РЕШЕНИЕ
№ 1155
гр. Пловдив, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300502199 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК –
Застраховане“ АД, чрез адвокатско дружество „Г. и партньори“, чрез адв. С., в
качество на длъжник по изп. дело № 20229100400461 по описа на ЧСИ Р.Р., против
Постановление от 24.06.2022 г., с което е постановен отказ за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и на размера на
начислената по делото пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и
разноските към Закона за частите съдебни изпълнители.
В жалбата се излагат съображения, че претендирания размер на адвокатско
възнаграждение е над установения минимум по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
производството, като е приложима в производството нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която дава възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част. Счита, че в настоящия случай адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед
правната и фактическа сложност на делото, като не съответства на извършените
действия по него – единствено подаване на молба за образуване на производството и
1
посочване на изпълнителен способ, поради което и разпоредбата на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е неприложима в настоящия случай, поради което моли да се редуцира размера на
разноските за адвокатско възнаграждение на 200 лв. за образуване на производството.
Освен това възразява срещу включването на адвокатското възнаграждение, което
представлява разноски в производството, във вземането по смисъла на чл. 26 от
ТТРЗЧСИ, в което счита, че следва да бъде включено единствено посоченото в
изпълнителния лист вземане, поради което моли да се редуцира и така определената
такса по цитирания текст, евентуално, да бъде редуцирана с оглед намаления размер на
адвокатското възнаграждение. Претендира разноски и за настоящото производство,
представя списък на разноските и доказателства за заплащането им и регистрация по
ЗДДС.
По делото е приложено становище от адв. Г.С., пълномощник на взискателя Д.
Д., в което се аргументира неоснователност на искането на длъжника за намаляване на
размера на адвокатското възнаграждение, поради неприложимост на чл. 10, т. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди, че възнаграждението е двукомпонентно, като вторият
компонент е в зависимост от материалния интерес, който по делото е 45 000 лв. само
главница, без да се прибавят изтеклите и дължими лихви, част от вземането, като
платеното възнаграждение е близо до възможния минимум в наредбата. Твърди, че
заплащането на разноски е санкция за неправомерното поведение на длъжника, който е
забавил прекомерно заплащане на присъденото обезщетение, поради което дължи
сторените от взискателя разноски за действията, които са довели до успешно
изпълнение. Възразява срещу искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в
размер на 360 лв. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В писмени мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК се изразява становище, че жалбата е
допустима, но изцяло неоснователна, извършените по делото действия са изцяло
правилни и законосъобразни. Излагат се съображения, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от 1100 лв. е обосновано, под законовия минимум по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
материалния интерес от 62687,50 лв., а и счита, че следва да се вземе предвид
поведението на длъжника, който, според изложените от процесуалния представител на
взискателя аргументи, умишлено е забавил с години дължимото обезщетение. Сочи се
и факта на активното участие на процесуалния представител на взискателя в
производството, който своевременно депозира молби и становища по исканията на
длъжника. Излага съображения, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
изчислена върху материалния интерес, който включва присъденото вземане и
адвокатското възнаграждение. Счита жалбата неоснователна и моли да бъде оставена
без уважение.
2
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по
делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице - длъжник в изпълнителното
производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие
на съдебния изпълнител и е процесуално допустима, а по същество е частично
основателна.
Изпълнителното производство е образувано по молба от 14.06.2022 г., подадена
от взискателя Д.С.Д., чрез адв. Г.С. С., за събиране на присъдено вземане в размер на
45000 лв. главница и законна лихва от 10.08.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането. В молбата е поискано едновременно с изпращане на призовката за
доброволно изпълнение да бъде наложен запор върху банковата сметка на длъжника.
Приложен е изпълнителен лист от 13.06.2022 г., издаден въз основа на влязло в сила
решение от 07.06.2022 г.
По изпълнително дело е изпратена ПДИ с посочен размер на общото задължение
по издадения изпълнителен лист и разноски в изпълнителното производство към
15.06.2022 г.,получена от длъжника на 16.06.2022 г., като едновременно с ПДИ е
изпратено и запорно съобщение до *** АД, с което е наложен запор върху банковата
сметка на длъжника до размера на вземането, посочен в ПДИ. Други изпълнителни
действия не са извършвани по делото. Цялата посочена в ПДИ сума е била преведена
по сметка на ЧСИ в изпълнение на наложения запор, на 24.06.2022 г., към която дата
не е бил изтекъл срокът за доброволно изпълнение на длъжника.
На 17.06.2022 г. е постъпило възражение от длъжника за редуциране на
адвокатското възнаграждение, поради прекомерност, над минималния размер за
образуване на изпълнително дело, за неправилно определяне на базата за изчисление
на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ с включване в същата на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, евентуално за
намаляване на размера и, поради намаляване на размера на адвокатското
възнаграждение. Взискателят е възразил по отношение на основателността на молбата
за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение, като е обосновал
становището си с нормативно установения размер на адвокатското възнаграждение,
основан на материалния интерес по делото, както и вината на длъжника, който не е
превел сумата, независимо, че от години му е известна банковата сметка на
взискателя.
С обжалваното Постановление от 24.06.2022 г. възражението на длъжника е
прието за неоснователно, като е отказано намаляване размера на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя за образуване и водене на
изпълнително дело № 20229100400461, както и на размера на начислената по делото
пропорционална такса по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за
3
частите съдебни изпълнители.
Съдът намира жалбата в частта, с която се иска намаляване на размера на
дължимото от длъжника адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, за
основателно. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед
всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ,
като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определяща правна и фактическа сложност на делото. Длъжникът „Застрахователно
акционерно дружество ОЗК – Застраховане“ АД е заплатил изцяло претендираните
суми по изпълнителния лист, преди да изтече срокът за доброволно изпълнение, от
който длъжникът не е могъл да се ползва, защото едновременно с изпращане на ПДИ е
бил наложен запор върху банковата му сметка. Поради заплащане изцяло на
задължението не може да се очаква някаква фактическа и правна сложност при водене
на производството. По делото не са извършени, нито са могли да бъдат извършвани
законосъобразно други изпълнителни действия, поради изплащане изцяло на
задължението, като действията на пълномощника на взискателя се изразяват
единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство с
посочване на способ на изпълнение. Сумата е преведена след наложен запор, но самият
запор е бил наложен преди за длъжника да изтече срока за доброволно изпълнение,
като по този начин е бил поставен в невъзможност да изпълни доброволно. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не се дължат от длъжника и разноските,
направени от взискателя, за изпълнителни способи, които не са приложени. В
конкретния случай не може да възникне необходимост от прилагане на изпълнителен
способ, за който длъжникът да дължи възнаграждение.
Заплащането на разноски е последица от изхода на делото, а не санкция за
страната, като в изпълнителното производство се поемат от длъжника, извън
посочените изключения в чл. 79 от ГПК. Решението, въз основа на което е издаден
изпълнителният лист – изпълнителното основание, е постановено на 07.06.2022 г., а
изпълнителното производство е образувано на 14.06.2022 г., или преди по-малко от две
седмици, законовия срок за доброволно изпълнение, поради което твърденията за
години неизпълнение, въпреки, че е била известна банковата сметка на взискателя, са
неоснователни.
Цитираният текст на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК определя кои от сторените
разноски в изпълнителното производство следва да се поемат от длъжника, а това са
4
само тези, които са явили необходими за събиране на вземането. Такива разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящата хипотеза се явяват тези за образуване на
изпълнителното производство по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото сумите са
изплатени след образуване на производството, в срока за доброволно изпълнение. При
тези обстоятелства заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да се поема от
длъжника изцяло, тъй като не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото и осъществените изпълнителни способи. В настоящия случай се
дължат разноски от длъжника единствено за образуване на изпълнителното дело в
размер на 200 лв. без ДДС, каквито действия са реално извършени от пълномощника на
взискателя, поради което в тази част следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ
до посочения размер, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК.
По отношение на окончателната такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители същата, съгласно цитирания
текст, при изпълнение на парично вземане се събира върху събраната сума. Размерът
на паричното вземане, което следва да събере съдебният изпълнител по конкретното
изпълнително дело, върху което се определя и неговото възнаграждение, каквото по
същността си представлява таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ е сумата по изпълнителния
лист, както и адвокатското възнаграждение следващо се за изпълнителното
производство. Оплакването на длъжника, че при определянето на материалния
интерес, върху който се изчислява дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се
включва и адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство, е
неоснователно. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.
78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за
извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени
от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал.
1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист
чрез съответното изпълнително действие. Поради това, направените от взискателя
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се
включват, както в понятието „материален интерес” по смисъла на чл. 83, ал. 1 от
ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума” по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ. С оглед
това, разноски за адвокатско възнаграждение следва да се включват в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, в който смисъл е
Решение № 278 / 25.06.2012 г. по гр. дело № 414/2012г. по описа на ВКС. Доколкото се
дължи от длъжника адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнително производството в размер на 200 лв., то намаляването на дължимата
5
пропорционална такса се явява последица от редуциране на размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя, при изчисляването и от ЧСИ.
Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу
акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника срещу постановление за отказ
да бъдат изменени разноските в производството. Съгласно трайната практика на ВКС в
производство относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране
на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира
приложение (в този смисъл определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г., III
ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., III ГО, определение №
119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., II ГО и др.).
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл. 437 ал. 4 от ГПК.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 24.06.2022 г. по изп. дело № 20229100400461 по
описа на ЧСИ Р.Р., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Пловдив,
с което е постановен отказ за намаляване размера на претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително дело №
20229100400461, както и на размера на начислената по делото пропорционална такса
по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частите съдебни
изпълнители и НАМАЛЯВА размера на дължимите от Застрахователно акционерно
дружество ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, на Д.С.Д., представляван от адв.
Г.С. С., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, от 1100 лв. на 200 лв.
(двеста лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6