№ 2104
гр. Варна , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501244 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ХР. Й. ХР. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Определение № 262317/25.02.2021 год. по гр. дело № 7329/2019 год. по
описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е отхвърлена
молбата на настоящия частен жалбоподател по чл. 248 ГПК за изменение на Решение №
261317/19.11.2020 год. постановено по гр. дело № 7329/2019 год. на РС-Варна в частта му за
разноските и за осъждане на съделителя Д. Н. Ч. да заплати на ХР. Й. ХР. разноски за
производството за първата фаза на делбата в размер на 1800 лева, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В жалбата са наведени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно
и незаконосъобразно. Навежда, че след като страната, която е оспорвала в производството
по делба размера на дяловете на съделителите, следва да поеме и разноските за адвокатско
възнаграждение на страната, която успешно е защитила в производството качеството си на
съделител и размера на своя дял. В случая ответникът по иска за делба Д. Н. Ч. е оспорил
качеството съсобственик на ищеца ХР. Й. ХР., възражението му е счетено от
първоинстанционния съд за неоснователно и имотът е допуснат до делба, поради което и Ч.
следва да понесе отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение, сторени от
съделителя Х.Х.. Позовава се и на съдебна практика в този смисъл.
В писмен отговор ответникът по жалбата Д. Н. Ч., чрез процесуален представител, я
оспорва, счита, че е недопустима, тъй като липсва представен списък на разноските по чл. 80
ГПК. В евентуалност счита жалбата за неоснователна. Навежда, че отговорността за
разноските в делбеното производство се урежда от нормата на чл. 355 ГПК, съгласно която
разноски в делбения процес в хипотезата на чл. 78 ГПК се дължат само по присъединените
искове. В първата фаза това са исковете относно преюдициални спрямо иска за делба
правоотношения (исковете по чл. 42 ЗН; по чл. 30 ЗН; по чл. 23, ал. 1 и 2 СК; по чл. 12, ал. 1
ЗН и др.), а във втората фаза на делбата – облигационните искове между съделителите за
уреждане на сметки по повод на съсобствените имоти. В случая нито една от горните
1
хипотези не е налице, поради което и разноски на жалбоподателя за първата фаза на делбата
не се следват. Поради изложеното счита определението в обжалваната част за правилно, а
частната жалба – за неоснователна и настоява да се остави без уважение.
Частната жалба е подадена в срок, срещу обжалваем акт , от страна с правен интерес
от обжалване на определението и е процесуално допустима. Доводите на ответника по
жалбата, че същата е недопустима, тъй като липсвал списък на разноските по чл. 80 ГПК са
неоснователни. Наличието на списък на разноските е условие за допустимост на молбата по
чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта му за разноските, а не и за допустимостта
на подадената частна жалба против определението, постановено в производство по чл. 248
ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по гр. дело № 7329/2019 год. по описа на РС-Варна е било
образувано по предявен от ХР. Й. ХР. против Д. Н. Ч. и Н. ХР. Д. иск за делба на недвижим
имот, находящ се в град Варна, при твърдения за възникване на съсобствеността – договор
за продажба, скл. с нот. акт 88/2013 год. на ВнН.
С писмения си отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д. Н. Ч. е оспорил
иска за делба с възражения, че ищецът Х.Х. не се легитимира като съсобственик на 9 / 10 ид.
части от имота въз основа на договора за покупко-продажба по нот. акт № 88/2013 год. на
ВнН, тъй като не е платил никаква част от уговорената продажна цена, поради което и
„сключеният договор за продажба накърнява добрите нрави и е нищожен в частта си, в
която лицето, което не плаща никаква част от цената, придобива собственост.“
С решение от 25.02.2020 год. по гр. дело № 7329/2019 год. на РС-Варна, имотът е
допуснат до делба между тримата съделители; възражението на ответника по иска Д. Н. Ч. е
счетено за неоснователно. В първата фаза на производството, в с. з. на 30.01.2020 год.,
ищецът Х.Х. е представил „молба (списък на разноските)“ – л. 83 от първоинстанционното
дело. Първоинстанционното решение по допускането на делбата не е обжалвано и е влязло в
сила. Във втората фаза е проведено едно съдебно заседание, в което е изслушана съдебно-
техническа експертиза относно стойността на имота и реалната му поделяемост.
Представена е и „молба (списък на разноски)“ – л. 120 от делото на РС-Варна. С влязло в
сила решение № 261317/19.11.2020г. по гр. дело № 7329/2019 год. по описа на Рс-
Варна, делбата е извършена по способа, установен в чл. 348 ГПК и имотът е изнесен на
публична продан.
С решението по извършването на делбата, съдът се е произнесъл и по отговорността
на страните за разноски, като сторените само от съделителя Х.Х. разноски във връзка с
ликвидирането на съсобствеността, са разпределени между съделителите образно квотите
им в съсобствеността при приложението на чл. 355, изр. първо ГПК.
С молба от 10.12.2020 год., подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, ХР. Й. ХР. е
поискал да се измени решение № 261317/19.11.2020г. в частта му за разноските, като в
тежест на съделителя Д.Ч. се възложат сторените от Х. разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в първата фаза на делбата в размер на 1800 лева и 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение за втората фаза.
Ответникът по тази молба – Д.Ч., е подал отговор, с който е изразил становище за
неоснователност на молбата.
С обжалваното сега определение, РС-Варна е приел, че молбата е неоснователна.
Изложил е съображения, че правилата на чл. 78 ГПК за отговорността за разноските по
делото, в делбеното производство са приложими само относно съединените в делбата
искове, както и при обжалване на решенията пред по–горна инстанция. В случая
2
присъединени искове по смисъла чл. 355, изр. второ ГПК, няма – нито в първата, нито във
втората фаза на делбата, поради което и е отхвърлил молбата на Х..
Определението в обжалваната част, с която е отхвърлено искането на Х.Х. за
изменение на решението № 261317/19.11.2020г. по гр. дело № 7329/2019 год. по описа на
РС-Варна, в частта за разноските и за осъждането на Д.Ч. да му заплати сумата от 1800 лева
– разноски за производството във фазата по допускането на делбата, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, е правилно.
Съгласно чл. 355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете
им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78
ГПК. Под искове цитираната норма има предвид именно предявени искове, по които съдът
се произнася с нарочен дизпозитив – такива са исковете по чл. 42 ЗН; по чл. 30 ЗН; по чл. 23,
ал. 1 и 2 СК; по чл. 12, ал. 1 ЗН, декларативни претенции по чл. 26 ЗЗД за нищожност на
сделки. Заявените в първата фаза под процесуалната форма на преюдициални спрямо иска
за делба възражения оспорвания и претенции, не съставляват присъединени искове в
делбеното производство по смисъла на чл. 355 ГПК. Изключение прави само претенцията по
чл. 30 ЗН за възстановяване на накърнена с безвъзмезден акт запазена част, по която
претенция макар и да е заявена под формата на преюдициално спрямо иска за делба
възражение, съдът дължи произнасяне с нарочен дизпозитив, каквато хипотеза в случая не е
налице.
В случая в първата фаза присъединени искове по смисъла на чл. 355, изр. второ ГПК
няма предявявани.
Поради изложеното разноски в полза на съделителя Х.Х. за заплатено адвокатско
възнаграждение за производството по допускането на делбата не се следват.
В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба против него -
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика е неприложима в настоящия случай,
доколкото същата касае приложимостта на чл. 78 ГПК в делбените производства при
пренасяне на делото пред по–горен съд.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ХР. Й. ХР. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Определение № 262317/25.02.2021 год. по гр. дело №
7329/2019 год. по описа на РС-Варна, постановено в производство по чл. 248 ГПК, с което е
отхвърлена молбата му по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 261317/19.11.2020 год.
постановено по гр. дело № 7329/2019 год. на РС-Варна в частта му за разноските и за
осъждане на съделителя Д. Н. Ч. от гр. Търговище да заплати на ХР. Й. ХР. от гр. Варна
разноски за производството за първата фаза на делбата в размер на 1800 лева, съставляващи
3
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4