№ 138
гр. С., 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Мария Яначкова
Десислава Б. Н.
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501026 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 3926 от 21 декември 2022г. по гр. д. № 13758/2021г.,
Софийски градски съд, І ГО, 20 състав е признал за установено на основание
по чл. 23, ал. 1 СК, по отношение на С. С. Н., че Г. В. Б. е изключителен
собственик на: 1/ АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **,
вх. *, ет. *, със застроена площ от 7.06 кв. м (тук е допусната грешка –
вярното число е 70.06), състоящ се от: дневна-трапезария- кухненски бокс,
антре, две спални, баня тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1894.994.1.15 по КККР на район
„Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп.
директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж - имот с идентификатор 68134.1894.994.1.14, под обекта - имот с
идентификатор 68134.1894.994.1.10,над обекта - имот с идентификатор
68134.1894.994.1.20, заедно с МАЗЕ № 15 на сутерен тяло „Б“, с площ от 4.47
кв. м, заедно с 1.028 % идеални части от общите части на сградата и заедно
със съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с
идентификатор 68134.1894.994, и 2/ ПОДЗЕМЕН ГАРАЖ № 20, находящ се в
1
гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, на етаж - *, със застроена площ от 23.48 кв. м,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1894.994.2.34 по
КККР на район „Витоша“, гр. С., одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г.
на изп. директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж - имот с идентификатор 68134.1894.994.2.33, под обекта - няма и
над обекта - имот с идентификатор 68134.1894.994.2.48, заедно с 0.345 %
идеални части от общите части на подземните нива на сградата и заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху ПИ с идентификатор
68134.1894.994; осъдил С. С. Н. да заплати на Г. В. Б., на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 3096.70 лева - разноски по делото.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ответницата С. С. Н. срещу решението по гр. д. № 13758/2021г. на СГС. С
доводи за неправилност на атакуваното решение, концентрирани върху
процесуални нарушения на съда при обсъждането на доказателствата по
делото и необосновани изводи, довели до неправилни изводи за проведено
пълно доказване на твърдените факти за трансформация на лично имущество
и като резултат до нарушение на материалния закон, иска отмяна на
решението и вместо това отхвърляне на исковете.
Г. В. Б. е оспорил въззивната жалба.
Предмет на въззивното производство са искове с правно основание
чл. 23 СК вр. § 4, ал. 1 ПЗРСК.
За да се произнесе по исковете и да ги уважи, СГС е приел в
решаващите си мотиви, че в резултат от преобразуване на лично имущество,
придобито преди брака, ищецът е закупил процесния апартамент и гараж, тъй
като е заплатил продажната им цена с получената от него продажна цена на
закупена преди брака му с ответницата идеална част от апартамент заедно със
сестра му; счел е възраженията на ответницата срещу иска за неоснователни,
поради непроведено доказване, че с изтеглената от нея сума в деня на
сключване на договорите за продажба е заплатена част от продажната цена, а
за сумата, изтеглена за ремонт след придобиването на имотите, е посочил, че
в полза на ответницата евентуално е възникнало облигационно вземане.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна
инстанция (чл. 269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС), с оглед оплакванията в жалбата срещу правилността на
2
атакуваното решение, приложимите към спора императивни
материалноправни норми, а преди това служебната проверка на валидността
и допустимостта на решението, намира, че решението е валидно и допустимо.
Обжалваното решение е и правилно – краен извод и косвен резултат от
решаващата дейност на въззивния съд.
Предявените искове, както се посочи, са с правно основание чл. 23 СК
и са основани на обстоятелства за трансформация на лично имущество при
придобиването на конкретени имоти, с които по същество се постига
опровергаване на презумпцията за съвместен принос (чл. 21, ал. 3 СК).
Г. В. Б. е предявил искове за пълна трансформация на лично
имущество при придобиването на следния имот: АПАРТАМЕНТ № **,
находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет. *, със застроена площ от 70.06
кв. м, състоящ се от: дневна-трапезария- кухненски бокс, антре, две спални,
баня тоалетна, тоалетна и балкон, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1894.994.1.15 по КККР на район „Витоша“, гр. С.,
одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК, и на
подземен гараж № 20, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, на етаж - *,
със застроена площ от 23.48 кв. м, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1894.994.2.34 по КККР на район „Витоша“, гр. С.,
одобрени със Заповед РД-18-69/14.12.2010г. на изп. директор на АГКК.
Поддържа, че е закупил имотите с лични средства от продажба на
27.02.2013г. на сестра си на собствената си придобита пред брака ½ ид. част
от апартамент, от която е получил 35 100 евро по своя сметка, а след това от
тях превел 34 104 евро за закупуване на имотите на 04.12.2013г. Поради
придобиването на имотите изцяло с лични средства иска от съда да го
признае за единствен собственик на същите.
В защитата си по същество срещу иска ответницата Н. е оспорила
исковете чрез оспорване на твърденията, на които са основани, по следния
начин: сочи, че имотите са придобити при равен принос на съпрузите, но на
името на ищеца, защото той я увещавал да бъде така, а в действителност тя е
изтеглила сумата 13 219 евро свои спестявания и я предала на съпруга си,
който извършил плащането на апартамента и гаража от една сметка; при
тегленето на сумата и после до дома й е била придружена от свой приятел,
който изпълнявал ролята на охранител. Наред с това, получила през 2014г.
3
общо 10 000 лв. от родителите си за ремонт и обзавеждане на жилището, а
ищецът изтеглил кредит за тези цели; поради „натякването“ на ищеца, че той
е дал повече пари за закупуване на жилището и гаража и за ремонта и
обзавеждането, в края на 2016г. тя изтеглила потребителски кредит от 16 000
лв., с който изплатила кредита на ищеца и по този начин платила изцяло
ремонта и обзавеждането.
По спорния предмет на делото на етапа на въззивното производство,
въззивният съд приема следното:
Спор по фактите откъм хронологията на придобивания на имот от
страна на ищеца преди брака и по време на брака между страните на името на
ищеца няма. Не е било спорно и, че страните са сключили граждански брак
на 22.08.2009г., прекратен с развод на 17.02.2020г.
Жалбоподателката поддържа, че не е доказана безспорна връзка
между придобиването на имотите с получените от продажба на лично
имущество средства близо 10 месеца преди това, както и, че не било
съобразено, че в деня на сделката тя е изтеглила сумата 13 219 евро и я е
предала на съпруга си, извършил плащането от една сметка; получила пари и
от родителите си през 2014г., за да стане жилището, което било ново, годно за
обитаване, а ищецът взел кредит, който впоследствие през 2017г., поради
„натякването“ му, че той е платил повече пари, тя изплатила с взет от нея
потребителски кредит от 16 000 лв. през 2016г., като по този начин, освен
цената, платена наравно с ищеца, сочи, че е платила изцяло и ремонта и
обзавеждането на апартамента. По този начин преповтаря и свои възражения
срещу основателността на исковете. Обобщила е, че ищецът не е доказал с
пълно и главно доказване придобиването на имотите със средствата,
получени от продажба на личното му имущество. Иска отмяна на
обжалваното решение и изводимо от това искане отхвърляне на исковете.
Ответникът по въззивната жалба е оспорил жалбата с доводи, че по
делото е доказано, че имотите са придобити изцяло с негови лични средства,
при непроведено доказване от страна на жалбоподателката, че му е
предоставила в брой парични средства и, че те са употребени за закупуване
на процесните имоти, както и, че възраженията й, че е предоставила средства
за ремонт също са недоказани, а и неотносими към спора.
От фактическа страна, както се подчерта, не се спори, че на
4
19.11.2004г., Г. В. Б. и В. В. Б. (негова сестра), са придобили по 1/2 ид. ч. от
правото на собственост върху апартамент в гр. ***, ул. „***“ № **, вх. *, ет.
*, с площ 86,02 кв. м, заедно със зимнично помещение от площ 6,73 кв.м. и
заедно с таванско помещение с площ 25,60 кв. м и съответните идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж, установимо и от договор
за продажба на общински недвижим имот, сключен по реда на Закона за
общинската собственост, вписан в СВп.
На 27.02.2013г., Г. Б. e продал на своята сестра В. Б., собствената си ½
ид. ч. от придобития през 2004г. апартамент № 3/1 - десен срещу продажна
цена от 35 100 евро, платима чрез банков кредит. Договорът за продажба е
извършен във формата на нотариален акт № 171, том I, рег. № 3026, дело №
140/2013г. На 13.03.2013г., В. Б. е превела по банкова сметка на Г. Б. сумата
от 35 100 евро - продажната цена на апартамент № 3 /1/, както е записано в
представеното по делото платежно нареждане. В разпита си като свидетел тя
е потвърдила, че е сключила банков кредит, за да преведе на брат си
продажната цена и е посочила, че „доколкото знае“ с тези средства той е
закупил имотите, като се консултирал с нея за това.
На 02.12.2013г., между ищеца и „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са
били сключени два договора за покупко - продажба на недвижим имот, както
следва: - с договор за покупко-продажба от 02.12.2013г., извършен във
формата на нотариален акт № 22, том IV, рег. № 4896, дело № 587/2013г.,
„С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е продало на Г. Б. правото на собственост
върху процесния апартамент № 15, с идентификатор 68134.1894.994.1.15
срещу продажна цена от 53 100 лв.; - с договор за покупко-продажба от
02.12.2013г., извършен във формата на нотариален акт № 23, том IV, рег. №
4897, дело № 588/2013г., „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД е продало на Г. Б.
правото на собственост върху процесния подземен гараж № 20, с
идентификатор 68134.1894.994.2.34. срещу заплащането на продажна цена от
13 600 лв.
На 04.12.2013г. от сметка на Г. Б., по която е извършен превод на
сумата 35 100 евро, е нареден превод в полза на „С.А.Г. ИНЖЕНЕРИНГ“
ЕООД на сумата 34 104 евро, равняващи се на сумата от 66 701.63 лв.
Не е спорно на настоящия етап и, че на 26.11.2013г. ответницата -
жалбоподателката С. С. Н. е превела сумата от 13 219.47 евро от една своя
5
сметка в друга, като на 02.12.2013г. е изтеглила на каса 13 220 евро,
установимо и от извлечение от сметка. По делото не са събрани доказателства
по какъв начин ответницата се е разпоредила с тези средства след изтеглянето
им, като тя се е отказала от разпит на допуснатия й свидетел за установяване
на факта, че е отишла с тези парични средства до дома си; не се е снабдила и
със съдебното удостоверение за получаване на информация за движението по
сметката й.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК вещните права (т.е. и право на собственост
върху вещи), придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Съгласно чл. 21, ал. 3 СК съвместният принос се предполага до
доказване на противното. Следователно, за да се докаже, че придобитото по
време на брака не е съпружеска имуществена общност (СИО) следва да се
представят доказателства, оборващи тази презумпция, от онзи, който цели
оборването й (чл. 154, ал. 1 вр. ал. 2 ГПК), - ищецът. В тази връзка
установителните искове за установяване придобиването на имущество по
време на брака с лично имущество (вж. чл. 22 СК) имат за цел признаване на
едно съществуващо правно положение, което се явява правоизключващо по
отношение на СИО и е основание за признаване на изключително право на
собственост по отношение на цялата вещ или на части от нея, макар и
придобивният момент да е настъпил по време на брака. Така чл. 23, ал. 1 СК
гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично имущество – в т. ч.
придобито преди брака, - те са лично притежание на съпруга. Лично
имущество е онова, при което по дефиниция е изключен съвместният принос.
Меродавен момент за влагане на личното имущество е този на юридическото
придобиване на вещното право в зависимост от конкретния придобивен
способ (т. II ППВС 5/1972г.).
За преобразуването на лично имущество по чл. 23 СК правно
значение има влагането на средства при придобиването на вещта и
източникът на вложените средства, като ищецът носи тежестта да докаже
пълно и главно какви средства е вложил за придобиването на съответната
вещ, за да установи твърдяната трансформация на лично имущество,
съответно собствеността си върху вещта. В случая правото на собственост
върху процесните имоти е придобито по време на брака между страните и
следователно с оглед нормата на чл. 21 СК те формално попадат под режима
6
на СИО. Ищецът твърди, че придобиването им е станало с негови лични
средства, получени от продажба на идеална част от имот, придобит преди
брака. Ответницата, в срока за отговор, е оспорила исковете с възражение, че
и тя има принос за придобиването на имотите чрез плащането на сумата
13 219 евро. Това възражение е останало недоказано – въпреки, че е
установено по делото, както се прие и по-горе в мотивите, че на 02.12.2013г.
тя е изтеглила сума в размер на 13 220 евро, не е доказано, че с тази сума е
платена част от продажната цена (като не е релевирано своевременно в
процеса и възражение, че продажната цена е по-голяма от отразената в
нотариалните актове).Плащането в случая е извършено от сметка на ищеца и
това става при действието на СК от 2009г., по който паричните влогове
(вземанията) са изключени от обхвата на СИО (чл. 21 СК) и по същество имат
статут на „лично имущество“, като не е оспорено в срока за отговор, че по
тази сметка е била преведена сумата 35 100 евро, получена от продажбата на
лично имущество (ответницата се е противопоставила и на назначаване на
експертиза за проверка на сметката), нито е доказано, че ответницата е
влагала средства в нея/допринесла е за придобиване на вземането (чл. 30, ал.
1 СК), поради което се налага извод, че презумпцията на чл. 21, ал. 3 СК в
разглеждания случай е опровергана. Съобразно вече изясненото, че меродавен
момент за влагане на личното имущество е този на юридическото
придобиване на вещното право, без значение за разрешаването на спора по
предявените искове е влагането на средства от ответницата за ремонт и
обзавеждане на процесното жилище след придобиването му, което
евентуално, както е подчертал и СГС, би довело до възникване на вземане
спрямо ищеца, но няма отношение към придобиването на правото на
собственост върху имотите.
Така и по изложените съображения и въззивният съд прие за
установено като краен резултат, че произходът на средствата за закупуване на
процесните имоти е извънсемеен (личен), а презумпцията за съвместен
принос за придобиването му е оборена (чл. 21, ал. 3 СК). Доводите във
въззивната жалба са неоснователни. Крайните правни изводи на въззивния
съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което решението,
предмет на инстанционен контрол, следва да се потвърди като правилно като
резултат и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
кореспондиращи на приетото от въззивния съд. При този изход на спора
7
разноски се дължат на ответника по жалбата и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съдът му присъжда платеното за защита във въззивното производство
адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3926 от 21 декември 2022г. по гр. д. №
13758/2021г. на Софийски градски съд, І ГО, 20 състав.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
да заплати на Г. В. Б., ЕГН **********, сумата 2 500 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8