Р Е Ш Е Н И Е
№253
07.06.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на девети май, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 182 по описа на съда за
2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл. 83, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания
(ППЗХУ).
Образувано е по
жалба на Г.Г.Н.-К., с ЕГН **********,***, лично и в качеството й на законен
представител на малолетния Г.М.К. с ЕГН *********** срещу Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022#2/02.03.2023 г., издадена от името на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ Балчик, с която е отказано изплащане на целева
помощ по чл.76, ал.1 и ал.3 от ЗХУ,
поради неизпълнение на кумулативно предвидените предпоставки по чл.82,
ал.1, т.1 от ППЗХУ.
В жалбата се
претендира нищожност на оспорения акт като алтернативно са изложени съображения и за незаконосъобразност,
поради допуснати пороци във формата на заповедта, съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се, че заповедта е следвало
да бъде издадена в изпълнение на съдебно решение по адм.дело № 669 от 2022г.
описа на АдмС- Добрич, а в действителност тя не е съобразена с мотивите на съда
по тълкуването на прилагането на закона и отново е отказана отпускане на целева
помощ за рехабилитационни услуги на детето й Георги Константинов. Твърди, че
мотивите на отказа се преповтарят с мотивите изложени в отменената предходна
заповед с подобно съдържание. Позовава се на решението по адм.дело № 669/2022 В
съдебно заседание, чрез адв.Е.Т., моли да се прогласи нищожността на заповедта,
алтернативно да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят направените
по делото разноски по представен списък.
Ответната страна,
директорът на Дирекция "Социално подпомагане"- Балчик, Е.В., в
писмено становище към придружаващото преписката писмо, оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за материалната
законосъобразност на издадената заповед и моли жалбата да се отхвърли.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е
допустима. Оспорената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022#2/02.03.2023 г.,
издадена от името на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Балчик, е
съобщена на жалбоподателката на 09.03.2023 г. Жалбата й срещу заповедта е
подадена на 15.03.2023 г., в срока за оспорване по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Оспорената заповед
е нищожна като издадена в противоречие с мотивите на влязло в сила решение на
съда и издадена от некомпетентен орган.
Относно
компетентността на издателя на акта
По делото са
представени доказателства, че заповедта е издадена от Е. Х. И. при условията на
заметване на титуляра. Със заповед № 0801-РД-09-0424/16.02.2022 г. директорът
на ДСП-Балчик, е наредила в случаите на нейно отсъствие, да бъде
замествана от началника на отдел
„Индивидуална оценка на хората с увреждания“, Ервин Ибрямов. Доказателства за
отсъствието на титуляра на 02.03.2023 г. не са представени. Представена е
Заповед № ЧР-7-47 11/27.03.2023 г. за разрешаване на отпуск за друг, различен
период, от 03 април до 18 април 2023 г. Затова следва да се приеме, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган.
Относно
противоречието на заповедта с постановено съдебно решение
Процесната заповед
е издадена в производство по чл.76 от Закона за хората с увреждания във вр. с
чл.83 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ)
и с нея е постановен отказ да се отпусне целева помощ по чл.76, ал.1 и ал.3 от
ЗХУ за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги на малолетния син на жалбоподателката,
Георги Мирославов Констатинов, който е с поставена водеща диагноза и общо заболяване „Детски аутизъм“, според Експертно решение
(ЕР)№ 90577/69 от 13.06.2022 г. на ТЕЛК-Специализиран състав по психични,
вътрешни и сърдечно-съдови болести. С експертното решение на ТЕЛК е установен процент вид и
степен на увреждане 100 % с чужда помощ, с пожизнен срок.
От данните по
делото се установява, че оспорената в настоящото производство заповед е
издадена след осъществен контрол за законосъобразност на предходно издадена
заповед в производство по чл.83, ал.1 от ППЗХУ с идентично съдържание. С Решение
№ 47 от 10.02.2023 г. по адм.д. № 669/2022 г. по описа на Административен съд
Добрич, влязло в сила на 03.03.2023 г., тази заповед е отменена , а преписката
е върната за ново произнасяне при съобразяване с указанията по търкуването и
прилагането на закона.
От доказателствата
по адм.д. № 669/2022 г. по описа на Административен съд Добрич, приобщено като
доказателство по настоящото дело, се установява, че административното
производство по чл.83, ал.1 от ППЗХУ е било инициирано от жалбоподателката с
подаване на заявление за отпускане на целева помощ за балнеолечение и /или
рехабилитация от 29.09.2022 г., оформено като Допълнителен лист към Заявление
–декларация с вх. №
ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/04.07.2022 г., представено на л.138 от адм.д. № 669/2022 г.
По това искане директорът
на ДСП-Балчик е издал Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022/10.10.2023 г., с която
е постановил отказ за отпускане на помощта. При обжалването на заповедта по
административен ред, жалбата е била отхвърлена с Решение №
08-РД06-0019/01.11.2022 г. от директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ –Добрич.
Видно от мотивите на Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022/10.10.2023 г., отказът е обоснован с това, че медицинското
направление, фактурата и касовия бон, приложени към заявлението за отпускане на
помощта не отговаряли на изискванията на
чл.82, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗХУ.
В мотивите на
Решение № 47/10.02.2023 г., постановено по адм. д. № 669/2022
г., с което заповедта е отменена, съдът е приел, че заповедта освен че е
издадена при съществени процесуални нарушения, и с непълни мотиви, е и материално
незаконосъобразна и постановена в противоречие с целта на закона, тъй като
предпоставките за отпускане на помощта са налице. Тези съображения са
мотивирали съда да върне преписката за ново произнасяне по заявлението на Г.К..
След постановяване
на съдебното решение, изпълняващият длъжността директор на ДСП-Добрич, Ервин
Ибрямов, е издал заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022#1/28.02.2023 г., с която е
отменил вече отменения от съда отказ за предоставяне на целевата помощ и върнал
( на себе си ) преписката за ново преразглеждане. Законът не предвижда
правомощие административният орган, в
рамките на висящо съдебно производство и след като делото е обявено за
решаване, да си отменя сам акта, нито да си отменя акта и да си връща
преписката в изпълнение на съдебното решение. Затова горепосочената заповед не може
да породи никакъв правен ефект.
От представената по
настоящото дело административна преписка е видно, че при новото произнасяне не
са събирани допълнителни доказателства и не са отправяни искания към законния
представител на детето с увреждане за представяне на други доказателства, както
и при първоначалното разглеждане на искането.
На 02.03.2023 г. е
постановен повторно отказ за предоставяне на целевата помощ по чл.76, ал.1 и
ал.3 от ЗХУ, обективиран в оспорената в настоящото производство заповед №
ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022#2.
Още при
първоначалното разглеждане на искането за отпускане на целевата помощ петима
служители на ДСП-Балчик са изготвили и подписали Индивидуална оценка на детето,
с която са приели, че малолетни Георги Константинов е с четвърта степен на
зависимост - тотална зависимост/затруднения, ходи на пръсти, походката му е
нестабилна, изцяло е зависим от физическата подкрепа на близките си, не говори,
издава нечленоразделни звуци, отказва да отговаря на въпроси и не е ясно дали
изобщо разбира какво му се говори. В Индивидуалната оценка е прието, че детето
се нуждае от рехабилитационни услуги и общоукрепваща терапия.
В мотивите на втората заповед, оспорена
по настоящото дело, е прието, че Г.М.К.
попада в кръга на правоимащите лица по чл.76, ал.1 от ЗХУ, но представените от Г.К.
документи не покривали изискванията на чл.82, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗХУ. Същите
съображения са мотивирали административния орган да постанови и първоначалния
отказ. Но докато в първата заповед само е посочено, че фактурата не доказвала
какви рехабилитационни услуги е ползвало семейството, то във втората заповед
административният орган е изложил и нови нередности, забележки и съображения да
не одобри представените разходо-оправдателни документи.
Следва да се
отбележи, че административният орган е имал възможност да обжалва съдебното
решение, ако не е бил съгласен с мотивите на същото, но не и да допълва с нови
основания съображенията си с цел да постанови повторен отказ.
В
оспорената в настоящото производство заповед, обективираща втори отказ, се сочи,
че в представената Фактура № **********/08.09.2022 г. и касов бон, издадени от
х-л „Орфей“, к.к. „Пампорово“, било записано „5 нощувки и СПА процедури“ на
обща стойност 1240 лева, но фактурата не съдържала направените разходи за
периода на престой –балнеолечение и или рехабилитационни услуги, нощувка,
храна, такси. Като ново основание за отказа е прието, че не била представена
фактура с направени разходи от придружител за периода на престой, нощувка ,
храна , такси. Коментирано е направеното от ДСП-Балчик запитване до хотела и
писмото от х-л Орфей, получено на 07.10.2022 г., че семейство Константинови
били гости на хотела на база „ол инклузив“, с включени СПА процедури като топъл
басейн, джакузи, финландска сауна, инфраред сауна и фитнес, детска анимация и
спортна анимация за възрастни.
Както
бе посочено по-горе, процесните Фактура № **********/08.09.2022 г. и касов бон,
издадени от х-л „Орфей“, к.к. „Пампорово“, са били представени от
жалбоподателката още при първоначалното разглеждане на искането за отпускане на
помощта по чл.76, ал.1 и ал.3 от ЗХУ в производството приключило с издаването
на първата Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022 от 10.10.2022 г.
При постановяване
на първия отказ административният орган е бил длъжен изчерпателно да посочи
всичките си основания за постановения отказ. Администрацията не разполага с
правомощието при всяко връщане на преписката за ново произнасяне да добавя нови
основания с цел да постанови акт с идентичен резултат на отменения.
В постановеното по
адм.д. № 669/2022 г. влязло в сила съдебно решение Добричкият административен
съд е приел, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния
закон и в противоречие с целта на закона. Подробно в мотивите на решението са
обсъдени представените от Г.К. доказателства към заявлението и е прието, че те
доказват, както предоставената от хотела подкрепяща терапия, включена в цената
на заплатените услуги, така и безспорната необходимост детето със 100 % трайни
увреждания и пожизнена необходимост от чужда помощ да ползва целевата помощ за
рехабилитационни услуги. В мотивите на решението са обсъдени законовите
предпоставки за отпускане на помощта по чл.76, ал.1 от ЗХУ като е прието, че те
са налице, т.е. няма пречка за отпускане на помощта. Обсъдено е и представеното
медицинско направление като съдът е изложил съображения, че и то отговаря на
предписаните с Индивидуалната оценка мерки.
Независимо от това,
при новото разглеждане на заявлението, административният орган в противоречие със
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с влязлото в сила решение, отново постановява
отказ по идентични и сходни съображения. От съдържанието на оспорената в
настоящото производство заповед е видно, че тя отново е мотивирана с липса на
предпоставките по чл.82, ал.1, т.1 и т.2 от ППЗХУ. Съображения, изложени в
оспорената в настоящото производство заповед, не са били изложени в същия вид и
обем при първоначалното разглеждане на
заявлението, независимо, че представляват коментар и обсъждане на същите
разходо-оправдателните документи. След отмяната на първата заповед, с цел
отново да не бъде отпусната целевата помощ, в противоречие с мотивите на
съдебното решение, за първи път се излагат допълнителни фактически основания за
неизпълнение на условието по чл.82, ал.1, т.2 и чл.82, ал.4, т.3 от ППЗХУ.
Несъобразяването
със мотивите на влязлото в сила съдебно решение при връщането на преписката на
органа за повторно произнасяне, е особено тежък порок на издадената заповед.
Затова с нормата на чл.177, ал.2 от АПК, законодателят е приел, че актове и
действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение
на съда, са нищожни.
Горните
съображения налагат извода, че заповедта е издадена в противоречие с влязлото в
сила решение и следва да се прогласи нейната нищожност на основание чл.177,
ал.2 от АПК. След обявяването нищожността заповедта, административният орган
следва да се произнесе по направеното искане съобразно дадените указания в
мотивите на решението по адм.дело № 669/2022 г. по описа на Административен съд
– Добрич, които са, че предпоставките на закона за отпускане на исканата помощ
са налице.
Разноски
Жалбоподателката е
защитавана от адвокат при условията на чл.38, ал.1, т.3, предл.3 от Закона за
адвокатурата (ЗА), видно от представения договор за правна защита и съдействие
и претендира присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение, както и
платената държавна такса от 10 лева. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ
на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът,
оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско
възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3 от ЗА. Съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатките възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. адвокатското
възнаграждението е в размер на 400 лв. Искането за присъждане на разноски е
основателно и следва да се уважи.
Водим от горното и
на чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 във вр. с чл.177, ал.2, изр.1 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ
състав
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/БП2022#2/02.03.2023
г., издадена от директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Балчик, Е. Х. И., с
която е отказано изплащане на целева помощ по чл.76, ал.1 и ал.3 от ЗХУ.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Балчик за ново
произнасяне В 7 – ДНЕВЕН СРОК по заявление на Г.Г.Н.-К. за отпускане на
целева помощ за балнеолечение и /или рехабилитация от 29.09.2022 г., оформено
като Допълнителен лист към Заявление –декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-ТХ-В/245/04.07.2022 г., при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Дирекция за социално подпомагане-Балчик да заплати на Г.Г.Н.-К.,
с ЕГН **********,*** сумата от 10 (десет) лева – разноски по делото за държавна
такса.
ОСЪЖДА Дирекция за социално подпомагане-Балчик да заплати на
адвокат Е.Т.Т., с ЕГН **********,***, сумата от 1000 (хиляда) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен
административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: