Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260086
гр.Добрич
12.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На десети март
2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕСИСЛАВА
Н.
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:РУМЯНА РАДЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №1064 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Р.Ю.Н. от гр.В. срещу
решение №260024/23.10.2020 г. по гр.д.№253/2020 г. на Балчишкия районен съд,с
което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ю.Ц.Н. *** иск за осъждане на
ответника да заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в размер на 300 лв,считано от
13.06.2019 г.,до настъпване на причини,водещи до нейното изменение или
прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното
изплащане на сумата.Според въззивника първоинстанционното решение е постановено
в нарушение на процесуалния и материалния закон и е необосновано.Докладът по
делото бил лаконичен и непълен,като неправилно била разпределена
доказателствената тежест.Районният съд не анализирал представените от страните
доказателства в тяхната съвкупност и не обсъдил доводите на ищеца.Изводът,че
ответникът нямал възможност да дава на пълнолетния ищец издръжка без особени
затруднения поради това,че имал две непълнолетни деца,към които бил задължен за
издръжка,и че нямал доходи заради здравната криза,бил необоснован.Не било
съобразено,че двете непълнолетни деца имали и втори родител,който също участвал
в издръжката им,както и че издръжката за най-малкото дете К. се престирала от
ответника в натура,тъй като живеели в едно домакинство.Не било установено какъв
размер издръжка ответникът заплаща за детето Б..Не било съобразено,че
ответникът като едноличен собственик на капитала на „Дейзи“ ЕООД разполагал с
неразпределена печалба на дружеството от 104 000 лв за 2018 и 2019
г.,която не била разпределена по установения ред с единствена цел ответникът да
укрива доходи и да не плаща издръжка на низходящите си.Не било обсъдено,че
ответникът бил собственик на имоти,получени от него в дял при развода с майката
на ищеца,които веднага продал симулативно на своя баща при ниска продажна цена
отново с горната цел-да лиши низходящите си от издръжка.Не било обсъдено от
районния съд,че представените от ответника платежни документи за плащана
издръжка не удостоверявали изплащане в пълен размер на дължимата такава,нито
сумите по тях покривали нуждите на ищеца за разходи за квартира,такси за
университета и пр.Настоява се за отмяна на решението и за уважаване на
иска,респ. за присъждане на разноски в полза на въззивника.
В писмен отговор въззиваемият Ю.Ц.Н.
изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 04.11.2020 г.,а жалбата е подадена на 16.11.2020
г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 18.11.2020 г./.Жалбата
е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано
лице-страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е
частично основателна.
Гр.д.№253/2020 г. на БРС е образувано по
повод искова молба,с която е предявен иск на основание чл.144 от СК от
пълнолетния Р.Ю.Н. от гр.В. срещу Ю.Ц.Н. *** за присъждане в полза на ищеца на
месечна издръжка в размер на 300 лв,начиная от 13.06.2019 г. /една година назад
от датата на предявяване на иска/,до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка закъсняла
вноска.Сочи се като основание за получаване на издръжка фактът,че след
навършване на пълнолетие ищецът продължава обучението си във висше учебно
заведение,но не е в състояние да се издържа сам от собствено имущество и
доходи,а ответникът е достатъчно материално обезпечен и може да дава исканата
издръжка без особени затруднения.
С атакуваното решение БРС е отхвърлил
иска изцяло,приемайки,че даването на издръжка от ответника представлява особено
затруднение за него предвид недоброто му финансово състояние и задължението му за
издръжка към още две ненавършили пълнолетие деца.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на компетентния първоинстанционен съд в
рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.То е и
допустимо като постановено по предявения допустим иск.По същество е частично
правилно и частично неправилно,като съображенията за този извод са следните:
Съгласно справката от НБД „Население“ на лист
70 от делото на БРС и удостоверението за родствени връзки на лист 75 от делото
на БРС изх.№079/03.08.2020 г.,издадено от Община-гр.Б.,ответникът Ю.Ц.Н. е баща
на ищеца,който на 07.05.2018 г. е навършил пълнолетие и понастоящем е на 20
години.Не е спорно по делото,а е видно и от уверение №19/10.07.2019 г.,издадено
от СУ „Св.Климент Охридски”-гр.София /на лист 11 от делото на БРС/,че през
учебната 2019/2020 г. пълнолетният ищец Р.Н. е записан като студент редовна
форма на обучение в първи курс на специалност „Право” в горното висше учебно
заведение.Не е спорно между страните,че ищецът не е прекъсвал и продължава
обучението си във висшето училище и в хода на настоящото дело.Така към датата
на предявяване на иска /16.06.2020 г./ същият учи редовно във висше учебно заведение
и все още не е навършил пределната по чл.144 от СК 25-годишна възраст.За да е
основателен предявеният иск за издръжка,е необходимо да са налице кумулативно
всички предпоставки на разпоредбата на чл.144 от СК,едната от които вече е
установена,а именно редовното обучение на пълнолетния претендиращ издръжка във
висше учебно заведение при ненавършена от него все още 25-годишна възраст.Нужно
е освен това ищецът да не е в състояние да се издържа от собствени доходи или
от използване на свое имущество,като ответникът-негов баща следва да може да
дава издръжка без особени затруднения.
Няма доказателства по делото ищецът Р.Н. да
притежава недвижимо или движимо имущество на значителна стойност,от което би
могъл да реализира доходи.Същият е депозирал декларация под страх от наказателна
отговорност,че притежава единствено 1/2 ид.ч. от апартамент по силата на
дарение от негова баба,която обаче живеела в имота при запазено право на
ползване,като от последното следва,че ищецът не би могъл да реализира доходи от
този имот напр. под формата на наемна цена.Същевременно ищецът има значителни
разходи по издръжката си като студент.Заплаща 400 лв семестриална такса за
обучението си /така фискални бонове на лист 6 от делото на БРС/.Според договор
за наем от 02.09.2019 г. заплаща по 300 лв наемна цена за квартира,наета от
него и още двама души /общо договорена наемна цена за тримата 900 лв/.Нужни са
му парични средства и за закупуване на учебни пособия и материали,за
храна,облекло,транспортни разходи и пр.
Ответникът Ю.Ц.Н. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Дейзи“ ЕООД,като същият депозира удостоверение
№1/23.06.2020 г.,подписано от самия него като ръководител,сочещо,че през
периода юни 2019-септември 2019 г. е реализирал брутен доход в размер на 560
лв,а през периода октомври 2019 г.-май 2020 г.-в размер на 0 лв.Посоченото
удостоверение е частен свидетелстващ документ,изхождащ от ответника и
удостоверяващ изгодни за него факти,поради което не се ползва със задължителна
за съда материална доказателствена сила.Той няма никаква доказателствена
сила,поради което достоверност на отразените в него доходи не може да бъде
възприета от съда.През визирания в удостоверението период ответникът е
продължил да заплаща издръжка на непълнолетното си дете от предходен прекратен
брак Б. Ю.Н. на 16 години понастоящем /брат на ищеца/ в размер на 250 лв
месечно /така представени от самия ответник платежни нареждания на листи 52,53,54,55,56,57,58,59,60,61,62
и 63 от делото на БРС/,като е издържал и третото си малолетно дете К. Ю. Н. на
9 години понастоящем,с което не е спорно,че живее в едно домакинство.Освен това
е отделял суми и превеждал такива на пълнолетния ищец /така 120 лв за
абитуриентски бал според преводно нареждане от 24.06.2019 г. на лист 37;100 лв
такса за университет според преводно нареждане от 08.07.2019 г. на лист 38;по
300 лв месечно през периода 03.09.2019 г.-10.03.2020 г. според преводните
нареждания на листи 40-44 от делото на БРС/.Очевидно въпреки декларираните през
този период доходи на ответника от 560 лв и 0 лв месечно същият е имал
достатъчно средства да осигурява издръжка и на трите си деца.Последното е
индиция,че отразеното в цитираното удостоверение №1/23.06.2020 г. не отговаря
на действителните доходи,с които ответникът разполага.Същият след прекратяване
на брака му с майката на ищеца Д.Р.С.се е разпоредил чрез покупко-продажби с
цялото си налично недвижимо имущество в полза на своя баща Ц.И.Н. /така
нотариален акт №16/2015 г. на лист 106 и нотариален акт №15/2014 г. на лист 108
от делото на БРС/ и към настоящия момент не притежава такова /в тази насока
писмо и удостоверение за декларирани данни на Община-гр.Б. на листи 81 и 82 от
делото на БРС/.Същият не притежава и МПС на значителна стойност.Въпреки че се е
погрижил имущественото му състояние да изглежда тежко,ответникът все пак
развива търговска дейност като управител и собственик на посоченото ЕООД и не
оспорва,че стопанисва заведение за обществено хранене в с.К. и очевидно от тази
дейност реализира достатъчно доходи,чрез които успява да издържа себе си и да
осигурява издръжка на двете си ненавършили пълнолетие деца /Б. и К./,както и да
заделя средства за пълнолетния си син Р..Представените отчет за приходите и
разходите за 2019 г. и годишна данъчна декларация за 2019 г. на „Дейзи“ ЕООД не
сочат някакви значителни печалби на управляваното от ответника дружество,като
дори и да е налице неразпределена печалба по сметки на дружеството,както твърди
ищецът,тези средства са формално част от капитала на дружеството и нямат пряка
връзка с доходите на ответника като физическо лице,което е задължено за
издръжка.В този смисъл съдът не следва да обсъжда и да се ръководи от тези
декларирани доходи.Факт е обаче,че ответникът с оглед извършените от него
плащания в полза на децата си Б. и Р. сам опровергава съдържанието на
подписаното от него удостоверение за доходи за периода юни 2019 г.-май 2020 г.Действително
през периода след 13.03.2020 г. до настоящия момент с оглед пандемичната обстановка
в страната и ограничителните мерки заведенията за обществено хранене не работят
постоянно и оборотът им страда,но в случая следва да се отчете,че ответникът
стопанисва заведение в с.К.,което населено място е туристическа дестинация,и
обикновено работи и реализира оборота си през летния туристически сезон,а през
същия,както през 2020 г.,така ще е и през настоящата 2021 г.,значителни ограничения
в работата на курортните места няма.Дори напротив държавата се грижи да
поддържа туристическата дейност и с оглед стимулиране на туризма отхлабва
ограничителните мерки през летния период.В този смисъл все пак съществува
възможност ответникът да реализира печалба,дори и в намален обем спрямо
предходни години,от дейността на управляваното от него дружество,която би могла
да му бъде разпределена като съдружник в това дружество.Освен това като
физическо лице същият е работоспособен,няма данни да има здравословни проблеми
и би могъл да реализира доходи от трудова дейност поне в размер на средната за
страната работна заплата.Въпреки че осигурява издръжка на още две деца,същият
би могъл да заделя парични средства в размер на 200 лв месечно за издръжката на
пълнолетния си син Р..Следва да се има и предвид,че същият не е единственият
родител,който носи тежестта да осигурява издръжката на непълнолетния Б. и
малолетната К..Децата имат и втори родител /техните майки/,който също следва да
участва в набирането на средства за тази издръжка.
Предвид изложеното съдът намира иска за
присъждане на месечна издръжка за частично основателен до размер от 200 лв и до
този размер подлежи на уважаване,а в частта за горницата от 200 лв до 300 лв
подлежи на отхвърляне като неоснователен.Издръжка следва да се присъди обаче с
начален момент 01.10.2019 г.,а не от 13.06.2019 г.,както е претендирал
ищецът,тъй като първата му учебна година като студент започва от 01.10.2019
г.За периода 13.06.2019 г.-30.09.2019 г. вкл. издръжка в полза на ищеца не се
следва,тъй като все още не е започнал редовното си обучение във висше учебно
заведение.Вече заплатените от ответника в полза на ищеца суми през периода от
01.10.2019 г. нататък могат да бъдат приспаднати от задължението му за месечна
издръжка по взаимно съгласие между страните или да бъдат зачетени от съдебния
изпълнител в рамките на бъдещо изпълнително производство по принудително
събиране на вземанията за издръжка.
Предвид изложеното първоинстанционното
решение като неправилно следва да бъде отменено в частта,с която искът за
издръжка е отхвърлен до размер от 200 лв и за периода от 01.10.2019 г.
нататък.В останалата отхвърлителна част като правилно следва да бъде
потвърдено.
Ищецът по делото Р.Н. има право на основание
чл.78 ал.1 от ГПК на сторените от него съдебно-деловодни разноски в двете
инстанции съразмерно на уважената част от иска.Такива обаче не са претендирани
от него своевременно за първата инстанция пред районния съд,поради което не
следва да му се присъждат,а и липсват доказателства да са сторени /ищецът е
освободен по закон от заплащане на държавна такса и такава не е внесена от него
за водене на делото,а в договора за правна защита и съдействие на лист 5 от
делото е посочено,че адвокатската му защита е безплатна/.За въззивната
инстанция същият изрично заявява,че не претендира присъждане на разноски.Разноски
не са претендирани за двете инстанции и от ответника по делото,който по правило
има право на такива съгласно чл.78 ал.3 от ГПК съразмерно на отхвърлената част
от иска.При това положение разноски в полза на страните не следва да се
присъждат нито за първата,нито за въззивната инстанция.
Тъй като на основание чл.83 ал.1 т.2 от ГПК ищецът
по делото е освободен от заплащане на такси по делото,то на основание чл.78
ал.6 от ГПК при частично уважаване на иска от въззивната инстанция ответникът Ю.
Ц.Н. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Балчишкия районен съд
държавна такса за водене на делото съразмерно на уважената част от иска в
размер на 288 лв,както и по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за
въззивното обжалване в размер на 144 лв.
Настоящото въззивно решение е необжалваемо по
смисъла на чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен
съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №260024/23.10.2020 г. по
гр.д.№253/2020 г. на Балчишкия районен съд в частта,с която е отхвърлен
предявеният от Р.Ю.Н. от гр.В. срещу Ю.Ц.Н. *** иск за осъждане на ответника да
заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в частта до размер от 200 лв,считано от 01.10.2019
г.,до настъпване на причини,водещи до нейното изменение или прекратяване,ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на
сумата,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Ю.Ц.Н. с ЕГН ********** *** да
заплаща на Р.Ю.Н. с ЕГН ********** *** месечна издръжка в размер на 200 лв
/двеста лева/,начиная от 01.10.2019 г.,до настъпване на законни причини за
нейното изменяване или прекратяване,ведно със законната лихва за всяка
закъсняла вноска.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260024/23.10.2020
г. по гр.д.№253/2020 г. на Балчишкия районен съд в останалата част,с която е отхвърлен
предявеният от Р.Ю.Н. от гр.В. срещу Ю.Ц.Н. *** иск за осъждане на ответника да
заплаща на ищеца ежемесечна издръжка в частта за горницата от 200 лв до 300 лв
и за периода 13.06.2019 г.-30.09.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА Ю.Ц.Н. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Балчишкия районен съд държавна такса за водене на делото
върху присъдената издръжка в размер на 288 лв /двеста осемдесет и осем лева/.
ОСЪЖДА Ю.Ц.Н. с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка на Добричкия окръжен съд държавна такса за въззивното
обжалване в размер на 144 лв /сто четиридесет и четири лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.