РЕШЕНИЕ
14.07.2014 г. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди и четиринадесета година състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ИВАНОВА
при секретаря П.Г.
при участието на прокурора
като разгледа т.д. № 758 по описа за 2013, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 694 от ТЗ.
Ищецът К.Л., р. 1958, Д., Ирландия чрез адв. Г. Б., твърди, че за ответника "С. - БГ" ЕООД е открито производство по несъстоятелност. Ищцата е предявила по реда на чл. 685 от ТЗ следните вземания:
- главница в размер на 68 640 евро, с левова равностойност 134 248 лв
- неустойка за забава за периода 29.11.2010 до 17.1.2012 г. по чл.4.2. от анекс към предварителен договор в размер на 11 447 евро с левова равностойност 22 388 лв
- необезпечено вземане за неустойка за забава за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за неизпълнение на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота - чл. 6.2 вр. чл.2.3. от предварителен договор) в размер на 32 743 евро с левова равностойност 64 039 лв
- договорно вземане за обезщетение за вреди - претърпяна загуба в размер на 8 794 евро с равностойност 17 199 лв
необезпечено вземане за законна лихва за периода от 18.2.2012 г. до окончателното плащане на главницата.
Вземанията са приети от синдика, но оспорени от "РМС Т. БГ" ЕООД и изключен от съда . Като вземането за неустойка е включено в списъка с неприети вземания.
Предвид това и спазване на срока, съдът намира, че исковете по реда на чл. 694 от ТЗ са допустими.
Ищцата твърди, че на 11.4.2006 г.
е сключила с ответника предварителен договор за продажба на недвижим имот гр. Б.,
кв. Стражите с № 155105 по плана на комплекс Д.О., а именно: апартамент А 602,
с площ 47,52 кв.м. Срещу това ищцата е
поела задължение да плати цена в размер на 72 253 евро. Ответникът е поел
задължение да изгради изцяло сградата и да предаде недвижимия имот на купувача,
въведен в експлоатация във вид, определен с настоящия договор в срок до
1.7.2007 г. до 1.9.2007 г. С допълнително споразумение към предварителен
договор за продажба на недвижим имот от 21.10.2009 г. ответникът се задължава
"да снабди сградата, в която се намира обектът , с разрешение за ползване
в срок до 1.4.2010 г. Ответникът не е изпълнил своите задължения и
допълнителното споразумение към него, нито задължение за сключване на
окончателен договор. Поради това е в забава от 2.4.2010 г. През февруари
Счита, че задължението по предварителния договор е трансформирано от непарично в парично по силата на чл. 617 от ТЗ.
Пазарната стойност е стойността по договора 72 253 евро, намалена с неплатената последна вноска 3 612,65 евро или 68 640 евро с равностойност 134 248 лв.
Ако това основание не съществува, евентуално да се приеме, че при недействителност на договора на основание чл. 55 от ЗЗД е налице плащане при начална липса на основание, а ако това не се установи, виновното поведение на ответника дава основание на ищцата да претендира вреди от договорно неизпълнение. Ако не на отпаднало основание, евентуално неосъществено основание.
Освен това твърди ,че е налице неустойка за забава за периода 29.11.2010 г. до 17.1.2012 г. по чл.4.2 от анекс към предварителен договор в размер на 11 447 евро с левова равностойност 22 388 лв т.
неустойка за забава за периода 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за неизпъленине на задължението за прехвърляне на вещните права върху имота 32 743 евро с левова равностойност 64 039 лв
необезпечено вземане за неустойка за забава от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на владението върху имота в размер на 32 743 евро с равностойност 64 039 лв
договорно вземане за обезщетение за вреди - претърпяна загуба в размер на 8 794 евро с левова равностойност 17 199 лв. Необезпечено вземане за забава за периода 18.2.2012 г. до окончателното плащане на главницата по т. 1 .
Ответникът не е подписал отговора на исковата молба. Оспорва основанията на ищцата и съдът не ги разглежда.
Софийски градски съд, на основание чл. 235
от ГПК след анализ на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
С предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж на 11.4.2006 г. ответникът "С. БГ" ООД и ищцата К.Л. е сключен договор по силата на който дружеството се е задължило да предаде на Л. в качеството й на купувач се задължава да предаде правото на строеж, съответно правото на собственост за недвижим имот: Д.О. А 602 със застроена площ 47,52 кв.м,. състоящ се от преддверие, всекидневна с кухненски бокс, една спалня, мокро помещение, баня с тоалетна и тераса, както и съответстващи 9,45 кв.м. идеални части от общите части на сградата. Срещу това
ищцата се е задължила да заплати 72 253 евро с ДДС, и включва всички разходи за проектиране и строителство на недвижимия имот до степента, договорена между страните в договора. Цената се плаща на вноски както следва: 1 вноска - 15 % от цената на обекта 10 837,95 евро , платена на 2.5.2006 г., втора вноска 20 % - 14 450,60 евро, 3 та вноска 25 % от цената на обекта 18 063,25 евро, при завършване покрива на обекта с Акт 14 и 4та вноска 40 % от цената на обекта 28 901,20 евро при завършване на обекта с подписване на акт 15.
Срок за прехвърляне правото на собственост е до 30 дни , считано от въвеждане на обекта в експлоатация, който факт се удостоверява по съответния законов ред. Срокът за изпълнение на задължението на дружеството за изграждане на обекта и въвеждането му в експлоатация е от 1.7. до 1.9.2007 г. Към 21.10.2009 г. страните са сключили допълнително споразумение, с което са признали, че обектът е построен в степен "Груб строеж". На 9.2.2010 г. е съставен акт приложение 15 за установяване годността за приемане на строежа.
На същата дата 9.2.2010 г. е съставен учредителен акт на "М.К."
ЕООД от ответника "С. бг" ЕООД, с който съставя новото дружество като
в капитала апортира недвижими имоти. Сред апортираните имоти е и имотът, предмет на предварителния договор
апарамент № А 603 в комплекс Д.О. с площ 47,25 кв.м., състоящ се от дневна с
кухненски бокс, спалня , дрешник, баня с тоалетна и тераса, на 6 етаж кота +
14,00. НА 11.2.2010 г., видно от вписванията в търговския регистър по партидата
на "М.К." ЕООД е , че апортът е извършен и собствеността върху
недвижимия имот е прехвърлена от ответника на трето лице. Апортирането на имота
лишава ответника от правото на собственост от момента на вписване на апорта
11.2.2010 г. Следователно от момента 1.4.010 г. (падежът, посочен в чл. 4 от
допълнителното споразумение от 21.10.2009 г.ответникът не би могъл да изпълни
задължението да прехвърли правото на собственост както е поел задължение да стори това с
предварителния договор в рок до месец септември
При това пълно неизпълнение, ищцата има право да иска обезщетение за пълно неизпълнение, което ще е равно на размера на вредата към момента на настъпване на неизпълнението, която е предвидима, към момента на пораждане на задължението. Размерът на вредата е равен на размера на платените от ищцата за сметка на ответника суми, срещу обещанието, да придобие право на собственост върху недвижим имот.
Ответникът е изгубил правото на собственост и това е погасило потестативното право на ищеца да иска сключване на окончателен договор. Следователно такова право ищецът няма, окончателен договор не може да бъде сключен. Той има право да иска обезщетение за вреди от пълно неизпълнение на предварителния договор, респ. да развали същия договор като иска връщане на платеното по него.
Няма изявление за разваляне
на договора, отправено от ищеца до ответника, освен изявлението направено в
исковата молба. Но доколкото има евентуално обективно съединяване на искове на
няколко основания, съдът следва да разгледа първото, а именно - основанието за превръщане на потестативното
право в право на вземане екс леге, по силата на чл. 617 от ТЗ. Съдът намира, че
само е открито производство по несъстоятелност, но не е обявена
несъстоятелност. На второ място, с прехвърлянето на имота от ответника на трето
лице, е погасено и правото на ищеца да иска сключване на окончателен договор.
Съдът не приема, че е настъпила изискуемост на задължението на ответника и
превръщането му от непарично в парично, на основание чл. 617 от ТЗ. Преди
всичко нормата на чл. 617 се прилага при обявяване в несъстоятелност. В
настоящия случай, видно от вписванията в търговския регистър, няма обявена
несъстоятелност на ответното дружество, а само е открито производство по
несъстоятелност. Следователно не може да има превръщане на непаричните
задължения в парични. Още повече, че в случай на задължение за сключване на
предварителен договор, каквото се твърди в случая и се установява, че
съществува за ответника, на основание чл. 19 от ЗЗД, е неприложима разпоредбата
на чл. 617 от ТЗ. Тази норма се отнася само за притезателните права, респ.
задълженията за тяхното изпълнение, но не и за потестативните такива. Това
следва от наличието на сключен договор между длъжника, в случая ответника и
кредитора на едно потестативно право. Потестативното право не може да се превърне
в парична сума, то има за предмет една правна промяна. Само едно притезателно
право може да се превърне на основание чл. 617, ал. 2 от ТЗ в паричната му
равностойност. При наличие на предварителен договор, обещателят, длъжник в
производство по несъстоятелност, в случая ответникът, може да сключи
окончателен договор, ако притежава собствеността, защото срещу нея ще получи
парична равностойност. Едновременно с това, ако синдикът прецени след откриване
на производството по несъстоятелност може да направи необходимо , целесъобразно
изявление по отношение на предварителния договор. НО откриването на
производство по несъстоятелност не действа правопроменящо по отношение на
правата на сключилите предварителен договор купувачи. В същия смисъл е и константната
практика на ВКС , изразена в определение от 05.03.2004 г. по гр. д. 67/2004 г., ТК, II гр. о. на
ВКС, определение № 276 от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС,
определение № 276 от 14.04.2011 г. по ч. т. д. № 913/2010 г., т. к., I т. о. на ВКС.
Ето защо в настоящия случай, съдът не приема тезата на ищеца, че има право на
вземане, основано на чл. 617 от ТЗ.
Следователно този иск е неоснователен. Поради това следва да се разгледа следващото посочено от ищеца основание, а именно обезщетение за пълно неизпълнение, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД. Ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост върху обекта. Нещо повече, той недобросъвестно е отчуждил имота чрез апортирането му и е в невъзможност да изпълни задължението си, два месеца по-рано от падежа на задължението да прехвърли имота на ищцата. Следователно неизпълнението е пълно изцяло по вина на ответника. За ищцата от това неизпълнение е настъпила вреда. Вредата се изразява в следното: С предварителния договор ищцата е поела задължение да заплати стойността на правото на собственост от 72 253 евро с ДДС, както е посочено по реда и в сроковете по-горе. С допълнителното споразумение от 21.10.2009 г. ответникът е признал, че е получил 60 % от стойността, и остава ищцата като купувач да заплати 40 % или 28 901,20 евро, от които ответникът е направил отстъпка от 3 % и ищцата дължи 26 733,61 евро. Страните се съгласяват тези суми да се превеждат по сметка на Нотариус С.В. № 489 на Нотариалната камара с район на действие РС - гр. Разлог.
Съгласно заключението на вещото лице Р.В., ищцата е заплатила сумата от 55 318,63 евро, равностойни на 108 193,83 лв и за мебелиране 8 794,50 евро, равностойни на 17 200,55 лв.
Установява се от писма от Бългериън дриймс , документ за банков превод на "Б.С. ПЛС" и извлечение от "Ълстър банк" се установява, че ищцата е превела на "Бълкли скеър трейдинг тд" суми както следва: на 2.5.2006 г. - 10 087 евро, на 11.5.2007 г. 14 450,60 евро, на 28.6.2007 г. - 4 409,50 евро, на 7.8.2007 г. - 18 087,75 евро. На 29.10.2009 г. е платена по сметка на нотариус С.В. 5 443,48 евро, а на 4.3.2010 г. по същата сметка 7 249,80 евро. Общо 59 728,13 евро. Ищцата твърди, че е внесла 55 318 евро. Ответникът признава, че е получил 43 351,80 евро със сключването на допълнителното споразумение към 21.10.2009 г. Съдът установи , че по сметка на Бългериън дриймс ищцата е внесла 750 евро, по сметка на "Бъркли скуеър трейдинг лтд " общо 47 034,85 евро, а по сметка на нотариус Витанова общо 12 693,28 евро. Според съда ищцата общо е внесла по тези сметки 59 728,13 евро. Но тя твърди, чена 28.6.2007 г. е внесена сумата от 4 409,50 евро за обзавеждане. Поради това съдът приема, че искът е основателен за сумата 55 318 евро. Въпросът е надлежно ли е изпълнението на трети за правоотношението лица. След като в предварителния договор е посочено, че всички плащания между продавача и купувача ще се извършват чрез посредника Бркли Скуеър трейдинг лимитид, Англия и Уелс, Великобритания, Лондон, а допълнителното споразумение е посочено, че се превежда сумите за изпълнение по сметка на нотариус, то ще следва да се приеме, че това е надлежно изпълнение, тъй като лицата се явяват овластени да получат плащанията за сметка на ответника, на основание чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Тази сума, която е платена от ищцата е нейната вреда от неизпълнението на ответника. Ето защо така както се претендира, ищцата трябва да получи сумата от 55 318 евро с левова равностойност 108 193 84 лв. обезщетение за причинените й от ответника вреди. Няма други доказателства за настъпили вреди, освен реално преведената сума от ищцата за сметка на ответника. Ето защо искът е основателен до посочения размер. За разликата над 55 318 евро, с равностойност 108 193,84 лв, до напълно предявения размер от 68 640 евро с равностойност 134 248 лв е неоснователен.
Тезата на ищеца, че стойността на вредата е равна на стойността на правото към момента на неговото преобразуване е неоснователна. Поради това и съдебно-оценителната експертиза за стойността на имота към датата на откриване на производството по несъстоятелност на ответника 18.1.2012 г. няма да се обсъжда.
Въпреки че искът е уважен частично, то е установен по основание. Обстоятелството, че не е уважен изцяло по размер, не дава основание на съда да разгледа останалите основания по чл. 55, ал.1, предл.1 , 2 и 3 от ЗЗД.
По иска за неустойка за забава за периода от 29.11.2010 г. до 17.1.2012 по чл.4.2. от анекс към предварителен договор в размер на 11 447 евро с равностойност 22 388 лв. В чл. 4, ал. 2 от анекса е уговорено, че продавачът се задължава да снабди сграда, в която се намира обекта с разрешение за ползване в срок до 1.4.2010 г. Ако има забава се дължи неустойка в размер на 0,05% на ден, за всеки ден забава. Нормата на чл. 92 от ЗЗД предвижда, че страните могат да уговорят предварително обезщетение за вредите от неизпълнение. Така както са уговорени неустойките са за неизпълнение на предаване на владението върху имота съдът намира, чене е настъпила тази хипотеза. Ищецът няма право на тази неустойка, защото получава заместваща облага. А не реално ползване на вещта. В този случай само, ще има право на неустойка ищецът както е уговорена , ако ответникът изгради и прехвърли имота на ищеца се задължава да го снабди и с разрешение за ползване.
Неустойка за забава за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за върху размер на 32 743 евро с равностойност 64 039 лв по чл. 6.2 вр. т.2.3 съгласно предварителния договор от 11.4.2006 г. В т.2.3 е уговорено, че нотариално изповядване на сделката (сключване на окончателен договор) ще се извърши в срок до 30 дни считано от въвеждането на обекта в експлоатация, който факт се удостоверява по съответния законов ред. По т.6.2 е уговорено, че при неизпълнение или забавено изпълнение на това задължение и по т.5.5. за въвод във владение продавачът дължи на купувача неустойка за забава от 0,1 % върху внесените от купувача суми за всеки просрочен ден. Това е отново уговорена неустойка за забавено изпълнение, а не за пълно неизпълнение. НА основание чл. 92 от ЗЗД неустойка се дължи само за уговореното неизпълнение. Забавеното изпълнение, означава настъпило изпълнение след срока или възможност за изпълнение. А в случая няма възможност за изпълнение предвид извършеното отчуждаване на имота от ответника. За този вид пълно неизпълнение неустойка не е уговорена. Това означава, че не се дължи така претендираната неустойка.
Неустойка за периода 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на владението върху имота в размер на 32 743 евро с равностойност 64 039 лв. В случая, на основание чл. 92 от ЗЗД е уговорена неустойка за въвод във владение при настъпил факт на прехвърляне на собствеността. Следователно, не е видът настъпило неизпълнение, за който е уговорена неустойката по чл. 6.2. от предварителния договор. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Вземане за обезщетение за вреди от 8 794 евро с левова равностойност
17 199 лв - стойността на платените суми за обзавеждане на жилището. Тази
претенция е основателна. Ищцата е платила сумите само поради закупуване на
жилището. А фактът, че ответникът не е изпълнил, дава основание да се приеме,
че за това е причина за вредата в посочения размер. Поради това ще следва да се
уважи искът.
Законна лихва за забава за периода 18.2.2012 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът намира, че ответникът не е поканен да изпълни това задължение. След като не е приета за основателна претенцията по чл. 617 от ТЗ, то следва, че ответникът може да бъде в забава само ако е поканен, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
При този изход на спора, на ответника следва да се възложат направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете - 301 лв, а по сметка на Софийски градски съд да се заплати държавна такса от ответника - 6057,88 лв, а от ищеца, съразмерно на отхвърлената част от исковете - 6 018,64 лв
Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 694 от ТЗ по иска а К.Л. срещу "С. - БГ" ЕООД, ЕИК *********, че С. бг ЕООД дължи на К.Л., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 от ЗЗД сумата от 55 318 евро с равностойност 108 193,84 лв, обезщетение за вреди по сключения предварителен договор от 11.04.2006 г. и допълнително споразумение към този договор от 11.10.2006 г. като ОТХВЪРЛЯ този иск до напълно предявения размер над 55 318 евро до 68 640 евро с равностойност 134 248 лв., както и че дължи на същото основание сумата от 8 794 евро с левова равностойност 17 199 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска на основание чл. 694 от ТЗ на К.Л. срещу "С. - БГ" ЕООД за заплащане на сумата от 68 640 евро с левова равностойност 134 248 лв, на основание чл. 617 от ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на К.Л. срещу "С. - БГ" ЕООД за заплащане на сумата 68 640 евро с левова равностойност 134 248 лв, на основание чл. 617 от ТЗ, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ исковете на с правно основание чл. 694 от ТЗ К.Л. срещу "С. - БГ" ЕООД за заплащане на сумата 11 447 евро с равностойност 22 388, ЗЗД неустойка за забава за периода 29.11.2010 г. до 17.1.2012 г. на основание чл. 92 от ЗЗД, иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 32 743 евро с равностойност 64 039 лв за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. и иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата от 32 743 евро с левова равностойност 64 039 лв за периода от 2.5.2010 г. до 17.1.2012 г. за неизпълнение на задължението за предаване на владението върху имота.
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Л. срещу "С." ЕООД за заплащане на лихва за забава за периода от 18.2.2012 г. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА "С." ЕООД да заплати на К.Л. направените по делото разноски в размер на 301 лв на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "С." ЕООД да заплати по сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на 6 057,88 лв.
ОСЪЖДА К.Л. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата в размер на 6 018,64 лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: