Решение по дело №43/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.84, ал.3 от Закона за убежището и бежанците по жалба на Я.А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Мароко, /уточнение от с.з./ чрез назначен за представител адвокат съгласно Решение №2278/28.08.2023г. на Председател на НБПП - адв.Г.С., срещу Решение №20652 от 01.12.2023г. /вероятна техническа грешка – вместо действителната дата 11.12.2023г., установена от приложеното решение/ на Председател на ДАБ. Твърди се, че решението било незаконосъобразно и нищожно като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Нарушен бил чл.70, ал.1 – 2 от ЗУБ, тъй като решението било постановено при наличие на мотиви, съотносими само и единствено за общото производство по реда на чл.75 от ЗУБ. Не се съдържали в мотивите аргументи дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Обсъдени били въпроси, свързани с обстановката в Мароко, а това следвало да се разглежда в производство по общия ред, тъй като имало пряко отношение към молбата по същество. Интервюиращите следвало да съзнават, че културните различия и травмата по комплексен начин формирали поведението. За някои случаи следвало да се търсят обективни психологически и медицински доказателства за преживяното и причината за напускане на страната по произход. При необходимост следвало да бъдат предоставяни психосоциално консултиране и други подкрепящи услуги. Най-добрата практика препоръчвала да бъдат осигурени обучени психосоциални консултанти, за да се окаже помощ на кандидата преди и след интервюто, а още повече, че в случая това бил непридружен непълнолетен. Тези стандарти не били приложени спрямо жалбоподателя и това било грубо нарушение на правилата. Не били изложени аргументи защо се приема, че жалбоподателят се бил позовал на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липсата на мотиви в тази част било съществено процесуално нарушение – не били посочени фактическите основания за правните изводи. Изложеното било формално и бланкетно, а и изводите били традиционно използвани в други аналогични случаи. Решението било своеобразна компилация между изводи по същество и правомощия, които интервюиращият орган нямал. Това било основание и актът да се приеме за нищожен. Молбата за закрила не била ясно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ, както и неправилно бил приложен чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Пред интервюиращия било изложено състоянието на обстановката в Мароко, както и че положението в страната непрекъснато се влошавало. Но не било изследвано от административния орган законодателството на Мароко. Трябвало да се събира информация за страните по произход, което имало отношение към молбите за закрила от уязвимите групи. Неправилно била тълкувана и прилагана нормата на чл.9 от ЗУБ. Молителят не трябвало да доказва, че е индивидуално застрашен в страната си по произход по причини или фактори, произтичащи от личните му обстоятелства. Приложен бил непълно текста на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, като така административният орган достигнал до погрешен извод и постановил оспорения акт в нарушение на чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО.

Ответникът по оспорването Председател на ДАБ към МС оспорва жалбата като неоснователна, като счита, че следва да бъде отхвърлена.

Окръжна прокуратура намира жалбата като неоснователна и предлага оспореното решение да остане в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, при условията на чл.142, ал.1 от АПК и във вр. с чл.188 ГПК, приема за установено следното:

Със Заповед УРИ №5392 ПАМ-3351 от 12.07.2023г. на Началник Сектор НМ при Отдел Миграция СДВР е наложена принудителна административна мярка по ЗЧРБ Връщане до страна на произход на К.Г., гражданин на С., който придружава две непълнолетни лица, единият от които Я.Г.- гражданин на С., роден на ***г.

На 03.08.2023г. оспорващият депозира молба за международна закрила до ДАБ при МС на РБ.

С Решение №2807/02.08.2023г. на Директор РПЦ Харманли е настанен в центъра чужденецът Я.А., гражданин на Мароко, като е взето предвид, че е непълнолетен. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 02.08.2023г., както и покана от 03.08.2023г. за провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта, а също и амбулаторен лист. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ.

Със Заповед ЗД8Д-Х-Х-431 от 24.08.2023г. Директор на Дирекция Социално подпомагане Хасково определил социален работник от Отдел Закрила на детето при ДСП Харманли да присъства при провеждане на интервюто с Я.А. в производство пред ДАБ по предоставяне на международна закрила.

С Решение №2278/28.08.2023г. на Председател на НБПП е назначен адвокат за предоставяне на правна помощ на Я.А. – под формата на представителство.

На 21.09.2023г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представеният по делото протокол – жалбоподателят заявил, че до отпътуването си живял в гр.Рабат, а в РПЦ бил със сестра си Х.А. – 29-годишна. Напуснал Мароко заедно с нея и заминал легално за Турция през юни 2023г.. Останали там по-малко от месец и преминали в България през гората, с трафикант на 12.07.2023г. Спали там 6 дни, два дни нямали храна, стигнали до път, движили се с ДжиПиЕс. После с кола ги закарали до София, където се предали. Не притежавал паспорт, защото останал в Турция. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка, не бил подавал молба за международна закрила. Не бил арестуван и осъждан в Мароко, бил ***, *** – ***, но нямал проблеми заради религията или етническата си група. В Мароко останали майка му и баща му, както и брат му. Баща му бил болен и не можел да работи, чувал се със семейството си всеки ден по телефона. В Мароко дори да учиш, неможело да си намериш работа. Животът бил скъп и нямало работа. Работа имало само за тези, които били с роднини в правителството. Жалбоподателят имал контузия на крака и трябвало да го оперират. Това било от три години, но това не можело да стане в Мароко, защото трябвало да навърши 20 години и да носи отговорност за операцията – имал кост, която не спирала да расте. Тренирал бягане и таекуондо, но заради контузията спрял да тренира. Не бил заплашван, не му било оказвано насилие, след години можел да се върне, но сега искал да получи документи и да продължи да учи в Европа.

На проведеното интервю са присъствали чужденецът, неговият представител – адвокат, преводач, както и социалният работник, който е определен от ДСП Харманли, за което заедно с провелият интервюта са поставени в протокола подписи от всички.

Със Становище от 05.12.2023г. Интервюиращият предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Я.А.. С Писмо рег.№43423 от 30.11.2023г. до началник РПУ Харманли Директор РПЦ Харманли уведомява, че непридруженият непълнолетен Я.А. е в неизвестност от 30.10.2023г. и се е завърнал на 16.11.2022г. Приложени са докладни записки за това, че лицето е установявано като в неизвестност на 18.12.2023г., 04.12.2023г. и завръщане на 15.11.2023г.

С Решение №20652/11.12.2023г. на Председател на ДАБ на основание чл.73 във вр. с чл.75, ал.1, т.2 и 4 е отказано на Я.А. да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като същото е съобщено на жалбоподателя на 02.01.2024г., и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него, в присъствието на представляващия го адвокат, преводач и длъжностно лице.

Жалбата срещу решението е подадена в деловодството на съда /чрез пощенски куриер/ с пощенско клеймо от 15.01.2024г.

По делото е представен Предупредителен протокол от 02.01.2024г. във връзка с нарушение от Я.А..

Представена е Справка №ЦУ-1769/14.11.23г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа, и икономическа обстановка в Кралство Мароко.

За проведеното с.з. от ДСП Харманли е представен Социален доклад №ДП/Д-Х-Х/26-003 от 12.02.2024г., основаващ се събраната информация след регистрация на сигнала за детето и проведеното интервю, като сочат, че понастоящем след 04.01.2024г. детето е в неизвестност.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя, а жалбата е подадена в определения от закона 14-дневен срок, поради което е допустима. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното Решение №20652/11.12.2023г. на Председател на ДАБ към МС на РБ е издадено от компетентен орган, като между страните няма спор относно това. Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка. Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя. Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец, както и на неговият представител и определения по случая социален работник. Производството е приключило по реда и в сроковете, определени в чл.74 от ЗУБ - в срок до 4 месеца от образуването на производството по общия ред, интервюиращ орган е изготвил становище, в което посочил, че молбата за предоставяне на международна закрила следва да бъде отхвърлена. В срока, предвиден в чл.75 от ЗУБ - в срок до 6 месеца от образуване на производство по общия ред, Председателят на Държавната агенция за бежанците е взел решение, с което отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на търсещия закрила. Неоснователен е доводът на процесуалния представител на оспорващия, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не била обсъдена бежанската история на оспорващия. Административният орган е преценил всички относими факти на молителя, свързани с държавата му на произход. С оглед обстоятелството, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен гражданин, административният орган, спазвайки разпоредбата на чл.25, ал.5 от ЗУБ, е уведомил Дирекция Социално подпомагане Харманли за започналото административно производство с непълнолетния чужденец, от където е определен социален работник, който да вземе участие в производството по предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на оспорващия. Назначен е и адвокат за процесуален представител на оспорващия и същата е присъствала при провеждане на интервюто, като така е гарантиран най-добрият интерес на детето.

При издаването на решението, ответникът по оспорването е спазил и материално правните разпоредби на ЗУБ.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход. В настоящия случай правилно ответникът, изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, възприема извод за липса на такова преследване, което да се обосновава по някоя от причините, посочени в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Изцяло правилен е изводът на органа, че в бежанската история няма обоснован фактически довод за проявен спрямо оспорващия акт на преследване от страна на официалните власти в Мароко. Заявените от молителя обстоятелства – трудности при намиране на работа, необходима медицинска помощ, не представляват актове на преследване по причина на религиозната му принадлежност, националност, пол, или други релевантни по смисъла на ЗУБ причини. Правилен е изводът на административния орган, че чужденецът е напуснал доброволно страната по произход и по собствено желание, а и дори сам е заявил, че след години иска да се завърне при семейството си. Правилно е и заключението на органа, че сочените от чужденеца причини за напускането на страната не отговарят на разпоредбите на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Не се твърди молителя или семейството му да са били заплашвани или преследвани по етнически или религиозни причини. Не се установява спрямо чужденеца да е осъществено преследване, релевантно на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Молителят изрично заявява, че не е бил арестуван или осъждан. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване, също не се установяват в страната по произход Мароко и поради това изцяло правилни са изводите на органа, че чужденецът не доказва предпоставки за предоставяне на търсения бежански статут.

Причините, които българският законодател установява като обосноваващи предоставянето на хуманитарен статут, се сочат в чл.9 от ЗУБ.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход или пребиваване, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция /т.1/ или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание /т.2/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт /т.3/. Правилна е преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не се установява в държавата си по произход или по пребиваване жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1-2 от ЗУБ. По отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ правилно бежанската история е изследвана с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз (СЕС) по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква „в” от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие. В тази посока е обсъдена актуалната информация относно Мароко. Изрично административният орган сочи и че жалбоподателят не е бил принуден да напусне родината си, тъй като там е било възможно да бъде изложен на реална опасност от тежки и лични заплахи при наличието на съществуващ конфликт. От представените доказателства се е установило и че дори да се завърне в държавата по произход, то там би могъл да води нормален начин на живот. Отчетено е, че ситуацията в Мароко не сочи на наличен вътрешен или международен конфликт, а и липсвали тежки заплахи във връзка с такъв, поради което не се установявали и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Няма данни правата на оспорващия да са били нарушени, не са налице и данни за осъществено спрямо него преследване, както и данни за преследване на лица от етноса на оспорващия. Не се разкрива наличие и на безогледно насилие, достигнало до толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени опасения за излагането на реална опасност цивилно лице, върнато в съответния регион поради самия факт на присъствието си на тази територия. Настоящата инстанция напълно споделя този извод на административния орган. В конкретния случай за Я. А. не се установява специфичен риск от тежки лични заплахи срещу живота и/или личността му поради присъщи на индивидуалното положение елементи и лични обстоятелства, който риск да е реално осъществим при завръщане.

Отчетено е че кандидатът е непридружен непълнолетен и попада в уязвима група, като е изследван и принципът на висшия интерес на детето, който има значение при прилагането на закона. Но в конкретния случай не се установява детето да има възможност да претърпи заплаха от насилие спрямо здравето и живота му, ако се завърне в Мароко. Като най-добър интерес на детето е правилно прието, че то следва да се завърне в Мароко, където живеят неговите родители. Липсващи са предпоставки по чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като няма заявено член от семейство му да е с предоставен хуманитарен статут. От анализа на доказателства не се установява, че при евентуалното завръщане в Мароко могат да бъдат застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или да е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, поради което не може да се приложи и принципът за забрана на връщането.

В този смисъл съдът счита, че административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства с целта на закона и следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.А. - непридружен непълнолетен, гражданин на Мароко, подадена чрез назначен за представител съгласно Решение №2278/28.08.2023г. на Председател на НБПП адвокат - адв.Г.С., срещу Решение №20652 от 11.12.2023г. на Председател на ДАБ.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия: