Решение по дело №1877/2019 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260105
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 август 2021 г.)
Съдия: Боряна Александрова
Дело: 20191620101877
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

Гр.Лом, 17 МАРТ 2021г.

 

В   ИМЕТО  НА НАРОДА

 

          Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 17 февруари 2021 г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна А.

 

При секретаря Мартина Здравкова след като изслуша докладваното от съдията  гр.д. 1877/19г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.33,ал.2 ЗС

 Ищеца, по основателността на иска, счита, че не са налице изискуемите предпоставки за изкупуване на процесния имот, заедно с находящите се в него сгради на основание чл. 33, ал.2 ЗС.

Твърди, че правото на изкупуване се поражда единствено в полза на собственик, по отношение на самостоятелен имот, който притежава в съсобственост с друго лице.

Доказателствата по делото са писмени .

Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

Не се спори в процеса, че ищецът и първата ответница са били собственици на самостоятелни обекти в това дворно място и съсобственици с още едно лице на цялото процесно дворно място

        Установено е също така, че на 27.08.2019 година, ответниците са извършили сделка, по силата на която е първата отв.Б.Ш. е продала свой недв.имот находящ се в гр.Лом, ул.Ц. С. № . на втората отв.Д.К., а именно : Дворно място с площ от 125 кв.м.,представляващо ид.ч.от 125/508 кв.м. от дворно място - цялото с площ 508кв.м. и представляващо ПИ с идентификатор 44238.505.668 по кадастралната карта и кадастралните регистри с административен адрес гр.Лом, ул.. С.№ ., а по скица 26-28, при граници на ПИ 44238.505.667, 44238.505.674, 44238.505.6113, 44238.505.669 и 44238.505.665 ,заедно с построените в този имот : 1./ жилище, апартамент с идентификатор 44238.505.668.5.2  с площ от 28 кв.м., намиращо се в сграда № 5, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668, при съседни самостоятелни обекти в сграда / на същият етаж-няма, 2./ гараж в сграда с идентификатор 44238.505.668;5.1 с площ от 28 кв.м-.  и 3./ ½ ид.ч. от правото й на собственост върху построената в този ПИ с площ от 28 кв.м.

 Сделката е материализирана в НА № 160, том І, рег.№ 1091, дело № 133 от 2019 година на нотариус Б.Каменов вписан под рег.№ 749 в Нотариалната камара.

Спорен е въпросът, основателен ли е иска, предявен по чл. 33, ал.2 от Закона за собствеността за признаване правото на изкупуване на 1/2 идеална част от процесния имот.

От събраните по делото писмени доказателства се установява безспорно, че е налице съсобственост на терена/дворовото място/, касаещ процесния имот

Разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС предоставя право на изкупуване на идеална част от недвижим имот от съсобственик, когато другият съсобственик е продал своята идеална част на трето, извън съсобствеността лице, без да я предложи за изкупуване на другите съсобственици при същите условия. В практиката на ВКС е утвърдено тълкуването, че когато в едно място съществуват сгради, които принадлежат на различни собственици, разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС не се прилага. Всеки от тях може да продаде своята сграда, ведно с принадлежащите й идеални части от мястото - решение № 45/1960 г. на ВС, ОСГК. В разглеждания случай твърденията в исковата молба, а и от представените и приети доказателства по делото, са че съществува съсобственост само върху дворното място, липсва каквото и да било твърдение сградите, предмет на продажбата също да са съсобствени. Съобразено с посочената практика на ВКС, както и с ППВС 2/1982 г. т. 1 б. "д", че когато в съсобствено дворно място съществуват отделни самостоятелни сгради, принадлежащи на различни групи собственици, теренът придобива положение, сходно с това на етажна собственост, установяването на статута на жилищната сграда и стопанската постройка, е от значение за основателността на искането за изкупуване на продадената с нотариален акт № 160 от 27.08.2019 г. идеална част от дворното място. Масивната едноетажна жилищна сграда и стопанска сграда могат да бъдат годен обект на собственост, отделно от дворното място. А в този случай, при наличие на сгради, за които е безспорно установено, че принадлежат на различни собственици, по отношение на продадените сгради, собственост на продавача по нотариален акт № 160/2019 г., съдът приема, че е налице изключителна собственост, принадлежала по отношение на тях , т.е., не би могло да намери приложение разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Ако разпореждането е с идеална част от имота и при предявен иск по чл. 33, ал. 2 ЗС от съсобственик, на когото не е предложена за продажба съсобствената идеална част, той, встъпвайки в правата на купувача, не може да придобие повече права, отколкото е притежавал продавачът. Разрешеният в производството по чл. 33, ал. 2 ЗС спор за собственост се отнася единствено до правата на съсобственика, предявил иска за изкупуване, защото, за да го проведе успешно, той трябва да докаже, че към момента на сключване на договора е имал права върху имота, т.е. притежавал е идеална част. Само при доказване на активната материалноправна легитимация на ищеца, искът може да бъде уважен. Дали и доколко един действителен от гледна точка на формата и спазването на императивните правни норми договор е породил целените вещноправни последици, т.е. да е прехвърлена валидно собствеността, е извън предмета на делото по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. С разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗС се създава ограничение за правото на разпореждане със сградата - суперфициарна собственост. При наличие на хоризонтална етажна собственост, когато съсобствениците на дворното място притежават в изключителна собственост отделни сгради в него, както е в случая и това обстоятелство е установено безспорно, чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ЗС не намират приложение. При хоризонталната етажна собственост земята представлява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, която не подлежи на изкупуване, а също не подлежи на изкупуване и сградата - суперфициарна собственост. По същите съображения чл. 66, ал. 1 от ЗС не се прилага и при сгради, в които отделните обекти са в режим на етажна собственост, когато собственикът на отделен обект желае да го продаде заедно с припадащите се идеални части от дворното място. Това са единствените случаи, при които чл. 66, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от ЗС не се прилага, въпреки наличието на съсобственост върху дворното място и въпреки наличието върху него на отделна собственост върху сграда или част от сграда. В останалите случаи, когато върху съсобствено дворно място има една сграда, притежавана в суперфициарна собственост от единия от съсобствениците на мястото, правилата на чл. 66, ал. 1, чл. 33, ал. 2 от ЗС се прилагат - собственикът на сградата трябва да я предложи първо на останалите съсобственици на дворното място за изкупуване и само ако те откажат, може да я продаде на трето лице при същите условия. Следователно, чл. 66, ал. 1 от ЗС се прилага както в чистата хипотеза, при която собственикът на постройката е различен от собственика на земята, така и в случаите, при които собственикът на постройката притежава и идеална част от земята, с която също желае да се разпореди чрез продажба, освен ако не е налице хоризонтална етажна собственост. Или с други думи казано, правото на изкупуване се поражда единствено в полза на собственик, по отношение на самостоятелен имот, който притежава в съсобственост с друго лице, а в случая това не се установи и е безспорно, че прехвърлителят по сделката  е бил едноличен собственик на  сградата, находяща се в съсобствен поземлен имот и частта от прехвърленото съсобствено място няма самостоятелен характер, а е принадлежност към прехвърлените сгради, поради което съсобственикът т.е. ищеца няма право на изкупуване и не е следвало да се предлага на него закупуване на имота, тъй като отделната собственост на сградите дава право на собственика да ги продава не само на другия съсобственик на мястото, но и на други лица, което обуславя извода за неоснователност на иска, предявен с правно основание чл. 33, ал.2 от Закона за собствеността.

При този изход на делото, в тежест на ищеца са направените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК от ответника.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с правно основание чл. 33, ал.2 от Закона за собствеността, от Д.И.Д., ЕГН **********, с който ДА СЕ ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.И.Ш.; ПРАВОТО МУ НА ИЗКУПУВАНЕ на следния недвижим имот: Дворно място с площ от 125 кв.м.,представляващо ид.ч.от 125/508 кв.м. от дворно място - цялото с площ 508кв.м. и представляващо ПИ с идентификатор 44238.505.668 по кадастралната карта и кадастралните регистри с административен адрес гр.Лом, ул.. С. № ., а по скица 26-28, при граници на ПИ 44238.505.667, 44238.505.674, 44238.505.6113, 44238.505.669 и 44238.505.665 ,заедно с построените в този имот : 1./ жилище, апартамент с идентификатор 44238.505.668.5.2  с площ от 28 кв.м., намиращо се в сграда № 5, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.668, при съседни самостоятелни обекти в сграда / на същият етаж-няма, 2./ гараж в сграда с идентификатор 44238.505.668;5.1 с площ от 28 кв.м-.  и 3./ ½ ид.ч. от правото й на собственост върху построената в този ПИ с площ от 28 кв.м., ИЗЦЯЛО, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

На основание чл.78 от ГПК ОСЪЖДА Д.И.Д. да заплати на Б.И.Ш. сумата от 600,00лв./шестстотин лева/ по делото, адвокатско възнаграждение за един адвокат.

    Решението подлежи на обжалване пред МОС в 2-седмичен срок от съобщението на страните.

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :