№ 153122
гр. София, 23.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20241110149354 по описа за 2024 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК срещу Й. К. М., ЛНЧ: **********.
При служебна справка се констатира, че няма данни за запис в НБД
„Население“ за лицето Й. К. М., ЛНЧ: **********.
МВР Дирекция „Миграция“ е уведомила съда, че на лицето, гражданин
на Франция, е било издадено удостоверение за продължително пребиваване на
гражданин на ЕС до 30.06.2024г. Тоест, към настоящия момент, а и към
момента на подаване на заявлението – 16.08.2024г., този срок е изтекъл.
Правните изводи, до които достигна настоящата съдебна инстанция са
следните:
Предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са посочени в
чл.411, ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.5 от ГПК пречка
за издаване на заповед за изпълнение е липсата на обичайно
местопребиваване на длъжника на територията на Република България. На
основание чл. 48, ал. 7 от КМЧП обичайното местопребиваване на физическо
лице представлява мястото, в което се е установило преимуществено да живее,
без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за
пребиваване или установяване. За определянето на обичайно
местопребиваване на физическо лице следва да бъдат съобразени
обстоятелства от личен или професионален характер, произтичащи от трайни
връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива
1
връзки. В съдебната практика се приема, че обичайното местопребиваване на
физическото лице представлява изцяло фактическа връзка на лицето с
територията на съответната държава, предопределена от интеграцията му в
социалната и семейната среда.
В процесния случай длъжникът, към настоящия момент, няма
разрешение за продължително пребиваване. Не е вписан негов постоянен или
настоящ адрес на територията на Република България. Същият притежава
френско гражданство. Не са налице и данни за трудова ангажираност или
получаване на други доходи на лицето на територията на Република България.
С оглед на горното следва да се приеме, че задълженото лице няма обичайното
местопребиваване на територията на Република България. По тези причини и
на осн. чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК заявлението подлежи на отхвърляне.
Заповедното производство е факултативен правен ред, като за заявителя е
налице възможността да предяви претенцията си по исков ред по правилата на
международното частно право.
Така мотивиран, на основание чл.411, ал.2, т.5 от ГПК, съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 264101/16.08.2024г.,
относно издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в полза на „....“
АД, ЕИК: *********, срещу Й. К. М., ЛНЧ: **********.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2