М О Т И В И към присъда по НОХД № 157/2020 г.
Съдебното производство е образувано
по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Карнобат против И.С.С., ЕГН **********,***
с обвинение 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
букви „а“ и „б“ от НК.
В съдебно
заседание представителят на Карнобатската районна прокуратура
поддържа обвинението и пледира за наказание лишаване от свобода за срок от 5 г.
което да се намали с 1/3, като подс.С. да изтърпи наказание от 3 г. 4 месеца
лишаване от свобода, при строг режим. На основание чл. 59, ал.2, вр. с ал.1 НК да се
приспадне времето през което подс. С. е бил задържан по ЗМВР.
Защитата
на подсъдимия С. счита, че при определяне на наказанието следва да се вземе
предвид добросъвестното поведение на подсъдимия, направеното признание още в
хода на досъдебното производство, изразеното съжаление и тежкото материално
положение на подсъдимия, поради което пледира на основание чл.55, ал.1 НК наказанието
за бъде наложено под предвидения в чл.196 от НК минимум и да се приспадне
задържането под стража на подс.И.С..
Подсъдимият
признава вината си и моли съда за минимално наказание.
След
приключване на разпоредителното заседание, защитата и подсъдимият С. поискаха
делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие, по реда на чл. 371,
т.2 от НПК.
Производството
пред настоящия първоинстанционен съдебен състав протече по реда на Глава 27
НПК, като при условията на чл. 371,
т. 2 НПК подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти, с оглед на което съдът на основание чл. 372,
ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата си ще се ползва
от направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт.
І. ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Св. Г.Г.Д. ***. На
26.10.2019г. около 19,00 часа, свид. Д. пристигнал със слежубния си микробус ****в
гр.Карнобат за да вари ракия. Свид.Д. паркирал микробуса на циментовата
площадка на улицата в близост до казана за варене на ракия, собственост на ЕТ «М.П.»-гр.Карнобат.
Св.Д. оставил в автомобила своята мъжка чантичка, но не заключил вратите на
автомобила. Свидетелят заредил материала и чакал да се свари ракията. На казана
освен св.Д., били свид.М.г.н.и неговата майка- свид. М.н.н., представляваща ЕТ
«М.П.»-гр.Карнобат. Около 19,30 часа свид.М.Н. излязъл по – работа. При него
отишъл подс. С. и му поискал пет лева на заем, но свид. Н. му отказал. След като
свид.М.Н. се отдалечил, подс.С. установил, че микробусът на св.Д. е отключен и от
предната дясна седалка взел мъжката му чанта, черна на цвят с презрамка, комбинирана
от плат и изкуствена кожа и се отдалечил. В мъжката чанта имало един брой
калъфче за документи от изкуствена кожа, в което свид.Д. държал личната си
карта, свидетелството си за управление на моторно превозно средство, други
документи и две дебитни карти, без пин-кодове към тях. Св.Д. държал в чантата
си един чифт диоптрични очила с метална,
черна на цвят рамка с неустановена марка; един брой нокторезачка на стойност;
две връзки с ключове, като на едната връзка имало 1 бр. контактен ключ за лек
автомобил «Форд Фиеста», а на другата връзка били 1бр. контактен ключ за
товарен автомобил «Форд» и 2 бр. секретни ключове за дома си, както и парична
сума в размер на 180,00 лева в банкноти по 20 лева и 50 лева. След като взел
мъжката чанта, подс.И.С. изхвърлил двете връзки с ключовете. Във вътрешния джоб
на чантата намерил паричната сума и я взел. Без да провери какви други вещи имало
в мъжката чанта, подс.С. я изхвърлил в един контейнер, отишъл на ж.п.гарата в
гр.Карнобат и отпътувал с влак за гр.Бургас, където похарчил парите.
Около 21,30 часа свид.Г.Д.
отишъл до микробуса и на циментовата площадка намерил връзката от ключовете с контактния
ключ за товарен автомобил «Форд». Свид.Д. установил, че черната му чанта липсва.
Той обиколил около казана и намерил и другата връзка с ключове, а след това
намерил и нокторезачката си. Свид.Д. потърсил, но не намерил чантичката си и останалите
вещи, които били в нея. Св. Д. се върнал на казана и казал на свид.М.Н. и
свид.М. Н.а, че мъжката му чанта е открадната от автомобила. Свид.М.Н. се
усъмнил, че подс.И.С. е извършил кражбата, тъй като същата вечер му е искал
пари и е бил близо до автомобила на св.Д.. Същата вечер за случая бил подаден
сигнал в РУ-Карнобат.
Със заповед от 31.10.2019г. в 18,15 часа подс.И.С.
бил задържан по Закона за МВР в РУ-гр.Карнобат при ОД на МВР-гр.Бургас, във
връзка с образуваното досъдебно производство. Пред полицейски служител подс.С.
обяснил, че е взел мъжката чанта от автомобила, взел е парите от нея и я
изхвърлил в контейнер в кв. «Красно село» в гр.Карнобат. При извършените
оперативно издирвателни мероприятия чантата не е установена.
Съгласно заключението на
оценителна експертиза вещите в чантата били на стойност както следва: един брой
калъфче за документи от изкуствена кожа на стойност 0,50 лева; един чифт
диоптрични очила с метална, черна на цвят рамка с неустановена марка на стойност
153,00 лева; един брой нокторезачка на стойност 0,50 лева; един брой мъжка
чанта, черна на цвят с презрамка, комбинирана плат и изкуствена кожа на
стойност 4,00 лева, 2 бр. секретни ключове с единична стойност 2,00 лева на
обща стойност 4,00 лева, 1бр. контактен ключ за товарен автомобил «Форд» на
стойност 8,80 лева и 1 бр. контактен ключ за лек автомобил «Форд Фиеста» на
стойност 9,00 лева т.е. вещите намиращи се в чантата са били на обща стойност от
179, 80 лева. Освен вещите в чантата, подс.С. е взел и намиращата се в нея
парична сума в размер на 180,00 лева, при което общата стойност на отнетите
вещи- предмет на престъплението възлиза на 359,80 лева.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на
подсъдимия, а именно: показанията на свидетелите
Г.Д., М.Н., Маргарита Н.а, Д.И., Т.И.,
С-С., А.С., справка от ГД „Изпълнение на наказанията“- гр.София, оценителна
експертиза и допълнителна оценителна експерти, справка съдимост на подс.С..
В рамките
на събрания доказателствен материал не се установяват такива противоречия или
непълноти, които да водят до извод различен от този, който е приет с внесения в
съда обвинителен акт. Ето защо и
съдебният състав напълно приема фактическите и констатации на същия, като
обосновани и правилни.
Направеното
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от фактите, установени чрез изброените доказателства
и доказателствени средства водят до категоричния и безспорен извод, че автор на
престъплението е подс.И.С.С..
ІІ. ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ
При така
изяснената фактическа обстановка съдът приема, че с действията си подсъдимият И.С.С. е
осъществил от обективна и субективна страна съставът на вмененото с
обвинителния акт престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29,
ал.1, б. „а“ и „б“ от НК. Налице са
безспорни доказателства относно всички квалифициращи белези на така посоченото
престъпление, тъй като на 26.10.2019
година в гр. Карнобат, област Бургас, от
товарен автомобил ****при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи
на обща стойност 179,80 лева и парична сума в размер на 180,00 лева- всички
вещи на обща стойност 359,80 лева /триста петдесет и девет лева и осемдесет
стотинки/ от владението на собственика Г.Г.Д. с ЕГН **********, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои.
От обективна страна, чрез
отнемането на посочените вещи и паричната сума, подсъдимият С. е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението кражба, като е прекъснал владението на собственика
Г.Г.Д., установил е фактическа власт върху отнетото с намерение противозаконно да ги присвои. Действията си подсъдимият е извършил без съгласието на собственика
и със съзнанието, че отнемайки мъжката му чанта със намиращите се в нея вещи и
пари не са негова собственост и въпреки това е извършил всички действия по
отнемането и установяването на своя фактическа власт, след което се е
разпоредил с отнетите вещи и пари, като парите е похарчил, а вещите изхвърлил.
Деянието кражба е осъществено от
подсъдимия С. при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е целял настъпването на тези
последици.
Подсъдимият И.С.С. е
осъждан многократно, като от значение на настоящата му престъпна дейност са следните осъждания:
С определение № 2254 от 09.12.2014г. по ЧНД № 5253/2014г. по описа на
Районен съд-гр.Бургас, влязло в сила на 30.12.2014г., на подс.И.С.С. е наложено,
на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК, едно общо най-тежко наказание
в размер на две години лишаване от свобода по присъда № 28 от 28.08.2014г. по
НОХД № 293/2014г. по описа на КбРС, влязла в сила на 13.09.2014г., по която
подс.С. е бил осъден на две години лишаване от свобода при строг режим за
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, б. „а“ и „б“ от НК и по определение № 542 от 17.11.2014г. по НОХД № 5052/2014г. по описа на
Районен съд-гр.Бургас, влязло в сила на 17.11.2014г., по което на подс.С. е наложено
наказание четири месеца лишаване от
свобода при строг режим за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл.26, ал.1 от НК. Наложеното
общо наказание по ЧНД № 5253/2014г. по описа на Районен съд-гр.Бургас е
изтърпяно от подс.И.С. на 13.06.2016г.
С
определение № 128 от 20.12.2017г. по ЧНД № 242/2017г. по описа на Районен
съд-гр.Котел, влязло в сила на 05.01.2018г., на подс.И.С., на основание чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК е
наложено едно общо най-тежко наказание по следни осъждания:
по
определение № 76 от 27.09.2017г. по НОХД № 380/2017г. по описа на КбРС, влязло
в сила на 27.09.2017г., по което на подс.С. е осъден на шест месеца лишаване от
свобода при строг режим за престъпление по чл.170, ал.2, вр.ал.1 от НК;
по
присъда № 14 от 17.05.2017г. по НОХД № 152/2017г.по описа на КбРС, влязла в
сила на 02.06.2017г., с която подс.С. е осъден на две години лишаване от
свобода за престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „а“ и „б“ от НК и
по
присъда № 14 от 31.10.2017г. по НОХД № 108/2017г. на РС-Котел, влязла в сила на
16.11.2017г., с която подс.С. е осъден на
осем месеца лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл.194,
ал.3, вр. ал.1 от НК.
На
основание чл.24 от НК, общото най-тежко наказание по ЧНД № 242/2017г. по описа
на Районен съд-гр.Котел в размер на две години лишаване от свобода, е било
увеличено с три месеца, при първоначален строг режим. Наложеното по ЧНД №
242/2017г. по описа на Районен съд-гр.Котел общо най-тежко и увеличено
наказание „лишаване от свобода“ в размер на две години и три месеца е изтърпяно
от подс.И.С. на 21.09.2019г.
Предвид посочените по-горе
осъждания и изтърпяването на наложените наказания лишаване от свобода, настоящата
престъпна е осъществена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29,
ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК, тъй като престъплението
е извършено от подс. С. след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление,
каквото съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК е престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 от НК, на лишаване от свобода не по - малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК –
осъждането с присъда по НОХД №
152/2017г.по описа на КбРС. Извършил е престъплението, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне
за едно от тях изпълнението на наказанието не е било отложено по реда на чл. 66
от НК- осъждан е по НОХД № 293/2014г.
по описа на КбРС и по НОХД №
108/2017г. на РС-Котел, като и по двете осъждания изпълнението на съответното
наказание не е било отложено по реда на чл. 66 от НК и към датата на извършване
на деянието не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанията по
предишните присъди, съгласно чл. 30, ал. 1 от НК.
ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението чл.196, ал.1, т.1, вр. с
чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК,
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от две до десет
години. При определяне на наказанието съдът взе предвид, че отнетото имущество
е на стойност под минималната работна заплата към момента на извършване на
деянието. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат многобройните
осъждания на подс.С. за престъпления от общ характер, а като смекчаващо отговорността
обстоятелство - оказаното от подс.С. съдействие, което обаче не е достатъчно за
да се приеме, че при определяне на размера на наказанието следва да намери
приложение чл. 55 НК,
тъй като не са налице нито многобройност на смекчаващите вината му
обстоятелства, нито изключителност на някое от тях. С оглед на горните
съображения, съдът му наложи наказание лишаване от свобода около предвидения за
съответното престъпление минимум, а именно две години и три месеца лишаване от
свобода, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и постанови
след редукцията по чл58а, ал.1 от НК, подс.С. да изтърпи наказание от една
година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим. С така
определеното наказание, съдът счита, че в най- пълна степен ще се въздейства за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия И.С.С. към спазване на обществените
и законови норми, ще се въздейства предупредително върху него, ще му бъде
отнета възможността да извърши други подобни престъпления и в най - пълна степен ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК. С така определеното наказание биха се
постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Причините за извършване
на престъплението от подс. С. са незачитането на установения в страната правов
ред, ниската му правна култура и стремежът за облагодетелстване по престъпен
начин.
Съдът на основание
чл.59, ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НК приспадна времето, през което подс.И.С. е
бил задържан от 31.10.2019 г. до 01.11.2019 г. по реда на чл.72, ал.1 т.1 от ЗМВР.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подс.С.
беше осъден да заплати в полза на ОДМВР Бургас, направените по делото разноски
в размер на 70,20 лв.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: