Р Е
Ш Е Н
И Е № 215
гр. Сливница, 01. 04. 2019 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при секретаря
Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 895 по описа
на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.394 КЗ от Л.А.А.
срещу „„З.А.Д. А.” с ЕИК …………… със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„С.К.” № …, представлявано от М- П- И-, с които ищцата моли ответника да бъде
осъден да й заплати сумата от 1 500 лева, представляваща размера на дължимото
застрахователно обезщетение по застраховка „КАСКО +”, ведно със законната
лихва, считано от 18.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от
31 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
02.10.2017 г. до 17.12.2017 г. Претендира и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 01.03.2017
г. чрез посредник сключила с ответното дружество застрахователен договор и била
издадена застрахователна полица № 0306Х0277462 за застраховка “Пълно каско” и
„Злополука“ за собствения й лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег.
№ .......... Срокът на договора бил една година – от 03.03.2017 г. до
03.03.2018 г. В изпълнение на задълженията си по договора тя заплатила три
вноски от уговорената застрахователна премия. С нотариално заверено пълномощно рег. № 3124 /
20.10.2016 г. ищцата е упълномощила П. К.с правото да управлява лекия
автомобил, както и да регистрира настъпили застрахователни събития и получава
съответните застрахователни обезщетения. Ищцата посочва, че на 15.10.2017 г. и
на 16.10.2017 г. настъпили две
застрахователни събития при управление на автомобила, в резултат на които били
наранени задна дясна врата, десен праг, предна броня, преден десен спойлер,
предна дясна врата, преден десен калник, преден ляв калник, предна лява врата,
задна лява врата, заден ляв панел.
Щетата на 15.10.2017 г. настъпила при десен завой на бул. „Цар
Освободител“ в гр. София на пл. Народно събрание, при което автомобилът бил
задран от каменна саксия. Щетата на 16.10.2017 г. била установена вечерта, след
като през деня автомобилът е бил паркиран зад кино „Арена“ в ж.к. „Младост – 4“
в гр. София и ищцата не може да посочи механизма на причиняването им, но счита,
че вероятно това е станало при удар на паркирания й автомобил от маневриращи
автомобили. На 18.10.2017 г. за двете щети били заведени преписки в ответното
дружество с № 10017030131985 - за застрахователното събитие от 15.10.2017 г. и
с № 10017030131986 – за застрахователното събитие от 16.10.2017 г. В описа на
щетите, настъпили на 16.10.2017 г. в графа „забележка“ било отразено, че
обезщетението за предна дясна врата, преден ляв калник, и заден ляв панел
„отпада – в оглед“, като й било обяснено, че за тези елементи при първоначалния
оглед и заснемане на автомобила през 2015 г. е имало одрасквания и за тях не се
следва обезщетение. Във връзка с преписките по двете щети „З.А.Д. А.“ АД отказало
да изплати застрахователно обезщетение с мотиви, че са налице обстоятелства,
поради които съгласно Общите условия на застрахователния договор, за
дружеството не възниква задължение за ликвидация на щети. Като основен аргумент
за отказа е изтъкнато, че поради непредставянето на автомобила за оглед и
заснемане застраховката не е породила действие и към момента на събитието не е
налице застрахователно покритие по издадената полица. Ищцата изтъква, че от
2015 г. до месец март 2018 г. автомобилът е застрахован при същия застраховател
и при първоначалното сключване на договора е бил представен за оглед на
04.03.2015 г. От тогава до 18.10.2017 г. не са настъпвали застрахователни
събития и не са били регистрирани щети по автомобила, поради което за застрахователя
не е налице основание да счита, че щетите са
причинени, докато превозното средство не е било застраховано при него.
Ищцата поддържа, че съобразно константната съдебна практика неизпълнението на
задълженията на застрахования, свързани с установяването на техническото
състояние на автомобила към момента на сключване на договора, няма правната
характеристика на отлагателно условие и независимо, че би могло да е относимо
към обема на застрахователната отговорност, то не се отразява на влизането в
сила на застрахователния договор, щом цялата премия или първата вноска от нея,
при разсрочено плащане, са надлежно престирани и приети от застрахователя. По
тези съображения ищцата счита, че в случая не е налице никое от законовите
обстоятелства, които да изключват отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетението. Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника, да й заплати сумата от 1 500
лева, представляваща размера на дължимото застрахователно обезщетение по
застраховка „КАСКО +”, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2017 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 31 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода от 02.10.2017 г. до 17.12.2017 г., както и разноските по
производството.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване
на исковата молба ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че във връзка с
настъпили на 15.10.2017 г. и на 16.10.2017 г. пътнотранспортни произшествия с
л.а., марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег. № ........., са били образувани
преписки по щети с № 10017030131985 и с № 10017030131986. Посочва, че в хода на
ликвидационната дейност по преписките било установено, че от момента на
издаване на полица „Каско“ с № 0306Х0277462 до датата на образуване на
преписките лекият автомобил не бил представен за оглед и заснемане, съобразно
изискването на т.39 от ОУ за застраховка „Каско“, поради което счита, че към
момента на настъпване на уврежданията по МПС не е било налице застрахователно
покритие по договора. Ответното дружество поддържа, че ако не е уговорено
друго, застрахователното покритие започва след плащането на първата вноска от
застрахователната премия – при разсрочено плащане, освен ако не е уговорено
друго, каквото в случая се явява отлагателното условие за влизане в сила на
застрахователния договор – а именно представяне на автомобила за оглед и
заснемане от страна на застрахования пред посочено от застрахователя лице. Това
изискване е въведено в чл.408 от КЗ и е с цел гарантиране интересите на двете
страни по договора – установяване техническото състояние на автомобила към
момента на сключване на договора, за да бъдат избегнати неоснователни откази на
застрахователя за изплащане на обезщетение за предхождащи застраховката събитие
и за да не може застрахования да претендира обезщетение за вреди, нанесени на
автомобила преди сключването на договора. Именно поради неизпълнение на
отлагателното условие за представяне на автомобила за оглед и заснемане, по
образуваните преписки по щети на автомобила на ищцата, е отказано изплащането
на застрахователно обезщетение. При
условията на евентуалност застрахователното дружество оспорва размера на
претендираното обезщетение, като счита същия за завишен и изтъква, че с оглед
правилното му определяне следва да се има предвид, както уговорената в
застрахователния договор сума, така и действителната стойност на застрахованото
МПС към датата на настъпване на застрахователното събитие с оглед принципа за
реална обезвреда и недопускане на неоснователно обогатяване. При тези
съображения ответното дружество моли исковете да бъдат оставени без уважение
като неоснователни, и при условията на евентуалност – да не бъдат уважени в
пълния претендиран размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2015 г. между ищцата и З.А.Д.
А.” АД, чрез посредничеството на „Юнайтед
брокер“ ООД, бил сключен договор за комбинирана застраховка “Каско“ и „Злополука”,
оформен с комбинирана застрахователна полица № 0306Х0097144 от същата дата със
срок на действие една година - от 01.03.2015 г. до 02.03.2016 г. Договорът бил
сключен за лек автомобил, марка „Тойота“, модел „Аурис“ с рег. № .........,
собственост на ищцата. На 04.03.2015 г. автомобилът бил представен за оглед
пред застрахователя от св. К., който фактически го управлява от есента на 2014
г. и било извършено заснемане. За извършения оглед бил съставен протокол №
0314739, в който били отразени следните констатирани повреди: предна дясна
врата, таван, наранена боя леви калници, заден капак, преден капак, задна дясна
врата. Тези повреди не били ремонтирани от ищцата. На 01.03.2016 г., чрез същия
посредник, страните сключили застрахователен договор, оформен с комбинирана
застрахователна полица “Каско“ и „Злополука” № 0306Х0188955 от същата дата със
срок на действие една година - от 02.03.2016 г. до 02.03.2017 г. На 01.03.2017
г., чрез същия посредник, страните сключили застрахователен договор, оформен с
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0277462 за застраховка “Каско” и
„Злополука“ със срок на действие една година – от 03.03.2017 г. до 03.03.2018
г. Страните се уговорили застрахователната премия да бъде заплатена на четири
вноски, от които ищцата заплатила три с квитанции от 01.03.2017 г., от
30.05.2017 г. и от 25.08.2017 г. При сключването на застрахователните договори
през 2016 г. и 2017 г. автомобилът не е бил представен за оглед. С нотариално
заверено пълномощно рег. № 3124 / 20.10.2016 г. ищцата е упълномощила св.П. К.с
правото да управлява лекия автомобил, както и да регистрира настъпили
застрахователни събития и получава съответните застрахователни обезщетения.
На 15.10.2017 г. вечерта св. К.
управлявал лекия автомобил, като се движел в гр. София, по бул. „Цар
Освободител“. В района на площад „Народно събрание“ св. К. предприел маневра
десен завой, при която ударил дясната част на автомобил в каменна саксия. В
резултат на удара били засегнати предната броня, предния десен спойлер, задната
дясна врата и десния праг на автомобила. На 16.10.2017 г. св. К. отишъл с лекия
автомобил на работа и го паркирал на паркинга на кино „Арена“, намиращо се в
ж.к. „Младост 4“ в гр. София. След приключване на работното време, вечерта на
същата дата, когато отишъл до автомобила, св. К. установил, че били нанесени
щети на предна дясна врата, преден десен калник, преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата и заден ляв панел. Св. К. предполага, че щетите са
нанесени при паркирането на други автомобили в съседство от паркирания от него.
На 18.10.2017 г. св. К. уведомил
застрахователя за така настъпилите застрахователни събития и за щетите били
заведени преписки в ответното дружество с № 10017030131985 - за
застрахователното събитие от 15.10.2017 г. и с № 10017030131986 – за
застрахователното събитие от 16.10.2017 г. При извършения опис по първата щета
са отразени следните претенции: задна дясна врата, десен праг, предна броня,
преден десен ъгъл спойлер. В описа по втората щета са отразени следните
претенции: преден ляв калник, преден десен калник, предна лява врата, задна
лява врата.
С писмо от 01.11.2017 г. ответното
дружество уведомило ищцата, че по предходната и по текущата застрахователни
полици няма извършен оглед и заснемане на лекия автомобил, поради което
застраховката не е породила действие съгласно
т.39 от ОУ за застраховка „Каско“ на МПС, и за застрахователя не е
възникнало задължение за изплащане на застрахователни обезщетения по преписките
по щети с № 10017030131985 и № 10017030131986.
От заключението на съдебната
автотехническа и оценителна експертиза, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, се установява, че описаните в
подадените уведомления-декларации и съответно описи на щетите по претенции
с № 10017030131985 и № 10017030131986 и
двете от 18.10.2017 г. увреждания могат да имат пряка причинно – следствена връзка
с описаните застрахователни събития и тези по втората претенция могат да се получат на паркинг при случайно
неправилно извършени маневри от други автомобили. Процесният лек автомобил е
застрахован за пръв път на 24.02.2015 г. с комбинирана застрахователна полица №
0306Х0097144 за застраховки „Каско“ и „Злополука“. До изтичане срока на
последната застрахователна полица – 02.03.2018 г. всяка следваща полица е с
дата, предшестваща датата на изтичане срока на предишната. През периода
03.03.2015 г. до 02.03.2018 г. не е имало други застрахователни събития освен
описаните съгласно претенции за щети по цитираните номера. Пазарната стойност
на причинените вреди към 15.10.2017 г. общо по опис на щетите по двете
претенции е 1 380 лева. Лихвата за забава за заплащането на главница в
този размер за периода 02.10.2017 г. до 18.12.2017 г. е 29,90 лева.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитания по
делото свидетел Пламен К., чийто показания съдът кредитира като обективни и
непротиворечиви, както и от приетите по делото писмени доказателства и
заключението на съдебно – техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло
като компетентно и обективно дадено.
С оглед на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
405, ал. 1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Ангажирането
на отговорността на застрахователя по застраховка „Автокаско“ е свързано с
установяване на следните кумулативни предпоставки: валидно възникнало
правоотношение между застрахователното дружество и увреденото лице по
имуществена застраховка „Автокаско“, с предмет задължението на застраховател да
покрие риска от увреждане върху застрахованото имущество; настъпване на застрахователно
събитие, представляващо покрит застрахователен риск, в рамките на действие на
застрахователния договор; настъпване на вреди за застрахованото лице, техния
размер и причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и
претърпените вреди.
С оглед
разпоредбата на чл.
154, ал. 1 от ГПК доказателствената тежест за установяване на фактите,
съставляващи основание на иска, се носи от ищеца, който трябва да проведе пълно
и главно доказване, като при липсата на доказателства, установяващи
осъществяването на факт извън всякакво съмнение, съдът в приложение на
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, е длъжен да приеме, че
фактът не е осъществен. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен
факт от действителността - а именно неосъществяване на дължимо поведение за
престиране на съответната парична сума, е достатъчно твърдението на ищеца, като
ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт,
който го изключва - точно изпълнение. В случая ответникът „З.А.Д. А.“ АД
оспорва изобщо да е породено правото на ищеца да получи застрахователно
обезщетение.
Съгласно 343, ал. 1 от КЗ
и чл.
386, ал. 2 от КЗ с договора за имуществено застраховане застрахователят се
задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение, ако са
налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или
уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне. Поддържаните от ответното дружество възражения
са правоизключващи отговорността, като тежестта да установи същите в условията
на пълно и главно доказване е на ответника.
В случая застрахователят
поддържа възражението, релевирано и в отговора на исковата молба, че към
момента на настъпване на уврежданията по МПС не е бил в сила застрахователния
договор, тъй като от момента на издаване на полица „Каско“ с № 0306Х0277462 до
датата на образуване на преписките лекият автомобил не бил представен за оглед
и заснемане, съобразно изискването на т.39 от ОУ за застраховка „Каско“, което се
явява отлагателното условие за влизане в сила на застрахователния договор.
На практика се
твърди наличие на изключен риск, посредством позоваване на клаузата на чл. 39
от ОУ, която предвижда, че застраховката на МПС влиза в сила, ако е платена
застрахователната премия или договорената първа вноска от нея и след като са
изпълнени изискванията за оглед и заснемане на МПС от посочено от
застрахователя лице.
В нормата на чл.
408, ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които
застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение. От
разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ е видно, че
правно релевантно за правото да се откаже плащане на застрахователното
обезщетение е единствено неизпълнението на това задължение на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие.
По въпроса за
необходимостта при отказ на застрахователя от изплащане на застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка да се доказва пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение на
застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с
оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие,
е налице уеднаквена съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия
съдебен състав. В решение № 207 от 13.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 3394/2015
г., II ТО, решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г., ВКС, I ТО и др. (с
решението се дава разрешение относно приложението на чл.
211, т. 2 от КЗ (отм.), но предвид сходната правна уредба в действащия КЗ,
дадените с решението отговори са все още актуални), е прието, че правото на
застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение поради
неизпълнение на задължение на застрахования, произтичащо от застрахователния
договор, е обусловено от наличие на причинна връзка между неизпълнението на конкретното
задължение и настъпването на застрахователното събитие, по повод на което се
претендира обезщетение, или препятстване на доказването на обстоятелствата, при
които е настъпило събитието; за да се приложи чл.
408, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да докаже пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на съответното задължение на
застрахования, визирано в Общите условия към застраховката като значително с
оглед на неговия интерес, и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от него. В решение № 102/02.10.2012
г. по т.д. № 615/2011 г. на ВКС, I ТО, е прието, че приложението на чл.
211, т. 2 от КЗ (отм.), аналогичен на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, предпоставя
застрахованият да не е изпълнил виновно свое задължение, предвидено в закона
или в застрахователния договор като значително с оглед интереса на
застрахователя, и това неизпълнение да се намира в причинна връзка с
реализирането на застрахователния риск или със същественото му увеличаване.
Тежестта за доказване, че виновното неизпълнение на задължението на
застрахования е причина за настъпване на застрахователното събитие, се носи от
застрахователя.
Настоящият
съдебен състав споделя даденото в посочената съдебна практика разрешение, че за
да възникне право за застрахователя да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение по чл.
405, ал. 1 от КЗ в хипотезата на неизпълнено задължение на застрахования,
предвидено в застрахователния договор, неизпълненото задължение следва да е от
такова естество, че да се намира в причинна връзка с настъпването на
застрахователното събитие, с обема на произлезлите от събитието вреди или с
възможността те да бъдат доказани. Недопустимо е причинната връзка между
неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно
препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, да бъде
презюмирана по договорен път, а следва да се докаже в процеса от
застрахователя. В случая доказателства за наличие на такава причинна връзка
липсват.
Съответно
застрахователят не може да бъде освободен от носене на застрахователния риск за
увредените детайли по процесния лек автомобил, респективно от плащане на
застрахователно обезщетение. Извод за обратното не може да се изведе и
единствено от обстоятелството, че конкретно намиращият приложение технически
метод за отстраняване на новите увреждания, неизбежно предполага и заличаване
на старите, тъй като възстановяването на детайлите не може да бъде извършено
отчасти (разбирано със съхраняване на заварените увреждания), тъй като се
налага ремонтирането им в цялост.
Относно установения
механизъм на получаване на уврежданията съдът кредитира изцяло показанията на
разпитания по делото свидетел, тъй като същите кореспондират с писмените
доказателства по делото, поради което за съда не е налице основание за
подлагането им под съмнение, както и заключението на САТЕ, което настоящият
съдебен състав кредитира като компетентно и обективно дадено, още повече, че не
е било оспорено.
Относно остойностяването
на дейностите по отстраняване на настъпилите щети, настоящият състав съобразява
константната съдебна практика, че стойността на ремонта (разходи за материали и
труд) следва бъде възможно най-близка до пазарните условия (в този смисъл
Решение № 115/ 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение №
209/30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, Решение №
165/24.10.2013 г. по т.д. № 469/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС). Разпоредбата на чл.
386, ал.2 от КЗ цели да гарантира пълно репариране на вредоносните
последици, доколкото това е главният интерес на застрахования при сключване на
договора за имуществена застраховка. Разпоредбата е императивна и уреденото в
нея правило за поведение не може да бъде изменяно по съгласие на страните. За
адекватна на целта на закона съдът приема възстановителната стойност на
увреденото имущество по пазарни цени, възлизаща на 1 380 лева съобразно
заключението на САТЕ.
В обобщение на установеното от
правна страна по делото, съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен
за сумата 1 380,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 18.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата, и отхвърлен
за разликата до пълния предявен размер от
1 500 лева.
Предвид приетият за доказан
размер на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен иск с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД. Налице са елементите от фактическия състав на цитираната
правна норма - ищецът и ответникът са били в облигационни правоотношения с
източник застрахователен договор, по
който ответникът не е изпълнил в срок паричното си задължение за заплащане на обезщетение
за настъпило застрахователно събитие. Вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД служи за
обезщетение за претърпените вреди за времето на забавата. В конкретния случай
ищецът е установил наличието на основание за прилагане спрямо ответника на
предвидената от законодателя гражданскоправна санкция за обезвреда, поради
забава в изпълнението на съществуващ паричен дълг. Съобразно разпоредбата на
чл.108, ал.1 КЗ застрахователят е длъжен да изплати размера на обезщетението в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства. След този момент,
за него е възникнало и вторичното санкционно задължение да обезщети кредитора
за забавата за периода от 08.11.2017 г. до 17.12.2017 г., включително. Относно
размера на обезщетението за забава за посочения период, настоящия съдебен
състав приема, че обезщетението за забавено плащане възлиза на 15,33 лева. В
останалата част до пълния предявен размер от 31 лева и за периода 02.10.2017 г.
(с уточнението, че най-вероятно се има предвид 02.11.2017 г., тъй като
застрахователните събития са настъпили на 15.10.2017 г. и на 16.10.2017 г.) до 07.11.2017 г. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С
оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от нея разноски (съобразно посочените размери в приложения списък по чл.80 ГПК)
в общ размер на 774,68 лева, съобразно уважената част от исковете.
При тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.А.Д. А.” АД с ЕИК …. със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „С.К.. № , представлявано от М. П.И. да заплати на Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 380 (хиляда триста и осемдесет) лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени в
резултат на настъпили на 15.10.2017 г. и на 16.10.2017 г. застрахователни
събития, по сключения между страните застрахователен договор, оформен с
комбинирана застрахователна полица № 0306Х0277462 от 01.03.2017 г. за
застраховка “Каско” и „Злополука“ за лек автомобил, марка „Тойота“, модел
„Аурис“ с рег. № ........., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.12.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 15, 33 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, считано от 08.11.2017 г.
до 17.12.2017 г., като отхвърля главния иск за разликата до пълния предявен
размер от 1 500 лева, и акцесорния иск– за разликата до пълния предявен
размер от 31 лева и за периода 02.10.2017 г. до 07.11.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „„З.А.Д.
А.” с ЕИК … със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.К.” № .,
представлявано от М.П.И. да заплати
на Л.А.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата
от 774,68 лева,
представляваща направените от ищцата разноски по делото съобразно уважената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване
пред СОС в двуседмичен срок от получаването на съобщението от страните за
постановяването му.
Районен съдия: