РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Пловдив, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Н. Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300503123 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба
на ответника по спора М. Й. Д., ЕГН - ********** срещу Решение № 3413 от
21.10.2022 г., пост. по гр.д. № 7372/2021 г. на РС – Пловдив, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на бившата си съпруга и ищца по спора
Н. М. С. сумата 3 000 лв. – съизмеримо с пазарния наем обезщетение за
лишаването й от ползването на съсобствения лек автомобил Мазда, модел 3
рег. № *** до размер на притежаваната ½ ид.ч. от същия за периода
01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от предявяването на иска и деловодни разноски 1 045 лева.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивникът оспорва негова правилност. Поддържа, че при лежаща
върху ищцата доказателствена тежест същата не установила че за исковия
период процесния автомобил е бил в негова фактическа власт; не доказала да
е искала ползването на автомобила и то да й е отказано от него. В тази насока
поддържа че по делото е безспорно установено че процесният автомобил е
бил спрян от движение от органите на КАТ още в началото на *** г. и
регистрационните му табели – свалени, което положение е за цялата *** г. и
след това, както и че в действителност ищцата не желаела да ползва
1
автомобила, а само да получавала наеми за притежаваната ½ ид.ч. – на който
извод сочи факта, че същата не притежава свидетелство за управление на
МПС.
С оглед така изложените доводи заявеното искане е за отмяна на
решението и постановяване от настоящата инстанция на решение за
отхвърляне на иска. Претендират се направените и за двете инстанции
деловодни разноски.
Заявени са доказателствени искания – да се изиска от ОДМВР – ***,
сектор Пътна полиция информация дали въззиваемата С. притежава
свидетелство за управление на МПС и да бъде задължена вэъззиваемата да
представи оригинала на приложения към исковата й молба договор за
покупко-продажба на процесния автомобил – във връзка с оспорването от
въззивника положения в договора подпис за купувач да е негов. Поддържа се
хипотеза на допустимост по чл. 266 ал. 3 от ГПК – исканията заявени пред
районния съд и неоснователно отказани от него.
От въззиваемата е депозиран отговор по чл. 263 от ГПК за
неоснователност на жалбата. Излага доводи че веднъж отправено писменото
поискване по чл. 31 ал. 2 от ЗС се разпростира неограничено във времето
докато трае съсобствеността или се прекрати едноличното ползване от
съсобственика. При наличие на такова поискване в доказателствена тежест на
ответника е да установи да е предал вещта за ползване и на другия
съсобственик, което доказване не е проведено от него. Спирането на
автомобила от движение не е основание за отхвърляне на иска, същото
съставлява наложено от органите на КАТ административно наказание
вследствие виновно извършено от ответника административно нарушение,
изразяващо се в предоставено от него ползване на автомобила от
неправоспособен водач. Поддържа се че чрез ангажираните по делото
писмени доказателства искът е установен по основание и размер и правилно е
уважен с обжалваното решение. Претендира се потвърждаване на същото,
присъждане на направените за въззивното производство разноски. Заявява се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на въззивника.
Относно исканите доказателства се поддържа да не е налице хипотеза
на допустимост, тъй като същите са ирелевантни за спора и като така
правилно са отказани от районния съд. Относно оригинала на договора се
поддържа че не разполага с такъв, не е страна по него и че оригиналът е при
ответника – купувач по договора.
Съдът установи следното:
Жалбата е допустима – в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по
чл. 263 от ГПК. Затова се разглежда по същество след проведено открито
съдебно заседание.
Производството пред районния съд е образувано по предявен от
2
въззиваемата Н. М. С., ЕГН - ********** против М. Й. Д., ЕГН – **********
иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС, с който се претендира Д. да бъде
осъден да й заплати сумата 3 000 лв. – съизмеримо с пазарния наем
обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения лек автомобил
Мазда, модел 3 рег. № *** до размер на притежаваната ½ ид.ч. от същия за
периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от предявяването на иска.
Ответникът оспорва иска като възразява срещу съсобствеността и
срещу твърдяното от ищцата еднолично ползване. Оспорва да му е отправяно
от ищцата писмено поискване.
По делото е безспорно установено, че страните са бивши съпрузи.
Бракът им, сключен на *** г. е прекратен с влязло в сила на *** г. Решение от
същата дата, пост. по бр.д. № 5579/2018 г. по описа на РС – Пловдив.
Автомобилът, за ползването на който се търси обезщетение е придобит
възмездно по време на брака – Договор от *** г. за покупко – продажба, и по
презумпцията на чл. 21 от СК собствеността е възникнала в режим на СИО,
трансформирала се след прекратяването на брака в обикновена съсобственост
при равни права.
Възражението на ответника срещу така установената съсобственост се
основана на оспорване подписа за купувач по договора да е изпълнен от него.
То е неоснователно, тъй като оспорването е заявено след срока по чл. 131 от
ГПК, поради което е отказано и исканото доказателство – назначаване на
графологична експертиза.
За исковия период / и отпреди това / вещта е била държана и ползвана
само от въззивника. Възражението му в противна насока се основава на
установения по делото факт, че със Заповед от *** г. на ОД МВР *** е
наложена по отношение на него принудителна административна мярка –
Прекратяване на регистрацията на процесното МПС за срок от 6 месеца, като
са отнети регистрационните табели и свидетелството за управление, по
причина - Предоставил е управлението на лекия автомобил на трето лице Г.
Й. Д., който е неправоспособен водач.
Следователно и това възражение е неоснователно. То не опровергава
факта на осъщественото от въззивника еднолично ползване на съсобствената
вещ, съответно лишаване на въззиваемата от ползването на същата съобразно
правата й, а напротив – доказва този факт, както правилно е приел и районния
съд. Не е налице и хипотеза вещта да е негодна за ползване според
предназначението й.
Неоснователно е и третото възражение за липса на писмено поискване
по чл. 31 ал. 2 от ЗС. Такова е представено по делото – изпратена от
въззиваемата нотариална покана, връчена на въззивника лично на 21.11.2018
г. – за предоставяне ползването на автомобила, в противен случай –
заплащане ежемесечно на парично обезщетение за притежавана от нея ½ ид.ч.
3
от вещта. В поискването не е фиксиран срок, за който то да се отнася.
Съгласно трайно установената съдебна практика веднъж отправено
писменото поискване на неползващия съсобственик по чл. 31 ал. 2 от ЗС се
разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати едноличното ползване от съсобственика – както основателно
поддържа въззиваемата страна. Т.е. не е необходимо за всеки следващ исков
период да с отправя нова покана за предоставяне ползването на вещта, респ.
за заплащане на обезщетение. В този смисъл и извода на районния съд.
Така е установено по делото да е осъществен фактическия състав на
чл. 31 ал. 2 от ЗС. Ирелевантен за този извод е въпросът притежава ли ищцата
свидетелство за управление на МПС. Ползването на вещта от собственика й
не е задължително да се осъществява лично от него, същото може да се
упражнява и чрез трети лица.
Искът е по основание доказан.
Размера на обезщетението е установен от заключението на
автотехническата експертиза, неоспорено от страните и искът е уважен до
установения от вещото лице размер.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Обжалваното решение се
потвърждава като правилно.
С оглед този резултат на въззиваемата страна се присъждат
направените от нея разноски за настоящото производство – 600 лв.
възнаграждение за един адвокат.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3413 от 21.10.2022 г., пост. по гр.д. №
7372/2021 г. по описа на Районен Съд – Пловдив.
Осъжда М. Й. Д., ЕГН – ********** да заплати на Н. М. С., ЕГН –
********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 600 /
шестстотин / лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4