Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../24.02.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
при секретар ЦВЕТЕЛИНА ЦВЕТАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 335
по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на К.Д.Д. срещу Решение № 5576 от 10.12.2019г. по гр.д.
№ 6961/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с
което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са отхвърлени
предявените от въззивника срещу „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Плиска“ № 13, представлявано от
С.Д. Щ.и Й.С. Щ/искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му,
извършено със Заповед № 29/08.03.2019г., издадена от С.Щ., в качеството му на
управител на „Тримпекс мениджмънт“ ООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. I от КТ – поради закриване на част от предприятието; за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „технолог
търговска експлоатация на корабите“, както и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 31 170.00
/тридесет и една хиляди сто и седемдесет/ лева, представляваща обезщетение
за оставане без работа, поради незаконното уволнение за срок от шест месеца,
считано от 11.03.2019г.
Жалбата e основана на оплаквания за материална
незаконосъобразност и необоснованост на решението и постановяване при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства. Изложените доводи по същество
са, че в конкретния случай не са били налице предпоставките за упражняване на
потестативното право на работодателя да прекрати трудовия договор на
въззивника, доколкото не е налице реално закриване на част от предприятието.
Неправилни са формираните в решението правни изводи, че длъжностите „технолог
търговска експлоатация на корабите“ и „суперинтендант“ са идентични, доколкото
са обозначени с различен обозначителен код в националния класификатор на
длъжностите съгласно ЕНК. Даденото предварително разрешение от ИТ от друга
страна не е на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ, а при закриване на цялото
предприятие, като основанието за даване на разрешението не съответства на основанието
за уволнение – закриване на част от предприятието. Представените щатни
разписания и заповеди са оспорени като съставени за нуждите на процеса: така,
съгласно Справка за актуално състояние на всички трудови договори в „Тримпекс
Мениджмънт“ ЕООД след 02.01.2019г. действат 12 трудови договори, а друг е
сключен на 24.07.2019г. По щатно разписание на длъжностите в сила от
02.01.2019г. длъжностите са 12, а в протокола от заседание на СД на „Юнион
груп“ от 28.01.2019г. е взето решение за уволнение на 11 служители на „Тримпекс
Мениджмънт“ ЕООД. В противоречие с тези доказателства, съгласно заключението на
вещото лице е налице 13-ти служител – специалист външна търговия, който
обуславя обособяване на отдел „външна търговия“, като „незакрита“ част от предприятието.
Такава длъжност не фигурира нито в справката за актуално състояние на всички
трудови договори в дружеството, нито в предходното щатно разписание, в което
длъжностите са отново 12. Дори и да е назначен един служител, това се е случило
едва на 24.07.2019г., а не към момента на уволняване на въззивника. Към
08.03.2019г. няма други отдели, а за да се закрие част от предприятието, трябва
да остане друга, незакрита част от него. В случая не е налице обособена част от
предприятието, прекратило изцяло своите функции – с уволнението на всички 9
лица на трудови договори, се преустановява цялостната производствена и служебна
дейност в дружеството, а не се закрива вид дейност на отделна част. Налице е
извършено вътрешно-организационно преустройство на дейността, а не закриване на
част от предприятието. Дори и да беше закрито структурно звено, то неговата
дейност не е преустановена, а разпределена между другите фирми на холдинговото
дружество „Юнион Груп“ ЕАД, в което са обединени икономически и управленски пет
дружества. Същите са свързани лица по смисъла на ТЗ – наличен е идентитет в
управлението и в собствеността на капитала. Изложени са също доводи, че
извършеното уволнение в случая е израз на превратно упражняване на субективни
права с единствената цел да се създаде привидно уволнително основание – няма
реално закриване на функции; няма фактическо премахване на длъжности; всички
освен въззивника и З.З.са преместени на запазени длъжности към „Тримпекс Юнион“
ООД, като действителният мотив за уволнение е несъгласието на ищеца с
предлагано споразумение за намаляване на трудовото му възнаграждение.
Константна е съдебната практика, че следва да е налице решение на управленския
орган за закриване на звено, преди прекратяване на трудовите договори. В тази
връзка е представен от ответника Протокол от 28.01.2019г. на СД на „Юнион Груп“
ЕАД, а не решение на управленския орган на дружеството – работодател.
Последното е самостоятелно основание за отмяна на уволнението. Моли поради
всичко изложено да се отмени обжалваното решение, а предявените искове –
уважени.
В отговор на
жалбата „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД оспорва доводите в нея. Поддържа, че
прекратяването на ТПО на въззивника е извършено при стриктно спазване на
императивните разпоредби на КТ, поради което решението на ВРС е правилно и
законосъобразно. Моли същото да се потвърди.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл.
269, пр. I
от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или
недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от К.Д.Д. срещу „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението му, извършено
със Заповед № 29/08.03.2019г. на управителя на дружеството, за незаконно и
отмяна на заповедта; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „технолог –
търговска експлоатация на корабите“; както и осъдителен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 31 170 лева, представляваща обезщетение за времето, през
което е останал без работа за периода от 11.03.2019г. до 11.09.2019г., през
който е останал без работа поради уволнението.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са,
както следва: страните били обвързани от трудово правоотношение по силата на
което ищецът заемал длъжността „технолог търговска експлоатация на корабите“.
На 08.03.2019г. му е връчено писмо, със съдържание, че на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2, пр. I
вр. чл. 326, ал. 1 от КТ трудовото му правоотношение е прекратено едностранно
от работодателя. В писмото не е посочен трудовият договор, който се прекратява,
а прекратяваното правоотношение се отнася за друга длъжност „суперинтендант“.
Така осъщественото прекратяване е незаконосъобразно, доколкото заповедта е
нередовна от формална страна – не съдържа волеизявление за прекратяване на
конкретен трудов договор и дейност, извършвана от ищеца; не е налице хипотезата
на соченото основание за прекратяване – закриване на част от предприятието. За
да е налице такова, трябва да има реално премахване на организационно обособено
звено от предприятието и преустановяване на дейността му, при което се
прекратяват ТПО с работниците и служителите от същото. Ищецът не е работил в
структурно обособено звено, определено като част от предприятието, прекратено
към момента на връчване на заповедта; дейността на работилите на длъжност шест
технолози по техническата експлоатация на корабите не е преустановена, като
четирима от тях са „уволнени“ и веднага назначени на същите длъжности в „Тримпекс
Юнион“ ООД при пълен идентитет на извършваната дейност, в т.ч. работно място,
телефони, както и обекти на експлоатация – трите менажирани от дружеството
работодател и от свързаното с него икономически и управленски дружество „Тримпекс
Юнион“ ООД търговски кораби, а трима служители, работещи по търговската
експлоатация на корабите – са преназначени на същите длъжности отново в същото
последно дружество. Следователно не е налице обособена част от предприятие,
прекратило изцяло функциите си, а с уволнението на всички девет лица на трудови
договори, се преустановява цялостната дейност в „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, а
не се закрива отделна част. Извършено е само вътрешно-организационно
преустройство на дейността. Дори и да се приеме, че е закрито структурно звено,
то дейността му не е преустановена, а създадена като ново звено на холдинговото
дружество „Юнион Груп“ ЕАД, в което са обединени пет дружества. Ищецът
първоначално е работил като суперинтендант с трудов договор от 14.06.2011г.
сключен с „Тримпекс Юнион“ ООД, като това е било практика и относно
назначаването на други работници. По тези доводи, по същество извършеното
уволнение е превратно упражняване на субективни права с цел създаване на
привидно уволнително основание. Действителният мотив за уволнението е
несъгласието на ищеца с предлагано от работодателя споразумение за намаляване
на трудовото възнаграждение. Правото на уволнение е ненадлежно упражнено: не е
осъществен подбор, доколкото реално е налице само съкращаване на щата, както и
не е поискано разрешение от ИТ по чл. 333, ал. 4 от КТ. Ищецът е с 50% трайно
намалена работоспособност съгласно решение на ТЕЛК от 19.12.2018г. с поставена диагноза левкома на
роговицата след пробив. Липсата на разрешение обуславя незаконосъобразност на
уволнението само на това основание. Отправил искане поради всичко изложено за
положително произнасяне по исковете.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил
исковете. Признал факта на възникналото между страните трудово правоотношение
на основание трудов договор № 04/01.10.2013г., по силата на който ищецът приел
да изпълнява длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби“. Навел
доводи, че при прекратяване на ТПО от работодателя са били спазени всички
законови изисквания, вкл. и чл. 333 от КТ. Развил доводи, че законът не сочи
конкретното съдържание на писменото волеизявление за прекратяване на
правоотношението, а на ищеца му е било известно, че заеманата от него длъжност
„технолог…“ е идентична с длъжността „суперинтендант“ и съгласно НКПД за двете
длъжности е предвиден един и същ код – 3151-4013. Наред с това ищецът получил
длъжностна характеристика за заеманата длъжност на 01.10.2013г., в която ясно е
посочено, че длъжността може да бъде записана и по двата начина. Оспорил на
следващо място довода, че не е осъществено соченото в заповедта прекратително
основание – закриване на част от предприятието е въпрос на преценка по
целесъобразност на работодателя и стои извън трудовото право и не подлежи на
съдебен контрол. Необходимостта от съществуването на обособената част от
предприятието в случая е отпаднала с изтичане на срока на сключен от
работодателя с „Трумар Мениджмънт“ ЛТД договор за менажиране на търговски
кораби, но в останалата част предприятието не е прекратило дейността си като е
в процес на подготовка за стартиране на друга търговска дейност. Отдел
„Менажиране и експлоатация на търговски кораби“ е относително обособена
организационна структура. Управителният орган е взел решение за закриване на
част от предприятието поради изтекъл през декември 2018г. и неподновен договор
за менажиране на кораби. Последното е породило правото на уволнение на
работодателя, като подбор в този случай не е бил необходим, тъй като са
освободени всички работници и служители, заети с дейността на отдела. Преди
уволнението изискал и получил становище на ТЕЛК от 19.02.2019г., както и
разрешение от ИТ от 25.02.2019г. Отправил в тази връзка искане за постановяване
на решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.
В първо съдебно заседание ищецът посочил, че договорът
от 02.01.2018г. не може да обуслови съществуването на административно обособената
структура при дружеството работодател. Същия е съставен за целите на процеса, а
дейност по менажиране на корабите Вилково, Рени и Измайл е осъществявана от
дружеството работодател от 2012г., не е спирала и до настоящия момент.
Управител на двете дружества е едно и също лице – С.Щ..
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От
Служебна бележка от 05.02.2016г. издадена от главния счетоводител на „Тримпекс
Юнион“ ООД, се установява, че К.Д.Д. работил по трудово правоотношение с това
дружество в периода от 15.06.2011г. до 30.09.2013г. на длъжност
„суперинтендант“ /л. 29, 38-39/.
На
основание трудов договор № 04/2013 от 30.09.2013г. между „Тримпекс Мениджмънт“
ЕООД, като работодател и въззивника, като служител е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което К.Д. приел да изпълнява длъжността „технолог
търговска експлоатация на кораби“, шифър по класификатора на длъжностите
3151-4013 /л. 44/. Съгласно ДС от 31.03.2017г. страните уговорили основно
месечно ТВ считано от 01.04.2017г. в размер на 5195 лв. /л. 46/. Основните
задължения на длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби“/суперинтендант“
са съгласно Длъжностна характеристика, връчена на въззивника на 01.10.2013г.
/л. 87-88/.
Приети
по делото са други две Допълнителни споразумения към ТД № 4/09.2013г.,
подписани от работодателя и неподписани от служителя, съответно от 28.12.2018г.
и от 22.01.2019г., със съдържание, че считано съответно от 01.01.2019г. и от
01.02.2019г. страните се споразумяват основното месечно ТВ да е в размер на
4060 лв. От отразеното в тях е видно, че К.Д. изразил несъгласие трудовото му
възнаграждение да бъде намалено до размера на посоченото в ДС и отказал да
подпише същите.
Представен
от ответника е Стандартен договор за корабен мениджмънт, видно от който такъв е
сключен на 02.01.2018г. между „Турман Мениджмънт“ ООД, като корабопритежател от
една страна и „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, като мениджър, от друга, с предмет
мениджмънт на кадри, технически и търговски мениджмънт на кораби „Вилково“,
„Рени“ и „Измайл“, със срок на действие до 31.12.2018г. /л. 65-66/.
С
решения обективирани в Протокол от 28.01.2019г. от заседание на Съвета на
директорите на „Юнион Груп“ ЕАД, ЕИК ********* единодушно е прието прекратяване
на част от дейността на „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД – брокерски услуги и
менажиране на транспортни средства, поради изтекъл през декември 2018г. и
неподновен договор с „Трумар Мениджмънт“ ЛТД за менажиране на кораби, както и с
оглед на това, за прекратяване на трудовите договори на лицата назначени в
„Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, посочени в 11 точки /л.67-68/.
Съгласно
утвърденото със Заповед на управителя от 25.06.2018г. щатно разписание на
длъжностите в отдел „Менажиране и експлоатация търговски кораби“ при „Тримпекс
Мениджмънт“ ЕООД, в сила от 01.07.2018г. числеността на персонала е 11, а
длъжностите: управител – 1; зам. Управител – 1; корабен брокер – 4;
професионален консултант – 1; суперинтендант – 3 и координатор – 1 /л. 69-70/.
По
щатното разписание на длъжностите в същия отдел, в сила от 02.01.2019г. общата
численост на персонала е 12, като предвидените за заемане от длъжността
суперинтендант бройки са увеличени на 4.
По
искане на работодателя, с писмо от 06.03.2019г. РЗИ, гр. Варна изпратило до
същия Експертно решение № 0545/19.02.2019г. В същото е отразено,
че заболяването на лицето не попада под защитата на Наредба № 5/1987г. и лицето
може да работи като суперинтендант при спазване противопоказните условия на
труд, съгласно ЕР № 3508/19.12.2018г. С последното на въззивника е определена
50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години поради общо заболяване
„Левкома на роговицата след пробив на същата“ /л. 40-41/.
По
искане на работодателя, с писмо от 25.02.2018г., Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Варна на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ е дала предварително
разрешение за прекратяване на ТПО на К.Д. доколкото дружеството преустановява цялостна
дейност и предстои прекратяване на ТПО на всички работници.
С предизвестие изх. №
20/28.02.2019г., връчено на работника на 28.02.2019г. работодателят
предизвестил ищеца, че поради закриване на част от предприятието след изтичане
на 30 календарни дни, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено.
Със Заповед №
029/08.03.2019г., издадена от С.Щ.– управител на „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. I от КТ вр. чл. 326,
ал. 2 от КТ, считано от 11.03.2019г. е прекратено трудовото правоотношение с К.Д.Д.
на длъжност „суперинтендант“, поради закриване на част от предприятието. Видно
от отбелязването на писмото на л. 30 от делото, заповедта е връчена на
работника на 08.03.2019г.
На
въззивника е заплатена сумата от 4 700 лв. – обезщетение по чл. 222, ал. 1
от КТ за периода 11.03.-11.04.2019г., видно от преводно нареждане от
18.06.2019г. на л. 84 от делото.
Като
доказателства по делото са приети заповеди на работодателя, с които са
прекратени ТПО и на 11 други служители в дружеството, а именно: на O.С.,
професионален консултант – на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ; на Н.Т., Н.К.,
С.Д., С.Д., всички корабни брокери – на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ;
на С.Б., зам. Управител; на З.З., М.Д., А.А., всички суперинтенданти; П.Д.,
координатор и С.Щ., Изп. директор.
Съгласно
Справка за актуално състояние на трудови договори към 12.11.2019г. в „Тремпекс
Юнион“ ООД, всички тези лица, без З.З.и ищеца, са сключили трудови договори с
това дружество в деня на уволнението им от работодателя – въззиваем, съответно:
O.С. – на 11.2.2019г.; Н.Т., Н.К., С.Д., С.Д., С.Б., П.Д., М.Д.
и А.А. – на 08.03.2019г., а С.Щ.– от 18.04.2012г. /л. 382-387/.
Със
Служебна бележка, издадена от Агенция по заетостта на 30.07.2019г. е
установено, че въззивникът е регистриран в ДБТ, гр. Варна като безработно лице
от 13.03.2019г. /л. 239/.
От
заключението на проведената пред ВРС ССчЕ се установява, че полученото от
работника БТВ за последния пълен отработен месец 02.2019г. по ведомост е в
размер на 5 414.19 лв., а размерът на дължимото му обезщетение по чл. 225,
ал. 1 от КТ – 32 479.14 лв. Размерът на полученото от него обезщетение по
чл. 220 от КТ е 3 896.25 лв., а това по чл. 222, ал. 1 от КТ –
5 413.19 лв.
От
допълнителното заключение се установява, че съгласно утвърдената със Заповеди №
009/22.05.2017г. и № 002/02.01.2019г. организационна структура в „Тримпекс
мениджмънт“ ЕООД към 01.08.2017г. и към 02.01.2019г. включва отдел „Менажиране
и експлоатация на търговски кораби“, със звено „Чартъринг“ и „Оперативен
мениджмънт“, както и отдел „Външна търговия“. Организационната структура на
дружеството съгласно щатно разписание към 12.03.2019г. включва отдел единствен
„Външна търговия“, състоящ се от управител и специалист външна търговия /л.
366-368/. Заключението не е оспорено от страните.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. I
от КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя
при закриване на част от предприятието.
Съгласно
чл. 8, ал. 1 от КТ трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно
съобразно с изискванията на закона, като добросъвестността се предполага до
установяване на противното /чл. 8, ал. 2 от КТ/.
В
исковата молба законосъобразността на уволнението е оспорена на формално
основание, както и поради обективно неосъществения факт на закриване на част от
предприятието с довод и за недобросъвестност при упражняване на правото на
уволнение на работодателя, както и поради незачитане на закрилата по чл. 333,
ал. 1, т. 2 от КТ.
Доводите
основани на формална нередовност на заповедта, в частност с писмо, а не със
заповед; липса на данни за прекратявания трудов договор, както и за различна
длъжност са неоснователни. Спазена е писмената форма, предвидена в чл. 335, ал.
1 от КТ, а липсата на текст „заповед“ в съдържанието не опорочава същата. По
твърдения на ищеца от друга страна, установени и с писмени доказателства,
трудовото му правоотношение с „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД е възникнало на основание трудов
договор № 04/2013 от 30.09.2013г. и непосочването му в текста на писмения акт,
с който е прекратено правоотношението, при липса на данни за сключен между
страните друг трудов договор, сам по себе си не разколебава относимостта на
прекратяването именно към първия. По силата на този трудов договор, К.Д. приел
да изпълнява длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби“ и в деня на
постъпване на работа на
01.10.2013г. му е връчена длъжностна характеристика, видно от съдържанието на която
длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби“ по определение и за
целите на работодателя е идентична с тази на „суперинтендант“. Ето защо
посочвайки последната в писмения акт за прекратяване на правоотношението,
работодателят е прекратил правоотношението по заеманата от ищеца длъжност, а не
по различна такава.
По материалноправния въпрос „кога е налице закриване
на част от предприятието, вътрешна реорганизация и съкращение на щата…“ е
налице противоречива съдебна практика на ВКС и за уеднаквяването й е образувано
тълк.д. № 5/2019г. на ОСГК, по което към момента липсва постановено ТР. От
противоречивите произнасяния по този въпрос, настоящият съдебен състав
възприема разбирането, че за закриване на част от предприятието може да се
говори, когато се преустановява дейността на едно негово обособено звено, така
че отпада необходимостта от осъществяването на съответната дейност, което и
налага освобождаването на работниците, осъществявали тази дейност. Закриване на
част от предприятието е различно и не е идентично със случаите на вътрешно
организационно преустройство на предприятието, налагащо вливане, сливане,
трансформиране, промяна на наименованието на негови отделни звена. В тези
случаи – дейността продължава да се осъществява, макар и под други
организационни форми. Закриване на част от предприятието изисква окончателно
преустановяване на определена дейност, осъществявана от обособено звено на
съответното предприятие, по начин, че за в бъдеще такава дейност да не се
запазва. При реално осъществено закриване на част от предприятието – подбор не
е възможен, защото няма между кого да се извърши. В такава хипотеза
работодателят може /но не е длъжен/ да не уволни работниците и служителите в
частта от предприятието, чиято дейност е закрита, а други, работещи в други
поделения на предприятието, чиято дейност се запазва.
Установено
е по делото, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение,
по което ищецът заемал длъжността „технолог търговска експлоатация на кораби“ в
Отдел „Менажиране и експлоатация на търговски кораби“. С решения обективирани в
Протокол от 28.01.2019г. от заседание на Съвета на директорите на „Юнион Груп“
ЕАД, ЕИК ********* /едноличен собственик на капитала съгласно чл. 147, ал. 2 от ТЗ/, единодушно е прието прекратяване на част от дейността на „Тримпекс
Мениджмънт“ ЕООД – брокерски услуги и менажиране на транспортни средства,
поради изтекъл през декември 2018г. и неподновен договор с „Трумар Мениджмънт“
ЛТД за менажиране на корабите „Вилково“, „Рени“ и „Измайл“. Със заповеди на
работодателя съответно от 11.02.2019г. и от 08.03.2019г. са прекратени
трудовите правоотношения с 12-те служители в отдела, в това число и това на
въззивника, като в съответния същи ден, всички те, с изключение на въззивника и
З.З., са сключили трудови договори с работодателя „Тремпекс Юнион“ ООД, по
силата на които заели идентични длъжности, заемани преди това при работодателя
– въззиваем. Същевременно, дейността по менажиране на корабите „Вилково“,
„Рени“ и „Измайл“ е продължила да се развива от „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД и
след 01.01.2019г., както и след прекратяването на правоотношението на ищеца на
08.03.2019г. видно от неоспорена кореспонденция между уволнените служители от
името на дружеството и капитана на корабите от 11.03.2019г. до 16.07.2019г. /л.
210, 213-217/; искане за разрешение на достъп за служители на дружеството до
територията на пристанище ПБС Одесос с цел посещение на корабите на компанията
от 25.01.2019г. и кореспонденции между дружеството и капитана на м/к Вилково;
оферта от 22.02.2019г. /л. 219/ и др.
При тези данни, следва в конкретния случай да се приеме, че реално закриване на част от предприятието в „Тримпекс Мениджмънт“
ЕООД не е налице, доколкото независимо от премахването на негово организационно
обособено звено – отдел „Менажиране и експлоатация на търговски кораби“, то осъществяването
на дейността му и след този момент не е окончателно преустановена.
Същевременно не е оспорено
твърдението на ищеца, а то е установено и с писмени доказателства – служебна
бележка, издадена от „Тремпекс Юнион“ ООД и справка за актуално състояние на
трудови договори в това дружество, че е обичайна практика едни и същи работници
и служители да се уволняват и назначават в едно от двете дружества във времето.
От писмените доказателства на л. 9-22 и справка в ТР от друга страна се
установява, че двете дружества са две от четири дружества, свързани лица по
смисъла на § 1 от ДР на ТЗ, предназначени да осъществяват различните аспекти на
една и съща дейност по менажиране на транспортни средства и имат един и същ
адрес на управление, общ офис и се представляват от едни и същи лица Йоана и С.Щ.и.
Отчитайки в съвкупност тези данни, както и факта, че двукратно въззивникът
заявил отказ пред работодателя да подпише допълнително споразумение за
намаляване размера на трудовото му възнаграждение и водената между страните
кореспонденция, непосредствено предхождаща уволнението, съдебният състав
приема, че презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 от КТ е успешно
оборена, а доводът за недобросъвестност при упражняване на правото на
прекратяване от работодателя за доказан. Последното е упражнено с единствена
цел да се прекратят ТПО на конкретни служители, в т.ч. и на ищеца. Чрез
допустими от закона средства /закриване на част от предприятие/, работодателят
постигнал окончателно прекратяване на правоотношението с конкретни двама
служители, а всички останали 10 назначил в същия ден при запазени длъжности в
свързано дружество, което съставлява злоупотреба с правото на уволнение.
Съгласно чл. 333, ал. 1,
т. 2 от КТ на следващо място, в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда
трудоустроен работник или служител.
Установено е по делото, че
с ЕР № 3508/19.12.2018г. на въззивника е определена 50% трайно намалена
работоспособност за срок от 3 години поради общо заболяване „Левкома на
роговицата след пробив на същата“.
Доколкото с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност
и са посочени противопоказни условия на труд, ищецът е бил трудоустроен по
смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ. Даденото от Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Варна на това основание предварително разрешение за
прекратяване на ТПО на К.Д. видно от съдържанието му е при цялостно преустановяване
дейността на дружеството, а не и на част от него. Следователно основанието, на
което е прекратено правоотношението със служителя е различно от това, за което
е дадено предварителното разрешение по чл. 333, ал. 1 от КТ.
На всички изложени
основания уволнението е незаконно. С оглед извода за незаконосъобразност на
уволнението следва предявеният иск за отмяната му като основателен, да се
уважи.
С оглед
основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните,
следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
предишната работа.
Основателен е
и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за плащане на обезщетение за оставането без
работа, което обстоятелство е установено с писмени доказателства от Агенция по
заетостта и справка за действащи трудови договори по партидата на въззивника.
От същите е установено, че след уволнението работникът не е работил по друго
трудово правоотношение. Размерът на обезщетението следва да се определи въз
основа на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец
преди уволнението, съгласно чл. 228 от КТ – а именно БТВ за м. февруари 2019г.,
възлизащо съгласно заключението на ССчЕ на 5 413.19 лв. Или, за периода от
11.03.2019г. до 11.09.2019г. обезщетението се равнява на сумата от 32 479.14
лв. В отговора на
исковата молба по същество е релевирано евентуално възражение за прихващане на
изплатените на въззивника обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 от КТ. Обезщетенията
изплатени за неспазен срок на предизвестие, както и това по чл. 222, ал. 1 от КТ подлежат на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 от КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Двете вземания обезщетяват една и
съща по естеството си вреда на уволнения – оставането му без работа.
Същевременно, доколкото предвид отмяната на уволнението е отпаднало основанието
за изплащане на двете обезщетения, се дължи връщането им. При това положение и
наличието на своевременно заявено възражение за прихващане, предпоставките за
извършване на компенсация са налице. С оглед приспадане размера на платените
обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ – 3 896.25 лв. и по чл. 222, ал. 1 от КТ – 5 413.19 лв., дължимото такова по чл. 225, ал. 1 от КТ възлиза на 23 169.70
лв. До този размер предявеният иск е основателен и следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 31 170 лв. следва да се отхвърли.
Решението
на ВРС като неправилно следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
което предявените конститутивни искове бъдат уважени, а осъдителния такъв –
уважен частично. В отхвърлителната част, решението на ВРС по този иск следва да
се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани разноски съразмерно с уважената,
съответно отхвърлена част на исковете. От представени списъци на разноските и
доказателствата по делото се установява, че действително реализираните от ищеца
разноски пред първата инстанция са в размер на 2 060 лв. /по 686.67 лв. по
всеки от исковете/. Съразмерно с уважената част на исковете страната има право
на 1 883.76 лв. Същите следва да се възложат в тежест на ответника. Пред
въззивната инстанция доказателства за разноски не са представени.
Реализираните от ответника разноски
пред двете инстанции са общо 4 150 лв. - платено възнаграждение за един
адвокат и депозит за вещо лице. Съразмерно с отхвърлената част на иска за
обезщетение, страната има право на 1 065.17 лв. В този размер отговорността за
разноските следва да се възложи в тежест на ищеца въззивник.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 5576 от
10.12.2019г. по гр.д. № 6961/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, В ЧАСТИТЕ, с които на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ са
отхвърлени предявените от К.Д.Д. с ЕГН ********** срещу „Тримпекс Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Плиска“ № 13, представлявано от С.Д. Щ.и Й.С. Щ/искове за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 29/08.03.2019г.,
издадена от С.Щ., в качеството му на управител на „Тримпекс мениджмънт“ ООД, на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. I от КТ – поради закриване на част от предприятието; за
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „технолог търговска
експлоатация на кораби“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 23 169.70 /двадесет и три хиляди сто шестдесет и девет лв. и
седемдесет ст./ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради
незаконното уволнение за срок от шест месеца, считано от 11.03.2019г., както и
в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ПРИЗНАВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконно уволнението и отменя Заповед № 29/08.03.2019г.,
издадена от С.Щ., в качеството му на управител на „Тримпекс мениджмънт“ ЕООД, с
която е прекратено трудовото правоотношение с К.Д.Д. с ЕГН ********** поради закриване
на част от предприятието.
ВЪЗСТАНОВЯВА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ К.Д.Д. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност – „технолог търговска експлоатация на кораби“ в „Тримпекс мениджмънт“ ЕООД,
гр. Варна.
ОСЪЖДА
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „Тримпекс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д. с ЕГН
********** сумата от 23 169.70 /двадесет
и три хиляди сто шестдесет и девет лв. и седемдесет ст./ лева,
представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за периода от 11.03.2019г. до 11.09.2019г., след прихващане с
изплатени обезщетения по чл. 220, ал. 1 от КТ – 3 896.25 лв. и по чл. 222,
ал. 1 от КТ – 5 413.19 лв.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5576 от 10.12.2019г. по гр.д. №
6961/2019г. по описа на ВРС, XXXV-ти
състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ искът
е отхвърлен за разликата над 23 169.70 лв. до пълния предявен размер на
иска от 31 170 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Тримпекс Мениджмънт“
ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Д.
с ЕГН ********** сумата от 1 883.76 /хиляда осемстотин осемдесет и три лв. и седемдесет
и шест ст./ лева, представляваща реализирани съдебно деловодни разноски
пред първата инстанция съразмерно с уважената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК К.Д.Д.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Тримпекс
Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
1 065.17 /хиляда шестдесет и пет лв. и седемнадесет ст./ лева, представляваща
реализирани съдебно деловодни разноски пред двете инстанции съразмерно с
отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК „Тримпекс
Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ВОС сумата от 1 690.19
/хиляда шестстотин и деветдесет лв. и деветнадесет ст./ лева, представляваща
дължими в производството пред двете инстанции държавни такси по трите иска и
разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от 28.02.2020г.,
на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.