№ 1591
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Наталия П. Лаловска
Членове:Петър Ив. Минчев
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100509388 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД,
чрез юрк. И., срещу решение № 11939/18.06.2024г., постановено по гр. дело №
56810/2021г. по описа на СРС, 63-и състав, с което са уважени предявените от ищеца
И. Ц. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на
П., извършено със заповед № 13/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на
„Топлофикация София“ ЕАД, и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата 9 273.24
лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода от 13.08.2021г. до 12.02.2022г., ведно със законната лихва
считано от 01.10.2021г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и
необосновано. Изводите на съда били формирани при превратна интерпретация на
доказателствата, същите били вътрешно противоречиви и не съответствали на
събрания по делото доказателствен материал. При обсъждането на показанията на св.
В. съдът приел същите за противоречиви, а същевременно водещ аргумент да приеме
дисциплинарното нарушение за неизвършено съдът извел от тези показания.
Показанията не били правилно ценени от съда – св. В. посочила, че останала с
убеждение, че плаща сумата на „Топлофикация София“ ЕАД, че ищецът ще се отчете
пред дружеството, че действа от името на дружеството. Отделно фактът, че свидетелят
1
получила парите си обратно с поднесено извинение и признание за извършено от
ищеца нарушение свидетелствал за извършеното от него неправомерно действие както
от обективна, така и от субективна страна. На следващо място СРС се позовал, че с
длъжностната характеристика на ищеца не му било вменено задължение по монтаж и
демонтаж на отоплителни тела, деянието извършил в извънработно време, поради
което деянието му било несъставомерно и извършеното не съставлявало злоупотреба с
доверието на работодателя. Установено било умишлено извършено от ищеца
нарушение и то в работното му време. Дисциплинарното наказание на ищеца било
наложено в рамките на законовоустановения срок по чл. 194 КТ с мотивирана писмена
заповед. Спазена била процедурата по чл. 193 КТ. Установявало се и извършеното от
ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, а вместо това – предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът И. Ц. П., чрез адв. О., депозира писмен
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.
Първоинстанционният съд, съобразно фактическата обстановка, достигнал до
правилни и обосновани изводи, че вмененото на ищеца П. нарушение не можело да се
квалифицира като такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Нито в трудовия договор, нито в
длъжностната характеристика на ищеца, нито във вътрешните актове на работодателя,
се предвиждала забрана ищецът да не осъществява друга дейност в извънработно
време, а и дружеството признало, че не предлагало услугата демонтаж. Свидетелят В.
изложила, че потърсила ищеца като специалист, а телефонния му номер получила от
съседи, а не от дружеството. Правилно съдът не кредитирал личните впечатления и
усещанията на свидетеля, които не представлявали установени факти. Обясненията на
ищеца за извършената дейност след работно време не били опровергани от никое от
доказателствата. Отделно с обжалваната уволнителна заповед на ищеца били вменени
и нарушения, за които работодателят не му поискал обяснения в процедурата по чл.
193 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за въртрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение,
разпространение на поверителни сведения за работодателя. Излага, че за да бил
изпълнен признакът „злоупотреба с доверието“ било необходимо да се използва
служебното положение, а за „уронване на доброто име“ било необходимо да се действа
от името на работодателя. Мотивите на СРС били подробни и ясни, обжалваното
решение било подредено хронологично и логично и не страдало от визираните в
жалбата пороци. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
2
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото
писмени доказателства – трудов договор № 415/07.05.1996г. и допълнителни
споразумения съм същия по делото се установява, че страните били обвързани от
валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при
ответника „Топлофикация София“ ЕАД длъжността „монтьор, топлофикационни
съоръжения“.
Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се установява, че
трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника с процесната
заповед № 13/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация София“
ЕАД, с която на ищеца И. Ц. П. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”
за това, че извършил демонтаж на 2 бр. радиатори в жилище на адрес гр. София, ж.к.
******* по договор с К. В., за което поискал и получил от нея сумата 60 лева.
Последната подала сигнал до национална медия с мотив, че служители на дружеството
неправомерно вземали парични средства от абонати, като предоставила и видеозапис
на част от комуникацията си със служителя. Публикацията в електронната медия
станала обществено достъпна. По този начин служителят П. злоупотребил с доверието
на работодателя, като се възползвал от факта, че бил служител на дружеството, с цел
извличане на лични облаги. Видно от съдържанието на уволнителната заповед
работодателят приел, че П. познавал законодателството в областта на енергетиката, но
действията му били и в разрез с нормата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, която забранявала на
клиентите да прекратяват топлоподаването чрез фактическото отделяне на
отоплителните тела в имотите от сградната инсталация. Ето защо действията му били
неправомерни. Публичният имидж и доброто име на дружеството и били уронени от
негативната обществена реакция, имало съмнения в законосъобразността на
действията на служителите на „Топлофикация София“ ЕАД. При тези обстоятелства
дисциплинарнонаказващият орган приел, че ищецът И. Ц. П. злоупотребил с доверието
на работодателя и уронил доброто му име. Приел, че с действията на служителя бил
изпълнен съставът на чл. 190, ал. 1, т. 4, т. 7 КТ (злоупотреба с доверието на
работодателя, други тежки нарушения на трудовата дисциплина), при наличието на
който работодателят може да наложи дисциплинарно уволнение, посочил нарушения
на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, т. 10 КТ (злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред), вр. чл. 21, т. 9 от
3
Правилника за вътрешния трудов ред – Работниците и служителите са длъжни при
изпълнение на възложената работа да бъдат лоялни към работодателя като не
злоупотребяват с неговото доверие и не разпространяват поверителни за него
сведения, както и да пазят доброто име на дружеството.
Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата, била
редовно връчена на ищеца при отказ на 13.08.2021г., от която дата на основание чл.
195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено на работника. От
същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ
изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на прекратяване на
трудовото правоотношение на ищеца.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното
наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към
процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на
служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване
на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за
това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
С исковата молба ищецът въвел нарочно възражение, че оспорената заповед не
съответствала на изискванията за необходимо съдържание по чл. 195 КТ – липсвали
конкретна дата и час, описание на фактическата обстановка, начин на извършване на
нарушението, в какво се изразявало нарушението, което препятствало организирането
на защитата на служителя и правило невъзможна преценката относно спазването на
срока по чл. 194, ал. 1 КТ.
С императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят въвежда
изисквания към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Задължителни реквизити на същата са: имената на наказваното лице - нарушителят,
конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните
му признаци, времето на извършването му, наказанието и законовата норма за
налагането му. Противно на доводите на ищеца това изискване не е за посочване на
конкретна дата и час, като индивидуализирането може да стане и по друг начин -
Решение № 542/07.02.2012г. по гр.д. № 1083/2010г., IV г.о. на ВКС. В случая
нарушението е индивидуализирано чрез посочване на посещението на ищеца П. на
адреса на В. и лично извършения от него демонтаж на 2 бр. отоплителни тела, за което
той двукратно дал обяснения пред своя работодател.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед № 13/12.08.2021г. на
Изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД е мотивирана в достатъчна
степен и съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. От съдържанието на
4
заповедта се извлича констатацията на ответника, че наказваното лице – ищецът И. Ц.
П., на длъжност монтьор, топлофикационни съоръжения, извършил нарушение на
трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на
доброто му име, като възползвайки се от факта, че бил служител на дружеството,
извършил демонтажа в дома на В. с цел извличане на лична облага, което
обстоятелство станало обществено достояние и имало негативна обществена реакция.
В заповедта за налагане на наказание вмененото на ищеца нарушение е посочено по
разбираем за него начин и в отношенията между страните няма съмнение за какво е
наложено наказанието. Ето защо изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е удовлетворено, а
възраженията в противен смисъл са неоснователни.
Страните не спорят и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че дисциплинарното наказание било наложено при спазване установената
в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираното нарушение
обяснения. Възпроизвеждането в уволнителната заповед на пълния текст на нормите
от КТ, по които работодателят квалифицирал нарушението, не налага извод за
наказание, наложено и за различни нарушения, за което на ищеца не били искани
обяснения. Оплакванията на ищеца в тази връзка, въведени с исковата молба,
поддържани и с отговора на въззивната жалба, са напълно неоснователни.
В тежест на носителя на дисциплинарната власт е да установи, че описаното в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било извършено от
наказания служител, и че същото представлява виновно неизпълнение на трудовите
задължения, установени с нормативен акт, трудовия договор или законно
разпореждане на работодателя.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността на ищеца
„монтьор, топлофикационни съоръжения“, връчена му на 18.07.2016г., от
съдържанието на която се установява, че по трудовото му правоотношение с ответника
му били вменени задължения да поддържа и ремонтира поверените му
топлофикационни съоръжения. Функционалните задължения на длъжността му
включвали да следи състоянието на съоръженията, да извършва подмяна в абонатните
станции на части, агрегати, цялостна подмяна, да следи за точното отчитане на
работните дни на абонатните станции, да разчита конструктивна, техническа и
технологична документация и др. Същият бил длъжен да спазва Правилника за
вътрешния трудов ред и вътрешните актове на дружеството – р. II, т. 15, т. 16. В р. IVт.
7 от длъжностната характеристика на ищеца, като част от отговорностите на
длъжността били посочени такива за лоялност към работодателя, да не злоупотребява с
неговото доверие, да пази доброто му име.
По делото е представен и Правилник за вътрешния трудов ред в ответното
дружество, в разпоредбата на чл. 21, т. 9 на който било предвидено задължение на
5
служителите, при изпълнение на възложената им работа, да бъдат лоялни към своя
работодател, да не злоупотребяват с неговото доверие, да пазят доброто име на
дружеството.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства – обяснения на
ищеца от 28.07.2021г. (л. 40 от преписката на делото на СРС), доклад от и.д. Директор
на Дирекция „Управление на човешките ресурси“ при ответника № К-
6355/29.07.2021г., искане за обяснения изх.№ ЧР-91/30.07.2021г. и дадени такива от
ищеца в процедурата по чл. 193 КТ с вх. № ЧР-94/04.08.2021г., по делото се
установява, че работодателят узнал, че св. К. В., живуща в гр. София, ж.к. *******,
поискала да й бъдат демонтирани два радиатора в обитаваното от нея жилище.
Адресът й бил посетен от ищеца, който получил за демонтажа сумата 60 лева, но не
издал на В. насрещен документ – фактура, касов бон. В. подала сигнал в телевизия
„България он ер“ с мотив, че служителите на дружеството неправомерно вземали
средства от абонатите, което намирала за некоректно. Предоставила на телевизията
видео, в което се виждало, че ищецът върнал получената сума и се извинявал за
проблема.
Разпитана св. В. излага, че си спомня случая, в който ищецът я „излъгал с едни
20 лева“. Посочва, че при отчета на уредите през м.07.2021г. представителите на ФДР
„Техем Сървисис“ ЕООД я уведомили, че трябва да бъдат демонтирани двата
радиатора в жилището й. казали й да си намери човек, който да извърши демонтажа и
да им се обади след това, за да установят извършването. Служителите на ФДР не й
посочили конкретен човек. Съседи я насочили към ищеца, а тя се свързала с него по
телефона и двамата разговаряли. Обърнала се към него не като служител на
„Топлофикация София“ ЕАД, а като компетентен специалист, който може да извърши
работата. Той определил цена за демонтажа от 60 лева, с която свидетелят се
съгласила. Уговорили дата и час. Десет минути преди началния час ищецът й се
обадил и казал, че било нужно свидетелят да плати още 20 лева за източване на
абонатната станция. Свидетелят потвърдила, че няма проблем и ще му заплати общо
80 лева. Ищецът извършил демонтажа. Въпросът за издаването на касов бон или
фактура не бил повдиган преди ищецът да приключи демонтирането. Когато
свидетелят му платила и го попитала за разходен документ, той не й издал такъв. По-
късно свидетелят В. разказала на баща си за увеличената с 20 лева цена и че не
получила касов бон. Баща й се свързал с прекия началник на ищеца „и цялата история
започнала“. Ищецът се явил на вратата на жилището и й върнал въпросните 20 лева.
Извинил се, че допуснал грешка. Свидетелят приела извиненията му и си взела
парите. От страна на ФДР не й направили проблем, че нямала фактура за демонтажа –
за тях било важно, че радиаторите били демонтирани. Служителят направил коментар,
че били длъжни да издадат на свидетеля В. документ за платената сума.
Недоволството на свидетеля В. било от това, че била излъгана с 20 лева и че не й дали
6
документ. Нататък посочва, че имала „впечатление“ че плащала на „Топлофикация“ и
че ищецът все пак трябвало да им се отчете на тях. През цялото време, докато
комуникирала с ищеца била „с усещането“, че той бил служител на „Топлофикация“ и
че действа от името на дружеството, макар и да не й представил служебна карта. За да
се свърже с ищеца свидетелят В. не използвала телефоните на дружеството, а личния
номер на ищеца, който нейните съседи й дали. Мисли, че ищецът пристигнал в дома й
между 09.00 – 10.00 часа сутринта.
При дължимата преценка по реда на чл. 172 ГПК настоящият съдебен състав
кредитира показанията на св. В. единствено в частта, в която същата излага
възприетите от нея осъществили се в действителността факти. Показанията на св. В. в
частта за нейните чувства, усещания, впечатления и други от вътрешния й свят,
представляват нейна оценка на фактите, и в тази им част показанията й не следва да
бъдат кредитирани. От показанията на св. В. в обсъдената и кредитирана от съда част
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установява, че през м.07.2021г.,
между св. В. и ищеца бил сключен валиден договор за изработка с предмет –
демонтаж на две отоплителни тела в жилището й. При сключването на същия
неформален договор ищецът П. не действал като служител на ответното дружество, а
като физическо лице, притежаващо квалификацията да извърши възложената му от В.
работа. Страните по неформалния договор за изработка постигнали съгласие досежно
дължимото за изпълнението на възложената работа възнаграждение, а въпросът за
издаване на фактура и касов бон не бил поставен до момента, до който свидетелят В.
приела работата като изпълнена съгласно договореното такава.
Предвид константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в Решение №
86/25.05.2011г. по гр.д. № 1734/2009г., IVг.о. на ВКС, Решение № 56/12.03.2014г. по
гр.д. № 4607/2013г. IVг.о. на ВКС, Решение № 108/21.04.2015г. по гр.д. № 5516/2014г.
III г.о. на ВКС, и др.,
дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ - злоупотреба с доверието е
неизпълнение на задължението за лоялност към работодателя, оказано на работника
или служителя при възлагане изпълнението на работата за длъжността. Нарушението
може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на
отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено, злоупотреба с
доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на
имотна облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите,
когато без да е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното
си положение е извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие, когато с
действията си е злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали
действията са извършени умишлено.
7
При носена от работодателя тежест за пълно и главно доказване, изрично
указана му с доклада на делото, да установи в процеса твърдяното в уволнителната
заповед нарушение на трудовата дисциплина, по делото не са събрани никакви
доказателства за това, че с горните си действия ищецът не изпълнил установеното от
нормата на чл. 21, т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред задължение за лоялност
към работодателя и че се възползвал от служебното си положение. Напротив - от
събраните по делото доказателства, вкл. показанията на разпитания свидетел,
несъмнено се установява, че работата св. В. му възложила не в качеството му на
служител на ответника, а като физическо лице с нужните умения, т.е. извън
осъществяваната от ищеца при ответника трудова функция. Извършените от ищеца
действия – демонтаж на радиатори не компрометират оказаното му от работодателя
доверие, доколкото нито от трудовия договор, нито от длъжностната характеристика на
ищеца, нито от вътрешните правила, нито от друг представен по делото документ за
ищеца произтича забрана, използвайки уменията си, да извърши демонтаж по
възлагане на друго лице, срещу съответно възнаграждение. Неоснователно е и
позоваването на работодателя на разпоредбата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, доколкото по
делото се установява, че отделянето на отоплителните тела в конкретния случай не
съставлявало нарушение на същата норма. Неиздаването на разходооправдателен
документ за полученото възнаграждение (напр. разписка), евентуално може да покрие
признаците на неустановено по делото административно нарушение (във връзка с
облагането на доходите на физическите лица), но не изпълнява признака злоупотреба с
доверието на работодателя, респ. не е нарушение на трудовата дисциплина. Не се
установява поведение на ищеца, сочещо на каквато и да е нелоялност към
работодателя, ищецът не се е възползвал от служебното си положение във
взаимоотношенията си със св. В.. Конкретните доказани по делото действия на ищеца
сами по себе си не са от естество да злепоставят работодателя пред трети лица.
Неоснователно е и позоваването в жалбата на тази част от показанията на св. В.,
в която същата сочи, че „мисли“, че ищецът се явил в дома й да извърши демонтажа
между 09.00 – 10.00 часа сутринта, т.е. в работно време. Този факт не е подкрепен от
друго доказателство по делото. Дори и съдът да приеме фактът за доказан, изводът, че
ищецът и свидетелят договаряли и ищецът извършил възложената му от В. работа не
като служител на дружеството, а в лично качество, е несъмнен и не се разколебава от
никое от събраните по делото доказателства. Отделно в конкретния случай с
обжалваната заповед работодателят не е вменил на ищеца нарушение на трудовата
дисциплина за неуплътняване на работното време или друго нарушение на трудовата
дисциплина, свързано със задължението на служителя да престира работната си сила в
рамките на установеното от работодателя работно време, предвид на което въведеното
за първи път с въззивната жалба възражение, че действията се развили в работно
време, в разрез с дължимото към работодателя поведение в рамките на работния ден,
8
освен преклудирано е и напълно ирелевантно за правния спор.
Неоснователно е и позоваването на въззивника на обстоятелството, че ищецът
върнал сумата 20 лева и се извинил на свидетеля В.. Фактическото връщане на сумата
и поднасянето на извинения не води до извод за признание за виновно извършено
нарушение на трудовата дисциплина. Нещо повече – от показанията на св. В. се
установява, че баща й директно се обадил по телефона на прекия ръководител на
ищеца, предвид на което подбудите на последния да поднесе извиненията си съвсем не
водят на еднозначен извод за признание за вина за извършване на вмененото ме
нарушение злоупотреба с доверието на работодателя.
По тези мотиви предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като основателен
правилно е уважен от първоинстанционния съд и дисциплинарното уволнение на
ищеца, извършено със заповед № 13/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на
„Топлофикация София“ ЕАД правилно е признато за незаконосъобразно и отменено.
Съобразно нормата на чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът
има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но
не повече от шест месеца. По делото е установен първият елемент от фактическия
състав за уважаването на иска – незаконност на уволнението. Понеже във въззивната
жалба липсва конкретно оспорване и не се излагат никакви съображения по отношение
останалите елементи от фактическия състав на акцесорния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 225, ал. 1 КТ, както и относно установения от СРС размер на вземането за
обезщетение за оставане без работа поради уволнението, съдът не намира основание
за промяна изводите на СРС и по този въпрос, доколкото при въззивната проверка
съдът е ограничен до доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК. На
основание чл. 272 ГПК по отношение на същия иск въззивният съд препраща към
изложените от СРС мотиви.
По горните мотиви първоинстанционното решение е правилно и като такова
следва да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна – ищецът П.. Същият претендира разноски в размер на сумата 900
лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на въззивника по чл. 78,
ал. 5 ГПК с оглед размера на възнаграждението, предвиден с чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т.
2 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа и фактическата и
правна сложност на делото, въззивният съд намира за неоснователно. На въззиваемия-
ищец на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена сумата 900 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 11939/18.06.2024г., постановено по гр.
дело № 56810/2021г. по описа на СРС, 63-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, да заплати на И. Ц. П., ЕГН **********, сумата 900 лева – разноски по
делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10