РЕШЕНИЕ
№ 233
гр. Русе, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20244500500410 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. З. П., пълномощник на Р. Р. Ж. и С. Р. Ж.
против решение № 348/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5903/2023 г. на
Русенския районен съд в частта, в която са отхвърлени предявените от тях против Н. И.
Й. искове за заплащане на обезщетение за ползването без основание на собствените им
земеделски имоти през стопанската 2020/2021 г. Жалбоподателките намират
обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалните
закони и процесуалните правила. Излагат съображения, че първоинстанционният съд
изобщо не обсъдил обстоятелството, че действията на противната страна били
незаконни, противоправни. Налице било противоконституционно навлизане и ползване
на техните частни имоти. Нямали никакви устни споразумения с ответника.
Претендират отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което предявените от тях искове да бъдат уважени в пълен размер. Претендират
разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна Н. И. Й. чрез адв. Е. З. АК Русе оспорва основателността на
жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК. Иска решението да
бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
1
Постъпила е въззивна жалба и от Н. И. Й. чрез адв. Е. З. АК против решение №
348/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5903/2023 г. на Русенския районен съд в
частта, с която са уважени предявените от Р. Р. Ж. и С. Р. Ж. против него искове за
заплащане на обезщетение за ползването без основание на собствените им земеделски
имоти през стопанската 2020/2021 г., съответно за сумите от 1400,40 лв. и 849,65 лв.
Жалбоподателят намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано.
Заема позиция, че по делото било безспорно установено, че сторил разходи за
обработка на собствените на ищците земи на обща стойност 2313,97 лв., за които обаче
липсвали доказателства, че са му възстановени. Относно реализирания добив на
царевица неправилно, според жалбоподателя, съдът се позовал на статистически
показатели за цялата страна без да отчете обстоятелството, че между страните липсвал
спор, че процесните ниви били засети едва през м. май, по-късно от обичайното, както
и че при извършения от вещото лице оглед било констатирано, че се намират в края на
землището, граничещо с гора и една част от тях не подлежи на обработка и засяване.
Всичко това давало отражение на занижения добив от процесните ниви. Отделно от
това, самите ищци му отправили през м. юни, 2022 г. писмена покана за заплащане
само и единствено на 1260 лв. без дори да отчитат разходите, които те му дължат за
извършените от него агротехнически мероприятия. Претендира отхвърляне на исковете
изцяло и разноски пред двете инстанции.
Въззиваемите страни Р. Р. Ж. и С. Р. Ж., и двете чрез адв. З. П. АК Русе оспорват
основателността на жалбата по съображенията, изложени в отговора по чл. 263 ГПК.
Претендират разноски пред въззивната инстанция.
Въззивните жалби са подадени от процесуално легитимирани лица в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което са
допустими.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл.269 ГПК, намира, че
решение № № 348/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5903/2023 г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно и субективно съединени
искове от Р. Р. Ж. и С. Р. С. против Н. И. Й. с правно основание чл. 59 ЗЗД. В исковата
си молба ищците твърдят, че са собственици на земеделска земя, съответно първата на
имот № 090058 с площ от 14 556 кв. м., а втората на имот с идентификатор 52235.90.57
с площ 10 002 кв. м., и двете находящи се в местността К. в землището на с. Н. с., обл.
Р. Заявяват, че през стопанската 2020/2021 г. пребивавали в чужбина и решили да
оставят нивите да си почиват. Тъй като ответникът имал необходимата техника му
възложили да изчисти парцелите /да мине със „сечка“/ като за това се споразумели да
му платят по 2,70 лв. на декар. Договорената сума заплатили и го уведомили, че и
следващата стопанска година 2021/2022 г. възнамеряват да оставят нивите им да си
2
почиват.
Ищците твърдят още, че през м. септември, 2021 г. се върнали от чужбина и
установили, че противно на уговорката им ответникът самоволно обработвал техните
собствени земи, като засял слънчоглед, прибрал и продал реколтата. Обещал им да
заплати за ползването щом получи парите от продажбата на реколтата. Впоследствие
им превел общо сумата от 720 лв. Заявяват, че средния добив на слънчоглед за
стопанската 2020/2021 г. бил в размер на 300 кг на декар, като цената била по 1 лв. на
килограм. Твърдят, че от собствеността им ответникът реализирал продукция в размер
на 7350 кг, от които получил 7350 лв. Приспадайки заплатените им вече 720 лв.
ищците заявяват, че Н. Й. се е обогатил от използването на земеделските им земи със
сумата от 6630 лв. Тъй като собственик на произведената продукция бил собственикът
на земята, претендират ответникът да им заплати 2633,51 лв. за С. С. и 3996,49 лв. за Р.
Р., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Претендират и разноски.
По реда и срока на чл. 131 ГПК ответникът взема становище за допустимост,
но неоснователност на предявените против него искове. Заявява, че между него и
ищците липсват договорни отношения. Живеели на една улица в с. Н. с. и тъй като с.
му били земеделски производители, разполагащи със земеделска техника и инвентар
многократно извършвал определени услуги на двете сестри във връзка със
стопанисването на собствените им земеделски земи. През последните три стопански
години по тяхно лично настояване и заради доверието, което му имали, изцяло
обработвал нивите им срещу заплащане от тяхна страна само на вложените материали
и труд. Прибирането на продукцията и извозването й до приемателните пунктове също
се извършвало с техника на синовете му, но предаването, тегленето и заплащането на
пунктовете се осъществявало от собствениците.
Заявява, че през есента на 2020 г. ищците го уведомили, че възнамеряват да
оставят през следващата стопанска година нивите си да почиват и го помолили да ги
поддържа чисти от плевели. Ответникът обяснил на ищцата С. Р., че е необходимо да
се изчистят растителните отпадъци след жътвата, да се изорат и напролет култивират и
тогава да се пръскат срещу плевели и тя казала, че не разбира, но да направи каквото е
нужно. След тази среща С. Р. заминала при с. си в Ч. Както им обещал, извършил
всички необходими действия по обработката на двете ниви. До края на м. май, 2021 г.
те нито се върнали в България, нито му се обадили по телефона. Към него момент двете
сестри му дължали 1056 лв. Решил, за да възстанови сторените от него разходи и
ищците да не губят пари от стопанската година, в края на м. май, много по-късно от
срока за сеитба, да засее нивите им със слънчоглед. Ищцата Р. Р. се върнала в края на
октомври, 2022 г. Обяснил й, че засял нивите със слънчоглед с цел да си прихване
разходите, като разликата след продажбата на добития слънчоглед ще им плати.
3
Заявява, че в края на м. октомври продал произведения слънчоглед като реализираната
от късното засяване продукция възлизала на 123 кг на декар по 0,88 лв. Общо получил
2598 лв., а сторил разходи в размер на 1994 лв. Разликата от 604 лв. възнамерявал да
плати на двете ищци при връщането им в България. През м. юни, 2022 г. получил
писмена покана от тях да им плати доброволно сумата в размер на 1260 лв. без те да
отчитат дължимите от тях към него суми за сторени разходи. Превел по посочена от
тях банкова сметка 720 лв. Претендира отхвърляне на исковете.
Липсва спор между страните, че ищците са собственици на ниви с посочените в
исковата молба площ и идентификатори, находящи се в землището на с. Ново село,
местност К.. Не се спори също така, че през стопанската 2020/2021 г. ищците не са
засяли собствените си земеделски земи. Липсва спор, че през м. май, 2021 г.
ответникът засял върху тях слънчоглед. Страните не спорят също така, че между тях са
водени разговори за частична обработка на земеделските земи без посев и реализиране
на продукция.
За установяване на въведените с отговора на исковата молба възражения от
страна на ответника са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. К. Й. и св.
Е. Й., съответно негови с. и с. От тях се установява, че през стопанската 2020/2021 г. и
двете ищци са заявили, че искат нивите им да почиват. Преди това няколко години
ответникът заедно със своя син са извършвали определени агротехнически
мероприятия по тези имоти, но двете сестри си предавали сами реколтата на пункта.
Когато заявили, че искат нивите да почиват, св. Й. и баща му им обяснили, че за целта
те трябва да се почистят, да се изорат и напролет да се култивират и напръскат. С. С.
казала, че нищо не разбира и да направят каквото трябва. Насекли засятата до тогава
царевица, изорали мястото и тъй като напролет сестрите не си били платили,
ответникът решил да засее мястото със слънчоглед, за да си прихване парите, които
бил вложили в обработката. Слънчогледът ответникът засял през м. май, било вече
късно, защото обичайно сеитбата била началото на април. Св. Й. изнася данни, че
добивът бил нисък и заради късната сеитба, и заради близостта на нивите с гората и
нанесени поражения от диви животни. Добивът бил около 3 тона от цялата нива. Двете
ниви били една до друга.
От назначената по делото съдебна агроикономическа експертиза се установява,
че по данни на МЗХГ средният добив на слънчоглед за страната към 07.12.2021 г. е 238
кг/дка. Вещото лице обаче, като отчита нанесените щети от диви животни /стада елени/
в този район, намиращите се в близост до процесните земи храсти и растителност,
установени лично от него при извършен оглед, както и сушата през м. август, 2021 г.
дава заключение, че средният добив за района на с. Ново село, обл. Русе е 200 кг/дка.
При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК експертът разяснява, че по-късното
засяване няма отражение върху добива. Относно претенцията на ищците за добиви от
4
300 кг/дка разяснява подробно, че такъв добив може да се постигне на единични малки
площи, предимно в опитни полета. В Ново село са постигнати такива добиви, но на
единични площи. Вещото лице дава заключение, че сторените от ответника разходи по
обработването на двете процесни ниви възлизат на 96,42 лв./дка или общо 2313,97 лв.
като обосновава тази цена в о. с. з., че е дадена при отчитане на извършените в
конкретния случай операции от ответника. Експертът посочва, че цената на
слънчоглед, реколта 2021 г. е 988 лв./тон.
Приложена е и справка от МЗХ ГД „Земеделие и регионална политика“, видно
от която средният добив за Северен централен район /ЦСР/, включващ областите
Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра е 274 кг/дка.
Първоинстанционният съд, след анализ на събраните по делото доказателства,
приел, че ответникът, тъй като не получил плащане на осъществените от него
агротехнически мероприятия в нивите на ищците през 2020/2021 г., за които се
споразумял устно с ищцата С. С., засял макар и по-късно, през м. май, 2021 г. нивите
им със слънчоглед. Относно сторените за това от него разходи съдът се позовал на
приетата по делото съдебна агроикономическа експертиза и приел, че същите възлизат
на 96,42 лв./дка, или за имота на ищцата С. Р. 964,39 лв. и за имота на Р. Ж. 1430,49 лв.
Относно добивите на слънчоглед от двете ниви, приел добив в размер на 220 кг/дка,
който според районния съд е осреднена величина между посочения в издаденото от
МЗХ ГД „Земеделие и регионална политика“ удостоверение за Северен централен
район добив- 274 кг/дка и заключението на вещото лице- 200 кг/дка. Поради това,
приспадайки сторените от ответника разходи за обработка на двете ниви и доброволно
платените от него суми, по 360 лв. на всяка от ищците, уважил претенциите до размера
от 849,65 лв. за ищцата С. С. и 1400,40 лв. за ищцата Р. Ж..
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 ГПК, намира, че
Решение № 348/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5903/2023 г. на Русенския
районен съд е валидно и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства, намира, че въззивната жалба на ищците е
неоснователна, а тази на ответника частично основателна.
Въззивният съд намира, че районният съд правилно е приложил материалния
закон по отношение основателността на предявените искове по същество, но не и
досежно размера на обезщетението за пропуснати ползи от имота, които ищците
следва да получат.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до
5
размера на обедняването. Дадената от районния съд правна квалификация е правилна и
съответства на изложените в исковата молба твърдения, че като собственици на
имотите ищците в посочения от тях период не са ги ползвали, а през този период ги е
ползвал ответника и така ги е лишил от добивите от земите, които им принадлежат,
като се е обогатил неоснователно. Възраженията във въззивната жалба, че съдът не
разгледал незаконните действия на противната страна- незаконно навлизане в чужда
недвижима собственост, незаконно обработване по свое усмотрение, незаконно
заливане с химически препарати, незаконно обиране на засятата там продукция са
неоснователни. Подобни твърдения, като основание за претендираните от ответника
суми липсват в исковата молба. Претенциите на ищците ясно и безпротиворечиво са
заявени като такива от неоснователно обогатяване. Като основание на исковете си Р.
Ж. и С. С. изрично сочат неоснователно разместване на имуществени блага.
Определящи в случая са безспорните по делото обстоятелства, че ищците са били
собственици на процесните два имота за исковия период – стопанската 2020/2021 г., че
през същия този период ответникът е ползвал двата недвижими имота без правно
основание, като ги е засял със слънчоглед, получил е реколта, която е прибрал и е
реализирал приходи. Налице е неоснователно обогатяване, защото използвайки
чуждата земя е реализирал приход, с който се е обогатил за сметка на ищците, които
поради тези действия на ответника са били лишени от възможността те да реализират
приходи от естествените плодове /в това се изразява тяхното обедняване/.
При изчисляване размера на обедняването правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е приел, че определящо следва да е остойностяването на
ползата, която имотът в съответния си вид, през процесния период е могъл да носи
/това е реалната полза, от която ищците са били лишени/. Пропуснатата полза,
изразяваща се в реализираната от друго лице имуществена облага, следва да бъде
присъдена на собственика на вещта, както правилно е постановил и районния съд. В
имуществената облага, обаче, не се включват направените разходи, без каквито тя не
би могла да бъде осъществена. Въведения с нормата принцип за обезщетяване на
обеднилия се ищец, до размера на обогатяването на ответника предпоставя
възмездяване съобразно реалния приход, с приспадане на разноските по реализирането
му, т. е. чистата печалба. Поради тази причина, тези разноски са включени в относимия
за разглеждането на иска по чл. 59 ЗЗД фактически състав. В този смисъл Решение №
719 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 532/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 246 от
22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 23/2016 г., I т. о., ТК и др. Несъстоятелни са поради
това всички изложени от страна на ищците възражения, както във въззивната им жалба,
така и в отговора на въззивната жалба на насрещната страна. За да реализира
съответния добив от слънчоглед, ответникът е направил разходи. Те са част от
фактическия състав на неоснователното обогатяване. Той се обогатил единствено със
6
сумата, получена след предаването на слънчогледа и приспадане на сторените разходи.
Тази имуществена облага не му се е следвала. Това са и пропуснатите ползи от
ищците.
Съгласно приетата по делото съдебна агроикономическа експертиза сторените от
ответника разходи за агротехнически мероприятия по обработката на процесните земи
възлизат на 96,42 лв./дка, или за имота на С. Р. 964,39 лв. и за имота на Р. Ж. 1430,49
лв. От страна на двете ищци не са ангажирани никакви доказателства да са платили на
ответника не само тези суми, а изобщо някакви суми във връзка с обработката на
земите им, каквито уговорки още в исковата молба те признават да са имали /за
„сечка“/. Правилно поради това и в съответствие със събраните доказателства,
експертиза и свидетелски показания, съдът е приел, че ответникът е сторил разходи по
обработката на процесните две ниви през стопанската 2020/2021 г. в горепосочените
размери, установени с помощта на специалните знания на назначения по делото
експерт.
Правилно също така, въз основа на обоснованото заключение на вещото лице, е
приел, че цената на слънчоглед реколта 2021 г. е в размер на 988 лв./тон. Неправилно
обаче районният съд е възприел действителен добив от двете ниви в размер на 220
кг/дка, позовавайки се на издаденото от МЗХ ГД „Земеделие и регионална политика“
удостоверение за Северен централен район. Според настоящия състав следва да се
приеме, че действителният добив е в размера посочен от вещото лице по приетата по
делото експертиза- 200 кг/дка, тъй като този размер е даден след оглед на процесните
ниви, при съобразяване на близостта им до храсти и растителност, нанесените щети от
диви животни /стада елени/ в този район, сушата през м. август, 2021 г. и е на база
добивите /макар и осреднени/ за този район, а не за цялата страна, респ. за ЦСР.
Експертът дава заключение, че късната сеитба не се отразява на добива, поради което
несонователни са възраженията в този смисъл във въззивната жалба на ответника. За
пълнота следва също така да се отбележи, че по делото е приложен само отговор на
поканата, изпратена от ищците до ответника за доброволно плащане, но не и самата
покана и липсват каквито и да било доказателства, че двете сестри са претендирали от
него само 1260 лв.
При така приетото от въззивния състав, а именно добив 200 кг/дка и цена в
размер на 988 лв./тон или 0,988 лв./кг, следва че добивът от нивата на ищцата С. С. –
10,002 дка е в размер на 2000,40 кг и от него ответникът е получил 1976,40 лв., а
добивът от нивата на Р. Ж. – 14,556 дка е в размер на 2911,20 кг и от него ответникът е
получил 2876,27лв. След приспадане на разходите, които Н. Й. е сторил за двете ниви
и признатите като получени от тях суми от по 360 лв. за всяка, се получават сумите, с
които ответникът се е обогатил неоснователно, а именно 652,01 лв. /1976,40 лв. -
964,39 лв. – 360 лв. = 652,01 лв./ за сметка на ищцата С. С. и 1085,78 лв. за сметка на
7
ищцата Р. Ж. /2876,27 лв. - 1430,49 лв. – 360 лв. = 1085,78 лв./. До тези размери
исковете като основателни следва да се уважат, а за горницата над тях съответно до
2633,51 лв. и 3996,49 лв. да се отхвърлят като неоснователни.
При така изложеното и частичното несъвпадане на изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която районния съд е
уважил иска на С. С. за сумата над 652,01 лв. до присъдения размер от 849,65 лв., както
и в частта, в която е уважен искът на Р. Ж. за сумата над 1085,78 лв. до присъдения
размер от 1400,40 лв. и исковете да се отхвърлят за тези суми. В останалата част
решението, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора следва да бъде преразгледана отговорността за разноски
в първата инстанция. Предвид частичното уважаване на жалбата на ответника и
отхвърляне на исковете на двете ищци още общо за 512,26 лв., то разноските по делото
пред първата инстанция следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлената част от исковете - 26,21% към 73,79%. С оглед на това от
общо направени разноски в размер на 1059,86 лв. ищците имат право на разноски в
размер на 277,79 лв., а съобразно размера на претенцията на всяка от тях - 110,34 лв. в
полза на ищцата С. Р. С. и 167,45 лв. – в полза на ищцата Р. Р. Ж.. Ответникът има
право от разноски в общ размер на 800 лв. на разноски в размер на 590,32 лв. срещу
ищците общо, а съобразно размера на претенцията на всяка от тях - 234,48 лв. срещу
ищцата С. Р. С. и 355,84 лв. – срещу ищцата Р. Р. Ж.. С оглед на това, по компенсация
само на ответника се следват – 124,14 лв. от ищцата С. Р. С. и 188,39 лв. от ищцата Р. Р.
Ж.. Така, съобразно отхвърлянето на претенциите на двете ищци още за общо 512,26
лв. от въззивния съд, в полза на ответника за производството пред РС Русе следва да се
присъдят по компенсация допълнително 60,42 лв., дължими от С. С. и 83,35 лв.,
дължими от Р. Ж..
Пред настоящата инстанция ищците претендират разноски, от които 87,60 лв.
общо платени държ. такси и 600 лв. за платено адвокатско възнаграждение за изготвяне
на въззивна жалба и процесуално представителство пред ОС Русе.
От своя страна ответникът претендира разноски за платена държ. такса в размер
на 53,01 лв., адвокатско възнаграждение от 400 лв. за изготвяне на отговор на въззивна
жалба и процесуално представителство по делото и 200 лв. за изготвяне на въззивна
жалба. От страна на процесуалния представител на ищците е своевременно въведено
възражение за прекомерност на претендираните от Н. Й. адв. възнаграждения, което се
преценява от въззивния състав като неоснователно, предвид минималните размери,
предвидени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, на ищците не се следват
разноски по подадената от тях въззивна жалба, тъй като тя е приета за изцяло
8
неоснователна. В полза на насрещната страна - Н. Й. следва да се присъдят сторените
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за защита по нея.
Подадената от ответника въззивна жалба е частично уважена, поради което същият
има право на разноски, съразмерно на уважената част, които в случая възлизат на 57,60
лв. Или пред настоящата инстанция в полза на ответника следва да се присъдят общо
457,60 лв., дължими от двете ищци съобразно претенциите им, както следва: - от С. С.
181,76 лв. и от Р. Ж. 275,84 лв.
В обобщение, с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, С. Р. следва да
бъде осъдена да заплати на Н. Й. общо 242,18 лв., от които 60,42 лв. за производството
пред РРС и 181,76 лв. за производството пред РОС, а другата ищца Р. Ж. следва да
бъде осъдена да заплати на Н. Й. общо 359,19 лв., от които 83,35 лв. за производството
пред РРС и 275,84 лв. за производството пред РОС.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 348/18.03.2024 г., постановено по гр. д. № 5903/2023 г. на
Русенския районен съд в частта, в която Н. И. Й. от с. Н. с., обл. Р. е осъден да заплати
на С. Р. С., ЕГН ********** сумата от 849,65 лв.- обезщетение за ползване без
основание на собствения й земеделски имот – поземлен имот с площ от 100002 кв.м. с
идентификатор 55235.90.57, находящ се в местността К., Н. с., Община Р., Област Р.
през стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от
21.11.2022г. до окончателното плащане, както и в частта, в която Н. И. Й. от с. Н. с.,
обл. Р. да заплати на Р. Р. Ж., ЕГН ********** сумата от 1 400,40 лв. - обезщетение за
ползване без основание на собствения й земеделски имот – поземлен имот с площ от
14556 кв.м. представляващ имот №090058, находящ се в местността К., Н. с., общ. Р.,
обл. Р. през стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата
от 21.11.2022 г. до окончателното плащане и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Р. С., ЕГН ********** против Н. И. Й. от с. Н. с., обл.
Р. за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения й земеделски
имот – поземлен имот с площ от 100002 кв.м. с идентификатор 55235.90.57, находящ се
в местността К., Н. с., общ. Р., обл. Русе през стопанската 2020/2021 г. за сумата над
652,01 лв. до присъдения размер от 849,65 лв., ведно със законната лихва за забава
върху сумата от 21.11.2022 г. до окончателното плащане като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Р. Р. Ж., ЕГН ********** против Н. И. Й. от с. Н. с., обл.
Р. за заплащане на обезщетение за ползване без основание на собствения й земеделски
имот – поземлен имот с площ от 14556 кв.м. представляващ имот №090058, находящ се
в местността К., Н. с., общ. Р., обл. Р. през стопанската 2020/2021 г. за сумата над
9
1085,78 лв. до присъдения размер от 1400,40 лв., ведно със законната лихва за забава
върху сумата от 21.11.2022г. до окончателното плащане като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 348/18.03.2024 г., постановено по гр. д. №
5903/2023 г. на Русенския районен съд в останалата част.
ОСЪЖДА С. Р. С., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Й. от с. Н. с., обл. Р.
сумата в размер на 242,18 лв., от които 60,42 лв. разноски за производството пред РРС
по компенсация и 181,76 лв. разноски за производството пред РОС, съразмерно на
уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА Р. Р. Ж., ЕГН ********** да заплати на Н. И. Й. от с. Н. с., обл. Р.
сумата в размер на 359,19 лв., от които 83,35 лв. разноски за производството пред РРС
по компенсация и 275,84 лв. разноски за производството пред РОС, съразмерно на
уважената част от жалбата.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10