маратилов

Дело:	20255200500004
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	7 януари 2025 г.

Решение по дело №4/2025 на Окръжен съд - Пазарджик

Съдържание на акта