РЕШЕНИЕ
№ 224
гр. Велико Търново, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20224100500222 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Д. Й. Т. против съдебно решение
№78/04.02.2022г., постановено по Гр.д.№1255/2021г. по описа на РС – Г. О., В ЧАСТТА, с
която след прекратяване на сключеният между страните по делото граждански брак с развод
по реда на чл.49 ал.1 СК, е предоставено упражняването на родителските права спрямо
малолетното дете Д. Д. Т. на майката Е. Б. Т., на бащата /въззивник/ е определен режим на
лични отношения с детето, осъден е бащата да заплаща на детето месечна издръжка в размер
на 162,50лв., считано от датата на предявяване на ИМ в съда – 23.06.2021г. до 31.12.2021г.
вкл., както и месечна издръжка в размер на 200лв., считано от 01.01.2022г. до настъпване на
законни основания за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до
окончателното изплащане. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в
обжалваната му част е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния и процесуалния закон. Изложени са твърдения, че съдът е направил неправилна
преценка на събрания по делото доказателствен материал, както и в противоречие с
процесуалните правила не е обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, в резултат на което е достигнал по неправилен извод, че детето ще се чувства по
- добре, по - спокойно и по - обгрижено при майката. Сочи се, че бащата е по - пригодния
родител. Оспорен е определеният режим на лични отношения на бащата с детето като
1
твърде ограничен. Твърди се неправилност на решението и в частта, с която бащата е осъден
да заплаща месечна издръжка за детето, считано от датата на ИМ, при условие, че по делото
са постановени привременни мерки относно издръжката и на това основание въззивникът е
заплащал издръжка за детето. Първоинстанционното решение в частта за издръжката се
обжалва и с доводи за неправилност и необоснованост и досежно размера на присъдената
издръжка на детето, считано от 01.01.2022г., като несъобразен с възможностите на бащата и
възрастта на детето, с твърдение, че месечна издръжка от 180лв. съответства на критериите
по чл.142 ал.1 СК. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени
първоинстанционното такова в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което
предостави упражняването на родителските права спрямо детето на бащата като по -
пригоден родител, определи режим на лични отношения на майката с детето и същата бъде
осъдена да заплаща издръжка в полза на детето. В условията на алтернативност, моли за
определяне на по - широк режим на лични отношения на бащата с детето.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищцата по делото Е. Б. Т., чрез пълномощника й адв. М. С. от ВТАК, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна и немотивирана и моли да бъде отхвърлена.
Предмет на производството е и частна жалба от Д. Й. Т. против Определение
№220/11.02.2022г., постановено по Гр. д.№1255/2021г. по описа на ГОРС по реда на чл.77
ГПК, с което на основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на Д. Й. Т. е възложена ДТ върху
присъдената в полза на детето издръжка, в която са развити оплаквания за неговата
неправилност и незаконосъобразност като акцесорно на постановеното съдебно решение, с
искане за отмяна.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на частната жалба от
насрещната страна Е. Б. Т.
В СЗ пред въззивният съд страните лично и чрез пълномощниците си изложиха в
писмен вид постигнато между тях по реда на чл.49 ал.4 вр. чл.59 ал.1 СК споразумение по
въпросите относно упражняване на родителските права спрямо роденото по време на брака
им малолетно дете Д. Д. Т., родена на .........г., местоживеенето, режима на лични отношения
и издръжката на детето, допълнено в СЗ относно началната дата на дължимост на
издръжката, като молят съда да постанови съдебно решение, с което по реда на чл.49 ал.5
СК да утвърди постигнатото между тях споразумение, доколкото е в интерес на детето.
В. окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
2
обжалваната му част.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 18.08.2018г., изд. от Община
Л., страните по делото Д. Й. Т. и Е. Б. Д. са сключили граждански брак на 18.08.2018г.
Видно от удостоверение за раждане от ........г., изд. от Община Л., по време на брака им – на
........г. е родено малолетното им дете Д. Д. Т., на 3г. и 3м. към датата на приключване на
устните състезания пред въззивният съд.
Първоинстанционното съдебно решение №78/04.02.2022г., постановено по гр.д.
№1255/2021г. по описа на ГОРС, не е обжалвано от страните по делото в частта, с която е
прекратен с развод по реда на чл.49 ал.1 СК сключеният между тях граждански брак на
18.08.2018г. с Акт за граждански брак №0054/18.08.2018г. на Община Л., постановено е на
основание чл.49 ал.3 СК, че вината за разстройството на брака е на жената Е. Б. Т., както и е
постановено след прекратяването на брака с развод жената Е. Б. Т. да възстанови и да носи
своето предбрачно фамилно име „Д.“, поради което и на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК в
тази си част решението е влязло в законна сила.
От приетият като доказателство по делото във въззивното производство социален
доклад от 23.05.2022г. за положението на детето, изготвен от ДСП Г. О., се установи, че към
момента на изготвянето му малолетната Д. се отглежда в семейната среда на майката, като
бащата осъществява контакти с детето и същото му гостува в дома по установения като
привременна мярка от ГОРС режим на лични отношения.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
На основание чл.59 ал.1 СК, при развод съпрузите по общо съгласие решават
въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от
брака в техен интерес. Съдът утвърждава споразумението по реда на чл.49 ал.5 СК.
Разпоредбата на чл.49 ал.4 СК предвижда, че при всяко положение на делото съпрузите
могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на
развода, като съгласно чл.49 ал.5 СК, съдът утвърждава споразумението по чл.49 ал.4 СК,
след като провери дали са защитени интересите на децата.
В процесният случай страните по делото във въззивното производство изложиха в
писмен вид постигнато между тях споразумение по чл.49 ал.4 вр. чл.59 ал.1 СК относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Д. Т., местоживеенето на
детето, режима на лични отношения на бащата с детето и издръжката на детето, допълнено в
СЗ в частта относно началната дата на дължимост на издръжката на детето, което обхваща
всички висящи пред въззивният съд небрачни искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето, и което
споразумение по чл.49 ал.4 вр. чл.59 ал.1 СК , с оглед събраните по делото в
първоинстанционното и въззивното производства доказателства, в т.ч. и изискан социален
доклад за положението на детето във въззивното производство, изготвен от ДСП Г.О., е
изцяло в интерес на малолетното дете Д. Д. Т., поради което и на основание чл.49 ал.5 СК
споразумението следва да бъде утвърдено от въззивният съд, доколкото с него е защитен
3
интереса на детето. Доколкото в първоинстанционното производство по реда на чл.323 ал.1
ГПК с влязло в сила Определение №798/19.07.2021г. по гр.д.№1255/2021г. по описа на
ГОРС е определена привременна мярка относно издръжката на детето, считано от датата на
определението по чл.323 ал.1 ГПК – 19.07.2021г. до приключване на бракоразводния процес
по гр.д.№1255/2021г. по описа на ГОРС с влязло в сила съдебно решение, задълженият за
издръжка спрямо детето негов баща по силата на утвърденото по реда на чл.49 ал.5 СК
постигнато между страните и утвърдено от въззивният съд споразумение по чл.49 ал.4 вр.
чл.59 ал.1 СК дължи заплащането й, считано от датата на влизане в законна сила на
настоящото съдебно решение, с което приключва процеса по небрачния иск за издръжка, в
който смисъл е и изразената от страните в СЗ воля – да е дължима от приключване на
процеса по делото.
С оглед приключване на спора по делото по висящите пред въззивният съд
задължително съединени с брачния иск по чл.49 ал.1 СК небрачни искове по чл.322 ал.2
изр.2 от ГПК за упражняване на родителските права,личните отношения и издръжката на
детето с постигнато между страните по делото споразумение по чл.49 ал.4 вр. чл.59 ал.1 СК
и предвид утвърждаването му от съда по реда на чл.49 ал.5 СК, обжалваното
първоинстанционно съдебно решение в частта, с която съдът се е произнесъл по небрачните
искове по чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за упражняване на родителските права, личните
отношения и издръжката на детето, и е определил местоживеене на детето, следва да бъде
обезсилено, като на същото основание следва да бъде обезсилено и обжалваното
Определение №220/11.02.2022г., с което по реда на чл.77 вр. чл.78 ал.6 ГПК в тежест на Д.
Й. Т. е възложена ДТ върху присъдената в полза на детето с първоинстанционното решение
издръжка в размер на 288лв., ведно с 5лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
На основание чл.78 ал.6 ГПК в тежест на въззивника Д. Й. Т. следва да бъде
възложена дължимата ДТ върху споразумения размер на издръжката на детето, в размер на
129,60лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – В. Т., ведно с
5 лв., в случай на служебно издаване на ИЛ.
Съгласно постигнатото между страните споразумение по чл.49 ал.4 вр. чл.59 ал.1 СК,
разноските по висящите пред въззивният съд небрачни искове чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето остават в
тежест на страните така, както са направени. Първоинстанционното решение в частта,
досежно уваженият иск по чл.49 ал.1 СК и в частта относно вината за брачното разстройство
по чл.49 ал.3 СК, не е обжалвано и е влязло в законна сила, вкл. и в частта за
разпределението на отговорността на страните за съдебни разноски, направени във връзка с
брачния иск, възложени съгласно чл.329 ал.1 изр.1 ГПК.
Мотивиран от горното, В. окръжен съд,
РЕШИ:
На основание чл.49 ал.5 СК УТВЪРЖДАВА постигнато между страните по В.гр.д.
4
№222/2022г. по описа на ОС – В. Т. Споразумение по чл.49 ал.4 вр. чл.59 ал.1 СК относно
упражняването на родителските права спрямо малолетното дете Д. Д. Т., родена на ..........г.,
с ЕГН **********, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката му,
постигнато между родителите й Е. Б. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Л., ул.“М. Г.“ №...., с настоящо местоживеене гр.Г. О., ул.“Г. Б.“ №...., ет. ...., ап. ..... и Д. Й.
Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Г. О., ул.“Ц. С.“ № ...., с настоящо
местоживеене гр. Г. О., ул.“П. м.“ № ....., както следва:
Родителските права спрямо малолетното дете Д. Д. Т. , родена на ........г. в гр. Л., с
ЕГН **********, ще се упражняват от майката Е. Б. Т. с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: град Л., ул. „М. Г." № ....., с настоящо местоживеене гр.Г. О., ул.“Г. Б.“ № ....,
ет.5, ап.15, при която ще бъде местоживеенето на детето.
Бащата Д. Й. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г. О., ул.“Ц. С.“
№ ....., с настоящо местоживеене гр.Г.О., ул.“П. м.“ № ....., има право на режим на лични
отношения с малолетното си дете Д. Д. Т. , родена на .............г. в гр. Л., с ЕГН **********,
както следва: 1. през седмица, като ще взема детето от съответното учебно заведение /ясла,
детска градина, училище/ в четвъртък, след приключване на съответните занимания, и ще го
връща в дома на майката в неделя, в 18,00 часа, като детето ще нощува при бащата в
четвъртък, петък и събота, като първата седмица от която започва броенето и редуването на
седмиците и осъществяването на контактите, е 2 юни 2022г.; 2.Всеки четвъртък от всяка
седмица, в която детето не нощува при бащата, съобразно уговореното в т.2 от настоящото
споразумение, бащата ще взема детето от съответното учебно заведение / ясла, детска
градина, училище/ след приключване на съответните занятия и ще го води на следващия ден
в съответното заведение, с преспиване за една вечер. 3. бащата има право да взема детето
при себе си три пъти за по 10 /десет/ дни (общо за един месец) през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск; 4.бащата да взема детето през периода от 23.12. /двадесет и
трети декември/, считано от 10.00 ч., до 27.12. /двадесет и седми декември/ в 18.00 часа,
включително на всяка четна календарна година; 5. бащата да взема детето при себе си през
периода от 28.12. /двадесет и осми декември/ на всяка нечетна календарна година, считано
от 10.00 часа, до 01.01. /първи януари/ в 18.00 часа на следващата календарна година, с
преспиване през периода; 6. Рожденият си ден детето Д. Д. Т. прекарва с майката, като
бащата може да я вземе в същия ден, в периода, считано от 15.00 часа до 18.00 часа и след
това да я върне при майката. Ако рожденият ден на детето съвпада с периода, уговорен в т.
2, бащата може да вземе детето за преспиване при него след приключване на празника в 21
часа, като бащата може да я вземе в същия ден, в периода считано от 15.00 часа до 18.00 часа
и след това да я върне при майката; 7.бащата да взема детето при себе си на своя рожден ден
– 23 октомври от всяка календарна година, считано от 10.00 часа до 19.00 часа; 8. бащата да
взема детето при себе си от петък на Великденските празници по Източноправославния
календар на всяка нечетна календарна година, считано от 10.00 ч. на петък, с преспиване,до
19.00 часа на понеделник; 9.когато детето започне да посещава училище, бащата да взема
същото при себе си през първата половина на пролетната ученическа ваканция, както и 10.
5
бащата да може да вижда и/или да взема детето и в други случаи и поводи/ рождени дни на
баби, лели, братовчеди/, след постигане на взаимна уговорка между бащата и майката, като
бащата ще взема детето от дома на майката и ще връща същото в дома на майката в
уговорените с нея часове.
Вземането и връщането на детето по т.2 до т. 10 вкл. от настоящото споразумение, да
се извършва от и до адреса по неговото местоживеене, като при промяна на местоживеенето
си майката следва да уведоми незабавно бащата за новото местоживеене на детето.
Бащата Д. Й. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Г. О., ул.“Ц. С.“
№ ...., с настоящо местоживеене в град Г. О., ул. «П. м.» № ...., СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д. Д. Т. , родена на ..........г., с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Е. Б. Т. , с ЕГН **********, по банкова сметка на
майката Е. Б. Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град Л., ул. „М. Г.“ № ....,
с настоящо местоживеене в гр. Г. О., ул.“Г. Б.“ № ...., ет.5, ап.15, или срещу разписка, до 30
число на текущия месец, месечна издръжка в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/,
считано от датата на влизане в законна сила на настоящото съдебно решение до настъпване
на законни основания за нейното изменяване или прекратяване.
Страните се споразумяват, че разноските, досежно небрачните искове по чл.322 ал.2
изр.2 от ГПК за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на
детето, сторени от всяка една от тях в производствата пред РС Г. О. по гр.д. 1255/2021г. и
пред ОС В. Т., по в.гр.д. 222/2022г., остават в тежест на всяка страна, така, както ги е
сторила, без да претендира заплащане на разноски за адвокатски хонорар от другата страна.
ОБЕЗСИЛВА Решение №78/04.02.2022г., постановено по Гр.д.№1255/2021г. по
описа на РС – Г. О., В ЧАСТТА , с която съдът се е произнесъл по небрачните искове по
чл.322 ал.2 изр.2 от ГПК за упражняване на родителските права, личните отношения и
издръжката на детето, и е определил местоживеене на детето.
ОБЕЗСИЛВА Определение №220/11.02.2022г., постановено по Гр.д.№1255/2021г.
по описа на РС – Г. О.
На основание чл.78 ал.6 ГПК ОСЪЖДА Д. Й. Т. с постоянен и настоящ адрес гр. Г.
О., ул. “Ц. С.“ ...., с настоящо местоживеене гр. Г. О., ул.“П. м.“ № ......, с ЕГН **********,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС – В. Т. , сума в
размер на 129,60 лв. /сто двадесет и девет лева и шейсет стотинки/, представляваща
дължима ДТ върху споразумения размер на издръжката, ведно с 5 лв. /пет лева/, в случай на
служебно издаване на ИЛ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7