Решение по дело №142/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 110
Дата: 23 август 2021 г.
Съдия: Зорница Ангелова
Дело: 20214300100142
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Ловеч , 23.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на девети август, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20214300100142 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:


Производството с правно основание чл.59 от ЗЗД,вр.с чл.30 от СК.
Подадена е искова молба от ЦВ. ИВ. СТ. с постоянен адрес в гр.С.,ул.
„***"№1,ет.2,ап.3,със съдебен адрес гр.С.,ул.„***"№2,ет.2- чрез адв.М. З.-АК-С., срещу Б.
М. М. с постоянен адрес в гр.Т., махала/улица „Р."№50. Ищецът сочи правно основание
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД и чл.59,ал.1 от ЗЗД и цена на исковете общо 271 270,23лв.
Излага,че с ответника Б. М. М. се запознали през 1991г., в началото на 1992г.
заживели заедно, а на 19.06.1999г. сключили граждански брак. Твърди,че по време на брака
им тя е била основната финансова движеща сила в семейството, тя единствено влагала
значителни парични средства за дома и семейството, плащала за придобиване на различни
движими и недвижими имущества и всичко свързано с тяхната поддръжка, включително и
за придобиване на лично имущество на ответника. Съпрузите нямат регистриран режим на
имуществени отношения и всичко придобито е в режим на съпружеска имуществена
общност. Бракът им е прекратен с Решение № 344494/21.02.2018 г. по гр.дело № 7743/2017г.
на СРС, влязло в законна сила на 22.03.2018г.
Обяснява, че през м.юни 1997г. продала свой личен имот (от прародителите й) в
гр.С.,бул.„С."№138 и получила цялата сума от продажбата. Сумата внесла по нейна банкова
1
сметка в „Е."АД (по-късно придобита от „П.Б."АД и работеща под името „Б.П.Б."АД). В
същата банкова сметка имала и лични спестявания. На Коледа 1998г. ответникът й
предложил да сключат брак и тя приела. В средата на м.януари 1999г. решили да закупят
собствено жилище и след кратко търсене се свързали с „****"ООД, които им предложи и
харесали апартамент- мезонет на груб строеж в гр. С., кв. „К.", ул. ЕЧ" № 17А.
Обяснява,че за закупуването на жилището започнала да тегли държаните в
банковата й сметка суми - 3 268 USD на 26.01.1999г., 1 140 USD на 27.04.1999г., 600 USD -
на 31.05.1999г., 90 USD - на 31.05.1999г., 300 USD - на 18.06.1999г., 100 USD - на
29.06.1999г., 100 USD - на 27.07.1999г., 1 400 USD - на 23.08.1999г. През м.април 1999г.
договорили с „ВАТА - П" ООД покупка на изплащане на апартамент №10 в гр.С., кв.„К.",
ул.“ЕЧ"№17А, етажи 4/5. Подписали предварителен договор и уговорили прехвърлянето на
собствеността да се извърши в 30-дневен срок след изплащане на цената.
Изплащането на апартамента се извършвало на части като при всяко от
плащанията съставяли двустранно подписани протоколи с опис на банкнотите. На
28.05.1999г. и на 31.05.21999г. заплатила на продавача общо 6 730 USD (4 800 USD + 1 930
USD) - при фиксинг на БНБ за 1 USD = 1 866,4281 лева (неденоминирани), а ответникът
заплатил 600 DM (= на 1 600 лв.), за което съставили протоколи. Равностойността на
платените от нея 6 730 USD била 12 561 061.11лв.-неденоминирани или 12 561.60лв.-
деноминирани. На 29.06.1999г. с протокол заплатила 520 USD - при фиксинг на БНБ за 1
USD = 1 887.1382 лева (неденоминирани),чиято равностойност е 981 311.86лв.
неденоминирани или 981.31лв.-деноминирани. На 15.12.1999г. с протокол заплатили
осигурени само от нея 3 200 USD -при фиксинг на БНБ за 1 USD = 1.95173 лева
(деноминирани). Равностойността на платените от нея 3 200 USD е 6 245.54 лв. На
17.03.2000г. с протокол заплатили 1 500 USD - при фиксинг на БНБ за 1 USD = 2.02216 лева
(деноминирани). Равностойността на платените от нея 1 500 USD е 3,033.24лв. На
28.07.2000г. с протокол заплатила 1 000 USD - при фиксинг на БНБ за 1 USD = 2.10848 лева
(деноминирани), в равностойност на 2108.48лв.
Обобщава,че за покупката на жилището е заплатила сума в размер на общо 24
929,63лв. На 08.09.2000г. апартаментът им е прехвърлен в собственост, за което е издадена
от продавача „ВАТА - П" ООД и получена от нея фактура № 249/08.09.2000 г.
Твърди,че през целия период на брака им - от неговото сключване до
прекратяването му, ответникът М. е получавал незначителни доходи. Още преди
сключването на брака вкл. и до момента тя работи в банковия сектор (вкл.и с командировка
в чужбина от 22.02.2010г. до 31.12.2015г.), с добро възнаграждение, което многократно
надхвърля получаваното от ответника. В периода на брака им- 2000-2017г. е получила
доходи в размер на 4 514109,83 лева, от които всичко е влагано в имущество и за издръжка
или за разходи за нужди на семейството и за личните нужди на ответника.
Бившият й съпруг работел в дружество „*** С." ЕООД с ЕИК ********, с ниски
2
доходи. Не получавал бонуси и/или дивиденти. Изцяло чрез нейни плащания в периода
16.09.2008г. до м. юли 2014г. М. изкупил и продобил еднолично на 100 % дружествените
дялове на „*** С." ЕООД, ЕИК ********, които представляват лично негово имущество. На
16.09.2008г. ответникът сключил договор с нотариална заверка на подписите per. №
8851/16.09.2008г. на нотариус Т.М., с район на действие при СРС, per. № 199 на НК, с
мажоритарния собственик в „*** С." ЕООД, ЕИК ******** - Х.Т., за (поетапно) изкупуване
на дяловете в дружеството. Намеренията на ответника били да заплати дяловете и да
изпълни задълженията си по договора изцяло с дейността си. С договора бил уговорен и
План за плащане - Приложение № 2 към този договор, в където се посочвали и конкретните
суми и срокове за плащането им на всяко тримесечие от 01.10.2008г. до 01.01.2014г.
Съгласно този план следваше да се извършват плащания на главница от 450 000 EUR с
лихви до всяко плащане и общ размер по договора от 545 229 EUR, както следва:
1. 25000 EUR до 01.10.2008г.- 17 125 EUR- главница и 7 875 EUR лихва.
2. 25000 EUR до 01.01.2009г. - 17425 EUR главница и 7575 EUR лихва.
3. 25000 EUR до 01.04.2009г. - 17730 EUR главница и 7270 EUR лихва.
4. 25000 EUR до 01.07.2009 г. - 18 040 EUR главница и 6 960 EUR лихва.
5. 25000 EUR до 01.10.2009г. - 18 356 EUR главница и 6 644 EUR лихва.
6. 25000 EUR до 01.01.2010г. - 18 677 EUR главница и 6 323 EUR лихва.
7. 25000 EUR до 01.04.2010г. - 19 004 EUR главница и 5 996 EUR лихва.
8. 25000 EUR до 01.07.2010г. - 19 336 EUR главница и 5 664 EUR лихва.
9. 25000 EUR до 01.10.2010г. - 19 675 EUR главница и 5 325 EUR лихва.
10. 25 000 EUR до 01.01.2011г. -20 019 EUR главница и 4 981 EUR лихва.
11. 25 000 EUR до 01.04.2011г. - 20 369 EUR главница и 4 631 EUR лихва.
12. 25 000 EUR до 01.07.2011г. - 20 726 EUR главница и 4 274 EUR лихва.
13. 25000 EUR до 01.10.201 г. - 21 088 EUR главница и 3 912 EUR лихва.
14. 25000 EUR до 01.01.2012г. - 21 457 EUR главница и 3 543 EUR лихва.
15. 25000 EUR до 01.04.2012г. - 21 833 EUR главница и 3 167 EUR лихва.
16. 25000 EUR до 01.07.2012г. - 22 215 EUR главница и 2 785 EUR лихва.
17. 25000 EUR до 01.10.2012г. -22 604 EUR главница и 2 396 EUR лихва.
3
18. 25000 EUR до 01.01.2013г. - 22 999 EUR главница и 2 001 EUR лихва.
19. 25000 EUR до 01.04.2013г. - 23 402 EUR главница и 1 598 EUR лихва.
20. 25000 EUR до 01.07.2013г. - 23 811 EUR главница и 1 189 EUR лихва.
21. 25000 EUR до 01.10.2013г. - 24 228 EUR главница и 772 EUR лихва.
22. 20229 EUR до 01.01.2014г. - 19 881 EUR главница и 348 EUR лихва.
В изпълнение на споразумението с Х.Т. на 20.11.2008г. ответникът закупил
първоначално от миноритарния съдружник Калина Георгиева Атанасова 10 % от капитала
на дружеството на стойност 500 лева (5 дяла по 100 лв.) - с Договор per. №
10862/20.11.2008г. на нотариус Т.М., per.№199 в НК, а след това пристъпил към плащане на
договорените в споразумението (съгл. Приложение 2) суми. В периода 10.09.2009г. до
29.07.2014г. М. изкупил изцяло и дяловете на съдружника Х.Т.,като на 07.08.2014г. е вписан
като едноличен собственик на капитала на дружеството.
През лятото и есента на 2009г. бившият й съпруг установил, че не е състояние да
изпълнява договорените плащания. За да посрещне задълженията по договора за периода до
01.01.2010г., в края на 2009г. ответникът поискал тя да изтегли кредит, с който да продължи
изплащането на изкупуването на дяловете на мажоритарния собственик на капитала Х.Т.. В
последствие поискал да го подпомага финансово с лични средства, а след това- в периода
2011г.-2012г. тя самата да превежда сумите по личната банкова сметка на Х.Т.. Обяснява,че
изцяло подкрепяла съпруга си в сделката - финансово, в т.ч. и морално, като с нейни лични
средства (от спестявания, трудови доходи и средства от изтеглени и изплащани изцяло от
нея кредити) осигурявала парите за закупените от него дялове - чрез захранване банковите
сметки на Б.М. до плащания по банковите сметки на продавача Х.Т., без да има основания
за това. Така за няколко години само чрез нейните плащания Б.М. изкупил дяловете от „***
С."ЕООД с ЕИК ******** и през лятото на 2014г. станал едноличен собственик на капитала
на дружеството.
Уточнява, че за придобитите от ответника дружествени дялове на фирма „*** С."
ЕООД с ЕИК ********, е инвестирала около 370 000 лева (точният размер на плащанията е
309 604,50лв. и 30 900 евро).
По искане на Б.М. - поради липса на пари за изплащане на закупуваните от него
дружествени дялове във „*** С."ЕООД, на 03.12.2009г. сключила Договор за банков
ипотечен кредит № 0061/03.12.2009г. с „УКБ"АД и получила сумата от 195 000 лв. По
договора тя е била кредитополучател, а ответникът – съкредитополучател. Твърди,че
бившият й съпруг никога не й е плащал суми, единствено тя е изплатила задълженията по
кредита. Като обезпечение е била учредена ипотека върху апартамента им №10 в гр.С.,кв.
„К.",ул.“ЕЧ"№17А, етажи 4 / 5.
4
На 17.12.2009г. превела сума в размер на 193 500лв. по личната банкова сметка
на ответника с преводно нареждане (с основание захранване на сметка). След плащането М.
наредил сума в размер на 70 000 евро по банковата сметка на „*** С."ООД в „П.Б." АД, като
декларирал произход като „лични средства". Към превода ответникът съставил и подписал
договор за заем с „*** С."ЕООД за срок до 1г.
Твърди,че по този ипотечен кредит е изплатила лихва в размер на
8104.50лв.,съгласно Удостоверение с изх.№0256-65-014588/29.10.2018г. на „УКБ"АД.
Счита,че след като кредитът е изтеглен по искане на ответника и той е съкредитополучател
(знание за задълженията за главница и лихва), а сумата по договора е използвана изцяло в
негова лична полза, то изплатената от нея лихва върху сумата по представлява обогатяване
на ответника за нейна сметка на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Твърди,че в периода 2010 - 2014г. превела суми (от заплати и спестявания) на
обща стойност 108 000лв. по лична банкова сметка на Б.М., както следва:
-на 08.12.2010г.- 45 000лв. с основание захранване на сметка;
-на 01.03.2011г.- 25 000 лв. с основание захранване на сметка;
-на 31.05.2011г. - 10 000лв. с основание захранване на сметка;
-на 16.12.2011г. - 10 000лв. с основание захранване на сметка;
-на 29.12.2011г. изтеглила от личната си сметка сума в размер на 8 000лв. и я
дала но бившия й съпруг, който я внесъл в своя лична банкова сметка в „П.Б. "АД , с
основание захранване на сметка;
-на 14.07.2014г. му превела сума в размер на 10 000лв., с основание захранване на
сметка.
В периода 2011-2012г. превела, отново лични финансови средства, и по лична
банкова сметка на Х.Т.- отново за изплащане на закупуваните от Б.М. дружествени дялове
във „*** С."ЕООД-
-на 09.08.2011г.- сума в размер на 4900 евро, с основание захранване на сметка;
-на 07.02.2011г.- сума в размер на 4000 евро, с основание захранване на сметка;
-на 09.03.2012г.- сума в размер на 4500 евро, с основание захранване на сметка;
-на 05.04.2012г.- сума в размер на 2500 евро, с основание захранване на сметка;
-на 31.05.2012г.- сума в размер на 5000 евро (9 765 лв.), с основание захранване
на сметка;
5
-на 16.07.2012г.- сума в размер на 4000 евро, с основание захранване на сметка;
-на 13.08.2012г.- сума в размер на 2000 евро, с основание захранване на сметка;
-на 11.09.2012г.- сума в размер на 2000 евро, с основание захранване на сметка;
-на 10.10.2012г.- сума в размер на 2000 евро, с основание захранване на сметка.
Обяснява,че бившият й съпруг искал да му осигурява сумите за плащанията, но
никога не ми й давал пари и не е участвал в изплащането на която и да било от описаните
по-горе суми. Всяко от изпълняваните от нея плащания е било с основание „захранване на
сметка". След всяко от тези плащания по банковата сметка на Б.М., той й заявявал, че
разплатил съответната сума към Х.Т.. Плащанията й към банковата сметка на Х.Т., били
изпълнявани отново по искане на Б.М. и в негова полза.
По предявен от нея иск с Решение №117/22.12.2020г., пост.по гр.д.№780/2020г., ІІ
ГО на ВКС, на основание чл.29, ал. 3 от СК й е определен по-голям дял от имуществото,
придобито по време на брака им с Б.М., в размер на 72%. Съгласно приетото в т.3 от TPеш.
№ 2/27.12.2001г. по гр.д.№2/2001г.на ОСГК на ВКС дяловото участие като съдружник с
ограничена отговорност в търговско дружество е лична собственост на съпруга. ВКС
посочва изрично, че това участие „е изключено от съпружеската имуществена общност",
„правата по дялово участие са лични и не могат да бъдат прехвърляни, без съгласието на
останалите съдружници". Тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове - чл.130,ал.2 от ЗСВ. Сочи,че между
тях никога не е имало уговорки плащаните от нея суми да са в заем, дарение или друго
безвъзмездно основание към ответника. Твърди,че плащанията й не са изпълнение на нейно
законово задължение или нравствен дълг. Затова и всяко от платежните нареждания е
записано като „захранване на сметка". Заявява,че не е била облагодетелствана от каквото и
да е от тези плащания. Платените суми са получени от ответника или е превеждала по
негово нареждане на Х.Т. без основание, което определя претенцията й като такава по
чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД.
На 28.08.2014г. продали апартамента с гараж в гр.С., кв.„К.", ул.“ЕЧ"№17А за
сума в размер на общо 70 000 евро. С част от тази сума е погасен остатъкът от ипотечния
кредит в размер на 106 873,17лв.(главница) и 42,21лв.(лихви, такси и застраховка), или
общо 106 915,38лв. и ипотеката е била заличена. Тъй като апартаментът е придобит
(заплатен) изцяло с нейни лични средства, твърди,че тази сума й се дължи в пълен размер от
ответника. Изчислява,че дори и при съотношение на придобитото в съпружеска
имуществена общност(СИО) имущество от 72 % (= 50 400 евро) за нея срещу 28 % (= 19 600
евро или 38 334,27лв.) за ответника, последният й дължи 163 270,23лв., представляваща
разликата между платените от нея общо 201 604,50 лв.(главница и лихва по ипотечния
кредит) до дела на ответника от 38 334,27лв. от продажната цена на имотите на ул. ЕЧ" №
6
17А.
Сочи,че съгласно чл.115,ал.1,б.„в" от ЗЗД давност не тече между съпрузи. Бракът
им е прекратен с Решение № 344494/21.02.2018г.,пост.по гр.д.7743/2017г. на СРС, влязло в
законна сила на 22.03.2018г.,от когато тече и 5-годишния давностен срок за настоящата
претенция.
Обобщава,че получените от ответника суми 155 165,73лв. + 108 000лв. = 263
165,73лв. се дължат на основание по чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, а сумата 8 104,50лв.- се дължи
на основание чл. 59,ал.1 от ЗЗД. Общият размер на претенцията е 271 270,23лв.
Моли да се постанови решение,с което ответникът Б.М. бъде осъден да й заплати:
1. 263 165,73лв.- на основание чл. 55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,
2. 8 104,50лв. - на основание чл.59,ал.1 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху
тези суми от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на задълженията,
както и направените деловодни разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от ответника Б. М. М. от гр.Т., чрез
пълномощник адв.С.М.-АК-П.. Счита исковете за недопустими,тъй като ищецът има
възможност да се защити по реда на СК. Позовава се на чл.17 от СК, която норма
регламентира задължението на съпрузите съобразно възможностите им, имуществото и
доходите им, да осигурят благополучието на семейството. Счита,че след прекратяване на
гражданския брак между тях, в отношенията им не е приложим чл.59 от ЗЗД, а разпоредбите
на СК-конкретно чл.29 и чл.30, затова искът е недопустим. Аналогични аргументи излага и
по отношение претенцията с правно основание чл.59 от ЗЗД.
По обстоятелствата,на които се основават претенциите заявява,че няма спор по
отношение на сключването на гражданския брак помежду им на 19.06.1999г. и
прекратяването му с Решение №344494/21.02.2018г.,пост.по гр.д. №7743/2017г.,влязло в
сила на 22.03.18г. Не е спорен и въпросът за определения на ищцата по-голям дял в
придобиване на СИО,с Решение №117/22.12.2020г.,пост.по гр.д.№780/2020г.на ВКС II ГО, в
размер на 72%. Потвърждава също,че по време на гражданския брак е придобил
собствеността върху капитала на "***"ЕООД с ЕИК ******** (поетапно), както и че и към
прекратяване на брака, а и в момента е негова едноличен собственик. Не спори,че по време
на брака им е изтеглен банков ипотечен кредит №0061/03.12.2009 от "УКБ"АД за сумата от
195 000лв., по който са изплатени лихви в размер на 8 104.50 лв.
Не се съгласява с твърдението,че сумата от 195 000лв., изтеглена чрез банковия
ипотечен кредит, е "..по искане на ответника Б.М. - поради липса на пари за изплащане на
закупените от него дружествени дялове във "*** С." ООД.." Не отговаря на истината и
твърдението, че преводът на сумите с общо 9 банкови превода и посочени основания
"захранване на сметка", е станал във връзка с "изплащане на закупените от Б.М.
7
дружествени дялове във "*** С."ЕООД".
Не възразява да се приемат като доказателства представените писмени такива. По
отношение на Договор за покупко-продажба па дружествени дялове с нотариална заверка на
подписите с per.№8851/16.09.2008г. на Нотариус Т.М., с район на действие при СРС, per.
№199 на НК, заявява,че не разполага с оригинала и не може да го представи. Моли
приложеното от ищеца копие да не се приема,а се задължи по реда на чл.183 от ГПК да
представи оригинала на документа или официално заверен препис от него.Възразява по
допускането на исканите от ищеца свидетели с аргумент от нормата на чл.164,ал.1,т.1, т.2 и
т.6 от ГПК и не дава съгласие при хипотезата на чл.164,ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощника си адв.З.,като
поддържат иска. Уточнява,че размера на обедняването й/съотв.на обогатяването на
ответника,е в размера на претендираната сума,а именно сумата 271 270,23лв.
Пълномощникът представя писмена защита.
Ответникът се представлява от адв.М.,който поддържа отговора. Представя
писмена защита.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и
в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори,че страните са бивши съпрузи- гражданският им брак, сключен на
19.06.1999г., е прекратен на с Решение № 344494/21.02.2018 г. по гр.дело № 7743/2017г. на
СРС, влязло в законна сила на 22.03.2018г.
Между бившите съпрузи е водено съдебно производство,по което с Решение
№117/22.12.2020г., пост.по гр.д.№780/2020г., ІІ ГО на ВКС, на основание чл.29, ал. 3 от СК,
на ЦВ. ИВ. СТ. е определен по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака им
с Б.М., в размер на 72%. Решението е влязло в законна сила на 22.12.2020г.
Не се спори,че ответникът е управител и едноличен собственик на „*** С.“ООД с
ЕИК ********,със седалище и адрес на управление в гр.С.,р-н „Л.“,бул.“ЧВ“№**,ет.2,ап.6.
Видно от справката по реда на чл.23,ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ Б.М. е изкупил дяловете от
предишните собственици. По делото е приложено копие от Договор за покупко-продажба
от 16.09.2008г.,с която е постигнато съгласие между Х.Т. и Б.М. на дружествените дялове
на „*** С.“ООД. В чл.4.2 страните са уговорили начина на изплащане на стойността на
дяловете на части,с график за това съгласно Приложение №2. Приложени са и договорите,с
които е обективирано поетапното придобиване. С Договор от 20.11.2008г. е придобил от
Калина Георгиева Атанасова 5 дружествени дяла,представляващи 10% от капитала на
дружеството, всеки на стойност 100лв., за сумата от 500лв. На 10.09.2009г.е закупил от Х.Т.
8
5 дружествени дяла,представляващи 10% от капитала на дружеството, всеки на стойност
100лв.,за сумата от 500лв. На 17.03.2010г.е закупил от Х.Т. 7.5 дружествени дяла,
представляващи 15% от капитала на дружеството, всеки на стойност 100лв.,за сумата от
750лв. На 23.08.2011г.е закупил от Х.Т. 12.5 дружествени дяла,представляващи 25% от
капитала на дружеството, всеки на стойност 100лв.,за сумата от 1250лв. На 23.07.2014г.е
закупил от Х.Т. 20 дружествени дяла,представляващи 40% от капитала на дружеството, на
стойност 2000лв. Всички договори са с изискваната нотариална заверка на
подписите.Придобиването на дяловете е вписано в ТРРЮЛНЦ.
За обосноваване на твърденията си за извършени банкови преводи в полза на
ответника ищцата ангажира писмени доказателства, които потвърждават позицията й. Факта
на извършените банкови преводи не се оспорва и от ответника.
Установява се,че на 03.12.2009г. Ц.С. е сключила Договор за банков ипотечен
кредит № 0061/03.12.2009г. с „УКБ"АД, въз основа на който е получила сумата от 195 500лв.
Солидарен длъжник с нея е отв.Б.М.. Кредитът е сключен за срок до 01.12.2019г. Като
обезпечение е учредена ипотека върху недвижим имот- апартамент №10,намиращ се в
гр.С.,р-н „В.“,кв.“К.“,ул.“ЕЧ“№17А, етажи 4 / 5 и Гараж №6 в същата сграда. Приложено е
преводно нареждане от 17.12.2009г.,с което е удостоверен извършен банков превод от Ц.С.
в полза на Б.М., на сумата 193 500лв. Като основание за превода е вписано „захранване на
сметка“. Приложено е удостоверение от „УКБ“АД с изх.№0256-65-014588/29.10.2018г.,
също и удостоверение с изх.№0256-64-006806/08.05.2018г.,с които е удостоверено, че
кредитът е погасен от С. и закрит на 29.08.2014г. Представено е Приложение №1 за размера
на изплатените лихви.
Вещото лице по СИЕ потвърждава изложените факти. Сумата е преведена от
банкова сметка на ищцата (IBAN: ********) в такава на ответника (IBAN:
BG97PIRB8056*********) и преводът е отразен в документите на банката. Експертът е
изчислила,че общата погасена сума е 203 604.50лв.,от която главница 195 500лв.и лихва
8 104.50лв. За периода от 17.12.2009г. до 28.08.2014г. са погасени суми от разплащателна
сметка с № IBAN: ****************,с титуляр Ц.С.. Към 28.08.2014г. дължимият остатък е
бил в размер на 106 938.84лв. и е изплатен с банков превод от горната банкова сметка на
29.08.2014г.
На следващо място с платежно нареждане от 17.12.2009г., е удостоверен
извършен банков превод от Ц.С. в полза на Б.М., на сумата 45 000лв.,постъпил по негова
банкова сметка с IBAN: BG44PIRB8056**02940575. Вещото лице потвърждава и извършени
от С. преводи по сметка с IBAN: BG54UNCR70004518985725,с титуляр М.-на
02.03.2011г.- 25000лв., на 31.05.2011г. - 10 000лв., на 16.12.2011г. - 10 000лв., на
14.07.2014г.- 10 000лв. Като основание на всички преводи е вписано „захранване на сметка“.
Ищцата твърди,че на 29.12.2011г. е изтеглила от личната си сметка сума в размер на
8 000лв. и я дала на ответника, който я внесъл в своя лична банкова сметка в „П.Б. "АД, с
9
основание „захранване на сметка“. По делото е приложено единствено нареждане – разписка
за изтегляне на тази сума,не и документ,удостоверяващ внасянето й в полза на ответника.
Поради това съдът не приема за доказано извършването на превод на тази сума в полза на
ответника. Така общият размер на банковите преводи с преводни нареждания е доказан до
размера на 100 000лв.
Съдът приема заключението на съдебната експертиза като компетентно и
обективно и основава изводите си на него.
Ищцата твърди,че с част от преведената на ответника сума от 193 500лв.
последният е сключил Договор за заем в размер на 70 000евро, които е предоставил на „***
С.“ООД, на 12.01.2010г. По делото е приложен договорът, също и преводно нареждане,от
които се потвърждава факта на сключеният заем,превода на суми от ответника към
дружеството,но не и че това са именно парите,които ищцата му е превела на 17.12.2009г.
Ищцата твърди,че лично тя също е извършвала преводи по сметка на
Х.Т..Представени са преводни нареждания за това- на 09.08.2011г.- 4900 евро, на
07.02.2011г.- 4000 евро, на 09.03.2012г.- 4500 евро, на 05.04.2012г.- 2500 евро, на
31.05.2012г.- 5000 евро(9765лв.), на 16.07.2012г.- 4000 евро, на 13.08.2012г.- 2000 евро, на
11.09.2012г.- 2000 евро, на 10.10.2012г.- 2000 евро. Като основание в преводите е вписано
„трансфер“ или „захранване на сметка“. Съдът приема,че е доказано извършването на тези
преводи. Липсва, обаче, относимост на тези преводи-като дати и размер на суми, с
изготвения от съдоговорителите в Договора за покупка на дружествени дялове план за
изплащане на дяловете- като дати и стойност, поради което не може да се приеме,че
основанието за тези преводи е твърдяното от ищцата изплащане на ангажиментите на
ответника по придобиване на дяловете от „*** С.“ООД.
Не може да се сподели възражението на ответника,че част от преводите са за
закупуване на жилището в Несебър-80 000 евро. Установява се от воденото между страните
производство по чл.29,ал.3 от СК,че тази сделка изрично е разгледана и е прието,че се касае
за имущество СИО.Освен това ищцата не претендира сума в такъв размер и за такъв
период,съотв.да е извършила такъв превод в полза на ответника.
Ищцата ангажира показания на свидетел за установяване на твърдението за
основанието за извършване на преводите в полза на бившия й съпруг. Свидетелят П.Д.Д-Х
познава страните във връзка с договора за покупка на дружествени дялове,където ги е
консултирала през 2014г.. Споделя,че й е направило впечатление значителната сума за
покупка на дяловете, затова попитала М. дали е обмислена възвращаемостта на тази
инвестиция. Ответникът й отговорил,че познава дружеството,а и вече е изплатил голяма
част от стойността. Обяснил й,че „..една част е платил сам,а за другата е поискал
Цветилия да изтегли кредит,тъй като е служител на „Булбанк и може да вземе по-ниска
лихва..“
10
Съдът приема за обективни показанията на свидетеля за споделените от ответника
намерения.
Ищцата уточни,че стойността на нейното обедняване,съотв.на обогатяването на
ответника,в резултата на извършените преводи,е идентичен-претендираната сума в общ
размер на 271 270.23лв.,от която 155 165,73лв. са средствата, които е внесла за изплащане
на банковия кредит,като е приспаднала сумата,която е получила (й е възстановена) след
продажбата на апартамент №10 и гараж №6 на 28.08.2014г.), 108 000лв. са средствата,които
е превела с преводни нареждания в полза на ответника и 8 104,50лв. са изплатените от нея
договорни лихви по ипотечния кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.59,във вр.с чл.34 от ЗЗД,с искане
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обща сума от 271 270.23лв.,
представляваща стойността на средствата,които е превела в негова полза,по време на брака
им,с които се е обеднила,а ответникът се е обогатил,без да има основание за това
имуществено разместване. Сумата се формира от - 155 165,73лв.-сума,която реално е
престрирала в полза на ответника,като средствата е получила чрез банков ипотечен
кредит,който е погасила изцяло, 8 104,50лв. са изплатените от нея договорни лихви по
ипотечния кредит,с които се е обеднила, 108 000лв. са средствата,които е превела в полза на
ответника с преводни нареждания. Ищцата твърди,че сумите са преведени без основание,
тъй като помежду им не е съществувало договорна обвързаност,налагаща тези преводи, не е
целяла да го дари с тези средства, не са средства, предназначени за покриване разходите и
нуждите на семейството. Твърди,че с така преведените средства ответникът е изкупил
дяловете на „*** С.“ООД.
С оглед принципа на диспозитивното начало предметът на делото и обемът на
търсената защита и съдействие се определят от страните(чл.6,ал.2 от ГПК). Ищецът сочи
основанието- изложените фактически твърдения и петитума на исковата молба и така
определя рамките на търсената в процеса защита.Съдът е задължен да се съобрази с така
очертаните предмет на спора и търсена защита и спрямо това да определи правното
основание на спора, да се произнесе надлежно ли е упражненото правото на защита и
съществува ли предявеното материално право. В случая ищцата основава претенцията си на
института на неоснователното обогатяване,като твърди,че е липсвало основание за
извършените по време на брака им с ответника преводи на парични средства в негова полза,
поради което търси възстановяване на вложеното. От така формулираните основание и
петитум следва,че ищцата цели да постигне стойностно изравняване на създаденото по
време на брака им икономическо неравенство,което е лишено от основание. От това
следва,че тя не търси защита по реда на чл.30 или чл.29,ал.3 от СК-няма и така формулирани
11
искания(за получаване на част от личното имущество или стойност или за определяне на по-
голям дял), поради което и съдът следва да реши спора на заявеното от ищцата основание
определи правното основание-неоснователно обогатяване в хипотезата на чл.59 от ЗЗД.
(в.т.см.Реш.59/22.04.2010г.,пост.по гр.д.№387/2009г.на ІV ГО на ВКС, Опр.
№35/2801.2016г.,пост.по гр.№243/2016г.на І ГО на ВКС). С оглед спецификата на
съпружеските отношения съдът намира,че единствената възможност на ищцата е да търси
компенсация е по реда на чл.59 от ЗЗД. С тази претенция цели да възстанови
икономическото неравенство в приноса им по време на брака,извън придобитото под режим
на СИО. Нормата на чл.55 от ЗЗД е неприложима в отношенията между съпрузи,тъй като
бракът няма характеристиката на договор, а и отношенията между съпрузите почиват на
принципа на взаимност, а не на търсене на икономически резултат. В претенцията си
ищцата не твърди да е имала по-голям принос в придобиването на това лично имущество
(следва да се съобрази,че производството по гр.д.№780/2020г.на ВКС касае имущество,
което е под режима на СИО),че е спомогнала да бъде придобито(чл.30 СК), поради което
фактическият състав на чл.59 от ЗЗД е единствено приложимият в случая.
От своя страна ответникът възразява,че искът по чл.59 от ЗЗД е недопустим, тъй
като с оглед изложената фактология ищцата е имала възможност да се защити чрез
специалните искове по чл.30,съотв.по чл.29,ал.3 от СК.
Съдът намира,че при съобразяване,че искът по чл.59 от ЗЗД има субсидярен
характер-т.е.той се предявява само в случаите,когато ищецът не може да се защити по друг
ред,то следва на първо място да се отговори на въпроса може ли ищцата да се защити по
избрания от нея ред. (в.т.см.т.8-10 от Пост.№1/28.05.1979г. по гр.д.№1/79г. на Пленум на
ВС- „.. Законът е предоставил правото на иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД само на тези ищци,
които въобще не са могли да защитят своето право, а не и на тези, които са могли да
сторят това, но са пропуснали да го сторят в установените от закона срокове..).
С оглед възражението на ответника следва да се направи преценка имала ли е
възможност ищцата да се защити с иска с правно основание чл.30 от СК.
С. твърди,че с преведените в полза на съпруга й средства,той е придобил
дружествените дялове на „*** С.“ООД. Не се спори,че придобитите дружествени дялове в
резултат на осъществявана от единия съпруг търговска дейност по време на брака,не са
съпружеска имуществена общност, когато са включени в търговското предприятие(т.1 от
ТРеш. №2/27.12.2001г.,пост.по т.д.№2/2001г.на ОСГТК на ВКС). Съпругът,който твърди, че
е имал принос в придобиването и желае да получи част от стойността на дяловото участие
или от ликвидационния дял,или от стойността на акциите, може да се защити с иск по
чл.30,ал.2,вр.с чл.22,ал.3 от СК. Произхода на средствата,вложени в придобиването, не са
определящи за статута му на лично имущество, но могат да са предпоставка за искове за
защита на вложилия съпруг по реда на чл.30 от СК.
В случая тази предпоставка не е налице,тъй като ангажираните доказателства не
12
може да се установи по категоричен начин,че стойността на дружествените дялове е
изплатена от ответника именно с преведените му от бившата съпруга средства. Не може да
се направи съпоставка и липсва връзка-както по отношение на размера,така и на
датите,между уговорения график за плащане(Приложение №2), сключените Договори за
придобиване на дружествени дялове и правените от ищцата преводи в полза на ответника.
Както се посочи по-горе общата стойност,на която са придобити дружествените дялове е
5000лв.,а ищцата претендира далеч по-голяма сума на направено вложение в търговската
дейност на съпруга й.
Със същия аргумент не може да се приеме за доказано и твърдението за лично
извършени от ищцата преводи в полза на Х.Т.-отново не може да се открие идентичност или
обусловеност между размера на преведените суми- значително по-голям от този по
Приложение №2.
В заключение-съдът приема,че ищцата не доказва твърдението си,че преведените
от нея суми се послужили на ответника за придобиване на дружествени дялове,съотв.на
имущество лична собственост. Като последица следва да се приеме,че ищцата не би могла
да се защити с иск по чл.30 от СК и да търси присъждане на съответна стойност от
придобитите дружествени дялове.
При анализа имала ли е възможност да се защити с друг иск,съдът съобразява и
обстоятелството,че банковите преводи са извършвани при действието на СК/2009г.,
приложим към съпружеските отношения и с оглед нормата на §4,ал.1 от ПЗР на
СК,независимо,че бракът е сключен при действието на предходния СК/1985г. Съгласно
чл.21 от СК/2009г. придобитите по време на брака влогове са изключени от съпружеската
имуществена общност и представляват лично имущество. Настоящите преводи са
извършени при действието именно на този СК и той е относим при преценка на статута им.
Както се посочи по-горе- от представените доказателства категорично се доказа, че всички
преводи са извършвани по сметки, с титуляр ответникът М.. Като последица те са довели до
формиране на изцяло негово лично имущество. Последното отново обосновава възможна
защита за ощетения съпруг по реда на чл.30 от СК,като търси съответна част от вземанията
на другия съпруг, които са на значителна стойност, за придобиването на които е спомогнал.
Видно от нормата предпоставките за тази защита са вземанията да са налични към момент на
развода и 1-годишния срок съгл.31 от СК(в т.см. Реш.№427/03.04.2013г. на ВКС по гр.д.
№1244/2011г., IV ГО, Реш.№551/15.12.2010г. на ВКС по гр.д.№1179/2009г., II ГО).
В случая това обстоятелство не се доказва,не се и твърди от страните.
С оглед на изложеното съдът приема,че правилно ищцата е прибегнала към
защита по реда на чл.59 от ЗЗД,който остава единствената й възможност за възстановяване
на създаденото по време на брака икономическо неравенство между двамата съпрузи,довело
до нейното обедняване,съотв.обогатяване на ответника. По изложените съображения съдът
13
не приема за основателно възражението на ответника,че ищцата е пропуснала възможността
да се защити по реда на специалните искове по чл.30 от СК и предявеният такъв по чл.59 от
ЗЗД е неоснователен.
Следващите предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД са
да е налице обедняване от страна на претендиращия-в този смисъл съдът вече изложи
мотиви,че е доказано категорично извършването от страна на Ц.С. на банкови преводи по
банкови сметки на отв.Б.М.,довели до обогатяване на последния. Средствата не са й
възстановени. В причинно-следствена връзка с това е настъпилото обедняване на С..
По отношение липсата на основание съдът съобразява,че по делото не се доказа
наличие на друго договорно основание за тези преводи, ищцата категорично отрича да е
имала намерение за извърши дарение в полза на съпруга си, няма и доказателства тези
средства да са използвани за задоволяване на нуждите на семейството-съгл.чл.17 от СК. В
тази насока ответникът твърди единствено,че част от средствата са отишли за закупуване на
недвижим имот в гр.Несебър-80 000 евро, придобит на 25.03.2011г.(н.акт на л.78).
Установява се от воденото между страните производство по чл.29,ал.3 от СК,че тази сделка
изрично е разгледана и е прието,че се касае за имущество СИО. Освен това отново не може
да се открие обусловеност и идентичност между някой от извършените преводи-като размер
и дата,със заплащането на стойността на това имущество. Ищцата не претендира сума в
такъв размер и за такъв период,съотв.да е извършила такъв превод в полза на ответника. Във
формулировката „захранване на сметка“ също не може да се открие валидно правно
основание за превод.
По изложените съображения съдът приема,че ответникът, в чиято тежест е, не е
обосновал наличие на правно основание за извършените банкови преводи.
По изложения съдът намира,че искът на Ц.С. е основателен за сумата 155
165,73лв. –представляваща средствата, които е внесла за изплащане на банковия кредит,като
е приспаднала сумата,която е получила (й е възстановена) след продажбата на апартамент
№10 и гараж №6 на 28.08.2014г.). Основателен е до размера на 100 000лв.- средствата, които
е превела с преводни нареждания в полза на ответника. Искът не е основателен за сумата
8000лв., поради липса на доказателства да са постъпили в патримониума на ответника.
Искът следва да се уважи и по отношение претендираната сума за изплатена договорна
лихва по отпуснатия договор за кредит. Установи се категорично,че средствата по този
кредит са преведени изцяло в полза на ответника,с оглед на което и за акцесорното
задължение, обременяващо ищцата, също следва да се присъди възстановяване на
изплатената сума в размер на 8 104,50лв. Или общият уважен размер е 263 270.23лв.
По разноските.
С оглед изхода на спора и по правилото на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат
право на възстановяване на направените разноски,съразмерно с уважената/отхвърлена част
14
от претенцията.
Като доказателства за направени разноски ищцата представя договор за правна
защита и съдействие с вписан като реално изплатен хонорар в размер на 10500лв., внесена е
държавна такса – 10850.81 и е изплатен хонорарът за СИЕ-300лв.,или общо разноски в
размер на 21 650.81лв.,от която сума, с оглед степента на уважаване на иска,следва да й бъде
възстановена сумата 19 486лв.,сътов.ответникът да бъде осъден да й я заплати.
Ответникът е представил доказателства за заплатен реално адвокатски хонорар в
размер на 9600лв.,от която с оглед отхвърлената част, има право на възстановяване на
сумата 192лв.,съответно ищцата следва да се осъди да я заплати.
По изложените съображения ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.Т., махала/улица
„Р."№50,със съдебен адрес гр.П.,ул.“К.П.“№2,Офис №19,представляван от адв.С.М.-АК-П.,
ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ. ИВ. СТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.С., ул.
„***"№1,ет.2,ап.3, със съдебен адрес гр.С., ул.„***"№2,ет.2- чрез адв.М. З.-АК-С., сумата
263 270.23(двеста шейсет и три хиляди и двеста и седемдесет лева и двайсет и три
стотинки), представляваща обезщетение с правно основание чл.59 от ЗЗД,ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба-22.03.2021г.до
окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер от 271 270.23лв. (или за
сумата 8000лв.),като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН **********, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ.
ИВ. СТ. с ЕГН **********, с горните данни, сумата 19 485(деветнайсет хиляди
четиристотин осемдесет и пет)лева,представляваща разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА ЦВ. ИВ. СТ. с ЕГН **********, с горните данни, ДА ЗАПЛАТИ на
Б. М. М. с ЕГН **********, с горните данни, сумата 192(сто деветдесет и два)лева,
представляваща разноски по съразмерност
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
15