Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 07.02.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 04.12. 2018 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
Секретар: Диана И.
като разгледа докладваното от
съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 381 по описа за
2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.99,
ал.2 ЗЗД за общата сума от 84 729.92 лева.
Ищецът Р.П.П.
твърди в исковата си молба, че с договор за цесия от 05.10.2016г. е придобил от „Ф. И. Г П” ООД вземането си към
длъжниците, произтичащо от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
17.06.2010г., обезпечен с вписана договорна ипотека, учредена с Нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, акт № 126, том Ш, рег.№
2429, дело № 187 от 18.06.2010г. на нотариус С. Ч., peг. № 381 на Нотариалната
камара, вписан в СВп с вх. per. № 5684, акт № 9, том III, дело № 2818/2010г.
Ищецът
твърди, че първоначално, с посочения Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 17.06.2010г., „О. Б. Б.“ АД е предоставила кредит в размер на 44 250
/четиридесет и четири хиляди двеста и петдесет/ евро на кредитополучателя И.Т.И.,
при условия и срок на връщане на кредита, описани подробно в същия договор.
Този договор е подписан и от С.И.И., „С. Г.1” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Б.Г.Т., С.Р.Ж. и Д.И.Ж., всички те в качеството им
на солидарни длъжници.
Ищецът
посочва, че по-късно са последвали три прехвърляния на процесното вземане,
както следва:
А/ ПЪРВА ЦЕСИЯ: На 27.06.2016г,
с Договор за прехвърляне на вземане с нотариално заверени подписи на страните,
per. № 3087 от 27.06.2016г. на Нотариус Х.В., peг. № 628 на Нотариалната
камара, вписан в служба по вписванията - Стара Загора с вх. per. № 7315 от
30.08.2016г., т. III, Акт № 15, „О. Б. Б.“ АД е прехвърлила вземанията си към
горепосочените длъжници, произтичащи от договора за предоставяне на ипотечен
кредит от 17.06.2010г., на „Д. и.“ ЕООД, ЕИК ***. Всички длъжници са били
надлежно уведомени за извършената цесия.
Б/ ВТОРА ЦЕСИЯ: На
18.08.2016г., с Договор за прехвърляне на вземане с нотариално заверен подпис
на страна, peг. № 5164 от 18.08.2016г. на Нотариус В. Я., peг. № 265 на
нотариалната камара, и нотариално заверен подпис на страна peг. № 3429 от
20.09.2016г на Нотариус С. Ч., per. № 381 на Нотариалната камара, вписан в
служба по вписванията - Стара Загора с вх. peг. № 10905 от 20.09.2016г., т. IV,
Акт №1, „Д. инвест“ ЕООД, ЕИК *** е прехвърлило придобитите вземания към същите длъжници, на „Ф. И. Г. П.”
ООД, ЕИК ***. Всички длъжници са били
надлежно уведомени за извършената цесия.
Г/ ТРЕТА ЦЕСИЯ: На
05.10.2016г., с Договор за прехвърляне на вземане с нотариално заверени подписи
на страните, peг. № 3618 от 05.10.2016г на Нотариус С.Ч., peг. № 381 на
Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията - Стара Загора с вх. peг. №
11506 от 06.10.2016г, т. IV, Акт № 40, „Ф. И. Г. П.” ООД, ЕИК ***е прехвърлило
придобитите по силата на договора от 18.08.2016г., вземания към горепосочените длъжници на ищеца
по делото Р.П.П., ЕГН **********. Всички
длъжници са били отново надлежно уведомени за извършената цесия.
Съгласно посочения договор
ищецът е придобил всички вземания към горепосочените солидарни длъжници,
произтичащи от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2010г., като
към 27.06.2016г. непогасените суми по
договора за предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2010г. са в размер на 84
729, 92 /осемдесет и четири хиляди седемстотин двадесет и девет лева и 92 ст./
лева, разпределени както следва: главница — 77 762, 39 /седемдесет и седем
хиляди седемстотин шестдесет и два лева и 39 ст../ лева; договорна лихва 6 693,
16 /шест хиляди шестотин деветдесет и три лева и 16 ст./ лева; текуща лихва
151, 50 /сто петдесет и един лева и 50 ст./ лева; наказателна лихва за
просрочена главница 122, 87 /сто двадесет и два лева и 87 ст./ лева.
Съгласно
чл.99, ал.2 във вр. с ал.З и ал.4 ЗЗД, с прехвърлянето на вземането и
съобщаването на длъжниците за извършеното прехвърляне от предишния кредитор,
новият кредитор Р.П.П. е придобил и всички права, които предишният кредитор е
имал срещу горепосочените длъжници, заедно със съответните привилегии и
обезпечения, както и правото да иска изпълнение от длъжниците съобразно правата
си.
Ищецът
твърди, че съгл. чл.13, ал.1 от Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
17.06.2010г. е предвидено, че отпуснатият кредит се издължава на 240 месечни анюитетни вноски (до 20-то число на
всеки месец). В чл.19 от същия договор
било уредено настъпването на автоматична предсрочна изискуемост на целия
кредит, свързано с настъпването на определен юридически факт, а именно —„пълно
или частично неплащане на две погасителни вноски“ без да е необходимо
кредитополучателят /съдлъжникът/ да бъде уведомяван, тъй като с подписването на
договора за кредит, същите са се съгласили с тази клауза. Въпреки това,
кредиторът Р.П.П., обявил кредита по Договор за предоставяне на ипотечен кредит
от 17.06.2010г. за предсрочно изискуем, за което е формулирано и особено искане
до съда.
Ищецът моли
съда да осъди И.Т.И. ЕГН **********, С.И.И.
ЕГН **********, „С. Г. 1” ЕООД, ЕИК ***,
представлявано от Б.Г.Т. ЕГН ********** - управител, С.Р.Ж. ЕГН **********, и Д.И.Ж.
ЕГН **********, солидарно да му заплатят сумата от 77 762, 39 /седемдесет и
седем хиляди седемстотин шестдесет и два лева и 39 ст../ лева, представляваща
дължима и неизплатена главница по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
17.06.2010г. (сключен между „О. Б. Б.“ АД и кредитополучателя И.Т.И. ЕГН **********
и подписан и от С.И.И. ЕГН **********, „С. Г.1” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от Б.Г.Т., ЕГН ********** -
управител, С.Р.Ж., ЕГН ********** и Д.И.Ж. ЕГН **********, в качеството им на солидарни длъжници), както
и сумата от 6693, 16 /шест хиляди шестотин деветдесет и три лева и 16 ст./
лева, представляваща договорна лихва; сумата от 151, 50 /сто петдесет и един
лева и 50 ст./ лева, представляваща текуща лихва; сумата от 122, 87 /сто
двадесет и два лева и 87 ст./ лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на настоящите искове в съда до окончателното плащане.
Претендира и
направените по делото разноски.
Ищецът е
направил особено искане, настоящата искова молба да бъде приета и като уведомление до И.Т.И. и
до солидарните длъжници С.И.И., „С. Г. 1” ЕООД, С.Р.Ж. и Д.И.Ж., за обявяване
на предсрочна изискуемост на целия размер на кредита, отпуснат с Договор за
предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2010г., заедно с дължимите договорни
лихви, наказателни лихви, обезщетения и разноски към него.
Ответниците С.Р.Ж.
и Д.И.Ж. считат исковете за недопустими,
респективно неоснователни, като излагат съображения в тази връзка.
Твърдят, че
ищецът не е легитимиран да води предявените в настоящото производство искове,
както и че Банката не е отправила до тях, респективно не са получавали от
същата, изявление по чл. 60, ал.2 ЗКИ. Считат, че ищецът не е легитимиран да
прави изявление на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ. Считат, че физическо лице,
което не е търговец по занятие и няма право да извършва банкова дейност, не
може да търгува и встъпва в права по банков кредит, както и да прави изявление
за предсрочна изискуемост на банков кредит, с което ответниците обосновават
твърдението си за недопустимост на исковете поради липса на активна
легитимация.
Ответниците С.Р.Ж.
и Д.И.Ж. твърдят, че всички извършени цесии са нищожни. Между „ОББ" АД и „Д.
и." ЕООД, между „Д. и." и „Ф. и.г. п." ООД и между „Ф. и. г.п.
ООД и Р.П.П., не били възникнали валидни правоотношения по договори за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия). Същите договори не индивидуализирали
вземането в достатъчна степен. Не бил посочен номера на договор за банков
кредит, за да обоснове извод за идентичност между същия и предмета на
прехвърлените вземания. Освен това „Д. и." ЕООД прехвърлил на „Ф. и.г. п."
ООД повече от това, което е получил от „ОББ" АД, като от своя страна „Ф. и.
г.п." ООД прехвърлил на Р.П.П. вземане в „пълен" обем, различен от
полученото от „Д. и.".
Считат, че
за да произведе цесията действие спрямо длъжниците, следва да им бъде съобщена,
което не било направено. Оспорват, че са им връчвани съобщения /при условията
на отказ/. Доказателство, макар и косвено за липсата на връчване е факта, че
приносител на съобщенията, изхождащи от К.Д. е И.Т.И.- съдлъжник, както и
факта, че датата, изписана за връчване на съобщението за втората по ред цесия е
една година след съобщението за третата.
Оспорват
процедурата по връчването на всички съобщения до тях, като твърдят, че никога и от никого не са били търсени за
връчване на книжа. Правят общо възражение за изтекла погасителна давност -
лихви, разноски, главница.
Считат, че
исковете като неоснователни следва да се отхвърлят от съда. Претендират за
направените по делото разноски. Правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Останалите ответници не са взели становище по предявените
искове.
Съдът обсъди доводите и становищата на
страните по делото, при което намери за установено следното:
Видно от приетия като
доказателство по делото Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2010г.,
сключен между „О. Б. Б." АД от една страна и ответниците от друга, Банката
е предоставила целеви ипотечен кредит на отв. И.Т.И., в качеството му на
кредитополучател в размер на 44 250 евро, при посочените конкретно в
договора условия, като сумата е платима, съгласно Погасителен план, посочен като
неразделна част от договора. Останалите ответници по делото са подписали
договора, в качеството им на солидарни и
ипотекарни длъжници. Същите са обезпечили
договора за кредит с два имота, съответно собственост на “С.г. 1” ЕООД и на отв.С. и Д. Ж., видно от представения по
делото нот.акт за договорна ипотека върху недвижим имот №126, т.III, рег.№2429, дело №187 от 18.06.2010г. на нотариус С.
Ч..
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ /л.13-л.15 от делото/, на 27.06.2016 година, кредиторът ОББ АД е продал
на “Д. и.” ЕООД всички свои вземания, произтичащи от Договора за предоставяне
на ипотечен кредит, които вземания са индивидуализирани като “непогасени суми
по договор за предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2016 г.“, които към
датата на цесията „са в размер на 84 729.92 лв., от които главница 77 762.39
лв., договорна лихва 6 693.16лв., текуща лихва 151.50лв., наказателна
лихва за просрочена главница 122.87лв.“
Съгласно т.4 от договора, цедентът е поел задължението да извърши
уведомяваването по чл.99, ал.З ЗЗД до кредитополучателя и солидарните длъжници,
т.е. до ответниците по делото.
Видно от данните по делото -
представените уведомления от ОББ АД до всеки един от ответниците по делото /л.16-л.20
от делото/, цедентът е уведомил длъжниците по договора за предоставяне на
ипотечен кредит за извършената цесия. Уведомленията до ответниците С.Р.Ж. и Д.И.Ж.
са връчени от нотариус Д.Н., с район на действие РС Ст.Загора при отказ.
От представения по делото Договор за
прехвърляне на вземане /цесия/ /л.21-л.23 от делото/, се установява, че на
18.08.2016 година, кредиторът“Д. и.” ЕООД е продал на „Ф.и. г.п." ООД всички
свои вземания, произтичащи от Договор за цесия от 27.06.2016г., сключен между ОББ
АД и “Д. и.” ЕООД, като в т.1.1. от договора е описан обема на прехвърлените
права, а именно вземанията към 17.08.2016г. в размер на 86 267.20лв., от
които главница от 77 762.39лв., договорна лихва от 7 310.37лв.,
текуща лихва от 571.55лв., наказателна лихва за просрочена главница -622.89лв.
Съгласно т.4 от договора, цедентът е поел задължението да извърши
уведомяваването по чл.99, ал.З ЗЗД до кредитополучателя и солидарните длъжници,
т.е. до ответниците по делото.
Видно от данните по делото - представените уведомления от “Д. и.” ЕООД
до всеки един от ответниците по делото /л.24-л.28 от делото/, цедентът “Д. и.”
ЕООД е уведомил длъжниците по договора за предоставяне на ипотечен кредит за
извършената цесия. Уведомленията до ответниците С.Р.Ж. и Д.И.Ж. са връчени от
нотариус Д.Н., с район на действие РС Ст.Загора при отказ. Нотариусът е
отбелязал, че както С.Р.Ж., така и Д.И.Ж. са се запознали със съдържанието на
уведомлението, но са отказали да го получат.
Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане
/цесия/ /л.29-л.31 от делото/, на 05.10.2016 година, кредиторът „Ф.и. г. п."
ООД е продал на ищеца всички свои вземания, произтичащи от Договор за цесия от 18.08.2016г.,
сключен между “Д. и. ЕООД и „Ф.и. г. п." ООД, като в т.1.1. от договора е
описан обема на прехвърлените права, а именно вземанията към 27.06.2016г. –
„непогасените суми по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
17.06.2010г.“, които са „в размер на 84 729.92лв.“, от които главница от
77 762.39лв., договорна лихва от 6693.16 лв., текуща лихва от 151.50 лв.,
наказателна лихва за просрочена главница -122.87 лв.
Съгласно т.4 от договора, цедентът е поел задължението да извърши
уведомяваването по чл.99, ал.З ЗЗД до кредитополучателя и солидарните длъжници,
т.е. до ответниците по делото.
Видно от данните по делото - представените уведомления от „Ф.и. г.
п." ООД до всеки един от ответниците по делото /л.32-л.35 от делото/,
цедентът „Ф.и. г. п." ООД е уведомил длъжниците по договора за
предоставяне на ипотечен кредит за извършената цесия. Уведомленията до
ответниците С.Р.Ж. и Д.И.Ж. са връчени от нотариус Д. Н., с район на действие
РС Ст.Загора при отказ. Нотариусът е отбелязал, че както С.Р.Ж., така и Д.И.Ж.
са се запознали със съдържанието на уведомлението, но са отказали да го
получат.
С Договора за цесия от 27.06.2016 г., цедентът ОББ АД не е предоставила
правомощия на новия кредитор да обявява предсрочна изискуемост на получените с
цесията задължения, поради което съдът приема, че с оглед изрично отразената воля на страните, в
договора за цесия не е включено овластяване на новия кредитор да обявява
предсрочна изискуемост на получените с цесията задължения с ненастъпил падеж -
било като упражнява това право от името на стария кредитор или право, което
цесионерът счита, че би могъл лично да упражнява. В последващите цесии също няма
подобно овластяване на последващите кредитори.
Предмет на цесията, съгл. чл. 1.1 от Договора за цесия от 27.06.2016
г., са описани непогасени суми по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от
17.06.2010 г. в общ размер на 84 729.92 лв., както следва : главница 77 762.39
лв., договорна лихва 6 693.16 лв., текуща лихва 151.50 лв., наказателна лихва
122.87 лв. В пълния текст на Договора за цесия от 27.06.2016г. липсва
препращане към лихвен лист, опис - приложение или друг документ, което да води
до извода, че волята на страните е прехвърляне на вземане по съответния
погасителен план.
С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно и мотивирано.
При съпоставка на данните за текущо обслужване на кредита по погасителния
план, съобразно заключението на вещото лице и на размера на прехвърленото
вземане, посочен в цесията, се установява, че кредиторът Банка ОББ АД е
прехвърлил вземане, в чиято главница са включени както падежирали, така и
непадежирали към момента на прехвърлянето вноски.
Видно от заключението на експертизата / отговорите на задачи по въпрос 2
и 3 от ССЕ/, след последно направената вноска на 18.03.2016г. (преди първата
цесия) и към датата на исковата молба (13.12.2017 г.) падежиралите и непогасени
вноски са, както следва: 2313.81 евро - остатък от непогасена главница по
кредита и 6834.00 евро непогасена лихва.
Размерът на прехвърленото вземане по цесията е 77 762.39 лева -главница,
като същевременно по предоставения от банката на вещото лице лихвен лист към
дата 31.05.2016 г. остатъкът за погасяване е посочен в размер на 38 779.07
евро с левова равностойност - 75 844.31 лева (л.5-6 от ССЕ). Посоченият в
договора за цесия размер на главницата - 77 762.39 лв., несъмнено сочи, че
страните са се съгласили цесионерът да придобие не вземане по погасителни вноски
по уговорен погасителен план с настъпили и ненастъпили падежи до края на срока
на договора (20.05.2030 г.), а друго вземане, консолидирано като един дълг с
настъпил падеж след упражнено потестативно право от страна на банката да направи
кредита предсрочно изискуем, като поиска заплащане на цялата неплатена главница
преди срока.
Съдът приема за основателни доводите на защитата на отв.С.Ж. и Д.Ж. по
отношение на обема на прехвърлените с трите поредни цесии права по Договора за
предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2010г.
Предвид задължителните указания
по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, съгласно т.18
от ТРОСГТК 4/2013, фактическият състав, пораждащ вземането на банка да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
Съдът счита, че с оглед разпределението на доказателствената тежест в
настоящия процес, ищецът не установи, че към датата на прехвърляне на вземането
си по договора за кредит, банката е упражнила надлежно правото си да обяви
предсрочната изикуемост на кредита.
Видно от отговорите на вещото лице на поставените в съдебно заседание
от 04.12.2018г. въпроси, въпреки изричното искане на експерта с оглед изготвяне
на експертизата от страна на банката не е представен писмен документ,
установяващ отправено до длъжниците и получено от тях изявление на кредитора
/банката/ за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. Аргумент за
недовършен фактически състав, пораждащ вземането за предсрочна изискуемост към
момента на цесията от 27.06.2016 година е и изявлението на третия по ред цедент
и ищец по делото, съдържащо се под формата на особено искане в исковата молба,
а именно същата да бъде приета като уведомление до кредитополучателя и
солидарните длъжници за обявяване на предсрочна изискуемост на целия размер на
кредита, отпуснат с Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 17.06.2010
година, сключен между ОББ АД и кредитополучателя И.Т.И. и подписан и от
солидарните длъжници. С изявлението си под формата на особено искане ищецът
твърди довършване на целия фактически състав на обявяването на предсрочна
изискуемост едва с исковата молба, депозирана в съда на 13.12.2017 г. и след
извършването на трите поредни цесии.
Предсрочната изискуемост променя задължението на длъжника, след
упражняване на потестативното право на кредитора, съответно и прехвърленият
като предсрочно изискуем дълг е принципно различно субективно право от
разсрочени на вноски по погасителен план части от главница. Вземането за целия
остатък от предсрочно изискуемата главница включва сбора от вноски по
погасителен план с настъпил и ненастъпил падеж. При това положение, с първия
договор за цесия страните ОББ АД - цедент и “Д. и.” ЕООД - цесионер, са
индивидуализирали прехвърленото вземане като един консолидиран дълг (падежирали
и непадежирали вноски), както този дълг би съществувал при надлежно упражнено
право на предсрочна изискуемост. Липсата на отправено от страна на банката и
достигнало до длъжниците изявление за обявяването на тази изискуемост обаче, води
до извода, че в настоящия случай при сключване на първата цесия, прехвърлителят
(ОББ АД) не е разполагал с такова вземане и съответно не е могъл да го
прехвърли.
Ищецът, който е трети по поредност цесионер, се легитимира като носител
само на точно индивидуализирано вземане, за което неговият цедент е декларирал,
че съществува като дължимо към датата на прехвърляне. Същото се отнася и за
предходните цесии. Начинът на индивидуализация на прехвърленото от първия
цесионер-банката вземане, сочи, че същото е един консолидиран дълг, включващ
както падежирали, така и непадежирали вноски, в какъвто вид вземането би могло
да съществува само при условие на довършен към момента на първата цесия
фактически състав на обявена предсрочна изискуемост, каквато не се установи да
е налице към онзи момент. Изричното отразяване на вземането като предсрочно
изискуемо към датата на първата цесия, изключва разширителното тълкуване на
предмета й. Само ако страните изрично са договорили и прехвърляне на
потестативното право на кредитора да измени договора при наличие на хипотеза,
договорена в условията по договора за кредит (каквото съдържание на волята на
цедента не се установява от съдържанието на договора за цесия), това право би
преминало у цесионера. Съдът приема, че това право по естеството си не може да
се третира като принадлежност към задължението за връщане на кредита, което без
изрично указание от страна на цедента би могло да премине у цесионера. Потестативното
право на обявяване на предсрочна изискуемост би било принадлежност именно към
първоначално уговорения между банката и кредитополучателя разсрочен на вноски
дълг по погасителен план, а не към нововъзникнало след трансформацията на
задължението вземане за предсрочно изискуема главница.
В настоящия случай, предмет на първата цесия не е вземане,
индивидуализирано като разсрочени вноски по погасителен план. Съответно и не е
налице възможност за цедента-ищец да се легитимира като титуляр на вземане,
чието основание се установи, че самият той, с особеното си искане в исковата
молба, признава, че възниква след цесията.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че ищецът не разполага с правото
да прави изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, още
повече, че поредицата цесионери са придобивали конкретни вземания, но не и
права по договора за кредит, в които да е включено правото да се обяви предсрочната
изискуемост на кредита.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че предявените искове
са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.
С оглед изхода на спора, ищецът следва
да заплати на отв. С.Ж. и Д.Ж.
направените по делото разноски, в какъвто смисъл е направено искане от страна
на пълномощника им в размер на 2020лв.
Водим от горните мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани предявените
от Р.П.П. ЕГН **********,***
чрез адв.К.Б.В. от АК-Ст.Загора с адрес: гр.С.З., бул.“Ц. С. В.“ №**, вх.*, ет.*
ап.** против И.Т.И. ЕГН ********** и С.И.И.
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.С.З, бул.“К А.Б“№*, ап.*, против „С Г. 1”
ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр.С.З, ул.“Т.м.“№*, ет*, ап.**,
против С.Р.Ж. ЕГН ********** и Д.И.Ж.
ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.С.З, ул.“Г.Б“, №*, ет.*, ап.** обективно
съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.99, ал.2 ЗЗД солидарно да му заплатят сумата от 77 762, 39
/седемдесет и седем хиляди седемстотин шестдесет и два лева и 39 ст./ лева,
представляваща дължима и неизплатена главница по Договор за предоставяне на
ипотечен кредит от 17.06.2010г. (сключен между „О Б. Б.“ АД и кредитополучателя
И.Т.И. ЕГН ********** и подписан и от С.И.И. ЕГН **********, „.С.г.1” ЕООД, ЕИК
***, представлявано от Б.Г.Т., ЕГН **********
- управител, С.Р.Ж., ЕГН ********** и Д.И.Ж. ЕГН **********, в качеството им на солидарни длъжници), както
и сумата от 6693, 16 /шест хиляди шестотин деветдесет и три лева и 16 ст./
лева, представляваща договорна лихва; сумата от 151, 50 /сто петдесет и един
лева и 50 ст./ лева, представляваща текуща лихва; сумата от 122, 87 /сто
двадесет и два лева и 87 ст./ лева, представляваща наказателна лихва за
просрочена главница, както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на настоящите искове в съда до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Р.П.П. ЕГН **********,***
чрез адв.К.Б.В. от АК-Ст.Загора с адрес: гр.С.З., бул.“Ц. С. В.“ №**, вх.*,
ет.* ап.**да заплати на С.Р.Ж.
ЕГН ********** и Д.И.Ж. ЕГН ********** и двамата с адрес: гр.С.З, ул.“Г.Б“, №*,
ет.*, ап.** направените по делото разноски в размер на 2020 лв. /две хиляди и
двадесет лв./
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: