Р Е Ш Е Н И Е
№: 377 18.03.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: И. Г.
Прокурор: Деян Петров
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 87 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.8 от Закона за движението пътищата ЗДвП),
вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр.
чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от А.Й.Д., ЕГН-**********, с
адрес: ***, чрез пълномощника си адвокат Г.М.Г. ***, съдебен адрес:***, против
решение № 41/15.11.2021г. постановено по НАХД № 20212130200224/2021г. на
Районен съд - Карнобат.
Касаторът намира електронния фиш (ЕФ), потвърден с оспорвания съдебен акт, за
неправилен и незаконосъобразен. Счита, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН за издаването на ЕФ. Приема, че фишът е издаден на датата на която е
връчен 10.07.2021г. и счита, че не е спазен 3-месечният срок от установяването
на нарушителя и една година от извършването на нарушението. Твърди също, че
липсват доказателства в по-ранен момент ЕФ да е издаден, изпратен или връчен на
нарушителя. Според него, след като скоростта на движение на автомобила е била
установена с автоматизирано техническо средство и система (АТСС) за контрол, то
е следвало органът да го спре и да му състави акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление (НП), както
изисква Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (Наредба № 8121з-532). Не е изпълнено и изискването на
чл.16, ал.5 от същата наредба за приспадане максимално допустимата грешка за
съответния тип АТСС. Оспорва наличието на пътен знак В26 на мястото на което е
било установено нарушението, като възразява срещу изводите на районния съд в
тази насока. От касационната инстанция иска да отмени оспорвания съдебен акт и
потвърдения с него ЕФ с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК –
неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В съдебно заседание
касаторът не се явява, не се представлява и не прави искания.
Ответникът – Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Бургас, редовно уведомен,
не изпраща представител пред съда, не ангажира доказателства и не изразява
становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за
неоснователност на оспорването и пледира за потвърждаване на атакувания съдебен
акт.
Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд - Карнобат е потвърдил електронен фиш на
ОДМВР-Бургас за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система, серия К № 3980463, с който за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лева. За да постанови решението си съдът е приел, че обжалваният електронен фиш
е бил издаден при спазване на формалните изисквания, процесуалните правила и нормативно
установените срокове, макар погрешно да е цитирал отнасянето им към АУАН и НП.
Съдът е намерил, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява съставомерност на констатираното деяние, поради което правилно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето на соченото
основание, с налагане на предвиденото наказание в съответната санкционна
разпоредба. Намерил е, че собственик на моторното превозно средство (МПС) с
което е извършено нарушението е А.П.П.. Той се е възползвал от възможността на
чл.189, ал.5 от ЗДвП и е подал декларация и правилно наказващият орган е
определил жалбоподателя за наказателно-отговорно лице. Районният съд е
установил също, че използваното техническо средство за контрол е видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, за която е издадено удостоверение
за одобрен тип и чрез протокол е установено, че е преминало проверка за
техническа годност. Спазени са изискванията при заснемане на конкретното
нарушение, което се установява от представения снимков материал и протокола за
използването на АТСС. По отношение направеното възражение за неспазване на
приспадането на максимално допустимата грешка по чл.16, ал.5 от Наредба №
8121з-532 е посочено, че тъй нареченият „толеранс“ изрично е посочен в ЕФ. За не
приеме твърдението на жалбоподателя, че мястото на нарушението не било
обозначено със знак В26, предвиждащ движение със скорост от 50 км./ч., съдът се
е позовал на протокола за използването на АТСС, където това било отразено и
приложената снимка на мястото, от която се установява, че там се намира
пешеходна пътека.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
За да постанови оспореното решение, районният съд е установил всички
релевантни за спора факти. Възприел е фактическата обстановка, описана в
електронния фиш, достигайки до правилния извод, че тя се подкрепя от събраните
по делото писмени и веществени доказателствени средства – снимка от паметта на
автоматизираното техническото средство, с което е установено управлението с
превишена скорост.
Неоснователни са направените възражения за незаконосъобразност на
електронния фиш. Същият съдържа предвидените в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
реквизити и е издаден по утвърдения образец от министъра на вътрешните работи. Към
мотивите на районния съд следва да се допълни, че в случая разпоредбите на ЗАНН
и по-точно изискванията за съдържание на актовете за установяване на
административни нарушения и наказателните постановления, не намират приложение,
доколкото в ЗДвП е предвиден специален ред за ангажиране
административнонаказателната отговорност на водачите на МПС посредством
електронен фиш, при нарушение установено и заснето с техническо средство, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител.
Също така, макар и ЗДвП да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се
смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване е само
относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни
постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне по отношение на електронния фиш, на правилата за съставяне на
наказателното постановление, неговите реквизити и срокове за издаване, въведени
с разпоредбите на ЗАНН.
Пред районния съд са представени снимките, които са изготвени от
техническото средство и въз основа на които е установено нарушението (л.5), протокол
от проверката за изпитване техническата годност на конкретното техническо TFR1-M
№599 (л.7) с което са направени тези снимки. Видно от тях процесната автоматизирана
система отговаря на всички необходими изисквания и ясно е определила скоростта
и посоката с които се е движело превозното средство, а именно: товарен
автомобил влекач марка Скания, рег.№ Р6703ВВ. Този автомобил е собственост на
лицето А.П.П., срещу когото първоначално е бил издаден ЕФ, серия К, № 2691928
(л.13). Същият подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която посочил, че
автомобилът му бил управляван от А.Й.Д., с представено копие на свидетелството
му за правоуправление. Поради това първият ЕФ бил анулиран и издаден процесният
ЕФ, серия К № 3980463.
По делото е представен задължителния
в случаите на ползване на АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532,
с изискуемото от наредбата съдържание съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на
издаденото НП. В случая този протокол е съпроводен от снимка на разположението
на средството. Както правилно е отчел и районният съд, именно чрез този
протокол е доказано наличието на местонарушението на въведеното с пътен знак
ограничение на скоростта от 50 км./ч.
Предвид събраните по делото доказателства безспорно се установява
съставомерност на констатираното нарушение, тъй като автомобилът е заснет при
движение със скорост от 89 км./ч. от автоматизирано техническо средство с №
TFR1-M №599, извън населено място, при разрушена скорост от 50 км./ч. Техническото
средство автоматично е приспаднало максимално допустимата грешка по чл.16, ал.5
от Наредба № 8121з-532, приемайки, че установената скорост на движение е 86
км./ч. Превишението на разрешената скорост от 36 км/ч попада в стойностите определени
в нормата на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Възраженията на касатора за изтекла давност са неоснователни. ЕФ за разлика от АУАН и НП
няма като
задължителен реквизит – датата на неговото издаване. Това обаче не означава, че
фишът няма дата на издаване, нито означава, че същият се издава на датата на
която е установено нарушението или пък на датата на която е връчен. Процесното нарушение е
допуснато на 15.04.2019г. Първоначално бил издаден ЕФ на собственика на МПС,
който бил анулиран след подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП на 09.09.2020г. По
делото не са представени изрични доказателства кога е бил издаден процесният
ЕФ, но съгласно представени докладна записка от полицейския служител
мл.автоконтрольор (л.10) и писмото за анулиране на ЕФ до собственика на МПС,
може да се направи извод, че това е станало в периода от подаването на
декларацията до изпращането на това писмо – между 09 и 23.09.2020г. Поради това
са били спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН, както 3-месечният срок от установяването
на нарушителя, който е станал известен на органите с подаването на декларацията
на 09.09.2020г., така и едногодишният от извършването на нарушението, тъй като административно-наказателното
производство е било образувано с издаването на първия ЕФ.
Процесният
електронен фиш е връчен на 10.07.2021г. на нарушителя, както той сам заявява в
жалбата си до районния съд и не е влязъл в сила, предвид надлежното му
обжалване. Поради това и на основание чл.82, ал.2 от ЗАНН приложение намира
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, към която препраща нормата на чл.11 от ЗАНН,
вр. тълкувателно постановление № 1/27.02.15г. по тълк.д.№ 1/2014г. на ОСС от HK
на BKC и ОСС от II колегия на BAC. Съгласно посоченият текст от НК, независимо
от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се
изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в
предходния член и който срок с оглед на наложеното наказание – глоба, е три
години, съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК в приложимата редакция на ДВ,
бр.26/2010г., в сила от 10.04.2010г. Срокът по чл.81, ал.3, вр.чл.80,
ал.1, т.5 от НК (ДВ, бр.26/2010г.) следователно е четири години и шест
месеца и започва да тече от довършване на деянието – в конкретния случай на 15.04.2019г.,
поради което към момента на постановяване на настоящото решение същият не е
изтекъл. Обикновената тригодишна давност от извършването на нарушението също не
е изтекла.
Неосновано на фактите по делото е и възражението, че при издаването на акта
и НП е допуснато нарушение на чл.11, ал.2 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Тази разпоредба предвижда, че в случаите на осъществяване на
контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и
се предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. Процесното нарушение обаче, е установено
не от движещо се техническо средство, а от такова намиращо се в състояние на
покой. Това е видно от протокола за неговото поставяне (л.9), изготвен на
основание чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532, така и от направената
съпроводителна снимка по ал.3 от същия член.
При извършената служебна проверка съдебният състав установи, че решението
на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно. При
постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, съдът
пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка и въз основа на
събраните доказателства е формирал вътрешното си убеждение. Това налага
касационната жалба да бъде оставена без уважение и решението на Районен съд -
Карнобат да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение № 41/15.11.2021г. постановено по НАХД №
20212130200224/2021г. на Районен съд - Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.