Р
Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 26.04. 2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД,
НО, V въззивен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две
хиляди двадесета и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
При
участието на секретаря Пенка Цанкова в присъствието на прокурора Деян Захариев,
след като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ в.н.о.х.д № 1168 по описа за
2021 година, намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 07.12.2017г., постановена по н.о.х.д. № 6318/2014г. на СРС, НО, 103-ти
състав е признал подсъдимия А.Х.И. за невиновен в извършване на престъпления по
чл.131а, пр.2 вр.чл.129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, поради
което го е оправдал по повдигнатото за това обвинение.
Против
присъдата в законоустановeния срок е постъпил протест от СРП, с който се
оспорва правилността на съдебния акт. Постъпило е и допълнение към протеста, в
което се оспорват изводите за недоказаност на датата, на която е извършено
деянието. Счита, че липсата на спомен на свидетелката С., заявена в съдебно
заседание, както и различната дата, посочена в медицинското удостоверение, се
преодоляват с приобщаване на показанията на свидетелката, депозирани в хода на
досъдебното производство. С тези съображения се прави искане за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на нова осъдителна присъда по
отношение на подсъдимия И..
Пред
въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа подадения
протест, считайки атакуваната присъда за неправилна. Твърди, че в рамките на
съдебното следствие при разпита на пострадалата в достатъчна степен и с
категоричност е изяснена дата на извършеното деяние, поради което посочената
дата в медицинското удостоверение не може да разколебае нейните показания.
Поради това счита обвинението за несъмнено доказано и моли подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд. Относно
наказанието предлага то да бъде определено при условията на чл. 55 от НК
предвид изминалия период от време.
Повереникът
на частния обвинител С. пред въззивната инстанция предоставя на съда
преценката, дали са налице основания за отмяна на атакуваната присъда.
Защитникът
на подсъдимия И. счита, че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано по
безспорен начин. Излага съображения относно съществени противоречия в
показанията на пострадалата, депозирани пред съда и пред разследващ орган.
Счита и датата на деянието за недоказана, поради което моли присъдата да бъде
потвърдена.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
и становищата на страните, изложени в протеста и допълнението към него, както и
в открито съдебно заседание, и като провери законността и обосноваността на
атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата
на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено следното:
Производството
както пред въззивната, така и пред първата инстанция е протекло в отсъствие на
подсъдимия А.И. в съответствие с разпоредбата на чл. 269, ал. 3 от НПК.
При самостоятелна преценка на събраните
по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият А.Х.И.
е роден на *** г. в гр. Разград, българин, български гражданин, с начално
образование, неженен, осъждан, с адрес по л.к. гр. Разград, ул. **********, ЕГН
**********.
Подсъдимият А.И.
и свидетелката М.С. живеели на семейни начала в жилище, находящо се на ул. „**********в
кв. „Княжево“ в гр. София, като подсъдимият И. не си търсел работа, а ходел при
едни турци да редят павета.
Една вечер около
21.00 ч. в периода 29.10 - 30.10.2012 г. между свидетелката М.С. и подсъдимия А.И.
в квартирата им възникнало скарване по повод липсата на пари, като С. казал на
подсъдимия И., че трябва да отиде и да си търси работа, тъй като така повече не
можело да продължава. Това ядосало И., който преди това бил употребил алкохол и
бил пиян. Той я попитал „Къде да си търся работа“, след което започнал да я
бие. Първо я ударил с глава в зъбите и ѝ избил два зъба, единият от които
паднал веднага, а другият преден зъб ѝ се клател и в момента, като в
резултат на удара и потекла кръв от носа и устата. Веднага след това
подсъдимият А.И. взел една порцеланова купа и с нея ударил пострадалата по
главата, от което същата има белег. Непосредствено след това хванал
свидетелката С. с две ръце за врата и започнал да я души и докато я душил, я
ритал с единия си крак по корема, въпреки че знаел, че е бременна, а след това
взел един кабел от електрически разклонител и с него започнал да я удря по
гърба. Докато биел свидетелката С., подсъдимият А.И. я заплашвал, че ще я убие,
от което обаче тя не се уплашила, тъй като и друг път, докато я е бил ѝ е
казвал това.
След като ѝ
бил нанесен побой, на другия ден свидетелката М.С. изчакала подсъдимият А.И. да
излезе, събрала си багажа и напуснала квартирата, която двамата обитавали. Непосредствено
след това – на 01.11.2012 г., тя подала жалба в полицията. На същата дата била
освидетелствана от съдебен лекар в УМБАЛ „Александровска“, където отишла заедно
с майка си, за което ѝ било издадено съдебномедицинско удостоверение №
1018/2012 г. При прегледа свидетелката С. съобщила, че побоят ѝ е нанесен
на 29.10.2012 г. от мъжа, с когото живеела на семейни начала.
От заключението
на изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза на свидетелката М.С. е
видно, че вследствие на нанесения ѝ от подсъдимия И. побой, същата е
получила телесно увреждане, изразяващо се в травматично избиване на първи горен
зъб в ляво – резец, при наличен срещулежащ зъб – антагонист, без данни за негово неизлечимо
болестно увреждане, което е реализирало медико-биологичния признак – избиване
на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
Така възприетата
от въззивния съд фактическа обстановка по делото по същество кореспондира
изцяло с установената от първата инстанция. Настоящата съдебен състав не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения от първата инстанция при
анализа на доказателствения материал по делото. Оценката на доказателствата, по
отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване,
съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение. Обсъдени са противоречията, констатирани в доказателствената
съвкупност, и обосновано СРС е достигнал до извод относно непреодолими такива,
касаещи датата на извършване на инкриминираното деяние.
В основата на фактически
констатации на двете инстанции по същество стоят показанията на свидетелката М.С.,
които са основен източник на преки доказателства досежно предмета на доказване,
очертан от внесения обвинителен акт. Свидетелката е разпитана пред първата
инстанция значително време след инкриминираното деяние – около пет години,
което е оказало влияние върху спомените ѝ относно случилото се. Всеки
човек има различни субективни и интелектуални възможности да съхранява
информация за конкретни събития от живота си, поради което не може да се
изисква от свидетелите в толкова дълъг период от време, какъвто е налице в
процесния случай, да помнят в детайли ситуациите, за които те свидетелстват.
Затова и законодателят е предвидил възможност да бъдат приобщавани показанията
на свидетелите, депозирани пред разследващите органи, който способ
контролираният съд надлежно е приложил. Констатирайки липса на спомени и
противоречия, първата инстанция ги е преодоляла чрез прочитане на показанията
на С., депозирани в хода на досъдебното производство, на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, доколкото делото се разглежда в отсъствие на
подсъдимия. В мотивите си първоинстанционният съд е подложил на задълбочен,
подробен и съвкупен анализ, както непосредствено дадените пред него
показанията, така и тези приобщени от предходната фаза на процеса, който анализ
напълно се споделя от настоящия съдебен състав.
Съобразявайки
изминалия период от време, напълно резонно първата инстанция се е доверила
предимно на приобщените показания на свидетелката М.С., депозирани в хода на
досъдебното производство. Същите са снети в значително по-близък момент до
инкриминираното деяние, когато спомените на свидетелката са били по-точни и
конкретни, поради което тя детайлно и последователно описва извършеното спрямо
нея физическо посегателство от подсъдимия И.. Следва да се отбележи, че
пострадалата е последователна и непосредствено пред съда, че именно подсъдимият
И. ѝ е нанесъл побой, като съобщава за нанесени удари с глава в областта
на зъбите, удар с чиния и с кабел. Въпреки че пред съда свидетелката е хаотична
относно последователността на нанесените удари, то в разпита си пред
разследващите органи тя ги описва подредено и детайлно. Пред разследващите
органи свидетелката е категорична и последователна относно състоянието на
подсъдимия И. по време на нанесения побой, причината, поради която била
упражнена физическата агресия спрямо нея, както и относно последователността на
ударите – първо с глава в областта на зъбите, по който начин са ѝ били
избити два зъба, когато започнала да ѝ тече и кръв от устата и носа;
последващ удар с порцеланова чиния по главата, след което подсъдимият започнал
да я души, хващайки я с две ръце за врата; ритник с крак в корема ѝ,
въпреки че била бременна; и накрая – удари с кабел от електрически разклонител
по гърба. Така изложените показания въззивният съд намира за достоверни и
отговарящи на обективната истина, тъй като същите са логически и вътрешно
последователни, нетенденциозни и обективни, поради което им се довери. Въз
основа на изложеното настоящата инстанция не споделя наведените от защитата
възражения за съществени противоречия относно нанесения побой спрямо
пострадалата С. и поредността му.
На следващо
място, показанията на свидетелката С. относно нанесения ѝ побой от
подсъдимия И. намират подкрепа в медицинското удостоверение № 1018/01.11.2012
г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД и в изготвеното въз основа на него
заключение на съдебномедицинската експертиза. Експертното заключение е
категорично, че описаните от свидетелката травми могат да бъдат получени по
начина, описан от нея. Подробно са описани и установените травматични
увреждания спрямо същата – избиване на първи горен зъб в ляво – резец при
наличен срещулежащ зъб – антагонист, без данни за негово неизлечимо болестно
увреждане, охлузвания и кръвонасядания в областта на шията, охлузване на
дясното коляно, кръвонасядания по лицето, гърба, кръста и дясна предмишница,
както и разкъсно-контузна рана на главата. Местоположението на така
установените травматични увреждания кореспондират с описания от С. начин на тяхното
нанасяне.
От показанията
на единствения свидетел очевидец обаче не може да се изведе информация относно
датата, на която е осъществено физическото посегателство спрямо нея – предмет
на настоящото производство, която да залегне в основата на осъдителна присъда
спрямо подсъдимия И.. Пред първоинстанционния съд свидетелката С. не съобщава кога
е извършено описаното от нея физическо посегателство. В показанията си пред
разследващите органи тя посочва, че деянието спрямо нея е реализирано на
30.10.2012 г. около 21:00 часа на ул. „**********в кв.
„Княжево“. И въпреки че свидетелката потвърждава в хода на съдебното следствие
прочетените показания, те не представляват достатъчна доказателствена основа,
за да бъде признат подсъдимия за виновен, тъй като в процесния случай действа
забраната осъдителна присъда да се основава единствено на показанията,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. По делото не са налице други
доказателства, които да подкрепя приобщените показания, а са налице съществени
и непреодолими противоречия относно времето на извършване на деянието. Това е
така, тъй като в медицинското удостоверение № 1018/01.11.2012 г. от УМБАЛ
„Александровска“ ЕАД е посочено, че свидетелката С. е съобщила за нанесен
ѝ побой на 29.10.2012 г. Не може да бъде споделено изложеното виждане в
протеста, че чрез приобщаване на показанията на свидетелката С. по надлежния
ред посоченото противоречие се преодолява. В процесния случай са налице две
противоположни твърдения относно дата на упражненото спрямо пострадалата
физическо посегателство, изводими съответно от показанията на С. и от
медицинското удостоверение, което противоречие е било налично още в хода на
досъдебното производство. По делото не са събрани и други контролни
доказателства подкрепящи едната или другата версия. Макар и противоречието да
касае два последователни дни, то е съществено, доколкото се отнася до
съставомерен елемент от състава на вмененото на подсъдимия И. деяние, каквото е
времето на извършване на деянието. Ето защо, въззивният съд не възприе
изложените от държавното обвинение доводи както в протеста, така и в съдебно
заседание за основателни относно безспорна доказаност на датата, на която е
извършено инкриминираното деяние.Следва да се отбележи и липсата на активност
от страна на държавното обвинение в хода на съдебното следствие пред СРС,когато
е прокурорът е разполагал с правомощието да измени обвинението,което не е
сторено,за да бъдат преодолени съществуващите противоречия относно датата на
процесното събитие.
На база така
събрания по делото доказателствен материал районният съд е стигнал до
единствения законосъобразен извод, че повдигнатото спрямо подсъдимия А.Х.И.
обвинение за извършено престъпление по чл.131а, пр.2
вр.чл.129, ал.2, пр.3 вр. ал.1 вр.чл.29, ал.1, б. „а“ от НК остава
недоказано.
С обвинителния
акт на подсъдимия А.Х.И. е повдигнато обвинение за това, че на 30.10.2012 г.
около 21.00 часа в гр. София, на ул. „**********, чрез нанасяне на удар с глава
в областта на главата е причинил на М.А.С. средна телесна повреда, изразяваща
се в травматично избиване на първи горен зъб в ляво - резец, при наличен
срещулежащ зъб - антагонист, без данни за неговото неизлечимо болестно увреждане,
което е реализирало медико-биологичния признак – избиване на зъб, без който се
затруднява дъвченето и говореното, като деянието е извършено в условията на
опасен рецидив.
Подобно на
районния съд и настоящата съдебна инстанция счита, че от обективна страна
безспорно се установява въз основа на доказателствения материал, че подсъдимият
И. е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му престъпление чрез
нанасяне на удар с глава в областта на главата на пострадалата С., в резултат
на който е причинено травматично избиване на първи горен зъб в ляво - резец,
при наличен срещулежащ зъб - антагонист, без данни за неговото неизлечимо
болестно увреждане. Налице е причинно-следствена връзка между осъществените
действия от подсъдимия и нанесеното травматично увреждане. Медико-биологичния
признак – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говореното,
отговаря на юридическата квалификация средна телесна повреда по смисъла на чл.
129, ал. 2 от НК.
Въпреки
гореизложеното не се установява посочената в обвинителния акт дата на
извършване на деянието – 30.10.2012 г. Съгласно разпоредбата на чл. 246, ал. 2
от НПК и т. 4.2 от Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК времето, включващо
датата, часа и мястото на извършване на инкриминираното деяние са част от
изпълнителното деяние на престъплението, поради което и представляват негов
съставомерен признак от обективна страна. В процесния случай доказателства
относно датата се съдържат в показанията на свидетелката С., приобщени по реда
на чл. 281, ал. 4 от НПК, и в медицинското удостоверение № 1018/01.11.2012 г.
от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, които противоречат по между си и които
противоречия, въпреки положените процесуално-следствени усилия от първата
инстанция, са непреодолими. Наличието на така констатираното съществено
непреодолимо противоречие в доказателствения материал относно датата на извършване
на инкриминираното деяние и забраната на разпоредбата на чл. 281, ал. 8 от НПК
обуславят невъзможността да се докаже посочената в обвинителния акт дата на
извършване на деянието, респективно до несъставомерност от обективна страна на
деянието, вменено на подсъдимия И..
Несъставомерността
от обективна страна на вмененото на подсъдимия И. деяние поради недоказаност на
датата, посочена в обвинителния акт, обуславя безпредметност на обсъждането на
останалите квалифициращи признаци от обективна страна, както и на елементите от
субективна страна.
Поради
оправдателния характер на постановената първоинстанционна присъда, разноските
по делото правилно са оставени за сметка на държавата, в съответствие с
разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
С оглед изложените
съображения, и като не констатира
неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост , въззивният съд счита, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена,поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334 ал.1 , т. 6 от НПК въззивната
инстанция
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
07.12.2017г., постановена по н.о.х.д. № 6318/2014г. на СРС, НО, 103-ти състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.