Решение по гр. дело №2099/2024 на Районен съд - Петрич

Номер на акта: 382
Дата: 7 ноември 2025 г.
Съдия: Андрей Иванов Николов
Дело: 20241230102099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 382
гр. П., 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230102099 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по чл. 32, ал. 2 ЗС.
Образувано е във връзка с исковата молба на Д. А. Ч., ЕГН ********** и Б. И.
Ч., ЕГН ********** – и двамата с адрес в с. К., общ. П., ул. „П.“ № 5, подадена
против Н. А. Н., ЕГН ********** и П. Т. Н., ЕГН ********** – и двамата с адрес с.
Б., общ. П., ул. „Х. К.“ № 6.
Ищците твърдят, че са съпрузи и притежават, в режим на съпружеска
имуществена общност, 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор
03294.500.57 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., общ. П.,
одобрени по ЗКИР, с адрес – с. Б., ул. „Х. А.“ № 6, с площ – 590 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване – за ниско
застрояване (до 10 м.), с предишен идентификатор – няма, с номер по предходен план
– 57, кв. 16, парцел І, при съседи – поземлени имот с идентификатори 03294.500.730,
03294.500.593, 03294.500.63 и 03294.500.728. Поясняват, че са придобили тези права
чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт с № 148/16.10.2024
г. по нот. д. № 344/24 г. на нотариус с № 287 на Нотариалната камара. Поддържат, че
ответниците също са съпрузи и при условията на съпружеската имуществена общност
са титуляри на останалата 1/2 идеална част от посочения имот, съгласно договор за
продажба на имот-частна общинска собственост с № 94-00-4287 от 23.08.2024 г. на
Община П.. Изтъкват, че с ответниците не могат да постигнат съгласие за начина на
1
ползване на съсобствения им имот, поради което искат ползването му да бъде
разпределено помежду им от съда. Предлагат това да стане по Вариант № 7 или по
Вариант № 6 от заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза по
делото (СТЕ), а в краен случай – по Вариант № 1д от заключението на допълнителната
СТЕ. Настояват и за присъждане на съдебни разноски.
Ответниците не оспорват обстоятелствата за съсобствеността върху
недвижимия имот. Намират, че нито един деветте варианти за разпределение на
ползването му, изработени от вещото лице, не е удачен, но в крайна сметка считат, че
приложение все пак биха могли да намерят Вариант № 4 и Вариант № 3 от
първоначалната СТЕ. Претендират съдебно-деловодни разходи.

Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС не е исково, а е спорно производство за
съдебна администрация на гражданските правоотношения между съсобственици по
повод ползването и управлението на общата вещ (вж. Решение № 203/14.10.2013 г. по
гр. д. № 2828/13 г., І г. о. на ВКС ), при което решението на съда замества
непостигнатото съгласие от съсобствениците или решението на мнозинството от
тях (вж. и проф. Г. Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 186 и сл.).
При разпределяне ползването на съсобствен имот съдът трябва да отчете
правата на съсобствениците, направените подобрения, фактическото състояние на
имота и предназначението му, без да се предписват или да се вземат предвид каквито
и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване (вж.
Решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/10 г., ІІ г.о. на ВКС и Решение №
309/24.10.2012 г. по гр. д. № 226/12 г., І г. о. на ВКС).
Когато се разпределя ползването на съсобствено дворно място, съдът е длъжен
да съобрази и частта от него, заета от постройки, които са лична собственост на някои
от съсобствениците, като тяхната площ не се изважда от общата площ на двора, а се
включва към обема права на съсобственика (вж. Решение № 430/03.04.2012 г. по гр. д.
№ 1565/10 г., І г.о. на ВКС и цитираната там съдебна практика).
От скица № 15-1220245-28.11.2024 г., издадена от Службата по геодезия,
картография и кадастър – гр. Б., се потвърждава актуалната индивидуализация на
поземления имот, до който се отнасят ищцовите претенции, както и че в него са
разположени три сгради – триетажна жилищна сграда с идентификатор 03294.500.57.1,
със застроена площ от 140 кв. м.; едноетажна постройка на допълващо застрояване с
идентификатор 03294.500.57.2, със застроена площ от 35 кв. м.; едноетажна постройка
на допълващо застрояване с идентификатор 03294.500.57.3, със застроена площ от 20
кв. м.
С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са отделени за
2
ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства, че те са
съсобствениците на процесния поземлен имот, при упоменатите по-горе права.
Последното се затвърждава и от представянето като писмени доказателства на
горецитираните документи за собственост – нотариален акт за продажба от 16.10.2024
г. и договор за продажба на имот-частна общинска собственост от 23.08.2024 г.
От нотариалния акт допълнително става ясно, че първата ищца е придобила и
собствеността върху три самостоятелни обекта, разположени в жилищната сграда с
идентификатор 03294.500.57.1. Те представляват жилище (апартамент) с
идентификатор 03294.500.57.1.1 и площ от 126,80 лв. м., жилище (апартамент) с
идентификатор 03294.500.57.1.3 и площ от 24,60 кв. м., както и гараж с идентификатор
03294.500.57.1.4 и площ от 20,30 кв. м. Последните два обекта са ситуирани на
приземния етаж в сградата, а първият обект заема първия й жилищен етаж.
Между страните няма спор, че на другия жилищен етаж на сградата с
идентификатор 03294.500.57.1 се намира самостоятелен обект с идентификатор
03294.500.57.1.2, с площ от 135 кв. м., който е притежание на ответниците. Не се спори
и по обстоятелството, че останалите две сгради (с идентификатори 03294.500.57.2 и
03294.500.57.3), изградени в поземления имот, са индивидуална собственост на
ответниците.
От съвкупната преценка на заключенията на първоначалната и на
допълнителната СТЕ, изпълнени от вещото лице инж. И. Д. В.-Чучукова, се
констатира, че:
- При отчитане на правата на страните от поземления имот, фактическото
положение в него, показано на Приложение № 1 към първоначалната СТЕ,
включително наличните сгради и установения начин на тяхното ползване, от
техническа гледна точка са възможни девет варианта за обособяване на площи за
ползването на имота.
- Вариант № 1 – показан на скицата, представляваща Приложение № 2 към
първоначалната СТЕ, при който в зелен цвят е защрихована площта за общо ползване
от страните (90 кв. м.), в син цвят е защрихована площта за ползване от ищците (180
кв. м., формирани от една част от 42 кв. м. и от втора част от 138 кв. м.) и в червен
цвят е защрихована площта за ползване от ответниците (180 кв. м.). В площта,
определена за ползване от ответниците, се включва и застроената площ на сградите с
идентификатори 03294.500.57.2 и 03294.500.57.3. Зоната за общото ползване осигурява
възможност и на двете насрещни страни да имат достъп до фасадите на жилищната
сграда от всички незастроени краища на двора, както и достъп до самия двор откъм
двете улици, с които поземленият имот граничи, включително достъп с автомобил до
самия двор.
- Варианти № 2, № 3 и № 4 – изобразени на скиците, представляващи
Приложения № 3, № 4 и № 5 към първоначалната СТЕ, при които в същите цветове,
3
като при Вариант № 1, са защриховани площите за общо ползване (90 кв. м.) и за
индивидуално ползване от насрещните страни (по 152,50 кв. м.). Зоната за общо
ползване е същата като при Вариант № 1, но в площта за ползване от ответниците не
се включва застроената площ на сградите с идентификатори 03294.500.57.2 и
03294.500.57.3.
- Вариант № 5 – показан на скицата, представляваща Приложение № 6 към
първоначалната СТЕ, при който в зелен цвят е защрихована площта за общо ползване
от страните (51 кв. м.), в син цвят е защрихована площта за ползване от ищците (172
кв. м.) и в червен цвят е защрихована площта за ползване от ответниците (172 кв. м.).
Зоната за общо ползване е по-малка в сравнение с предходните четири варианти, като
предоставя достъп за ответниците до двора единствено през входа, наличен откъм
улицата, на която е административният адрес на имота, който вход обаче не два
възможност за достъп с автомобил и е последван от 8 броя бетонни стъпала. Не се
осигурява достъп на ищците до част от северната фасада на жилищната сграда (между
букви „Й“ и „Х“ на скицата). И тук в площта за ползване от ответниците не се
включва застроената площ на сградите с идентификатори 03294.500.57.2 и
03294.500.57.3.
- Вариант № 6 – очертан на скицата, представляваща Приложение № 7 към
първоначалната СТЕ, според който в зелен цвят е защрихована площта за общо
ползване от страните (51 кв. м.), в син цвят е защрихована площта за ползване от
ищците (199,50 кв. м.) и в червен цвят е защрихована площта за ползване от
ответниците (199,50 кв. м.). Зоната за общо ползване е същата като при Вариант № 5,
но в площта, предвидена за ответниците, вече се включва застроената площ на
сградите с идентификатори 03294.500.57.2 и 03294.500.57.3.
- Вариант № 7 – показан на скицата, представляваща Приложение № 8 към
първоначалната СТЕ, при който няма зона за общо ползване и в син цвят е
защрихована площта за ползване от ищците (225 кв. м.), а в червен цвят – площта за
ползване от ответниците (225 кв. м.). Наличният вход откъм улицата, на която е
административният адрес на имота, както и откъм другата улица, към която имотът
има лице, ще се ползват от ищците, а за ответниците би могло да се обособи вход в
масивната ограда на имота, при сграда с идентификатор 03294.500.57.3, какъвто сега
не съществува на място, но е съществувал по-рано. Не е осигурен достъп на страните
до всички фасади на жилищната сграда, които са откъм двора. В частта, предвидена за
ползване от ответниците, е включена застроената площ на сградите с идентификатори
03294.500.57.2 и 03294.500.57.3.
- Варианти № 1д и № 2д – показани на скиците, представляващи
Приложения № 1д и № 2д към допълнителната СТЕ, при които в зелен цвят е
защрихована площта за общо ползване (82 кв. м.), в син цвят са защриховани площите
за ползване от ищците (184 кв. м.) и в червен цвят са защриховани зоните за ползване
4
от ответниците (184 кв. м.). Зоната за общо ползване предоставя достъп на
ответниците до двора единствено през входа, наличен откъм улицата, на която е
административният адрес на имота, не им дава възможност за достъп до двора с
автомобил и не осигурява достъп на ищците до част от северната фасада на
жилищната сграда (между буква „Й“ западната стена на сградата с идентификатор
03294.500.57.2 на скицата). Самите площи, предвидени за ползване от страните, са
разделени на по няколко части (по Вариант 1д – две части за ищците и две части за
ответниците, а по Вариант 2 д – две части за ищците и три части за ответниците). В
площта, определена за ползване от ответниците, е включена застроената площ на
сградите с идентификатори 03294.500.57.2 и 03294.500.57.3.
Изяснените правни и фактически положения обосновават финалните
заключения, че:
- Варианти № 2, № 3, № 4 и № 5 от първоначалната СТЕ не могат да бъдат
приложени, доколкото при тях от площта на двора, предвидена за разпределение, е
извадена площта на сградите с идентификатори 03294.500.57.2 и 03294.500.57.3, които
са лична собственост на ответниците.
- Вариант № 7 от първоначалната СТЕ няма как да бъде използван, след
като предвижда бъдещи преустройства, свързани с обособяване на нов вход в масивна
ограда, който да позволи достъп на ответниците до имота.
- Вариант № 6 от първоначалната СТЕ, както и Варианти № 1д и № 2д от
допълнителната СТЕ, не следва да бъдат прилагани, защото не предоставят
възможност на ищците да имат достъп откъм двора до цялата северна фасада на
жилищната сграда и не дават достъп на ответниците до самия двор посредством
автомобил. Друга причина за неприлагането на вариантите по допълнителната СТЕ е,
че при тях частите, определени за ползване от страните, излишно се раздробяват.
- Ето защо разпределението на ползването на процесния поземлен имот
трябва да бъде реализирано по Вариант № 1 от първоначалната СТЕ, който в най-
пълна степен кореспондира с обстоятелствата, които са релевантни за случая.
Съобразено е изискването частта от дворното място, заета от двете постройки, които са
лична собственост на ответниците, да не се изважда от общата площ на двора, а да се
включи към обема права на същите. Предоставя се равна възможност и на двете
насрещни страни да имат достъп до фасадите на жилищната сграда от всички
незастроени краища на двора. Дава се и равен достъп на страните до двора, откъм
двете улици, с които поземленият имот граничи, в това число и възможност за достъп
с автомобил. Последното не е без значение, предвид обезпечаване на евентуални
ремонти по жилищната сграда и извършването на други товаро-разтоварни дейности.
Зоната за общо ползване осигурява и нормална възможност за ползването на гаража с
идентификатор 03294.500.57.1.4, притежание на първата ищца.

5
2. По съдебните разноски:
В първоинстанционното съдебно производство, завършило с положително
решение по чл. 32, ал. 2 ЗС, страните понасят частта от разноските, включващи
заплатените държавни такси и възнагражденията за вещи лица, която съответства на
правата им в съсобствеността, докато платените хонорари за адвокат остават за всяка
страна в обема, в който ги е направила. Този извод произтича точно от спецификата на
процедурата по чл. 32, ал. 2 ЗС, като такава на спорна съдебна администрация,
наложена поради невъзможността съсобствениците да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или заради вредността на решение на мнозинството за
вещта (вж. Определение № 389/08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/10 г., ІІ г. о. на ВКС и
Определение № 62/26.03.2015 г. по гр. д. № 4351/14 г., ІІ г. о. на ВКС).
Общият размер на разходите за държавна такса (80 лв.) и за експертизи (2 130
лв.), направени по сегашното дело, възлиза на 2 210 лв. От тях първият ответник е
заплатил 650 лв., а останалата част (1 560 лв.) е поета от първата ищца. Следователно,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, втората ответница дължи на първата ищца
възстановяването на съдебни разноски от 455 лв.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между Д. А. Ч., с адрес в с. К.,
общ. П., ул. „П.“ № 5, ЕГН **********, Б. И. Ч., с адрес в с. К., общ. П., ул. „П.“ № 5,
ЕГН **********, Н. А. Н., с адрес с. Б., общ. П., ул. „Х. К.“ № 6, ЕГН ********** и
П. Т. Н., с адрес с. Б., общ. П., ул. „Х. К.“ № 6, ЕГН **********, ползването на
поземлен имот с идентификатор 03294.500.57 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Б., общ. П., одобрени по ЗКИР, с адрес – с. Б., ул. „Х. А.“
№ 6, с площ – 590 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с
начин на трайно ползване – за ниско застрояване (до 10 м.), с предишен
идентификатор – няма, с номер по предходен план – 57, кв. 16, парцел І, при съседи –
поземлени имот с идентификатори 03294.500.730, 03294.500.593, 03294.500.63 и
03294.500.728, съобразно Вариант № 1, показан на скицата, представляваща
Приложение № 2 към заключението на назначената по делото първоначална
съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице инж. И. Д. В.-Чучукова,
при което:
- на Д. А. Ч. и на Б. И. Ч. се предоставя за съвместно ползване частта от
посочения поземлен имот, защрихована в син цвят;
- на Н. А. Н. и на П. Т. Н. се предоставя за съвместно ползване частта от
6
същия поземлен имот, защрихована в червен цвят;
- на Д. А. Ч., на Б. И. Ч., на Н. А. Н. и на П. Т. Н. се предоставя за общо
ползване частта от поземления имот, обозначена в зелен цвят.

СКИЦАТА, представляваща Приложение № 2 към заключението на вещото
лице инж. И. Д. В.-Чучукова по назначената първоначална съдебно-техническа
експертиза, е приподписана от председателя на Трети състав от Гражданското
отделение на Районен съд – гр. П. и е неразделна част от настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. Т. Н., с адрес с. Б., общ. П., ул.
„Х. К.“ № 6, ЕГН **********, да заплати на Д. А. Ч., с адрес в с. К., общ. П., ул. „П.“
№ 5, ЕГН **********, сумата от 455 лв.съдебни разноски, дължими за
първоинстанционното производство по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П..

Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7