Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 01.11. 2019 г.                   Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На петнадесети октомври                                         Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                                Членове:

Секретар Живка Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 2256 по описа за 2019 година.

 

            Предявени е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. 

Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр. Стара Загора твърди в исковата си молба, че твърди в исковата си молба, че осъществявал основно дейност по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител на ел.енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939033 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система посредством Електропровод „Венеция" 20 kV, собственост на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения, собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско напрежение. Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, гр.Пловдив притежавал Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с електрическа енергия. Твърди, че през периода от 01.05.2014г. до 31.05.2014г. заплатил на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, собственост на ищеца - Помпена станция „ОРЕШНИК", намираща се в общ. Тополовград: -за м. май 2014г. била заплатена сумата 29,70лв. по фактура № **********/15.05.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа; и сумата 31,68лв. по фактура №**********/31.05.2014г., представляваща начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. Посочената по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума била измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 kV /киловолта/ в Помпена станция „ОРЕШНИК". Счита, че измерването по този начин и на това място било незаконосъобразно и водело до начисляване за заплащане на недължими суми. Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц -021/ 26.06.2008г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба, относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащал на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл.14 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград" 20 kV, след която подстанция започвал собственият на ищеца Електропровод „Венеция" 20 kV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започвал от Подстанцията и достигал до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 kV на Помпена станция „Орешник". И електропроводът „Венеция" 20 kV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД. С оглед на това измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между Подстанция „Тополовград" 20 kV и Електропровод „Венеция" 20 kV, в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник" и ПС „Кап. Петко Войвода". Твърди, че във връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, отправял няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД за промяна на мястото и нивото на измерване. С Писмо изх. № 1748/23.10.2008г. в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо изпратил искане за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи за следните обекти: Подстанция „Тополовград" - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/; -Извод „Рила"; -Вик – Зимница; -ПС Ханчето. Сочи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени в писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН, а единствено по отношение на Електропровод „Венеция" това не било сторено. Във връзка с това било изпратено и следващо писмо изп. № 2013/05.12.2008г., с което отново изрично посочвал, че желае да бъде изместено мястото и нивото за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата обекта, за които се изисква промяната: -ИТ № 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с. Орешник; -ИТ 2939033 „ВиК" с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА"/с.Кап. Петко Войвода. На това негово искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД изпратило писмо изх. № 01/09.01.2009г., с което го уведомило, че следва да им предостави документи за собственост на Електропровод 20 kV извод „Венеция". Счита, че това искане било необосновано, тъй като още с писмо изх. № 48/23.10.2008г., изпратил по отношение на електропровод „Венеция" всички необходими документи. Твърди, че е собственик Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА" и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата били приложени и съответните документи, доказващи собствеността му върху имотите и съоръженията. Независимо, че бил собственик на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, първият ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период. Намира за безспорно, че е собственик на Електропровод „Венеция" 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО ВОЙВОДА", и на намиращите се в тях ЗРУ. Същите били негова собственост от 29.12.1995г., когато били включени в капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на Акт за приемане и предаване на основни средства, с който тези активи били предадени на дружеството. За тези обекти бил подписан Акт обр.16 и издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г. Поради липса на собственост на ел. разпределителната мрежа на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД и на ответника счита, че не дължи заплащане на такса достъп до електроразпределителната мрежа. Заплащането за пренос на ел. енергия имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие от загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й и той заплащал загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. Тогава ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало разходи по нея, в конкретния случай не би имало разходи по електропровод Венеция и нямало основание да калкулира на ищеца цена за пренос на ел енергия на ниво средно напрежение през електропровод Венеция. Дори и измервателната група да е монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в помпена станция ОРЕШНИК и/или след нея нямало ел. разпределителна мрежа ниско напрежение. Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровод Венеция в ЗРУ на подстанция Тополовград на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ВиК не дължи цена за достъп на ответника и същият я калкулира недобросъвестно. Ответникът притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора. Отделно от това през процесния период измерването на доставяната на ответното дружество електроенергия не било извършвано до или на границата на имота на потребителя в съответствие с изискването на чл. 120 ЗЕ и чл. 29, ал. 3 и 4 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи. Поради това, като не било изпълнило задължението си за правилно определяне местонахождението на измервателните уреди, разпределителното предприятие допуснало нарушение на закона и не било осигурило възможност за точност на данните от тях, което водило до неоснователно претендиране за заплащане на недоказани суми за достъп на електроенергия. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно ПИКЕЕ и договорите за продажба на електрическа енергия. Дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа отразявала разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явявала от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно, тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост. Поради това за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на средствата за търговско измерване е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. С оглед изложените съображения поставянето на уредите за количествено измерване на предметната престация по договор за продажба на електрическа енергия във формално несъответствие с техническите изисквания по Закона за енергетиката и подзаконовите нормативни актове било достатъчно основание за недължимост за заплащане на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, без да е необходимо да се изследва доколко такова поставяне е довело до неправилно измерване, увреждащо купувача по договора. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа. Тъй като в случая не бил налице „понижаващ трансформатор на потребителя", приложима била втората от посочените две хипотези, т. е. мястото на измерване било в мястото на присъединяване. Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване. Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяла от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, л. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. В хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване била единствено границата на собственост на електрическите съоръжения, а не дали потребителят е присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. Сочи, че това задължение подлежало на изпълнение само, ако е осъществено условието количеството консумирана електрическа енергия да е измерено в местата, определени по нормативен ред. В случая това условие не било налице. Количеството потребена от ищеца електрическа енергия през исковия период било измервано не на границата на собственост между собствения му кабелен електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, а в намиращите се след тази граница трафопостове. Следователно, извършеното от разпределителното дружество измерване било неправомерно и поради това за ищеца не било възникнало задължение за плащане на двата компонента от цената на консумираната електрическа енергия - цената за достъп и цената за пренос по електроразпределителната мрежа. За ищеца възниквал правен интерес да предяви срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъде осъден да заплати /да върне/ недължимо платените му суми, които получил от ищеца. Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, да му заплати сумата 61,38 лв., представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена станция „ОРЕШНИК", ИТ № 2939032, за периода 01.05.2014г. - 31.05.2014г., ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на плащане на сумата от ответника на ищеца. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, гр. Пловдив счита предявения иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло. Поддържа, че сумата, предмет на исковата претенция, е дължима и основателно начислена по сметката на ищеца. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, в качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия и чл. 4 от договора „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и канализация"ЕООД, с кл.№ ********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било процесното ИТН 2939032. В изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода от 01.05.2014 г. до 31.05.2014 г. електроенергия, пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД, като за стойността на доставената ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало фактурите, представени към исковата молба и отговора, стойността на част от които съставлявали исковата сума. Действително ищецът бил клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, явяващ се краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД. Като такъв ищецът бил снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа. „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, като притежател на Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа енергия извършвал услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по утвърдените от ДКЕВР цени, като спазвал следния основен принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулирала по одобрените от ДКЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия. Доставената електрическата енергия, описана в процесните фактури, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на ДКЕВР №Ц-43/30.12.2013 г. (в сила от 30.12.201 Зг.) и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към електроразпредеителната мрежа. Обектът на ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта било извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г. Начинът на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на измерване на електрическата енергия, се определяли към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от 19.04.2005 г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства можело да се установи, че процесиите обекти били присъединени през 1995 г. Счита, че принципът, залегнал както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия се определя/договаря към момента на присъединяване на обекта. Действително след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация на присъединителните съоръжения било извършено като за мерене на ниво ниско напрежение) ищецът подал искане за промяна на мястото на меренето на електрическата енергия на ниво средно напрежение. Заявява, че оспорва твърдението, че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия ищецът е представил доказателства за собственост върху присъединителните съоръжения - ел.проводи и трафопостове. Всички доказателства за собственост, представени по преписката сочели, че правото на собственост било на Община Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадени от лице с пълномощно без нотариална заверка на подписа. Исканите доказателства (пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста - писмото т. 1 и т.2 били представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. От описа на приложенията на всички предходни писма било видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, но не и за трафопостове (писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. - т.5 - приложенията били за ел.провод 20 kV АС проводник 95 L -7180 м. и ел.провод 20 kV откл. за ТП проводник АС - 95 L - 738 М, същите били приложени и към писмо изх.№ 1748 от 23.10.2008 г.). Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху присъединителните съоръжения - ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната във фактурите (за ниво ниско напрежение), не били налице. Едва с писмо изх.№ ЦУ - 14 от 21.01.2015 г. ищецът представял запис за трафопостове, поради което и едва тогава стартирала и цялата процедурата по смяна на меренето. Меренето било сменено на 19.11.2015 г. Съгласно чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия "ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД фактурирало ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като издал обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените от КЕВР цени. В ал.3 било посочено съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на ищеца било видно, че те отговаряли на изискванията на ОУ или процесните суми са дължими, тъй като обектите на ищеца били присъединени на ниво ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена, трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД и „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и задълженията по тях. Заявява, че оспорва исковата претенция и по размер. От обстоятелствената част на исковата молба било видно, че ищецът оспорва като недължима платената от него цена за пренос по електроразпределителната мрежа, тъй като същата е изчислена на ниво ниско, а не на ниво средно напрежение. Във връзка с тези твърдения на ищеца счита, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а на ниво средно напрежение, то недължимо платена и подлежаща на връщане ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво средно напрежение и ниво ниско напрежение, а не цялата стойност на услугата пренос. Счита, че сумите по процесните фактури били основателно начислени и дължими от ищеца, а исковата претенция била неоснователна. Ищецът претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на паричното задължение, считано от датите на плащане на всяка от недължимо платените суми (в общ размер 1270 лв.) по двете фактури до датата на предявяване на исковата молба в съда - 2.04.2019 г., в размер на 271,69 лв. за фактура № ********** от 15.05 .2014 г. и в размер на 350,47 лв. - за фактура № ********** от 31.05.2014 г. Счита, че искът е неоснователен. Касаело се за задължения, които били без точно определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него изпадал в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не можело да се приеме, че до тази дата ответникът е изпаднал в забава. При отхвърляне на исковата претенция, моли да му бъдат присъдени разноските, направени в производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото са представени фактура № **********/15.05.2014 г. и фактура **********/31.05.2014 г., издадени от ответника за дължими от ищеца суми за консумирана електрическа енергия и мрежови услуги за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. за обекти ИТН 2939032 ПС „Орешник“, с.Орешник и ИТН 2951081 ПС с.Хлябово. Сумите и по двете фактури са заплатени от ищеца с платежни нареждания от 21.05.2014 г. и 16.06.2014 г.

Не се спори, че през процесния период 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. ответникът е имал качеството на обществен доставчик на електроенергия за територия, в чийто обхват попада собствената на ищеца Помпена станция „Орешник“- с. Орешник, ИТН 2939032, както и че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия при общи условия, одобрени от ДКЕВР и при регулирани цени на електроенергията. Писмена форма на договора за доставка на електрическа енергия не се изисква. Не е необходимо и изрично приемане на Общите условия от потребителите. Съгласно § 1, т. 41б на ДР на Закона за енергетиката "потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес.

Считано от 01.07.2008 г., с Решение № Ц-021/26.06.2008г. на ДКЕВР, прието на  основание чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 30, ал. 1, т. 1а, т. 4, т. 4а, т. 6а, т. 7 и т. 10 и чл. 36а, ал. 2 от Закона за енергетиката, чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2, б. „б” и чл. 19, ал. 3 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия, цената, заплащана за ползване на мрежата, се разделя на два компонента: цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.

Във връзка с това „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД е изпратило до ищцовото дружество писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008 г., в което е посочило, че тече проект по идентифициране на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията, и че за клиентите, които са изпратили необходимите документи, дружеството вече не начислява цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР в сила. В писмото е отразено, че все още не са получили от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху електропроводи, присъединени към електрически подстанции и че такива доказателства могат да бъдат: документ, от който да е видно по какъв начин е придобит този енергиен обект; извлечение от счетоводни книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. проводите, актуализирана към момента на предаване на документите; строителни книжа, свързани с изграждането на електропровода – разрешение за строеж, протокол за дадена строителна линия и определяне на ниво, разрешение за ползване и др. Ищецът е отговорил с  писмо с изх. № 1784/23.10.2008 г. относно идентифициране на обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които обект, захранен от Подстанция Тополовград – извод „Венеция”. В писмото е посочено, че са приложени: Заповед на Община Тополовград за предоставяне за експлоатация и поддържане на обект – ПС Дуганово – ел. провод и трафопостове на ВиК – Ст. Загора; извлечение от счетоводните книги на дружеството по сметка, относно счетоводните записвания на съоръжението; официална скица на ел. провода, актуализирана към момента; образец 16, разрешение за ползване.

С писмо до ответното дружество с изх. № 2013/05.12.2008 г. ищецът е поискал да бъде изместено поле мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в Подстанция Тополовград на ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник /предмет на настоящото производство/ и на ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, които се захранват от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на ищеца. Посочено е че необходимите документи са били представени с писмо  изх. № 1784/23.10.2008 г. С писмо с изх. № 01/09.01.2009 г. ответникът е изискал от ищеца документи за собственост на ел. провод 20 kV извод „Венеция” п/с Тополовград. С писмо изх.№ ЦУ-2231/24.11.2014 г. ищецът е поискал от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ“ АД да отпадне такса пренос за обекти ИТ № 2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и ИТ № 2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочил, че прилага документи за собствеността на електропровода. Едва след това е образувана процедура за промяна на мястото на измерване от страна на ниско напрежение към страна на средно напрежение.

От заключението на първоначалната съдебнотехническа експертиза по делото се установява, че през периода 01.05.2014 г. - 31.05.2014 г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по процесните фактури за обект ПС „Орешник", ИТ № 2939032 е извършвано на страна ниско напрежение във веригата за потребление за обект ПС „Орешник". Измерването е извършвано с електромер ЕМН № 3368281 с Un = 400 V; In = 5A; клас на точност  - 1 и токови трансформатори 600/5 с коефициент на трансформация к = 120. Ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, е собственост на ищеца, измерването на употребяваната електроенергия може да бъде направено на границата на собствеността в килията на Подстанция „Тополовград", захранваща електропровод „Венеция". Според вещото лице, поради това че електроснабдителното предприятие се ангажира с доставката на електрическа енергия до определената разполагаема мощност и осигурява сигурността на доставката, ищецът дължи заплащане на такса достъп до разпределителната мрежа за обект ПС „Орешник" за съответния период. От заключението на повторната съдебно-техническа експертиза е видно, че „ЕВН ЕР“ ЕАД е следвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен отчет на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция“ в подстанция „Тополовград“ чрез обособяване на отделно поле „мерене“ или в съществуващата килия. Според вещото лице, ако се приеме, че електропровод „Венеция“ 20 kV, изходящ от подстанция „Тополовград“, е бил собственост на ищеца пред процесния период, то ищецът не дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа на „ЕВН ЕР“ ЕАД нито при монтирана измервателна група на страна ниско напрежение в ПС „Орешник“, нито при монтирана измервателна група на ниво средно напрежение в подстанция „Тополовград“. През процесния период „ЕВН ЕР“ ЕАД няма никаква собствена електроразпределителна мрежа по цялата верига на електроснабдяване на процесния обект и не може да претендира за такса достъп до същата. Съдът възприема заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, отчитайки обективността на експертните изводи, осигурена с използваната методика от вещото лице, и научната и логическа обоснованост на заключението.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от действащите през процесния период Правила за търговия с електрическа енергия /ДВ, бр. 64/17.08.2010 год./ мрежовите услуги се заплащат върху използваната електрическа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. Разпоредбата на чл. 16 ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ, бр. 38/2007 г., отм./ предвижда, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 120 от ЗЕ електрическата  енергия, доставена на потребителите, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на потребителя. Според чл. 120 ал. 2 от ЗЕ границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/.  Нормата на чл. 29 ал. 4 от Наредба № 6/09.06.2004 г., която е наредбата по чл. 116, ал. 7 ЗЕ, предвижда, че когато   електропровод, собственост на потребител, се присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.

От доказателствата по делото се установява, че ищецът е собственик на Помпена станция „Орешник", с. Орешник, Община Тополовград, на намиращото се в нея ЗРУ и на електропровод „Венеция" 20kV, свързан с Подстанция Тополовград. Това е видно от заповед № 135/12.12.1995 г. на кмета на Община Тополовград, акт за приемане и предаване на основни средства от Община Тополовград на „ВиК“ – Стара Загора на следните обекти и принадлежностите им: Трафопост 1х630 към П.С. Дуганово, Трафопост 1х400 към П.С. Орешник, електропровод 20 кв. от подстанция Тополовград до П.С. Дуганово с отклонение към П.С. Орешник, Кабелно захранване на П.С. Дуганово и П.С. Орещник от съответния трафопост и извадка от инвентаризационен опис.

От заключението на съдебнотехническите експертизи по делото е видно, че за обект с ИТ № 2939032 – ПС „Орешник”  през процесния период е доставена електроенергия на ниво средно напрежение по собствения на ищеца електропровод „Венеция”. Трансформирането на електроенергията от ниво средно напрежение до ниво ниско напрежение се е извършвало от съоръжения, разположени в Помпената станция, собственост на ищеца. Следователно средството за търговско измерване не е поставено на необходимото място, съобразно изискванията на чл. 120 от ЗЕ, тъй като не е разположено на границата на собствеността в Подстанция Тополовград, откъдето се захранва електропровод „Венеция”.

Дължимостта на цената за достъп на електрическа енергия е пряко обвързана от спазването на изискването консумираната електрическа енергия да е измерена именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по електроразпределителната мрежа отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното, тези два елемента от цената на електрическата енергия са недължими /в този смисъл е решение № 227/11.02.2013г. по т.д № 1054/2011г. на ВКС, ТК, II отд./.           

В разглеждания случай по делото не е спорно, че при присъединяване на процесния обект на ищеца към електропреносната мрежа през 1995 г. мястото на измерване на потребената електрическа енергия е определено на ниво ниско напрежение в ПС „Орешник”. През 2008 г. обаче е настъпило изменение в начина на определяне на цената на потребяваната електроенергия, като същата включва и компонента „цена за достъп до електроразпределителната мрежа“. Видно от заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, цената за достъп има за цел да компенсира електроснабдителното предприятие за разходите по дейностите по осигуряването, монтажа, поддръжката, ремонта и управлението на присъединителните електросъоръжения. Доколкото мрежата, доставяща електроенергия до обект ПС „Орешник" след Подстанция Тополовград, не е била собственост на ответното дружество, от този момент за него не съществувало основание за начисляване на цена за достъп. Ответникът не е имал разходи за поддръжка, реконструкция и разширяване на електроразпределителната мрежа след подстанцията, които да се покриват от тази цена.

От заключението на съдебноикономическата експертиза по делото се установява, че начислената в процесните фактури такса достъп е както следва: 29,70 лв. по фактура № **********/15.05.2014 г. и 31,68 лв. по фактура **********/31.05.2014 г., или общо 61,38 лв. Според вещото лице цената за достъп до електроразпределителната мрежа се формира на база на предоставената/заявената от клиента мощност /при небитови клиенти/ и не зависи от консумацията на електроенергия в обекта на клиента, нито от нивото на напрежение, на което е присъединен обектът. Заключението е обосновано и незаинтересовано, поради което съдът го възприема изцяло.

По тези съображения съдът намира, че ищецът не дължи на ответника  спорната сума по силата на валидно договорно задължение в рамките на съществуващото между страните облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия. Същата се явява платена от ищеца при начална липса на основание по смисъла на чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради което подлежи на връщане от ответника. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата 61,38 лева, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Помена станция „Орешник“, с. Орешник, ИТН 2399032 за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. по фактура № **********/15.05.2014 г. и фактура **********/31.05.2014 г., е основателен и следва да бъде уважен.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 912 лв., представляващи държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица. Ответникът е направил възражение за намаляване размера на заплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение в настоящото производство по реда на чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за неоснователно. В случая минималното възнаграждение за предявения иск, определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 360 лв. с ДДС. Заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. е в рамките на посочения минимум, поради което не може да бъде намалявано.

            Водим от горните мотиви, съдът

         

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, гр.Пловдив, р-н „Централен”, ул. „Христо Г. Данов” 37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер и Жанет Петкова Стойчева, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ 62, ЕИК *********, представлявано от Румен Тенев Райков, сумата 61,38 лева, представляваща платена без основание цена за достъп до разпределителната мрежа за обект Помена станция „Орешник“, с. Орешник, ИТН 2399032 за периода 01.05.2014 г. – 31.05.2014 г. по фактура № **********/15.05.2014 г. и фактура **********/31.05.2014 г., като и сумата 912 лева, представляваща разноски по делото.

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от  връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :