№………./……...10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНА МАРКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Румяна
Дучева
като разгледа докладваното от председателя
въззивно търговско дело № 1250 по
описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
„Юробанк България” АД, гр. София, срещу решение № 1739/23.04.2019 г.,
постановено по гр.дело № 14140/2017 г. по описа на РС – Варна, с което e
отхвърлен иска на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, срещу Д.К.Х., за установяване съществуването на вземане по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 6380 от 10.8.2017 г., издадена по ч.гр.д. №
4692/17 г. на РС Варна при условията на солидарност с длъжника Р.М.М., за
сумата 10000,00 лева, представляваща част от главница, цялата в размер на 95
000 евро, дължима по Запис на заповед, издаден на 10.09.2007 г., с падеж – на
предявяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване
на заявлението в съда – 06.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата, на
осн. чл. 422 ГПК, като жалбоподателят е осъден да заплати сторените по делото
разноски.
В жалбата се излага, че решението на
ВРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото
доказателствен материал и липсата на всестранна и обективна оценка на всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа, че
съдът неправилно е приел, че задължението по договор за кредит BL 8843 от
30.08.2007г., предоставен на „Макс Колор Груп" ООД, за обезпечаване на
вземането по който е издаден процесният запис на заповед, е изцяло погасено.
Сочи, че сумата 416 337,53 лева, получена от публичната продан на ипотекиран
няколкократно в полза на банката недвижим имот за обезпечаване на вземания по
кредити предоставени на различни лица, е постъпила в масата на
несъстоятелността на „Ди Ес Джей – Х." ЕООД (н), след което е изготвена
сметка за разпределение от синдика на дружеството в производството по т.д.
1696/2013г. по описа на ОС Варна, в която е посочено, че цялата сума е
разпределена в полза на „Юробанк България” АД, за погасяване задълженията на
това дружество. Според жалбоподателя непогасената част от дълга по процесния
кредит BL 8843 от 30.08.2007 г., предоставен на „Макс Колор Груп" ООД (н),
по който Д.К.Х. е авалист, е главница в размер на 103 594,01 евро, лихви в
размер на 21 062,52 евро, такси в размер на 1292,11 евро, законна лихва в
размер на 55 673,39 евро и съдебни разноски в размер на 14 705,42 лева. Сочи,
че тези факти и обстоятелства изцяло се подкрепят от приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, според която по т.д. 2231/2013г. по
описа на ВОС (производство по несъстоятелност спрямо „Макс Колор Груп"
ООД) няма данни за разпределени суми за погасяване на каквито и да е
задължения, както и за преведени суми по сметка на „Юробанк България" АД.
Искането е за отмяна на решението на ВРС, уважаване на иска и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата
страна не е подала писмен отговор.
В открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззиваемата страна пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
По
предмета на спора:
Производството пред РС
Варна е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД за
установяване на вземането на кредитора от длъжника Д.К.Х. по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 6380 от 10.8.2017 г., издадена
по ч.гр.д.№ 4692/17 г. на РС Варна, за сумата 10000,00 (десет хиляди) лева,
представляваща част от главница, цялата в размер на 95 000 евро, дължима по
Запис на заповед, издаден на 10.09.2007 г., с падеж – на предявяване, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда –
06.04.2017г. до окончателното й изплащане, на осн.чл.422 от ГПК
Искът е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК след своевременно подадено от длъжника
Х. възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Исковата претенция съответства по
основание и размер на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 10.09.2007 г. „Макс
колор груп“ ООД, ЕИК ********* е издало в полза на „Българска пощенска банка“
АД (сега „Юробанк България” АД) запис на заповед за сумата от 95 000 евро ведно
с годишна лихва в размер на 8.5 %, считано от датата на издаване ,с падеж на
предявяване, срок на предявяване – 10.10.2027 г., авалиран от ответника Д.К.Х..
Записът на заповед е предявен за плащане на издателя на 29.06.2016 г. и на
авалиста Х. на 08.09.2016 г. по повод възражение за наличие на каузално
правоотношение ищецът признава, че записът на заповед бил издаден за
обезпечаване вземанията на банката по договор за кредит BL8843/30.08.2007 г.,
сключен между „Макс колор груп“ ООД като кредитополучател и „Българска пощенска
банка“ АД за предоставяне на кредит за покупка на недвижим имот в размер на 95 000,00
евро. С решение № 633 от 20.06.2014 г., постановено по т.д.№ 2231/13 г. на ОС
Варна било открито производство по несъстоятелност поотношение на „Макс колор
груп“ ООД. В това производство не било осребрявано имуществото от масата на
несъстоятелността и не били разпределяни суми в полза на кредиторите. Кредитът
е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, находящ се в к.к.
„Св.Св. Константин и Елена“. Ипотекираният имот бил продаден по изп. д. №
3558/12 г. по описа на ЧСИ Ст.Данова, но получените суми били преведени по
друго производство по несъстоятелност – на „Ди Ес Джей – Х.“ ООД по т.д.№
1696/13 г. на ВОС, тъй като за обезпечаване на кредита на последното била
учредена първа по ред ипотека върху същия имот.
В
писмен отговор ответникът Д.Х. оспорва иска. Възразява, че записът на заповед е
нищожен поради неясно определен падеж, непосочване на дата на издаване, срок за
предявяване и място на плащане,които били попълнени по-късно от неизвестно
лице. Възразява, че вземанията на банката по договор за кредит
BL8843/30.08.2007г. за сумата 95000 евро били изцяло погасени след извършена
публична продан на ипотекирания имот по изп.дело № 20127180403558 по описа на
ЧСИ Станимира Данова.
Варненският окръжен съд, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение правилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал.1,
изр.2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните от съда изводи, с изключение на случаите, в които
служебно е длъжен да приложи императивни правни норми.
За да отхвърли иска ВРС е
приел, че между ищеца – „Юробанк
България” АД и „Макс Колор Груп“ ООД са сключени два
договора за кредит – за 95 000 евро и за 15 000 евро, които са били
обезпечени с ипотека върху недвижим имот за погасяване задължението на „Макс
Колор Груп“ ООД. След продажбата на ипотекирания имот по сметка на банката били
преведени 416 337.52 лева, като към 14.09.2017 г. общият размер на
задълженията по договор BL 8843 бил 370 320,00 лева. Така ВРС е стигнал до
извода, че получената сума от публичната продан по изпълнителното дело е
достатъчна да погаси задължението и по двата кредита и след като задълженията
по двата кредита са погасени изцяло, за банката – кредитор не е налице
основание да пристъпи към принудително изпълнение срещу имуществото на
задължилите се авалисти.
Спорът пред настоящата
инстанция се свежда до въпроса, дали със сумата от 416 337.52 лева,
получена от публичната продан на имота, ипотекиран за обезпечаване вземането по
договор BL 8843/30.08.2007 г. с кредитополучател „Макс колор груп“ ООД, вземането
на банката по каузалното правоотношение е погасено, от което следва
неоснователност на претенцията към авалиста по издадения за обезпечаване на
вземането по същия договор за кредит запис на заповед.
Видно от приложената на л.
63 (ВРС) покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 20127180403558
по описа на ЧСИ Станимира Данова, същото е било образувано по четири
изпълнителни листа, издадени от ВРС срещу длъжник „Ди Ес Джей – Х.“ ООД за
главници в общ размер 490 153,61 лева, 45 083,50 – лихви, неолихвяема
сума в размер на 140 276,46 лева, като по изпълнителното дело са дължими
още такси и разноски в общ размер на
28656,81 лева.
От приложния на л. 123-126
(ВРС) нотариален акт за договорна ипотека на нотариус рег. № 190
на НК, вх. рег. № 35914/10.12.2006 г., е видно, че ипотеката е учредена върху
подробно описан имот в к.к. „Св.Св. Константин и Елена“ за обезпечаване на вземане
на „Българска пощенска банка“ АД (сега „Юробанк България” АД) по договори за
кредит BL 3664 и BL3701 от 15.12.2006 г. в общ
размер 330 000 лева с кредитополучател „Ди Ес Джей – Х.“ ООД. Ипотеката е учредена
преди вписване на договорна ипотека на нотариус рег. № 192 от 04.09.2007 г.
върху същия имот за обезпечаване вземанията на банката по договори за кредит №
BL8869 и BL8843 (процесния) от 30.08.2007 г. с кредитополучател „Макс Колор
Груп” ООД (л. 60 и сл. ВРС).
От приложените на л. 127-128
(ВРС) частична сметка за разпределение на осребреното имущество на длъжника,
изготвена от Д. В.Х.– синдик на „Ди Ес Джей - Х.”*** (в несъстоятелност), и
определение № 1089/30.03.2016 г. по т.д. № 1696/2013 г. на ВОС е видно, че в масата
на несъстоятелността на длъжника „Ди Ес Джей - Х.” ООД е постъпила сумата 416
337.52 лева, която е разпределена в полза на кредитор по чл. 722 ал.1 т.1 – „Юробанк
България” АД. Срещу сметката не са постъпили възражения. Паричните средства са
реализирани от продажбата на недвижимо имущество, върху което кредиторът „Юробанк
България” АД има вписана първа по ред договорна ипотека, поради което и съдът
по несъстоятелността е одобрил сметката за разпределение като е зачел
привилегията на банката.
От приетото по делото
заключение на вещо лице по допусната ССчЕ, неоспорено от страните, е видно (л.
189 ВРС), че част от постъпилата в банката след извършеното разпределение по т.д.
№ 1696/2013 г. по описа на ВОС сума в размер на 4 635,45 лева е отнесена за
погасяване на вземане за разноски по договор за кредит № BL8843 от 30.08.2007
г. с кредитополучател „Макс Колор Груп“ ООД. Според заключението след всички
извършени погашения общият размер на задължението по договор за кредит № BL8843
от 30.08.2007 г. е 103 594,01 евра – главница, 21 062,52 евро –
лихви, 1292,11 евро – такси, 55 673,39 евро – законови лихви и
14 405,42 лева съдебни разноски (след приспадане на сумата от извършеното
по т.д. № 1696/2013 г. разпределение).
Видно от определение
№ 3352/21.08.2014 г. по т.д. № 2231/2013 г. на ВОС, съдът по несъстоятелността
е одобрил списък на приетите от синдика на „Макс Колор Груп” ООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна вземания, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ (без възражения) , обявен в Търговския регистър на 06.08.2014г. В одобрения
списък под № 2 е включено прието вземане на „Юробанк България” АД по договор за
кредит № BL8843 от 30.08.2007 г. в размер на 202 612,27 лева главница и
41 194,71 лева – лихви. С решение № 224/24.03.2017 г. по т.д. № 2231/2013
г. на ВОС производството по несъстоятелност на „Макс Колор Груп” ООД е
прекратено поради липса на налично имущество и желание на кредитори да
авансират суми за покриване на разноските по несъстоятелността. Преди
прекратяването, делото е било спирано на два пъти за срок от една година на същото
основание – чл. 632, ал. 5 от ТЗ. (л.
119-122 ВРС).
По делото не са
налице данни за извършени разпределения и платени суми на кредитори в
производството по несъстоятелност на „Макс Колор Груп” ООД.
При така установените
факти се налага извод за основателност на предявения установителен иск.
По делото е безспорно
установено наличие на редовен от външна страна запис на заповед. Не са налице недостатъци,
водещи до нищожност на ценната книга. Възраженията за непопълнени реквизити при
подписване на записа на заповед не опорочават същия, доколкото ответникът не се
позовава на неспазване на уговореното – чл. 464 от ТЗ. Падежът е ясно определен
по един от начините, предвидени в чл. 486, ал. 1 от ТЗ.
Страните не спорят за
обезпечителния характер на ценната книга и за съществуването и валидността на
каузалното правоотношение, възникнало на основание договор за кредит № BL8843
от 30.08.2007 г. с кредитополучател „Макс Колор Груп” ООД. Средствата в размер
на 416 337.52 лева, получени от
публичната продан на ипотекирания за обезпечаване на кредитите първо на „Ди Ес
Джей - Х.” ООД и по-късно на „Макс Колор Груп” ООД недвижим имот, са постъпили
по особената сметка на длъжника „Ди Ес Джей - Х.” ООД в производството по
несъстоятелност и са разпределени от синдика на дружеството за удовлетворяване
на вземането на „Юробанк България” АД от този длъжник, а не от „Макс Колор
Груп” ООД, с който ответникът се е задължил да отговаря солидарно по силата на
менителничното поръчителство. От друга страна, в масата на несъстоятелността на
„Макс Колор Груп” ООД не са постъпили средства от публичната продан на имота,
освен сумата от 4 635,45 лева. Установено е наличието на вземане на
кредитора по каузалното правоотношение с длъжник „Макс Колор Груп” ООД в размер
надвишаващ претенцията по частичния иск.
Поради несъвпадане
изводите на двете съдебни инстанции решението на ВРС като неправилно ще бъде
отменено.
По
разноските:
При
този изход от спора право на разноски има ищецът – настоящ въззивник съгласно
представени списъци по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Претендират се разноски за заплатени държавни такси – по 200 лева във всяка
инстанция и пред заповедния съд.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение № 1739/23.04.2019 г.,
постановено по гр.дело № 14140/2017 г.
по описа на PC – Варна и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Признава за установено в отношенията между страните, че Д.К.Х., ЕГН ********** с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, по заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 6380 от 10.8.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 4692/17
г. на РС Варна, сумата 10 000,00 (десет
хиляди) лева, представляваща част от главница, цялата в размер на
95 000 евро, дължима по запис на заповед, издаден на 10.09.2007 г. от „Макс
Колор Груп” ООД в полза на „Българска пощенска банка“ АД и авалиран от Д.К.Х.,
с падеж: на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на заявлението в съда – 06.04.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.422 от ГПК.
Осъжда
Д.К.Х., ЕГН ********** с адрес: ***,
да
заплати на „Юробанк България”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, сумата
от 600,00 лева съдебно-деловодни
разноски, от които 200,00 лева – в производството пред първата инстанция,
200,00 лева – в производството пред въззивната инстанция, и 200,00 лева – в
заповедното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.