№ 14389
гр. С., 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20211110140546 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “ФИРМА” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от А.А, с който е поискало да бъде установено по
отношение на ответника Н. А. А., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че същия дължи на
ищеца следните суми: сумата от 623,51 лв.- главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., АДРЕС, отчитан
под аб. № 78145, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 105,86 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., както и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 29.12.2020 г. до окончателното плащане на
дължимото, както и суми за дялово разпределение, както следва: сумата от 8,54 лв.-
главница за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 29.12.2020 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 2,03 лв.
обезщетение за забава за периода 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение №ОУ-02/02.03.2014г. на ДКЕВР и
са в сила от 12.03.2014. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за
потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава
енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество
обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Нелбо Инженеринг“ ООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
1
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, който съдържа доводи
за неоснователност на предявените искове. Прави възражение за настъпила погасителна
давност на задължението.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. З., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представят списък.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-
счетоводна и съдебно-технически експертизи.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 65030/2020 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумите от 623,51 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за имот,
находящ се на адрес: гр. С., АДРЕС, аб. № 81840, ведно със законна лихва от 29.12.2020 г. до
изплащане на вземането, 105.86 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 17.12.2020 г., сумата от 8,54 лв., представляваща главница за дялово
разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
29.12.2020 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата 2.03 лв. лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г. С
възражение от 12.02.2021 г. ответника е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
Съгласно Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
26.06.1986г., Ко.А А.а е закупула процесния недвижим имот, предствляващ ателие 1,
находящо се в гр. С., АДРЕС“, бл. 1В, вх. А, ет. 13, като през същата година е подала до
ищцовото дружество молба за откриване на партида.
Видно от удостоверение за наследници на Ко.А А.а, последната е починала на
14.06.2017г., като е оставила за свои наследници двама сина- Н. А. и марио А..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от 29.03.2015 г. от ОС на ЕС от гр. С., АДРЕС“,
бл. 1В, ведно със списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са
решили дяловото разпределение в сградата да бъде извършвано от “ФИРМА” ЕАД.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към фактура с № **********/31.07.2019 г., съобщение към фактура
№ **********/31.07.2018 г. за процесния период и извлечение за дължими суми на абонатен
№ 78145.
Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че
дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от
“ФИРМА” ЕАД. Експертът е установил, че технологичните разходи в абонатната станция са
определяни в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г.,като за процесния период
ответника не е осигурил достъп. Отразено е, че по данни на ищеца в имота няма
отоплителни тела и не са монтирани топлоразпределотели, но в имота има щранг лира за
отопление в банята, за която се изчислява служебна ТЕ за отдадена от щранга съгласно НТ.
В имота се ползва топла вода, която поради липсата на водомер, се изчислява на един брой
потребител. Процесния имот е с аб. №78145, представлява ателие и има отопляем обем по
проект 147 м3. Вещото лице дава заключение, че за периода от 01.05.17г.-30.04.18г. сумата
за изразходвана ТЕ е 616,95 лв., а за периода 01.05.18г.-30.04.19г. е 630,11 лв. или общо
изразходваната сума е в размер на 1247,06 лв.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението
по която се установява размера на начислените за поцесния период суми за топлинна
енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице посочва, че не е установило данни за
плащане на суми от ответника за процесния период, а само за такива, извършени от другия
2
съсобственик. Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за
забава.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот и
удостоверение за наследници на Ко.А А.а, се установява по категоричен начин, че ответника
е съсобственик на 1/ 2 ид.ч. от процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество
твърди, че е доставяло топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице
пасивна материална легитимация по иска съобразно дефиницията на чл.153 ЗЕ, като
собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР. По силата на закона – чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона, топлинната
енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 ЗЕ и уговореното в Общите
условия, сумите за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” АД по
прогнозни месечни вноски, за които се издават фактури, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от дружеството, извършващо дялово
разпределение. За имота на ответницата са издадени представените изравнителни сметки,
изготвени въз основа на документите за отчет, като от тях и от заключенията на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертиза се установява стойността на действително
потребената топлинна енергия за процесния период. Съгласно цененото заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза дела на ответника за ползвана топлинна
енергия е изчислен точно. Ответника не установи да се е възползвал от предвиденото
рекламационно производство и да е оспорила изготвените изравнителни сметки в
установените срокове, поради което и с оглед на липсата на оспорване на тези документи и
по настоящото производство, съдът намира, че разпределението е извършено по описания и
отразен от експертите начин в съответствие с нормативната уредба.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно техническа
/СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССЕ/ експертизи, като компетентно изготвени и съответстващи
на събраните по делото писмени доказателства. Доводите в противната насока, поддържани
от ответника, съдът отхвърля като неоснователни. Заключението на СТЕ е изготвено въз
основа на документи, представени от страните по делото, в т.ч. и от ответника и в същото
вещото лице ясно е посочило по какви методики и нормативни актове е работило, като са
съобразени всички нормативни уредби. Заключението на ССЕ пък е изготвено въз основа на
редовно водените от ищцовото дружество счетоводни книги.
3
Въз основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период на ответника е доставена топлоенергия,
като последния не оспорва факта, че не е заплатил същата.
В тази насока съдът анализирайки заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г., сумата за изразходвана за ТЕ за отопление е 1247,06 лв., като отговорността на
ответника е 1/ 2 съобразно притежаваната от него ид.ч. от правото на собственост или сума в
размер на 623,53 лв.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за неоснователно. Предявеният иск е за период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 29.12.2020
г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за плащане, а и а именно 30-дни срок
след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33, ал.1/, следва да се приеме, че с
подаване на заявлението на 29.12.2020 г. и с предявяване на иска по чл. 422 ГПК., ищецът е
прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по давност са всички негови
вземания за преди м.11.2017г., а сумата по първата фактура № **********/31.07.2018 г., е
със срок за плащане 14.09.2018г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент на срока
за плащане за начислените суми - 14.09.2018г.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода от 15.09.2018 г. /след датата на срока за плащане по фактура
№**********/31.07.2018 г./ до 17.12.2020 г., която сума, съобразно заключението на ССЕ е
в размер 110,84 лв.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за главница за
доставена ТЕ и лихва се явяват основателни и доказани, поради което същите следва да
бъдат уважени изцяло.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, съдът намира, че
доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства за дължимост на същите,
исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски. В съответствие с
възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково
производство да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова.
Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 65030/2020 г. по описа на СРС, по което се е развило
заповедното производство между страните, съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 475,00 лв., съразмерно с уважените
искови претенции, от които 100 лв. за заплатена ДТ, 250 лв. за депозит за експертизи и 125
лв. за юрисконсултското възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника
сумата от 150,00 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. А., ЕГН **********, с
адрес АДРЕС, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „АДРЕС, представлявано от А.А, сумата от 623,51 лв. /шестстотин
двадесет и три лева и петдесет и една стотинки/, представляваща стойност на ползвана, но
4
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: в гр. С., АДРЕС, аб. № 78145, ведно със законна лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 29.12.2020 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 105,86 лв.
/сто и пет лева и осемдесет и шест стотинки /, представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 17.12.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „АДРЕС, за признаване за усатновено по отношение на ответника Н.
А. А., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, че дължи на ищеца суми за дялово разпределение
на имот, находящ се на адрес: гр. С., АДРЕС, аб. № 78145, както следва: сумата от 8,54 лв.-
главница за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва върху
главницата от 29.12.2020 г. до окончателното плащане на дължимото и сумата от 2,03 лв.
обезщетение за забава за периода 31.12.2017 г. до 17.12.2020 г.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, да заплати на „ФИРМА”
ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление АДРЕС, сумата от 475,00 лв.
/четиристотин седемдесет и пет лева/, представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 65030/2020 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК НОМЕР, със седалище и адрес на управление
АДРЕС, да заплати на Н. А. А., ЕГН **********, с адрес АДРЕС, сумата от 150,00 лв. /сто
и петдесет лева/, представляваща направени от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 65030/2020 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5