№ 1307
гр. П., 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20235220100022 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №
52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез пълномощник – юрисконсулт С. С., против
П. М. Л., с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ул. „П.“ № 5, като моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи
на ищцовото дружество следните суми: 1799 лева главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 19.01.2022 г.; 310,15 лева договорна лихва за периода от 25.02.2022
г. до 10.08.2022 г.; 76,31 лева обезщетение за забава за периода от 25.02.2022 г. до 18.08.2022
г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2762/2022 г. по описа на РС П..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 19.01.2022 г. между страните е
сключен договор за потребителски кредит № **********. Твърди се, че в изпълнение на
договора ищецът е предоставил на ответницата потребителски кредит в размер на 1799 лева
за закупуването на стока, избрана от потребителя, който кредит е усвоен чрез превеждане на
сумата директно по сметка на продавача на стоката, за което е издадена фактура №
**********/19.01.2022 г. Общото задължение по договора възлизало на 2282,99 лева, която
сума е разсрочена съгласно погасителния план на 15 погасителни месечни вноски – 14 по
152,20 лева, ведно с последна изравнителна вноска в размер на 152,19 лева. Предоставената
от кредитора сума с уговореното възнаграждение кредитополучателят следвало да върне на
месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Поддържа, че дължимата от
1
потребителя годишна лихва по кредита била в размер на 37.65 % върху остатъчния размер
на главницата по кредита. Приложената към договора декларация удостоверявала, че
потребителят е получил стоката, описана в чл. 8 от договора от продавача на стоката.
Въпросната декларация не се попълвала, ако стоката не била предадена физически на
потребителя.
Твърди, че ответницата не е изпълнила точно задължението и е преустановила
плащането на 25.02.2022 г., като забавата е продължила повече от три месеца, поради което
съгл. чл. 16.2 от договора е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, считано от
10.08.2022 г. Предсрочната изискуемост се претендира при условията на чл. 16.2 от
договора за кредит, а именно автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на три
поредни месечни погасителни вноски. Твърди, че въпреки това ищецът е изпратил до
ответницата известие за настъпилата предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение на адреса, посочен в договора, но плащане не е последвало. Поддържа, че
поради допуснатото неизпълнение за ответницата е възникнало задължение да плати
обезщетение за забава в размер на 76,31 лева, представляващо законната лихва за забава
върху просрочената главница за периода от 25.02.2022 г. до 18.08.2022 г.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство.
В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща законов
или процесуален представител. Постъпила е молба с вх. № 26278/08.11.2023 г., с която се
иска от съда да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата
П. М. Л. чрез процесуалния й представител – адв. Л. К. от АК П., в който изразява
становище за неоснователност на исковата претенция.
Ответната страна оспорва сключването на договора с доводи, че не е подписан от нея.
Оспорва сключването на договора за доставка на компютърната техника, която е заплатена с
кредита, както и получаването на стоката. Въвежда твърдения, че към датата на
сключването на договора ответницата е била в състояние на неспособност да разбира или да
ръководи действията си.
В проведеното последно съдебно заседание ответната страна не се явява лично, за нея
се явява процесуалният й представител – адв. Л. К. от АК П., който моли съда да отхвърли
исковата претенция в цялост. В предоставен от съда срок депозира писмени бележки, в
които излага подробно съображенията си за неоснователност на исковете.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените и приети по делото писмени доказателства /Договор за
потребителски кредит № **********, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“, Заявление – декларация за
2
установяване на договорни отношения, Декларация, Рамков договор за платежни услуги за
физически лица, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от
„Ти Би Ай Банк“ ЕАД/ между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от една страна и П. М. Л. от друга, на
19.01.2022 г. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, по силата на който
дружеството се задължило да предостави на ответницата потребителски кредит в размер на
1799 лева за закупуване на стока и заплащане на услуга. Съгласно чл. 7.2.1 от договора
кредиторът превежда съответната част от средствата по кредита по сметка на продавача на
стоката, избрана от потребителя за заплащане на продажната й цена. В чл. 8 от договора е
посочена избраната от потребителя стока и единичната й цена, а именно преносим
компютър марка „Lenovo“, модел „GAMMING“ на стойност 1799 лева. Съгласно чл. 9 от
договора ГЛП бил уговорен между страните в размер на 37,65 %. Общата дължима сума от
потребителя възлизала на 2282,99 лева. Съобразно погасителния план към договора
вземанията към кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД били платими от ответницата на 15 бр.
погасителни вноски, дължими в периода от 25.02.2022 г. до 25.04.2022 г., от които 14 бр.
погасителни вноски в размер на 152,20 лева и 1 бр. погасителна вноска в размер на 152,19
лева. Съгласно чл. 15.1 от договора в случай, че потребителят е допуснал просрочие на
дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата
просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа до датата на
ефективното изплащане на сумата. В чл. 16.2 от договора е уговорено, че при пълно или
частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски цялото непогасено
задължение, съгласно погасителния план към договора става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите поредни просрочени
месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента задължение за
главница, на потребителя се начислява законна лихва по чл. 9.4 до окончателното
погасяване на задължението. Съгласно чл. 25.8 от договора цялата кореспонденция между
страните, свързана с изпълнение на договора се изпраща единствено и само на адресите за
кореспонденция и контакти, посочени в чл. 3 и чл. 4 от договора. С чл. 25.10 от договора е
предвидено, че при промяна на адресите, съответната страна трябва да уведоми за това
другата страна предварително в писмен вид, а при невъзможност - незабавно след промяната
на адреса. Според чл. 25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен
писмено от страната адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е
променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила задължението си по
чл. 25.10 от договора.
По делото е представена фактура с номер **********/19.01.2022 г., издадена от
„ЖАР П.“ ООД, видно от която в полза на търговеца е заплатена сумата от 1799 лева за
закупената стока. С подписване на декларацията от 19.01.2022 г. към процесния договор за
кредит, ответницата е декларирала, че е получила стоката, описана в чл. 8 от процесното
съглашение от продавача на стоката.
Видно от приложеното по делото уведомление за предсрочна изискуемост, банката –
ищец е изпратила до ответницата уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по
3
процесния договор на адреса й, посочен в договора. Установява се от приложената обратна
разписка, че уведомлението е получено лично от ответницата на 10.08.2022 г.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. М. Л. и С.
Н. А. на ответната страна.
Свидетелката Ана Л. – дъщеря на ответницата, посочва в показанията си, че тя
полага грижи за ответницата, които се състоят в чистене, готвене, работа с документи.
Посочва, че ответницата нищо не знаела, както и че е неграмотна. Тя не можела да чете.
Когато ответницата посещавала институции, свидетелката Л. винаги я придружавала.
Посочва, че ответницата не можела да разпознава различните ел. уреди, нямала мобилен
телефон и не можела да борави с такъв. Във връзка със сключването на процесния договор,
ответницата заявила пред свидетелката Л., че помогнала на една жена. Ответницата не
знаела къде е ходила и какво е попълнила. Ответницата споделила пред свидетелката Л., че
някаква жена й била хванала ръката да се подписва, защото тя не можела да пише.
Свидетелката посочва, че не знае дали става въпрос конкретно за настоящия случай.
Ответницата казала, че се е подписвала на тези договори като свидетел и да направи
добрина на някаква жена. При преценка достоверността на показанията на свидетеля Л.
съдът съобрази разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
От показанията на свидетеля С. А. – кмет на с. Г. се установява, че ответницата е
идвала при нея, за да й попълва декларации и заявления. Помагала й за попълване на
декларация за енергийни помощи, а също и когато имала нужда от попълване и на други
документи. Ответницата идвала при свидетелката А., за да й прочете съответните документи
и да й ги разясни. Ответницата заявявала пред свидетелката, че не може да чете и да пише.
Съдът кредитира показанията на свидетеля А. като логични, обективни и последователни.
От заключението на изготвената по делото съдебно – икономическа експертиза, което
съдът кредита поради неговата обективност и изчерпателност, се установява, че към
момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 30.08.2022 г. и към момента на
изготвяне на заключението ответницата не е извършвала погасяване на задълженията по
процесния договор за потребителски кредит. Към датата на подаване на заявлението в съда
– 30.08.2022 г. задълженията по кредита са, както следва: главница в размер на 1799 лева,
договорна лихва в размер на 328,62 лева и обезщетение за забава в размер на законната
лихва в размер на 81,81 лева. Към датата на изготвяне на заключението – 29.05.2023 г.
дължимите суми по договора са в следните размери: 1799 лева главница, 483,99 лева
договорна лихва, 81,81 лева законна лихва към 30.08.2022 г. и 146 лева законна лихва за
периода от 01.09.2022 г. до 29.05.2023 г. В съдебно заседание вещото лице разяснява, че
размерът на договорната лихва към 10.08.2022 г. е 310,15 лева. С преводно нареждане от
20.01.2022 г. ищецът е наредил сумата в размер на 1799 лева в полза на „ЖАР П.“ ООД,
като основанието за превода е „по фактура *********“. Тъй като кредитополучателят не е
избрал услугата застраховане няма данни за плащане на ищцовото дружество по сметка на
застраховател средства за заплащане на застрахователни вноски.
По искане на ответната страна по делото е назначена съдебно – психиатрична
4
експертиза, чието заключение съдът кредитира с пълно доверие поради това, че е обективно,
компетентно изготвено и отговаря в пълна степен на поставените задачи. От заключението
на същата се установява, че към 19.01.2022 г. ответницата е била в състояние да разбира и
ръководи действията си, включително да разбира свойството и значението на предприетите
действия по сключване на процесния договор и съдържанието му. Тя е извършвала напълно
осъзнати и подредени действия и има пълен спомен за случилото се на този ден.
Лансираното от нея обяснение, че от добро сърце е искала да помогне, по никакъв начин не
изключва нейната дееспособност.
От заключението на изготвената по делото съдебно - техническа експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява следното: Предоставеният за изследване документ съдържа 47
страници и представлява сбор от следните документи – Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити от „Ти Би Ай Банк“; Заявление –
декларация за установяване на договорни отношения; Договор за потребителски кредит №
**********; 2 броя декларации; Рамков договор за платежни услуги за физически лица;
Общи условия за предоставяне на платежни услуги на физически лица от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД и информационен бюлетин за вложителите. Изследваният документи е разпечатан и
приложен към заключението на експертизата в приложение 1, като е видно, че представлява
сбор от горепосочените документи, които са представени и като приложения към исковата
молба. Файлът съдържа общо 8 броя положени електронни подписи, вкл. върху договор за
потребителски кредит № ********** и декларацията, с която потребителят е декларирал, че
е получил стоката, описана в чл. 8 от договора. Документите са подписани с електронен
подпис от Л. П. М. и М-К N, като по отношение на положения от ответницата електронен
подпис същият е издадена от издателя на удостоверителни услуги „Namirial CA Firma
Qualificata“ с валидност от 1 час, сериен номер 1C 16 81 64 AE BC CB C2. Относно начина
на кандидатстване и подписване вещото лице разяснява, че клиентът попълва формат за
кандидатстване за кредит през електронния магазин на конкретния кредитен посредник.
Заявеното искане се получава от служител на контактния център на банката по имейл или за
директна обработка при интегрирани системи за работа. Служител на контактния център на
банката провежда разговор с кредитоискателя на посочения от него мобилен номер за
връзка. Кредитоискателят заявява желанието си за получаване на кредит от банката и
потвърждава запознаването си с целите за обработка на лични данни чрез съобщаване на
служителя на банката на четири цифрен код, изпратен посредством СМС на предоставения
мобилен телефон. Договорът се подписва чрез еднократно издаден на клиента електронен
подпис. Потвърждаването на подписа от страна на клиента става чрез шест цифрен код,
получен от клиента на посочен мобилен телефонен номер в страницата за подписване.
Установява се също от експертизата, че електронните подписи представляват КЕП по
смисъла на Регламент № 910/2014 г. на ЕП и удостоверяват самоличността на подписващия.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд П. е сезиран с кумулативно съединени установителни искове по реда на
5
чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 9 от ЗПК вр. чл. 430, ал. 1, чл. 430, ал. 2 от ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и обезщетение за
забава по договор за потребителски кредит.
На 30.08.2022 г. ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ответницата, в качеството й на длъжник, въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 2762/2022 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и
съдът е издал Заповед № 1497 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК на 01.09.2022 г. и изпълнителен лист № 1336 от 01.09.2022 г. за следните
суми: 1799 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за забава от 30.08.2022
г. до изплащане на вземането, 310,15 лева договорна лихва за периода от 25.02.2022 г. до
10.08.2022 г. и 76,31 лева обезщетение за забава за период 25.02.2022 г. до 18.08.2022 г.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: извлечение от счетоводните
книги към 18.08.2022 г. по партида Договор за потребителски кредит №
**********/19.01.2022 г. Заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК е връчена на длъжника, който е депозирал възражение, поради
което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок дружеството-ищец е
предявило настоящата искова претенция.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:
Основателността на исковете предполага съществуване на валидно облигационно
правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор за потребителски
кредит, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответницата е
възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да
бъде установено поставянето в забава на ответницата, както и претенцията за обезщетение
за забава по размер. Ответницата следва да установи обстоятелството, че е върнала заетата
сума по договора за кредит или, че задължението за връщането й е погасено по друг
правнорелевантен способ.
Ищецът основава претенцията си на сключен договор за потребителски кредит №
**********/19.01.2022 г., по силата на който е предоставил на ответницата сума в размер на
1799 лева, представляваща стойността на закупен преносим компютър марка „Lenovo“,
модел „GAMMING“. С подписване на декларацията от 19.01.2022 г., приложена към
договора, ответницата декларирала, че е получила стоката, описана в чл. 8 от него, от
продавача на стоката, който в случая е „ЖАР П.“ ООД. Съгласно чл. 10 от договора общата
крайна дължима сума от потребителя възлиза на 2282,99 лева, която сума била разсрочена
на 15 броя погасителни месечни вноски, от които 14 броя вноски по 152,20 лева и 1 брой
вноска по 152,19 лева за периода от 25.02.2022 г. до 25.04.2023 г. съгласно погасителния
план, обективиран в чл. 11.2 от договора. Съгласно чл. 9.1 от договора кредитът е отпуснат
при годишен лихвен процент от 37,65 %, уговорена е и дължимата лихва за просрочие в
размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.
От заключението на СТЕ, неоспорено от страните, се установи, че процесният
договор за кредит **********/19.01.2022 г., включително декларацията за получаване на
стоката, са подписани чрез еднократно издаден квалифициран електронен подпис от
6
ответницата, издаден от издателя на удостоверителни услуги „Namirial CA Firma
Qualificata“, като потвърждаването на подписа от страна на клиента станало чрез шест
цифрен код, получен от ответницата на посочен мобилен телефонен номер. Налице е
съдебна практика – Определение № 451/06.07.2020 г. по дело № 1530/2019 г. на ВКС;
Определение № 169/06.04.2017 г. по дело № 672/2017 г. на ВКС; Решение № 70 от
19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, с които е прието, че при условията на чл. 13, ал.
1 ЗЕДЕУУ /ЗЕДЕП/ електронният документ се счита за подписан, но законът придава
значение на саморъчно подписан документ само на електронния документ, към който е
добавен квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) №
910/2014 г. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, като допуска страните да се съгласят в отношенията
помежду си да придадат и на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Доколкото в настоящия случай се установи от заключението на СТЕ, че процесният договор
е подписан с квалифицирани електронни подписи, то на същия следва да се придаде
значението на саморъчно подписан документ, поради което съдът приема, че с подписването
на процесния договор за кредит ответницата е изразила съгласие за договорно обвързване
при уговорените условия.
Предвид изложеното съдът приема, че в конкретния случай между страните по
договора за потребителски кредит – банката и ответницата е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за паричен заем по смисъла на разпоредбата на
чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ доколкото ответницата е физическо
лице, притежаващо качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗПК, а
ищецът - търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР на ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителския кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Доколкото в случая се
касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота, уреждащият
тази материя Закон за потребителските кредити предвижда редица императивни разпоредби,
за спазването на които съдът е задължен да следи служебно /в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този
вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от
ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според чл. 22 от ЗПК, когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК целият
договор за потребителски кредит е недействителен. Посочено е също, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 ЗЗП.
Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
7
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин.
В случая се установява от договора за потребителски кредит № **********, че в чл.
10 от същия липсва изрично посочен конкретно определен размер на ГПР, а само общата
сума, дължима от потребителя. Липсва и посочване на взетите предвид допускания,
използвани при изчисление на ГПР, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер
на предоставяния кредит. Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи
положения и допълнителни допускания. В процесния договор липсва както посочване на
конкретен размер на ГПР, така и начин на изчисляването му съгласно разпоредбата на чл.
19, ал. 1 от ЗПК, поради което и само на това основание следва да се приеме, че договорът
№ ********** от 19.01.2022 г. е недействителен.
Предвид изложеното съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което същият е
недействителен по силата на чл. 22 от ЗПК.
На следващо място в процесния договор за кредит е уговорен ГЛП в размер на 37,65
%. Към датата на сключване на договора за кредит липсват императивни разпоредби на
закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение обаче, че се касае
за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба икономически, поради което
се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК, следва да се приеме, че максималният размер
на лихвата /било възнаградителна, било за забава/ е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани неравноправно, като
недостигът на материални средства за един субект се използва за облагодетелстване на друг.
Поради това в съдебната практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва /а за обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. В този
смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение №
906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о.; Определение № 901/10.07.2015
г. по гр. д. гр. дело № 6295 по описа за 2014 г на ВКС. Следователно при преценка
съответствието на договорна клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид
съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ се прибавят
десет пункта. Така към сключване на договора размерът на законната лихва е 10,00%.
Следователно, уговорената с процесния договор възнаградителна лихва в размер на 37,65%
годишно е повече от трикратно по-висок от размера на законната лихва. С оглед
изложеното, съдът намира, че уговорката противоречи на добрите нрави и се явява
8
нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да
се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова
задължение не е възникнало за ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Настоящият състав на съда намира, че в конкретния случай чистата стойност на
заетата сума по смисъла на разпоредба на чл. 23 от ЗПК е в размер на
1799 лева. Според кредитираното заключение на вещото лице с преводно нареждане от
20.01.2022 г. ищецът е наредил сумата в размер на 1799 лева в полза на „ЖАР П.“ ООД,
като основанието за превода е „по фактура *********“. Чрез заключението по изготвената
съдебно - икономическа експертиза се установи, че ответницата не е извършвала погасяване
на задълженията по процесния договор за потребителски кредит. Ответницата също не
твърди да е погасила някаква сума и няма ангажирани доказателства в този смисъл. Ето
защо съдът приема, че непогасената главница възлиза на сумата от 1799 лева и в полза на
ищеца следва да бъде признато вземане за главница в този размер, представляващо чистата
стойност на кредита.
Като недължими, с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат отхвърлени
претендираните от ищеца вземания за договорна лихва и за обезщетение за забава.
Относно възражението, че ответницата е неграмотна, следва да се посочи, че
единствените ангажирани в тази насока доказателства са свидетелските показания на
нейната дъщеря свидетелката Ана Л., които преценени в светлината на разпоредбата на чл.
172 от ГПК, не следва да бъдат кредитирани. Обстоятелството, че ответницата не може да
чете и пише, е възприето от свидетелката С. А. на базата единствено на заявеното от
ответницата, и не намира допълнително опора в доказателствения материал. Поради това
настоящият съдебен състав намира за недоказано възражението, че ответницата е
неграмотна. В опровержение на твърдението, че за валидността на договора за кредит при
сключването му е следвало да се спази формата, предвидена в чл. 189 от ГПК /поставяне на
пръстов отпечатък и приподписване от двама свидетели/ се явява приложеното по делото
пълномощно, саморъчно подписано от ответницата, с което е упълномощила процесуалния
си представител по делото, както и приложената по делото обратна разписка,
удостоверяваща чрез положения лично от ответницата подпис получаването на
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост по договора.
В отговора на исковата молба е направено възражение за унищожаемост на
процесния договор на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД поради това, че ответницата при
сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си. С оглед събрания по
делото доказателствен материал и основно заключението на изготвената по делото съдебно
– психиатрична експертиза, съгласно което към 19.01.2022 г. ответницата е била в състояние
да разбира и ръководи действията си, включително да разбира свойството и значението на
предприетите действия по сключване на процесния договор и съдържанието му, съдът
9
намира, че недоказани останаха изложените в тази насока доводи в отговора на исковата
молба. За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и от събраните по делото
доказателства да бе установено, че процесният договор е унищожаем, то на основание чл. 34
от ЗЗД ответницата би дължала връщане на даденото по договора, респ. връщане на
отпуснатата главница.
По изложените съображения, съдът счита, че искът за главница следва да бъде
уважен за пълния претендиран размер от 1799 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 30.08.2022 г. до окончателното плащане.
Като неоснователни, предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да бъдат отхвърлени
акцесорните искове за договорна лихва в размер на 310,15 лева за периода от 25.02.2022 г.
до 10.08.2022 г. и за обезщетение за забава в размер на 76,31 лева за периода от 25.02.2022
г. до 18.08.2022 г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, сторени в заповедното и исковото
производство. Ищецът е представляван от юрисконсулт, на който на основание чл. 78, ал. 8
ГПК с оглед сложността на делото следва да се определи възнаграждение в размер от 200
лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът е внесъл
128,25 лева държавна такса за производството и 400 лева депозити за вещи лица. Общият
размер на направените от ищеца разноски възлиза на 728,25 лева, от които 599,50 лева,
съразмерно на уважената част от исковата претенция, следва да се присъдят в негова полза.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковата
претенция, ищцовото дружество следва да заплати на ответницата направените от нея
съдебно-деловодни разноски в размер на 114,92 лева. Неоснователно е направеното от
ищцовото дружество възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответната страна, тъй като уговореният и платен размер от
400 лева е под минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в
заповедното производство, които са в общ размер на 193,71 лева, като от тях 159,46 лева
следва да се присъдят в негова полза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответницата П. М. Л.,
с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ул. „П.“ № 5 дължи на ищеца „Ти Би Ай Банк“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез пълномощник –
юрисконсулт С. С., сумата от 1799 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по
10
Договор за потребителски кредит № ********** от 19.01.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 30.08.2022 г.
до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 1497/01.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2762/2022 г. по описа на РС
П., като ОТХВЪРЛЯ исковете за договорна лихва в размер на 310,15 лева за периода от
25.02.2022 г. до 10.08.2022 г. и за обезщетение за забава в размер на 76,31 лева за периода от
25.02.2022 г. до 18.08.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА П. М. Л., с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ул. „П.“ № 5 да заплати
на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н. Г. С., чрез
пълномощник – юрисконсулт С. С., съдебни разноски в исковото производство в размер на
599,50 лева и съдебни разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2762/2022 г. на
РС П. в размер на 159,46 лева.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от А. Ч. Д. и Н.
Г. С., чрез пълномощник – юрисконсулт С. С., на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати в
полза на П. М. Л., с ЕГН **********, с адрес с. Г., общ. П., ул. „П.“ № 5 сумата в размер на
114,92 лева разноски, сторени в настоящото производство, съразмерно на отхвърлената част
от исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11