№ 2257
гр. София, 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20201100109735 по описа за 2020 година
Образувано е по предявен от Ю.Т. Д. срещу Р.М. Н. иск с пр.кв.чл.87, ал.3 от ЗЗД
за разваляне на договор, обективиран в нотариален акт № 95, т.1, дело 86 от 04.04.2011г., с
който Л.П.Ш. и Т.П. Д. са прехвърлили на Р.М. Н. недвижим имот – апартамент №2,
находящ се в гр.София, ул.******* *******, състоящ се от входно антре, дневна с
кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ от 61,10кв.м., при
граници по нотариален акт: коридор, апартамент №1, апартамент №3 и дворно място, заедно
с мазе №8, с площ от 5,44кв.м., при граници по нотариален акт: коридор, мазе №7, мазе
№10, трафопост и ул.“*******“, заедно с общо прилежащите им 1,789%ид.части от
общите части на сградата, който имот е в жилищна сграда, състояща се т две секции /А и Б/
с два самостоятелни входа за жилищната част, прохода, за който е от проход на ниво
партер, с монолитна конструкция, съдържаща подземен етаж /сутерен/ с мазета, подземни
гаражи, партер, четири жилищни етажа и две подпокривни нива с проектирани офиси,
един надземен етаж, лекарски кабинет, сладкарница, апартаменти, мезонети, ателиета и
трафопост на ул.******* №17-23, в УПИ V-98.99.100, от квартал 8 по устройствения план
на гр.София, местност Крива река, целият с площ от 830,60кв.м. срещу задължението на
приобретателят да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите като им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега до края на живота им.
Ищцата твърди, че с договор от 04,04,2011год. процесният имот е прехвърлен
срещу задължение за издръжка и гледане на прехвърлителите, но задължението на
приобретателя –да се осигури нормален и спокоен живот до смъртта на прехвърлителите не
е изпълнено. Прехвърлителите са били възрастни хора, с множество придружаващи
заболявания, които са се нуждаели от специфични грижи и издръжка, която е осигурявана от
ищцата и техни роднини. На 12,06,2017год. Т. Д. е починал, а на 02,05,2020год. е починала и
съпругата му Л.П.Ш.. Ищцата, в качеството на наследник на прехвърлителите се твърди да
упражнява потестативното право за разваляне на целия договор, поради пълно
неизпълнение.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
1
Претендира разноски.
Ответникът –Р.М. Н. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131
от ГПК излага становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа да не е налице
договорно неизпълнение от негова страна като необходимите грижи и издръжка са били
предоставени. Самите прехвърлители са били съгласни с предоставената възможност на
ответника да замине за Австралия през 2014год. Твърди се грижите и издръжката спрямо
прехвърлителите да са полагани още в периода преди прехвърлянето, а именно от
07,03,2008год. до 04,04,2011год., поради което в договора е посочено, че имотът се
прехвърля и за положените до момента грижи и издръжка. В периода преди прехвърлянето,
стойността на месечната издръжка възлиза на 200,00лв. като за целия период от 37 месеца е
изразходвана сумата от 7400,00лв. За периода от придобиването на имота от
прехвърлителите през 2008год. до смъртта на Л.Ш. ответникът поел изцяло издръжката на
прехвърлителите, плащайки консумативи за електричество, отопление, водоснабдяване,
телефони, разходи за общи нужди в ЕС, годишни данъци и такси, хранителни продукти,
лекарства и всички други необходими продукти за издръжката и гледането на баба си и
дядо си. След заминаването си за Австралия издръжката е плащана по банков път, от
сметки на ответника в „ЦКБ“АД, „Райфайзен Банк“АД и „Първа инвестиционна банка“АД,
а грижите бил полагани от трети лица. При възможност ответникът се прибирал в България,
вкл. когато Л.Ш. на 22,02,2020год. паднала и си счупила крака като организирал да й бъде
извършена операция в болница „Сердика“. Поддържа, че в качеството на наследник на
Т. Д. ищцата е имала възможност да заяви частично разваляне на договора още след
смъртта му на 12,06,2017год.
Съобразно изложеното е заявено искане за отхвърляне на предявеният иск.
Претендира разноски.
При условията на евентуалност, в случай на основателност на иска по чл.87, ал.3 от
ЗЗД, е предявен насрещен иск от Р.М. Н. срещу Ю.Т. Д. с пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника за сума в размер на 32148,55лв., представляваща разноски, които е
направил ищеца за прехвърлителите и наследодатели на Ю. Д.-Л.Ш. и Т. Д. по
разваления договор, с която сума ответницата би се обогатила, ведно със законната лихва
от датата на насрещната искова молба до изплащане на вземането.
Сумата е формирана, както следва:
-7400,00лв. издръжка за периода от 07,03,2008год. до 04,04,2011год. -
200,00лв.месечно;
-7478,00лв.-52 платежни нареждания за банкови преводи , чрез ЦКБ АД за периода
от 05,09,2014год.—29.01,2020год.;
-2778,53лв.-117бр. фактури електричество, за периода от 03,06,2010год. до
15,05,2020год.;-Чез Е.Б. ЕАД;
-4355,31лв.-102 фактури –платени сметки към Т.С. ЕАД, за периода от
21,05,2010год. до 16,12,2020год.;
-1336,40лв.-110фактури-платени сметки вода Софийска вода АД, за периода от
21,05,2010год. до 18,06,2020год.;
-1447,21лв.-82фактури-платен домашен телефон към Виваком, за периода от
13,12,2012год. до 16,04,2020год.;
-548,24лв.-платен данък сгради и такса смет, за периода от 21,02,2015год. до
21,02,2020год. за Л.Ш.;
2
-548,24лв. -платен данък сгради и такса смет, за периода от 21,02,2015год. до
21,02,2020год. за Т. Д.;
-550,00лв.-27 разписки за плащания разходи по ЕС към В.М. ООД, за периода от
м.11,2016год. до м.12,2020год.;
-191,21лв.-13бр. фактури платена кабелна телевизия към Б. АД, за периода от
28,01,2014год. 02,09,2016;
-50,00лв.-транспортно услуга по фактура №030000/11,03,2020год. Т. ООД;
-50,00лв. транспорот съгласно платежно нареждане №П19781399 от
17,03,2020год.
-2415,41лв. –разходи за медицински консумативи и лекарства, за периода от
09,03,2020год. до 19,03,2020год.;
-2850,00лв.- възнаграждение по договор за предоставяне на 24-часово обгрижване
от 19,03,2020год. с Е.Х.Б.;
-150,00лв.-стойността на рехабилитация, платена по банкова сметка на Й.В. К.;
/уточнителна молба вх.№4457/15,06,2021год./
Съобразно горното се заявява становище за отхвърляне на иска, евентуално
уважаване на иск с пр.осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск Ю. Т. Д. излага становище за неоснователност на
иска по съображения в молба от 06,07,2021год., вкл. поради това, че разходите направени
преди сключване на договора от 04,04,2011год. са ирелевантни. Поддържа ищецът по НИ да
не имал финансова възможност да осигури издръжка на прехвърлителите. Ето защо моли
НИ да бъде отхвърлен.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт №95, том I, дело 3911, дело №86 от 04,04,2011год. на нотариус при
СРС Л. П. Ш. и Т.П. Д. са прехвърлили на Р.М. Н. жилище /апартамент /№2 находящ се в
гр.София, ул.******* *******, подробно описан в акта и при посочени съседи срещу
задължението на Р.М. Н. „ да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите като
им осигури един спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега до края на живота
им, както и срещу положените грижи и издръжка до сега“.
Не е спорно да е настъпила смъртта на Т. Д. на 12,06,2017год., а на Л.Ш. на
02,05,2020год.
По делото е представено удостоверение за наследници изх. № УГ01-
3101/08,05,2020год., видно от което Ю. Теодосиев Д. е законен правоприемник на Л. Ш.–
дъщеря.
Представени са декларации от Л.Ш. с дати 15,08,2013год.,
17,06,2017год.,10,10,2017год.,12,07,2018год., 12,07,2018, 26,09,2018год.,09,02,2019год.,
07,04,2019год., 14,08,2019год., 18,03,2020год. 19,03,2020год.,-стр.98-110, в които е посочено
“неистина ще бъдат всички твърдения от някой, че не съм гледана и издържана от
внука ми Р. М. Н., защото той винаги добросъвестно е полагал грижи за мен и издържал,
като и прави това и към настоящия момент, така както се е задължил, като по този
3
начин оказва в абсолютно в пълен обем помощта, за която се е ангажирал.“
Представена е и декларация от Т. П. Д. от 15,08,2013год. с идентично съдържание.
От ищцата е представена фактура от 02,05,2020год. на ОП Гробищни паркове -
София , ведно с фискален бон от същата дата за платена сума в размер на 359,20лв. от Ю.
Д. във връзка с организиране на погребение на Л.Ш.. Не се спори между страните
последното да е организирано именно от ищцата като същата е поела разноските по
извършването му.
Представена е декларация от 01,03,2020год., изхождаща от Л.Ш., в която се сочи
„наистина ще бъдат верни всички твърдения от някой, който твърди, че не съм гледана и
издържана от внука си Р.М. Н., защото той никога не е полагал и не полага грижи за мен и
никога не ме е издържал, включително и към настоящия момент, така както се беше
задължил като по този начин не ми оказва помощта, за която се е ангажирал…“.
Подписана е при свидетел Ц.Й. и П.Ш..
Автентичността на посочената декларация не е оспорена от ответника в отговора на
исковата молба, въпреки заявеното в първо съдебно заседание, поради което не подлежи на
разглеждане. Относно верността на изявленията съдът не е обвързан от изложеното, а
следва да извърши преценка на база събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение.
По делата са събрани гласни доказателства, чрез показанията на св. П.Ш. и Ц.Й..
Изслушани са показанията на св. М.С. и С.М..
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде ценено при постановяване
на съдебния акт се установява, че пазарната стойност на прехвърления имот към датата на
сделката -04,04,2011год. е 111375,00лв.
От заключението на изслушаната по делото съдебна икономическа експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт се установява, че извършените плащания от страна на Р.Н. във
връзка с издръжката и гледането на Т. Д. и Л.Ш. за периода от 07.03.2008г. до 02.05.2020г.,
съгласно приложените в кориците на делото документи, са както следва:
Плащания към „Софийска вода“ АД за процесния апартамент, общо в размер на 1336.40 лв.,
в т.ч. до 04.04.2011г. - 82.69 лв. Плащанията по месеци, съгласно представените разписки са
представени в Таблица № 1.
Плащания към „ЧЕЗ Е.Б.“ АД
Плащанията към „ЧЕЗ Е.Б.“ АД за процесния апартамент са общо в размер на 2 683.33 лв., в
т.ч. до 04.04.2011г. - 251.18 лв. Плащанията по месеци, съгласно представените разписки, са
представени в Таблица № 2.
Плащания към „Т.С.” ЕАД
Плащанията към „Т.С.” ЕАД за процесния апартамент са общо в размер на 4 355.31
лв., в т.ч. до 04.04.2011г. - 261.17 лв. Плащанията по месеци, съгласно представените
4
разписки, са представени в Таблица № 3.
Плащания за телефон
Общо платените суми за домашен телефон са в размер на 1420.89 лв. Всички
плащания са за периоди след 04.04.2011г. / Таблица № 4/.
Плащания към „Б.“ за ползване на стандартен пакет за телевизия на името на Л.Ш., общо в
размер на 191.21 лв. Всички плащания са за периоди след 04.04.2011г. / Таблица № 5 /.
Плащания за такса вход - общо платени суми 520.00 лв., за периода от м.11.2016г. до
м.04.2020г. вкл. и още 30.00 лв. за периода юли - декември 2020г.
Плащанията по разписки са представени в Таблица № 6.
Плащане за данъци и такси по ЗМДТ
Съгласно представените в кориците на делото разписки, платените суми по ЗМДТ са
общо в размер на 1099.47 лв., за периода от 2015г. - 2020г. / Таблица №7 /
Медикаменти и специализиран транспорт
Общо по представени рецепти, фактури и фискални бонове са платени за
медикаменти, медицински консумативи и транспорт общо в размер на 2520.93 лв., за
периода от 11.03.2020 до 19.03.2020г. / Таблица № 8/.
Договор за обслужване
На 19.03.2020г. между Р.Н. и Е.Х.Б. е сключен договор, съгласно който Е.Б. приема
срещу възнаграждение в размер на 700.00 лева месечно, да предоставя 24- часово
обгрижване на Л.Ш., в дома й, гр. София, ул. „*******” *******
Извършените плащания по договора са общо в размер на 2850.00 лв.
/ Таблица № 9/.
Разходи за рехабилитация на Л. Ш. - общо в размер на 150.00 лв., представени в Таблица №
10.
Преводи за издръжка на Л.Ш. - общо в размер на 7 478.00 лв.
От извършеното проучване на статистически данни е установен среден годишен
разход на домакинство от двама членове - пенсионери, общо и по групи разходи,
представени в Таблица № 13.
Средно месечният разход по години е както следва :
За 2008г,- 331.17 лв.
За 2009г,- 362.17 лв.
За 2010г.- 373.17 лв.
За 2011г. - 386.00 лв.
Средно месечно за периода 2008г - 2011г. : 363.13 лв.
От извършеното проучване на статистически данни, публикувани от НСИ, се
установява среден месечен разход на домакинство от двама членове - пенсионери,
съобразено с тяхната възраст, представен в Таблица №14.
Потребителските разходи за периода от 07.03.2008г. до 04.04.2011г. за двучленно
домакинство - пенсионери са общо в размер на 13 270.47 лв.
Паричната равностойност на грижите, които се полагат за двама души - пенсионери за
периода 07.03.2008г. - 04.04.2011г. би била в размер на 13 270.47 лв.
5
Вложените средства, за които са представени платежни документи в кориците на
делото, са общо в размер на 24 605.54 лв., в т.ч. вложени средства в периода 04.04.2011г. —
02.05.2020г. - 24 010.50 лв. (двадесет и четири хиляди и десет лв., 50 ст.)
Стойността на издръжката на двучленно домакинство - пенсионери за периода от
07.03.2008г. до 04.04.2011г. е общо в размер на 13 270.47 лв.
От съпоставката на двете величини се установява, че вложените средства в периода от
04.04.2011г. до 02.05.2020г., общо в размер на 24 010.50 лв. превишават стойността на
издръжката на двамата пенсионери за периода от 07.03.2008г. до 04.04.2011г. 1.81 пъти.
В процентно изражение, стойността на вложените средства в периода 04.04.2011 -
02,05,2020год., представляват 181 % от издръжката на семейство пенсионери за периода от
07.03.2008г. до 04.04.2011г.
Съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза, пазарната оценка на процесния
жилищен имот към дата 04.04.2011г. е в размер на 111 375.00 лв.
Общият размер на положените грижи в парично изражение, за които са представени
документи, за целия период - 24 605.54 лв. представлява 22.09% от пазарната оценка на
недвижимия имот към 04.04.2011г. - 111 375.00 лв.
Стойността на издръжката за периода от 07.03.2008г. до 04.04.2011г. е общо в размер
на 13 270.47 лв. и представлява 11.92 % от пазарната оценка на недвижимия имот към
04.04.2011г.
Общият размер на вложените средства от Р.Н. за периода от 04.04.2011г. до
02.05.2020г., общо 24 010.50 лв., представлява 21.56 % от пазарната оценка на недвижимия
имот към 04.04.
По делото е представено извлечение от банкови сметки на Л.Ш., от което е видно
Р.М. Н. да не е извършвал тегления от сметките, в качеството му на пълномощник. На
28,02,2012год. е извършен превод с наредител Л.Ш. в полза на ответника за сума в размер
на 14655,00лв.
По делото е изслушано и заключение на съдебномедицинска експертиза, която сочи
на констатираните при прехвърлителите заболявания.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения иск, с пр. основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:
Правото на разваляне на договора има акцесорен характер и би могло да бъде
упражнено само при валидно възникнало договорно правоотношение. В случаите на
прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти се осъществява по реда на
императивната норма на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. Предпоставка от фактическия състав на
конститутивния иск е неизпълнение на задължението на насрещната страна по договора, /в
конкретната хипотеза-неизпълнение на задължението на приобретателят да полага грижи и
издръжка за прехвърлителите/, което да не е незначително съобразно чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
Неизпълнението да се дължи по причина, за която длъжникът отговаря.
По делото се установява, че с договор за издръжка и гледане, обективиран в
нотариален акт № 95, том I, дело 3911/2011год. от 04,04,1911год. на нотариус при СРС,
6
Л.Ш. и Т.П. Д. са прехвърлили на Р.М. Н. правото на собственост върху процесния
недвижим имот.
По отношение на изпълнението.
В конкретната хипотеза следва да се държи сметка на обстоятелството, че
прехвърлянето на имота е извършено, както срещу „положените грижи и издръжка до
сега“, така и с оглед задължението на Р. Н. „ да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто прехвърлителите
са водили до сега“.
Тъй като не е посочено каква част от имота се прехвърля за положените до момента
грижи и каква част за осигуряване в бъдеще, то договорът е един. В този смисъл /Решение
№ 88 от 16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о., ГК/. Въпреки това въпросът за
изпълнение на задължението за гледане и издръжка според настоящия състав може да се
поставя само за периода след сключване на договора, с оглед очакваните грижи и издръжка,
но не и за периода преди това, за които изричното волеизявление на прехвърлителите сочи
да са получени и не подлежи на изследване.
В конкретната хипотеза прехвърлителите на собствеността на имота са двама, поради
което задължението на приобретателят за полагане на грижи и издръжка е дължимо и по
отношение на двамата, в който случай следва да бъде съобразен характера на задължението
като единно и неделимо. /Тълкувателно решение № 30 от 17.06.1981 г. по гр. д. № 2/1981 Г.,
ОСГК на ВС. /. „Когато задълженията за издръжка и гледане са поети към повече от едно
лице и когато не е било уговорено разграничение на задълженията към всяко едно от тях
по вид и обем, преобретателят следва да изпълнява едновременно и неделимо
задълженията по издръжката и грижите по отношение на всички кредитори, а
последните да ги получат общо“.Т.е. в хипотеза на неизпълнение от страна на
приобретателя по отношение на някой от кредиторите е налице неточно изпълнение и
всеки от кредиторите би могъл да претендира развалянето на договора изцяло.
Задължението към кредиторите е единно и неделимо, поради което неизпълнението спрямо
един от тях е основание за разваляне на договора изцяло (В този смисъл Решение № 113 от
18.02.2009 г. на ВКС по гражд. д. № 214/2009 г., ІV г. о.). В конкретната хипотеза отново на
база приетото ТР №30/1981год. ВКС приема да е налице прекратяване на договора при
смърт на прехвърлителя, но не и на приобретателя на вещното право. Ето защо в процесната
хипотеза подлежи на разглеждане задължението на ответника спрямо Т. Д. до датата на
смъртта му на 12,06,2017год., а по отношение на Л.Ш. до 02,05,2020год.
Алеаторният характер на договора предполага разкриване и тълкуване на волята на
страните съобразно чл.20 от ЗЗД съобразно договореното между тях, с оглед преценка
налице ли е точно изпълнение. Доколкото в процесния случай страните не са
конкретизирали какви точно грижи и издръжка се дължат, то следва да се приеме
задължението да обхваща издръжка покриваща всички необходими средства за
съществуване на кредиторите, за консумативи, храна, медикаменти и др. Грижите които са
дължими касаят осигуряване на хигиена на дома, битово обслужване при нужда, пазаруване
7
и др. Точното изпълнение предполага кредиторите да получат желаните грижи и издръжка
непрекъснато и ежедневно. Следва да се държи сметка и за състоянието на кредитора, а
именно от какви конкретно грижи се нуждае и това дали предоставеното изпълнение
удовлетворява кредитора. Когато в договора не е посочено приобретателят да дължи лично
грижи и издръжка, то следва да се приеме, че задължението би могло да бъде изпълнено и от
трето лице, доколкото голяма част от задълженията са за заместими престации.
В процесната хипотеза не се спори между страните, че ответникът живее извън
страната в Австралия, считано от 2014год. или след сключване на договора на 2011год.
От показанията на свид. Й., съсед на прехвърлителите се установява след 2010г. Л. и
Т. да са живеели сами. Дъщеря им -Ю. не живеела с тях, но ги посещавала - един път
седмично или по-често. В този период прехвърлителите били добре, сами се обслужвали.
Преди четири-пет години здравословното състояние на Т. се влошило. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля кога се е влошило състоянието на Т. Д., тъй като самият свидетел
сочи да не може да конкретизира периода, след което уточнява да е две години преди
смъртта му. Преди смъртта му той бил на легло, като за него са полагали грижи Л., Ю. и
П.Ш. Когато Т. се влошил, Л. била в добро състояние, макар и над 90 години, но се
обслужвала сама, нямала нужда от помощ при придвижване. След смъртта на Т. вече
свидетелят сочи да е виждал жена, с която се разхожда. В този период сочи да е общувал с
Л. като се поздравявали, но не са говорили повече. В разговор Л. споделила, че е „много
разочарована“ от Р., че е заминал в Австралия. Съдът не кредитира показанията относно
това, че преди да замине за чужбина ответникът „бил изпуснато дете“, „че пуши трева“, че
„като е заминавал я е принудил да му даде всичките спестявания“, в една част заявеното е
мнение на свидетеля, а в друга част не отразява преки негови впечатления, а отделно от това
е неотносимо към изпълнението му по договора. Още повече, че свидетелят сочи след
смъртта на Т. контактите с Л. са се изчерпвали с поздрави, но не и разговори. След смъртта
на Т. Л. била в нормално психическо състояние.
От показанията на свид. Ш. се установява да е съсед и роднина на прехвърлителите.
След 2010 г. Т. имал проблеми със здравето. След като се влошило състоянието на Т. Л. се
справяла с домакинството, Ю. също помагала 1-2 пъти в седмицата. Последния месец преди
да почине Л., Р. извикал жена, която се оплаквала, че не може да се справя сама, защото се
изискват специални медицински грижи, затова и свидетелят помагал. Показанията на
свидетелят, че ответникът противно на волята на Л. е предприел действия по
хоспитализирането й, съдът не кредитира, тъй като не се установи при какви обстоятелства
свидетелят е възприел този негов извод. Недостоверни съдът намира да са и показанията, че
Л.Ш. е била хоспитализирана под въздействие на упойка, тъй като се касае за
предположение на свидетеля.
След смъртта на Т. сочи жена на име Ваня, да е придружавала Л. при разходка всеки
ден, като не е било необходимо да помага за други дейности.
От друга страна показанията на свид. С. установяват, че след като заминал за
8
Австралия, Р. помолил свидетелката при нужда да посещава баба му и да я наглежда. Р. се
обаждал, за да помоли свидетелката да отида при тях по конкретни поводи. Наел жена, която
се грижила за баба му и я водила на разходки след като дядо му починал, защото баба му
останала сама, въпреки, че се грижила добре сама за себе си. Била подвижна, нямала нужда
някой непрекъснато да е с нея, имала нужда да я придружават при разходките й навън. Л.
била в добро състояние, хранела се, излизала, не се е оплаквала да има някакви проблеми
със здравето. Никога не е споменавала за дъщеря си, освен, че не я е виждала от ужасно
много време. Не споделяла друг от роднините й да й помага. След като ответникът заминал,
се чували регулярно по телефон или скайп всеки ден, а ответникът пращал снимки на жена
си и детето. Когато баба му си счупила таза, се върнал в България през март месец 2020 г. Р.
и майка му не поддържали никакви взаимоотношения от 10-15 години. Баба му и дядо му са
го отгледали и е живял с тях.
Според показанията на свид. М. Л. Ш. споделяла, че когато Р. бил малък дъщеря й
напуснала дома, те са отгледали Р. като свое лично дете, че тя не се е обаждала. След 2010 г.
Л. и Т. макар и възрастни били в кондиция. Р., докато все още бил в страната осигурявал
медицинско съдействие на баба си и дядо си посредством свидетелката. Р. ангажирал жена,
с която сключил договор да се грижи за покупките, за компания, защото макар и над 90
годишна, Л. се справяла добре.
При така ангажираните гласни доказателства и изслушани ССЕ и СМЕ експертиза,
съдът намира исковата претенция да е неоснователна. Съдът намира за установено
ответникът да е предоставял издръжка на прехвърлителите в периода от сключване на
договора до 02,05,2020год. като предоставената сума е общо 24 010.50 лв., която е
използвана за задоволяване на текущи нужди на прехвърлителите, по пера подробно
описани в заключението.
За недостоверни съдът приема показанията на свидетелят Ш., според който Р.
принудил Л. да му даде всички парични средства и заминал за Австралия, тъй като
свидетелят не е очевидец на подобен факт. По делото действително е установено, че на
28,02,2012год. Л.Ш. е извършила паричен превод в полза на ответника на сума в размер на
14655,00лв., но не е установен мотива за превода, който би могъл да е и дарствен такъв. По
никакъв начин не се установи от ответната страна да е упражнявана принуда върху лицето
за извършване на превода.
Спорно по делото е дали ответникът е изправна страна по сключения договор, в
частта относно дължимата грижа и гледане към прехвърлителите, доколкото безспорно е
установено обичайното му местоживеене да е в Австралия. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че всички ангажирани свидетели сочат до влошаване на здравословното
състояние на Т. Д. прехвърлителите, макар и възрастни и с придружаващи заболявания, да
не са се нуждаели от непосредствени грижи, перманентен придружител и невъзможност да
се обслужват. За това свидетелства и приложена неоспорена декларация от 15,08,2013год., в
която се сочи „неистина да са твърденията от някой, че не съм гледан и издържан от
внука ми Р.М. Н., защото той винаги добросъвестно е полагал грижи за мен и ме е
9
издържал като и прави това и към настоящия момент, така както се е задължил, като
този начин оказва в абсолютно пълен обем помощта, за която се е ангажирал“.
Съдът приема здравословното състояние на Т. Д. да се е влошило преди 2017год.
Действително като към този момент ответникът е бил в Австралия, но тъй като съпругата
му Л.Ш. е била в добро състояние последната се е грижила за него. Този начин на
изпълнение на договора посредством трето лице според състава е удовлетворявал
кредитора, тъй като липсват данни да е бил неудовлетворен от подобно изпълнение, макар и
не пряко от длъжника.
По отношение на полаганите грижи по отношение на Л.Ш., съдът намира да не е
налице неизпълнение на задължението на ответника. От ангажираните по делото
свидетелски показания се установи след смъртта на съпруга й да се влошило състоянието на
Ш. като е имала нужда от придружител при разходки. И свидетелите на ищеца и на
ответника сочат след смъртта на Т. Д. да е имало жена на име И.-В. която е придружавала
Л.. Не е било необходимо да и помага в домакинството, тъй като се е справяла добре.
Противоречиви са показанията относно това кой е наел жената придружавала Л.Ш.. За този
факт съдът кредитира показанията на св. С. и М., от които се установява жената
придружавала Л. да е наета от Р.Н.. Показанията на св. Й. сочат само това да е виждал жена
придружаваща Л. при разходките, без повече подробности, вкл. и с оглед показанията му, че
не е говорил с Ш.. От друга страна показанията на св.Ш., че на жената придружавала леля
му, е плащала самата Л. от пенсията си, както и самия свидетел, съдът не кредитира, тъй
като не сочат на преки впечатления, а за плащане от страна на самия свидетел липсват
доказателства и конкретни обстоятелства за договорен размер, срок за плащане и други
елементи на договора, които да обосноват достоверност на показанията, вкл. и с оглед
данните за предходни съдебни спорове на свидетеля с Ш., съдът намира, че показанията му
следва да се ценят по реда на чл.172 от ГПК като заинтересовани. От друга страна
показанията на св.С. сочат на преки впечатления и лично споделяне от страна на Ш., че има
ангажирана жена от страна на Р., която да придружава баба му при разходки и излизане на
кафе.
Що се касае до Е.Б., то събраните гласни доказателства са непротиворечиви да е
наета именно от Р.Н.. За това свидетелства и договор от 19,03,2020год. приложен по
делото, от който е видно Е.Б. да е наета за 24 часово обгрижване на лицето Л. Ш.о в дома
й на ул.******* №******* Това, че според показанията на св.Ш. към този момент той също
да е полагал грижи за Ш. не променят извода за полагани грижи от ответника
посредством трето лице. Никой от ангажираните свидетели не сочи Л.Ш. да е била
неудовлетворена от изпълнението на задълженията на ответника за грижа посредством
трето лице и безспорно това изпълнение е прието. В тази връзка е и приложената
декларация от страна на Ш., включително датирана малко преди смъртта й от
19,03,2020год., от съдържанието на която е видно да е счела грижите от страна на ответника
да са предоставени в нужния обем. Ето защо съдът намира съдържанието на
представената от ищеца единствена декларация от 01,03,2020год. да е опровергано от
10
съвкупната преценка на всички доказателства по делото.
Дори да се приеме да е налице неточно изпълнение на задължението на ответника
предвид обективната невъзможност да реагира незабавно при възникнала необходимост, с
оглед отдалеченото му местоживеене, то това следва да се определи като несъществено
съобразно чл.87, ал.4 от ЗЗД, доколкото се явява незначително, с оглед на интереса на
кредитора. Предоставените от ответника грижи са приети от кредитора и последният
следва да се счита удовлетворен, а длъжникът се освобождава от задължението си, без
значение дали третото лице полагащо грижи е наето от длъжника или предоставя грижа по
своя инициатива. / В този смисъл Решение №20/13,03,2019год. на 4 ГО на ВКС/.
Съобразно горните мотиви съдът приема задължението на ответника да е изпълнено,
поради което не е налице основание за разваляне на договора и исковата претенция с
пр.осн.чл.87, ал.3 от ГПК подлежи на отхвърляне.
Съобразно неоснователност на иска, не е налице процесуалното условие за
разглеждане на предявеният при условията на евентуалност насрещен иск с пр.осн.чл.55,
ал.1, пр.3 от ЗЗД за сума в размер на 32148,55лв. –платени от Р.Н. средства в полза на
прехвърлителите Л.Ш. и Т. Д..
По разноските:
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответната страна, които съдът
намира за доказани в размер на общо 6850,00лв. разноски, от които 6000,00лв.-адв.
възнаграждение, 350,00лв.-в.л. СИЕ, 200,00лв.-СТЕ и 300,00лв.-СТЕ.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявен от ЮЛ. Т. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. „******* срещу Р.М. Н., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София, ул. ******* иск, с
пр.квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу гледане и издръжка, обективиран в нотариален акт № 95, том 1, дело №86 от
04,04,2011год. на нот.В.Г., с който Л.П.Ш. и Т. П. Д. са прехвърлили на Р. М. Н. недвижим
имот-апартамент №2, находящ се в гр.София, ул.******* *******, състоящ се от входно
антре, дневна с кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна и тераса, със застроена площ от
61,10кв.м., при граници по нотариален акт: коридор, апартамент №1, апартамент №3 и
дворно място, заедно с мазе №8, с площ от 5,44кв.м., при граници по нотариален акт:
коридор, мазе №7, мазе №10, трафопост и ул.“*******“, заедно с общо прилежащите им
1,789%ид.части от общите части на сградата, който имот е в жилищна сграда, състояща се
от две секции /А и Б/ с два самостоятелни входа за жилищната част, подхода за който е
проход на ниво партер, с монолитна конструкция, съдържаща подземен етаж /сутерен/ с
мазета, подземни гаражи, партер, четири жилищни етажа и две подпокривни нива с
проектирани офиси, един надземен етаж, лекарски кабинет, сладкарница, апартаменти,
мезонети, ателиета и трафопост на ул.******* №17-23, в УПИ V-98.99.100, от квартал 8 по
11
устройствения план на гр.София, местност Крива река, целият с площ от 830,60кв.м. срещу
задължението на приобретателят да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите като
им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега до края на живота им,
както и срещу положените грижи и издръжка като неоснователен.
ОСЪЖДА ЮЛ. Т. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******
да заплати на Р.М. Н., с ЕГН **********, със съд. адрес: гр. София, ул. *******, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 6850,00лв. –разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12